РЕШЕНИЕ
№ 15.07.2022
г. гр. Б.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Балчишкият
районен съд
граждански състав
На
28.06 през две хиляди двадесет и втора година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивелина Велчева
Секретар:
Илияна Нейкова
Прокурор:
без
Като
разгледа докладваното от районен съдия Ивелина Велчева
Гражданско
дело № 442 по описа за 2020 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявена искова молба от И.Й.П. с ЕГН ********** *** и В.Й.Л.
с ЕГН ********** *** срещу Р.А. Х.-Н. с ЕГН **********
и В.Н.Н. с ЕГН ********** и двете с адрес *** за признаване на установено, че
са носители на правото на съсобственост върху общо 1/3 ид.ч. от следния
недвижим имот: поземлен
имот –вилно място с площ от 440 кв.м. по договор за продажба, а по скица с площ
от 461 кв.м., представляващо имот с
идентификатор № ***, по кадастралната карта на с. *** , община ***, одобрена
със Заповед № *** на Изпълнителния директор на АГКК, ведно с построената в
описаното място масивна двуетажна сграда със застроена площ от 30 кв.м. с
идентификатор ***, находящо се във вилна зона „***“, ул. *** и осъждане на
ответниците да им предадат владението върху идеалната част от имота, като
и съда да отмени нот. акт № ***, по
регистъра на нотариус О. О. с район на действие Районен съд – Б..
Претендират
се и направените по делото съдебно – деловодни разноски.
Ответниците оспорват иска като
неоснователен.
Предявен е насрещен иск за
заплащане на направените от ответниците подобрения в имота в размер на половина
от 6 853, 33 лв., от всеки ответник, изразяващи се в ремонт на тераса,
покрив, баня-тоалетна, хол-дневна и килер; кухня и спални на втория етаж на
процесния имот - масивна двуетажна сграда със застроена площ от 30 кв.м. с идентификатор ***,
находящо се във вилна зона „***“, ул. *** .
В съдебно заседание ищците увеличиха
размера на предявените субективно съединени искове на сумата в размер на
половината от 18 189 лв., от всеки ответник.
Ответниците по насрещната искова
молба оспорват исковете.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, и
съобразно чл. 235, ал. 3 от ГПК, като взе предвид наведените доводи и възражения,
прие за установено от правна и фактическа страна следното:
Ищците
твърдят, че са наследници на В.П.П.. В тоя смисъл е удостоверение за наследници,
изх.№ ***на Община гр. Д..
На
02.11.2004 г. наследодателят В.П. продава 2/3 идеални части от собствения си
недвижим имот, представляващ поземлен имот –вилно място с площ от 440 кв.м. по
договор за продажба, а по скица с площ от 461 кв.м., представляващо имот с
идентификатор № ***, по кадастралната карта на с. О., общ. Б., одобрена със
Заповед № *** на Изпълнителния директор на АГКК, ведно с построената в
описаното място масивна двуетажна сграда със застроена площ от 30 кв.м. с
идентификатор ***, находящо се във вилна зона „***“, ул. ***, на своя приятел Н.
И. Н..
Двамата
приятели са имали намерението да осъществят съвместен бизнес и затова са
станали съсобственици.
На
24.05.2014 г. В.П.П. е починал и така замисленото начинание пропада. По-късно,
през м. септември 2015 г. умира и Н. И. Н.. Ответниците са негови наследници.
На
15.08.2016 г. е съставен нот. акт № ***, по регистъра на нотариус О. О. с район
на действие Районен съд - Б., с който ответниците удостоверяват правото си на
съсобственост по наследство и давностно владение върху процесната 1/3 идеална
част от имота.
Изложеното
обусловило правния интерес на съсобствениците да предявен настоящия реивиндикационен
иск и иск за отмяна на съставения
констативен нот. акт.
Ответниците
оспорват, че ищците са съсобственици на 1/3 ид.ч. от имота. Навеждат, че в
представеното удостоверение за наследници фигурира още едно починало лице Е. М.,
на което не са посочени наследници.
Не
спорят, че между наследодателите е имало приятелство, но твърдят, че не е имало
намерение за осъществяване на бизнес начинания, свързани с имота. От момента на
придобиване на имота от наследодателя им до настоящият момент единствено
семейството им ползва имота. След продажбата В.П.П. не е ползвал имота. От
смъртта на В.П.П. до настоящият момент никой не е заявявал каквито и до било
претенции или права върху имота.
Правят
възражение за изтекла придобивна давност от момента на придобиване на имота до
предявяване на иска. Правят изявление за присъединяване на владение от техния
наследодател.
Твърдят,
че от момента на придобиването на имота през 2004 г. до настоящият момент те
ползват имота необезпокоявани и несмущавани от никого със съзнанието за техен
собствен имот, чиято собственост не е оспорвана и им принадлежи. От
придобивният момент досега са изминали повече от 16 години като в този период
никой не е заявявал права върху процесната част от имота. В условие на
евентуалност, навеждат, че ако се приеме, че началният момент на владението на
ответниците е датата на смъртта на наследодателя на ищците - 24.05.2014 г., то
до момента са изтекли повече от пет години, в които несмущавано са упражнявали
това си право и с това си съзнание са извършили ремонтни дейности, с които са
повишили стойността на имота, плащали са и дължимите за него данъци.
Извън
средствата за обичайната поддръжка на имота свързани с ползването му в периода
от датата на наследяването на имота до настоящият момент, ответниците твърдят,
че са ремонтирали основно вилната постройка, терасирали са двора и са
възстановили и изградили на места ограда около имота, поставили са входна врата
на имота, като винаги са били със съзнанието, че той е тяхна собственост.
Правна квалификация на исковете е по чл. 108 ЗС, чл.537 ГПК, чл. 72, ал.1 и ал. 2 ЗС.
Ответникът прави искане за задържане на имота до заплащане
на подобренията, по чл. 72, ал.3 от ЗС.
Не се спори между страните, че на 02.11.2004 г. наследодателят
на ищците продава на наследодателя на ответниците собствените си 2/3 ид.ч. от
процесния имот. Сделката е оформена с нот.акт, без посочване на номера на акта,
тома, вх.р. и делото – л. 7 от делото.
Наследодателят на ищците почива на 24.05.2014 г. В тоя
смисъл е удостоверение за наследници № ***на Община Д.-град.
Ищците са наследници на
наследодателя. Налице са данни и за евентуално други наследници. На починалата Е.
М.. Това обстоятелство, обачe, не се установи по
делото.
Доколкото предявяването на иск, представлява действие на
управление във връзка със съсобствеността, съдът намира, че същото не е
нередовност на исковата молба и дължи разглеждане и решаване на иска при
предявяването му и само от някой от съсобствениците.
По делото са допуснати и изслушани свидетелите: С. С. П. –
приятелка на починалия В.П., която заяви, че ежегодно, лятото е посещавала
имота. Последно е била там през 2013 г., заяви, че не е знаела, че е прехвърлил
имота, само е чувала за Н. – наследодателя на ответниците. Свидетелката заяви,
че след построяването на вилата, за което тя е дала строителна линия, в нея са
се извършвали само дребни ремонти, не познава съседите, не е виждала майстори
във вилата; свидетеля С. Х. Д. изложи, че е бил в имота около 5-6 пъти, като
приятел на ищеца, не е виждал други хора във вилата освен наследодателя В.П.;
свидетелят С. Н. Ж., роден *** г. – съсед, заяви, че първоначално е виждал в
имота В. (В.) П. с майка му и баща му, но вече от повече от 10
години в имота са се установили ответниците. Те идвали рано пролетта и си
заминавали късно есента, когато времето се влоши. Според свидетеля, след като
починал П.-бащата на В., имотът запустял, но ответниците му придали вид, когато
започнали да идват. Почистили мястото, много неща правили, нещо и с фаянс;
свидетелката Й. К. К. – съсед по място, заяви, че след смъртта на майката на В.П.,
мястото се занемарило, обрасло с храсти, не се виждала вилата, но след
пристигането на ответниците почистили мястото, пръскали с препарати, ремонти
правили, подпорна стена(изолация) правили, банята правили , подменяли водопроводни тръби, поставили нови
плочки и др. Свидетелката заяви, че знае, че от преди 2014 г. ответниците са
били в имота лятно време. Пред това не е виждала да идва някой в имота.
Свидетелката е виждала В.П., към момента, когато е починала майка му Я..
В съдебно
заседание ответницата В.Н. поясни, че са правили хидроизолация; ров, който е
отделен с кофраж и е излят бетон и е направена изолация в двора.
Не се спори
по делото, че ответниците владеят имота.
По отношение на направеното възражение за
присъединяване владението на наследодателя върху спорната идеална част:
Съобразно
съдебната практика(така Решение № *** от
9.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7749/2013 г., I г. о., ГК), присъединяването на владението е допустимо при общо правоприемство (при наследяване), когато вторият
владелец получава владението върху определен имот от предходния владелец на
правно основание, което е годно да прехвърли собствеността върху имота.
Когато се
присъединява еднородно владение (например когато и
праводателят и правоприемникът са добросъвестни владелци или когато и
праводателят и правоприемникът са недобросъвестни владелци), необходимият срок за придобиване на имота по давност е този,
предвиден в чл. 79 от ЗС за съответния вид владение: общо 10 г. недобросъвестно
владение на праводателя и на правоприемника или общо 5 г. добросъвестно
владение на праводателя и на правоприемника.
Когато
владението е разнородно, събирането на периодите на владение на праводателя и
на правоприемника може да стане само чрез незачитане на добросъвестното
владение като такова, или срокът, предвиден за придобиване по давност при
недобросъвестно владение - 10 години.
Съобразно
тълкувателно решение № ***на ОСГК на ВКС, ако съсобственик се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.
Тези
действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин
да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар
преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът
съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Той трябва да докаже, че е
извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за
другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги
свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.
Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се
манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и
установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно(каквито данни има за
част от периода).
С оглед
изложеното, съдът намира, че ответниците не доказаха чрез главно и пълно
доказване, че са упражнявали фактическа власт върху имота спокойно и
необезпокоявано в продължение на 10 и повече години с намерение за своене,
поради което реивиндикационния иск като основателен и доказан следва да се
уважи, като съдът на основание чл. 537 от ГПК отмени констативния нот.акт.
При
уважаване на главния иск, съдът дължи произнасяне по насрещния иск, предявен в
условие на уважаване на главния иск.
Съобразно
чл. 70 от ЗС, владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е
собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.
При анализ
на изложеното по – горе, става явно, че сме изправени пред недобросъвестно
владение, при което по силата на чл. 74 от ЗС недобросъвестният владелец може
да иска за подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду сумата
на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота
вследствие на тези подобрения.
По делото не
се събраха доказателства, установяващи
знание у ищците относно извършваните ремонтни дейности, поради което в
разглеждания казус не следва да се прилага ал. 2 на чл. 74 от ЗС, или за
направените подобрения се дължи по-малката сума измежду сумата на направените
разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота.
По делото бе
назначена и изслушана съдебно – техническа експертиза, заключението по която
съдът приема за обективно и компетентно изготвено.
Вещото лице
установи общата стойност на направените от ответниците разходи по отношение на
процесния имот към момента на извършването им в размер на 12 442 лв., а
увеличената стойност на имота вследствие на ремонтните дейности към момента на
разглеждане на делото в размер на 18 189 лв.
Разноските
се дължат в размера към момента на тяхното извършване, тъй като към този момент
подобрителят е обеднял с тях (Решение № ***, гр. д. № 1882/96 г., IV г. о.).
Предвид
изложените съображения, съдът намира иска за основателен досежно 1/3 ид.ч. от
сумата в размер на 12 442 лв. = 4 147,33 лв. До този размер следва да се уважи
иска. В останалата част следва да се отхвърли.
Искането за
задържане на имота до заплащане на подобренията е уредено само по отношение на
добросъвестния владелец, поради което и с оглед приетото по – горе следва, то
следва да се остави без уважение.
Страните
претендират разноски, които им се дължат съобразно, уважената и отхвърлената
част от исковете, като при пресмятанията съдът взема предвид, че соченото
адв.възнаграждение е заплатено по равно за двата иска, заплатените държавни
такси са относими всяка към конкретния иск, а заплатеното възнаграждение за
вещо лице касае насрещния иск.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Р.А. Х.-Н. с ЕГН ********** и В.Н.Н. с ЕГН ********** и двете с адрес ***, че И.Й.П.
с ЕГН ********** *** и В.Й.Л. с ЕГН ********** *** са носители на правото на
съсобственост върху общо 1/3 ид.ч. от следния недвижим имот: поземлен имот
–вилно място с площ от 440 кв.м. по договор за продажба, а по скица с площ от
461кв.м., представляващо имот с идентификатор № ***, по кадастралната карта на
с. О., общ. Б., одобрена със Заповед № *** на Изпълнителния директор на АГКК,
ведно с построената в описаното място масивна двуетажна сграда със застроена
площ от 30 кв.м. с идентификатор ***, находящо се във вилна зона „***“, ул. ***,
като
ОСЪЖДА Р.А. Х.-Н.
с ЕГН ********** и В.Н.Н. с ЕГН ********** и двете с адрес ***, ДА ПРЕДАДАТ НА И.Й.П.
с ЕГН ********** *** и В.Й.Л. с ЕГН ********** *** владението върху 1/3 ид.ч.
от имота.
ОТМЕНЯ нот.
акт № ***, по регистъра на нотариус О. О. с район на действие Районен съд – Б..
ОСЪЖДА И.Й.П.
с ЕГН ********** *** и В.Й.Л. с ЕГН ********** *** да заплатят на Р.А. Х.-Н. с
ЕГН ********** и В.Н.Н. с ЕГН ********** и двете с адрес *** сумата в размер на
4 147,33 лв.(четири хиляди сто четиридесет и седем лева и тридесет и три ст.),
или половината от И.Й.П. с ЕГН ********** *** и от В.Й.Л. с ЕГН ********** ***,
представляваща извършени подобрения – ремонт на тераса, покрив, баня-тоалетна,
хол-дневна и килер; кухня и спални на втория етаж, на масивна двуетажна сграда
със застроена площ от 30 кв.м. с идентификатор ***, находяща се във вилна зона
„***“, ул. ***, като
ОТХВЪРЛЯ
исковете в останалата им част до размер от общо 18 189 лв., или половината от И.Й.П.
с ЕГН ********** *** и от В.Й.Л. с ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА Р.А. Х.-Н.
с ЕГН ********** и В.Н.Н. с ЕГН ********** и двете с адрес *** да заплатят на И.Й.П.
с ЕГН ********** *** и В.Й.Л. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 1467
лв.(хиляда четиристотин шестдесет и седем ст.), представляваща направените по
делото съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА И.Й.П.
с ЕГН ********** *** и В.Й.Л. с ЕГН ********** *** да заплатят на Р.А. Х.-Н. с
ЕГН ********** и В.Н.Н. с ЕГН ********** и двете с адрес *** сумата в размер на
472,57 лв.(четиристотин седемдесет и два лева и петдесет и седем ст.) ,
представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Д. в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ:……….