Решение по дело №7762/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 07.05.2019 год.

                       

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА

 

При участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7762 по описа на ВРС за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу П.Н.Н., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца, както следва:

-    сумата от 33.70 лв. (тридесет и три лева и седемдесет стотинки), представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга; дължима по договор/и за далекосъобщителни услуги с номер М4090069 от дата 09.05.2014 г., съгласно фактура №********* с падеж на плащане 27.03.2015 г., за отчетен период от 09.02.2015 г. до 08.03.2015 г., фактура №********* с падеж на плащане 29.04.2015 г., за отчетен период от 09.03.2015 г. до 08.04.2015 г., на осн. чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 208 от ЗЗД.

-   сумата от 106,00 (сто и шест) лв. - неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга; дължима по договор/и за далекосъобщителни услуги с номер М4090069 от дата 09.05.2014 г., съгласно фактура №********* с падеж на плащане 21.08.2015 г., за отчетен период от 09.07.2015 г. до 08.08.2015 г., на осн. чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 92 от ЗЗД,

за които суми е издадена заповед за изпълнение № 90/05.01.2018 г., по ч.гр.д.№220/2018 г. на ВРС, 42 състав.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: В исковата молба ищецът твърди, че с ответника са в договорни отношения по повод на предоставяне на далекосъобщителна услуга по договор с индивидуален потребителски номер М4090069 от дата 09.05.2014 г., с който на длъжника са предоставяни далекосъобщителни услуги.

В срока на действието на договора за мобилни услуги М4090069 от дата 09.05.2014 г., по който е/са издадена/и следната/те фактура/и:

-   фактура № *********/12.03.2015 г., с падеж на плащане 27.03.2015 г., за отчетен период от 09.02.2015 г.до 08.03.2015 г., за ползване на далепосъобщителни услуги за сумата от 15.9 лв. (Петнадесет лв. и 90 ст.);

-   фактура № *********/14.04.2015 г., с падеж на плащане 29.04.2015 г., за отчетен период от 09.03.2015 г.до 08.04.2015 г., за ползване на далепосъобщителни услуги за сумата от 17.8 лв. (Седемнадесет лв. и 80 ст.);

-   фактура № *********/21.08.2015 г. , с падеж на плащане 21.08.2015 г., за отчетен период от 09.07.2015 г.до 08.08.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 106 лв. (Сто и шест лв. и 0 ст.).

Длъжникът не е изпълнил задълженията си по посочените договори, като не е заплатил в срок всички дължими към Оператора суми за потребени договорни услуги, което е обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник П.Н.Н. договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги. Ето защо, и на основание чл. 86 от ЗЗД, претендираме и мораторна лиха за забава начислена върху главницата в размер на 9.01 лв. (девет лв. и 1 ст.) за период от 30.04.2015 г. до 18.12.2017 г.

Претендираната сума в размер на 139,70 лв. (Сто четиридесет и осем лв. и 71 ст.), посочена като главница е формирана като сбор от предоставените на ответника далекосъобщителни услуги в размер на 33.7 лв. (тридесет и три лв. и 70 ст.) - незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителни услуги с номер М4090069 от дата 09.05.2014 г. и сума в размер на 106,00 лв. (Сто и шест лв. и 0 ст.) - неустойка за предсрочно прекратяване на договор М4090069 от дата 09.05.2014 г.;

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в предоставения му от съда срок.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за изпълнение на парично задължение № № 90/05.01.2018 г., по ч.гр.д.№220/2018 г. на ВРС, 42 състав е разпоредено ответникът П.Н.Н., ЕГН ********** да заплати на ищеца „А1 България“ ЕАД, ЕИК ********* процесните суми.

С исковата молба по делото е представен Договор за мобилни услуги  № 1644780 от 08.05.2014 г., сключен между ищцовото дружество и ответника, съгласно който е уговорено ищцовото дружество да предостави на ответника електронни съобщителни услуги чрез една или няколко електронно съобщителни мрежи, за което потребителят се е задължил да заплаща месечна абонаментна такса в размер на 15,90 лв. Съгласно чл. 5.3.1. от договора в случай на прекратяване на договора по вина или по искане на последния, Потребителят дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти без отстъпки от датата на прекратяване до датата на изтичане на определения срок на ползване.

По делото са представени и фактури, както следва:

            фактура №********* от 12.03.2015 г. с падеж на плащане 27.03.2015 г., за отчетен период от 09.02.2015 г. до 08.03.2015 г., в която е фактурирана месечна абонаментна такса в размер на 15,90 лв. с ДДС;

            фактура №********* от 14.04.2015 г. с падеж на плащане 29.04.2015 г., за отчетен период от 09.03.2015 г. до 08.04.2015 г., в която е фактурирана месечна абонаментна такса в размер на 15,90 лв. с ДДС и такса повторно включване в размер на 1,58 лв.

            фактура №********* от 21.08.2015 г. с падеж на плащане 21.08.2015 г.

По делото са представени и касови бонове, както следва:

-   от 30.09.2018 г. за сумата от 25,00 лв. с основание за плащане – плащане по документ № *********/12.03.2015 г. и частично плащане по документ № *********/14.04.2015 г.;

-   от 12.10.2015 г. за сумата от 15,00 лв. с основание за плащане – плащане по документ № *********/14.04.2015 г. и частично плащане по документ № *********/21.08.2015 г.

-   от 18.11.2018 г. за сумата от 99,70 лв. с основание за плащане частично плащане по документ № *********/21.08.2015 г.

            От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 ГПК. Предявен е след провеждане на производство по чл.410 ГПК при условията на чл.414, ал.1, т.2 от ГПК и в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 ГПК, с оглед на което е процесуално допустим. Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед. Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между него и ответницата е налице валидно възникнало договорно правоотношение по повод предоставяне на мобилни услуги, в изпълнение на което ищецът е предоставил мобилните услуги срещу задължението на ищцата за заплащане на договорената цена.

От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът в качеството му на доставчик на мобилни услуги е сключил с ответника процесния договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги чрез една или няколко електронно съобщителни мрежи, за което потребителят се е задължил да заплаща месечна абонаментна такса в размер на 15,90 лв. с ДДС.

Така съдът намира, че за периода от началото на действието на сключения договор (09.05.2014 г.)  до прекратяването му 30.04.2015 г.) потребителят е следвало да заплати договорените месечни абонаментни такси и предоставените му мобилни услуги, чийто претендиран размер в настоящото производство се равнява на 33.70 лв. (тридесет и три лева и седемдесет стотинки), която сума е изцяло платена от ответника в хода на процеса.

Поради изложеното по-горе предявеният иск с правно основание чл.422, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен поради плащане.

По иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД за присъждане на неустойка  в размер на 106,00 лв. съдът намира същият за неоснователно, поради следното:

Съдът счита, че клаузата в подписания от страните договор, уреждаща задължение за заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване в размер на стандартните такси до края на срока на договора е нищожна поради накърняване на добрите нрави и не поражда задължения за ответника.

Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на осн. чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги  срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорената между страните преференциална месечна такса. Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на  предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. Следва да се посочи, че съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото. В този смисъл: Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС.  

На основание изложеното по-горе предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 92 от ЗЗД се явява изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Доколкото ответникът е извършил плащане на дължимите суми след завеждане на настоящото производство, с което е станал повод за завеждане на делото, то на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год. и направеното от ищеца искане, следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производството и в производството по ч.гр.д.№ 220/2018 г. на ВРС, 42 състав, съобразно на уважената част от иска (частта от иска, за която с поведението си е станал повод за завеждането ѝ). По делото са представени доказателства за направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 255,00 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 75,00 лв., и възнаграждение за един адвокат в размер на 180,00 лв. с ДДС, от които съобразно с основателната част от иска на ищеца следва да се присъдят 61,51 лв. В производството по ч.гр.д.№ 16245/2017 г. на ВРС, 19 състав ищецът е направил разходи в размер на 255,00 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 25,00 лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 180,00 лв. с ДДС, от които съобразно с уважената част от иска на ищеца следва да се присъдят 57,79 лв.

 

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу П.Н.Н., ЕГН ********** в условията на обективно кумулативно съединяване искове за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца, както следва:

-    сумата от 33.70 лв. (тридесет и три лева и седемдесет стотинки), представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга; дължима по договор/и за далекосъобщителни услуги с номер М4090069 от дата 09.05.2014 г., съгласно фактура №********* с падеж на плащане 27.03.2015 г., за отчетен период от 09.02.2015 г. до 08.03.2015 г., фактура №********* с падеж на плащане 29.04.2015 г., за отчетен период от 09.03.2015 г. до 08.04.2015 г., на осн. чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 208 от ЗЗД и

-   сумата от 106,00 (сто и шест) лв. - неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга; дължима по договор/и за далекосъобщителни услуги с номер М4090069 от дата 09.05.2014 г., съгласно фактура №********* с падеж на плащане 21.08.2015 г., за отчетен период от 09.07.2015 г. до 08.08.2015 г., на осн. чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 92 от ЗЗД,

за които суми е издадена заповед за изпълнение № 90/05.01.2018 г., по ч.гр.д.№220/2018 г. на ВРС, 42 състав.

ОСЪЖДА П.Н.Н., ЕГН **********  ДА ЗАПЛАТИ на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 61,51 лв. (шестдесет и един лева и петдесет и една стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата от 57,79 лв. (петдесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 200/2018 г. на ВРС, 42 състав, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: