Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. В., 27.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми октомври
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря
Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3239 по описа за 2020година
на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от
М.Д.С., ЕГН ********** с адрес *** срещу ЗАД „Б. В. И. Г. ”, ЕИК * със
седалище и адрес гр. С., пл.“П.“№5 иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ, за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 2276,11лева/след допуснато изменение в размера на иска с
протоколно определение от 28.10.2020г./, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско Стандарт“, клауза „Пълно каско“ полица №
4704190800001042/20.03.2019г. за претърпените имуществени вреди на л.а
„Мерцедес Е280 ЦДИ“ с рег. № *, настъпили на 01.10.2019г., докато автомобилът е
бил паркиран в гр. В., ул.“Д.“ и изразяващи се в увреждане на следните детайли:
облицовка предна броня, калник преден десен, калник заден десен, задна врата
лява, облицовка задна броня, лайсна задна броня лява, лайсна задна броня дясна,
лайсна хром предна броня дясна, лайсна задна броня среда и рамка врати десни,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 09.03.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: Собственик е на л.а „Мерцедес Е280 ЦДИ“ с рег. № *. С ответника е сключен
договор за имуществена застраховка «Каско Стандарт», клауза „Пълно каско“
полица №4704190800001042/20.03.2019г, със срок на действие на застрахователното
покритие 21.03.2019г.- 21.03.2020г. и размер на застрахователната премия
519,15лева, платена еднократно. На 07.10.2019г. регистрирал л.а. в КАТ на свое
име и му било издадено Свидетелство за регистрация, за което веднага уведомил
ответника, а последният издал „Добавък 3“, като му прехвърлил правата по
застраховката. С тази цел ищецът заплатил допълнително застрахователна премия в
размер на 13,75лева. На 01.10.2019г. ищецът установил, че паркираният му
автомобил на ул.Д. в гр. В. е увреден.
Констатирал увреждания по предна броня, преден десен калник, заден десен
калник, задна броня и задна врата лява. Веднага уведомил застрахователя за
събитието, който образувал щета № 51-04000-04641/19/07.10.2019г. и изготвил опис- претенция. На 16.10.2019г.
ищецът получил уведомление за отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение. Твърди, че за възстановяване на увреждането реално нужната
стойност е 2270,23лева. Ето защо, понастоящем претендира застрахователно
обезщетение в размер на сумата действително необходима по възстановяване
автомобила в състоянието от преди, която заявява в частичен размер, ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба. Искането е за
уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като
неоснователен. Оспорва уврежданията по процесния автомобил да са настъпили по
твърдения начин, както и наличието на основание за заплащане на застрахователно
обезщетение, предвид установените различия между фактическата обстановка и
декларираните обстоятелства обобщени, като изключен застрахователен риск.
Оспорва твърдението за извършен и заплатен от ищеца ремонт. Позовава се на
раздел IX “общи изключения“ т.1.16 от ОУ по застраховка
„Булстрад Каско Стандарт“, че застрахователят не дължи обезщетение при
овехтяване, конструктивен дефект, скрита неизправност. В условията на
евентуалност оспорва стойността на причинените вреди, както и необходимостта от
подмяна на елементи и детайли, претендирани от ищеца. Прави се възражение за
подзастраховане. Оспорва се началната дата , от която се претендира законна
лихва. Искането е за отхвърляне на
исковата претенция и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба се
поддържа, а ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа страна и достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на
така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл. 405 КЗ, вменяващ
задължение за застрахователя да плати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок.
Следователно, за да
бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената
тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че през процесния период се е намирал в твърдяното
застрахователно правоотношение с ответното дружество, по което е изправна
страна; че в този период е настъпило соченото застрахователно събитие, за което
застрахователят носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с
така настъпилото застрахователно събитие, застрахованата вещ е претърпяла
твърдяните вреди и съответно техния размер. Съответно в тежест на ответника е доказване точно изпълнение на задължението си по
договора и в частност, че отказът му да плати застрахователно обезщетение е
правомерен, в т.ч. че е налице подзастраховане, респ. размер на обезщетението
съгласно правилата на подзатраховането.
Между страните са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че е налице валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка на л.а „Мерцедес Е280
ЦДИ“ с рег. № *, имуществена застраховка «Каско Стандарт», клауза „Пълно каско“
полица №4704190800001042/20.03.2019г, със срок на действие на застрахователното
покритие 21.03.2019г.- 21.03.2020г.; че по повод настъпило застрахователно
събитие на 07.10.2019г. ответникът е образувал щета № 51-04000-04641/19; че по
образуваната щета застрахователят е направил отказ и не е изплатил
застрахователно обезщетение, поради невярно декларирано събитие.
Ангажирани са писмени
доказателства, от които се установява, че ищецът е собственик на л.а.„Мерцедес Е280 ЦДИ“ с рег. № *,
т.е активната му легитимация е установена.
Между страните не
съществува спор, а и се установява от ангажираните писмени доказателства-
уведомление и опис по щета, че ищецът е уведомил застрахователя за настъпило
събитие на 07.10.2019г., при което автомобилът му, докато е бил на паркинг е
бил увреден. Във връзка с това ответното дружество е образувало щета и опис по претенция № 51-04000-04641/19/07.10.2019г., в която са описани
увредените детайли по автомобила и степента на увреждането, а именно: облицовка предна броня,
калник преден десен, калник заден десен, задна врата лява, облицовка задна
броня, лайсна задна броня лява, лайсна задна броня дясна, лайсна хром предна
броня дясна, лайсна задна броня среда и рамка врати десни. Застрахователят е
приключил щетата на 16.10.2020г. с отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение. Съображенията за това са били, че при извършена проверка е
установено, че уврежданията несъответстват на декларирания механизъм на
настъпване на заявеното събитие.
Спорните между страните
въпроси касаят механизма на ПТП, налице ли е изключен риск, респ.
подзастраховане и размера на дължимото обезщетение.
За доказване механизма и размер на претенцията, по
делото бе изслушано и прието заключение на допусната САТЕ. Заключението на
експерта, като неоспорено от страните и изготвено от в.л. с нужната
компетентност и след запознаване с приложените по делото документи, бива
кредитирано от съда в цялост. Съобразно заключението на в.лице, с оглед
характера на уврежданията, е възможно същите да са получени докато автомобилът
е в паркирано състояние и да са причинени по степен и вид от настъпилото
събитие. Експертът е категоричен, че не е налице подзастраховне, а
надзастраховане, т.е. процесният л.а. е застрахован за по – голяма сума спрямо
продажната му цена по договора за покупко – продажба от 24.09.2019г.
Нужната стойност по отстраняване на увреждането на
база средни пазарни цени на труд и
материали е 2276,11лева.
В
настоящия случай, отказът на застрахователя е основан на възражения за изключен
риск, като същият конкретно се позовава на раздел IX “общи изключения“ т.1.16 от ОУ по застраховка
„Булстрад Каско Стандарт“, а именно че застрахователят не дължи обезщетение при
овехтяване, конструктивен дефект, скрита неизправност. Предвид приетото по
делото заключение на експерта не се установиха, така заявените общи изключения,
а предвид на установения механизъм, съдът приема за недоказано събитието да е
настъпило при други и различни обстоятелства от декларираните от застрахования.
Не се установи и да е налице подзастраховане, поради което и това възражение на
ответника се явява абсолютно
неоснователно.
Съгласно чл.
408, ал.1 КЗ основанията за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение
се определят със закон и те са регламентирани изрично: 1. при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното
събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от
друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от
страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя,
било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до
възникване на застрахователното събитие и 4. в други случаи, предвидени със
закон. Според възприетото от съдебна практика разрешение, в хипотезата на
чл.211, т.2 КЗ /отм./, чието съдържание е идентично с това на чл. 408, ал.1,
т.3 КЗ, правно релевантно за отказа да се плати обезщетение е само това
задължение на застрахования, което е значително с оглед интереса на
застрахователя. И за да може да се приложи тази норма, нужно е да бъде
установено, че е налице пряка причинно - следствена връзка между неизпълнението
на конкретното задължение, визирано в общите условия към застраховката като
значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на
застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от
същото. В случая, не се е твърдяло конкретно задължение на застрахования по
договора, което той да не е изпълнил, извън декларирането на обстоятелства за
настъпване на ПТП, несъответни на действителните. Събраните по делото и
коментирани горе доказателства налагат извод, че в случая застрахователят не е
имал основание да откаже изплащане на застрахователно обезщетение.
В
заключение искът е доказан в своето основание.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно
на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност, каквато хипотеза се установи, че не е налице. От заключението на
в.лице се установява, че нужната стойност на разходите за възстановяване на
вещта на база средни пазарни цени на труд и материали е
2276,11лева. Принципът на пълната обезвреда, действащ по отношение на застрахователя,
изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на
увреденото имущество. А за такава се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество. Това е определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ- възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе казано,
ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е
стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. В
този смисъл е и константната практика на ВКС, която макар и формирана при
действието на КЗ /отм./ е приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет
от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение №
235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение №
209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение № 156/27.03.2015г.
по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други/. В тази връзка следва да бъде
съобразена и практиката на ВКС, обективирана в решение № 155/05.12.2016 г. по
т. д. № 1092/2015 г. на ВКС, II ТО., в което е прието, че не е възможно
влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който е заплатена
дължима застрахователна премия, да не осигурява пълно застрахователно покритие
за поетия застрахователен риск, съобразно вредите на застрахованото имущество.
Размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по средни
пазарни цени към датата на увреждането, т.е това е сумата от 2276,11лева.
Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба, така както е поискано.
Предвид изхода на спора
ищецът има право на разноски. Представен
е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива от 91,04лева-
платена ДТ, 75лева- депозит на вещо лице и 470лева платено адв. възнаграждение
с ДДС, съобразно представен договор за правна помощ от 20.10.2020г. Или в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на общо 636,04лева.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Б. В. И. Г. ”, ЕИК * със седалище
и адрес гр. С., пл.“П.“№5 ДА ЗАПЛАТИ
на М.Д.С., ЕГН ********** с адрес ***
сумата от 2276,11лева, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско
Стандарт“, клауза „Пълно каско“ полица № 4704190800001042/20.03.2019г. за претърпените
имуществени вреди на л.а „Мерцедес Е280 ЦДИ“ с рег. № *, настъпили на
01.10.2019г., докато автомобилът е бил паркиран в гр. В., ул.“Д.“ и изразяващи
се в увреждане на следните детайли: облицовка предна броня, калник преден
десен, калник заден десен, задна врата лява, облицовка задна броня, лайсна
задна броня лява, лайсна задна броня дясна, лайсна хром предна броня дясна,
лайсна задна броня среда и рамка врати десни, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 09.03.2020г. до
окончателното изплащане на сумата,
на основание чл. 405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „Б. В. И. Г. ”, ЕИК * със седалище и
адрес гр. С., пл.“П.“№5 ДА ЗАПЛАТИ
на М.Д.С., ЕГН ********** сумата от 636,04лева, представляваща сторени по
делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд В. в двуседмичен срок от връчване
препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: