№ 250
гр. София , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Павлина И. Христова
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20211001000283 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 8.02.2021 г. на ищеца – синдика на „Сиконко Билдинг“ АД
/в несъстоятелност/ против решението от 8.01.2021 г. по търг. дело № 2219/2018 г. на Софийския
градски съд, VІ-15 състав, с което:
са отхвърлените предявените: 1) срещу „Сиконко Билдинг“ АД /в несъстоятелност/ и
„Сиконко – Агрия“ АД иск за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „Сиконко Билдинг“ АД на прихващане на вземане на „Сиконко
Билдинг“ АД срещу „Сиконко – Агрия“ АД за сумата 181 000 лв. – продажна цена по
договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт №172/2.03.2013
г., т. І, рег. № 945, н.д. № 28/2013 г., с насрещни вземания на „Сиконко – Агрия“ АД срещу
„Сиконко Билдинг“ АД за общата сума 1 301 670,72 лв., извършено с протокол за
прихващане от 30.12.2013 г.; и 2) срещу „Сиконко – Агрия“ АД иск за заплащане на
„Сиконко Билдинг“ АД /в несъстоятелност/ сумата 181 000 лв. – продажна цена по договор
за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 172/2.04.2013 г., т. І,
рег. № 945, н.д. № 28/2013 г.;
на осн. чл. 649, ал. 6 ТЗ „Сиконко Билдинг“ АД /в несъстоятелност/ е осъден да заплати
държавна такса в размер на 14 480 лв.
В жалбата се твърди, че неправилно СГС е приел, че представеният протокол от 30.12.2013 г.
1
обективира договор за спогодба по смисъла на чл. 365, ал. 1 ЗЗД, поради което той не може да бъде
атакуван по реда на чл. 645, ал. 4 ТЗ, който бил приложим само за едностранните изявления за
прихващане. Поддържа се, че обстоятелството, че изявлението за прихващане на длъжника било
включено в такъв двустранно подписан протокол не променяло неговото съдържание и последици.
Твърди се, че практиката между търговци да се подписват „протоколи за прихващане“ била
широко разпространена, като съществувала и съдебна практика да уважава искове по чл. 645, ал. 4
ТЗ в подобни хипотези. Обратната теза означавало лесно да бъде обезсмислен механизма за
защита в тази разпоредба, който цели да парира заобикалянето на дистрибуционните правила на
чл. 722 ТЗ. Твърди се и, че неправилно съдът е приел, че следва да са изпълнени и предпоставките
на чл. 645, ал. 3 ТЗ, а именно – да се докаже недобросъвестността на „Сиконко – Агрия“ АД.
Поддържа се, че системата на преферентните искове по правило е абстрахирана от субективни
елементи и е изградена изцяло на обективната основа на нарушението на дистрибуционния модел
по чл. 722 ТЗ.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи
предявените искове, както и да му присъди направените разноски по делото.
Въззиваемият „Сиконко – Агрия“ АД – ответник по исковете – в писмения отговор на
процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без
уважение, а обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
Въззиваемият „Сиконко Билдинг“ АД /в несъстоятелност/ – ответник по иска – редовно
призован, не взема становище по жалбата.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от синдика на „Сиконко Билдинг“ АД /в
несъстоятелност/ с искова молба от 22.10.2018 г., подадена по пощата на 19.10.2018 г., с която: 1)
срещу „Сиконко Билдинг“ АД /в несъстоятелност/ и „Сиконко – Агрия“ АД иск за обявяване за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Сиконко Билдинг“ АД на
прихващане на вземане на „Сиконко Билдинг“ АД срещу „Сиконко – Агрия“ АД за сумата 181 000
лв. – продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт
№172/2.03.2013 г., т. І, рег. № 945, н.д. № 28/2013 г., с насрещни вземания на „Сиконко – Агрия“
АД срещу „Сиконко Билдинг“ АД за общата сума 1 301 670,72 лв., извършено с протокол за
прихващане от 30.12.2013 г.; и 2) срещу „Сиконко – Агрия“ АД иск за заплащане на „Сиконко
Билдинг“ АД /в несъстоятелност/ сумата 181 000 лв. – продажна цена по договор за покупко-
продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 172/2.04.2013 г., т. І, рег. № 945, н.д. №
28/2013 г.
В исковата молба се твърди, че с решение от 19.10.2018 г. по т.д. № 7126/2013 г. на СГС е
открито производство по несъстоятелност спрямо „Сиконко Билдинг“ АД, с начална дата на
неплатежоспособност – 31.03.2012 г. Твърди се, че с посочения договор за продажба от 2.04.2013
г. „Сиконко Билдинг“ АД е продал на „Сиконко – Агрия“ АД недвижим имот за цена от 220 000
2
лв., от която били заплатени 39 000 лв. преди сключване на сделката, а остатъкът от 181 000 лв.
следвало да се плати в срок до 31.12.2013 г. Същевременно, „Сиконко Билдинг“ АД дължало на
„Сиконко – Агрия“ АД вземания по предоставени заеми в общ размер на 1 169 890,33 лв. за
главница, както и по различни доставки в размер на 7 281,39 лв. На 30.12.2013 г. страните
подписали протокол за прихващане, с който прихванали тези насрещни вземания. Изявлението за
прихващане на „Сиконко Билдинг“ АД било недействително на осн. чл. 645, ал. 4 ТЗ, тъй като
било извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособност и не по-рано от една
година преди подаването на молбата по чл. 625 ТЗ. С обявяване на недействителността
погасителното действие на прихващането отпадало, поради което вторият ответник дължал
остатъка по продажната цена.
По делото е представен нотариален акт № 172/2.04.2013 г., т. І, рег. № 945, н.д. № 28/2013 г. на
нотариус Р. М., с рег. № ***, с който „Сиконко Билдинг“ АД е продал на „Сиконко – Агрия“ АД
следния недвижим имот: четириетажна административна сграда с идентификатор
57354.300.1533.2 със застроена площ от 360 кв. м., находяща се в гр. Полски Тръмбеш, ул.
„Търговска“ № 1, заедно с правото на строеж върху УПИ ІІІ, кв. 90 по предходен план на гр.
Полски Тръмбеш, с площ от 15 770 кв. м., съставляващ поземлен имот с идентификатор
57354.300.1533. Уговорена е продажна цена от 220 000 лв., като част от сумата в размер на 39 000
лв. е изплатена на продавача по банков път преди подписване на договора, а останалата част в
размер на 181 000 лв. следва да се заплати до 31.12.2013 г. За заплатената част от цената в размер
на 39 000 лв. е била издадена от „Сиконко Билдинг“ АД и фактура № 4613/5.04.2013 г., а за
остатъкът – фактура № 4614/5.04.2013 г.
С двустранно подписан протокол от 30.12.2013 г. „Сиконко Билдинг“ АД и „Сиконко – Агрия“
АД са се съгласили да се извърши прихващане на насрещни техни вземания. Страните са
установили, че вземанията на „Сиконко – Агрия“ АД са в общ размер на 1 301 670,72 лв., като
включват вземания по 18 фактури, издадени в периода 31.03.2010 г. – 3.09.2010 г., заем в размер на
1 169 890,33 лв. и лихви в размер на 124 499,94 лв. Вземанията на „Сиконко Билдинг“ АД са в общ
размер на 1 292 016,84 лв., измежду които и вземането в размер на 181 000 лв. по фактура №
4614/5.04.2013 г., представляващо незаплатената част от цената по нотариален акт № 172/2.04.2013
г. Уговорено е, че след прихващането „Сиконко Билдинг“ АД остава да дължи на „Сиконко –
Агрия“ АД сумата 9 653,88 лв.
Представена е и аналитична оборотна ведомост за периода 1.01.2012 – 31.12.2013 г. на
„Сиконко Билдинг“ АД по сметка 1511 за получени краткосрочни заеми от „Сиконко – Агрия“ АД.
С решение от 19.10.2017 г. по т.д. № 7126/2013 г. на СГС, VІ-8 състав, спрямо „Сиконко
Билдинг“ АД на осн. чл. 630, ал. 1 ТЗ е било открито производство по несъстоятелност при
начална дата на неплатежоспособността – 31.03.2012 г., по молба от 11.11.2013 г. на кредитора
„Уникредит Булбанк“ АД и присъединените кредитори „Банка ДСК“ АД, „ПИБ“ АД и „Конег“
АД. С решение от 15.11.2017 г. на същия съд длъжникът е обявен в несъстоятелност на осн. чл.
632, ал. 5 ТЗ, като е постановено прекратяване на дейността му и производството е спряно.
Решенията от 19.10.2017 г. и 15.11.2017 г. на СГС са потвърдени с решение от 6.07.2018 г. по
т.д. № 1636/2018 г. на САС, което пък е оставено в сила с решение № 163/6.02.2020 г. по т.д. №
3
271/2019 г. на ВКС, ІІ т.о.
Други доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
1. По иска за недействителност на прихващането
В исковата молба ищецът е длъжен да формулира исканията си към съда и до посочи фактите,
от които счита, че произтичат – чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК. Ищецът не е длъжен да дава правна
квалификация на претенциите си, а дори и да го стори, то това не обвързва съда. Въз основа на
твърдените факти и формулираното искане съдът е длъжен служебно да даде правна
квалификация на претенцията, т.е. да определи нейното правно естество и вида на предявения иск.
В настоящия случай ищецът е квалифицирал иска си по чл. 645, ал. 4 ТЗ, а в петитума е
посочил, че атакува прихващане, извършено на 30.12.2013 г. от длъжника „Сиконко Билдинг“ АД
/в несъстоятелност/ за сумата 181 000 лв. – незаплатен остатък от продажна цена по договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 172/2.03.2013 г.
Същевременно, в обстоятелствената част на исковата молба е посочил, че прихващането всъщност
е вследствие на двустранно подписан протокол от 30.12.2013 г. между двете ответни дружества, с
което те се споразумяват да прихванат насрещните си вземания, което се потвърждава и от
съдържанието на този протокол. При тези твърдения е налице известно противоречие между
обстоятелствена част и петитум и известна неяснота за предмета на иска – дали се атакува
едностранно изявление за прихващане или договор за такова. Според въззивния съд предмет на
иска е прихващането, произтичащо от посочения двустранен протокол. Правната квалификация на
изявленията в него сочи, че той обективира двустранно съгласие за прихващане, т.е. изправени сме
пред договор за прихващане, а не пред едностранно изявление на страна по него. За да се прецени
по кой ред и на кое правно основание може да се атакува подобен договор за прихващане следва
да се имат предвид някои принципни положения.
В правната доктрина, а и в практиката е общоприето, че прихващане на насрещни вземания
може да се извърши както с едностранно изявление на една от страните по облигационното
отношение, така и да се уговори между тях. В първия случай говорим за законна компенсация ,
предпоставките на която са уредени в чл. 103 и сл. от ЗЗД. Във втория случай се касае до
договорна компенсация , допустимостта на която произтича от свободата на договаряне /чл. 9
ЗЗД/[1]. Страните могат да уговорят прихващане както при наличието на условията на чл. 103 ЗЗД,
така и да се отклонят от тях. По който и от двата начина да се осъществи прихващането, то
поражда правно действие с реализирането на съответния валиден юридически факт, след което
друг факт, насочен към същата последица, не поражда последици, като безпредметен.
Отношението в повечето съвременни законодателства, вкл. и в българското, спрямо института
4
на компенсацията в производството по несъстоятелност принципно е позитивно, а такова е и в
правото на ЕС. Така напр. в чл. 9, ал. 1 от Регламент № 848/2015 г. относно производството по
несъстоятелност е предвидено, че образуването на производство по несъстоятелност не засяга
правото на кредиторите да искат прихващане за техните вземания с вземания на длъжника, когато
такова прихващане е разрешено от приложимото право към вземането на длъжника по
несъстоятелността. В съображение 70 от същия регламент пък е разяснено, че „по този начин
прихващането би придобило обезпечителна функция, която е основана на правни норми, на
които съответният кредитор може да се позове в момента на възникване на вземането “.
Наред с това откриването на производство по несъстоятелност е основание за създаване и на
някои специални правила относно прихващането[2]. Тези правила са основно в две направления: 1)
уреждане на възможност за оспорване на извършени преди откриването на производството
прихващания, и 2) уреждане на въпроса дали и при какви условия може да се извърши прихващане
след откриване на производството, както и дали то може да се атакува. В това отношение следва
да се съобразява и, че в част от правните системи[3] прихващането настъпва ipso jure, а в други –
след волеизявление на една от страните, но с ретроактивно действие. В първото направление
между различните правни системи няма съществени разлики, като по принцип се признава
действието на извършени или настъпили по право преди откриването на производството по
несъстоятелност прихващания, условията за които се уреждат от общото гражданско
законодателство, но се дава възможност последиците на така извършените прихващания да бъдат
отречени спрямо кредиторите на несъстоятелността при определени условия, предвидени в
съответното конкурсно законодателство[4]. Във второто направление съществуват две групи
законодателства, уреждащи различно въпроса за допускане на извършване на прихващане след
откриване на производството по несъстоятелност в правните системи, в които то се упражнява с
волеизявление[5]: 1) допускане само ако всички условия за извършването му са били налице преди
откриването на производството[6], и 2) допускане дори ако част от условията за извършването
/изискуемост и еднородност/ са настъпили след откриването на производството, но насрещните
вземания са съществували преди това[7]. Българското право принадлежи към втората група
законодателства, като урежда в общата несъстоятелност режима на прихващането в чл. 645 ТЗ, а в
банковата несъстоятелност – в чл. 59 ЗБН.
Специалният режим на прихващането в общата несъстоятелност предвижда, че: 1) кредитор
може да извърши прихващане след откриване на производството по несъстоятелност при
условията на чл. 645, ал. 1 и 2 ТЗ; 2) прихващане на кредитор може да бъде оспорено при
условията на чл. 645, ал. 3 ТЗ, независимо дали е извършено преди или след откриването на
производството; и 3) длъжникът не може да извършва прихващане след откриване на
производството, а извършеното преди този момент може да се оспори по реда на чл. 645, ал. 4 ТЗ.
Същевременно, в правната доктрина е изказано становище, че правилата на чл. 645 ТЗ се
отнасят само до законната компенсация , т.е. тази настъпваща след едностранно изявление на
страна по облигационното отношение[8], а когато компенсацията е извършена с договор, то
оспоримостта на същия е подчинена на общите правила на отменителните искове в
несъстоятелността. Тази теза не е съвсем безспорна.
От една страна, прихващането, независимо от вида му /законно или договорно/, поражда едни и
5
същи правни и стопански последици, т.е. то е едно и също по съдържание и цели. Това обуславя и
неприемливост на подчиняването на отделните видове прихващане на различен правен режим с
оглед оспоримостта му в несъстоятелността. От друга страна, договорното прихващане на
практика е неоспоримо с останалите преферентни или отменителни искове. То не попада в нито
една от хипотезите на чл. 647 ТЗ, нито може да се подведе под общия иск по чл. 135 ЗЗД,
доколкото не уврежда масата на несъстоятелността, а от там и кредиторите. Ефектът му спрямо
имуществото на длъжника е неутрален, доколкото прихващането намалява в една и съща степен
актива и пасива на имуществото на длъжника, което означава, че то не би следвало да уврежда
останалите кредитори. По тази причина прихващането принципно може да бъде атакувано само с
преферентни искове, доколкото чрез него може да се постави кредитор в по-добро положение
/преференция/ в сравнение с това, в което той би бил при разпределение на имуществото на
длъжника по правилата на чл. 722 ТЗ, ако това прихващане не бе извършено, както и с искове за
недействителност поради нарушаване на установения ред в производството. Няма съмнение, че
договор за прихващане, сключен между длъжника и кредитор след откриване на производството,
би бил нищожен съобразно чл. 646, ал. 1 ТЗ, като нарушаващ реда за извършена от длъжника на
правни действия с неговото имущество. Ако обаче той е сключен преди откриване на
производството, не би могъл да се подведе под хипотезите на чл. 646, ал. 2, т. 1 или 3 ТЗ /при тяхно
разширително тълкуване/, тъй като ще са налице основанията по ал. 5 – подобен договор
несъмнено би се считал в кръга на обичайната дейност на длъжника, като престациите по него се
предоставят едновременно за двете страни и те ще са напълно равнойстойни /прихващането
настъпва и за двете вземания от един и същи момент и с един и същи размер/.
Следователно, ако би се приело за неатакуемо по реда на чл. 645 ТЗ договорното прихващане,
извършено преди откриване на производството, то ще се окаже неатакуемо и по реда на чл. 646 –
чл. 647 ТЗ или чл. 135 ЗЗД. Подобна стабилност на договорното прихващане, надхвърляща тази на
законната компенсация, трудно може да бъде приета с оглед принципите на производството по
несъстоятелност, тъй като не отчита справедливия баланс между интересите на останалите
кредитори на несъстоятелността и на кредитора, спрямо когото се отнася договорното
прихващане. Ето защо е по-справедливо да се приеме, че правилата на чл. 645 ТЗ са съответно
приложими и за договорното прихващане, извършено преди откриване на производството.
Договорната компенсация се състои от две насрещни, но съвпадащите си по съдържание,
едностранни изявления на двете страни по компенсационното правоотношение. По тази причина
тя би следвало да бъде атакуема при едновременното наличие на основанията за оспорване на
всяко от двете изявления. Тези основания за кредитора се съдържат в чл. 645, ал. 3 ТЗ, а за
длъжника – в чл. 645, ал. 4 ТЗ. Наличието на основания за отменимост само на едно от двете
изявления не би постигнало такава, тъй като прихващането не е едностранно, а двустранно. Дори и
хипотетично да се приеме, че е възможно само едното изявление да се отмени, то правният ефект
на прихващането няма да отпадне, доколкото за поддържане на неговото действие съобразно чл.
103, ал. 1 ЗЗД ще е достатъчно наличието на неотмененото изявление на другата страна.
Ето защо договор за прихващане може да се атакува успешно при кумулативното наличие на
предпоставките на чл. 645, ал. 3 и 4 ТЗ: 1) кредиторът да е придобил вземането и задължението си
към длъжника преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност; 2)
към момента на придобиване на вземането или задължението кредиторът да е знаел, че е настъпила
неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост или че е поискано откриване на производство
6
по несъстоятелност; и 3) договорът за прихващане да е сключен преди откриване на
производството по несъстоятелност, но след началната дата на неплатежоспособността, съответно
свръхзадължеността, но не по-рано от една година преди подаването на молбата за откриване.
В конкретния казус процесният протокол от 30.12.2013 г. обективира подобен договор за
прихващане. Противно на приетото от СГС договорът не е за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, а
е компенсационен такъв. Същият може да бъде оспорен успешно по реда на чл. 645 ТЗ, само ако са
налице предпоставките по ал. 3 и 4, които липсват в пълнота.
Договорът е сключен преди откриването на производството по несъстоятелност спрямо
ответника „Сиконко Билдинг“ АД с решение от 19.10.2018 г., след подаване на молбата по чл. 625
ТЗ /11.11.2013 г./ и след началната дата на неплатежоспособност /31.03.2012 г./. При това
положение успешното провеждане на настоящия иск е в зависимост от наличието на
предпоставките на чл. 645, ал. 3 ТЗ. Несъмнено вземанията на „Сиконко – Агрия“ АД са
възникнали преди откриването на производството. Част от тях са възникнали и преди началната
дата на неплатежоспособност, а именно вземания по 18 фактури, издадени в периода 31.03.2010 г.
– 3.09.2010 г., като няма сигурни данни кога са възникнали вземанията по договори за заем. В
представената аналитична ведомост /л. 16 от делото на СГС/ вземанията по заеми са осчетоводени
в периода 27.02.2012 г. – 27.12.2013 г. За вземанията, които са възникнали преди началната дата
/31.03.2012 г./ и преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ /11.11.2013 г./ е очевидно, че кредиторът
не би могъл нито да знае за настъпила неплатежоспособност на длъжника, нито че е поискано
откриване на производство по несъстоятелност – спрямо факти, които още не са обективно
настъпили, не би могло да се формира знание. За тези процесни вземания, които са възникнали
след посочените моменти, кредиторът би могъл да формира знание за посочените обстоятелства.
Това знание обаче не се предполага, а следва да се докаже от ищеца. По настоящото дело от страна
на ищеца нито има твърдения, нито ангажирани доказателства в тази насока. За знанието по чл.
645, ал. 3 ТЗ не се прилага презумпцията по чл. 649, ал. 4 ТЗ, а и липсват твърдения и
доказателства, че ответниците са свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ.
Ето защо и поради липсата на доказан в пълнота фактически състав искът за обявяване на
недействителността на прихващането е неоснователен.
ІІ. По осъдителния иск
Предвид неоснователността на обуславящия иск за недействителност на прихващането,
неоснователен се явява е обусловения осъдителен иск за заплащане на сумата 181 000 лв.,
представляваща част от цената по договора за продажба на недвижим имот от 2.04.2013 г.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по
отношение на предявените искове, макар и по различни съображения, въззивната жалба на ищеца
следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение –
потвърдено.
7
ІІІ. По разноските за въззивното производство
При този изход на спора ищецът няма право на присъждане на разноски за производството.
Ответникът „Бумеранг 2009“ ЕООД не е представил доказателства за направени разноски за
въззивното производство.
На осн. чл. 649, ал. 6 ТЗ следва да бъде присъдена в полза на съда дължимата за обжалването
държавна такса в размер на 2 % върху цената на иска по чл. 645 ТЗ /181 000 лв./, т.е. 3 620 лв.,
както и същият по размер такса за осъдителния иск, т.е. общо 7 240 лв.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
[1] вж. така – И. Апостолов, Облигационно право, изд. 1990 г., стр. 360; Ал. Кожухаров, Облигационно право, Обща част, том 2, изд.
1994 г., стр. 20; А. Калайджиев, Облигационно право, Обща част, изд. 2013 г., стр. 550.
[2] вж. Ст. Стефанов, Преферентните искове за попълване на масата на несъстоятелността, изд. 2011 г., стр. 299 – 300.
[3] Франция, Италия, Испания, Белгия, Люксембург.
[4] напр. ако възможността за прихващане се основава на оспоримо правно действие – според германския закон.
[5] по данни на Европейския портал за електронно правосъдие – https://e-justice.europa.eu.
[6] Чехия, Гърция, Румъния, Великобритания, Кипър и др.
[7] Германия, Австрия, Швейцария, Естония, Хърватия, Унгария, Словения, Финландия, Швеция, Малта и др.
[8] В. Попова, Материални и процесуални проблеми на компенсацията в производството по несъстоятелност, сб. „Избрани статии и
студии“, изд. 2010 г., стр. 605.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 8.01.2021 г. по търг. дело № 2219/2018 г. на Софийския
градски съд, VІ-15 състав.
ОСЪЖДА „Сиконко Билдинг“ АД /в несъстоятелност/ с ЕИК – *********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, ул. „Въртопо“ № 150, да заплати на осн. чл. 649, ал. 6 ТЗ по
сметка на Софийския апелативен съд държавна такса в размер на 7 240 лв., дължима за въззивното
обжалване на решението от 8.01.2021 г. по търг. дело № 2219/2018 г. на Софийския градски съд,
VІ-15 състав, която такса да бъде събрана от масата на несъстоятелността.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9