Решение по дело №9451/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 19.09.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                       

СЪДИЯ:   ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното  от съдията гр.д. № 9451 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация, както следва: 1) установителен иск с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73, ал. 1 ЗМГО; 2) осъдителен иск с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО; 3) осъдителен иск с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО; 4) иск с правна квалификация чл. 76, ал. 2, т. 3 ЗМГО.

Ищецът - „В.Б.И.“ АД, твърди, че е собственик на следните търговски марки: 1) марка „FLIRT”, словна, с рег. № *********, регистрирана в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост на 03.06.2013 г., 2) марка „FLIRT”, триизмерна, с рег. № *********, регистрирана в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост на 01.06.2013 г., 3) марка „FLIRT”, комбинирана, с рег. № 00060165 регистрирана в Патентното ведомство на Република България, на 14.07.2004 г. за стоки от клас 32, клас 33 и клас 35; 4) марка „FLIRT”, триизмерна, с рег. № 00083242, регистрирана в Патентното ведомство на Република България, на 11.12.2009 г. за стоки от клас 32 и клас 33; 5) марка „FLIRT”, триизмерна, с рег. № 00077931, регистрирана в Патентното ведомство на Република България, на 09.11.2010 г. за стоки от клас 32, клас 33 и клас 35. Посочва, че ответникът - „В.Р.” АД, без да има право върху търговска марка и без да е получил съгласие от ищеца да използва някоя от собствените му търговски марки, е употребявал знака „FLIRT”, който е идентичен с притежаваните от ищеца търговски марки, в търговската си дейност като го е поставял върху етикетите и опаковките - бутилки от 0, 750 л., на произвеждани от него продукти, представляващи водка, които продукти е изнасял за продажба в САЩ. Ищците считат, че поради идентичността на процесната марка и използвания от ответника словен знак, както и на идентичността на стоките, за които е регистрирана марката и произвежданите от ответника продукти водка, съществува вероятност за объркване на потребителите, че продуктите на ответника произхождат от собственика на марката. Ето защо и това поведение представлява неправомерно използване в търговската дейност на знака „FLIRT” по смисъла на чл. 13 ЗМГО, което съставлява нарушение на правото върху процесната марка съгласно чл. 73, ал. 1 ЗМГО. Ищецът твърди, че в резултат от описаното деяние на ответника е претърпял вреди, изразяващи се в пропускане на възможността да увеличи имуществото си със сумата от 20 000 лв., представляваща реализирани от ответника приходи от износ на стоки, обозначени с търговската марка „FLIRT”, извършен в периода от 25.05.2015 г. до 31.12.2016 г., за американското дружество „Л.И.И.“, САЩ. Поради изложеното моли съдът да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът извършва нарушение на правото върху процесните търговски марки, да осъди ответника да преустанови нарушението, да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на нарушението, както и да постанови разгласяване за сметка на ответника на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, определени от съда. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът по исковете - „В.Р.” АД, ги оспорва. Твърди, че не е поставял знак, който е идентичен на регистрираната марка върху бутилки, в които е съхраняван произвеждания от него продукт водка. Посочва, че той е сключил договор за посредничество със „С.к.“ ЕООД, по силата на който това дружество, в качеството му на посредник, е възложило на ответника да произведе за клиента „Л.И.И.“, САЩ продуктите водка, които са задържани на митницата и които са били предназначени за предлагане на пазара в САЩ. Задължението на ответника е включвало само производството на водката, като от посредника са му предоставени бутилките, в които водката е следвало да бъде съхранявана, които са били изработени и на които са поставени знаци, идентични с процесните марки, по възлагане от друг правен субект. Ответникът посочва, че посредникът го е уверил, че дружеството „Л.И.И.“, САЩ има правото да ползва на територията на САЩ знака, който е поставен върху бутилките, в които е следвало да бъде опакована водката, за да бъде предлагана за продажба, както и че е представил доказателства в тази насока. Заявява, че произведената водка изобщо не е пусната на пазара, а и не е изнесена в чужбина, тъй като не е преминала границата на Република България. Твърди, че след като произведените 18 бутилки водка са задържани на митницата, е преустановил всякакви дейности, насочени към производство на водка за „Л.И.И.“, САЩ и е дал съгласие за унищожаване на задържаните продукти. Посочва, че ищецът не е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в невъзможност за реализиране на печалба от евентуален договор с „Л.И.И.“, САЩ, тъй като той изрично е отхвърлил предложението за сключване на такава сделка, направено от това дружество чрез представителя му в България „С.к.“ ЕООД. Поради изложеното моли предявените искове да се отхвърлят. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Третото лице помагач - „С.к.“ ЕООД, не заявява становище по основателността на предявените искове.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено свидетелство за регистрация на марка на общността, издадено от Ведомство за хармонизация на вътрешния пазар /Марки, Дизайни/,  в който е удостоверено, че е налице вписана в Регистъра на Марките на Общността регистрация на марка „FLIRT”, с рег. № *********. Посочено е че датата, на която е подадена заявката за регистрация на марката е 03.06.2013 г., а датата, на която изтича срока на регистрацията е 03.06.2023 г. В документа е записано, че притежател на регистрацията е дружеството „В.П.”, България, както и че марката е регистрирана за стоки от клас 33 – алкохол.

По делото е представено второ свидетелство за регистрация на марка на общността, издадено от Ведомство за хармонизация на вътрешния пазар/Марки, Дизайни/,  в който е удостоверено, че е налице вписана в Регистъра на Марките на Общността регистрация на марка с рег. № *********, представляваща скосена бутилка с медалион „BDG”, като бутилката е гравирана в долната част и има надпис „FLIRT” върху бутилката и гърлото. Посочено е че датата, на която е подадена заявката за регистрация на марката е 03.06.2013 г., а датата, на която изтича срока на регистрацията е 03.06.2023 г. В документа е записано, че притежател на регистрацията е дружеството „В.П.”, България, както и че марката е регистрирана за стоки от клас 33 – алкохол.

От свидетелство за регистрация на марка, издадено от Патентно Ведомство на Република България, се установява, че е налице регистрация на комбинирана марка „FLIRT”, с рег. № 60165. Посочено е че датата, на която е направена регистрацията на марката е 05.07.2007 г., датата, на която е подадена заявката е 14.07.2004 г., а датата, на която изтича срока на регистрацията е 14.07.2014 г. В документа е записано, че притежател на регистрацията е дружеството „В.П.” АД, както и че марката е регистрирана за стоки/ или услуги от клас 29, клас 30, клас 31, клас 32, клас 33, клас 34 и клас 35.

От уведомление, издадено от Патентно Ведомство на Република България, се установява, че в Държавния регистър на марките е вписано подновяване нa регистрацията на марка с рег. № 60165 за нов период от 10 години - до 14.07.2024 г., като действието на марката е подновено само за част от стоките и услугите, за които тя е регистрирана - за тези от клас 32 – бира, безалкохолни напитки, включително енергийни напитки, минерални и газирани води, плодови напитки и сокове, сиропи и други препарати за приготвяне на напитки, от клас 33 – алкохолни напитки /с изключение на бира/, включително алкохолни енергийни напитки и от клас 35 – реклама, управление на търговски сделки, търговска администрация, административна дейност.

От свидетелство за регистрация на марка, издадено от Патентно Ведомство на Република България, се установява, че е налице регистрация на триизмерна марка „FLIRT”, с рег. № 83242. Посочено е че датата, на която е направена регистрацията на марката е 12.02.2013 г., датата, на която е подадена заявката е 11.12.2009 г., а датата, на която изтича срока на регистрацията е 11.12.2019 г. В документа е записано, че притежател на регистрацията е дружеството „В.П.” АД, както и че марката е регистрирана за стоки/ или услуги от клас 32 – бира, безалкохолни напитки, включително енергийни напитки, минерални и газирани води, плодови напитки и сокове, сиропи и други препарати за приготвяне на напитки, и от клас 33 – алкохолни напитки /с изключение на бира/, включително алкохолни енергийни напитки.

От свидетелство за регистрация на марка, издадено от Патентно Ведомство на Република България, се установява, че е налице регистрация на друга тризмерна марка „FLIRT”, с рег. № 77931. Посочено е че датата, на която е направена регистрацията на марката е 01.11.2011 г., датата, на която е подадена заявката е 09.11.2010 г., а датата, на която изтича срока на регистрацията е 09.11.2020 г. В документа е записано, че притежател на регистрацията е дружеството „В.П.” АД, както и че марката е регистрирана за стоки/ или услуги от клас 32 – бира, безалкохолни напитки, включително енергийни напитки, минерални и газирани води, плодови напитки и сокове, сиропи и други препарати за приготвяне на напитки, от клас 33 – алкохолни напитки /с изключение на бира/, включително алкохолни енергийни напитки и от клас 35 – реклама, управление на търговски сделки, търговска администрация, административна дейност.

По делото е представена разпечатка от страница www.tmdn.org/tmview, от дата 05.12.2017 г., от съдържанието на която е видно, че на територията на Съединените Американски Щати има регистрирани следните марки: 1) комбинирана марка „FLIRT”, която е заявена от „В.Б.И.“ АД на 24.02.2012. и която е регистрирана с № 4483321, на 18.02.2014 г., за стоки и услуги от клас 33 по Ницката класификация, 2) словна марка „FLIRT”, която е заявена от „В.Б.И.“ АД на 05.04.2011 г. и която е регистрирана с № 85286325, на 04.03.2014 г., за стоки и услуги от клас 33 по Ницката класификация.

През 2015 г. между „Л.И.И..”, „Ф.У..Л.” и „Д.Ф.Е.С.” е сключен договор за съвместно съществуване. В него е посочено, че „Л.И.И..” е вносител на високоалкохолни напитки, който желае да притежава и да използва търговската марка Флирт за водка, „Ф.У..Л.” /Винарната/ е дружество, което притежава и предоставя лиценз за използването за винени продукти на търговските марки Флирт и Флирт и дизайн за вина, „Д.Ф.Е.С.” е лицензополучател на Винарната във връзка с маркетинга и продажбата на вино с Марките на винарната. С този договор „Л.И.И..” е направил изявление, че регистрира марките на Ландън само за високоалкохолни напитки и използва марките на Ландън само във връзка с високоалкохолни напитки и никога във връзка с вино, както и че не възраява, не оспорва и не се намесва за регистрация на марките на Винарната за вино и използването на марките на Винарната за вино. С чл. 3 от договора винарната е направила изявление, че дава съгласие за всяка заявка или регистрация на марките на Ландън за високоалкохолни напитки и подписва при поискване всяко писмо за съгласие или друг документ, който може да е необходим съгласно условията на настояшия договор, че регистрира марките на Винарната само за вино и използва марките на Винарната само във връзка с вино и никога във връзка с високоалкохолни напитки, както и че не възразява, не оспорва и не се намесва за регистрацията на марките на Ландън за високоалкохолни напитки и използването на марките на Ландън за вино.

На 07.02.2016 г. между „В.Р.” АД, в качеството му на производител, и „Л.И.И.“, в качеството му на вносител, е сключен ексклузивен договор за внос. В чл. 1 от договора е посочено, че производителят определя вносител при условията на договора на продуктите, описани в Приложение А, обозначено като „списък на продукти и търговски марки” и съдържащо подробен списък, който се счита част от настоящия договор, заедно с други продукти, търговски марки и изменения на продуктите, които може да се добавят в бъдеще. С чл. 2 от договора страните са се съгласили, че територията, за която се отнася договора, е континенталната част на САЩ, както е описана в приложение В, като производителят се задължава да не определя други вносители на територията и да не извършва директни продажби на територията по отношение на продуктите, посочени в Приложение А. С чл. 3, б. „С” и б. „D” от договора вносителят е поел задължение да поръчва количества от продуктите, описани в Приложение А „Списък на продуктите и търговските марки”, което е неразделна част от настоящия договор, както и да заплаща цената на поръчаните продукти при условията на договора. В чл. 3, б. „М” от договора се съдържа изявление на вносителя, че той потвърждава, че е сключил договор за съвместно съществуване с У.Дж. Д.Е.С.Л.и В.Ф.Л.относно търговската марка Флирт и се задължава надлежно да информира производителя за всеки случай на злоупотреба от трети страни на територията относно продуктите на производителя или правата на интелектуална собственост, включително, но не само нарушения на правата, свързани с търговските марки и в този случай следва да сътрудничи с производителя за спирането на злоупотребата.

На 10.03.2016 г. между „В.Р.” АД, в качеството му на продавач, и „Скандинавиан консултинг лимитид”, в качеството му на посредник, е сключен договор, по силата на който посредникът се е задължил като единствен представител на своите клиенти в САЩ /„Л.И.И.“/, да представи последните на продавача и да координира цялата дейност след като между купувача и продавача се установи взаимен интерес. В договора е записано, че посредникът гарантира, че купувачите са сериозни и легитимни дружества, които извършват дейност и имат всички необходими лицензии, документи и доказателства за извършване на законен внос на алкохолни напитки на продавача в своите страни. В чл. 1, б. „В” от договора е предвидено, че посредникът предоставя на продавача надлежно издадени и заверени документи, доказващи интелектуалната собственост на продукта и правата за продажба в САЩ, които са неразделна част от настоящия договор и от ексклузивния договор за износ, сключен на 07.02.2016 г. С чл. 1, б. „С” от договора страните са се съгласили, че продавачът се задължава да произвежда и продава стоките, предмет на настоящия договор, само и единствено за клиента по чл. 1, б. „А” и след потвърждение от посредника. В приложение А към сключения договор са изброени следните продукти и търговски марки: 1. Водка Флирт, 750 мл., 40 % алкохол, 2. Водка Миднайт Флирт Премиум, 750 мл., 40 % алкохол, 3. Водка Флирт Супер Премиум, 750 мл., 40 % алкохол.

На 19.07.2016 г. до „Л.И.И..“ е изпратен имейл, с който дружеството е уведомено, че марката „HOT FLIRT”, със сериен номер на САЩ: 86931702, международен клас 033, със собственик „Л.И.И..“ е публикувана в Официалния вестник за търговските марки /ТМОГ/ на 19.07.2016 г.

По делото са приети заключенията на изготвените съдебно-маркова експертиза и основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, които съдът ще обсъди при формиране на правните изводи по основателността на предявените искове.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени обективно съединени искове за защита на нарушени права върху регистрирани търговски марки.

 

По исковете с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73, ал. 1 вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО:

Първата предпоставка, която следва да е налице, за да бъда уважени така предявените искове за установяване на нарушение, е в производството да бъде доказано, че ищецът е носител на твърдените права на интелектуална собственост, които с оглед въведените в исковата молба твърдения представляват права върху няколко търговски марки.

Ищецът твърди, че притежава правото върху пет отделни търговски марки, от които три са марки, регистрирани в Патентното ведомство на Република България, а другите две са марки на Общността, регистрирани във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) при условията и по реда на Регламент (ЕО) № 207/2009. Доколкото в исковата молба е налице позоваване на това, че ответникът е нарушил всяко едно от притежаваните пет отделни права на интелектуална собственост, то трябва да се разгледа въпроса дали „В.Б.И.“ АД е придобил правото върху всяка една от търговските марки.

В чл. 10, ал. 1 ЗМГО е предвидено, че правото върху марка, като обект на интелектуална собственост, се придобива чрез регистрацията й, считано от датата на подаване на заявката за регистрация, като редът за извършване на регистрация на марка в Република България също е уреден в ЗМГО и предпоставя провеждане на административно производство пред Патентното ведомство.

От приетото като писмено доказателство по делото свидетелство за регистрация на марка, издадено от Патентно ведомство, намиращо се на л. 32 – л. 33 от делото на СГС, се установява, че по подадена на 14.07.2004 г. заявка от дружеството „В.П.” АД, чието ново наименованиение е „В.Б.И.“ АД, е направена регистрирация с № 60165 на комбинирана търговска марка, представляваща изображение състоящо се от сребристо-сиво-синкав правоъгълник, в средата на който с едри масивни букви в червен цвят е изписан словният елемент „FLIRT”, като почти върху цялата повърхност на правоъгълника присъства стилизирано изображение на сърце, представено в два цвята – червено и бяло. Регистрацията на марката е за стоки и услуги от клас 29, 30, 31, 32, 33, 34 и 35 според класификацията, установена от Ницката спогодба за международна класификация на стоките и услугите, за които се регистрират марки /Ницката класификация/, сред които в клас 33 са посочени алкохолни напитки /с изключение на бира/, включително алкохолни енергийни напитки.

След като по делото се доказа, че е налице регистрация в Патентно Ведомство на Република България, на описаната в исковата молба комбинирана марка, която се състои от образен елемент и от словен елемент „FLIRT”, то следва да се приеме, че правото върху тази марка е придобито от юридическото лице, подало заявка за това, а именно от ищеца „В.Б.И.“ АД, чието старо наименование е „В.П.” АД. При съобразяване на правилото, установено в нормата на чл. 10, ал. 1 ЗМГО, се налага изводът, че датата на придобиване на правото върху тази марка от посоченото търговско дружество е 14.07.2004 г. – датата на подаване на заявка за регистрация, като то се притежава от него и към настоящия момент, доколкото е вписано подновяване на направената регистрация по реда на чл. 39 ЗМГО, което е видно от уведомление, издадено от Патентно Ведомство на Република България, намиращо се на л. 34 от делото на СГС.

В производството е представено и друго свидетелство за регистрация на марка, издадено от Патентно ведомство, намиращо се на л. 53 – л. 54 от делото на СГС, се установява, че по подадена на 11.12.2009 г. заявка от дружеството „В.П.” АД, чието ново наименование е „В.Б.И.“ АД, е направена регистрация с № 83242 на триизмерна търговска марка, за стоки и услуги от клас 32 и 33 според класификацията, установена от Ницката класификация. Марката, предмет на тази регистрация, се състои от комбинация от отделни знаци от вида на тази, посочени в чл. 9, ал. 1, изр. 2 ЗМГО, а именно от формата на опаковката на стоката, от словни и фигуративни елементи и от комбинация от цветове, с които те са изобразени. Тя представлява опаковка на стока във формата на бутилка, която бутилка е скосена непосредствено под гърлото, върху която скосена част има кръгъл фигуративен елемент, долната част на бутилката е декоративно гравирана, а малко над средната част на бутилката е разположен надпис FLIRT с едри масивни букви и в червен цвят, който е съчетан с изобразено сърце в червен цвят, а капачката на бутилката е в сиво-сребрист цвят и е декорирана с напречни и вертикални линии, образуващи правоъгълници и е на винт. С извършване на регистрацията по реда на ЗМГО ищецът е придобил правото върху описаната триизмерна търговска марка, като това е станало считано от датата на подаване на заявката за регистрация, а именно от 11.12.2009 г.

Като доказателство по делото е представено още едно свидетелство за регистрация на марка, издадено от Патентно ведомство, намиращо се на л. 57 – л. 58 от делото на СГС, от което се установява, че ищецът е придобил правото върху още една търговска марка, която е регистрирана с № 77931, на 01.11.2011 г. и по своя вид представлява триизмерна търговска марка, състояща се от следните знаци: опаковка на стока във формата на бутилка, която е скосена непосредствено под гърлото, върху която скосена част има неясен фигуративен елемент, долната част на бутилката е декоративно гравирана, а малко над средната част на бутилката е разположен надпис FLIRT с едри масивни букви и в червен цвят, а капачката на бутилката е в сиво-сребрист цвят и е декорирана с напречни и вертикални линии, образуващи правоъгълници и е на винт. Марката е регистрирана за стоки и услуги от клас 32 и 33 и 35 от Ницката класификация. Моментът, от който ищецът е титуляр на изключителното право върху тази търговска марка е 09.11.2010 г., на която  дата е подадена заявката за нейната регистрация от ищеца.

В чл. 72а ЗМГО е предвидено, че марката на Общността е тази търговска марка, която е регистрирана във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) при условията и по реда на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета на Европейския съюз от 26.02.2009 г. относно марката на Общността /Регламент (ЕО) № 207/2009/.

Правото върху марката на Общността, също като правото върху търговска марка, придобито съгласно националното законодателство на Република България, се придобива чрез регистрация, която има действие от датата на подаване на заявката за това / чл. 6 и чл. 46 от Регламент (ЕО) № 207/2009/.

От представените по делото две свидетелства за регистрация, които са издадени от Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар, е видно, че е извършена регистрация на две търговски марки. Първата от тях е словна марка „FLIRT”, която е регистрирана с рег. № **********, за стоки от клас 33 – алкохол от Ницката класификация, като срокът на действие на регистрацията е от 03.06.2013 г. до 03.06.2023 г. Втората марка е триизмерна, представляваща скосена бутилка с медалион „BDG”, като бутилката е гравирана в долната част и има надпис „FLIRT” върху бутилката и гърлото, изписан с червени букви, регистрирана с № *********, за стоки от клас 33 – алкохол от Ницката класификация, като срокът на действие на регистрацията също е от 03.06.2013 г. до 03.06.2023 г.

След като е налице регистрация на посочените словна и триизмерна марки пред компетентния за това орган съгласно Регламент (ЕО) № 207/2009, то трябва да се приеме, че в полза на заявителя, който е ищцовото дружество, е възникнало правото върху тези марки на Общността, което се ползва със закрилата, предоставена от нормите на Регламента в цялата територия на Общността, т.е. на територията на всички държави-членки, включително и на територията на Република България.

В чл. 72а, ал. 2 ЗМГО е предвидено, че марката на Общността има действие на територията на Република България и притежателят ѝ се ползва с правата по ЗМГО. Ето защо трябва да се приеме, че „В.Б.И.“ АД се ползва със закрилата върху придобитите от него права върху описаните две марки на общността и на територията на Република България, считано от 03.06.2013 г., която дата е тази на подаване на заявките за регистрация и на двете марки на Общността.

Съдът съобразява разпоредбата на чл. 14, § 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009, в която е предвидено, че отношенията между правните субекти, които са възникнали от нарушения на правото върху марка на Общността се уреждат от националното законодателство относно нарушението на правата върху национална марка. Това правило отнесено към конкретния казус означава, че при извършване на преценка дали е налице нарушение на притежаваното от ищеца право върху двете марки на Общността приложение ще намерят нормите на ЗМГО, с които е регламентирано кога е налице нарушение на това изключително право върху обект на интелектуална собственост, както и какви права възникват в полза на неговия титуляр срещу лицето, което е извършило тези действие, които представляват нарушение.

На следващо място, съдът трябва да отговори на въпроса дали ответното дружество „В.Р.” АД е извършило такива действия, които могат да бъдат квалифицирани като нарушение на правото на марка, чийто титуляр е ищецът.

В чл. 13, ал. 1 ЗМГО е предвидено, че правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който: 1) е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана; 2) поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 3) е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗМГО използването в търговската дейност на знак, който има признаците, посочени в чл. 13, ал. 1 ЗМГО, е налице когато е извършено което и да е от следните действия: 1) действия по поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2) действия по предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3) действия по внос или износ на стоките с този знак; 4) действия по използване на знака в търговски книжа и в реклами. Когато се установи, че лице, различно от притежателя на право на регистрирана марка и без съгласието му използва в търговската си дейност знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО, то тогава е налице нарушение на това право съгласно нормата на чл. 73 ЗМГО.

В исковата молба се твърди, че действията, които са извършени от ответника „В.Р.” АД и които представляват използване в търговската дейност на словен знак „FLIRT”, който се сочи да е идентичен или сходен с регистрираните марки, са следните: 1) производство на продукт водка, който е поставян в опаковки, представляващи стъклени бутилки от 0, 750 л., върху които е поставен описания словен знак и е предлаган за продажба, 2) поставяне на знака върху етикети и опаковки, представляващи стъклени бутилки от 0, 750 л., 3) износ на стоки водка, които са опаковани в стъклени бутилки от 0, 750 л., върху които е поставен описания словен знак. Ето защо и за да се произнесе дали някоя или всички от притежаваните от ищеца права върху търговски марки са нарушени, съдът трябва да отговори първо на въпроса дали така твърдените действия са извършени от ответника, както и дали те представляват използване в неговата търговска дейност на словния знак „FLIRT” по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО.

Между страните в производството е безпорно, че ответното дружество „В.Р.” АД е произвеждало с цел продажба продукта водка, както и че е поставяло някаква част от този продукт в опаковки, представляващи стъклени бутилки, с  вместимост от 750 мл. Тези бутилки са матови на цвят, с изцяло червена капачка, като на предната страна на бутилките с едри букви в червен цвят е изписан словен елемент „FLIRT VODKA”, зад който е разположено изображение на висока чаша, в която има синя течност и сламка за напитки с прегънат в горната си част край, над чашата има друг сложен елемент „Super Premium”, изписан с черни букви, а под чашата – друг словен елемент „Product of Bulgaria”, изписан с червени букви. На задната страна на тези бутилки е изобразена стилизирана сцена от 4 човека, над която с букви в червен цвят е изписан словен елемент „FLIRT VODKA”, а под нея има надписи в обикновен стандартен шрифт, които указват производител на продукта, интернет сайт и предупреждения и препоръки по отношение употребата на алкохол. Това се твърди от ищеца в исковата молба и не се оспорва от ответника. В подадения по делото писмен отговор ответникът е направил изявление, с което признава обстоятелствата, че е произвеждал водка по поръчка от дружество, регистрирано в САЩ, с което е в бил в облигационни отношения по договор за продажба, както и че е поставял произведената от него водка в бутилките, които са с вид съгласно изображенията, приложени към исковата молба, намиращи се на л. 93 – л. 96 от делото на СГС. Такова изявление се съдържа в края на абзац 1, на стр. 2 от писмения отговор. Тази страна оспорва единствено факта, че е произвела самите бутилки, както и че е поставила етикетите върху тях. С оглед на това, трябва да се приеме, че в производството е установено, че „В.Р.” АД е произвеждало продукта водка с цел предлагането му за продажба, който е поставян в опаковки, представляващи стъклени бутилки от 0, 750 л., върху които е поставен знак, съдържащ словния елемент „FLIRT VODKA”, което действие е такова по смисъла на чл.13, ал. 2, т. 2 ЗМГО.

Другото от действията, които се твърди, че ответното дружество е извършвало и че представлява използване на знак, идентичен или сходен с процесните регистрирани търговски марки, е такова по износ на стоки, които са опаковани в стъклени бутилки, върху които е поставен този знак.

Понятието „внос или износ на стоки”, което е използвано в чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО има легална дефиниция, която е дадена в § 1, т. 12 от ДР на ЗМГО. В тази норма то е определено като фактическото пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или регистрирано географско означение, или негова имитация, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим. Следователно за да е налице използване на знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, трябва да се докаже, че едно лице е извършило действия по пренасяне на определена стока, върху която или върху опаковката на която е поставен този знак, извън територията на Република България, като за да се счете, че е осъществен износ и оттам използване, е без значение кой е произвел стоката, кой е поставил етикет върху опаковката й, кой е получател на стоката или кой я е декларирал, както и дали реално е задействан митническия режим по извършения износ.

В производството е установено, че 18 бутилки водка, които имат същия вид като този, в който не се спори, че ответникът е поставил част от произведената от него водка, са били предназначени за пренасяне през границата на Република България, с местоназначение САЩ, както и че те са задържани на Митница Аерогара София. Това е видно от представените по делото доказателства, а именно от писмо от Митница Аерогара София от 13.12.2016 г. и от митническа декларация № MRN 16BG004000AA115260 от 09.12.2016 г., която е съставена във връзка с извършвания износ на стоки, които представляват 18 бутилки водка. След като са извършени действия, които са целели пренасяне през границата на страната на стоки, върху опаковките на които е поставен знакът, който се твърди от ищеца, че нарушава правото му върху търговски марки, то трябва да се приеме, че е осъществен износ по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО. Този извод не се променя от факта, че реално стоките не са напуснали територията на Република България, тъй като това е станало поради изпълняване на задълженията на компетентните органи за осъществяване на митнически контрол, а не е в резултат на поведението на изпращача. Последният е целял да осъществи фактическото преминаване през границата на страната на 18 бутилки водка, които е трябвало да достигнат до територията на САЩ, не се е отказал от предприетите от него действия като единствената причина, поради която износът на стоките е осуетен, са действията на органите за митнически контрол, а не настъпване на промяна на неговата воля. Ето защо съдът намира за установено по делото, че произведения от ответника продукт водка, който е опакован в стъклени бутилки от 0, 750 л., върху които е поставен знак, съдържащ словния елемент „FLIRT VODKA”, е бил предмет на осъществен износ от територията на Република България. В митническата декларация за изпращач на стоките е посочено ответното дружество „В.Р.” АД, поради което съдът счита, че точно този правен субект е този който е извършил износа на тези продукти, с което е осъществил използване на описания знак, съдържащ словния елемент „FLIRT VODKA”, в търговската си дейност по начина, посочен в чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО.

Извършването от ответника на износ на стоки, които са обозначени със словни знаци, съдържащи думата „FLIRT”, се установява и от заключението на изготвената в производството основна съдебно-икономическа експертиза. В него вещото лице въз основа на извършена проверка в счетоводството на „В.Р.” АД, е направило извод, че това дружество е осчетоводило фактура, издадена на 15.08.2016 г. на стойност 16 706, 52 евро, за извършване на износ и продажба на стоки, представляващи алкохолна напитка – водка, както следва 4 122 броя бутилки водка по 0, 75 л. с наименование „Flirt Midnight Premium Vodka”, както и 4 128 броя бутилки водка по 0, 75 л. с наименование „Flirt Super Premium Vodka”. Действието по осчетоводяване от ответника на посочената фактура представлява такова по признание, направено извънсъдебно от този правен субект, на това, че е извършил износ на стоки, които са били обозначени със следните словни знаци „Flirt Midnight Premium Vodka” и „Flirt Supert Premium Vodka”, което също налага изводът, че по делото е доказано, че той е осъществил действия по използване и на тези знаци, съдържащи словния елемент „FLIRT”, в търговската си дейност, които са сред тези, посочени в чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО.

По делото няма представени никакви доказателства от които да е видно, че „В.Р.” АД е дружеството, което е поставило словният знак „FLIRT VODKA”, както и останалите словни елемент и изображения върху бутилки, в които е опакована произведената стока, представляваща водка. Напротив, от събраните доказателства се установява, че тази дейност е извършена от друго юридическо лице – от „Е.г.” ООД. Това е видно от показанията на разпитания в производството свидетел Д.Д.П., който заявява, че той е изработил дизайна на бутилките, в които е опакована водката, а изображенията и надписите, включващи  и словният знак „FLIRT VODKA”, които са част от изработения от него дизайн, са поставени върху стъклената бутилка от дружеството „Е.г.” ООД. Ето защо трябва да се приеме, че ответникът не е използвал словния знак „FLIRT” в търговската си дейност като го е поставял върху опаковките на произвеждани стоки – водка, както се твърди в исковата молба.

            Знаците, които се установява, че ответникът е използвал в търговската си дейност като е предлагал за продажба и изнасял произведения от него продукт водка, върху опаковката на които тези знаци са поставени са следните: 1) словните занци „Flirt Midnight Premium Vodka” и „Flirt Super Premium Vodka”, с които с обозначени тези бутилки вдка, които са предмет на извършен изнис, за който е издадена фактура от 15.08.2016 г., както и 2) комбиниран знак, който е поставен върху 18-те броя бутилки, които са били предмет на износ и са задържани на Митница Аерогара София, и който представлява комбинация от словните знаци „FLIRT VODKA”, изписан  червени букви, и „Super Premium”, изписан с черни букви, и рисунки, които представляват изображение на висока чаша, в която има синя течност и сламка за напитки с прегънат в горната си част край, както и изобразена стилизирана сцена от 4 човека.

За да се направи извод, че поведението на „В.Р.” АД по предлагане на пазара и износ на стоки, върху опаковките на които са поставени описаните в предходния абзац знаци, представлява нарушение на регистрираните пет търговски марки „FLIRT”, трябва да се извърши сравнение между знаците и марката, за да се установи дали те са идентични или сходни, тъй като само при доказване на това обстоятелство се осъществява фактическия състав на всяка една от трите хипотези, уредени в чл. 13, ал. 1 ЗМГО. При осъществяване на тази дейност съдът взема предвид изводите, направени от вещото лице, изготвило заключение на изслушаната съдебно-маркова експертиза, което има специални знания в областта на индустриалната собственост. Освен това сравнението се прави при отчитане на сходствата и различията между знаците и регистрираната марка във визуално, звуково и смислово отношение И при съобразяване на отделните техни отличителни и доминиращи елементи, както и с оглед създаваното от отделните компоненти на знаците общо впечатление.

На първо място следва да се посочи, че липсва идентичност между която и да е от регистрираните по заявки на ищеца пет търговски марки и знаците, които се доказа, че ответното дружество използва в търговската си дейност. Ето защо съдът трябва да се произнесе по това дали е налице сходство между тях.

От всички търговски марки, които ищецът твърди, че притежава и че правата му върху тях са нарушени, само една е словна и се състои от един единствен елемент – думата „FLIRT”. Останалите марки са комбинирани и триизмерни, като те се състоят от няколко различни по вид елементи, поради което и за да се направи сравнение между тях трябва да се отговори на въпроса как се възприема всяка една от тези марки от съответния потребител и дали впечатлението, което тя създава, се определя от един или няколко елемента, които се явяват доминиращи, а всички останали компоненти на марката са незначителни и като такива нямат съществено значение за цялостното впечатление, което тя създава у потребителя. Преценката за това кой от всички елементи от една търговска марка е доминиращ се прави при съобразяване на основната цел, която има търговската марка съгласно чл. 9 ЗМГО, а имено да бъде знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица. Това означава, че трябва да бъде установено кой от всички отделни компоненти на марката се възприема основно от средния потребител на съответната стока, който се приема, че е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, и въз основа на кои от тези компоненти, които той възприема, може да отличи стоката с тази марка като такава произхождаща от определен производител и съответно да я разграничи от стоки от същия вид, които са произведени от други субекти.

С оглед на това, че в комбинираните и триизмерни марки има както словни, така и фигуративни елементи, трябва да се съобрази това, че словните елементи по принцип са по-отличителни от фигуративните, тъй като средният потребител на съответната стока я различава от друга стока от същия вид основно по името, с което е означена, а не по различните фигури и рисунки, които са изобразени на нейната опаковка или по формата на тази опаковка, която обикновено е такава, която е характерна за конкретния вид продукт.

В случая съдът намира, че словният елемент „FLIRT” е доминиращият такъв при възприемането от средния потребител както на процесната комбинирана търговска марка, така и на трите триизмерни марки. Във всяка една от марките той е изписан с големи, червени букви, като в комбинираната марка заема голяма и централна част от фигурата, съставляваща сребрист квадрат, а в триизмерните марки е поставен в центъра на бутилките на предната им страна, а на една от тях е и повторен, като е изписан и на капачката на бутилката. Комбинираната марка и една от триизмерните търговски марки имат освен словния елемент и фигуративен такъв, който представлява сърце, изрисувано в червено и бяло. Този елемент и при двете марки е изрисуван на заден план спрямо словния такъв, като по-скоро изпълнява ролята на фон, върху който е поставен надписът „FLIRT”. Освен това рисунката на сърце не се ползва с някаква оригиналност и характерност, поради което и не би могла да отвлече вниманието на потребителя на стоката, представляваща алкохолна напитка. Следователно този фигуративен елемент няма съществено значение при възприемането на марката от потребителя и не е такъв, въз основа на който той би могъл да отличи стоката, върху която марката е поставена, като такава произхождаща от определен производител при сравнението й с други стоки от същия вид на други предприятия.

При определяне на доминиращия елемент с оглед възприятията на потребителя при триизмерните марки, състоящи се от външния вид на самата стока, трябва да се съобрази и това, че средният потребител няма навик да предполага какъв е произходът на стоките, изхождайки от тяхната форма или формата на тяхната опаковка, в отсъствие на какъвто и да било графичен или текстов елемент, поради което и когато марката е съвкупност от компоненти, сред които освен формата на опаковката на стоката, има и словен компонент, то последният винаги има по-голямо значение във възприятията на потребителя и въз основа на този елемент той отличава стоката на един производител от тази на друг. В случая трите триизмерни марки, правото върху които се притежава от ищеца, се състоят освен от посочения в предходния абзац словен елемент, а също така и от опаковката на стоката водка, представляваща стъклена бутилка. Формата на стъклената бутилка е скосена непосредствен под гърлото, като в долната си част бутилката е декоративно гравирана. Тези особености на бутилката, въпреки, че не са характерни за всяка опаковка на стоката, представляваща алкохол и по конкретно водка, следва да се приеме, не я правят такава, която да се различава значително от правилата и обичаите за изработка на бутилки в сектора за производство на алкохол, поради което и този елемент не е отличителен, т.е. въз основа на него потребителят не може да различи стоките на един производител на водка от тези на другите такива. Ето защо и при тези комбинирани марки основният отличителен елемент, който е и доминиращ при възприемането на марките в цялост, е словният елемент „FLIRT”

По отношение на използваните от ответника знаци, трябва да се вземе предвид, че единият от тях, както се посочи, е комбиниран, като той се състои от отделни словни компоненти, изписани с латински букви и от фигуративни елементи, представляващи рисунки. Съдът намира, че при възприемането на този знак като цяло основният елемент, който прави впечатление, е словният, състоящ се от две думи „FLIRT VODKA”. Това е така, тъй като той е изписан с много големи букви в червен цвят, заема голяма част от предната страна на бутилката, представляваща опаковка на продукта водка, като е повторен и на задната страна на бутилката, на която също е поставен и отново е изписан с букви в червен цвят. На предната страна на бутилката освен словния елемент има и изображение на чаша, което обаче е изрисувано с цветове, които са по-близки до цвета на бутилката, в резултат на което то се възприема като фон, на който изпъква словният надпис, и следователно не е елемент, който е доминиращ такъв за знака. Фигуративното изображение върху бутилката, състоящо се от две стилизирани сцени с 4 човешки фигури, също не е от елементите, чрез които средният потребител би възприел и запомнил знака, тъй като е разположено на задната страна на бутилката, поради което не е сред тези компоненти, които биха се възприели първо от него и които биха останали в съзнанието му. Върху бутилката има изписани и други словни елементи, които обаче имат само описателен характер, като обозначават вида на конкретната водка и дават информация за мястото, където е произведена, за юридическите лица, които са производител и вносител на продукта на територията на САЩ, както и предоставят информация за вредата от употреба на алкохол, поради което не са сред тези елементи, които дават възможност на потребителя да отличи стоки, върху опаковката на които е поставен комбинирания знак, от стоки на друг производител, които са от съшия вид. 

С оглед на горното, трябва да се заключи, че доминиращият елемент на комбинирания знак, който се доказа, че ответникът е използвал върху опаковките на произведените от него продукти водка, е словният такъв „FLIRT VODKA”. Този словен елемент е и отличителен, тъй като именно въз основа на него средният потребител на стоката водка може да свърже един продукт с конкретен производител и да го различи от други продукти водка, произведени от други търговци.

При използваните от ответника словни знаци „Flirt Midnight Premium Vodka” и „Flirt Super Premium Vodka” следва да се приеме, че елементите, които първо се възприемат от потребителя са думите „Flirt” и „Vodka”, тъй като с думата „Vodka” се индивидуализира вида на продукта, който се предлага, а думата „Flirt” е тази, която първо се възприема от потребителя от целия израз, който представлява словния знак. Освен това думата „Flirt” е и онази специфична дума, която в описаните две словосъчетания, е единствената, която отграничава продуктите с този знак от други продукти водка. Такъв характер няма нито една от другите използвани в знаците думи, които по скоро имат описателен характер за вида на конкретния продукт, но не обозначават неговия произход.

Предвид изложеното и за да отговори на въпроса дали е налице сходство между регистрираните марки и използваните от „В.Р.” АД знаци, съдът ще сравни установените като доминиращи елементи на марките и знаците, които са словни, а именно словният елемент „FLIRT”, от който се състои изцяло словната марка на Общността и който е доминиращ в останалите четири търговски марки, и словният елемент „FLIRT VODKA”, който е доминиращ в използваните от ответника в търговската му дейност знаци за общото впечатление, което те оставят у потребителя.

Установява се, че тези елементи са сходни както във визуално, така и в звуково и смислово отношение, тъй като думата, от която се състои словният компонент на марките - „FLIRT”, се съдържа изцяло в този на знаците, като е изписана по напълно идентичен начин и в марките и в знаците - на латиница, с големи букви, в червен цвят, произнася се по един и същи начин и има едно и също значение – означава флиртувам при превод от английски на български. Разликата във визуално отношение се изразява в това, че при знаците думата „FLIRT” е използвана в комбинация с думата „VODKA”, която дума обаче, както вече се посочи, е елемент, който не е определящ при цялостното възприемане на марката и словната част от знака от потребителя, който остава с впечатление, че се касае до един и същи по съдържание текст. С оглед на това съдът намира, че във визуално, смислово и фонетични отношение е налице много високо по степен сходство между словния елемент на регистрираните пет марки и словната част на използваните от ответника знаци. С оглед на това и предвид факта, че словният елемент се явява доминиращ и отличителен такъв както за всички търговски марки, притежавани от ищеца, така и за знаците, които са поставени върху опаковките на произведените от „В.Р.” АД продукти – водка, следва да се заключи, че е налице висока степен на сходство между тези знаци.

За да се направи извод дали е налице използване на марките по смисъла на чл. 13 ЗМГО, освен наличие на сходство между знаците, които ответникът употребява, и процесните пет регистрирани търговски марки, съдът трябва да извърши сравнение и между стоките и услугите, за които марките са регистрирани, и стоките и услугите, за обозначаване на които се използват знаците.

По делото се доказа, че всички търговски марки със словен елемент „FLIRT” са регистрирани за стоки съгласно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки /Ницката класификация/ от клас 33, които са алкохолни напитки /с изключение на бира/, включително алкохолни енергийни напитки. От списъка на стоки, които се включват в клас 33 на Ницката класификация, се установява, че сред тях е включена и алкохолната напитка водка. 

Стоките, които се доказа, че се произвеждат, предлагат се на пазара и се изнасят от ответника „В.Р.” АД, и върху които се поставят знаците със словен компонент „FLIRT VODKA”, представляват водка, поради което следва да се приеме, че те са идентични с част от стоките, за които е регистрирана процесната марка и това са тези, представляващи „алкохолна напитка водка”.

След като се установи, че процесните търговски марки са във висока степен сходни на използваните от ответника знаци, както и че стоките, за които марките са регистрирани, са идентични с тези, на които се поставят знаците, се налага изводът, че е налице хипотезата на използване от ответника на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО. За да е налице нарушение на правото на марка, притежавано от ищеца „В.Б.И.“ АД, в тази хипотеза, следва да се установи и че за потребителите съществува вероятност от объркване, която включва възможност за свързване на знака с марката.

Вероятността от объркване представлява вероятност потребителите да приемат, че съответните стоки, които са обозначени с регистрираната марка, и тези, върху които е поставен използвания знак, произхождат от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия. Тя се преценява с оглед цялостното възприятие, което конфликтните знаци и стоки създават у средния потребител на съответната категория стоки, който се приема, че е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен. В случая средният потребител, с оглед на който ще се преценява вероятността от объркване, е крайният клиент, който купува продуктите водка от търговската мрежа.

Предвид установената много висока степен на сходство между регистрираните пет търговски марки, всяка от които съдържа словния елемент „FLIRT” и използваните от ответника знаци, всеки от които съдържа словния елемент  „FLIRT VODKA”, както и идентичността между стоките, за които са регистрирани марките и продукти, върху които се поставят знаците, които представляват водка, то следва да се приеме, че съществува вероятност от объркване на средния потребител на такива стоки, който би могъл да възприеме тези стоки, произвеждани от ответника, като такива на лицето, което притежава правото на регистрирана марка. Този извод се налага дори и без да се приема, че процесната марка се ползва с повишен отличителен характер на пазара, което би повишило още вероятността от объркване на потребителя. В този смисъл е и заключението на вещото лице, изготвило съдебно-марковата експертиза, което съдът кредитира изцяло като мотивирано и компетентно дадено. Доколкото тази вероятност от объркване съществува и без доказване наличието на висока отличителност на регистрираната марка, в настоящият случай съдът няма да се произнася дали се установява такава или не.

С оглед на всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се установи, че „В.Р.” АД използва в търговската си дейност при производството, продажбата и износа на продукти водка, знаци, сходни на регистрираните търговски марки „FLIRT”, правото върху които се притежава от ищеца „В.Б.И.“ АД, за обозначаване на стоки, идентични с тези, за които марката е регистрирана, при което това създава вероятност от объркване на потребителя, т.е. налице е използване на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО. Това използване се осъществява без съгласието на притежателя на търговската марка, поради което представлява нарушение на правото върху този обект на интелектуална собственост по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗМГО.

Нарушението на правото върху марка предполага наличието и на субективна страна. Това следва от общите норми на гражданското право, уреждащи деликтната отговорност, както и от разпоредбата на чл. 76г ЗМГО, в която е предвидено изрично, че отговорност на юридическите лица и на търговците за нарушаване на изключителното право върху търговска марка възниква, когато нарушението е извършено виновно от лицата, които ги представляват, от техни служители или от лица, наети от тях.

Вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите последици, както е в наказателното право, а се изразява в неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица с оглед естеството на дейността и условията за извършването й / напр. добрия стопанин, добрия работник, добрия търговец и др./. Принципът в гражданското право е че релевантна е тази вина която е под формата на небрежност, защото гражданската отговорност се обуславя от неполагането на дължимата грижа. Отделни видове отговорност в гражданското право могат да бъдат обусловени от наличието на умисъл, но това трябва да е изрично предвидено в закона.

Формата на вината, която се изисква от ЗМГО, за да се ангажира отговорността на този правен субект, който е нарушил притежавано от друго лице право върху търговска марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗМГО вр. чл. 13 ЗМГО, е небрежност. Умисълът е предпоставка за ангажиране на отговорността на нарушителя само в предвидените в чл. 73, ал. 2 ЗМГО случаи, в които не попада процесния, при които в закона се изисква деецът да знае, че посочените в тази норма действия се извършват без съгласието на притежателя на търговска марка.

При нарушения на правото на марка небрежно действа това лице, което използва в търговската си дейност чрез формите по чл. 13 ЗМГО знак, който е идентичен или сходен с търговска марка, която се притежава от друго лице, като не е положило дължимата грижа, за да се осведоми, че е налице регистрирана търговска марка, която се ползва със защита. В чл. 76г, изр. 2 ЗМГО е установена оборима презумпция за наличие на вина при извършване на нарушение на правото върху марка, като доказателствената тежест за нейното опровергаване се носи от ответника, който следва да установи, че не е могъл да знае за наличието на чужди права върху съответната марка поради наличието на външна обективна причина, а не поради неполагане на дължимата от него грижа да провери това.

Правото върху национална търговска марка, както и върху марка на Общността се придобива чрез регистрацията й. Регистърът на марките на Общността, който се води от Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) и държавният регистър на марките, който се води от Патентното ведомство са публични съгласно чл. 87 от Регламент (ЕО) № 207/2009 и чл. 7 ЗМГО и всяко лице може да иска справка или извлечение от съдържанието им. След като достъпът до информация за притежателите на правото върху търговска марка е възможен за всяко трето лице поради публичността на регистрите, то за да се приеме, че от определен правен субект е положена дължимата грижа, за да се осведоми дали е налице регистрирана марка, която е идентична или сходна със знак, който той възнамерява да използва в своята търговска дейност, трябва да се установи, че той е извършил проверка в тези регистри за вписаните права. Ето защо и за да може да се направи извод, че ответникът не е действал небрежно при извършване на нарушението, трябва да бъде доказано в процеса, че той е извършил проверка в посочените публични регистри на търговските марки и не е установил да са регистрирани процесните пет търговски марки, съдържащи словния елемент „FLIRT” по заявка от ищеца, което предвид съществуващите регистрирации в случая би могло да се дължи единствено на подадена грешна информация от съответните служби, които водят тези регистри. Само при установяване на тези факти би се считала оборена законовата презумпция за наличието на вина у служители на ответното дружество при използване в търговската му дейност на знаци, сходни с притежаваните от ищеца търговски марки. По делото обаче от „В.Б.И.“ АД няма направени твърдения, нито пък са представени доказателства, от които да е видно, че той е извършил проверка за това дали има регистрирана търговска марка, съдържаща словния елемент „FLIRT” в Патентното ведомство и във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар, което означава, че от това дружество не е положена дължимата грижа при установяване дали е налице придобито право върху търговска марка, което да се ползва със закрила на територията на Република България, на която то извършва дейност по производство на водка и от която изнася водка, върху опаковката на която е поставен знак, съдържащ словния елемент „FLIRT VODKA”.

По делото е установено, че при сключване на договора за продажба на продукти водка на територията на САЩ дружеството „В.Р.” АД е било уведомено от купувача, който е юридическото лице „Л.И.И.“, че последното е придобило правото да използва търговската марка „FLIRT” чрез сключване на сделка за това с две дружества - У.Дж. Д.Е.С.Л.и В.Ф.Л.. Тези правни субекти, обаче, са напълни различни от ищеца „В.Б.И.“ АД, който е носител на правото върху търговска марка, съдържаща словния елемент „FLIRT”, която е защитена на територията на Република България считано от 14.07.2004 г., за което ответникът би могъл да се информира при полагане на дължимата грижа като извърши проверка за това в публичния регистър, воден от Патентното ведомство, което той не е направил. Полагането на дължимата грижа за получаване на информация за това кой притежава правото върху марка, която е идентична или сходна със знак, който ще бъде поставен върху опаковките на произвеждани от „В.Р.” АД продукти, които това дружество предлага на пазара и изнася от територията на страната, включва действия по получаване на достъпната за всеки правен субект информация за това налице ли е регистрирана търговска марка, която се ползва със закрила в Република България, където това дружетво осъществява търговската си дейност и от територията на която държава се извършва износа, кой е притежател на правото върху нея и дали той е разрешил на други лица, включително на тези, с които е договарял купувача „Л.И.И.“, да използват марката на територията на страната. Такива действия не се твърди и не се доказва да са извършени от ответника.

С оглед изложеното следва да се заключи, че установената в чл. 76г ЗМГО презумпция за това, че нарушенията на правата върху петте търговски марки, които ищецът притежава, са извършени виновно от служители на „В.Р.” АД не е опровергана. Това прави предявените в процеса главни установителни искове с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО основателни.

 

По иска с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО:

За да бъде основателен предявеният иск с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО за осъждане на ответника да преустанови нарушението, трябва да бъде установено, че към датата на приключване на устните състезания пред съответната инстанция той продължава да извършва тези действия, които представляват нарушение на изключителното право на ищеца върху регистрирана търговска марка.

Ответникът оспорва факта, че както към датата на подаване на исковата молба, така и към датата на устните състезания пред настоящата инстанция продължава да извършва действия по производство с цел продажба и износ на продукти водка, върху опаковките на които е поставен знак, съдържащ словния елемент „FLIRT VODKA”, с което нарушава правата върху петте търговски марки, притежавани от ищеца. Ето защо и в тежест на „В.Б.И.“ АД е да установи настъпването на този факт в процеса при условията на пълно и главно доказване. По делото, обаче, от ищеца няма представени никакви доказателства, от които да се доказва, че след датата на подаване на исковата молба и към 20.06.2018 г., когато са проведени устните състезания по настоящото дело, „В.Р.” АД продължава да извършва действия по предлагане за продажба и износ на произвеждани от него продукти водка, върху които да поставя знаци, сходни с която и да е от регистрираните пет търговски марки, всяка от които съдържа словния елемент „FLIRT”. Това не се установява и от представените от „В.Б.И.“ АД документи, установяващи съдържанието на интернет страници към 04.04.2017 г., тъй като от тях не може да се направи извод, че те касаят извършване на някакви действия точно от ответника – дружеството „В.Р.” АД не е посочено никъде като субект, който извършва предлагането на продукти водка за продажба чрез тези интернет сайтове, като не се установява то да има и някакви права върху домейна.

Предвид изложеното, трябва да се заключи, че по делото не се доказа да са се осъществили всички факти, при които искът по чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО е основателен и той трябва да се отхвърли.

 

По иска с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО:

Разпоредбите на чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО и чл. 76а ЗМГО уреждат иск за обезщетение, чрез който носителят на защитено от ЗМГО право върху търговска марка  може да се защити срещу неговото нарушаване, ако в резултат на последното са произлезли вреди.

Както беше посочено в мотивите по иска с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО, по делото е доказано, че „В.Б.И.“ АД е носител на правото върху пет търговски марки, от които три национални и две марки на Общността, както и че ответникът „В.Р.” АД е извършил нарушение на тези права като е използвал в търговската си дейност при производството с цел предлагане за продажба и износа на продукти водка, знаци, сходни на регистрираните търговски марки, всяка от които съдържа словният елемент „FLIRT”, без съгласието на притежателя на тези марки.

За да се приеме, че в полза на „В.Б.И.“ АД е възникнало правото да получи обезщетение по чл. 76, ал. 1, т. 3 вр. чл. 76а ЗМГО, в производството трябва да бъде доказано и това, че този субект е претърпял вреди, които са пряка и непосредствена последица от извършеното нарушение на притежаваните от него права върху регистрираните пет търговски марки. Ищецът твърди, че претърпените от него вреди са имуществени и се изразяват в неполучени приходи от реализирания в периода от 25.05.2015 г. до 31.12.2016 г. износ на стоки, обозначени с търговските марки „FLIRT”, за американското дружество „Л.И.И.“, САЩ. Това са вреди, които имат характера на пропуснати ползи. Ето защо съдът трябва да отговори на въпроса дали такъв вид вреди са настъпили и дали те са в пряка причинна връзка с нарушението.

За да се приеме, че са настъпили вреди под формата на пропуснати ползи по делото трябва да бъде установено, че за ощетеното лице е съществувала сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване. В тази насока са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГТК на ВКС. Следователно и като се вземе предвид вредите, които ищецът твърди, че е претърпял в резултат на нарушението на правата върху петте търговски марки, то за да се счете, че те са настъпили трябва да се докаже, че за ищеца е съществувала сигурна възможност в периода от 25.05.2015 г. до 31.12.2016 г. да реализира печалба от продажба извън територията на Република България на свои продукти водка, означени с търговските марки, съдържащи словния елемент „FLIRT”, която възможност е останала нереализирана именно поради осъществен от ответника износ на произведени от него продукти водка, върху които са поставени знаци, сходни с регистрираните марки. Установяването на тези обстоятелства при условията на пълно и главно доказване е поставено в тежест на „В.Б.И.“ АД.

В производството от ищеца не са ангажирани абсолютно никакви доказателства, от които да може да се направи извод, че за него е било сигурно в периода от 25.05.2015 г. до 31.12.2016 г. да реализира износ на произведена от него водка, който да е бил осуетен. Не се установява „В.Б.И.“ АД да е постигнал съгласие с конкретни правни субекти, включително и с американското дружество „Л.И.И.“, да им продаде и достави извън територията на страна някакво количество от произвежданите от него алкохолни продукти. Не се доказва и това да са водени преговори за бъдещо сключване на договор за продажба на такива продукти с трети лица, който да не е бил подписан, тъй като лицето, което е искало да ги закупи е сключило впоследствие договор за продажба на същите по вид продукти с ответното дружество. Това означава, че в производството не се установява ищецът да е претърпял вредите, които се сочат като основание на осъдителния иск за присъждане на обезщетение.

Фактът, че за периода от 25.05.2015 г. до 31.12.2016 г. ответникът е реализирал приходи от износ на стоки, обозначи със знака „FLIRT VODKA”, не означава, че за ищеца е съществувала някаква възможност също да реализира такива продажби, поради което и само от това обстоятелство не може да се направи извод за това, че са настъпили твърдените в исковата молба вреди под формата на пропуснати ползи. Разпоредбата на чл. 76а, ал. 2 ЗМГО постановява, че реализираните от нарушителя приходи се съобразяват като допълнително обстоятелство към всички останали факти, свързани с нарушението, тогава, когато съдът определя размера на обезщетението за вред, но за да се стигне до този момент, съдът първо трябва да може да счете за доказано в процеса, че притежателят на правото върху търговска марка е претърпял конкретни вреди, които са посочени от него като основание на предявения иск, какъвто извод в случая не може да бъде направен. В тази насока е практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 115 от 03.10.2017 г., постановено по т. д. № 1719/2016 г. по описа на ВКС, I т.о.

След като по делото не се доказва, че „В.Б.И.“ АД е претърпяло имуществени вреди, изразяващи се в неполучени приходи от реализирания в периода от 25.05.2015 г. до 31.12.2016 г. износ на стоки, обозначени с търговските марки „FLIRT”, трябва да се приеме, че не е установено настъпването на единия от елементите от фактическия състав, при който възниква вземането на притежателя на правото върху процесните търговски марки за получаване на обезщетение за вреди. Доколкото претенцията за обезщетение не е доказана по основанието си, тъй като реално претърпени вреди под формата на пропуснати ползи не са настъпили, то обезщетение не би могло да се определи и в хипотезата на чл. 76б ЗМГО, която предполага по делото да са установени всички факти, при които това вземане възниква и да липсват данни само за точното определяне на неговия размер. С оглед на всичко изложено, трябва да се заключи, че предявеният иск с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 3 вр. чл. 76а ЗМГО е неоснователен и като такъв трябва да бъде отхвърлен.

 

По искането по чл. 76, ал. 2, т. 3 ЗМГО:

С оглед основателността на иска по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО, се налага изводът за основателност и на направеното от ищците искане по чл. 76, ал. 2, т. 3 ЗМГО съдът да постанови разгласяване за сметка на ответника на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, определени от съда, които ще бъдат вестник „24 часа”, вестник „Труд” и Българска Национална Телевизия.

 

По присъждане на направените по делото разноски:

С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на настоящото дело, в общ размер от 2 810 лв., от които сумата от 960 лв. – платена държавна такса за предявяване на исковата молба за разглеждане на предявените искове, които не са оттеглени, сумата от 1 400 лв. – платени депозити за възнаграждение на вещи лица и сумата от 450 лв. - възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК и с оглед вида на извършената от юрисконсулта работа. При съобразяване на размера на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 234, 16 лв.

Ответникът също е направил искане за присъждане на разноски и е представил доказателства за реално заплатени разходи за водене на делото в общ размер от 2 420 лв., от които сумата от 980 лв. – платени депозити за възнаграждение на вещи лица и в размер на 1 440 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено и което отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените от адвоката действия, поради което не е прекомерно. При съобразяване на размера на отхвърлената част от исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 2 218, 33 лв.

С оглед горното и при направена от съда компенсация на дължимите суми за разноски ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от  1 984, 17 лв.

Така мотивиран Софийски градски съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73, ал. 1 вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за марките и географските означения, предявени от „В.Б.И.” АД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:***, срещу „В.Р.” АД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:***, че „В.Р.” АД е извършило нарушение на правата на регистрирани търговски марки, както следва: 1) комбинирана търговска марка, със словен елемент „FLIRT”, регистрирана с № 60165 в Патентно Ведомство на Република България, за стоки и услуги от клас 32, 33 и 35 според класификацията, установена от Ницката спогодба за международна класификация на стоките и услугите, за които се регистрират марки, със срок на действие на регистрацията до 14.07.2024 г.; 2) триизмерна търговска марка, със словен елемент „FLIRT”, регистрирана с № 83242 в Патентно Ведомство на Република България, за стоки и услуги от клас 32 и 33 според класификацията, установена от Ницката спогодба за международна класификация на стоките и услугите, за които се регистрират марки, със срок на действие на регистрацията до 11.12.2019 г.; 3) триизмерна търговска марка, със словен елемент „FLIRT”, регистрирана с № 77931 в Патентно Ведомство на Република България, за стоки и услуги от клас 32, 33 и 35 според класификацията, установена от Ницката спогодба за международна класификация на стоките и услугите, за които се регистрират марки, със срок на действие на регистрацията до 09.11.2020 г.; 4) словна търговска марка „FLIRT”, регистрирана с рег. № ********* във Ведомство за хармонизация на вътрешния пазар /Марки, Дизайни/, за стоки и услуги от клас 33 според класификацията, установена от Ницката спогодба за международна класификация на стоките и услугите, за които се регистрират марки, със срок на действие на регистрацията до 03.06.2023 г.; 5) триизмерна търговска марка, със словен елемент „FLIRT”, регистрирана с рег. № ********* във Ведомство за хармонизация на вътрешния пазар /Марки, Дизайни/, за стоки и услуги от клас 33 според класификацията, установена от Ницката спогодба за международна класификация на стоките и услугите, за които се регистрират марки, със срок на действие на регистрацията до 03.06.2023 г., които права се притежават от „В.Б.И.” АД, като е използвало в търговската си дейност следните знаци: 1) комбиниран знак, състоящ се от следните елементи, поставени върху стъклена бутилка за съхранение на алкохолни напитки водка, а именно: словен елемент „FLIRT VODKA”, изписан върху едната страна на бутилката с големи червени букви, зад който е разположено изображение на висока чаша, в която има синя течност и сламка за напитки с прегънат в горната си част край, над чашата има друг словен елемент „Super Premium”, изписан с черни букви, а под чашата – друг словен елемент „Product of Bulgaria”, изписан с червени букви, и словен елемент „FLIRT VODKA”, изписан върху другата страна на бутилката с големи червени букви, под който е изобразена стилизирана сцена от 4 човека, под която има надписи в обикновен стандартен шрифт, които указват производител на продукта, интернет сайт и предупреждения и препоръки по отношение употребата на алкохол, който знак е сходен с процесните марки; 2) словен знак „Flirt Midnight Premium Vodka”, който знак е сходен с процесните марки; и 3) словен знак „Flirt Super Premium Vodka”, който знак е сходен с процесните марки, което използване се изразява в действия по: 1) предлагане за продажба на продукти алкохолни напитки – водка, върху опаковките на които са поставени тези знаци; и 2) изнасяне на продукти алкохолни напитки – водка, с поставени тези знаци върху опаковките им.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.Б.И.” АД срещу „В.Р.” АД искове с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 2 от Закона за марките и географските означения за осъждане на „В.Р.” АД да преустанови да извършва нарушение на правата на регистрирани търговски марки, както следва: 1) комбинирана търговска марка, със словен елемент „FLIRT”, регистрирана с № 60165 в Патентно Ведомство на Република България, за стоки и услуги от клас 32, 33 и 35 според класификацията, установена от Ницката спогодба за международна класификация на стоките и услугите, за които се регистрират марки, със срок на действие на регистрацията до 14.07.2024 г.; 2) триизмерна търговска марка, със словен елемент „FLIRT”, регистрирана с № 83242 в Патентно Ведомство на Република България, за стоки и услуги от клас 32 и 33 според класификацията, установена от Ницката спогодба за международна класификация на стоките и услугите, за които се регистрират марки, със срок на действие на регистрацията до 11.12.2019 г.; 3) триизмерна търговска марка, със словен елемент „FLIRT”, регистрирана с № 77931 в Патентно Ведомство на Република България, за стоки и услуги от клас 32, 33 и 35 според класификацията, установена от Ницката спогодба за международна класификация на стоките и услугите, за които се регистрират марки, със срок на действие на регистрацията до 09.11.2020 г.; 4) словна търговска марка „FLIRT”, регистрирана с рег. № ********* във Ведомство за хармонизация на вътрешния пазар /Марки, Дизайни/, за стоки и услуги от клас 33 според класификацията, установена от Ницката спогодба за международна класификация на стоките и услугите, за които се регистрират марки, със срок на действие на регистрацията до 03.06.2023 г.; 5) триизмерна търговска марка, със словен елемент „FLIRT”, регистрирана с рег. № ********* във Ведомство за хармонизация на вътрешния пазар /Марки, Дизайни/, за стоки и услуги от клас 33 според класификацията, установена от Ницката спогодба за международна класификация на стоките и услугите, за които се регистрират марки, със срок на действие на регистрацията до 03.06.2023 г., които права се притежават от „В.Б.И.” АД, чрез използване от „В.Р.” АД в търговската си дейност на следните знаци: 1) комбиниран знак, състоящ се от следните елементи, поставени върху стъклена бутилка за съхранение на алкохолни напитки водка, а именно: словен елемент „FLIRT VODKA”, изписан върху едната страна на бутилката с големи червени букви, зад който е разположено изображение на висока чаша, в която има синя течност и сламка за напитки с прегънат в горната си част край, над чашата има друг словен елемент „Super Premium”, изписан с черни букви, а под чашата – друг словен елемент „Product of Bulgaria”, изписан с червени букви, и словен елемент „FLIRT VODKA”, изписан върху другата страна на бутилката с големи червени букви, под който е изобразена стилизирана сцена от 4 човека, под която има надписи в обикновен стандартен шрифт, които указват производител на продукта, интернет сайт и предупреждения и препоръки по отношение употребата на алкохол, който знак е сходен с процесните марки; 2) словен знак „Flirt Midnight Premium Vodka”, който знак е сходен с процесните марки; и 3) словен знак „Flirt Super Premium Vodka”, който знак е сходен с процесните марки, което използване се изразява в действия по: 1) предлагане за продажба на продукти алкохолни напитки – водка, върху опаковките на които са поставени тези знаци; и 2) изнасяне на продукти алкохолни напитки – водка, с поставени тези знаци върху опаковките им.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „В.Б.И.” АД срещу „В.Р.” АД иск с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 3 вр. чл. 76а от Закона за марките и географските означения за присъждане на сума в размер на 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучени приходи от реализиран в периода от 25.05.2015 г. до 31.12.2016 г. износ на стоки, обозначени с търговските марки „FLIRT”, за американското дружество „Л.И.И.“, САЩ, които са причинени в резултат на нарушение, извършено от „В.Р.” АД на правата на регистрирани търговски марки, както следва: 1) комбинирана търговска марка, със словен елемент „FLIRT”, регистрирана с № 60165 в Патентно Ведомство на Република България, за стоки и услуги от клас 32, 33 и 35 според класификацията, установена от Ницката спогодба за международна класификация на стоките и услугите, за които се регистрират марки, със срок на действие на регистрацията до 14.07.2024 г.; 2) триизмерна търговска марка, със словен елемент „FLIRT”, регистрирана с № 83242 в Патентно Ведомство на Република България, за стоки и услуги от клас 32 и 33 според класификацията, установена от Ницката спогодба за международна класификация на стоките и услугите, за които се регистрират марки, със срок на действие на регистрацията до 11.12.2019 г.; 3) триизмерна търговска марка, със словен елемент „FLIRT”, регистрирана с № 77931 в Патентно Ведомство на Република България, за стоки и услуги от клас 32, 33 и 35 според класификацията, установена от Ницката спогодба за международна класификация на стоките и услугите, за които се регистрират марки, със срок на действие на регистрацията до 09.11.2020 г.; 4) словна търговска марка „FLIRT”, регистрирана с рег. № ********* във Ведомство за хармонизация на вътрешния пазар /Марки, Дизайни/, за стоки и услуги от клас 33 според класификацията, установена от Ницката спогодба за международна класификация на стоките и услугите, за които се регистрират марки, със срок на действие на регистрацията до 03.06.2023 г.; 5) триизмерна търговска марка, със словен елемент „FLIRT”, регистрирана с рег. № ********* във Ведомство за хармонизация на вътрешния пазар /Марки, Дизайни/, за стоки и услуги от клас 33 според класификацията, установена от Ницката спогодба за международна класификация на стоките и услугите, за които се регистрират марки, със срок на действие на регистрацията до 03.06.2023 г., които права се притежават от „В.Б.И.” АД, като нарушението е извършено чрез използване от „В.Р.” АД в търговската си дейност следните знаци: 1) комбиниран знак, състоящ се от следните елементи, поставени върху стъклена бутилка за съхранение на алкохолни напитки водка, а именно: словен елемент „FLIRT VODKA”, изписан върху едната страна на бутилката с големи червени букви, зад който е разположено изображение на висока чаша, в която има синя течност и сламка за напитки с прегънат в горната си част край, над чашата има друг словен елемент „Super Premium”, изписан с черни букви, а под чашата – друг словен елемент „Product of Bulgaria”, изписан с червени букви, и словен елемент „FLIRT VODKA”, изписан върху другата страна на бутилката с големи червени букви, под който е изобразена стилизирана сцена от 4 човека, под която има надписи в обикновен стандартен шрифт, които указват производител на продукта, интернет сайт и предупреждения и препоръки по отношение употребата на алкохол, който знак е сходен с процесните марки; 2) словен знак „Flirt Midnight Premium Vodka”, който знак е сходен с процесните марки; и 3) словен знак „Flirt Super Premium Vodka”, който знак е сходен с процесните марки, което използване се изразява в действия по: 1) предлагане за продажба на продукти алкохолни напитки – водка, върху опаковките на които са поставени тези знаци; и 2) изнасяне на продукти алкохолни напитки – водка, с поставени тези знаци върху опаковките им.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 76, ал. 2, т. 3 от Закона за марките и географските означения ДА БЪДЕ РАЗГЛАСЕН във вестник „24 часа”, във вестник „Труд” и по Българската национална телевизия в часови пояс от 17.00 до 19.00 часа диспозитива на настоящото съдебно решение, което разгласяване да се извърши за сметка на „В.Р.” АД.

ОСЪЖДА „В.Б.И.” АД да заплати на „В.Р.” АД сума в размер на 1 984, 17 лв. /хиляда деветстотин осемдесет и четири лева и седемнадесет стотинки/, представляваща направени разноски по делото.

 

Решението е постановено при участие в процеса на трето лице помагач на страната на ответника „С.к.“ ЕООД.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: