РАЗПОРЕЖДАНЕ
Номер 19660611.11.2020 г.Град София
Софийски районен съд82 състав
На 11.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:АНЕТА И. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА И. ИЛЧЕВА Частно гражданско дело
№ 20201110144257 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на **** срещу И. Д. А. и Д. Д. Ъ. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
От служебно изисканата справка от Национална база данни „Население” е видно, че
длъжникът Д. Д. Ъ. има настоящ адрес във Франция от 01.09.2016 г. При липсата на
представени други доказателства в рамките на едностранното производство съдът приема,
че лицето няма обичайно местопребиваване на територията на Република България,
доколкото настоящият адрес отразява фактическото и регистрирано местопребиваване на
лицето към даден момент.
Следователно е налице пречка по чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение срещу този длъжник, доколкото липсата на обичайно местопребиваване е
самостоятелна пречка за издаване на заповед за изпълнение, алтернативна на останалите
пречки, посочени в чл. 411, ал. 2 ГПК, т.е. наличието на постоянен адрес на длъжника на
територията на Република България е ирелевантно за неговото обичайно местопребиваване
(още повече, че всяко лице, което е български гражданин, е длъжно да има постоянен адрес
в България, независимо от обичайното си местопребиваване).
Следва да се посочи, че доколкото законът е въвел липсата на обичайно
местопребиваване на територията на Република България като пречка за издаване на
заповед за изпълнение и предвид едностранният характер на производството, единственият
начин да се установи наличието на това обстоятелство е посредством проверка в НБДН на
настоящия адрес на лицето. Обратното тълкуване означава, че разпоредбата на чл. 411, ал. 2,
т. 5 ГПК е абсолютно неприложима /в този смисъл и установената съдебна практика на СГС
в определение от 07.02.2017 г. по ч. гр. д. № 1144/2017 г., определение от 31.05.2017 г. по ч.
гр. д. № 5816/2017 г. и др./
С оглед изложеното съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в частта
1
по отношение на длъжника Д. Д. Ъ. .
Така мотивиран, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 9005249 от 14.09.2020 г. на ****за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Д. Д. Ъ. .
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2