Решение по дело №2217/2020 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

260056/22.1.2021г.

 

№......................                                        22.01.2021 г.                                               гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На двадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                    Председател: Надежда Кирилова

 

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 2217/2020 г. по описа на ШРС,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

            Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 20 – 0869 - 001815/09.06.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Г.С.М., ЕГН **********,*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 6, т. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В първото по делото съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител, като поддържат жалбата на изложените в нея съображения. Във второто съдебно заседание, жалбоподателят редовно уведомен, не се явява лично, а изпраща упълномощен процесуален представител, който излага допълнителни мотиви в тази насока. Освен това претендира да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

Процесуалният представител на ОД на МВР - Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. Със съпроводителното писмо и в съдебно заседание претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Освен това, претендира в случай, че жалбата бъде уважена изцяло или частично, да бъдат намалени присъдени разноски за адвокатски хонорар, на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвид прекомерност и липса на фактическа и правна сложност.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.05.2020 г. около 15.35 часа жалбоподателят Г.С.М. управлявал товарен автомобил, марка „Фолксваген Транспортер“ с рег. № Н 4309 ВС, собственост на К.М.Т., ЕГН **********, като се движел в гр. Шумен в района на кръстовището на бул. „Симеон Велики“ и ул. „Люле Бургас“ в посока              ул. „Дедеагач“. След като водачът спрял МПС в района пред блок № 1 на ул. „Дедеагач“, му била извършена проверка от служители при ОД  на МВР - гр. Шумен – свидетелите Г.Ю.И. и С.К.С., като му били поискани документи за проверка. На жалбоподателя било разпоредено да застане до служебния полицейски автомобил в обхвата на камерите и микрофоните, за да бъде документирана извършването на проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“, но последният с бърз ход напуснал мястото и се придвижил до входната врата на блока с цел да се укрие. Впоследствие, на водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GА, № 238169 от 19.05.2020 г., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 6, т. 2 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на санкционираното лице, бил предявен и подписан от него, без да изложи възражения. Впоследствие нарушителят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление                    № 20 – 0869 - 001815/09.06.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –  гр. Шумен, с което на Г.С.М., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 6, т. 2 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Г.Ю.И., свидетелите С.К.С. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г.И. и С.С., съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Показанията им са източник на пряка доказателствена информация за случилото се събитие. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

В съдебно заседание, жалбоподателят посредством разпита на свидетелят М.В.И., прави опит да установи коренно различна фактическа обстановка, а именно, че не е допуснатото соченото нарушение, тъй като жалбоподателят не е управлявал процесния автомобил. Същата обаче не съответства на действителната фактическа обстановка и очевидно е израз на изградена защитна теза от страна на жалбоподателя, доколкото същата е противоречива и не се подкрепя от останалия, събран по делото доказателствен материал. Освен това, съдът намира основание да не кредитира показанията на свидетеля М.В.И. и поради близките отношения на същият с жалбоподателя. В този смисъл свидетелят М.И. заявява в съдебно заседание, че с М. са приятели. Това до голяма степен прави показанията му прекалено пристрастни и целящи единствено оневиняване на жалбоподателя. Допълнителен довод в подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че въпреки твърденията на свидетеля М.И., че лично той е управлявал автомобила, то същия в периода от време от датата на съставяне на акта - 19.05.2020 г. до датата на днешното съдебно заседание, въпреки, че е имал възможност не е направил нужното, за да уведоми органите на ОД на МВР – гр. Шумен за това обстоятелство.           

По делото като веществено доказателство е приложен и 1 бр. диск, съдържащ видеозапис на процесното нарушение, направен със служебен таблет на ОД на МВР – Шумен, монтиран в служебния автомобил и отразяващ, както маршрута на движение на процесното МПС, така и обстоятелството, че непосредствено след спиране на буса към него се приближава полицейския автомобил, който спира зад него и че никой не излиза от мястото на водача на процесното МПС. Следователно видеозаписа на процесното нарушение напълно изключва възможността фактологията да е такава, каквато заявява в съдебно заседание посоченият от жалбоподателя свидетел М.И.. Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т. н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н.д. № 393/2009 г., ІІ н.о. на ВКС/.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № 20 – 0869 - 001815/09.06.2020 г. издадено от компетентен орган - от ВПД Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, съгласно заповед Рег. № 812з – 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съгласно разпоредбата на  чл. 6, т. 2 от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като нарушена, участниците в движението изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че след като на жалбоподателя е било дадено разпореждане от свидетеля Г.И. и С.С. да застане до служебния полицейски автомобил, за да бъде документирана извършването на проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“, същият с бърз ход е напуснал мястото, като се придвижил до входната врата на блок № 1 на ул. „Дедеагач“ в гр. Шумен с цел да се укрие. В подкрепа на изложеното са показанията на свидетелите Г.И. и С.С., които пряко са възприели поведението на жалбоподателя и отказа му да изпълни даденото му разпореждане да застане до служебния полицейски автомобил в обхвата на камерите и микрофоните, за му бъде документирана извършването на проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“. В подкрепа на това обстоятелство е и приложеното веществено доказателство - 1 бр. диск, съдържащ видеозапис на процесното нарушение, направен със служебен таблет на ОД на МВР – Шумен, и отразяващ, че в момента, в който спира процесния товарен автомобил към него се приближава полицейския автомобил, който спира зад него и че никой не излиза от мястото на водача на процесното МПС.

            Поради изложените по-горе следва да се приеме, че именно жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението по чл. 6, т. 2 от ЗДвП, посочено в наказателното постановление, като не е изпълнил дадените му от контролен орган разпореждания за придвижване до служебния полицейски автомобил в обхвата на камерите и микрофоните, за бъде документирана проверката за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“.

Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, съгласно която се наказва с „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 до 6 месеца и с „глоба“ от 50 лева до 200 лева, водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е и двете кумулативно дадени наказания в размер, около средния, предвиден в закона, без да изложи конкретни съображения и мотиви в тази насока. Въпреки, че видно от приложената по делото Справка за нарушител от региона жалбоподателят е бил наказван за други нарушение на ЗДвП, то това обстоятелство не води автоматично до налагане на по-висока санкция за нарушителя за следващо негово деяние. Следвало е административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било сторено. Изложените в тази насока схематични мотиви преповтарят текста на нарушението, описано в наказателното постановление и не могат да бъдат основание за налагане на по-висока санкция за настоящото деяние. Не може да бъде споделен и довода, че по този начин жалбоподателят се е отклонил от извършване на проверка за алкохол. Още повече, доколкото видно от материалите по делото полицейските служители са предприели впоследствие действия именно с оглед извършване на такава проверка, за което нарушителя е санкциониран с друго наказателно постановление - Наказателно постановление № 20 – 0869 - 003523/05.11.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на адекватни мотиви и съображения в тази насока, намира за справедливо санкцията на нарушителя за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер по отношение и на двете кумулативно предвидени наказания, а именно “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец. При определяне размера на тези наказания съдът съобрази и обстоятелството, че двете кумулативно предвидени наказания следва да кореспондират помежду си. 

Същевременно настоящия съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че процесното нарушение не съставляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се отличават с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи, че въпросното нарушение е с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от този вид. В решенията си ШАС изрично посочва, че приложението на този институт се предпоставя от наличие на редица обстоятелства, сочещи по-ниска степен на обществена опасност на дееца и на поведението му, съпоставено с останалите деяния от този вид. В настоящия случай не е установено наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство, което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице основания за приложението на цитираната разпоредба. Мотивите на наказващия орган за неприлагане на цитираната разпоредба, макар и общи, изразяват в достатъчна степен становището му, че случаят не се явява маловажен. При това положение не би могло да се счете, че процесуалните права на санкционираното лице са били реално нарушени. Още повече съдебната практика трайно приема, че неизлагането на конкретни мотиви в подобна насока не обуславя отмяната на наказателното постановление.

Съдът намира за неоснователна тезата на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на чл. 17 от ЗАНН при издаване на наказателното постановление. Единственият съществен порок на процесното административно-наказателно производство би бил налице, ако беше нарушен принципа, визиран в разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН, че никой не може да бъде наказван повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказван с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда, т. е. да е нарушен принципа „non bis in idem“. По делото не са налични доказателства за влязло в сила предходно наказателно постановление, издадено спрямо жалбоподателя за същото нарушение, поради което съдът намира, че не са налице основания за отмяна на атакуваното наказателното постановление по посочените от жалбоподателя аргументи /в т. см. Решение № 91 от 16.03.2016 г. по к.а.н.д. № 46/2016 г. по описа на ШАС, Решение № 46 от 18.02.2013 г. по к.а.н.д. № 496/2012 г. по описа на ШАС и др./. Освен това, според разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. От цитираната правна норма става ясно, че когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Не предмета на нарушението го квалифицира като такова, а нарушаването на законовата разпоредба. В случая в прерогативите на административно наказващият орган е тази преценка. От съдържанието на Наказателно постановление № 20 – 0869 - 003523/05.11.2020 г. Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, става ясно, че на жалбоподателя М. е наложено административно наказание “глоба” в размер на по 2 000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ от 12 /дванадесет/ месеца на основание чл. 174, ал. 3,            предл. 1 от ЗДвП за друго нарушение, а именно за такова по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП /за отказа на водача на моторно превозно средство да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълнение предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му/. А процесното наказателно постановление е за нарушение по чл. 6, т. 2 от ЗДвП - за неизпълнеие на дадените му от контролен орган разпореждания за придвижване до служебния полицейски автомобил в обхвата на камерите и микрофоните, за бъде документирана извършената проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“. Т. е. касае се за отделни нарушения, несвързани едно с друго, при което и предвид разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН на нарушителя не би могло да се наложи само едно административно наказание.

Съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД№ 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното от нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесното нарушение е установено по безспорен начин. Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е наложено на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, предвиждащ специална санкция за лице при нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, какъвто е и процесният случай.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН. При извършената служебна проверка съдът установи, че както в акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото наказателно постановление нарушението е описано достатъчно ясно, като позволява на жалбоподателя да разбере за какво е санкциониран.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и законосъобразно наказателното постановление да бъде изменено, като наказанието  “лишаване от право да управлява моторно превозно средство” да бъде намалено от 3 /три/ месеца на 1 /един/ месец, а наказанието “глоба” от 100 /сто/ лева на 50 /петдесет/ лева.

Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на  административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ,                             бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР – гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на   чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно заседание не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД на МВР – гр. Шумен по делото, в размер на 100 /сто/ лв., която следва да се присъди в тежест на дружеството - жалбоподателя, която сума следва да се заплати от последния по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен.

Поради всичко изложено по-горе и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20 – 0869 - 001815/09.06.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Г.С.М., ЕГН **********,*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 6, т. 2 от ЗДвП, като намалява наложеното наказание „глоба“ от 100 /сто/ лева на 50 /петдесет/ лева, а наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от 3 /три/ месеца на 1 /един/ месец.

ОСЪЖДА Г.С.М., ЕГН **********, с постоянен адрес:                       ********да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен сумата в размер на 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: