№ 17669
гр. София, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110121319 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, доуточнена с молба с вх. № 148639/29.05.2023 г., молба с вх. №
367439/20.12.2023 г. и молба с вх. № 14658/17.01.2024 г., подадени чрез
процесуалния му представител – юрк. М.К., срещу М. И. Ж., с ЕГН:
**********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответницата
дължи на ищеца в качеството на наследник на лицето К. Ж. К., с ЕГН:
**********, починал на 12.06.2021 г., сумата от общо 82.86 лева,
представляваща ½ от стойността на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия, както и стойността на услуга дялово разпределение, в общ
размер от 165.71 лева, за топлоснабден обект – магазин № 2 с адрес: гр.
София, общ. Красно село, ул. Лайош Кошут № 33, формирана, както следва:
1/от сумата от 53.85 лева – главница стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.07.2014 г. до 31.12.2016 г. и сумата от 12,70
лева – обезщетение за забава върху стойността на доставената топлинна
енергия за периода от 31.08.2015 г. до 27.08.2018 г., 2/ от сумата от 13,75 лева –
главница стойност на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.07.2014 г. до 31.12.2016 г. и сумата от 2.56 лева – обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2015 г. до
27.08.2018 г., ведно със законна лихва върху двете главници от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
58296/2018 г. – 03.09.2018 г. до окончателното плащане на сумите, с които
суми по двете главници ответницата са е обогатила, доколкото е спестила
разходи за топлинна енергия съответно услуга дялово разпределение, а
1
ищцовото за сметка на това е обедняло, доколкото е осигурило съответните
доставка и услуга. Претендират се разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение.
В исковата молба и постъпилите към нея уточнения се твърди, че ответницата и
наследодателят й К. Ж. К. ползвали топлинна енергия за стопански нужди, но между
страните не е сключван договор за продажба на топлинна енергия, въпреки, че
„Топлофикация София“ ЕАД е поканила ответниците. Посочва, че в § 1, т. 43 от ДР на
Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 54
от 17.07.2012 г./ потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице,
което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на
държавния или общинския бюджет. С оглед изложеното и по силата на нормативните
актове, ответницата и наследодателят й не изпълнили задължението си във връзка със
сключването на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, съгласно действащото
законодателство във сферата на енергетиката.
Сочи се, че съгласно чл. 149, ал. 1, т.З от ЗЕ, продажбата на ТЕ за стопански нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи
условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на
ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвят от „Топлофикация София” АД и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /КЕВР/към Министерски съвет.
Поддържа се, че за процесния период били в сила Общи условия за продажба на ТЕ за
стопански нужди от „Топлофикация София” АД на потребители в гр. София, одобрени с
Решение № 0У-033/08.10.2007 г. на КЕВР, като същите са в сила от датата на решението.
Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намирал в топлоснабдена
сграда, като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответницата и
наследодателят й не са изпълнили задължението си за заплащане на дължимите суми.
Поради това намира, че ответницата са е обогатила със стойността на доставената до
топлоснабдения имот топлинна енергия. Уточнява се, че ответницата е ползвател на
топлоснабдения обект за стопански нужди, а приживе наследодателят й К. Ж. К., бил
другият ползвател - като е оставил за наследник само ответницата - тъй като другият му
наследник Ж. К. К. се е отказала от наследството на баща си.
С исковата молба са представени: покана за плащане на дължими суми с обратни
разписки, нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено вещно право на
ползване № 59 от 20.08.2007 г., том VII, рег. № 18119, по нот.д. № 1167 от 2007 г., протокол
от общо събрание на етажна собственост за избор на фирма за дялово разпределение,
договор между етажната собственост и ФДР „Бруната България“ ООД, копие от извлечение
от сметка, общи условия за продажба на ТЕ за стопански нужди и удостоверение за актуално
състояние на ищцовото дружество.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, М. И.
Ж., чрез упълномощения й процесуален представител – адв. Б. К., е постъпил писмен
отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Обръща се внимание, че на ответницата не били връчени удостоверение за актуално
състояние на ищцовото дружество, нито на ФДР, както и копие от документа извлечение от
сметка и от ОУ за доставка на топлинна енергия за стопански нужди на ищеца.
На следващо място се твърди, че между страните по делото не била налице
облигационна връзка. Доколкото процесният обект бил такъв за стопански нужди и
приложими следвало да бъдат ОУ на дружеството за доставка на топлинна енергия за
стопански нужди. В тази връзка и договорно правоотношение не можело да възникне въз
основа на общите условия, а между страните следвало да има договор. В процесния случай
обаче такъв не бил налице.
2
На следващо място се оспорва наличието на договор между СЕС и ФДР, както и
между ищеца и ФДР. Оспорва се и че реално е доставена топлинна енергия в
претендираното количество и на претендираната стойност.
Прави се изрично възражение за погасяване по давност на процесните суми.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат изцяло евентуално частично
отхвърлени.
С определение № 21535/23.05.2024 г. по делото като трето лице помагач
на страната на ищеца е конституирано дружеството „Бруната“ ООД. Същото е
депозирало молба с приложени документи за дялово разпределение –
изравнителна сметка и протокол за неосигурен достъп.
В хода на производството по делото са представени ОУ за стопански
нужди на ищеца, фактури, кредитни и дебитни известия, извлечение от сметка
и договор между ищеца и ФДР „Бруната“ ООД.
В съдебно заседание, проведено на 10.09.2024 г., процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат
уважени. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответника.
Ответницата М. И. Ж., редовно призована, не се явява лично в
насроченото открито съдебно заседание. Не се явява и упълномощеният й
процесуален представител – адв. К..
Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не
изразява допълнително писмено становище по спора.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата и
още едно лице К. Ж. К. за пълния размер на вземанията, ½ част от които са
предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление
районният съд е издал заповед от 11.12.2018 г. по ч.гр.д. № 58296/2018 г. по
описа на СРС. Последната е връчена на длъжника М. И. Ж., която не е
депозирала възражение срещу същата досежно претендираните от нея ½ от
сумите. Длъжникът К. Ж. К. обаче е починал в хода на делото – като досежно
претендираните от него суми е депозирано възражение.
Видно от удостоверение за наследници на К. Ж. К., същият е починал на
12.06.2021 г., като е оставил за свои наследници: съпруга – ответницата М. И.
Ж. и дъщеря – Ж. К. К.. Съгласно съдебно удостоверение от 25.08.2021 г.
обаче Ж. К. К. е направила отказ от наследството на баща си – със заявление с
вх. № 44369/24.08.2021 г. Поради това и с молба с вх. № 14658/17.01.2024 г.
ищецът е поискал за пълния размер на дължимите от К. Ж. К. суми или за ½ от
общия размер на сумите за имота да бъде конституирана съпругата му М. И.
Ж. /което съдът е сторил с определение № 3140/22.01.2024 г./.
Страните не спорят, а и от представено по делото копие от нотариален
акт за дарение на недвижим имот със запазено вещно право на ползване № 59
от 20.08.2007 г., том VII, рег. № 18119, по нот.д. № 1167 от 2007 г., се
установява, че на 20.08.2007 г. М. И. Ж. и К. Ж. К. са дарили на дъщеря си Ж.
3
К. К. собствен имот, придобит в режим на СИО – както следва: магазин № 2 с
адрес: гр. София, общ. Красно село, ул. Лайош Кошут № 33 с площ от 37 кв.м.
Съгласно нотариалният акт обаче М. И. Ж. и К. Ж. К. са запазили за себе си
пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху имота.
От представени по делото фактури се установява, че титуляр на партида
при ищцовото дружество за имот с адрес: магазин № 2 с адрес: гр. София,
общ. Красно село, ул. Лайош Кошут № 33, аб. № 416431; е ответницата М. И.
Ж.
От договор между СЕС и ФДР № ТС-645 от 15.10.2001 г. и протокол от
ОС на СЕС за избор на ФДР от 05.10.2001 г. се установява, че процесният имот
се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово
разпределение” – осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/
„Бруната“ ООД. Последната изготвя изравнителни сметки в сградата в режим
етажната собственост /СЕС/ от 2001 г., от когато е налице договор между СЕС
и ФДР. Поради това и е налице въведена система за дялово разпределение през
процесния период.
Налице е и договор /от 28.05.2018 г./ между ищцовото дружество и
фирмата за дялово разпределение, със срок от три години – който обаче не е
действал в процесния период.
Липсва спор, че между ищеца и ползвателите на имота не е бил налице
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди при ОУ.
От протокол за неосигурен достъп на ФДР съдът НЕ установи до
процесния имот да не е осигурен достъп – доколкото в протокола са вписани
само апартаменти, а не и магазин, а поначало и отсъства въобще обект под
номер 2 /който е номерът на процесния магазин/.
По делото е приложено извлечение от сметка, съгласно което главницата
за топлинна енергия възлиза на 107.70 лева, от които изравнителни сметки за
отоплителен сезон 2014 – 2015 г. – в размер на 4.22 лева и 4.69 лева.
На последно място няма данни издадените по делото фактури да са
връчени на ответника. Няма данни и писмото – покана от 19.02.2016 г. с
дължими суми да е връчено на ответника, доколкото видно от обратна
разписка същото е върнато като непотърсено.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-
горе имот – със стойността на които доставка и услуга ищецът е обеднял, а
ответникът за сметка на това се е обогатил, за които е издадена заповед от
11.12.2018 г. по ч.гр.д. № 58296/2018 г. по описа на СРС за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
По допустимостта:
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е
депозирал възражение срещу същата. Това е наложило даване на указания за
4
предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка
предявените установителни искове са допустими като целта им е издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в
сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство.
По основателността:
Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването.
В тежест на ищеца по иска за неоснователно обогатяване е да установи,
както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, но и общите
факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.
Ответникът следва да установи основание за имущественото
разместване на блага.
Доколкото процесните искове са предявени по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД съдът
следва да установи дължимостта на сумите единствено на плоскостта на
неоснователното обогатяване, като нямат отношение разпоредбите на ЗЕ,
касаещи единствено хипотеза на договор за доставка на топлинна енергия за
стопански нужди между ищеца и ответницата ползвател на стопански обект. В
контекста на това по делото действително не се установи между страните да е
имало сключен такъв договор.
На следващо място от представените по делото писмени доказателства
/копие от нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено вещно
право на ползване № 59 от 20.08.2007 г., том VII, рег. № 18119, по нот.д. №
1167 от 2007 г./ следва извод, че ответницата М. И. Ж. и наследодателят й К.
Ж. К. действително не са собственици, но са ползватели на процесния имот
през целия процесен период като срещу ангажираните от топлопреносното
дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени конкретни
възражения. Не бяха въведени и конкретни възражения за промени във
вещноправния статут на имота.
Следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела
С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът
на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците/ползвателите на имот в сграда — етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя имот, не противоречи на общностното
право.
В случая съдът намира, че от представеното извлечение от сметка се
установяват размерите на процесните главници. По делото обаче не се
установи ответницата/наследодателят й да НЕ са осигурили достъп
/процесният имот отсъства от протокола на ФДР/.
В тази връзка, както се отбеляза и по-горе, претенциите са заявени по
5
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, което изключва наличието на договор между страните,
респ. приложение на ОУ на дружеството ищец.
С оглед гореизложеното исковата претенция за главница за потребена
топлинна енергия се явява доказана до сумата от 49.40 лева – предвид
направеното от ответницата възражение за давност – частично основателно за
отоплителен сезон 2014 г. – 2015 г. – отразено в двете изравнителни сметки от
м. юли и м. август 2015 г.
За разликата до пълния размер от 53.85 лева или за сумата от 4.45 лева
искът следва да бъде отхвърлен.
Относно иска за обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия същият е изцяло неоснователен. Това е така, доколкото както се
посочи и по-горе исковете са заявени по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, а не на договорно
основание. Поради това и ответникът изпада в забава не съгласно
предвиденото в ОУ на дружеството ищец, а от момента на поканата да плати /
така Решение № 394/27.11.2015 г. по гр.д. № 3034/2015 г. на ВКС, 4-то г.о. –
където се приема, че в хипотезата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД вземането е изискуемо
от деня на разместване на благата и не е обвързано със срок т.е. кредиторът
може да иска изпълнение веднага; вземането за обезщетение за мораторна
лихва възниква от деня на забавата, която при липсата на определен срок
настъпва след покана от кредитора/. Такава покана не се установи да е
получена от ответника/нейният наследодател още по-малко за процесните
суми. Поради това и на ищеца се дължи единствено законната лихва за забава
от датата на заявлението.
Досежно иска за главница за услугата дялово разпределение същият се
явява изцяло неоснователен. Макар да има въведена система за дялово
разпределение в сградата, където се намира имотът – ищецът не изпълни
задължението си да представи актуален договор с ФДР. Поради това и съдът
приема, че не се доказва действително заплащане на услугата дялово
разпределение.
Искът за обезщетение за забава върху тази сума също е неоснователен
по изложените съображения досежно този иск за главницата за топлинна
енергия и след като самата главница не се дължи.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила ищцовата страна:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 58296/2018 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на общо 75 лева, от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
6
възнаграждение. От тези разноски обаче по настоящото дело на ответницата
се припадат само половината или 37.50 лева. От тази сума с оглед изхода на
делото следва да се присъдят в нейна тежест 22.36 лева.
Длъжницата М. И. Ж. не претендира разноски в това производство.
По разноските в производството по гр.д. № 21319/2023 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на 243.75 лева – от които 43.75 лева държавна такса и 200 лева –
юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък по чл. 80 от
ГПК. Видно от представените по делото платежни документи претендирани
разноски са действително извършени. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във
връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ обаче
юрисконсултско възнаграждение съдът определя в минималния размер от 50
лева – предвид размера на исковите претенции. В тази връзка и от общо 93.75
лева на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 55.89 лева предвид изхода
на делото.
Ответната страна претендира разноски, но не представя доказателства
да е извършила такива – към отговора на исковата молба е налице единствено
пълномощно в полза на адвокат К., но не и договор за правна защита и
съдействие или друг документ за плащане на хонорар. Поради това и разноски
за ответницата не следва да се присъждат.
С допълнителна молба с вх. № 292611/17.09.2024 г. е представен от адв.
К. договор за правна защита и съдействие с лицето Ж. К. К.. Последната обаче
не е ответник по делото, доколкото исковите претенции са насочени изцяло
срещу М. И. Ж. /видно от определение № 3140/22.01.2024 г/. Поради това и на
лицето Ж. К. К. разноски за адвокат няма как да бъдат присъдени с
настоящото съдебно решение.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. И. Ж., с ЕГН: ********** и
адрес: ************, в качеството си на наследник на лицето К. Ж. К., с ЕГН:
**********, починал на 12.06.2021 г., ДЪЛЖИ на „Топлофикация София“
ЕАД с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №
23Б, сумата от 49.40 лева – главница, представляваща стойността на
доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот – магазин № 2
с адрес: гр. София, общ. Красно село, ул. Лайош Кошут № 33 /аб. № 416431/ за
периода от 01.08.2015 г. до 31.12.2016 г. вкл, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ
по ч.гр.д. № 58296/2018 г. на СРС – 03.09.2018 г. до окончателното плащане на
сумите – с която сума ответната страна М. И. Ж. като наследник на К. Ж. К. се
е обогатила, доколкото е спестила разходи за топлинна енергия, а ищцовото
„Топлофикация София“ ЕАД за сметка на това е обедняло, доколкото е
осигурило съответната доставка, като за сумата е издадена заповед за
7
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 58296/2018
г. на СРС КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и периоди: 1/ за
сумата от 4.45 лева – главница, представляваща разликата до пълния размер
на претендираната стойност на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за посочения имот за периода от 01.07.2014 г. до 31.07.2015
г. и изцяло за сумата от 12,70 лева – обезщетение за забава върху стойността
на доставената топлинна енергия за периода от 31.08.2015 г. до 27.08.2018 г., 2/
за сумата от 13,75 лева – главница стойност на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2014 г. до 31.12.2016 г. и за сумата от 2.56
лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.08.2015 г. до 27.08.2018 г, поради неоснователност на
претенциите в отхвърлената част.
ОСЪЖДА М. И. Ж., с ЕГН: ********** и адрес: ************ ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б сумата от общо 22.36 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 58296/2018 г. на СРС и сумата от общо 55.89
лева, представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
21319/2023 г. на СРС съобразно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните вкл. на третото лице помагач.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – дружеството „Бруната“ ООД.
СЛЕД влизане на решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 58296 по
описа за 2018 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8