Р Е Ш Е Н И Е №
109
гр. Сливен, 25.09.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на втори септември, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора ХРИСТО
КУКОВ, като разгледа докладваното от председателя касационно
административно-наказателно дело № 94 по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от ОД на МВР – Сливен,
подадена против Решение № 172 от 02.062020 г., постановено по АНД № 97/2020 г.
по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено НП №
19-0804-001320/19.06.2019 год. на Началник сектор „Пътна полиция” към
ОД-МВР-Сливен, в частта, с която на Р.И.К. ЕГН ********** ***, на основание чл.
183 ал.4 т. 10 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са
отнети общо 6 точки, за нарушение на чл. 137Б ал. 1 от ЗДвП, като в останалата му
част НП е оставено в сила. В жалбата се твърди, че оспореното решение е
неправилно и незаконосъобразно. Изложени са подробни съображения за
неоснователност на приетото от Районния съд, че случаят е маловажен. Заявено е
искане за отмяна на обжалваното решение и произнасяне по същество с решение, с
което да бъде потвърдено процесното НП в
обжалваната му част.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се представлява.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен п. п. – адв. Х.Х. ***, който оспорва жалбата като неоснователна и
моли решението на Районния съд да бъде оставено в сила като правилно.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за законосъобразност на решението на Районния съд.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал.
1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да отмени обжалваното НП в частта му за наложеното
наказание за нарушение на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП, Районният съд е приел за
установено, че жалбоподателят е извършил административното нарушение, за което
е ангажирана отговорността му, но е счел, че се касае за маловажен случай на
административно нарушение и наказващият орган е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН.
Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно.
Изводите на Районния съд са съобразени със събраните по делото доказателства и
с приложимото право. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния
съд, че е налице маловажен случай на административно нарушение. Възраженията на
касационния жалбоподател са неоснователни.
Видно от установената по делото фактическа обстановка, че на 04.06.2019 год. около 10.00 часа
жалбоподателят е управлявал МПС – товарен автомобил – Форд Транзит в г. С. на
у. „Б. ш.“ в посока б. „С. К.”, като е
превозвал дете без обезопасителен колан. Установено е, че детето /на
възраст около 1 година и половина/ е било болно и това е наложило превозването му по спешност, което е
станало с МПС, което не е собственост на водача и внезапно възникналото
влошаване на здравословното му състояние е наложило то да бъде транспортирано с
товарен автомобил, в който е липсвал специализиран стол за превоз на деца и
колан за самостоятелно обезопасяване на детето. То се е возело в ръцете на
майка си, плачело и изпитвало болки в корема, а майката се е опитвала да го успокои. За нарушение на чл.
137, ал. 1 от ЗДвП на водача е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от с.з.
С оглед на изложеното, действително се касае за маловажен
случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Деянието,
макар и формално да осъществява признаците на административно нарушение, е
малозначително с оглед на обстоятелствата на извършването му - възникнала
извънредна ситуация свързана със здравословното състояние на дете на 1 година и
половина, което е плачело и това е наложило да бъде транспортирано по спешност
с МПС, което не е собственост на жалбоподателя и е непригодено, чрез поставяне
на допълнителен детски стол и колан за безопасност. В случая безспорно се касае
за нарушение, което може да се квалифицира като „маловажен случай” по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН. Административно-наказващият орган е следвало да приложи чл.
28 от ЗАНН, като не наложи наказание и предупреди нарушителя, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Вместо
това компетентният орган не е отчел степента и тежестта на извършеното
нарушение – не е отграничил конкретното нарушение от визираните в чл. 6 от ЗАНН
административни нарушения и в резултат е издал един незаконосъобразен акт.
Когато решаващият съд констатира, че предпоставките на чл.
28 от ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не го е приложил,
това е основание за отмяна на НП, поради противоречието му със закона. В този
смисъл е Тълкувателно Решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1 / 2007 г.
на ОСНК на ВКС на РБ.
По изложените съображения, Районният съд правилно е отменил
процесното НП в тази му част, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с
материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в
касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в
сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр.
2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 172
от 02.06.2020 г., постановено по АНД № 97/2020 г. по описа на Районен съд –
Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: