Решение по дело №13687/2024 на Софийски районен съд

МОТИВИ към Решение № 885 от 10.03.2025 г., постановено по НАХД
№ 13687 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 132-ри състав

Производството е по гл. XXVIII от НПК.
Производство е образувано по внесено от Софийска районна
прокуратура постановление по чл. 375 НПК срещу обвиняемия К. Х. Х. за
това, че на 05.03.2022 г. около 13:00 часа в гр. ***, в къща, находяща се на
адрес: ***, не изпълнил Заповед за незабавна защита № 176301/13.08.2020 г.
на СРС, III ГО, 158-ри състав, по гражданско дело № 36572/2020 г., с която на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН) му
било указано да се въздържа от домашно насилие спрямо Г. С. Д., като на
посочената дата и място стъпвал по краката й, като й причинил отток и
кръвонасядане на четвърти пръст на левия крак – престъпление по чл. 296, ал.
1 от НК.
В открито съдебно заседание представител на държавното обвинение не
се е явил.
В открито съдебно заседание обвиняемият се е явил лично и е била
представляван от упълномощен защитник - адв. Т..
На етап съдебни прения защитникът е направил искане за оправдаване
на обвиняемото лице, доколкото не били събрани доказателства в
производството, че същият е извършил процесното деяние. Сочи се, че
свидетелките Г. Д. и М. Х. са във влошени отношения с обвиняемия, поради
което следва да се прецени тенденциозността в показанията им. Подчертава се,
че по делото липсвала снимка на пострадалия крак, а свидетелката Г. Д. не е
потърсила медицинска помощ и нямало данни да е търпяла временна
неработоспособност. Сочи се противоречието с формалната житейска логика
на показанията на свидетелката М. Х., че обвиняемият стъпвал с двата си
крака по крака на пострадалата предвид движенията, които били проведени.
Показанията на свидетелката Г. Д. очертавали въздействие и върху детето,
което отново поставяло под въпрос повлияността на свидетелката. Сочи се, че
противоположно на тази група свидетелски показания били тези, депозирани
от свидетеля Й. П., който единствен нямал емоционална обремененост за
разлика от останалите участниците в случая и който сочи, че не възприел
физически контакт между обвиняемия и свидетелката Г. Д.. Инвокира се
възражение, че разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН визирала срок между 3 и
18 месеца за мярката, която се налага на ответник, срещу когото е уважено
искането за защита, а от датата на инцидента – 05.03.2022 г., били изминали
повече от 18 месеца. Сочи се, че дори да се приеме за доказано процесното
1

деяние, налице е основание за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК.
Обвиняемият се е присъединил към доводите, изложени от защитника
му. На етап съдебни прения е подчертал, че в разрез със житейската логика е,
ако е извършил акт на физическо насилие, на следващия ден да бъде поканен
от пострадалото лице в дома му, за да види детето. Нелогично било при
увреждане да не се търси медицинска помощ, а в деня след инцидента да се
посещава „Съдебна медицина“. Акцентира се върху множеството сигнали и
производства, заведени срещу обвиняемия от свидетелката Г. Д.. Възразява се,
че по делото били събрани множество доказателства касателно друго събитие
– от 19-ти февруари, които не били приобщени във връзка с инцидента, за
който е повдигнато обвинението. Сочи се, че свидетелката Г. Д. в показанията
си говори за счупен пръст като увреждане, а в документите от „Съдебна
медицина“ става въпрос за натъртване. Посочва се, че разпитаните в съдебна
фаза свидетелки си противоречат относно мястото, където било осъществено
настъпването, като противоречиво една с друга сочат в антрето на втория
етаж, където обвиняемият не бил влизал заради тясното пространство там, и
на стълбите, които се явяват толкова стръмни, че преграждат възможността
свидетелката М. Х. изобщо да види обвиняемия, доколкото помежду им била
майка .
При дадена последна дума обвиняемият е направил искане да бъде
оправдан.
Софийски районен съд, след като се запозна с материалите по делото и
обсъди наведените доводи и оплаквания, намира следното от фактическа
страна:
Обвиняемият К. Х. Х. е роден на ****** г. в гр. ***, българин,
български гражданин, неосъждан, разведен, с висше образование, с адрес по
лична карта: ***, с адрес за призоваване: ***, с ЕГН: **********.
Видно от справката съдимост на обвиняемия, същият е неосъждан и
спрямо него не е бил прилагана разпоредбата на чл. 78а от НК.
Между обвинеямия Х. и свидетелката Д. бил сключен граждански брак,
прекратен с Решение № 20210182 от 10.11.2021 г., постановено по гр. д. №
47774/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 158 състав. Със съдебния акт било
постановено родителските права да се упражняват от свидетелката Д. и
местоживеенето на децата да бъде при нея, като семейното жилище, находящо
се в ***, било предоставено за ползване на свидетелката Д.. От съвместния си
брак лицата имали две общи деца – Х. К. Х. и свидетелката М. К. Х.. С
решението бил уреден режимът на лични отношения на обвиняемия с децата,
включващ възможността обвиняемият да вижда и взема всяка първа и трета
събота и неделя в определен часови период малолетния Х. до навършване на
2

16-годишна възраст.
Свидетелката Д. подавала жалби и сигнали до компетентите органи
относно възприети от свидетелката като агресивни постъпки на обвиняемия.
На 13.08.2020 г. СРС, III ГО, 158 състав издал по гр.д. № 36572/2020 г. заповед
за незабавна защита срещу обвиняемия, с която било постановено последният
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
свидетелката Д. и двете им деца. Заповедта породила незабавно действие и до
постановяване на окончателното решение - Решение № 20055400/29.08.2022 г.,
постановено по гр. д. № 37187/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 158 състав,
потвърдено с Решение № 1988/20.04.2023 г. по в.гр.д. № 12198/2022 г. по
описа на СГС, I въззивен брачен състав, но подлежащо на незабавно
изпълнение в частта за заповедта за незабавна защита. За заповедта
обвиняемият е бил уведомен с протокол за полицейско предупреждение от
25.02.2022 г. лично срещу подпис.
Към 05.03.2022 г. около 13,00 часа свидетелката Д., заедно с децата –
свидетелката Х. и малолетния Х., и майката на Д., се намирали в дома им –
семейното жилище – къща, находяща се в ***. Обвиняемият съвместно със
свой приятел – свидетелят Й. А. П., и неговото дете, дошли да вземат
малолетния Х., за да изведат по уговорка децата да играят заедно. Свидетелят
и обвиняемият пристигнали на адрес с различни автомобили. Свидетелят П.
останал на входната врата на двора и не влязъл до жилищната част, докато
обвиняемият влязъл до входната част на двуетажната къща. Между свидетеля
П. и входа на жилищната част на дома имало отстояние от около 7 – 8 метра и
прилежащи към главната постройка, обслужващи сгради – вратник, тоалетна.
Обвиняемият се качил по стълбите с парапет до входното антре на втория
етаж, където си разменил няколко реплики със свидетелката Х., че е дошъл да
вземе брат и не може да я заведе до уроците . Свидетелката Д. и
малолетния Х. били още с необути обувки, когато свидетелката Д. поискала от
обвиняемия да се подпише върху протокол относно предстоящото вземане на
детето, което свидетелката щяла да придружи. Между нея и обвиняемия
възникнал скандал, в разгара на който обвиняемият грабнал за дрехите
малолетния Х. и започнал да слиза по стълбите, за да тръгва. Свидетелката Д.,
все още необута и по чорапи, възприела поведението на обвиняемия като опит
да отвлече детето и в уплахата си за въздействието върху малолетния Х.,
който бил дете със специални потребности и податливост към стрес, тръгнала
след обвиняемия. Докато и двамата били на различни стъпала на стълбите, но
един след друг – напред обвиняемия и зад него свидетелката Д., обвиняемият
започнал да настъпва свидетелката Д. в предната част на краката , в областта
на пръстите. Свидетелката Х. била зад свидетелката Д., но на по-горната част
от стълбището, което позволило да види настъпването. Свидетелката Д.
3

почувствала болка в левия крак, но поради създалата се ситуация не казала
нищо, слязла стъпалата надолу и помолила да подадат обувките, за да се
обуе. В този момент се намесил и свидетелят П., чул виковете между бившите
съпрузи, като приканил обвиняемия да подпише необходимото и да тръгнат. В
този момент свидетелката Х. подала сигнал до тел. 112. Свидетелката Х.
останала на адрес и дочакала полицейската патрулка. Обвиняемият,
свидетелката Д. и малолетното им дете се качили незабавно в автомобила на
обвиняемия, а свидетелят П. – в неговия, при детето му, и всички заедно се
отправили към ж.к. ***, където децата щели да играят. В компанията на
останалите свидетелката Д. не се оплакала, че я боли крака и същата видимо
не накуцвала предвид опората от затвореността на обувките, с които била.
След прибирането си у дома в същия ден след 17,00 часа, свидетелката Д. се
оплакала на майка си и дъщеря си, че я боли крака. След сваляне на обувката
свидетелката констатирала, че четвъртият пръст на левия крак бил подут и
синъо-лилав на цвят. Свидетелката уведомила още същата вечер обвиняемия
по приложението „Вайбър“, че не може да ходи, тъй като обвиняемият искал
да се вижда отново с детето на следващия ден. На следващия ден свидетелката
Д. посетила „Съдебна медицина“, където било констатирано наличието на
оток и кръвонасядане на четвърти пръст от левия крак.
Изложената фактическа обстановка, въз основа на която районният съд
постанови решението си, се основава на събраната по делото доказателствена
маса, както следва: показанията на свидетелите Й. А. П. (частично), Г. С. Д.,
М. К. Х., съдебно удостоверение № 64.03/2020 г., писмо с изх. дата 11.11.2024
г. от СРП с приложение справка за образувани преписки и досъдебни
производства срещу обвиняемия, жалби на л. 17, л. 30-31, л. 32-33, преписите
от Решение № 20210182 от 10.11.2021 г., постановено по гр. д. № 47774/2020 г.
по описа на СРС, III ГО, 158 състав, заповед за незабавна защита от 13.08.2020
г., издадена по гр.д. № 36572/2020 г. от СРС, III ГО, 158 състав, Решение №
20055400/29.08.2022 г., постановено по гр. д. № 37187/2020 г. по описа на
СРС, III ГО, 158 състав, Решение № 1988/20.04.2023 г., постановено по в.гр.д.
№ 12198/2022 г. по описа на СГС, I въззивен брачен състав, протокол за
полицейско предупреждение от 25.02.2022 г. Съдът кредитира и заключението
по назначената и изготвена съдебно-психологична и психиатрична експертиза
касателно годността на свидетелката Г. С. Д. да депозира показания в
настоящото производство, като компетентно и обосновано изготвено от
специалист в съответната област след запознаване с необходимите материали.
За да достигне до гореизложените фактически изводи, настоящият
съдебен състав се позова приоритетно на показанията на свидетеля Д.,
явяваща се лицето, ползвало се от защитата по нарушената заповед за
незабавна защита, и свидетеля Х., станала пряк и непосредствен очевидец на
4

случилото се и упражненото физическо въздействие върху другата
свидетелка. При преценка на показанията съдът прецени възможността за
тенденциозност на същите с оглед доказаните влошени личностни и семейни
отношения на същите с обвиняемото лице. Въпреки това съдът счита, че не са
налице основания за съмнение в достоверността на разказаното от същите,
доколкото показанията им се характеризират като последователни, подробни и
логични. Следва да се отбележи, че същите се явяват в унисон с останалата
доказателствена маса, с изключение на обясненията на обвиняемия и частично
показанията на свидетеля П., съобразно коментираното по-долу. Нещо повече,
видно от разпитите на свидетелката Д., същата при ясен спомен за случилото
се, въпреки изминалия период от време, последователно и еднопосочно
възпроизвежда своите възприятия за инцидента. В този смисъл, съдът счита,
че свидетелските показания следва да се кредитират в цялост. Несъстоятелно
се явява възражението относно достоверността на показанията им с оглед
изтъкнатите от защитата обстоятелства за потърсена медицинска помощ,
липсващи данни да за временна неработоспособност или предприети
медицински действия по изследване на травмата като заснемането . И двете
свидетелки разказват за ясния спомен с какви действия обвиняемият е
причинил травмата на пръста на свидетелката Д.. Обстоятелството, че е
потърсено медицинско съдействие чак на следващия ден не внася съмнение в
извода, че именно вследствие на това поведение са били причинени
кръвонасяданията и отока, доколкото поведението е ясно обяснимо.
Свидетелката се е прибрала след планираното виждане, след което едва за
пръв път същата е имала възможност да събуе обувката си и да констатира
характера и мащаба на последиците от настъпването. Травмата не е изисквала
незабавно лекарско съдействие – напр. привързване, или друг вид лечение,
доколкото се доказва, че веднага са били положени усилия за поставяне на
компреси с лед. Предвид това и с оглед характера на травмата е обяснимо, че в
следващия най-удобен момент свидетелката е потърсила съдействието на
съдебна медицина, а не незабавно. Още повече, не се доказа друго
междувременно настъпило физическо въздействие върху увредения пръст,
което да е било причина за констатираната травма.
Съдът не се съгласява с възраженията на защитата касателно наличието
на противоречия в показанията на свидетелките Д. и Х. относно мястото на
процесното настъпване – в антрето или на стълбите. На първо място, следва да
се подчертае, че параметрите на обвинението закрепят като конкретно място
на извършване на деянието - къщата, находяща се в ***, като не се прави
разлика къде точно на посочената територия е станал актът на насилие. На
следващо място, съдът изобщо не констатира подобно разминаване в
показанията на свидетелките. Свидетелката Д. посочва пред настоящия
5

състав, че инцидентът е настъпил, след като обвиняемият сграбчва детето за
якето, при което то увисва, и започва да го влачи през антрето, през стълбите
надолу, след което свидетелката добавя, че майка е станала свидетел на вече
извършваното влачене и настъпване. Свидетелката не посочва и при разпита
си пред съдия в досъдебното производство настъпването да се е състояло в
антрето на жилището, а само посочва, че след сграбчване на детето
обвиняемият е тръгнал към изхода по стълбата, като в този момент там е била
и свидетелката Х., която видяла как обвиняемият стъпва по краката на
свидетелката Д.. Следователно свидетелката твърди константно, че
настъпването е станало именно при излизане на обвиняемия през стълбището,
а свидетелката Х. изрично посочва местоположението на лицата едно спрямо
друго, докато са били на стълбите и настъпването е било осъществено.
Съдът не се съгласява с оспорването, че описаният от свидетелките
механизъм на увреждането се явява логически противоречив, доколкото
същият се явява възможен като физическо поведение за изпълнение с оглед
местоположението на лицата, още повече че свидетелката Х. ясно посочва
позицията си и близостта си до родителите си, за да възприеме самото
настъпване, въпреки хаотичната обстановка, която според съда именно е
попречила на свидетеля П., редом с разстоянието на което се е намирал, да
възприеме поведението на обвиняемия.
Що се отнася до оспорването, че при налично увреждане се явявало
житейски противоречиво обвиняемият да бъде поканен за свиждане на
следващия ден, същото се явява неоснователно. Свидетелката Д. ясно
уточнява, че по предварителна уговорка обвиняемият е следвало да вземе
детето и на следващия ден, като след прибирането си и констатацията за отока
същата веднага е уведомила обвиняемия, че не може да ходи, доколкото
свидетелката е следвало да придружи детето и на следващия ден. Наличието
на подобна зададена уговорка, а не покана, се подкрепя и от обстоятелството,
че инкриминираният ден е бил първата събота от месеца, а според решението
за развод обвиняемият е имал правото да вижда и взима сина си всяка първа
събота и неделя, т.е. и през деня, следващ инкриминирания.
Що се отнася до показанията на свидетеля П. с маркировката, че съдът
кредитира същите в частта относно присъствието му в деня на самия
инцидент, възприетия словесен конфликт между бившите съпрузи във връзка
с попълването на протокол и съвместно прекараното време след напускане на
адреса, доколкото в тази част показанията на свидетеля кореспондират с
останалата кредитирана доказателствена маса. Съдът счита, че свидетелят не
посочва в показанията си възприятия относно поведението на обвиняемия по
настъпване на свидетелката Д., доколкото същият се е намирал извън двора на
къщата и на отстояние от около 7-8 метра от тях, като в двора е имало и
6

постройки в непосредствена близост, които евентуално биха могли да
възпрепятстват пряката му видимост към стълбите в зависимост от точното
местоположение на свидетеля. Нещо повече, видно от показанията му и тези
на останалите свидетели, свидетелят е прекрачил прага на двора и е влязъл в
контакт за пръв път с останалите лица, едва след като е чул свадата помежду
им, т.е. след скарването за протокола, вземането на детето от обвиняемия и
настъпването на стълбите, като същият не е бил с лицата по време на случката
на стълбите. Същият се е намесил едва след като лицата са се намирали вече
на двора, т.е. след като настъпването е било вече преустановено.
Междувременно свидетелят е можел да бъде както обективно възпрепятстван
да забележи движенията на стълбите, така и да е бил с отвлечено внимание
(при условие, че се споменава детето му да е било оставено в колата) и да не е
забелязал тези движения, поради което да не ги посочва в разпита си. Що се
отнася до посоченото от свидетеля, че докато е траело съвместното виждане
на децата, свидетелката Д. не се е оплакала и не е накуцвала, същото е лесно
обяснимо с това, че свидетелката Д. изрично разказва, че не се е оплакала на
никой, докато не се е прибрала, и не е махнала обувката си, която е удържала
отока. Установява се още, че свидетелката Д. и свидетелят П. не са в близки
отношения, като въпреки дългогодишното им познанство свидетелят е
останал близък с обвиняемия, което намалява предразположеността на
свидетелката Д. да му сподели, че е била наранена или че изпитва някакъв
физически дискомфорт.
По отношение на обясненията на обвиняемия, доколкото същите имат
двойствена същност, съдът счита, че същите в настоящия случай еднопосочно
обслужват защитната версия на обвиняемия и се явяват изолирани от
останалите кредитирани по делото доказателства. В по-голяма част от същите
обвиняемият просторно обяснява за личните и семейните си отношения с
бившата си съпруга и децата си, което се явява встрани от същинския предмет
на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК. Неподкрепено от останалите
доказателства се явява посоченото от обвиняемия относно развилата се
фактическа обстановка на стълбите, доколкото обясненията в тази част
житейски не биха обусловили необходимостта от намесата на свидетелката Х.,
направеното впоследствие обаждане на тел. 112 или известяването на
обвиняемия още същата вечер, че свидетелката Д. не може да ходи, за което
обвиняемият също разказва.
Следва да се отбележи, че се явява ирелевантно за съставомерността на
деянието наличието на материали по настоящото производство касателно
други инциденти, развили се между същите лица. От приобщените справки,
жалби и сигнали, се установява, че в хода на бракоразводното дело и след това
бившите съпрузи са били във влошени отношенията, като във връзка с
7

пререкания помежду им са били сезирани различни органи. Тези приложени
материали именно попълват впечатленията на съда касателно личните и
семейни междуособици, но по никакъв начин не водят до извода за пропуски в
доказателствената маса по отношение на конкретните параметри на
инкриминираното деяние, доколкото обвинителната теза се явява подкрепена
с необходимия доказателствен стандарт.
При така направените изводи от фактическа страна, районният съд
приема следното от правна страна:
Въз основа на събраната по делото доказателствена съвкупност
първоинстанционният съд достигна до заключението, че безспорно се
установява съставомерността на деянието от обективна и субективна страна,
както и авторството му. По делото са доказани извършените от обвиняемия
неправомерни действия по място, време и механизъм на извършване.
Непосредствен обект на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК са
обществените отношения, гарантиращи изпълнението на влезлите в сила
съдебни актове и заповеди за защита от домашно насилие, респ. Европейска
заповед за защита.
В конкретната хипотеза от обективна страна изпълнителното деяние се
изразява в неизпълнение на заповед за незабавна защита от домашно насилие.
Обвиняемият е бил осведомен лично срещу подпис на 25.02.2022 г. за
издадената заповедта за незабавна защита и съдържанието . Въпреки това,
на 05.03.2022 г. обвиняемият не е спазил едно от ограниченията в заповедта, а
именно – задължението да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на Г. С. Д., като е извършил действия по стъпване върху краката ,
вследствие на което причинил оток и кръвонасядане на четвърти пръст на
левия крак. Престъплението е формално.
Обвиняемият към момента на извършване на деянието е бил пълнолетен
и вменяем, могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, поради което е годен субект на престъплението.
От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК – обвиняемият е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и
пряко е целял този резултат. Обвиняемият е съзнавал, че по отношение на
същия е била издадена заповед за незабавна защита – бил е осведомен лично и
срещу подпис за същата, съзнавал е, че я нарушава, като не се е въздържал от
нарушаване на забраните и ограниченията в нея и е осъществил активно
поведение, явяващо се в разрез с правната забрана, като пряко е целял това
свое поведение.
Неоснователно се явява възражението касателно срока, предвиден в
8

разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН. Съгласно посочения текст от ЗЗДН
мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 - 5 се налагат за срок от три до 18 месеца при
приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за
незабавна защита по чл. 18 и 19. В настоящия случай се касае за неизпълнение
на ограничение, наложено със заповед за незабавна защита, която има
действие до издаването на заповед за защита по гр.д. № 37187/2020 г., което е
станало със съдебно решение от 29.08.2022 г. Видно от съдържанието на
разпоредбата, уреденият срок не касае максимално допустимите времеви
параметри на действие на заповедта за незабавна защита, която в случая е
била нарушена, доколкото законодателят е предвидил срокът на действие на
мерките по нея да се приспадат от окончателно наложените по заповед за
защита, постановена със съдебното решение. Доколкото към момента на
процесното деяние заповедта е била действаща и за нейните ограничения е
бил уведомен обвиняемия, съдът счита, че се явява ирелевантно изтеклият
след това срок до момента на настоящото производство.
Районният съд не се съгласява с доводите на защитата за приложимост
на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК е обща
и се прилага за всички престъпления, закрепени в НК. Малозначителността на
деянието е в зависимост от обществената му опасност, която може да не е
налице или да е явно незначителна. Малозначителността на деянието е тясно
свързана с възможните или настъпили негови вредни последици.
Престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК е формално, следователно за
осъществяване на деянието не е необходимо настъпване на предвиден в закона
престъпен резултат, а е достатъчно осъществяването на изпълнителното
деяния. По делото безспорно се установява, че обвиняемият е нарушил
издадената от СРС заповед за незабавна защита, с което от обективна страна
се счита за осъществено престъпното деяние. С издаването на заповедта за
защита от домашно насилие се цели недопускането на възможност за
противоправен контакт между насилника и жертвата чрез забраната насилника
да извършва посегателство над жертвата на домашно насилие. Видно от
съдържанието на нарушената заповед, същата касае както бившата съпруга на
обвиняемия, така и общите им деца. От показанията на свидетелките Д. и Х.
се установява, че обвиняемият често демонстрира грубо и избухливо
поведение в контакта си с бившата си съпруга – обект на защита по заповедта,
като от представените материали по досъдебното производство и справката
относно инициираните от свидетелката Д. преписки се установява, че
поведението на обвиняемия и друг път е ставало причина за безпокойство и
затова свидетелката се е обръщала към органите на реда и прокуратурата за
съдействие и защита. За особено укорително съдът счита това, че деянието се
е осъществило в присъствието на децата на обвиняемия и жертвата, за които
9

се установява, че за пореден път са ставали свидетели на актове на агресия от
страна на обвиняемия. Видно от съдебното решение за прекратяване на
граждански брак, режимът на лични отношения с непълнолетните деца е бил
разрешен между бившите съпрузи, като процесното деяние се е развило
именно във връзка с осъществяването на личния контакт на обвиняемия с едно
от децата. Следователно същият, формално изпълнявайки уредения режим на
лични отношения, но в разрез на друго свое задължение, закрепено също в
съдебен акт, пред непълнолетните си деца е демонстрирал неспазване на
законовия запрет чрез упражняване на агресия върху майка им. При тези
обективни данни по делото е очевидно, че обществената опасност на
извършеното от обвиняемия деяние е в съответната степен и достатъчно
укоримо, за да прегради приложимостта на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Настоящият съд счита, че са налице предпоставките за приложение на
разпоредбата на чл. 78а от НК. Видно от свидетелството са съдимост
обвиняемият не е бил осъждан и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. Престъплението, за
което е повдигнато обвинение, е умишлено и наказуемо с наказание
„лишаване от свобода“ до 3 години или „глоба“ до 5 хиляди лева. Не са налице
имуществени вреди по смисъла на чл. 78а, ал. 1, б. „в“ от НК. Не е в налице и
някоя от отрицателните предпоставки за изключване приложимостта на чл.
78а от НК, визирани в чл. 78а, ал. 7 от НК.
Районният съд счита, че наказание „глоба” в минималния
законоустановен размер от 1000,00 лева ще обезпечи постигане на целите,
предвидени в чл. 36 от НК - ще спомогне за превъзпитанието на обвиняемия
към спазване на законите, ще въздейства възпитателно и предупредително не
само върху него, а и спрямо останалите членове на обществото, ще въздейства
възпиращо в достатъчна степен върху обвиняемия. Настоящият съд счита, че
определеният размер отговаря на установените по делото смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало, естеството
на нарушението, причинените от поведението последици за здравословното
състояние на пострадалата, влошените семейни отношения между нея и
обвиняемия.
В производството са били направени разноски, поради което на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемият е осъден да заплати в полза на
държавата и по сметка на СДВР направените в досъдебното производство
разноски в размер на 444,60 лева за възнаграждение на вещи лица.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.

10

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
11

Номер на акта:	885
Дата:	10 март 2025 г.
Съдия:	Ирина Стоева Стоева

Дело:	20241110213687
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	2 октомври 2024 г.

Решение по дело №13687/2024 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите