Р Е
Ш Е Н
И Е №
Гр.
Велинград, 30.05.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански
състав, в публично заседание на втори май през две хиляди и деветнадесета
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
СЕКРЕТАР: ЦВЕТАНА
КОЦЕВА
като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 824
по описа за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по иск за делба на съсобствен недвижим имот с правно основание чл. 34 ЗС, във
връзка с чл. 341 и сл. от ГПК във фазата
на допускането й.
Предявен е иск за делба по чл.34 ЗС, вр.
чл.341, ал. 1 ГПК от ищеца Т.Х.М., ЕГН **********,***,
чрез адв. С.П.П. от САК, с адрес на кантората- гр.София, бул.“Македония“ № 10,
ет.1, ап.9, срещу Р.А.Т., ЕГН ********** *** -
за допускане на съдебна делба на следните имоти : ½ (една втора) идеална част от Едноетажна
масивна жилищна сграда, състояща се от Приземен и един редовен Жилищен етаж и
двата със застроена площ от 93 кв. м., заедно с ½ идеална част от
Паянтова сграда с площ от 39 кв.м., построена върху УПИ Х-1395 в квартал №225
по плана на град Велинград, целият с площ от 680 кв.м. по акта за собственост и
702 кв.м., съгласно приложена скица, при граници на имота: от север - УПИ №
IV-1390, от изток - УПИ № VII-1393, УПИ №1394, УПИ № XXV-7599, от юг улица на
Община Велинград, и от запад - УПИ IX-1396, заедно с всички приращения и
подобрения извършени в недвижимия имот.
В исковата молба се твърди, че ищеца Т.Х.М.
е купила на публична продан, като са й били възложени с Постановление за
възлагане от 18.01.2018г. на ЧС Мария А., влязло в сила на 07.02.2018г., и така
е станала собственик на следните имоти:
- ½ (една втора) идеална част от Едноетажна
масивна жилищна сграда, състояща се от Приземен и един редовен Жилищен етаж и
двата със застроена площ от 93 кв. м., заедно с ½ идеална част от
Паянтова сграда с площ от 39 кв.м., построена върху УПИ Х-1395 в квартал №225
по плана на град Велинград, целият с площ от 680 кв.м. по акта за собственост и
702 кв.м., съгласно приложена скица, при граници на имота: от север - УПИ №
IV-1390, от изток - УПИ № VII-1393, УПИ №1394, УПИ № XXV-7599, от юг улица на
Община Велинград, и от запад - УПИ IX-1396, заедно с всички приращения и
подобрения извършени в недвижимия имот.
- ½ (една втора) идеална част от дворно място, съставляващо УПИ Х-1395 в
квартал №225 по плана на град Велинград, целият с площ от 680 кв.м. по акта за
собственост и 702 кв.м., съгласно приложена скица, при граници на имота: от
север - УПИ № IV-1390, от изток - УПИ № VII-1393, УПИ №1394, УПИ № XXV-7599, от
юг улица на Община Велинград, и от запад - УПИ IX-1396
Имотите
били с адм. адрес гр.Велинград, ул.“Макаренко“ №8.
Твърди
също, че така Т.Х. била собственик на същите и на 1/2 ид.част от тях. А другата
½ ид.част била собственост на ответника Р.Т..
Ищцата не желаела да се запази съществуващото
положение и желаела ликвидиране на съсобствеността чрез извършване на съдебна
делба на имотите.
Счита, че едноетажната масивна сграда е
поделяема, тъй като приземният и първия редовен етаж можели да бъдат обособени
в самостоятелни имоти. В тази връзка твърди, че всеки от етажите разполагал със
собствен вход и санитарен възел. Това означавало, че без особени преустройства
можели да бъдат обособени в самостоятелни жилища – по едно за всеки от
съделителите. А самостоятелната жилищна сграда да бъде прибавена към единия от дяловете
за уравняването му.
В молба уточнение ищецът твърди, че сградите,
представляващи приращения и подобрения са следните: Сграда № 504.1395.2 –
едноетажна масивна жилищна еднофамилна с площ 34кв.м.; Сграда № 504.1395.4 –
едноетажна масивна селскостопанска с площ 52кв.м.; Сграда № 504.1395.5 –
едноетажна масивна селскостопанска с площ 5кв.м.; Сграда № 504.1395.6 –
едноетажна масивна селскостопанска с площ 6 кв.м.;
Въз основа на така очертаната обстановка се
иска допускане на съдебна делба на следните съсобствени недвижими имоти, а
именно: Едноетажна масивна жилищна сграда, състояща се от Приземен и един
редовен Жилищен етаж и двата със застроена площ от 93 кв. м., заедно с ½
идеална част от Паянтова сграда с площ от 39 кв.м., построена върху УПИ Х-1395 в
квартал №225 по плана на град Велинград, целият с площ от 680 кв.м. по акта за
собственост и 702 кв.м., съгласно приложена скица, при граници на имота: от
север - УПИ № IV-1390, от изток - УПИ № VII-1393, УПИ №1394, УПИ № XXV-7599, от
юг улица на Община Велинград, и от запад - УПИ IX-1396, заедно с всички
приращения и подобрения извършени в недвижимия имот, а именно : Сграда № 504.1395.2 – едноетажна
масивна жилищна еднофамилна с площ 34кв.м.; Сграда № 504.1395.4 – едноетажна
масивна селскостопанска с площ 52кв.м.; Сграда № 504.1395.5 – едноетажна
масивна селскостопанска с площ 5кв.м.; Сграда № 504.1395.6 – едноетажна масивна
селскостопанска с площ 6 кв.м. - при
квоти – ½ ид.части за ищеца и ½ идеални части за ответника.
Иска се и постановане на привременна мярка
докато трае делбата, а именно: Разпределяне ползването на дворното място
съставляващо УПИ Х-1395 в квартал №225 по плана на град Велинград, целият с
площ от 680 кв.м. по акта за собственост и 702 кв.м., съобразно определените
самостоятелни дялове на жилищната сграда.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Р.А.Т.. В отговора
си не се противопоставя на извършването на делба на имотите, за които е
възникнала съсобственост между
страните след възлагането на идеална
част от тях на ищцата с публична продан, а именно да се извърши делба на дворно място, на построената в имота
жилищна сграда и на паянтова сграда с площ
39 кв.метра, за които имоти същите са съсобственици. Противопоставя се
на искането в производството да се разгледа и искането за разпределяне на
реално ползване на съсобственото дворно място по реда на чл. 32, ал.2 от ЗС.
Прави искане съдът да постанови ползването до окончателното извършване на
делбата редовния жилищен етаж, който обитава, а ищцата – ползването на
приземния етаж, в който е въведена от съдия изпълнител.
Противопоставя
се на допускането до делба на вещи, различни от изброените с постановлението за
възлагане- дворно място, жилищна сграда и паянтова сграда с площ 39 кв.метра,
тъй като в имота има още три едноетажни селскостопански постройки с площ – 52
кв.метра, 5 кв.мета и 6 кв.метра, които не били съсобствени между страните.
Процесното дворно място било закупено от покойните свекър и свекърва на страната по време на брака им и е станало
съсобствено между тях при условията на съпружеска имуществена общност. През
осемдесетте години на XX век до началото на деветдесетте години същите построили в имота жилищната сграда и всички останали сгради и станали техни
собственици по силата на чл. 92 от ЗС. През 1992 година покойните й свекър и
свекърва сключили със ответницата и с бившия й съпруг - договор за
покупко-продажба на недвижим имот, с който
прехвърлили собствеността върху
дворното място, върху построената в него жилищна сграда и върху паянтовата
сграда с площ от 39.00 м2. По време на сключване на договора селскостопанските
сгради с площ от съответно 52.00 м2, 05.00 м2 и 06.00 м2 били
отдавна построени, но те не били
предмет на сделката. Ето защо същите останали съсобствени между покойните на
ответника свекър и свекърва. Двамата действително ги били придобили чрез
оригинерен способ - по силата на приращението, като ги били построили в имота.
Веднъж построени обаче селскостопанските сгради станали самостоятелни вещи.
Макар и прикрепени към земята, те нямали качеството на принадлежност по смисъла
на чл. 98 от Закона за собствеността. Ето защо те не следвали дворното място.
Покойните й свекър и свекърва не се
разпоредили изрично с тях в нейна полза, нито в полза на бившия й съпруг при
сключване на договора за покупко-продажба през 1992г. и затова те били останали
тяхна собственост. След смъртта им
собствеността върху тези вещи преминала по силата на чл. 5, ал. 1 от Закона за
наследството върху бившия й съпруг и сестра му при равни дялове. Поддържа становище, че тези вещи не са съсобствени
между нея и ищцата, а между бившия й съпруг и бившата й зълва.
Алтернативно,
ако съдът не приеме изложените доводи и намерил, че страната и бившият й съпруг са придобили
селскостопански сгради с площ от съответно 52.00 м2, 05.00 м2 и м2 по силата на
договора за покупко-продажба от 1992 година, то
да бъде взето предвид, че през
2009г. двамата са прекратили брака си по взаимно съгласие. Съдът одобрил
споразумение, по силата на което поставил в неин дял дворното място, жилищната
сграда и паянтовата сграда с площ от 39.00 м2. Селскостопанските сгради не били
предмет на споразумението. Ето защо ако съдът намерил, че селскостопанските
сгради са били съсобствени помежду им преди прекратяване на брака, то моли да
бъде прието, че след развода са останали съсобствени, тъй като не са описани в
одобреното от съда споразумение. В такъв случай тези сгради не можели да бъдат
допуснати до делба между нея и ищцата на основание чл. 345 от Гражданския
процесуален кодекс. Дори съдът да приемел, че е придобила собствеността върху
селскостопански сгради с площ от съответно 52.00 м2, 05.00 м2 и 06.00 м2 по
силата на споразумението при развода, пак не следвало да ги допуска до делба
между нея и ищцата в настоящото производство. Последната е оспорила
споразумението и то било обявено за относително недействително спрямо нея от
съда по реда на чл. 135 от Закона за задълженията и договорите. Селскостопански
сгради с площ от съответно 52м2, 05.00 м2 и 06.00 м2 не били предмет на иска й,
поради което и не били споменати в диспозитива на съдебното решение. Поради
горното поддържа, че ако е станала тяхна единствена собственичка по силата на
споразумението, то притежава такова
качество и в момента, тъй като споразумението не е обявено за относително
недействително спрямо ищцата от съда. Ако се приемело, че споразумението е
породило действие по отношение на селскостопанските сгради и не е относително
недействително, то ответницата била техен изключителен собственик, а не бившия
й съпруг. Ето защо те не били могли да са предмет на публичната продан, на
която ищцата да придобие собственост върху дял от тях. В заключение взема становище, че приращенията, посочени в
постановлението за възлагане на частния съдебен изпълнител, без да са изброени
изрично, са тези, направени след 1992 година от нея и бившия й съпруг като
съсобственици. Такива били само насажденията в имота.
По
тези съображения не се противопоставя да
се допусне до делба дворното място, жилищната сграда и паянтовата сграда с площ
от 39.00 м2, но се противопоставя на
допускането до делба на селскостопанските сгради в имота. А становище по
реалната поделяемост на жилищната сграда, ще вземе в първото заседание по
извършване на делбата. Ангажира гласни доказателства с които да докаже, че
селскостопанските сгради са построени преди 1992 г.Ангажира писмени
доказателства.
В о.с.з. ищеца, чрез пълномощника си адв.П.,
подържа изцяло предявения иск, с подробни съображения в защита.
В
о.с.з.ответницата, чрез пълномощниците си двете й дъщери А. и В.Т., поддържа отговора на исковата молба и
направените в него възражения, с подробни съображения в защита.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От представеното по делото постановление за възлагане на
недвижим имот от 18.01.2018г. на ЧСИ М.А., постановено по изп.д.№ 827/2016г. и
влязло в сила на 07.02.2018г. е видно, че са възложени на ищеца Т.М. и тя е
станала собственик на следните имоти: ½
ид. част от Едноетажна масивна жилищна сграда, състояща се от Приземен и един
редовен Жилищен етаж и двата със застроена площ от 93 кв. м., заедно с ½ ид. част от Паянтова сграда с
площ от 39 кв.м., построена върху УПИ Х-1395 в квартал №225 по плана на град
Велинград, целият с площ от 680 кв.м. по акта за собственост и 702 кв.м.,
съгласно приложена скица, при граници на имота: от север - УПИ № IV-1390, от
изток - УПИ № VII-1393, УПИ №1394, УПИ № XXV-7599, от юг улица на Община
Велинград, и от запад - УПИ IX-1396, заедно с всички приращения и подобрения
извършени в недвижимия имот.
От представения НА за собственост №
136/27.11.2009г. се установява ответницата Р.Т. да се е призната за собственик
въз основа на влязло в сила съдебно решение № 372/21.10.2009г. по гр.д.№
730/2009г. на РС Пещера на следните имоти: Едноетажна
масивна жилищна сграда, състояща се от Приземен и един редовен Жилищен етаж
със застроена площ от 93 кв. м., заедно с Паянтова сграда с площ от 39 кв.м.,
построена върху УПИ Х-1395 в квартал №225 по плана на град Велинград, целият с
площ от 680 кв.м. по акта за собственост и 702 кв.м., съгласно приложена скица,
при граници на имота: от север - УПИ № IV-1390, от изток - УПИ № VII-1393, УПИ
№1394, УПИ № XXV-7599, от юг улица на Община Велинград, и от запад - УПИ
IX-1396, заедно с всички приращения в гореописания имот.
От приложеното изп.д.№ 827/2016г. по описа на
ЧСИ Мария А. се установява взискател по него да е ищцата Т.М., а длъжници да са
ответницата Р.А.Т. и Г.А.Т..
Ответника е представил НА № 152/05.06.1992г.
за покупко-продажба на недвижим имот, видно от който собствениците -съпрузите А.Т.
и И.Т. са продали на сина си Г.А.Т. следния свой имот: Дворно място от
680кв.м., съставляващо п.Х-1395 в квартал №225 по плана на град Велинград,
заедно с построените в него масивна жилищна сграда на призем и един етаж и
едноетажна паянтова къща на 39 кв.м., като са си запазили правото на
безвъзмездно ползване докато са живи.
От представеното съдебно решение №
372/21.10.2009г. по гр.д.№ 730/2009г. на РС Пещера се установява с него да е
прекратен по взаимно съгласие гражданския брак сключен 19.12.1976г. между Р.А.Т.
и Г.А.Т., като е утвърдено и сключеното между тях споразумение. Според него в
дял на ответницата по настоящото дело Р.Т. е поставен придобития по време на
брака недвижим имота, а именно: Дворно място от 680кв.м., съставляващо п.Х-1395
в квартал №225 по плана на град Велинград, заедно с построените в него масивна
жилищна сграда, състояща се от призем и
един редовен етаж, със ЗП от 93кв.м. за призема и 102кв.м. за редовния етажа,
ведно с паянтова сграда с площ 39 кв.м. А за уравнение на дела си тя заплаща
15000лв. на Г.Т..
Ответника е представил съдебно решение
постановено по гр.д.№1039/2013г. по описа на РС Пещера. Видно от него по това
дело е разгледан предявен от ищцата Т.М. срещу Р.А.Т. и Г.А.Т. иск по чл.135 от ГПК за обявяване на относителна недействителност на Споразумение за развод в
частта с която е недвижимия имот, представляващ Дворно място от 680кв.м.,
съставляващо УПИ Х-1395 в квартал №225 по плана на град Велинград, заедно с
масивната жилищна сграда и едноетажната къща са поставени в дял на Р.Т..
От находящото се в изпълнителното дело влязло
в сила съд.Решение № 798/05.05.2015г. постановено по в.гр.д.№ 758/2015г. на
ПзОС е видно искът по
чл.135 от ГПК на Т.М. срещу Р.А.Т. и Г.А.Т. да е бил уважен и да е призната по
отношение на М. относителна недействителност на споразумението за развод
постигнато между Г. и Р. Т.и, в частта в която недвижимия имот - Дворно място
от 680кв.м., съставляващо п.Х-1395 в квартал №225 по плана на град Велинград,
заедно с построените в него масивна жилищна сграда и едноетажна паянтова къща са поставени в дял на Р.Т..
В резултата на горното е извършената публична продан изп.д.№ 827/2016г.
по описа на ЧСИ Мария А. на ½ ид част от имота, описан в споразумението,
а именно Дворно място от 680кв.м., съставляващо УПИ Х-1395 в квартал №225 по
плана на град Велинград, заедно с построените в него масивна жилищна сграда и
едноетажна паянтова къща.
По това изп.д.№ 827/2016г. е направен опис и
оценка на недвижим имот. Видно от описа от 26.07.2015г. в него се сочи да с
прави опис на Едноетажна жилищна сграда със ЗП от 93кв.м , ведно с Паянтова
сграда със ЗП от 39 кв.м., построени в Дворно място от 680кв.м., съставляващо
УПИ Х-1395 в квартал №225 по плана на град Велинград, заедно с всички
приращения. В описа се съдържа описание само на призема и редовния етаж на
жилищната сграда, както и на паянтовата сграда на 39кв.м. Оценка е извършена
отново на призема и редовния етаж на
жилищната сграда, както и на паянтовата сграда на 39кв.м., а в последствие и на
дворното място. Според направените оценки стойността на жилищната сграда и на
паянтовата сграда е общо 44377,0лв. /л.167 от изп.д./, а на дворното място е
15081,00лв. /л.313 по изп.д./ Липсват каквито и да било данни за това да са
описвани или остойностявани някакви по вид приращения или подобрения, още по
малко такива които да представляват други постройки, построени в същото дворно
място.
При което напълно неясно е защо при
извършване на публичната продан е
извършена такава освен на дворното място, едноетажната жилищна сграда на
93кв.м. и паянтовата сграда на 39 кв.м. още и на всички подобрения и приращения
в недвижимия имот. Определено обаче,
ищеца като участник както в изпълнителното производство в качеството си на
взискател е бил напълно наясно какво по вид имущество е описвано и оценявано и
което е бъде изнесено на публична продан, тъй като се е запознавал с всички
извършени от ЧСИ действия по описи и оценки на имущество. Респективно наясно е
бил какво точно е могъл да придобие и съответно
е придобил, чрез възлагането на имота от проведената публична продан.
От представената скица № 620/17.08.2018г. се
установява, че УПИ Х-1395 от квартал
№225 по плана на гр.Велинград е с площ от 705 кв.м. и в него има построени шест
сгради, а именно: 1. 2 етажна масивна жилищна сграда-еднофамилна на 91 кв.м. с
идентиф. 504.1395.1; 2. 1 етажна масивна жилищна сграда –еднофамилна на 34
кв.м. с идентиф. 504.1395.2 ; 3. 1 етажна масивна селскостопанска сграда на 39
кв.м. с идентиф. 504.1395.3 ; 4. 1 етажна масивна селскостопанска сграда на 52
кв.м. с идентиф. 504.1395.4 ; 5. 1 етажна масивна селскостопанска сграда на 5
кв.м. с идентиф. 504.1395.5 ; 6. 1
етажна масивна селскостопанска сграда на 6 кв.м. с идентиф. 504.1395.6.
По делото е представена и данъчна оценки за
имотите: жилище партер със ЗП 93кв.м.; жилище първи етаж със ЗП 93 кв.м.; второстепенна
постройка със ЗП 39 кв.м. и дворно място земя 680кв.м., видно от които
данъчната оценка на тези имоти е общо 43144,40лв., а за ½ от тях е
21572,30лв.
Други доказателства не са представени.
И тъй като освен дворното място, масивната жилищна
сграда със ЗП от 93 кв.м. и паянтовата сграда на 39кв.м. друго имущество не е
било предмет нито на изпълнителното дело, нито на иска по чл.135 ЗЗД, нито на
споразумението за развод, то и в резултата на извършената публична продан в
качеството си на купувач ищцата М. е станала собственик на 1/2 ид.части от
процесните недвижими имоти дворното място, масивната жилищна сграда със ЗП от 93
кв.м. и паянтовата сграда на 39кв.м., както и на приращенията и подобренията в
дворното място, но не и на други постройки в същото дворно място, тъй като
такива не са били изобщо предмет на изпълнителното дело.
Ето защо и съдът намира, че е налице
съсобственост между страните единствено и само върху имотите - дворното място с
площ от 680кв.м. съставляващо
УПИ Х-1395 в квартал №225 по плана на град Велинград и построените в него масивна
жилищна сграда със ЗП от 93 кв.м. и паянтовата сграда на 39кв.м. Не налице
обаче съсобственост между страните върху останалите постройки, построени в
същото дворно място, а именно Сграда № 504.1395.2 – едноетажна масивна жилищна
еднофамилна с площ 34кв.м.; Сграда № 504.1395.4 – едноетажна масивна
селскостопанска с площ 52кв.м.; Сграда № 504.1395.5 – едноетажна масивна
селскостопанска с площ 5кв.м.; Сграда № 504.1395.6 – едноетажна масивна селскостопанска
с площ 6 кв.м., тъй като ищеца не станал собственик на тези постройки, чрез
възлагането им от публичната продан, до колкото не са били изобщо предмет на
изпълнението.
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка съдът, изграждайки вътрешното си убеждение, прави
следните изводи от правна страна:
По силата на Постановление за възлагате,
издадено от ЧСИ Мария А. на 18.01.2018 г., влязло в сила на 07.02.2018 г. и
вписано в АВ с вх. № 472 от 11.02.2018г. ищецът Т.Х.М. е придобила на
оригинерно основание- покупка при публична продан и е станала собственик на 1/2 идеални части от следните имоти:
дворното място
с площ от 680кв.м. съставляващо УПИ Х-1395 в квартал №225 по плана на град
Велинград и построените в него масивна жилищна сграда със ЗП от 93 кв.м. и
паянтовата сграда на 39кв.м. А собственик на останалата ½ част от
имотите е останала ответницата Р.Т., придобила същите по силата на решение за
развод, при което тези имоти са и поставени в дял. В резултата по делото безспорно се
установява, че налице съсобственост върху тези имоти между ищците и ответника,
при равни права между тях от по ½ ид част.
Неоснователно съдът намира твърдението на
ищеца, че налице съсобственост между страните и по отношение на другите масивни
постройки, построени в дворното място. Действително съгласно нормата на чл.92
от ЗС, на която ищеца се позовава - собственикът на земята е собственик и на
постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. В случая по
отношение на построените в същото дворно място сгради Сграда № 504.1395.2 –
едноетажна масивна жилищна еднофамилна с площ 34кв.м.; Сграда № 504.1395.4 –
едноетажна масивна селскостопанска с площ 52кв.м.; Сграда № 504.1395.5 –
едноетажна масивна селскостопанска с площ 5кв.м.; Сграда № 504.1395.6 –
едноетажна масивна селскостопанска с площ 6 кв.м. се установява друго, а именно
те да не са били предмет на прехвърлителни сделки и предмет на иск по чл.135 ЗЗД, както и на изпълнителното дело от което ищеца черпи правата си на
съсобственост поради възлагане при публична продан. Ето защо и по отношение на
тези постройки е неприложима разпоредбата на чл.92 от ЗС. Не така стои въпроса
по отношение на насъжденията в дворното място, тъй като те представляват подобрени
в имота, за които не се установява нищо различно и поради това за тях е
приложема разпоредбата на чл.92 от ЗС.
А след като не се установява наличие на
съсобственост между страните върху горните сгради е безпредметно да се обсъждат
твърденията на ответника на кого те са собственост, тъй като това не би се
отразило върху предмета на настоящото дело, което е за делба на съсобствени
имоти.
По
изложените съображения, съдът счита иска за основателен и доказан, поради което
следва да бъде допуснато извършване на съдебна делба на процесните имоти дворното
място с площ от 680кв.м. съставляващо УПИ Х-1395 в квартал №225 по плана на
град Велинград и построените в него масивна жилищна сграда със ЗП от 93 кв.м. и
паянтовата сграда на 39кв.м. между страните при квоти от по ½ за всеки
от тях. А искът за делба и на построените в същото дворно място сгради Сграда №
504.1395.2 – едноетажна масивна жилищна еднофамилна с площ 34кв.м.; Сграда №
504.1395.4 – едноетажна масивна селскостопанска с площ 52кв.м.; Сграда № 504.1395.5
– едноетажна масивна селскостопанска с площ 5кв.м.; Сграда № 504.1395.6 –
едноетажна масивна селскостопанска с площ 6 кв.м., за които не се установява да
съсобствени между страните, е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА да се извърши
съдебна делба между Т.Х.М., ЕГН **********,***
от една страна и Р.А.Т., ЕГН ********** *** от друга страна, на техните съсобствени
имоти, а именно :
Едноетажна масивна жилищна сграда,
състояща се от Приземен и един редовен Жилищен етаж и двата със застроена площ
от 93 кв. м. с идентификатор 504.1395.1, заедно с Паянтова сграда с площ от 39
кв.м. с идентификатор 504.1395.3, построени върху УПИ Х-1395 в квартал №225 по
плана на град Велинград, целият с площ от 680 кв.м. по акта за собственост и
702 кв.м., съгласно приложена скица, при граници на имота: от север - УПИ №
IV-1390, от изток - УПИ № VII-1393, УПИ №1394, УПИ № XXV-7599, от юг улица на
Община Велинград, и от запад - УПИ IX-1396, заедно с всички приращения и
подобрения извършени в недвижимия имот.
При
квоти за всеки един от посочените имоти – ½ идеални части за Т.Х.М. и ½ идеални части за Р.А.Т..
ОТХВЪРЛЯ искът за делба на Т.Х.М., ЕГН **********,***
срещу Р.А.Т., ЕГН ********** ***, в частта и по отношение на построените в недвижимия
имот УПИ
Х-1395 в квартал №225 по плана на град Велинград други сгради, а именно :
Сграда № 504.1395.2 – едноетажна масивна жилищна еднофамилна с площ 34кв.м.;
Сграда № 504.1395.4 – едноетажна масивна селскостопанска с площ 52кв.м.; Сграда
№ 504.1395.5 – едноетажна масивна селскостопанска с площ 5кв.м.; Сграда №
504.1395.6 – едноетажна масивна селскостопанска с площ 6 кв.м., като
неоснователен.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: …………………………
/Валентина
Иванова/