Р Е Ш Е Н И Е №1858
08.06.2020 г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XII-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15675/2019 г. по описа
на същия съд, за де се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по съществото на спора.
В депозирана пред РС Пловдив искова молба,
по която е образувано настоящото гражданско дело, ищецът„ Водоснабдяване и
канализация” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. Шести септември № 250, претендира да се установи против ответника
Я.Д.К., ЕГН **********,*** вземане на дружеството, за което то разполага със
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Според изложеното в исковата молба , ищецът
е комунален оператор - доставчик на
питейна вода, а ответника – потребител по договор при общи условия на услугите,
доставяни от ищеца, със разкрита на негово име партида. За периода
от 01.05.2015 г. до 24.10.2018г., ищцовото дружество доставило до
имот на ответника в П., ул. С. № .. ап., питейна вода , както и отвело за
пречистване канална такава на стойност
от 1079.38 лева. Количеството на доставената вода било определено съобразно
показанията на изправно функциониращо средство за търговско измерване - водомер. Съставени били за доставките и
подробно описаните в исковата молба фактури за доставките. Ответникът не
платил, и затова ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение, в която освен главницата, била заповядана за плащане и лихва в размер
на 149.43 лева за периода от 31.07.2015
г. – 31.10.2018 г.
К. възразил против заповедта по реда на чл.
414 от ГПК, при което се иска от съда да постанови решение, с което да признае
за съществуващо задължение на ответника по договора между страните: 1079.38
лева – главница, стойност на доставена от 01.05.2015 г. до 24.10.2018г. до имот в П., ул. С № .. ап.,
питейна вода и сумата от 149.43 лева –
обезщетение за забава в плащането за периода
от 31.07.2015 г. – 31.10.2018г. Претендират се и разноските по делото.
Ответникът признава частично исковете , до размер от 866.83 лева – от главницата , и 92.21 лева - от лихвите. В
останалата част, възразява , че вземането е погасено с изтичането на кратката
погасителна давност. Моли съда да разсрочи вземането на ищеца.
Допустим установителен иск с правно основание
чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД. Предвид издадената заповед
за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е имплицитно
допустим като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК и има идентичност между заповяданото
за плащане вземане и предмета на иска.
След анализ на представените по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, съдът установи следното от фактическа и
правна страна :
Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2
ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги. Не се спори , че ответника е потребител на тези услуги , тъй като се
явява собственик на водоснабден имот; искът
е частично признат, което признание имплицитно включва и това , че К. е
потребил стоките, доставяни от ищеца. След като е потребител, то същият е
страна по договор при общи условия касателно доставката на водата, а оттам –
има и облигационното задължение да плати доставеното.
В признатата част, исковете са основателни
поради гореизложеното.
Съдът кредитира възражението на ответната
страна, че вземането е погасено в една част поради изтекла погасителна давност.
Първата издадена за доставките фактура носи дата 01.05.2015г. , като съобразно
общите условия между страните , е следвало да бъде платена до 01.06.същата
година , което не е направено и от следващия ден длъжникът е в забава. Вземанията
на оператора за доставената от него вода са обаче периодични плащания по
смисъла на чл. 111 от ЗЗД и се погасяват с изтичането на кратката тригодишна
давност. Заявлението за издаване на заповед за плащане е подадено в съда на
дата 21.11.2018г., тоест, погасени са по давност всички фактури с падеж преди
21.11.2015г.. Това са и фактурите , за които ответника твърди в отговора си да
са погасени , с изключение на тази с № 28441647/25.11.2015г., като по нея , към
датата на подаване на на заявлението, не са изтекли три години от датата на
падежа. Затова съдът кредитира не доводите на ищеца по отношение на дължимостта
на сумата по тази фактура , а справката на ищеца за неплатени задължения на л.
64 от делото , макар последната да е изходящ от него частен документ.
Или,
исковете са частично основателни, до размери съобразно представената от ищеца
на л. 63 от делото справка – до размер от 866.83 лева за главницата, и 92.21
лева лихва за забава.
Няма пречка вземането - в основателната му част - да бъде разсрочено, с оглед имотното състояние
на молителя.
Разноските, вкл. тези по заповедното
производство, се понасят от страните пропорционално.
Ищецът е направил разноски в общ размер от 150
лева; възнаграждение на юрисконсулта на ищеца за исковото производство няма да
бъде присъждано, според изричното му искане.Така , пропорционално на уважената
част, дължат се на ищеца 117.06 лева ( 150/1228.81*959.04) .
Разноските на ответната страна са 250 лева-
хонорар на адвокат; дължат му се съобразно отхвърлената част 54.88 лева
(250/1228.81*269.77 – отхвърлената част на исковете)
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 и чл.241 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Я.Д.К.,
ЕГН **********,***, че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември
№ 250, плащане на следните суми по договор при ОУ за доставка на питейна вода,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 10136/22.11.2018г.
по частното дело № 18498 по описа на РС Пловдив за 2018 г.: 866.83 лева – главница , ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на зявлението – 21.11.2018г до
окончателното изплащане на вземането, и 92.21 лева лихва за периода от 31.07.2015 г. – 31.10.2018г, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ в частта над тези
стойност до пълните предявени размери -
1079.38 лева главница и 149.43 лева лихви за забава за същия период, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
На основание чл. 241 от ГПК разсрочва изпълнението
на задължението ( в общ размер от 959.04)
лева, на девет равни месечни вноски от
по 106.56 лева, ведно със законната
лихва за всяка от вноските върху
главницата ( 96.31 лева ) – до окончателното изплащане, и с падеж на първата
вноска на първото число на месеца ,
следващ месеца на влизането на решението в сила.
Осъжда Я.Д.К.,
ЕГН **********,***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.Шести септември
№ 250, разноски по двете производства в размер на 117.06 лева, включително по частното дело
18498/18 г.
Осъжда „Водоснабдяване и канализация ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.Шести
септември № 250, да заплати на Я.Д.К., ЕГН **********,***, разноски по производството в размер от 54.88 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП