МОТИВИ
ПО НДОХ № 20104410200260 по описа на РС гр.Левски
Обвинението
против Х.Я., ***, ЕГН **********, е по чл.216, ал.1, във вр. с
чл.63, ал.1, т.4 от НК, затова, че на 12.02.2010 г. в гр.Левски, като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, унищожил противозаконно чужда движима вещ – 1 бр. касов
апарат с фискална памет (модел ЗИТ) на стойност 298 лв., собственост на Е.А. ***.
Подсъдимият
е получил препис от обвинителния акт, разбира обвинението и признава вината си.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На
11.02.2010г. вечерта подсъдимият Х.Я., заедно с негов приятел посетили
заведение, което се намирало в гр.Левски. Подсъдимият консумирал в заведението бира. Около 01:30 часа на следващия ден–12.02.2010г.,
двамата тръгнали да се прибират. Малко след това - около 01:55 часа спрели пред
денонощен магазин на ЕТ”Н.”***, находящ се на * – точно срещу градския пазар.
На обекта по това време на смяна бил свидетелят Д.Б.. Подсъдимият Я. и неговият
приятел се приближили до щанда. Я. подал на свидетеля Б. 20 ст., като поискал
срещу тях 4 бр. цигари. Свидетелят Б. отговорил на Я., че за тази сума може да
му даде само една цигара. Тогава подсъдимият хванал с ръка намиращия се на
близо касов апарат с фискална памет (модел ЗИТ) и го хвърлил към стената, в
следствие на което движимата вещ била унищожена, т.е. същата станала негодна за
ползване по предназначение. След това подсъдимият и приятелят му тръгнали по
посока пазара.
Свидетелят
Б. се обадил в дежурната на РУ на МВР – Левски и на място незабавно били
изпратени служители на РУ на МВР – Левски - свидетелите И.И. и И.И.. В
проведения разговор със свидетеля Б., последният уведомил органите на полицията
за посоката, към която тръгнали двамата посетители. Я. и Г. били заловени и
доведени пред денонощния магазин, където свидетелят Б. разпознал подсъдимия Я.
като извършител на деянието. Лицата били доведени в сградата на РУ на МВР –
Левски, където свидетелят Б. подал заявление за извършеното престъпление, а от Г.
и подсъдимия били снети обяснения. Последният заявил, че причина за извършените
от него действия била консумираният преди това алкохол, в следствие на което
той се афектирал след отказа да му дадат 4 бр. цигари.
Унищожената
вещ била собственост на свидетелката Е.А..
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно – оценителна експертиза е
видно, че стойността към дата 11.02.2010г. по пазарни цени на касов апарат с
фискална памет модел ЗИТ, собственост на ЕТ „Н.”*** , е 298 лв.
Подсъдимият
и защитникът му са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително
изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели и вещото
лице, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието
на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.
Подсъдимият
е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.
В
съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371 от НПК съдът е
уведомил подсъдимия, че съответните доказателства от досъдебното производство и
направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК, ще се ползват при
постановяване на присъдата.
На
основание чл.373, ал.4 НПК и предвид обстоятелството, че действията по
разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е
одобрил изразеното съгласие.
С
определение на основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
На
основание чл. 283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените
доказателства, събрани на досъдебното производство.
Съдът
приема, с оглед на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано
по безспорен и несъмнен начин.
Налице
е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия Х.Я.. Извършено е
виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването на тези последици. Подсъдимият е съзнавал, че
с действията си унищожава движима вещ, която не е негова собственост. Същият е
бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си.
С
оглед на събраните по делото доказателства съдът приема, че подсъдимият Х.Я. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.216, ал.1, във вр. с чл.63,
ал.1, т.4 от НК.
Причина
за извършване на престъплението е неспазване на установения в страната правов
ред.
При
определяне на наказанието по отношение на подсъдимия Я. съдът взе предвид
признанието на вината, както и на всички факти в обвинителния акт,
съдействието, което е оказал подсъдимият на органите на съдебното и досъдебно
производство, причините и мотивите за извършване на деянието. Подсъдимият не е
осъждан, видно от справката му за съдимост, по време на извършването на
деянието същият е бил непълнолетен.
Съдът
съобрази стойността на унищожената движима вещ, както и разпоредбата на чл.58а,
във вр. с чл.55 от НК.
За извършеното от подсъдимия
деяние не е предвиден минимум. С оглед редукцията на наказанието на
разпоредбата, действаща по време на извършване на деянието следва наказанието
„лишаване от свобода” да бъде заменено с наказание „обществено порицание”,
което да бъде изпълнено с прочитане на присъдата по местното радио.
При този изход на делото
следва подсъдимият да бъде осъден да заплати на основание чл.189, ал.3 от НПК
направените деловодни разноски в размер на 95,40 лв.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: