Р Е Ш
Е Н И Е №619
гр.Пловдив,13.05.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско
отделение ,І гр.състав, в публично заседание на осемнадесети април през две
хиляди и деветнадесета година ,в състав:
Окръжен съдия:Атанаска
Букорещлиева
при участието на секретаря
Елена Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 242 по описа за 2019г. , за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба, подадена от А.В.М. ,с ЕГН **********
и адрес ***, чрез упълномощения процесуален представител адв. А.Б., против
Прокуратурата на Република България.
Изложени са в исковата молба твърдения, че
в края на месец март 2016 г. прокурор от РП – ***
е внесъл обвинителен акт в съда срещу ищеца, затова че на *** и на *** устно и съзнателно е
потвърдил неистина пред разследващ полицай от отдел ИП на ОД на МВР – ***, респ. пред следовател от следствен отдел при ОП – *** – престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК. В исковата
молба подробно е описана фактическата обстановка, която е била предмет на
обсъждане в наказателния процес, развил се на три инстанции. По образуваното
първоинстанционно нохд № 1183 /2016 г. по описа на РС – *** била постановена осъдителна присъда. М. я обжалвал и
било образувано внохд №504/2017 г. на ПОС. Въззивният съд отменил осъдителната
присъда ,като приел, че е налице малозначително деяние по смисъла на чл. 9, ал.
2 от НК. След протест на Окръжна прокуратура против съдебния акт, с Решение
№201 от 20.10.2017г. по кнохд №788/2017г.
ВКС потвърдил оправда-телната присъда на ОС –
Пловдив ,макар с различни мотиви, а именно –
деянието, извършено от М., не е съставомерно.
Предвид горното ,ищецът твърди, че
Държавата е водила против него безпочвено и незаконосъобразно обвинение, като
за период от около три години е образувала следствено дело, наложила е мярка за
неотклонение „подписка“, внесла е обвинителен акт и е поддържала повдигнатото с
него обвинение в хода на триинстанционното съдебно производство. С тези си
действия Прокуратурата му е причинила имуществени вреди, изразяващи се в
разноски по защитата срещу повдигнатото
му обвинение
пред съда- за адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв., както и неимуществени вреди от преживян
страх и притеснения за развоя на наказателния процес, за кариерата му като *** и за развитието му като ***, както и за бъдещето на семейството му и финансовото
му обезпечаване. Твърди се още ,че ищецът се чувствал обиден, отчуждил се от
близки и приятели, било уронено необратимо доброто му име в обществото. Стресът
и напрежението от преживяното станали причина за задълбочаване на
заболяването-диабет, от което страдал, като понастоящем М. е с 71% намалена
работоспособност съгласно Решение на ТЕЛК от ***
г. Сочи се, че воденото наказателно производство се е отразило негативно върху
личността и общественото положение на ищеца ,като от значение е и
обстоятелството, че същият е баща на пет деца и ***
в ***, а в периода септември 2015 г. – януари
2018 г. и *** на ***.
Освен това, наказателното преследване против него било отразено с публикация
във вестник „***”,в социалните мрежи имало коментари и
подмятания .
С
оглед изложените факти и обстоятелства, ищецът моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 800 лв. за
причинените имуществени вреди, както и обезщетение в размер на 100 000 лв.
за морални вреди от воденото против него наказателно производство ,ведно с
лихва за забава върху същата сума ,считано от момента на постановяване на
оправдателна присъда на ВКС-20.10.2017г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Допълнителни съображения по спора
са развити в писмена защита на адвокат А.Б. -пълномощник на ищеца.
В едномесечния
законоустановен срок по чл. 131 от ГПК ответникът- Прокуратурата на Република
България подава отговор на исковата молба, с който счита главния и акцесорния
иск за допустими, но неоснователни и недоказани. Сочи, че не са представени
доказателства за датата, на която ищецът е привлечен като обвиняем, за това че
оправдателният съдебен акт е влязъл в сила, както и представител на
Прокуратурата да е представил информация в медиите по случая. Представеното от
ищеца решение на ТЕЛК е издадено след влизане в сила на оправдателната присъда
и поради това твърди, че не доказва влошаване на здравословното състояние на М.
в резултат на повдигнатото обвинение. Ответникът поддържа, че съдебното
производство се е развило в разумен срок от три години ,като следва да се има
предвид, че е протекло в три инстанции.
По отношение на претенцията за имуществени вреди ответната страна се позовава
на специалния ред, предвиден в чл. 187-190 от НПК. Наред с това твърди ,че
ищецът не е представил доказателства за направените разходи за адвокатски
хонорар в размер на 800 лв. Относно претенцията за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ответникът излага становище, че размерът от
100 000 лв. се явява силно завишен, не отговаря на критерия за справедливо
възмездяване по чл. 52 от ЗЗД, не съответства на съдебната практика по сходни
дела и на икономическата обстановка в страната. Сочи ,че в случая спрямо ищеца
е взета мярка за неотклонение „подписка“, която е най-леката възможна, спазен е
разумен срок на протичане на производството и не е ограничена личната и
имуществена сфера на М.. Прокуратурата прави възражение на основание чл. 5, ал.
1 и ал. 2 от ЗОДОВ ,като поддържа, че ищецът има изключителна вина за
настъпване на твърдените вредни последици, евентуално- че е допринесъл за
настъпването им. Акцентира се върху това, че съдебните инстанции приемат, че е
налице общественоопасно поведение на М., но със занижена обществена опасност,
респ. осъществил е състав на деяние по чл. 315 от НК, т.е. налице е
неправомерно поведение на самия ищец, признато от съдебните актове, което е
довело до водене на наказателен процес спрямо него.
Съображения по спора са изложени
и в писмени бележки на М. Т.-прокурор при ОП-***.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства ,поотделно и в тяхната съвкупност ,намира следното:
Установява се от приложените по делото нохд №1183/2016г. на ПРС и
ДП-сл.д.№43/2015г. по описа на ОСО в ОП-*** ,че с постановление на РП-*** от
23.03.2015г. част от материалите от сл.дело №275/2014г. са разделени и е
образувано досъдебно производство №43/2015г. против А.М.- за престъпление по
чл.290 ,ал.1 от НК. С постановление от 08.12.2015г. същият е привлечен като
обвиняем за престъпление по чл.290, ал.1 от НК във вр. с чл.26 ,ал.1 от НК- за
това ,че през периода 07.04.2014г. -
30.10.2014г. ,в условията на продължавано престъпление, в *** пред надлежен
орган на властта ,като свидетел, устно съзнателно е потвърдил неистина, а
именно- че на 07.04.2014г. пред надлежен орган на властта -разследващ полицай
при Отдел „ИП“ в ОД на МВР-*** по ДП №76/ 2014г. ,като свидетел, устно и
съзнателно е потвърдил неистина- че е сключил договор за наем на земеделска
земя от 05.09.2012г. за стопанската 2012/2013г. с А. П. ; и на 30.10.2014г. в ***
,пред надлежен орган на властта-следовател при ОСО при ОП-*** по сл.д.№
275/2014г. ,като свидетел, устно съзнателно е потвърдил неистина- че е сключил
договор за наем на земеделска земя на 05.09.2012г. за стопанската 2012/2013г. с
А. П.. Със същото постановление по отношение на обвиняемия е взета мярка за
неотклонение „подписка“. На 28.12.2015г. е изготвено заключително мнение за
предаване на съд на обвиняемия. По повод внесен на 24.02.2016г. от Районна прокуратура-
*** обвинителен акт е образувано нохд №1183/2016г. на ПРС ,като с постановената
по това дело присъда №344 от 05.12.2016г. подсъдимият М. е признат за виновен
по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.290,ал.1 от НК във
вр. с чл.26 ,ал.1 от НК и е осъден на пет месеца лишаване от свобода ,като
изпълнението на наказанието е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК. По
депозираната въззивна жалба от подсъдимия срещу присъдата на първостепенния съд
е образувано внохд №504/2017г. на ПОС, по
което последната е била отменена и вместо това е постановена нова присъда -№52/08.06.2017г.,
с която подсъдимият М. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение. Последвал е касационен протест на прокурор от ОП-***, във връзка с
който се е развило производството по н.д. №788/2017г. на ВКС. С решение
№201/20.10.2017г. ВКС е оставил в сила присъдата на ПОС по внохд №504/ 2017г.
,като е счел ,че деянието ,извършено от А.М., не съставлява престъпление.
Установява се от приетите писмени доказателства –клетвени листове,подписани
от ищеца, и решения на *** ,че А.М. е *** за *** за два *** ,като през втория е
*** и за *** на ***.
Видно от приетото ЕР на ТЕЛК №5789/***, ищецът е освидетелстван , като му е
определена 71 % трайно намалена работоспособност ,при водеща диагноза- захарна болест ,при общо
заболяване- захарна болест втори тип с изчерпани инсулинови резерви с КДС
диабетна ангинопатия и полиневропатия.
Представено е по делото свидетелство
за съдимост ,издадено на *** от РС-*** , от което се установява ,че ищецът не е
осъждан.
Представена е от ответната страна справка за
съдимост на ищеца ,от която е видно ,че с присъда по нчхд №1318/2018г. на ПРС А.М.
е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.148,ал.2,пр. І –во вр. с ал.1 ,т.2 и т.4 ,пр. ІІ –ро
,вр. с чл.147,ал.1,пр. І –во вр. с чл.161 от НК ,като на основание чл.78 а ,ал.1
от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание –глоба в размер на 1500лв. Освен това е приета справка от УИС на
Прокуратурата на Р България, съдържаща данни, че срещу М. са водени и други
досъдебни производства - №297/2015г. на ОД на МВР –***,“ИП“, и №100/2017г. на
ОД МВР-*** ,съотв. за престъпления по чл.248а, ал.3 във вр. с ал. 2 от НК и по
чл.206, ал.3 вр. с чл.206, ал., във вр. с чл.26,ал.1 от НК ,за които са внесени
обвинителни актове.
За установяване на твърденията за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на незаконното
обвинение в престъпление, по делото са ангажирани гласни доказателства
посредством показанията на свидетелите С. Д. М. и И. Г. И..
Свидетелката М. сочи ,че съпругът
й е *** ,а също и *** в ***- *** от *** 2011г. и до настоящия момент ,като през
първия *** бил ***, а през втория – *** на ***. Ползвал се с много добро име
сред съгражданите си ,хората го уважавали ,търсели го за подкрепа, като *** бил
*** на истината и коректив на ***. През 2014г.-2015г. ищецът подал сигнал до
Районна прокуратура-***, затова че част от ***, която ***, се *** от друг ***
,като към сигнала приложил нотариални актове и договори за наем с наематели.
Впоследствие обаче започнало разследване срещу него по отношение на един от
договорите, които представил. Ищецът бил много разочарован ,не вярвал ,че това
е възможно да се случи ,но след като му повдигнали обвинение ,а и по време на
съдебната фаза на наказателното производство бил много притеснен ,че ще
пострада доброто му име в обществото ,не спял по цяла нощ. Свидетелката твърди
,че съпругът й е роден и израснал в ***, всички хора в *** го познавали .След
повдигането на обвинението и изнасяне на информация за наказателното
производство по медиите съгражданите му започнали да говорят за него ,че е мошеник
,измамник. Наказателното преследване се отразило негативно и на здравословното
състояние на ищеца-започнали да му треперят ръцете, а по-късно- през 2017г. се
установило ,че стада от диабет. Напрежението и притеснението на ищеца довели до
влошаване на отношенията в семейството. Ищецът търпял неудобства и поради
необходимостта да се явява на разпити и в съдебни заседания. В дните ,в които
бил ангажиран с участие в наказателното производство ,той бил в невъзможност да
упражнява работата си ,целият ден му се
провалял ,не могъл да извършва дейност и в ***, тъй като ,освен
присъствието и участието в *** и ***, много често имал ангажименти с ***. Ищецът бил изключително
разочарован, когато била постановена осъдителната присъда на ПРС, огорчен бил
от промененото отношение на хората и на кмета към него, изпитвал огромен срам и
неудобство. Присъдата получила много широк отзвук в обществото, имало
публикации още същия ден в интернет и в новинарски издания в ***, тя станала
достояние дори на децата му ,на които други деца се подигравали ,че баща им е
престъпник и е осъден. За присъдата научили близките на ищеца ,които много се
притеснили ,а той не знаел какво да им обясни. Свидетелката заявява ,че
преживеният стрес и напрежението от това дело довели до продължаване влошаването
на здравословното състояние на ищеца и от 2018г. започнал лечение с инсулин. Свидетелката
сочи ,че срещу съпруга й имало водени други дела през 2018г., които са от
частно-правен характер -за клевета, за обида, с *** фигури в *** - които
продължават и до днес.
Свидетелят
И. И. познава ищеца от 2001г. и знае за воденото наказателно производство срещу
него. Същият депозира показания ,че хората в града коментирали делото ,интересували
се за развитието му, дори и тези ,които не били *** активни, тъй като М. бил
единственият реален *** за ***. Голяма част от коментарите на *** му противници
били негативни, *** му злорадствали, че го съдят. Ищецът много тежко преживявал
тези коментари, притеснявал се, че могат да стигнат до децата му, че доброто му
име се петни ,а имал ***. Преди воденото наказателно производство хората го
приемали като млад, перспективен човек, който може да даде много на ***, но впоследствие
отношението им се променило ,масово се говорело ,че ще бъде осъден и изгонен от
***. Въпреки че ищецът бил оправдан ,много от хората не научили за това ,нямало
и коментари в тази насока. Свидетелят също твърди , че притесненията от
воденото наказателно производство са се отразили негативно върху здравето на
ищеца .
С оглед
установените фактически обстоятелства и събрани доказателства, съдът намира, че
предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.
Според чл.2 от ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани, от разследващите органи
,прокуратурата или съда в посочените в закона хипотези. Отговорността на държавата има обективен характер. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ , обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането ,независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице .
В
случая се претендира ангажиране отговорността на Прокуратурата на Р България за
обезщетяване на претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат от незаконно
обвинение в извършване на престъпление ,по което същият е оправдан -чл.2,ал.1,т.3
от ЗОДОВ.
Фактическият състав на посочената
разпоредба предполага доказване от страна на ищеца на следните предпоставки- незаконно
обвинение в извършено престъпление, претърпени вреди ,както и
причинна връзка между повдигнатото неоснователно обвинение и вредните
последици.
По делото няма спор ,а и се
установи от приетите материали, съдържащи се в досъдебно производство №43/2015г. и
нохд№1183/2016г. на ПРС, че против А.М. е образувано наказателно производство и
му е повдигнато обвинение за
престъпление по чл.290, ал.1 от НК във вр. с чл.26 ,ал.1 от НК ,за което същият е оправдан с влязла
в сила на 20.10.2017г. присъда. С оглед на това действията, предхождащи
оправдаването на ищеца -по образуване и провеждане на досъдебното производство
,които се извършват под ръководството и надзора на Прокуратурата, както и
действията по изготвяне на обвинителния акт, внасянето му в съда и поддържане
на обвинението, следва да се определят като незаконни.
На
следващо място, от показанията на свидетелите М. и И., които съдът кредитира като непротиворечиви
,взаимно допълващи се и отразяващи непосредствените им възприятия от поведението и състоянието на
ищеца, се установи ,че последният е имал негативни изживявания ,вследствие на
воденото против него наказателно производство ,изразяващи се в тревоги, напрежение,
несигурност, обида, притеснение от обстоятелството, че е обвинен в престъпление
,като особено тежко е преживял постановяването на осъдителната присъда на ПРС. Не са представени по делото
доказателства за широко медийно отразяване на наказателния процес, за да
се прецени с оглед съдържанието им ,изнесена ли е някаква информация от
органите на Прокуратурата по повод наказателното производство, но доколкото се
установи от свидетелските показания ,че случаят е имал медийна разгласа ,то
следва да приеме, че това обстоятелство несъмнено е допринесло за
злепоставянето на ищеца и накърняване на доброто му име в по-висока степен и допълнително е утежнило
отрицателните му преживявания .Жителите на *** ,където живее ищецът, говорели
по случая и го обсъждали ,някои от тях били трайно негативно настроени против
него.
Съдът счита ,че не се доказаха
,при условията на пълно и главно доказване , търпени от ищеца в резултат на наказателното
преследване неимуществени вреди, състоящи се в задълбочаване на заболяването
диабет. Макар свидетелите безпротиворечиво да описват влошаване на
здравословното състояние на А.М. по време на наказателното производство, то при
липсата на представена по делото медицинска документация ,относима към
релевантния период ,а и на ангажирани допустими доказателствени средства /СМЕ/ за
установяване на причинната връзка на прояви на констатираното заболяване с
конкретното обвинение ,не би могло да се обоснове извод за наличие на така заявените вредни
последици. Действително,по делото е представено ЕР на ТЕЛК от *** ,от което е
видно ,че ищецът страда от захарна болест, но това не е достатъчно ,за да се
приеме съществуването на пряка причинна връзка на повдигнатото обвинение с
влошаване здравето му ,а и въпросното ЕР е издадено година след приключване на
наказателното производство.
Изложеното до тук дава основание да се приеме,
че са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за
репариране на установените неимуществени вреди, претърпени от ищеца ,за които
се доказа ,че са в причинна връзка с незаконното обвинение.
При определяне размера на
дължимото обезщетение,съдът следва да се съобрази с критериите за справедливост
,визирани в чл.52 от ЗЗД, и да отчете установените обстоятелства досежно
характера и вида на претърпените вреди, тежестта на обвинението, продължителността
на наказателното производство.
В случая се доказа ,че срещу
ищеца е водено наказателното производство в продължение на около две години и
половина ,през който период той е изпитвал притеснение да не бъде осъден
,несигурност от развитието на производството ,обида и разочарование. При
определяне размера на обезщетението следва да се съобрази и обстоятелство, че
наказателният процес срещу А.М. е бил предмет на коментари в средствата за
масова информация, което несъмнено е засегнало доброто му име и авторитета му в
обществото, злепоставило го е пред близките и приятелите , допринесло е за
накърняване на репутацията му в по-висока степен ,доколкото същият е бил *** и ***
на ***. Наред с горното, следва да се отчете ,че престъплението ,за което е
повдигнато и поддържано обвинението, не е „тежко” по см. на чл.93,т.7 от НК ,че продължителността на наказателното преследване не е
надхвърлила пределите за „разумен срок“, както и че по отношение на обвиняемия е наложена най-леката
мярка за неотклонение „подписка”. Съобразявайки така установените обстоятелства, икономическата обстановка и стандарта на живот в страната за процесния
период, съдът намира ,че за справедливото обезщетяване на реално претърпените
от ищеца вреди следва да се присъди сума от 6000лв., за която искът се явява
основателен и ще се уважи. За разликата до пълния предявен размер от 100 000лв.
заявената претенция ще се отхвърли ,тъй като не се установиха в настоящото производство
всички посочени вреди по вид и интензитет. Не се доказа да са настъпили тежки и
трайни промени в здравословен ,професионален и семеен аспект. Няма данни да е
била нарушена комуникацията в семейството на ищеца, последният да се е отчуждил
от близки и приятели, да са били ограничени възможностите му за развитие като ***
,да е настъпило твърдяното разстройство на здравословното му състояние- задълбочаване
на ендокринното заболяване-диабет. Липсват и доказателства за наличие на
сериозни отражения върху психиката на ищеца извън обичайните такива
неблагоприятни емоционални изживявания на човек, поставен в подобно положение. Освен
това ,представената справка от УИС на Прокуратурата на РБ съдържа данни за
водено срещу ищеца в процесния период друго наказателно производство, при което
не може да се приеме ,че търпените тревоги и негативни емоционални състояния се
дължат единствено на коментираното обвинение.
Върху определеното обезщетение за неимуществени
вреди, на основание чл.84, ал.3 във вр. с чл.86 от ЗЗД, в полза на ищеца следва да бъде присъдена законната лихва, считано от 20.10.2017г. -датата, на която е влязла в сила постановената
по отношение на А.М. оправдателна присъда, до окончателното му изплащане.
По отношение на предявения иск за
имуществени вреди:
Претенцията на ищеца за заплащане
на обезщетение в размер на 800лв. за имуществени вреди ,изразяващи се в
направени разноски за заплатен адвокатски хонорар за осъществяване на защитата
му в наказателното производство, съдът намира за частично основателна.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички вреди,които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Доколкото
в действащия НПК липсва процесуална възможност да се упражни от подсъдимия
претенция за разноски в наказателния процес в случаите на постановяване на
оправдателна присъда ,то следва да се приеме, че разходите за ангажиране
на адвокатска защита, необходима на лицето с оглед повдигнатото обвинение и
защитата му пред съда, също представляват пряка и непосредствена вреда.
От приложения по нохд №1183/2016г. на ПРС договор за правна защита и съдействие /л.10/ се установява, че уговореният
адвокатски хонорар за адвокат К. Е., осъществил процесуалното представителство
на ищеца по това дело, е в размер на 800лв. ,като от него са платени в брой 300лв.
,а останалата част от 500лв. е следвало да се заплати до 30.04.2016г. При тези
данни и доколкото не са представени доказателства да е платен остатъкът от
адвокатското възнаграждение, то се налага извод ,че ищецът е търпял
имуществени вреди /под формата на претърпяна загуба/ в пряка причинна връзка с
увреждането в размер на 300лв. За тази сума предявеният иск ще се уважи ,а за
разликата над 300 лв. до пълния претендиран размер от 800лв.-ще се отхвърли.
Неоснователно се явява възражението на ответника за
наличие на основания, обосноваващи приложението на чл.5 от ЗОДОВ.
Съгласно чл.5,ал.1 от ЗОДОВ, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия,
обезщетение не се дължи, а според ал.2 ,когато пострадалият виновно е
допринесъл за увреждането ,обезщетението се намалява.
Не се установиха в настоящото
производство данни ,сочещи на
противоправно поведение
на ищеца ,с което същият да е допринесъл за настъпването на вредните за него
последици ,а и въпросът за виновността му е разрешен с влязла в сила
оправдатена присъда ,която характеризира повдигнатото и поддържано обвинение като незаконно. Следователно,не са налице
предпоставките по чл.5,ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ за изключване или намаляване на
отговорността на ответника.
С оглед изхода на правния спор и съгласно
разпоредбата на чл.10,ал.3 от ЗОДОВ, ще се присъдят на ищеца разноски в размер
на 51,56лв. ,от които 20лв.-за заплатена държавна такса и 31,56 лв.-разходи за
заплатено адвокатско възнаграждение и такса за издаване на съд. удостоверение, изчислени
съобразно уважената част на исковете .
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, с адрес: гр.София, бул. ”Витоша” №2, да заплати на А.В.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 6000 /шест хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на обвинение в извършване на
престъпление по чл.290,
ал.1 от НК във вр. с чл.26 ,ал.1 от НК, за което ищецът е
признат за невинен и
оправдан с присъда №52/08.06.2017г.,
постановена по внохд №504/2017г. на ПОС, влязла в сила на 20.10.2017г. ,ведно
със законната лихва върху присъденото обезщетение ,считано от 20.10.2017г. до
окончателното му изплащане ,като в останалата част, над уважения размер от 6000лв.
до пълния претендиран размер от 100 000лв., ОТХВЪРЛЯ предявения от А.В.М. иск за
обезщетение за неимуществени вреди ,като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, с адрес: гр.София, бул. ”Витоша” №2, да заплати на А.В.М. ,с ЕГН ********** и адрес ***, сумата от
300 /триста/лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи
направени разходи за заплащане на адвокатски хонорар в производството по
нохд №1183/2016г. на ПРС ,претърпени в резултат на повдигане и поддържане на
обвинение за извършване на престъпление по чл.290, ал.1 от НК във вр. с чл.26 ,ал.1 от НК, за
което ищецът е оправдан с влязла в сила на 20.10.2017г. присъда №52/08.06.2017г., постановена по внохд №504/2017г. на ПОС, като за разликата над 300лв. до
пълния претендиран размер от 800лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск за имуществени
вреди ,като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, с адрес: гр.София, бул. ”Витоша” №2, да заплати на А.В.М. ,с ЕГН ********** и адрес ***,
сумата от 51,56 /петдесет и един лв. и петдесет и шест
ст. /лв.-разноски по делото.
Присъдените в полза на ищеца А.В.М. ,ЕГН **********, суми да се изплатят от
ответника-Прокуратурата на Р България по следната банкова сметка-*** ,IBAN –*** „***“ АД , с титуляр А.В.М..
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия: