№ 357
гр. гр. Димитровград, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петър Вл. Петров
при участието на секретаря Пламена Ст. Дянкова
като разгледа докладваното от Петър Вл. Петров Гражданско дело №
20235610100553 по описа за 2023 година
1. Предявен е иск с основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД
2. ИЩЕЦЪТ- Н. Д. Т. твърди, че е страна по Договор за кредит „Бяла карта“ от
28.04.2022г сключен с „Аксес Файнанс“ ООД. Съгласно чл.2 от Договор за
кредит „Бяла карта“ от 28.04.2022г. Кредитодателят се задължава да предостави
на Кредитополучателя револвиращ кредит, в размер на 1300.00 лева, а
Кредитополучателят се задължава да върне сумата по кредита, съгласно
условията на договора. Съгласно чл.20 от Договор за кредит „Бяла карта“ от
28.04.2022г ако Кредитополучателя не предостави допълнително обезпечение в
срок от 3 дни, тя дължи неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена
главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец, като
същата се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението. Съгласно
чл.21 ал.4 Договор за кредит „Бяла карта“ от 28.04.2022г от ако при забава за
плащане на текущото задължение или на сумата по чл.12 ал.1 от договора,
Кредитополучателя дължи разходи за действия по събиране на задълженията в
размер на 2.50 лева за всеки ден, до заплащане на съответното текущо
задължение или сумата по чл.12 ал.1 от договора. Както и в случай, че
Кредитополучателя не предостави допълнително обезпечение - поръчител, но
заплати 15 % от кредитния лимит, дължи заплащането на неустойка по чл.20 от
договора е размер на 10 %. Т.е, в случай на неизпълнение на тези задължения,
заемополучателят следва да заплаща ежедневно разходи за действия по събиране
на задължението - по 2,50 лева на ден/ / и неустойка за непредоставеното
допълнително обезпечение, дължимо при всяка забавена вноска. Съгласно, чл.21
ал.5 от Договор за кредит „Бяла карта“ от 28.04.2022г е предвидено, че след
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, Кредитополучателя дължи
еднократно заплащането на такса в размер на 120 лева, включваща разходите по
извънсъдебно събиране на задължението. Моли от съда да постанови решение, с
което да обяви :
1. клаузите предвидени в чл.20 от Договор за кредит „Бяла карта“ от
1
28.04.2022г за нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11,
чл. 19, чл.ЗЗ ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
2. клаузите предвидени в чл.21 ал.4 от Договор за кредит „Бяла карта“ от
28.04.2022г за нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11,
чл. 19, чл.ЗЗ ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
3. клаузите предвидени в чл.21 ал.5 от Договор за кредит „Бяла карта“ от
28.04.2022г за нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД,вр. чл. 22, вр. с чл.11,
чл. 19, чл.ЗЗ ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП
3. В с. з. не се явява, праща становище, с което поддържа претенцията и моли за
присъждане на разноски.
4. ОТВЕТНИКЪТ - „Аксес Файнанс” АД, ЕИК ********* депозира писмен отговор,
в който оспорва претенциите. Възраженията по пера са както следва:
1. Неправилно ищецът твърди в исковата молба, че Кредитополучателят
следва да предостави обезпечение поръчител в 3-дневен срок. Съгласно чл.
15, ал. I от Договора, ищецът се е съгласил в срок от пет дни след дата на
активиране на предоставения платежен инструмент по чл. 4. Ал. 2 от
Договора, да предостави обезпечение поръчител.
2. По отношение на твърдението на ищеца, че клаузата за неустойка и
нейният размер, както и разходите по чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от Договора
противоречали на добрите нрави в исковата молба не е наведена никаква
конкретна обосновка
3. уговорената неустойка има обезпечителна функция - цели обезпечаване
изпълнението на едно договорно задължение, а именно предоставяне на
поръчителство. Същевременно има обезщетителна функция - обезщетява
кредитора за вредите от неизпълнение на това договорно задължение, които
вреди в случая са свързани със затрудняване събирането, респ.
несъбирането на предоставения заем и дължимата се по договора
възнаградителна лихва. Налице е и санкционната функция на неустойката -
потребителят се санкционира за неизпълнение на едно свое задължение.
Следователно безспорно уговореното вземане по своята същност е
неустойка, не просто е именувано като такова, а е разход, дължим само при
неизпълнение на задължението на длъжника да осигури обезпечение, което
към момента на сключване на сделката съставлява бъдещо несигурно
събитие
4. Според чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК съгласно която при изчисляване па ГПР
по кредита не се включват разходите, които потребителят би заплатил при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.
Неустойката не е предвидена от законодателя като елемент на ГПР, видно и
от възприетата математическа формула, посочена в приложение № 1 на
ЗГЖ. При изчисляване на ГПР чл. 19, ал. 3 от ЗПК изрично изключва
плащания, възникващи при неизпълнение на задължения по договора за
потребителски кредит
5. разходите за събиране, дължими при неизпълнение на потребителя са
нещо различно от действията за управление на кредита и именно поради
тази причина за тях има специални изисквания. Начисляването на разходите
зависи единствено и само от поведението на кредитополучателя.
6. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Позовавайки се на противоречие с добрите нрави ищецът следва да докаже
в какво точно се изразява противоречието в процесния случай и да наведе
твърдения и доказателства за нарушаването на определен морален принцип.
2
Обосновка в тази насока липсва в исковата молба, която прави претенциите
за нищожност голословни и недоказани. Доколкото понятието за добри
нрави е субективно и относително, то подлежи на изследване и доказване от
страната, която желае да се позове на него, в случая - от ищеца.
5. В с.з. не праща представител, моли писмено исковата молба да се отхвърли и да
му се присъдят разноски.
Съдът намира:
Материален закон.
6. Закон за задълженията и договорите(ЗЗД)
26. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на
закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави,
включително и договорите върху неоткрити наследства.
Ал. 4, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност
на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или
когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й
части.
7. Закон за потребителския кредит(ЗПК)
Чл. 10а. (2) Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
4) Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Чл. 19. (1) Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.
(4) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
(5) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Чл. 22. (Доп. – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Чл. 33. (1) При забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата.
(2) Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
ДР§ 1. По смисъла на този закон:т.1. "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
3
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
8. ЗАКОН за защита на потребителите(ЗЗП)
Чл. 143. (Доп. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., изм., бр. 100 от 2019 г.) (1) Неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Чл. 146. (1) Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално.
Чл. 147. (1) Клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат
съставени по ясен и недвусмислен начин.(2) При съмнение относно смисъла на
определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин.
По фактите.
9. Страните са сключили Договор за кредит „Бяла карта“ от 28.04.2022г., ищецът-
като кредитополучател, ответникът- като кредитодател. Според Чл.2. (1)
Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя револвиращ
кредит в максимален размер на 1 300.00 (хиляда и триста лева) лева, под формата
на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна
карта Бяла карта, а Кредитополучателят се задължава да го ползва и върне
съгласно условията на настоящия Договор.
10. Според чл.12, ал.1 от договора, в случай, че кредитополучателят не погаси
пълния размер на текущото си задължение на падежа по чл.3, ал.2(до всяко второ
число на текущия месец), същия е длъжен в срок до 5- то число на календарния
месеца заплати част от общото дължимо задължение в размер на 15% от
максимално отпуснат по този договор кредитен лимит, която сума служи за
частично погасяване на задълженията му.
11. В договора бил уговорен раздел „Обезпечения“, съдържащ в себе си чл. 15.
Кредитополучателят се задължавал в пет дневен срок , считано от датата на
активиране на представеният платежен инструмент(по смисъла и условията на
чл. 4, ал.2 от договора, включващи различни стъпки , приключващо с отправяне
на СМС от кредитодателят до кредитополучателят, че договорът е влязъл в сила),
да предостави на кредитополучателят едно от два вида обезпечения: банкова
гаранция за сумата от 1981.59 лева със срок на валидност от две години и при
допълнително установени в чл. 15, ал.1, т.1 условия; или според т.2- едно
физическо лице, което следва да отговаря на шест допълнителни условия.
12. Според чл.20 от договора ако Кредитополучателя не предостави допълнително
обезпечение в срок от 3 дни, дължи кредитодателят неустойка в размер на 10 %
от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за
настоящия месец.Неустойката се начислава на шесто число на всеки месец до
4
момента на представяне на изисканото обезпечение.
13. Уговорено в чл.21, ал.4, че при забава за плащане на текущото задължение или на
сумата по чл.12, ал.1 от договора, Кредитополучателя дължи разходи за действия
по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден, до заплащане на
съответното текущо задължение или сумата по чл.12, ал.1 от договора. В случай,
че Кредитополучателя заплати 15 % от кредитния лимит, съгласно чл. 12, ал.1 от
договора, същият не дължи разходите за действия по събиране на задълженията
по настоящата алинея.
14. Според чл. 21, ал.5, след настъпване на предсрочна изискуемост
кредитополучателят дължал еднократно заплащане на такса в размер на 120 лева
, включваща разходите на кредитодателят за дейността на лице/ служител, което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на
задължението на кредитополучателят.
15. Не е необходимо обсъждане на останалите клаузи на договора или другите
доказателства, събрани по това дело, поради което и не се прави в настоящото
решение.
По процеса.
16. Предявени си обективно кумулативно съединени три иска, съдът дължи
произнасяне по всеки един от тях, без значение какво е решил по останалите.
17. Всяка неравноправна клауза предпоставя самостоятелен предмет на иск, за
преустановяване прилагането й, доколкото и обективно по неравноправността на
всяка отделна клауза съдът се произнася самостоятелно и обуславя самостоятелен
правен извод, респ. осъдителен диспозитив. Въведените от ищеца фактически
обстоятелства с исковата молба, с които обосновава неравноправност на
съответните договорни клаузи, подлежат на разглеждане, съобразно всички
първоначално или последващо посочени от същия квалификации на
неравноправността, тъй като обвързващи за съда са единствено фактическите
твърдения, не и дадената от страната квалификация на проявлението на
неравнопоставеността[1].
18. Безспорно е, че между страните е възникнало правоотношение с предмет
предоставяне на потребителски кредит от ответното дружество на ищеца.
Процесният договор като страни, предмет и съдържание попада под обхвата на
ЗПК. Ищецът като страна по същият има правният интерес по съдебен ред да
обяви целият договор, или отделни негови клаузи за нищожни, за да предотврати
за в бъдеще евентуалното им негативно за нея проявление. Така исковете са
допустими.
19. Съобразно горните бележки, въпросът с тяхната правна квалификация се води от
нарочните разпоредби на общият и специален закон- чл.22 от ЗПК и чл. 26, ал.1
от ЗЗД, като съдът е служебно задължен освен всичко друго при проверка на
атакуваните клаузи да изведе , ако е така, кое точно в тях нарушава закона, т.е.
кое е материалното основание , водещо до недействителност на атакуваната
клауза.
20. По изложените от ищеца аргументи ,този съд е место и родово компетентен да
разгледа делото, което тук бе сторено.
По същество.
21. Спор по фактите няма, спорно е правото, по тази причина съдът се концентрира
по правните аргументи, изложени от страните, плюс служебен контрол за
действителност/ недействителност.
22. Общо за всички искове е, че всяка от клаузите в договора следва да се счете за
обща по смисъла на чл. 146, ал.1 от ЗЗП, тъй като ответникът е този, който следва
5
да докаже обратното[2], което тук не е направено.
По разпоредбата на чл.20 от Договора.
23. Искът е основателен и доказан.
24. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК към "общ
разход по кредита за потребителя" следва да се включи неустойката, която по
начина по който е уговорена няма за цел да санкционира потребителя за
неизпълнение на негово същинско задължение по кредита, а представлява
допълнително възнаграждение за кредитора. Като не е сторено това, не е
включена стойността на неустойката е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, не е посочена общо дължимата сума по кредита и на основание чл. 22
ЗПК договора за кредит се явява недействителен.
25. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на
договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и
при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. На практика уговорката
в чл.20 прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на
задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му
нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на
изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично
е посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на
договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от
проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит.
26. Освен това, неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко
с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която цели
единствено постигането на неоснователно обогатяване, тя е нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, като уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции[3].
27. По посочения по-горе начин се заобикаля закона – чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който
текст предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за
неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение
за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което
обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от
това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези
вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно
кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо
28. Отделно от гореизложеното, кредиторът като търговец, който следва да положи
значително по-голяма грижа към своята дейност, прехвърля финансовия риск от
неплатежоспособността на кредитополучателя върху последния, въпреки че
преценката на имущественото състояние на ответника е задължение на
финансовата институция и поначало е следвало да бъде извършена преди
предоставянето на сумата. В съвкупност с това обстоятелство следва да се има
предвид, че видът на неизпълнението на непаричното задължение за
осигуряването на поръчители/банкова гаранция е скрепено с парична санкция,
чийто размер не е обвързан по никакъв начин с евентуално настъпилите вреди, и
не отговоря на присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционни функции. Още повече че задължението се кумулира наред с лихва за
забава на самото парично задължение и е предвидено като част от текущото
6
задължение на кредитополучателя. По този начин неустойката се явява средство
за неоснователно обогатяване на кредитора, представлява уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Ето защо процесните клаузи покриват и общия фактически състав
на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и доколкото не се установява да са индивидуално
уговорени, на основание чл. 22 от ЗПК и чл. 146, ал. 1 от ЗЗДП се явяват
нищожни като неравноправна.
По клаузите на чл. 21 , ал.4 и ал.5 от ЗЗД
29. Изводите по тези два иска почти изцяло съвпадат, изключая т.30 и 31 от
мотивите на настоящото решение, поради което съдът ги обсъжда съвместно.
30. Самата разпоредба на чл. 21 , ал.4 от договора явно противоречи на изискванията
на чл.147, ал.1 от ЗЗП, тъй като не е съставена по ясен и недвусмислен начин.
Препращането от чл.21, който като текст е сравнително ясен е към чл. 12, ал.1 от
договора, който по необходимост препраща също към обилнословната
разпоредба на чл. 3, ал.2 от договора. Този механизъм е далеч от ясен ,
необходими са повече от минимални познания за всеки потребител, за да
достигне до същността `и , да я разбере без специална правна подготовка,
респективно- юридическа консултация. От тук се изисква тълкуване, което по
смисъла на чл. 147, ал.2 от ЗЗП е в полза на потребителя- ищец по делото.
31. Още с по- голяма сила, основание за това дава и несъответствие с изискванията
на чл. 10а, ал.4 от ЗПК, които и тук са нарушени.
32. Съгласно разпоредбата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, неравноправна е тази клауза, която
задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка, като съгласно чл. 145, ал. 1 от
ЗЗП Определената изцяло от търговеца методика на изчисляване на обезщетение
в размер от 2.50 лева на ден, който предвидимо би достигнал до многократно
завишен размер спрямо обезщетението, дължимо за евентуално предвидимите от
забавата вреди, е в разрез с принципа на добросъвестност - клауза, създаваща
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя на услугата, като потребителят е задължен да заплати необосновано
високото обезщетение[4].
33. Претендираната сума за разходи за извънсъдебно събиране на вземането,
противоречи на забраната, въведена с чл. 10а, ал.2 от ЗПК , като разширява
отговорността на потребителя при допусната забава. Извънсъдебното събиране на
кредита е дейност по неговото управление и не може да с квалифицира като
допълнителна услуга. Претенцията за такси за извънсъдебно събиране на дълга се
основава на нищожна договорна клауза, според която длъжникът следва да
заплати на кредитора второ обезщетение за забава, различно от претендираното
обезщетението за забава, което е в противоречие с императивната разпоредба
на чл. 33, ал. 1 ЗПК, според която при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а изискуемостта му следва
автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В този аспект това
вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи,
а по същество служи като обезщетение за вреди от забавата.
34. Действията по обявяване на кредита за предсрочно изискуем са такива по
управление на кредита. Възлагането им в тежест на потребителя в случай на
забава, респективно на предсрочна изискуемост на кредита, обусловена именно
от забавата /за която по правило последният дължи обезщетение в размер на
законната лихва за забава/, противоречи на императивните разпоредби на чл. 10а,
7
ал.2 от ЗПК и чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Затова предвиждането на такива разходи не
може да обвърже валидно потребителя и има за последица недължимост на
същите. Не може да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита, и да се събира повече от веднъж такса
и/или комисиона за действия за едно и също действие, а вида, размера и
действието на изискваните такива, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит – арг. от чл.10а, ал.4 от ЗПК , което в случая не
е сторено. Следователно целта на таксите е да се покрият административните
разходи на кредитора при предоставянето на допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит, но те трябва да са различни от основната
услуга по предоставянето, респ. усвояването на кредита, и да не са действия по
управление на кредита, каквото представлява и ангажирането на отговорността на
потребителя при забава, тъй като те несъмнено са част от дейността на кредитора.
35. И двете атакувани уговорки- в чл. 21, ал.4 и ал.5 от договора, очевидно са
недействителни и следва да бъдат прогласени по посочените причини.
Разноски.
36. Уважаването на иска предпоставя и основателност на претенцията за разноски.
37. Налице е списък за разноски, включващи адвокатско възнаграждение за всеки от
трите иска- два пъти по 1200 лева и един път – 480 лева с ДДС.
38. В писмено становище е направено евентуално възражение за прекомерност.
39. Няма никакво значение, дали предоставената адвокатска помощ е безплатна или
не. Налице има ефективно положен високо квалифициран труд, адвоката е
написал искова молба и становище, макар и да не се е явил в с.з. , адекватно
полага действия по защита на своя клиент.
40. Следва да се отбележи, че в случай като настоящият При оказана безплатна
адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди положения
труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски (по своята правна
същност обезщетение) на спечелилата делото страна по чл. 78 ГПК[5].
41. Три иска са уважени. Върху тях се дължат разноски по посочените причини.
42. За първите два- като неоценяеми- чл.7, ал.1 , т. 4 от Наредба №1/2004 г.
предвижда минимален размер от 1000 лева, за последният- в размер на 120 лева-
размерът по чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004- минимален размер от 400 лева.
43. Поискан е минимален размер, в който е включен ДДС, което отговаря на
практиката на ВКС[6].
44. По посочените причини, стойността на адвокатската защита е равна на
претендираната в писменото становище- 2880 лева с ДДС, следва да се поеме от
ответника, който губи делото.
45. Парите следва да се заплатят по посочените причини (т. 40 от мотивите на
настоящото решение) пряко на адвоката, положил квалифициран труд[7]
Мотивиран така, съдът
[1] Решение № 180 от 8.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 705/2018 г., I т. о., ТК
[2] Решение № 231 от 6.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 875/2017 г., I т. о., ТК
8
[3] т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС
[4] Решение № 4 от 2.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 2371/2017 г., II т. о., ТК
[5] Определение № 7 от 17.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 339/2021 г., I т. о., ТК
[6] Определение № 98 от 8.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1544/2021 г., II т. о., ТК
[7] Решение № 1126 от 23.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5496/2019 г., V о.
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА чл.20 от Договор за кредит „Бяла карта“ от 28.04.2022г., сключен
между „Аксес Файнанс” АД, ЕИК 207140327със седалище в град София и адрес на
управление: ул. „Балша“ №1, бл.9, ет.2, представлявано от Изпълнителния директор
Цветан Петков Кръстев, чрез процесуалния си представител Ива Николова и Н. Д. Т.,
ЕГН **********, гр. Димитровград, ул. *********************, съдебен адрес- адв.
М. В.М., АК- Пловдив, гр. Пловдив, бул. Пещерско шосе №81, ет.3, ап.Б за
НИЩОЖЕН поради противоречие със закона.
ПРОГЛАСЯВА чл.21, ал.4 от Договор за кредит „Бяла карта“ от 28.04.2022г., сключен
между „Аксес Файнанс” АД и Н. Д. Т. за НИЩОЖЕН поради противоречие със закона.
ПРОГЛАСЯВА чл.21, ал.5 от Договор за кредит „Бяла карта“ от 28.04.2022г., сключен
между „Аксес Файнанс” АД и Н. Д. Т. за НИЩОЖЕН поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „Аксес Файнанс” АД да заплати на адв. М. В.М., АК- Пловдив,
възнаграждение за адвокат в размер на 2880 лева с ДДС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните пред ХОС.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
9