Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 29.10.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното
заседание на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при
секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №10854 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът С.Г.Д. твърди, че е пострадал от
ПТП, реализирано на 01.10.2016 г. на ПП-1, Е-79, км.366, вина за което има
водачът на л.а. „Фолксваген Пасат” с
рег. № *******. Твърди, че по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност” ответникът З. „Б.И.” АД отговаря за вредите, причинени
при управлението на това МПС. Поддържа, че от деликта е претърпяла
неимуществени вреди, свързани с увреждане на З.равето – разкъсно-контузна рана
по гърба на лява длан, частично разкъсване на екстензорно сухожилие на 2-ри
пръст на лява ръка и пълно разкъсване на допълнителното екстензорно сухожилие
на същия пръст, частично разкъсване на сухожилието на m. Interossei dorsales ІV. Счита, че справедливото обезщетение за
неимуществените вреди е в размер на 60 000,00 лв., поради което претендира тази
сума, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2016 г. до окончателното
плащане. Претендира разноски.
Ответникът ЗД „Б.И.” АД в сроковете за
отговор по чл.367 и 373 ГПК оспорва предявения иск. Оспорва механизма на
процесното ПТП и вината на водача на л.а. „Фолксваген Пасат“. Релевира и възражение
за съпричиняване. Оспорва и размера на сочените от ищеца вреди. Претендира
разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в тежест
на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на
лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при
ответника, е претърпял вреди, както и какъв е техният действителен вид и
размер.
В тежест на ответника е да докаже
положителният факт на плащане на обезщетението.
От представения по делото констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №33/2016 г., съставен от длъжностно лице след
посещение на местопроизшествието, се установява, че на 01.10.2016 г. в района
на км.366 на път ПП-1, Е-79, в посока от гр. Кресна към гр. Симитли е
реализирано ПТП между л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № Е 0569КХ, управляван от А.Б.М.
и т.а. „Форд Транзит“ с рег. № *******, управлява от ищеца.
От показанията на свид. А.М. се
установява, че процесното ПТП е настъпило в Кресненското дефиле, като л.а.
„Фолксваген Пасат“ се е отклонил, завъртял се е, влязъл е в насрещното платно и
се е ударил в движещия се в противоположната посока микробус. Свидетелят сочи
още, че се е движел със скорост от около 50 км/ч.
От приетото по делото заключение на
САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че преди процесното ПТП
водачът на л.а. „Фолксваген Пасат“ е изгубил напречната си устойчивост в зоната
на десен завой и е навлязъл в насрещната пътна лента, където се е движил т.а.
„Форд Транзит“, след което е настъпило процесното ПТП, а след това т.а. „Форд
Транзит“ се е преобърнал на лявата си страна. Вещото лице сочи още, че ПТП е
настъпило в пътната лента за движение на т.а. „Форд Транзит“, а към момента на
удара скоростта на л.а. „Фолксваген Пасат“ е била около 73 км/ч, а на т.а.
„Форд Ескорт“ - около 78 км/ч, а максимално разрешената в този участък – 90 км/ч, като реалната
скорост на движение на л.а. „Фолксваген Пасат“ е била значително по-малка от
критичната в завоя, което означава, че техническата причина за възникване на
ПТП не е движение със скорост над критичната в завоя. Водачът на л.а.
„Фолксваген Пасат“ е имал техническа възможност да предотврати настъпването на
ПТП, ако постоянно е контролирал превозното средство и не е навлизал в
насрещната пътна лента при наличието в
нея на движещо се МПС. От заключението се установява още, че водачът на т.а.
„Форд Транзит“ не е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез спиране
или извършване на маневра, както при действителната си скорост на движение,
така и при по-ниска.
С оглед на това, съдът достигна до
правния извод, че водачът на л.а. „Фолксваген Пасат” с рег. № ******* е
извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.20
ал.1 и чл.16 ал.1 т.1 ЗДвП.
По делото е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на
процесното ПТП – 01.10.2016 г. между ответника и собственика на л.а.
„Фолксваген Пасат” с рег. № ******* е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Разпоредбата на чл.477 ал.2 КЗ предвижда, че по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и
всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването
на моторното превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да
притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за
управлението или ползването на моторното превозно средство.
Деликтът е настъпил в срока на
застрахователното събитие.
В тежест на ищеца е да докаже, че в
причинна връзка с деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с болки и
страдания.
По делото представена епикриза, издадена
от МБАЛ „Благоевград“ АД – гр. Благоевград, от която се установява, че ищецът е
постъпил в лечебното заведение на 01.06.2016 г. и е изписан на 06.10.2016 г. по
повод частично разкъсване на екстензорното сухожилие на 2-ри пръст и пълно
разкъсване на допълнителното екстензорно сухожилие на същия пръст, като му е
извършена оперативна интервенция – шев на сухожилието на ниво длан.
От приетото по делото заключение на СМЕ,
което съдът кредитира напълно, се установява, че при процесното ПТП ищецът е
получил следните увреждания: частично разкъсване на разгъващото сухожилие на
2-ри пръст на дясна ръка, пълно разкъсване на допълнителното разгъващо
сухожилие на 2-ри пръст на лявата ръка, разкъсно-контузна рана на лявата ръка,
разкъсване на дланните мускули на 4-то предкитково пространство на лявата ръка,
които увреди са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Вещото лице сочи
още, че ищецът е претърпял болки и страдания с по-голям интензитет
непосредствено след ПТП за 7-8 дни, а също така и след сваляне на гипса и започване раздвижването на
ръката за 9-10 дни, както и болки с умерен интензитет за около 2-3 мес., след
което интензитетът на болките и страданията е намалял значително. От
заключението се установява още, че пълно възстановяване на състоянието на ищеца
не е настъпило – 5-ти пръст на лявата ръка не може да се сгъва – той стои
изправен постоянно, защото са прекъснати двете му сгъвни сухожилия, като общият
оздравителен период при този вид увреждания е около 3-4 мес. Към настоящия
момент на гърба на лявата ръка на ищеца има голям дъговиден белег от рана с
дължина от 18 см., който започва от гривнената става, върви надолу и настрани по
4-то междупръстно пространство и завършва по гърба на 4-ти пръст по средата от
страната към 5-ти пръст, който пръст не може да се свие с останалите пръсти –
стои изправен постоянно – няма активна флексия, а за да се възстанови сгъването
му е необходимо извършване на операция – свободна пластика на сгъвно сухожилие
и едва тогава ще може да се каже дали ще настъпи пълно възстановяване.
От показанията на свид. Д.Д.се
установява, че при процесното ПТП ищецът е имал силни болки в лявата ръка,
която е шита в болница в гр. Благоевград, където е престоял 5 дни, имал е силни болки в ръката, а след 1
мес. е свалена превръзката, но ищецът не е могъл да движи ръката си. Свидетелят
сочи още, че към настоящия момент ръката
на ищеца не е раздвижена напълно все още има болки, поради което приема
обезболяващи медикаменти, не може да работи, не може да я разгъва и свива
напълно.
С оглед на така събраните доказателства,
съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е претърпял телесна повреда,
вследствие на което за определен период от време е изпитвала болки и страдания.
Налице е основание за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД, размерът на
обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се
извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и
продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на остатъчна
травма. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай.
Съдът, при определяне размера на
обезщетението, отчита обстоятелството, че
контузиите, които е получил ищецът, са заболяване без риск за живота на
пострадалия, че същият е престоял в болнично заведение, че интензивността на
болката е била значителна, че на ищеца е проведено и оперативно, и
консервативно лечение, периодът на възстановяване е със средна продължителност и
се е налагало ограничен двигателен режим на пострадалия, както и че същият не
се е нуждаел от чужда помощ. Съдът отчита и обстоятелството, че към датата на
процесното ПТП ищецът е бил на 38 години, т.е. касае се за млад човек в
трудоспособна възраст, както и че към настоящия момент ищецът не е напълно
възстановен – невъзможността за извършване на пълен обем движения с лявата ръка
и наличието на белег на същата, а и прогнозата не е благоприятна – не може да
се каже дали ръката ще се възстанови напълно. С оглед на изложеното по-горе,
съдът счита, че справедливо обезщетение за претърпените травматични увреждания
е в размер на 25 000,00 лв.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователно и недоказано възражението на ответника за наличието на
съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се
намали. Не всяко нарушение на установените в З.вП и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗ. налага разбирането, че за да е налице
вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е
необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните
от З.вП
и ППЗДвП правила за
поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. В
този смисъл е трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК –
напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на съпричиняването е признат
изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на
задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното
постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата
в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане
се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се
преценява едИ.твено наличието на причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат.
От приетото по делото заключение на
САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че едИ.твената причина за
настъпване на процесното ПТП са действията на водача на л.а. „Фолксваген
Пасат“, който не е контролирал превозното средство и е навлязъл в лентата за
насрещно движение. Не се установи ищецът да е
управлявал МПС с превишена скорост – напротив същият се е движил в рамките на
разрешената такава, и не е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез
спиране или извършване на маневра, както при действителната си скорост на
движение, така и при по-ниска.
С оглед на изложеното по-горе съдът
счита, че справедливото обезщетение за претърпените травматични увреждания е в
размер на сумата от 25 000,00 лв. и искът следва да бъде уважен до този размер
и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.
Съгласно разпоредбата на
чл.496 ал.1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг
от три месеца от нейното предявяване по реда на
чл.380 пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
Видно от представената по делото
молба-претенция, вх. №ОИ-35131/11.01.2017 г., ищецът е предявил искане за
заплащане на обезщетение за претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди
на 11.01.2017 г., т.е. срокът за произнасяне на ответника е 11.04.2017 г., от
която дата същият е в забава и от която дата на ищеца следва да се присъди
законната лихва върху определеното му обезщетение.
С оглед изхода от
делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се
присъдят разноски, съразмерно с уважената част от иска, в размер на сумата
от 1012,58 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ЗА, а на основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 1000,00 лв.,
представляваща държавна такса и сумата от 229,19 лв., представляваща депозити
за вещи лица.
При този изход на делото и с оглед на
изрично направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да
се присъдят разноски за отхвърлената част от иска в размер на сумата от 116,66
лв., представляваща депозит за вещо лице, сумата от 29,17 лв., представляваща
депозит за свидетел и сумата от 1700,91 лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение. Възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение е основателно. По делото е представен
договор за правна помощ, сключен между ответника и адв. М.Г., според което
ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер на
сумата от 4000,00 лв. без ДДС. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на
ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение,
поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да
намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение е над този минимален
размер, изчислен съобразно чл.7 ал.2 и ал.8 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и с оглед фактическата и правна сложност
на делото следва да бъде намалено до
минималния размер или до размера на сумата от 1700,91 лв. с ДДС, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ЗД „Б.И.” АД,
ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.Г.Д., ЕГН **********, адрес: ***, на
основание чл.432 КЗ вр. чл.45 ЗЗД сумата от 25 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.04.2017 г. до окончателното
заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от реализирано на
01.10.2016 г. в района на км.366 на път ПП-1, Е-79, в посока от гр. Кресна към
гр. Симитли, ПТП неимуществени вреди – болки и страдания, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер от 60 000,00 лв., както и искането за присъждане на законна
лихва за периода 01.10.2016 г. - 11.04.2017 г., а на основание чл.78 ал.6 ГПК
да заплати по сметка на СГС сумата от 1000,00 лв., представляваща държавна такса и сумата от 229,19 лв.,
представляваща депозити за вещи лица.
ОСЪЖДА
ЗД „Б.И.” АД, ЕИК
******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на Адвокатско
дружество „В., У. и п.“, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***,
на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА сумата от 1012,58 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
С.Г.Д., ЕГН
**********, адрес: ***, да заплати на ЗД
„Б.И.” АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, на основание
чл.78 ал.3 ГПК сумата от 1846,74 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред САС
с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: