Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 77 07.08.2020
год.
град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски окръжен съд наказателен състав На пети юни две хиляди и двадесета
година В публично заседание в следния
състав :
Председател: Георги Пепеляшев
Членове: Даниел Марков
Диана Асеникова - Лефтерова
Секретар: Жанета Кръстева
Прокурор: Елка Добрикова
като разгледа докладваното от съдията Даниел Марков
ВНОХД № 313 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
С присъда
№ 4 от 24.02.2020г. по НОХД № 175/2019 г., Районен съд, гр. Средец е признал подсъдимия
П.П.К. ***, с ЕГН ********** за виновен в това, че на 01.07.2017 г., около
01.30 часа в гр. Средец, в градския парк, на изхода на ул. Н. П.,
управлявал моторно превозно средство, лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № А 8087
МВ, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,42 промила, установени по надлежния ред с
Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или
друго упойващо вещество в кръвта № 393/03.07.2017 г. на Специализирана
химическа лаборатория към БНТЛ при ОД на МВР – гр. Бургас – престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК, поради което и във вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на
лишаване от свобода в размер на една година и му е наложил глоба в размер на
200 (двеста) лева.
На
основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното
наказание в размер на една година с изпитателен срок от три години.
Със
същата присъда на основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7, вр. чл. 343б,
ал. 1 от НК, Районен съд, гр. Средец е лишил подсъдимия К. от право да
управлява МПС за срок от една година и шест месеца, като на основание чл. 59,
ал. 4 от НК е приспаднал времето, през което същият е бил лишен по
административен ред от това право, а именно от 01.07.2017 г. до 01.01.2019 г.
Направените
по делото разноски, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, е възложил в тежест на
подсъдимия, като го е осъдил да заплати по сметка на ОД на МВР, гр. Бургас
сумата от 300,79 (триста лева и седемдесет и девет стотинки) лева, представляващи
направените в хода на досъдебното производство разноски за експертизи и вещи
лица, както и по сметка на Районен съд, гр. Средец сума в размер на 109,66 (сто
и девет лева и шестдесет и шест стотинки) лева, представляваща направени
разноски в хода на съдебното производство за възнаграждение на вещо лице, както
и транспортни разходи на свидетелите и вещото лице.
Присъдата
е обжалвана от подс. П.К., като в жалбата се сочи, че обжалваният съдебен акт,
постановен от Районен съд, гр. Средец, е постановен в нарушение на материалния
закон. Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото
обвинение.
В съдебно
заседание подс. К., редовно призован, не се явява. Явява се защитникът му –
адв. Станко Кралев от БАК, който поддържа жалбата и излага съображения, че обжалваната присъда почива на
предположения, тъй като по делото има установени три различни концентрации на
алкохол. Счита, че обвинението не е доказано по безспорен начин, тъй като са
налице различия повече от 0,2 промила между всяко едно от установените
показания. Моли присъдата да бъде отменена и подзащитният му признат за
невиновен.
Представителят
на Бургаска окръжна прокуратура намира, че обжалваната присъда е
законосъобразна, обоснована и правилна, като моли същата да бъде потвърдена. Намира,
че обвинението, повдигнато на подсъдимия, е категорично и безспорно доказано,
като проверката е извършена по надлежния ред, съобразно действащата към момента
на деянието Наредба № 30/2001 г. за реда за установяване на употребата на
алкохол и/или друго упойващо вещество от водачите на МПС.
Бургаският
окръжен съд, като обсъди доводите на страните и след като провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, приема следното:
Подсъдимият
П.П.К. е роден на *** ***. Той е ***, *** гражданин, ****
образование, ***, трудово ангажиран и е с ЕГН **********. Видно от
приложената по делото справка за съдимост К. е ****.
Вечерта
на 30.06.2017 г., подсъдимият бил със свидетеля Д. Ж. при
техен приятел, където консумирали бира.
В последствие К. и Ж. отишли в заведението в градския парк до стадиона,
където бил и свидетелят М. И. П..
Полицейските
служители на РУ, гр. Средец при ОД на МВР, гр. Бургас – свидетелите Т. М. К., А. Н. К. и Н. А. Я. за
времето от 18.00 часа на 30.06.2017 г. до 06.00 часа на 01.07.2017 г. били на
работа. Около полунощ на 01.07.2017 г. те патрулирали на ул. „Н. П.“ до
градския парк, срещу дом № ***. Около
01.30 часа от стадиона към тях по асфалтирана алея, водеща до градския стадион
в парка се движел лек автомобил, марка „Ауди А4“, с рег. № А 8087 МВ,
управляван от подсъдимия К.. На 200 метра от мястото, където бил спрян
автомобила, имало забранителен знак за влизане в алеята, която вървяла към
централната пешеходна алея и се явява перпендикулярна на улицата, на която бил
спрян процесния автомобил. На входа на Централния градски парк, намиращ се на
кръстовище – път II-53 и ул. „Н. П.“ също
имало забранителен знак. В началото на улицата, на която бил спрян подсъдимия,
нямало поставени никакви знаци. По алеите на парка било разрешено движение само
на пешеходци, служебни автомобили, обслужващи градския стадион, както и
автомобили, които зареждали заведението в парка, а във вторник и четвъртък на
превозни средства, които зареждали сергиите на пазара. На изхода на алеята към
ул. „Н.П.“, имало
малка част от мантинела, която не препятствала за включване на автомобилите в
движението по ул. „Н. П.“.
След като
бил спрян управлявания от подсъдимия автомобил, полицейският служител – свид. К., се
представил на водача и поискал документите му за проверка. В това време до него
бил колегата му – свид. К., а свид. Я. стоял до
служебния автомобил и пишел. До водача, на предна дясна седалка стоял
свидетелят Д. Ж. Ж.. Подсъдимият К. представил служебната си карта и
казал, че е колега, а след това представил книжка, контролен талон и талон на
автомобила. По време на извършване на проверката, до автомобила на подсъдимия
дошъл и свид. Я.. Свид. К. извършен на водача тест за употреба на алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с № 0062, като устройството е било
преминало проверка на 22.05.2017 г. с валидност 6 месеца. Пробата била извършена
в 01.34 часа с резултат 1,74 промила. След
запознаване с показанията на техническото средство подъсдимият изразил желание
да даде кръв за анализ. В Центъра за спешна медицинска помощ, филиал гр.
Средец в 02.00 часа на 01.07.2017 г. на подс.К.
била взета проба с кръв за анализ от д-р Георги Георгиев. Бил съставен и протокол
за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, в
който са посочени данни за употреба на алкохол от подсъдимия – 2 бири в 23.50
часа на 30.06.2017 г.
За
констатираното нарушение от страна на подс. К., свид. К. съставил
АУАН, Серия Д, с бл. № 231207/01.07.2017 г., в който подсъдимият вписал, че
няма възражения. Със съставянето на акта били иззети СУМПС, контролен талон,
СРМПС на подсъдимия, както и регистрационните табели на управлявания от него
автомобил „Ауди А4“, с рег. № А 8087 МВ.
Видно от
приложения по делото Протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 393/03.07.2017
г. (л.10 от досъд.п.), изготвен от Златина М. Лекцовска – Бешева – експерт
химик в специализираната химическа лаборатория към сектор БНТЛ при ОД МВР –
Бургас, в изпратените за изследване проби кръв, взети от лицето П.П.К. е установено
съдържание на етилов алкохол в
количество 1,42 промила.
По делото
била назначена химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в
кръвта. Експертизата била възложена на
вещото лице Екатерина Дончева Георгиева – химик в Специализирана
химическа лаборатория към Медицински факултет на Тракийски университет, гр.
Стара Загора. Видно от приложения Протокол № 2/30.12.2017 г. (л.104 от досъд.п.)
се установява, че в изследваната проба кръв, взета от подс. К. е констатирано наличие на етилов алкохол с концентрация от 1,58
грам/литър (на хиляда).
С оглед
на отчетените различия при първоначалното и повторното изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, взета от подсъдимия, на
досъдебното производство било допусната и изготвена допълнителна физико-химична
експертиза по писмени данни, възложена на същото вещото лице Екатерина
Георгиева. В заключението си експертът е посочил, че при първоначалното
изследване в БНТЛ при ОД на МВР – Бургас била установена концентрация на
алкохол в кръвта 1,42 g/kg, като резултатът бил изразен в тегловни единици.
За да бъде сравнен този резултат с последващи изследвания и интерпретиран
съдебно-токсилогично, е следвало да бъде преизчислен в обемни единици - g/L
, като и двете размерности отговарят на понятието промил. При
извършеното преизчисляване спрямо плътността на кръвта 1.055 g/ml се
получавал резултат от първоначалното извършено
изследване в БНТЛ– Бургас 1.49 g/L
(на хиляда). Така разликата от първоначалното изследване и това от
повторната експертиза били в размер на 0,09 g/L. В
същото заключение вещото лице е изчислило разлика от 0,16 ‰ между измерената стойност при повторното изследване
на пробата, извършено от СХЛ към МФ на Тракийски университет, гр. Стара Загора /1,58 g/L
/ и резултатът
от теста с техническото средство /1,74. Досежно
резултатната разлика от 0,09 g/L (на хиляда), експертизата е
изразила мнение, че се дължи на разлики в калибрирането на апаратурата /газов
хроматограф/, с която били извършени анализите в двете лаборатории – в гр.
Бургас и в гр. Стара Загора. В заключението се засяга значението на евентуалното отсъствие на
стабилизатор в кръвната пробата върху нейната годност и съответно върху резултатите от изследването.
Така
изложената фактическа обстановка не се различава съществено от фактическите изводи на първоинстанционния
съд. Правнорелевантните факти, отразени в мотивите на атакуваната присъда, са
установени с допустимите от НПК
средства. По делото са събрани достатъчно доказателства, от които могат
да се направят правилни изводи досежно предмета на доказване. Направените от първоинстанционния
съд изводи по фактите почиват на пълна и обективна оценка на проверените и
събрани в хода на съдебното следствие различни доказателствени средства и тяхното поотделно и комплексно обсъждане.
Въз
основана на така приетата за установена фактическа обстановка, обосновано и
законосъобразно районния съд е извел правната квалификация на извършеното от
подсъдимия като осъществяващо от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и в пълно съответствие
със закона го е признал за виновен в рамките на повдигнатото му обвинение.
Настоящата
инстанция споделя напълно фактическите и
правни изводи на БРС, поради което не се налага те да бъдат преповтаряни или
обосновавани със собствен, различен
анализ. Освен изложеното в мотивите на обжалваната присъда, необходимо е
по повод възраженията срещу правната квалификация на деянието, да се
добави следното:
Неоснователно
е оплакването на подсъдимия, че концентрацията на алкохол в кръвта му не е
установена по надлежния ред, защото са налице различия в отчитащите я резултати
.
Надлежният
ред за установяване употребата на алкохол от водачи на МПС е реда, посочен в действащата
към инкриминираната дата Наредба № 30/27.06.2001г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства. Видно от изложения в мотивите към обжалваната присъда подробен
анализ на отделните действия при използване на техническото средство,
медицински и лабораторни изследвания, в
случая този ред, включващ последователност на взимане, съхраняване,
изпращане на пробите до съответната лаборатория, както и редът, и методологията
на самото изследване е спазен.
На подс. К. е било предявено обвинение за извършено
престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на
хиляда, с конкретно посочена величина тази, установена в проведеното в БНТЛ–
Бургас химическо изследване по газхроматографския метод химическо изследване - 1,42 промила.
В
конкретния случай разликата между данните от проверката с техническо средство и
тези от протокола от химическото изследване на БНТЛ при ОД на МВР – Бургас са наложили
повторен анализ, изпълнен по реда на НПК, чрез назначената и изпълнена
химическа експертиза от експерт химик при Специализирана химическа лаборатория
към Медицински факултет на Тракийски университет – Стара Загора(Протокола за
химическа експертиза от 30.12.2017г. –т.1, л.104-л.105 от досъд.п.),
констатирала наличие на етилов алкохол в кръвната пробата на К. с концентрация
1,58 грам/литър (на хиляда).
В допълнителна
физико-химична експертиза по писмени данни същото вещо лице подробно е изяснило,
че причината за резултатната разлика(0,09 g/L) между първоначалното
и повторно изследване за алкохол в кръвната проба на подсъдимия се дължина различията
в калибрирането на апаратите (съответните газови хроматографи) в двете лаборатории. Посочената
в заключението евентуалната възможност коментираната разлика да е предизвикана
от отсъствие на стабилизатори в пробата (за каквито не е правено специално
изследване), вещото лице е отхвърлило в
отговорите си на въпроси в съдебно следствие пред СрРС, като се е аргументирало
с липсата на характерен за нестабилизираните проби мирис и обичайното
намаляване на алкохолната концентрация, каквито не са наблюдавани в конкретното
изследване.
Методът
за провеждане на двата анализа на кръвната проба е един и същ - газхроматографския
метод. Същото вещо лице отбелязва в отговорите си пред СрРС, че в голяма
част от лабораториите в страната при действието на отменената наредба
отчитането на концентрацията на алкохол в кръвните проби е било извършвано в
тегловни единици - g/kg. След
въвеждането на легално понятие за „концентрация
на алкохол в кръвта, изразена в „на хиляда“ с §1,т.6 от ДР на новата Наредба №
1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, практиката на
лабораториите е уеднаквена с размерност
– „грам на литър“.
Заключенията
по двете експертизи на СХЛ към Медицински факултет на Тракийския университет –
Стара Загора са били изготвени по време на действие на новата наредба(съответно на 30.12.2017 г. и на 15.05.2018г.), поради
което е естествено да се ползва въведената обемна мерна единица - g/L. В случая,
преизчисляването на резултата от първоначалното изследване на БНТЛ– Бургас е било необходимо за преобразуване и
приравняване на получения резултат с цел
сравняването им.
Точно
това сравнение показва, че разликата (0,09 g/L) от
първоначалното и повторното изследване на кръвната проба е по-малка от допустимото
по чл.27, ал.4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози и дори от минимално допустимата по чл.22, ал.2
от същата наредба(нормата регламентира начина на определяне на крайната
концентрация но само при първоначално изследване на кръвна проба). Съпоставка на резултатите между първоначалното и повторно изследване, каквато
е регламентирана в посочения чл.27 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. не е била предвидена
в отменената Наредба № 30/27.06.2001г. Посоченото в отменената наредба допустимо отклонение от не
повече от 0,2 на хиляда(чл.16 от същата) се отнася до различия в резултатите на
отчетената крайна концентрация от поне двукратни анализи на кръвната проба в
лабораторията при първоначалното изследване.
Направените
от вещото лице Е. Георгиева сравнения в допълнителната експертиза на двата приравнени резултата - от теста с
техническо средство – 1,74‰ и от първоначалното изследване от БНТЛ при ОД на МВР – Бургас -1, 49‰, с резултата от нейната повторната експертиза,
илюстрира достоверността на последния, защото е разкрило напълно приемливо
отклонение от под 0,2‰. Така приложеният метод на изследване, чрез
приравняване на резултатите към от тегловни към обемни единици, съобразно
начина на изчисляване в СХЛ към Медицински факултет на Тракийския
университет – Стара Загора, не само не опорочава извършеното от вещото лице Е. Георгиева изследване и допълнителната
експертиза, а напротив демонстрира цялостен анализ и гарантира обективност на заключенията
на повторната и допълнителна експертизи. Анализите се извършват най-малко
двукратно, като резултатите в отчетената крайна концентрация не трябва да се
различават с повече от 0,2 на хиляда
Не
подлежи на съмнение, че преизчисляването на отчетената от химическото
изследване на БНТЛ при ОД на МВР – Бургас концентрация на алкохол в
кръвната проба на подсъдимия от тегловни (1,42g/kg) в обемни
1,49 g/L) мерни
единици не променя, а още по-малко може
да компрометира резултата от първоначалното изследване. Резултатите от
изследването на кръвната проба на подсъдимия и в трите му посочени величини - 1,42g/kg; 1,49 g/L 1,58 g/L
превишават над два пункта установения от закона
съставомерен минимум от 1,2 на хиляда,
поради което и осъщественото от подс.К. деяние
правилно е било квалифицирано като престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Престъпният
състав на чл. 343б, ал.1 от НК изисква концентрацията на алкохол в кръвта на водача
да бъде установена „по надлежен ред“, т.е. съгласно действащата към
инкриминираната дата Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства, което е било сторено. Установена съдебна практика е, че събраните в рамките на
проведеното наказателното производство доказателства не могат да опровергаят
резултатите от извършената проверка, ако надлежният ред не е нарушен( позоваванията
на конкретни съдебни актове са посочени в Решение № 488 от 9.01.2014 г. на ВКС
по н. д. № 1634/2013 г., II н. о., НК; Решение № 67 от 28.03.2016 г. на ВКС по
н. д. № 1/2016 г., II н. о., НК, Решение № 124 от 25.09.2017 г. на ВКС по н. д.
№ 653/2017 г., II н. о., НК). В случая концентрацията на алкохол в кръвта е била установена при спазване на регламентирания в действащата към инкриминираната дата Наредба
№ 30/27.06.2001г. надлежният ред.
В този
смисъл оплакването за необоснованост, която е довела до неправилно приложение
на материалния закон, е неоснователно. От
друга страна, обстоятелството, че подсъдимият е бил привлечен да отговаря за най-ниската стойност на
установена концентрация на алкохол в кръвната му проба – тази, отразената в протокола за химическо изследване на БНТЛ– Бургас, а не за
по-високата, установената в Протокол №
2/30.12.2017 г. от повторното химическо изследване на СХЛ към Медицински
факултет на Тракийския университет – Стара Загора – 1,58 g/L, води до
занижаване степента на обществена опасност на деянието, чието извършване му се вменява(респективно, до
липса на правен интерес от обжалването му), но категорично не влияе на квалификацията
на същото деяние.
Местопрестъплението
представлява асфалтирана алея от градски парк, предназначена за движение на пешеходци и ползвана за придвижване
на служебни автомобили, обслужващи градския стадион, на автомобили, зареждащи
заведението в парка и сергиите на пазара в два работни дни (писмо от Община
Средец – т.2, л.23 л. 26 от досъд.п.). Макар и да не е част от републиканската
пътна мрежа, тази алея се явява път по смисъла на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП,
която норма е била точно интерпретирана от първоинстанционния съд.
Развитите
пред въззивната инстанция доводи за неправилно приложение на закона са
неоснователни.
Престъплението
по чл. 343б, ал. 1 от НК е наказуемо с наказанията лишаване от свобода до три години, глоба от
200 до 1000лева и лишаване от право да
управлява МПС.
За
извършеното от подс.К. престъпление районният съд му е наложил наказанията една
година лишаване от свобода, чието
изтърпяване е отложил на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от 3 години,
една година и шест месеца лишаване от
право да управлява МПС и глоба от 200лв..
При
определяне на наказанията СрРС е отчел
относително невисоката степен на обществена опасност на деянието, съобразявайки,
както бе посочено по –горе, че стойността
на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е надвишавала минималния
законоустановен размер с малко повече от два пункта. Съобразени са като
смекчаващи отговорността обстоятелства млада
му възраст и чисто съдебно минало. Отчетени са и добрите му характеристични
данни, но като отегчаващо вината обстоятелство не е пренебрегнат факта, че
деянието му е извършено, макар и не по време на
службата му , но докато е работил като полицейски служител към Регионална
дирекция „Гранична полиция“ Елхово.
Индивидуализирането
на наказанията по правилата на чл. 57,
ал.2 от НК е закономерна последица от установените по делото факти, защото по
делото не са налице нито са многобройни, нито изключителни по своя характер
смегчаващи вината обстоятелства, за бъде правена преценка за приложение на чл.55
от НК. Въззивният съд намира, че при отмерване на трите кумулативни наказания, специфичната тежест на деянието е
правилно съобразена и добре съчетана с данните за личността на дееца. От друга
страна, конкретното проявление на подсъдимия чрез реализираното умишлено престъпление ,
обмислено с данните, характеризиращи го
въобще като водач на МПС(две нарушения, допуснати в годината на издаване на
СУМПС-2017г.), сочи за невисока степен
на опасност като водач на МПС, поради което и съдът е отмерил срока по чл.49,
ал.2 от НК на наказанието лишаване от право да управлява МПС в рамките времето,
през което фактически е бил лишен по административен ред от упражняването му –
от01.07.2017г. до 08.01..2019г. - л.42 от НОХД№ 175/2019 г.
Преценката
на първостепенния съд за приложението на чл.66, ал.1 от НК и съображенията за възможността за постигане на целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на подсъдимия без отделянето му от обичайната му среда
чрез изолирането в пенитенциарно заведение се споделят и от настоящия състав.
По
мнението на въззивния съд, така определените по размер и наложени наказания в
своята съвкупност отговарят на изискванията на чл.57, ал.2 от НК и са напълно достатъчно за постигане целите
както на специалната, така и на генералната превенция. Липсва основание за
тяхната промяна.
Възлагането
в тежест на подсъдимия на разноските по воденото наказателно производство е
постановено в съответствие с нормата на чл. 189, ал.3 от НПК.
При
извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда настоящата
инстанция не установи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
нито нарушения на материалния закон, обосноваващи наличие на основания за
нейната отмяна или изменение, поради което въззивната жалба следва да бъде
оставен без уважение.
Водим от
горното, Бургаският окръжен съд на основание чл. 338 от НПК
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 4 от 24.02.2020 г., постановена от Районен съд, гр. Средец по НОХД №
175/2019 г.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.