ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3319
Русе, 15.11.2024 г.
Административният съд - Русе - III състав, в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | ДИАН ВАСИЛЕВ |
Като разгледа докладваното от съдия ДИАН ВАСИЛЕВ административно дело № 20247200700909 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е по реда на чл. 166, ал.4, вр. с ал.3 и ал.2 от АПК (Административно-процесуален кодекс), вр. с чл.46, ал.5, изр.2 от ЗОбС (Закон за общинската собственост).
Основното производство по делото е образувано след постъпила жалба от Н. А. М. от гр. Русе. Жалбата е насочена срещу заповед № РД - 01-3315/29.10.2024 год., издадена от зам. кмет на община Русе. Със заповедта е прекратено наемното правоотношение между общината и домакинството на жалбоподателката за общински жилищен имот, с административен адрес гр. Русе, [жк], бл. „Верила“, вх. 2, ет. 8, ап. 6, описан в Акт за частна общинска собственост №1634/07.10.1997 год.
В жалбата се излагат съображения, основно касаещи съществото на спора. Акцентира се върху погрешно възприетите от АО фактически основания за издаване на заповедта, като се отрича те да са налице. Говори се за проблем със съсед във входа на блока.
Иска се съдът да отмени Заповед № РД-01-3315/29.10.2024 год. на зам. кмета на Община Русе, тъй като същата противоречила на материалноправните разпоредби и била в несъответствие с целта на закона.
В жалбата се съдържа и особено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалваната заповед.
Съображението, подкрепящо направеното особено искане е свързано с твърдението, че спирането на предварително изпълнение на обжалваната заповед няма да увреди по никакъв начин интересите на община Русе. На следващо място, че сега е зимен период и жалбоподателката и синът й нямало къде да живеят поради липса на средства.
Русенският административен съд, след преценка на събраните по делото писмени доказателства /наличните такива в административната преписка предвид бързината на настоящото производство/, прие че искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение по закон на Заповед № РД-01-3315/29.10.2024 год., издадена от кмета на община Русе се явява процесуално допустимо, подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от това, като пряко засегната от оспорения от нея акт, в законоустановения срок за оспорване.
Разпоредбата на чл.46, ал.5, изр.2 от ЗОбС предвижда, че жалбата не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.
Специалният закон не сочи критериите за спиране, поради което приложима е общата разпоредба на чл.166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, според която допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон се спира, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението на обжалваната пред съда заповед е да се даде временна защита на твърдяното от оспорващите право да ползват имота, което се засяга от оспорения административен акт. Този вид защита е временна и има сила до решаване на въпроса за неговата законосъобразност.
В настоящия случай, при преценка на баланса между накърнените интереси на жалбоподателя и останалите членове от неговото домакинство, от една страна, и тези, които следва да бъдат охранени от предварителното изпълнение на заповедта, от друга, съдът намира, че от особено значение е да се гарантира с оглед сезона, в който е издадена заповедта, правото на М. да ползва в този период жилище.
Това обстоятелство, съобразено и със сезона, в който й е връчена оспорената заповед, безспорно водят на извода, че допуснатото предварително изпълнение, преди изясняване на въпроса за законосъобразността на акта, би нанесло лично на жалбоподателя особено сериозни вреди. Оставянето без жилище в такъв момент/зимен сезон/, преди да е изследван въпросът за законосъобразността на Заповед № РД-01-3315/29.10.2024 год., издадена от зам. кмета на община Русе би затруднило допълнително жалбоподателят.
Тези обстоятелства са от изключително значение при преценката на съда за уважаване или не на искането за спиране на предварителното изпълнение на административния акт.
В част от държавите в ЕС, чиято членка е и Р България, съществуват правила относно възможността за прекратяване на наемните правоотношения през зимния сезон, като някой от тях са забранили това, освен ако се касае за случаи на изключително необходимост.
Презумпцията на закона е, че предварителното изпълнение на заповедта за прекратяване на наемно правоотношение за обект - общинска собственост, е в полза на общината. Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението на обжалваната заповед е да се даде временна защита на твърдяното от оспорващия негово право да държи имота по договор за наем, което се засяга по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК от заповедта. Този вид защита е временна и има сила до решаване на въпроса по законосъобразността на оспорения акт. При правилно приложение на цитираните правни норми следва да се прецени баланса между накърнените интереси на жалбоподателя и тези, които следва да бъдат охранени от предварителното изпълнение на заповедта.
Евентуално оставяне на жалбоподателя без жилище би му причинило значителни имуществени и неимуществени вреди, които по значимост могат да бъдат противопоставени на интереса на общината, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона. В случая допуснатото по силата на закона незабавно изпълнение не е съизмеримо с възможните вреди, които биха настъпили при лишаване на оспорващия от жилище към този момент, като изпълнението на административния акт ще засегне права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
В конкретния случай са налице основания за спиране изпълнението й, в съответствие с чл. 6 от АПК, който като регламентира принципа на съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията, предвижда с административния акт да не се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, както и да се избере по-благоприятната за гражданина принудителна мярка.
Предварителното изпълнение на заповедта би засегнало пряко основно човешко право на жалбоподателя, което право е защитено от чл. 8, ал 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Преценката за наличието на предпоставките по чл. 8, ал. 2 от Конвенцията, които допускат изключение от принципа за неприкосновеност на жилището, а именно такива свързани с националната и обществената сигурност или с икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите, не може да бъде извършена без да се осъществи цялостен съдебен контрол върху оспорената заповед.
При липса на данни към настоящия момент за съществено нарушение на посочените в чл. 8, ал. 2 от Конвенцията свободи и интереси, съизмеримо със заплахата от отнемане на жилището, отказът за спиране на предварителното изпълнение би бил постановен в противоречие със самата Конвенция, която има предимство пред вътрешните нормативни актове.
Съдът приема още, че не са застрашени особено важни държавни интереси и тези на Община Русе.
Ако бъде спряно изпълнението на административния акт няма да се затрудни, нито осуети реализирането на правата и задълженията, които ще произтекат в случай, че жалбата бъде отхвърлена. От евентуалното закъснение на изпълнението няма да се причинят вреди на Общината, които са трудно поправими. Поради наличието на тези обстоятелства не се налага преди влизане в сила на съдебния акт по същество на спора жалбоподателят да освободи заеманото от него жилище, частна общинска собственост.
При тези факти е доказан противопоставим на презумирания с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интерес. Накърняването му по хипотеза би породило вреди със степен на значимост, съизмерима с квалификацията по чл. 166, ал. 2 АПК. От друга страна, трудността да бъдат поправени вредите е последица от съдържанието на засегнатите от евентуалното незабавно изпълнение права. Не е налице и важен обществен интерес, който да бъде защитен с предварителното изпълнение. Интересът, стоящ в основата на изключването от закона на суспензивното действие на жалбата против заповедта, едва ли ще бъде съществено накърнен точно в периода до решаването на въпроса за законосъобразността на административния акт, респ. неговото влизане в сила.
Затова и фактическото положение, съществувало до издаването на заповедта, следва да бъде запазено.
Мотивиран така, на основание чл.166, ал.4 вр.ал.2 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № РД-01-3315/29.10.2024 год., издадена от зам. кмета на община Русе.
Определението не подлежи на обжалване.
| Съдия: | |