Решение по дело №414/2019 на Апелативен съд - Пловдив

_{Р Е Ш Е Н И Е}

^{№  204}

град Пловдив, 12. 11. 2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в открито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:        

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ  

                    ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ

                                         ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

                                       

при участието на секретаря Нина Стоянова и на прокурора Светлозар Лазаров, след като разгледа докладваното от  съдията - докладчик  РАНЧЕВ ВНОХД № 414 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е  по реда на Глава * от НПК.

С Присъда № 66/28.06.2019 г. по НОХД № 588/2018 г. на Пловдивския окръжен съд подсъдимият Н.Д.К. е признат за виновен, в това че на 13.12.2003 г. в гр. П., като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, умишлено е умъртвил другиго – Б. Ф. М., като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития, поради което и на основание чл. 116, ал.1, т. 6, пр. 2, вр. чл.115, вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 от НК, вр. с чл. 54 от НК е ОСЪДЕН на СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. А от ЗИНЗС е постановено подсъдимият Н.Д.К. да изтърпи така наложеното му наказание от 7 години „Лишаване от свобода“ при първоначален „Строг“ режим.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК е приспаднато от така наложеното на подсъдимия наказание от 7 години „Лишаване от свобода“ времето, през което същият е бил задържан по НПК и ЗМВР, считано: 04.05.2017 г. и от 11.10.2017 г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

Съдът е осъдил подсъдимия Н.Д.К. да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Ш.И.М. сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху посочената сума, от 13.12.2003 г. до пълното й издължаване, както и сумата от 3 600 лева, направени разноски за адвокатско представителство по делото.

Съдът е постановил веществените доказателства - черно кожено яке, сива фланела, кафява фланела, чифт дънков панталон с колан и калъф за мобилен телефон и чифт черни кожени обувки; маскировъчно зелено яке и 3 бр. пликове с тампони, взети от местопроизшествието, находящи се на съхранение при домакина на ОСО при ОП - Пловдив да се унищожат по предвидения в закона ред след влизането на присъдата в сила.

Съдът е решил, на основание чл. 112, ал. 4 от НПК, дискове с видеозаписи от извършените на 11.10.2017 г. следствени експерименти, на л. 181 и л. 189 от т. 3 от досъдебното производство да останат по делото до неговото унищожаване.

Съдът е осъдил подс. Н.Д.К. да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив, направените разноски в хода на досъдебното производство в размер на 2251,80 лева, а в полза на Окръжен съд – Пловдив сумата от 690 лв., както и 4000 лв., представляващи държава такса върху уважения граждански иск.

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от адв. К.Е. ***, в качеството му на защитник на подс. Н.К.. С жалбата се атакува присъдата във всичките й части – наказателна, относно уважения граждански иск и размера на присъдените разноски, тъй като се счита, че е неправилна, незаконосъобразна и постановена в противоречие със събраните по делото доказателства и в нарушение на процесуалните правила. Затова се иска да се отмени присъдата, като се постанови нова присъда, с която подсъдимият К. бъде признат за невинен и да бъде оправдан по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2, вр. чл. 115, вр. чл. 63, ал.2, т. 1 от НК.

Алтернативното искане е за отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

Окръжна прокуратура Пловдив, частният обвинител Ш.М. и нейният повереник – адв. Л. ***, са получили препис от въззивната жалба, но не са отправили възражения.

Подсъдимият К. и неговият защитник – адв. Е., не се възползваха от предоставената им възможност по чл. 320, ал. 4 от НПК да направят допълнителни писмени изложения към доводите в жалбата.

Прокурорът от Апелативна прокуратура – Пловдив заявява, че подадената въззивна жалба е неоснователна. Намира за доказана възприетата фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, поради което предлага постановената присъда, като обоснована, законосъобразна и справедлива, да се потвърди изцяло. 

Гражданският ищец и частен обвинител Ш.М. се явява лично и с адв. Л., като предлагат въззивната жалба на подсъдимия да се остави без уважение, а постановената присъда се потвърди изцяло. Претендират присъждане на направените разноски за участие на повереника във въззивното производство в размер на 3600 лева, за което представят пълномощно и договор за правна защита и съдействие. 

Подсъдимият Н.К. се явява лично и с адв. К.Е., като заявяват, че поддържат въззивната жалба по изложените съображения. Защитата посочва, че не е обърнато внимание на тяхното твърдение в началото на съдебното производство за допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с внесения в съда обвинителен акт, който не отговаря на изискванията на НПК. Твърди се, че в основната му част са залегнали изводите от заключенията на изготвените СМЕ, вместо съображенията на прокурора във връзка с повдигнатото обвинение за причинената смърт по особено мъчителен начин на пострадалия.

Възразява се и срещу обстоятелството, че обвинението след изминалите дълги години не се подкрепя от други доказателства, освен от направените самопризнания от подсъдимия пред полицейски служители след неговото задържане, проведените полиграфски изследвания и следствен експеримент. Накрая се прокарва теза за явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като към момента на деянието подсъдимият наскоро е навършил 16 години и е бил в началото на житейския си път.

Пловдивският апелативен съд, след като изслуша становищата на страните и извърши цялостна проверка на правилността на постановената присъда, намира за установено следното:

Подадената въззивната жалба на подсъдимия е частично основателна.

Първоинстанционното производство по делото е образувано пред Окръжен съд – Пловдив по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия Н.Д.К. за това, че на 13. 12. 2003 г. в гр. П., като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, умишлено е умъртвил другиго – Б. Ф. М., като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2, вр. чл. 115, вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 от НК.

Окръжният съд е провел съдебно следствие по общия ред, като са разпитани подсъдимият, свидетелите и вещите лица, приобщени са в съдебно заседание по съответния ред и приложените по делото писмени и веществени доказателства.

Противно на доводите на защитата, въззивната инстанция намира, че окръжният съд е възприел фактическа обстановка, с оглед на събраните по делото доказателства, изразяваща се в следното:

Подсъдимият  К. е роден на *** ***, живущ ***, български гражданин е от цигански произход, неграмотен, безработен, неженен и осъждан.

Вечерта на 13.12.2003 г. пострадалият Б. М. бил в заведението на А. П. в гр. П., кв. „С.”, на ул. „С.” № *.

Свидетелят Д.  Р. пристигнал в заведението към 20.30 часа заедно с  П.Г., Б.Ч.и негов познат на име С., като заварили пострадалия да седи на маса с други хора и да употребява алкохол. Наложило се свидетелят за около половин час да напусне заведението с групата, с която пристигнал и при завръщането им видял, че пострадалият с компанията му са си взели бутилка водка „Ф.“ и продължават да пият. Свидетелят Р. седнал при тях и също пил алкохол, но не много. Видял, че пострадалият в резултат на употребения алкохол е видимо пиян, като в един момент залял с вода момче, което седяло на тяхната маса. Свидетелят Р. не могъл  да посочи реално каква според него е степента на  алкохолното опиянение на пострадалия. Към 23.00 часа Р. си тръгнал с автомобил, заедно с придружаващите го лица. Едновременно с тях заведението напуснал и  пострадалият М.. Свидетелят видял при потеглянето на групата с автомобила, че отвън пострадалият се е заговорил с непознат за него човек, а след това се отправя сам по улицата в северна посока към р. М..

През същата вечер св. Н.А., св. Я.А.и подс. Н.К. /последните двама към онзи момент на по 16 години/, се срещнали в кв. С. на гр. П.. Свидетелят А. бил със собствения си лек автомобил „М.”, като първо качил в колата св. А. и подсъдимия К.. После се  обадил на приятелката си - св. З.М.и я поканил да се видят. Тя се съгласила и тримата я взели от дома й с автомобила, управляван от св. А.. Свидетелката седяла на предна дясна седалка, а св. А. и подс. К. седели на задната седалка. Зад св. А. се намирал  св. А., а подсъдимият стоял зад св. М..

Спрели до заведение, купили бира и кафе, които консумирали в автомобила. Малко след 23 часа, когато изпили напитките, те се насочили с управлявания от св. А. автомобил, към известния  на населението в квартала „б-б” на ул. „С.”. Там спрели пред източната /предна/  фасада  на блока да си говорят, преди да оставят св. М.. Прозорецът на шофьорската врата на св. А. не бил отворен изцяло. В това време пострадалият М., вървял по същата улица и приближил спрения от св. А. автомобил. Забелязал, че вътре се намира св. М. и започнал да псува и обижда на турски език св. А.. Попитал го защо му е взел „проститутката“ /имайки предвид св. М./, освен това му казал повече да не минава през това място. Пострадалият пресегнал с ръце през прозореца на автомобила и хванал горната част на дрехата на св. А. и започнал да го дърпа към себе си. Негово поведение убедило свидетелите А. и А., както и подс. К., че пострадалият е видимо пиян. Свидетелят  А. носел на кръста си газов пистолет. При проявената агресия от  пострадалия М. се замислил дали да го употреби, за да отблъсне нападението. Но преценил, че позицията, при която се намира - на седалката, докато М. го държи с ръце в областта на  шията, не му позволява да го направи. Затова започнал да натиска вратата на автомобила навън, за да отблъсне М. и излезе извън автомобила. Свидетелката М. опасявайки се, че може да  последва  по-сериозен конфликт, започнала да дърпа св. А. навътре в автомобила и му   попречила да излезе навън. Тогава подс. К., ядосан от поведението на М., решил да излезе от автомобила и да се  саморазправи с пострадалия. Отворил задна дясна врата и бързо слязъл от автомобила. Насочил се към М., преминавайки покрай предната част на колата и започнал да го удря с юмруци. Вследствие на това  пострадалият паднал на земята в една локва. След като се изправил М. решил да избяга и започнал тичешком да се отдалечава от колата в посока на намиращия се наблизо трансформатор. Подсъдимият тичайки също го последвал и като го настигнал извадил нож с дървена дръжка, с дължина на острието около 12 см, който носел у себе си. С ножа  нанесъл удар в тялото на пострадалия М. откъм гърба, в лявата му част, след което се върнал в автомобила при останалите. Бил видимо спокоен  и казал  на седящия до него св. А., че  трябва да тръгват бързо, защото е „ударил” пострадалия, пояснявайки, че го е направил с нож. Свидетелите А. и А. ясно разбрали вложения смисъл на думите на подсъдимия, но първият от тях не повярвал на приказките му. Свидетелят А. подкарал автомобила и четиримата се отдалечили от мястото, като след малко оставили св. М.. При придвижването им с колата св. А. и подсъдимият се уговорили да не казват на никого за случилото. Свидетелят А. чул техния разговор, но продължил да не вярва на казаното от подсъдимия, че е „ударил“ с нож пострадалия. Малко след това тримата се разделили. Преди да се прибере в дома си, подс. К. отишъл до брега на р. М., северно от №*на ул. „К.” в гр. П. и хвърлил в реката ножа, с който пробол пострадалия.

В резултат на нанесения от подс.  К. на пострадалия М. удар с нож са били причинени: прободно-порезна рана на гърба в ляво, до гръбначния стълб; нараняване на лявата половина на белия дроб с разрязване на сравнително големи разклонения на бронхите и съдовете на белия дроб; разрязване на долния ръб на шесто ребро в ляво; разрязване на левия страничен израстък на 6-ти гръден прешлен. Тези наранявания  причинили излив на кръв в гръдната кухина в ляво и навлизане на въздух в лявата половина на гръдната кухина /пневмоторакс/. Пострадалият започнал да изпитва сериозни затруднения в дишането, тъй като вдишвал и поглъщал кръв, поради което и викал за помощ.

Към  23,30 ч. на същата дата, А. Г. бил в близост до блока на ул. „С.“ и пред входа на №*, тъй като искал да се срещне с бившата си приятелка - св. А. Х.. Подсвирвал с уста и викал името на свидетелката, но тя забелязала, че е употребил алкохол и не изявила желание да се среща с него. Междувременно, свидетелката чула викове на жени и някаква шумотевица пред съседния вход, но тъй като живеела в чупката на блока, не могла да види каква е причината. На следващия ден св. Х. разбрала, че някакво лице е намушкано с нож и това е причината за чутите от нея викове.

Пострадалият М., след като бил прободен с ножа в близост до трансформатора, въпреки  сериозното нараняване, успял да се добере до жилищния вход на  ул. „С.” № *, който бил на разстояние около 100 метра. Потърсил помощ, като започнал да тропа по вратите на апартаментите. Той се изкачил до втория етаж на входа и започнал да чука на вратата на св. А.  По това време тя  спяла, но се събудила, станала от леглото и отворила входната врата на жилището си. Видяла го да лежи до прага й, като около тялото му видяла кръв. Попитала кой го е ударил, но той не й отговорил, а само на турски зовял за помощ. Свидетелката започнала също да вика за помощ и се появили нейни съседи, бил подаден и сигнал до полицията. Живеещия на съседната улица св. А. А. гледал телевизия, когато според него след 23.00 часа до тях дошъл негов познат. Той му съобщил, че неговият шурей - пострадалият М., се намира на ул. „С.“ в бл. 4002 и е ударен с нож. Свидетелят веднага отишъл на адреса и видял пострадалия да седи превит на две  и около него има кръв. Освен това забелязал, че по тялото на М. има прободна рана в лявата страна. Попитал го кой го е пробол, но пострадалият само  охкал. Свидетелят успял да качи М. с помощта на съседско момче в неговата кола и го закарали до О.б.. При приемането му в Спешно отделение и хирургия при МБАЛ „П.”АД, пострадалият вече се намирал в клинична смърт. Направеният опит за реанимация, включващ и торакотомия, бил неуспешен и лекарите констатирали настъпването на смъртта му.

През целия период след нападението над него, извършено от подс. К. на 13.12.2003 г. пострадалият изпитвал страдания и мъчителни изживявания, които продължили до настъпване на смъртта му.

След получения сигнал за случилото се, при пристигане на разследващия екип, около блока, жилищния вход и на мястото, където пострадалият лежал, преди да бъде откаран в лечебно заведение, бил извършен оглед на местопроизшествието. В резултат на извършените действия по разследване били съставени протокол и фотоалбум към него /л. 5-11 от т.1 на ДП/. При огледа били иззети: 3 бр. тампони, напоени с кафеникавокафява течност и поставени в пликове.

С протокол за доброволно предаване от 14.12.2003 г. /л. 12 от т.1 на ДП/, били приобщени дрехите, с които пострадалият бил облечен в нощта на убийството /черно кожено яке, сива фланела, кафява фланела, чифт дънков панталон с колан и калъф за мобилен телефон и чифт черни кожени обувки/.

С протокол за доброволно предаване от 07.01.2004 г. /л. 86 от т.2 на ДП/, чрез предаването й от А. Г., била приобщена зелена маскировъчна шуба/яке.

В края на месец април  2017 г. подс. К. се срещнал със св. К. А. по повод метадонова програма, в която двамата били включени. По това време на улицата покрай тях преминал св. Я.А.и тогава подс. К. заявил на св. К. А., че той е убил пострадалия М., който е известен с името „Г.“. Казал на свидетеля, че първоначално двамата със св. А. - „Ф.“ са започнали да бият пострадалия, а след това от колата е излязъл св. Я.А.и е ударил с нож пострадалия Г., който е побягнал. На следващия ден св. А. му казал да не съобщава на никого. Свидетелят К. А. повярвал на казаното му от подсъдимия и на свой ред го преразказал на други хора в кв. „С.”.

В началото на  месец май  2017 г. твърденията на подс. К. достигнали до знанието на полицейски служители в отдел „КП“ при ОД на МВР – П., които възобновили и работата си по разследването на случая. Подсъдимият К. бил разпитан няколкократно като свидетел, вкл. и пред съдия, при което заявил, че автор на убийството е св. Я. А.. Обяснил, че  преди това той, Я.А.и Н.А. са излезли от колата, провокирани от поведението на  пострадалия. Тримата започнали да удрят пострадалия до момента, в който св. Я.А.извадил нож и нанесъл един удар в тялото на пострадалия. След това пострадалият се отдалечил и подсъдимият го видял да влиза във входа на един от жилищните блокове  на ул. С.. Свидетелят К. А. също бил разпитан пред съдия, където потвърдил версията на подс. К. при какви обстоятелства и в присъствието на кои  лица, св. Я.А.е намушкал с нож в гърба пострадалия М. – „Г.“.

Разследващите органи, с оглед на така съобщените им факти започнали да събират активно сведения и доказателства за установяване авторството на деянието. При установения кръг от присъстващи лица на произшествието планирали провеждането на техните разпити за изясняване на обективната истина. На това основание, за да се подпомогне разследването било поискано и получено психологическо подпомагане от И. по п. при МВР – С., с цел провеждане на полиграфско изследване.

На 10.10.2017 г., за тази цел в отдел „КП“ при ОД на МВР - П. били доведени св. Я. А., св. Н.А. и подс. К., които били разпитани в качеството им на свидетели по делото. За проверка на показанията, депозирани от подс.  К., тогава в качеството му на  свидетел, били извършени разпознавания /л. 190-195 от т. 3 на ДП/, при които той посочил св. Я. А., като лицето, за което по-рано е заявил, че е извършител на убийството на пострадалия М., а св. А., с прякор „Ф.” е управлявал лекия си автомобил и е присъствал на инцидента.

Свидетелката Й., в качеството си дипломиран психолог, провела полиграфски изследвания на далите за това доброволно съгласие свидетели  Я.А.и Н.А.. Резултатите от изследванията дали основание на св. Й. да заключи, че св. Я.А.и св. А. не са участвали в извършване на престъплението, но знаят кой е извършителя и го прикриват. При тези данни и проведените следтестови беседи се установило в степен на вероятност, че те са станали свидетели на  част от действията на подс. К., който им е заявил, че е намушкал пострадалия. Двамата били разпитани в качеството на свидетели, като независимо един от друг потвърдили, че от автомобила, в който са се намирали, след появата на пострадалия М., е излязъл единствено подс. К.. Той нанесъл няколко удара в тялото на пострадалия, който паднал на земята. След това е побягнал, при което подсъдимият го подгонил, като след малко се върнал, влязъл в автомобила и заявил, че е „ударил“ пострадалия с нож.

Проведеното от св. Б. отделно изследване на подс.  К., от своя страна, го довело до извода, че той е вероятният извършител на убийството. Като част от полиграфското изследване св. Б. провел и следтестова беседа, при която К. заявил, че е автор на нанесения удар с нож на пострадалия М. в нощта, когато същият е бил убит.

Получените резултати от изследванията и беседите на двамата психолози със свидетелите Я.А.и Н.А., както и с  подс. К. били предадени  на  разследващите и на ангажираните по случая полицейски служители при ОД на МВР – П.. На това основание оперативните действия предхождали проведените разпити на А., А. и К.. При извършването им полицейските служители се координирали помежду си, като пред св. П., който беседвал с подс.  К., последният признал, че именно той е намушкал пострадалия М. в гърба, описал част от фактическата обстановка по случая и как след като се е разделил със свидетелите А. и А., изхвърлил ножа в близост до дигата на р. М..

На 11.10.2017 г. подс. К., след повдигането на обвинение в присъствието на назначения му служебен защитник и при извършения разпит като обвиняем потвърдил, че е намушкал веднъж в областта на гърба пострадалия М., който след това побягнал към близките блокове. Посочил фактически подробности за  ножа и начина, по който е пробол пострадалия.

На същия ден бил извършен и следствен експеримент с участието на подс. К. и служебния му защитник, при провеждането на който същият посочил улицата и мястото, където е нанесъл удар с нож на пострадалия М., както и механизма, по който го е направил /л. 168, с фотоалбум и диск л. 169 - 181 от т. 3 на ДП/.

Впоследствие е проведен втори следствен експеримент, на който подс. К. в присъствието на служебния му защитник посочил и мястото, където е хвърлил ножа, с който е пробол в гръб пострадалия М. /л. 182, с фотоалбум и диск л. 183-189 от т.3 на ДП/.

От заключението на изготвената на досъдебното производство СМЕ, прочетено и прието след изслушването на заменено в съдебно заседание вещо лице е видно, че при аутопсията на трупа на Б. М. са били установени: прободно-порезна рана на кожата на гърба в ляво до гръбначния стълб; нараняване на лявата половина на белия дроб с разрязване на сравнително големи разклонения на бронхите и съдовете на белия дроб; кръв в гръдната кухина в ляво; наличие на въздух в лявата половина на гръдната кухина /пневмоторакс/; аспирация /вдишване на кръв/; наличие на кръв по хранопровода и в стомаха, данни за остро малокръвие на вътрешните паренхимни органи, разрязване на долния ръб на шесто ребро в ляво, разрязване на левия страничен израстък на 6-ти гръден прешлен, състояние следоперативно отваряне на лявата половина на гръдната кухина /торакотомия/, следи от инжекционни убождания в областта на шията, охлузване по предната повърхност на дясната колянна става. Смъртта на лицето се дължи на остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност в резултат на остра кръвозагуба и събиране на въздух в лявата половина на гръдната кухина с притискане на лявата половина на белия дроб. Значение за смъртта има и аспирацията /вдишването/ на кръв в белия дроб от разрязаните съдове и големи разклонения на бронхите в лявата половина на белия дроб. Смъртта не е настъпила непосредствено след нараняването и е било възможно пострадалият да измине известно разстояние, да потърси помощ и др.

Кожната рана е с характера на прободно-порезна и е причинена от действието на предмет с остър, режещ ръб и остър връх /нож и др./. Раневият канал е с дължина около 12 см, с посока отзад напред, отгоре надолу и леко отляво надясно. Предвид намалението на обема на лявата половина на белия дроб и промяната на анатомичното съотношение между него и гръдната стена дължината на раневия канал е най-късата дължина с възможност раневият канал да е с по-голяма дължина. От характера на кожната рана и раневия канал за нараняващия предмет е достигнато до извода, че неговото острие е с най-голяма ширина не повече от 28 мм. Дължината на острието е по-къса от 12 см. Острието на предмета, респективно ножа, е проникнало в меките тъкани на гърба и в гръдната кухина с острието нагоре. Острието е само с един режещ ръб и гръб с дебелина около 2-3 мм, който по време на проникването в кожата и в гръдната кухина е бил обърнат надолу.

Преди смъртта си пострадалият е консумирал алкохол и се е намирал в средна степен на алкохолно опиване /л. 65 - 70 от т.1 на ДП/.

От заключението по изготвената на досъдебното производство тройна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 165/2017 г. е видно, че смъртта на Б. М. е настъпила в резултат на остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, поради остра кръвозагуба и събиране на въздух в лявата половина на гръдната кухина /левостранен пневмоторакс/, с притискане на левия бял дроб, като за настъпването на смъртта е допринесла и развилата се аспирация на кръв в белите дробове от разрязаните съдове и разклонения на бронхи в левия бял дроб. Установените травматични увреждания са причинени от действието на предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто по своята характеристика може да е нож, каквито са и самите данни от разпитите на свидетелите, характеристиките на причиняващия предмет са подробно описани в първоначално изготвената съдебно-медицинска експертиза на труп, като те са съобразени точно с характеристиките на наличния раневи канал в гръдната кухина. Пострадалият Б. М. е имал възможността и е изпитвал мъчителни болки и страдания, мъчителен недостиг на въздух, осъзнавал е безпомощното си състояние и настъпването на смъртта, т.е. смъртта е настъпила по особено мъчителен за него начин /л. 112 - 120,  т. 3 от ДП/.

От заключението на изготвената допълнителна тройна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 256/2017 г. се установява, че особено мъчителния начин за пострадалия се е проявил, предвид състоянието му  след травмата, пряко свързано с настъпването на смъртта, при което той е изпитал по-продължителни и силни страдания и мъки, отколкото при обичайно настъпване на смъртта. Това може да е свързано, както с използваното средство, така и с продължителността на настъпване на смъртта и изпитваните болки и страдания през това време. В случая вещите лица нямат предвид прилагане на някакви специални изтезания. Пострадалият трябва да е бил в съзнание, за да е могъл да чувства болките.

Анализът на естеството на травматичното увреждане, патогенетичните и патофизиологичните промени, както и причината за смъртта са тези, които определят дали е довело до изпитване на свръхмерни болки и страдания, мъчително състояние на предсмъртна болка и безпомощност, задух, нарушения в дихателния и сърдечен ритъм, ясно осъзнати и чувствания от загиващия, т.е. смъртта да е настъпила по особено мъчителен за него начин. Свидетелските показания са допълнително потвърждение, визуален и словесен израз на този мъчителен начин.

Според заключението, в конкретния казус развилата се кръвозагуба, както и фактът, че смъртта на пострадалия е настъпила за по-продължителен период от време, а не веднага след нанасянето на увреждането, липсата на значима черепно-мозъчна травма дават основания за извода, че пострадалият е бил в ясно съзнание непосредствено след травмата. Наличието на развиваща се дихателна недостатъчност в резултат на директните наранявания и разхерметизирането на гръдната клетка, състоянието на мъчителен недостиг на въздух и учестяването на сърдечната и дихателната честота, с мъчителен и неовладяем задух, създава усещане у пострадалия за безпомощност и предусещане на настъпваща смърт, което е безспорно особено мъчително усещане. Тези усещания са засилени и от вдишването не на въздух, а на кръв в белите дробове, което е довело до тяхното частично „запушване” и изключване от дишането, т.е. отново до изявен задух с тежките последици от него. Относно изпитваните болки и страдания е отчетено наличие на субективен фактор, който е строго индивидуален за всеки човек и зависи до голяма степен от неговия праг на чувствителност и болка. Не съществува обективен медицински метод, по който да бъдат установени техните сила и интензитет. В медицината има обобщени критерии за чувството на болка, изхождайки от клиничния опит на лекарите и от естеството и локализацията на увреждането. В случая не е толкова значима болката от нараняването и последващата патофизиологична верига, колкото мъчителния задух, недостиг на въздух и задушаване до самото настъпване на смъртта. Това е типичен пример за настъпване на смърт при сравнително ясно съзнание с изпитване на значителни мъчителни усещания от липсата на кислород в резултат както на самата кръвозагуба, така и от значителното нарушение в акта на дишането, поради разхерметизирането на гръдната клетка и изливането и събирането на кръв в нея /л. 126-134 от т. 3 от ДП/.

От заключението на изготвената на досъдебното производство комплексна, съдебно-психиатрична и психологична експертиза е видно, че подс. К. не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ - гр. П.. Получавал е психиатрична помощ в заведението, във връзка със зависимост към психоактивни вещества. Установената диагноза е психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на опиоиди, синдром на зависимост. Качеството на психичните му функции е съхранена.Той е бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи във времевия период 13-14 декември 2003 г., както и към момента на изготвяне на заключението. В състояние е да участва във всички етапи на наказателния процес и да се защитава сам. Може да дава достоверни показания, относно фактите, имащи значение за делото /л. 147- 161 от т. 3 на ДП/.

От заключението на изготвената на досъдебното производство химическа експертиза, концентрацията на алкохол в кръвта на починалия М. е била 2,09 на хиляда /л.64 от т. 1 на ДП/.

От заключенията на изготвените съдебно-медицински експертизи на ВД № 01/04; № 86/03 и  № 87/03 на досъдебното производство е видно, че по мъжка зимна шуба от сиво-зелен маскировъчен плат, не се е доказало зацапване с кръв; по черно кожено яке, фланела, дънков панталон и 1 чифт кожени обувки има зацапване от кръв, която е човешка и е от група А /бета/, като е възможно да произхожда от Б. Ф. М., но и от всяко друго лице с тази кръвна група; по марлени тампони с червеникави зацапвания има зацапване от кръв, която е човешка и е от група А /бета/, като е възможно да произхожда от Б. Ф. М., но и от всяко друго лице с тази кръвна група /л. 72, л. 74 и л. 76 от т. 1 на ДП/.

Съдът е счел заключенията на вещите лица, като изготвени професионално и с необходимите опит от съответната област.

Окръжният съд е възприел фактическата обстановка, въз основа на кредитираните частично обяснения на подс. К. и показания на св. З. М., в по-голямата част от показанията на св. Я. А., основно от показанията на свидетелите Д. Р., И. М., Р. Г., А. Х., А.А.З. К.,Д. А., А. А., А. М., К. А., И. Й., И. Б., Е. П., Б. М., Н.А., К. А., И. П., Ш.М., А. Н. и Р. О..

За изясняването й са спомогнали и приобщените по реда на чл. 283 НПК материали от досъдебното производство, съответно: от т. 1 - протокол за оглед и фотоалбум /л. 5 - 11/, протоколи за доброволно предаване /л. 12, л. 86, л. 87/, удостоверение за наследници /л. 61 /, СХЕ /л. 64/, СМЕ на труп /л. 65 - 70/, СМЕ на ВД /л. 82, л. 74, л. 76/; от т. 3 - протокол за обиск на лице /л. 30/, тройна СМЕ /л. 112 - 120/, допълнителна СМЕ /л. 126 - 134/, комплекса СППЕ /л. 147 - 161/, след. експерименти /л. 168 - 180, л. 182 - 188/, ВД – 2 бр. СД /л. 181 и л. 189/, протоколи за разпознаване /л. 190 - 192, л. 193 - 195/, свидетелство за съдимост /л. 236 - 237, л. 239, л. 242 - 244/ и характеристика /л. 240/; от том 4 - удостоверение за раждане /л. 16/ и полиграфско изследване № *, с изтекъл гриф за секретност към 18.04.2018 г. 

Настоящият състав на Апелативния съд, противно на тезата на защитата, намира, че на досъдебното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с внесения в съда обвинителен акт, както и при събирането на доказателства за установяване участието на подсъдимия К. във вмененото му престъпление.

На разпоредителното съдебно заседание и впоследствие пред Окръжния съд не е поставян въпросът за съответствието на обвинителния акт с разпоредбите на НПК, но въпреки императива в чл. 248, ал. 3 от НПК, няма пречка въззивният състав да вземе отношение.

Внесеният срещу подс. Н.К. обвинителен акт отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК, като в него са намерили отражение всички обстоятелства, свързани с извършеното престъпление от подсъдимия, времето, мястото и начина на извършване, базирани на събраните по делото доказателства, вкл. и заключенията на вещите лица, пълните данни за личността на дееца, правната квалификация на престъплението и др. - съществени реквизити, предвидени в закона, като не се установява допуснато нарушение на процесуалните правила, ограничило правото му на защита по смисъла на чл. 249, ал. 3, т. 1 от НПК.

На разпоредителното съдебно заседание адв. Е. е възразявал за допуснати други процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на подсъдимия във връзка с допускането на полицейски служители в качеството на свидетели, въпреки че са извършвали процесуално-следствени действия, както и за липсата на допуск до работа с класифицирана информация на К.. И по този повод обосновано е съобразено, че всъщност се касае за нарушения на процесуалните правила, свързани с допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства по смисъла на чл. 248, ал. 4 от НПК - предмет на обсъждане, впоследствие от първостепенния и въззивния съд.

Действително за настоящото дело е характерно, че липсват други преки доказателства, освен гласните такива, свързващи подсъдимия К. с престъпното деяние. И това е така, защото на местопрестъплението не са били констатирани, оставени от извършителя следи или веществени доказателства, за да може да се направи обективен извод за авторството на деянието, което е довело до спиране на наказателното производство за продължителен период от над 13 години.

Затова от особено значение е гласните доказателствени източници да се анализират поотделно и във взаимовръзка с останалите писмени и веществени доказателства, за да се достигне до несъмнен извод за съпричастността на подсъдимия към инкриминираните събития.

Правилно окръжната съдебна инстанция, при възприемането на фактическата обстановка е съпоставила гласните доказателства по категории от свидетели с обясненията на подсъдимия, които се явяват годен източник на информация и изразяват неговата защитна позиция, както и с останалите събрани по делото доказателства.

На първо място, са обсъдени показанията на свидетелите Я. А., Н.А. и З. М., които са присъствали на по-голямата част от възникналия инцидент между подсъдимия и пострадалия.

Показанията им са важни във връзка с установяване на времето и мястото на произшествието на 13.12.2003 г. в гр. П., в какво са се изразили и спрямо кого са били насочени действията на пострадалия, за отношението и ответните действия на намиращите се в автомобила свидетели и подс. К. спрямо него.

В съдебно заседание са установени различия в разказите на основните свидетели за някои детайли от инкриминираните събития, които са преодолени успешно с преразпита им, прочитането на предходните им показания /за А. по чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК и за А. по чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК/, провеждането на очни ставки между тях и подс. К..

Въпреки нюансите в показанията им, поради отдалечеността на инкриминираните събития, същите са категорични за това как през въпросната вечер св. А. е управлявал лекия си автомобил „М.“ и до него, на предна дясна седалка, е стояла св. М., а зад тях в купето при същата последователност - св. Я. А. и подс. К..

Свидетелите А. и А. описват в показанията си как намиращият се отвън до шофьорската врата пострадал с агресивни действия /с отправяне на обидни думи и дърпането за яката на връхната дреха/ е предизвикал конфликта с първия от тях, в резултат на което се е  намесила св. М. и се е опитала да го възпре да не излиза навън. Разказват как подс. К. е излязъл от задната врата на автомобила и в близост до тях първоначално физически се е саморазправил с пострадалия, след което го е последвал при бягството му и за известно време са го загубили от поглед, но малко по-късно при завръщането си в колата им е споделил, че го е „ударил“ с нож. Потвърждават неизменно при показанията си, вкл. и при проведените очни ставки, че не са видели процесното намушкване с нож от страна на подс. К. спрямо пострадалия, но са категорични по отношение на направеното от него признание, че е сторил това. 

Свидетелката М. потвърждава, че през процесната вечер е била с тримата мъже в колата на предна дясна седалка, но няма спомен за възникналия конфликт между пострадалия и св. А., за опита си да възпре последния да слиза от автомобила, както и подс. К. да излиза навън по този повод и физически да се саморазправя с някакво друго лице, нито той да е споделял пред тях да е нанасял удар с нож по него. Твърди, че впоследствие е разбрала за намушкването на някакво момче от махалата. По този повод, правилно е преценено, че нейните показания са частично достоверни и съвпадат в известна степен с твърденията на другите двама свидетели по отношение на присъствието й по време на инцидента, мястото й в лекия автомобил, невъзможността й да установи дали пострадалият е бил намушкан с нож и връщането й до нейното жилище. В другата им част, показанията на св. М. не само са напълно нелогични, но и очевидно изразяват отказа й да окаже съдействие за разкриването на обективната истина по случая.

При извършения изключително подробен анализ на показанията на двамата основни свидетели - Н.А. и Я. А., Окръжният съд е достигнал до логичния извод, че въпреки някои противоречия, следва да се приемат за достоверни твърденията им за тяхното присъствие в част от инкриминираните действия на подс. К. спрямо пострадалия, както и за уговорката им да не коментират случая.

К. А. е допусната като свидетел на досъдебното производство по повод на променената позиция на подс. К. в обясненията му за това, че не е автор на деянието, как впоследствие са се събрали тримата в дома й със свидетелите Я.А.и Н.А., където са се уговорили да си мълчат за случилото се, както и впоследствие да го е заплашвала и да са му предлагали пари, за да мълчи за убийството. В показанията си св. А. е категорична за това, че не познава подс. К., както и преди да бъде разпитвана, да е знаела за инцидента с пострадалия М. или да е присъствала на подобни уговорки и заплахи.

Правилно в тази връзка е преценено, че св. Я. А. в показанията си за това, че са се разбрали после да не казват за случая, всъщност визира времето, когато и тримата са били още в автомобила на А.. Действително, донякъде разбираем се явява и изявеният стремеж от страна на св. Н. А., в началото на досъдебното производство да премълчава своето знание за случилото се и да не споменава имената на  св. М., с която по това време са имали близка връзка. Подобно поведение първоначално по време на разследването е имал и другият важен свидетел – Я. А., което е типично за лица с този етнически произход в стремежа им да избягват срещи с органите на реда. Но впоследствие и двамата основни свидетели са дали подробни показания не само пред разследващите органи, но и пред съдия, в които са изяснили пълноценно фактическата обстановка по случая, както и за уговорките им да не коментират повече инкриминираните събития /Вж. л. 69 – 70; л. 89 -90; л. 92 – 93; л. 106 – 107 от т. 3 на ДП/. Не без значение е и обстоятелството, че по отношение на основните съобщени от свидетелите А. и А. съставомерни факти, тяхната позиция в показанията им е останала неизменна на проведените очни ставки в съдебно заседание не само със св. М., но и с подс. К..

На второ място, е отделено внимание на показанията на полицейските служители – З. К., И. П., Д. А., И. Й. и И. Б., участвали в разкриването на случая.

Свидетелите К., П. и А. са служители от ОД на МВР – П., които през месец май 2017 г. са възобновили работата си по случая след получаването на информация от св. К. А. за споделените от подс. К. данни за авторството на неразкрито от 2003 г. убийство на пострадалия М.. Тази информация им позволила да се установи кръгът от лица, които са имали тогава досег с пострадалия – Н.К., Н.А., Я.А.и З. М.. Полицейските служители констатирали наличието на сериозно разминаване в изложените версии на мъжете за случая, тъй като първоначално Н. К. сочел като извършител на деянието Я. А.. Но последният заедно с А. твърдели обратното, че намушкването е извършено от К.. И поради възникналите противоречия между тримата по най-важния въпрос за авторството на деянието, криминалистите поискали съдействие от специалисти от И. по п. на МВР – свидетелите Й. и Б., които провели поотделно с тях изследвания с полиграф, подготвителни и следтестови беседи.

Свидетелката Й. направила част от изследванията, като резултатите показали, че Я.А.не е съпричастен към престъплението и вероятно знае кой е намушкал пострадалия, а за Н.А., че не е автор на престъплението, но вероятно прикрива кой го е извършил. Свидетелката Й. споделила за резултатите от изследванията на криминалистите, които на свой ред, независимо един от друг, провели беседи с двете лица и те им разказали подробно какво знаят за случая. Веднага на същия ден А. и А. били разпитани като свидетели от разследващите органи, а впоследствие дали подробни показания и пред съдия.

Свидетелят Б. провел отделно полиграфското изследване на подс. К., което показало в степен на вероятност, че той е намушкал пострадалия през вечерта на инцидента. При осъществената след това беседа пред криминалистите подсъдимият описал случая и признал за авторството на деянието. На същия ден следобед в присъствието на служебно назначен защитник спрямо Н.К. било повдигнато и предявено обвинение за квалифицирано убийство, като при разпита в това му качество посочил нови допълнителни факти за инцидента и заявил категорично, че той е нанесъл удара с нож в областта на гърба на пострадалия.

Впоследствие на този ден разследващите органи провели последователно два следствени експеримента с участието на обв. К., на неговия служебен защитник и поемните лица – свидетелите О. и Н., както и експерти от БНТЛ – П., които изготвили фотоснимки и видеозапис. Там присъствали и оказвали съдействие по опазване на обществения ред и полицейските служители – свидетелите К., П. и А.. По време на извършването им подс. К. завел присъстващите на местата, където са се развили инкриминираните събития, обяснил им накратко как са протекли и демонстрирал начина на намушкването с нож на пострадалия, както и къде го е хвърлил в реката.

Показанията на горепосочените полицейски служители са важни, тъй като описват хронологията на извършените оперативно-издирвателни мероприятия, в резултат на които е придобита от тях информация, довела до възобновяването на разследването и разкриването на случая след повече от 13 години. Но тъй като се касае за проведени извънпроцесуални беседи със заподозрени лица от служители на МВР /оперативни работници по криминална линия^[1] или психолози, провеждащи полиграфско изследване^[2]/, съгласно утвърдената съдебна практика, показанията им имат производен характер и не могат да обосноват обвинителната теза, а само в по-косвен план да установят факти и обстоятелства, даващи основа за последващите действия по разследване в рамките на НПК.

Същевременно свидетелите К., П. и А., като служители на МВР са присъствали на последвалите процесуално-следствени действия /следствени експерименти с обв. К./ и според чл. 118, ал. 1, т. 3 от НПК, няма законова пречка да дават показания за констатациите на следователите, като разследващи органи^[3].

 

Поради тези причини, първостепенният съд е подходил с особено внимание относно удостоверените в техните показания обстоятелства за инкриминираните събития.  Обосновано е съобразено, че в показанията на тази група свидетели са установени фактите за начина, по който се е събирала информацията по случая и поведението на всяко едно от лицата, за които е имало данни да са съпричастни по случая. В тази връзка показанията на свидетелите Й. и Б. са възприети, не с оглед на резултата от проведените полиграфски изследвания за К., А. и А., а по отношение на изразеното от подсъдимия, като уличено лице психично състояние и изразено поведение.

По отношение показанията на св. К. са констатирани някои несъответствия за начина на протичане на беседите със заподозрените лица, тъй като пред съда е казал, че са провеждани последователно, а на досъдебното производство паралелно, което е наложило със съгласието на страните тяхното прочитане по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК. Същото е относимо и за св. И. П., като са прочетени част от неговите показания от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 3 от НПК.

Показанията на горепосочените полицейски служители във визираните части се подкрепят от останалите, събрани по надлежния ред от разследващите органи гласни и писмени доказателства, видно от обясненията на подс. К. след привличането му по надлежния ред като обвиняем и резултатите от проведените с негово участие в присъствието на защитник следствени експерименти, както и показанията на основните свидетели А. и А..

По инициатива на защитата пред съда са разпитани в качеството на свидетели и поемните лица от  следствените експерименти с подсъдимия – О. и Н.^[4].

На трето място, са обсъдени неоспорените от страните показания на свидетелите, които са добили впечатления за събитията преди или след извършването на инцидента с пострадалия или за характеристични данни, като за установяването на тези обстоятелства няма възражение от страните – Р. /вкл. прочетените по чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК/, Г., Х., А, А. А., А. М., А., П. и М..

На четвърто място, от особена важност е обсъждането на обясненията на подс. Н.К. в тяхната взаимовръзка с останалите гласни и писмени доказателства, като обосновано е приета с доверие съответната част от тях.

Следва да се кредитират първоначалните му обяснения от досъдебното производство след привличането му като обвиняем в присъствието на служебен защитник, в които е признал за авторството на деянието и е описал фактическата обстановка по случая, идентична по своите основни параметри с показанията на свидетелите А. и А., както и резултатите от проведените с негово участие и на защитника му следствени експерименти. Тези негови обяснения са приобщени по надлежния ред при условията на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от НПК и имат своята доказателствена стойност, съгласно налагащите се напоследък европейски стандарти /т.3, л.41 от ДП/^[5].

Основателно са преценени за достоверни и обясненията на подс. К. пред съда в частта, в която не отрича за присъствието си в автомобила на св. А. в инкриминираната нощ, за останалите пътници и местоположението им, когато до тях се е приближил пострадалият М.. Няма пречка за възприемането и на твърденията му за основанията и проявеното агресивно  поведение от пострадалия спрямо св. А.. Той не отрича, че по това време е напуснал купето на автомобила и впоследствие пострадалият е бил прободен с нож в областта на гърба. В тази част неговите обяснения са подкрепени от останалите гласни и писмени доказателства по делото.

Подробно са обсъдени и основателно са отхвърлени като непоследователни, нелогични и противоречиви обясненията на подс. К. в останалата им част, в които отрича съпричастността си към вмененото престъпление. Версиите, които е излагал по време на досъдебното и съдебно производство са протекли в няколко насоки – първоначално, че само той е излизал от автомобила и е автор на деянието; впоследствие, че е взел участие само във физическата саморазправа с пострадалия; че само е излязъл от автомобила, но няма участие в действията спрямо пострадалия; че изобщо не е излизал от автомобила и не е взел участие в саморазправата с пострадалия, а това са направили свидетелите А. и А., като последният го е и намушкал и т.н. Единствено подкрепена от другите гласни доказателства е първоначалната версия на подс. К., видно от показанията на свидетелите А. и А., както и  отчасти от св. М..

Също така, изолирани от другите гласни доказателства по делото са и обясненията на подс. К., за това че след като пострадалият е бил намушкан и погребан, тримата със свидетелите А. и А. се срещнали в дома на св. А., като са се разбрали на никого да не казват за случилото се, както и че последната го е заплашвала и му е предлагала пари, за да си мълчи.

Подсъдимият К. при разпита му в съдебно заседание на зададените пояснителни въпроси не е съумял да посочи изобщо в какво са се изразили отправените тогава спрямо него заплахи, като е отрекъл родителите на св. А. да са го заплашвали, което внася съмнение в достоверността на подобни твърдения. Правилно е съобразено, че св. А. и неговата майка нямат интерес от прикриването на посочения от подсъдимия извършител на убийството – св. А., а само, ако действително са били замесени в конкретното деяние. Свидетелката А. е категорична в показанията си, че към този момент не е познавала изобщо подс. К., отрича за наличието на подобна среща с отправяни спрямо него заплахи и предлагани пари. Свидетелят А. не е демонстрирал с процесуалното си поведение на досъдебното производство някакво различно отношение към останалите – подс. К. и св. А.. Напротив, той още от самото начало на разследването е твърдял, че не знае как и кой е извършителя на убийството. И това е в резултат на уговорката между тримата веднага след деянието още в лекия автомобил, да не разказват на никого за случилото се. Логичен се явява и неговия мотив, с който обяснява защо първоначално е отричал да е запознат със случая, защото макар и да е разбрал от думите на подс. К., че е намушкал пострадалия с нож, към този момент не му е повярвал, а после като разбрал, че е истина, се е притеснил заради разкриването на отношенията си със св. М.. По същия начин и св. А. първоначално е отричал да знае нещо по случая, поради направената след деянието уговорка в автомобила между тях. Едва впоследствие в резултат на възобновяване на разследването, при проведените с тях първоначални беседи на криминалистите и психолозите от МВР, двамата свидетели са споделили, поотделно, но по почти идентичен начин основните обстоятелства по случая, свързващи авторството на деянието с подс. К., които впоследствие са и скрепени по надлежния процесуален ред в дадените показания, вкл. и пред съдия. Още повече и че разказите им са в унисон с първоначалните твърдения на самия подсъдим, който след привличането му като обвиняем, в присъствието на защитник е дал обяснения, както и доброволно е участвал в проведените следствени експерименти, в които не е отрекъл авторството си.

В този ред на мисли, няма как да се възприеме и тезата на подсъдимия, че св. Я.А.му е споделил, че ще го издаде и тогава е решил да го „изпревари“. Напротив, от страна на св. А. липсват обективни данни по делото да е осъществявал подобни действия, а по-скоро инициативата за подобен ход е от страна на подс. К., който първи е „споделил“ със св. К. А., че Я. е намушкал с нож пострадалия. Или реално, в началото на месец май 2017 г., основанията да се възобнови разследването по случая е именно полученото съобщение от този свидетел в полицията, което е наложило да бъде извикан в полицията, за да потвърди тази версия и подсъдимият. За разлика от него, с поведението си свидетелите Я. А. и Н. А. до този момент не са разкривали на полицията някакви факти за инцидента и това е станало много по-късно.

Поради тези причини и настоящият въззивен състав намира за обосновано виждането на Окръжния съд, че последващите обяснения на подс. К., с които отрича съпричастността си по случая, се явяват негова защитна теза, опровергана по категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Този извод се налага и при запознаването с проведените между подс. К. и горепосочената група от основни свидетели очни ставки в съдебно заседание, на които проличава неговата неубедителна версия за инкриминираните събития.

Не отговарят на действителността и твърденията на подс. К., че тъй като е бил на метадонова програма и неадекватен, спрямо него е бил оказан психически натиск и физическо насилие, при осъществените с негово участие изследвания и беседи с полицейските служители за мотивирането му да направи самопризнания.

След първоначалната беседа с подс. К. в полицейското управление същият е бил освободен и е отишъл на работа. В резултат на проведените изследвания с полиграф на свидетелите А. и А. обаче, се е наложило същият отново да бъде потърсен на работното му място, където е бил вечерна смяна и извършвал почистване с машина. При взимането му, същият не е демонстрирал някакво неадекватно поведение и не е възразил да придружи полицейските служители, за да му се извърши полиграфско изследване, като му е била дадена възможност да си вземе метадон. Няма други данни тези служители да са осъществявали спрямо него предварително или впоследствие психически и физически тормоз, както и да са присъствали при изследванията /Вж. показанията на св. А. на л. 147 и на св. П. на л. 312 - 313 от НОХД № 588/19 г/. С подсъдимия е проведен предварителен разговор от св. Б., който в качеството си на профилиран специалист е възприел поведението му за напълно нормално, след което е пристъпил към провеждане на изследването, а след получаването на резултатите и последваща беседа /Вж. л. 151, с. 2 от НОХД № 588/18 г./. Свидетелката Й. е обяснила пред съда, че е нямала досег с подс. К., като с него изследванията с полиграф е провел колегата й Б.. Двамата психолози са категорични, че спрямо изследваните лица, вкл. и с подс. К. методологията им на работа изисква доброволност и изключват оказването спрямо тях на физическо или психическо насилие /Вж. л. 152 - 153 от НОХД № 588/18 г./.

Във връзка с възраженията на защитата по този повод на вещите лица, изготвили комплексната СППЕ са били задавани допълнителни въпроси в съдебно заседание, на които са отговорили, че състоянието му е позволявало да се извършат подобни изследвания и да дава обяснения по случая /Вж. отново категоричното заключение на СППЕ на л. 160 - 161 от т.3 на ДП и становището им в с.з. на л. 261, с. 2 от НОХД № 588/18 г./.

 На следващо място, по делото са налице и обективни данни за липсата на упражнено физическо насилие спрямо подсъдимия К., отразени в издадения на следващия ден след задържането му медицински картон и съпровождаща документация. Прегледът спрямо подсъдимия е бил извършен по настояване на защитата, като е осъществен от лекар, съгласно изискванията на въведената програма на МП, ГД „ИН“ за лечение на задържани и лишени от свобода лица, зависими от опиоиди и други специфични заболявания, като в издадения картон няма отразени находки от упражнено физическо насилие. Безспорно задържаният К. при прегледа е съобщил на лекаря за болки по тялото, но и безсъние, като е отрекъл срещу него да е била упражнявана физическа сила от служебни лица. Обективно е бил в задоволително общо състояние, адекватен и т.н. Отбелязано е изрично, че „не са констатирани обективни /видими травматични увреждания/ или субективни /лицето отрича за употребени физическа сила и/или насилие от служебни лица/ данни, налагащи извеждането му по спешност за съдебно-медициско освидетелстване във външно лечебно заведение“. /Вж. т.4, л.13 от ДП и документацията на л.24 - 28 от ВНОХД № 414/19 г./. Поради тези причини е достигнато и до правилния извод, че спрямо подсъдимия К. няма данни за подобни действия, като след задържането и привличането в качеството на обвиняем с участието на защитник са му били гарантирани процесуалните права по смисъла на чл. 55 от НПК.

Окръжният съд в съдебно заседание е възпроизвел приложените като веществени доказателства към протоколите от проведените на досъдебното производство следствени експерименти – 2 бр. СД с видеозаписи. Съдебният състав се е съобразил с възраженията на защитника – адв. Е., за наличието на манипулация при извършването на процесуално-следствените действия, поради което са допуснати до разпит в качеството на свидетели и участвалите като поемни лица – Н. и О.. От техните показания не са констатирани твърдените от защитата съществени нарушения на процесуалните правила от страна на разследващите органи.

Подробно е обърнато внимание на обстоятелството, че при възпроизвеждането на записа от първия следствен експеримент е установено едно от присъствалите длъжностни лица да прави опит да указва на обв. К. да покаже как е излязъл от автомобила, за да се отправи към пострадалия М.. Но на записа е и констатирано, че провеждащият експеримента следовател ясно игнорира това указание на полицейския служител, като му разпорежда да не се намесва в провеждането на процесуално-следственото действие. С това действията на полицейския служител обективно са били игнорирани и не са повлияли на крайния резултат от следствия експеримент.

Отделно при възпроизвеждането на видеозаписите от експеримента в съдебно заседание не са били установени някакви други намеси, които да са повлияли на резултатите, тъй като разследващите органи са задавали само уточняващи въпроси към подс. К., но не подсказващи такива или указания какво да направи, както се твърди от защитата.

На следващо място е отправено възражение от защитата, че на същия следствен експеримент подсъдимият е показал с дървения нож, че мястото където е нанесъл удара в пострадалия е от дясно, а не от ляво в гърба, където са установените обективни находки при аутопсията на трупа на М.. Не би могло да се отрече, че при запознаването с приложения към следствения експеримент фотоалбум се вижда как същият е насочил предоставения му за целта дървен нож в дясно отзад на фигурата на нападнатото лице. Но видно от първоначалните обяснения на К. пред защитник след привличането му като обвиняем, същият отново не е бил съвсем точен в посочването на мястото на удара, разказвайки, че е наръгал някъде отзад по гърба „Г.“, респ. пострадалия, което е логично с оглед на изминалия дълъг период от време след деянието.

Или правилно е преценено, че протоколите на проведените следствени експерименти са съобразени с изискванията на чл. 129 от НПК, като отразените в тях обстоятелства отговарят на обективната действителност. В тази връзка, съвсем на място, съдебният състав е констатирал, че от възпроизведения видеозапис на проведените експерименти се опровергава твърдението на защитата, че тогава обв. К. не е бил на себе си. Напротив, в присъствието на своя защитник и при видимо спокойно състояние, същият е  демонстрирал пред всички къде се е намирал в автомобила, от коя врата е слязъл, за да се отправи към пострадалия и последвалите му действия спрямо последния с нож^[6].

Въззивният състав счита, при анализираните гласни и писмени доказателства за аргументирано становището на съда, че обвинителната теза не почива само на направеното от подс. К. самопризнание, т.е. не е налице разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от НПК, като са съобразени изискванията и на следващата ал. 2, за събрани и други убедителни доказателства за съпричастност към инкриминираното деяние^[7].

При установената по безспорен начин фактическа обстановка, Окръжният съд е достигнал до законосъобразния правен извод, за това че подсъдимият Н.К. е извършил престъпление по чл.116, ал.1, т. 6, пр.2, вр. чл. 115, вр. чл. 63, ал.2, т.1,вр. чл. 54 от НК, понеже  на  13.12.2003 г., в гр. П., като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, умишлено е умъртвил другиго - Б. Ф. М. от с. гр., като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития.

От обективна страна, безспорно е налице основният състав на извършеното деяние по чл. 115 от НК, който изисква деецът умишлено да умъртви друго лице. В конкретния случай това е сторено с използвания от подс. К. нож, с който е нанесъл прободно-прорезна рана в гърба на пострадалия М., засегнала жизненоважна част от тялото, в резултат на което му е причинил смъртта.

Правилно е съобразено, че за обективната и субективната страна на осъщественото от подсъдимия К. квалифицирано престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 от НК, следва да се вземат предвид вида и характеристиките на използваното оръжие, областта на човешкото тяло, в която е нанесено  поражението и последвалите за жертвата предсмъртни изживявания.

В конкретния случай не е пречка за наличието на подобен квалифициращ белег обстоятелството, че деянието е извършено посредством нанасянето на един, единствен удар с хладно оръжие. Вярно, то липсва приложено като веществено доказателство по делото, тъй като е било изхвърлено от подсъдимия след деянието в реката и след изминалите години няма как да бъде открито. Но по делото, въз основа на констатациите на вещите лица от първоначалната, аутопсия на трупа на пострадалия и следващите допълнителни СМЕ е установено, че ударът е бил нанесен с нож, чието острие е проникнало на 12 см. в тялото на пострадалия, в областта на белия дроб, от ляво на гръбначния стълб. А това изисква използването от дееца на значителна сила, за да може да премине острието през връхната шуба и останалите дрехи, с които е бил облечен пострадалият, при което са засегнати жизнено важни функции на дишането. Или обективните действия на подсъдимия са били насочени към причиняването на смъртта на пострадалия, а не към причиняването на телесна повреда.

От заключенията на изготвените допълнителни, тройни СМЕ са установени изрично от медицинска гледна точка обстоятелствата, които определят в какво се изразяват извънредните мъки, болки и страдания за продължителен период от време, за да се определи наличието или не на свръхмерни болки. Вещите лица са категорични, че в конкретния случай пострадалият е бил в ясно осъзнато състояние, при което е изпитвал  болка от безпомощността си, задух, нарушения в дихателния си ритъм и чувство на обреченост, което предвид обобщените критерии в медицината за чувството на болка, дават основание да се възприеме, че е имал  особено мъчително усещане.

Съдебната практика изисква като основание, установяването на субективната страна и необходимостта от медицински критерии, при съпоставяне на останалите доказателства по делото да определят наличието на този квалифициращ състав от към обективната  му страна.

Правилно е съобразено, че продължителността на преживените страдания - бавната смърт или нанасянето на един фатален удар, не могат сами по себе си да са критерии или основание за прилагане на тази квалификация, според правната доктрина. Най-важно е да се установи в конкретния случай начинът на осъществяване на деянието, при който с оглед постигнатия резултат да са настъпили предсмъртните мъки. Затова от значение се явяват или броят, или мястото на нанесения удар, от което обаче като непосредствена последица да са причинени  на пострадалия предсмъртни мъки, като обективните критерии се изразяват в продължителна агония, преживяната безпомощност и страх от достигнатия резултат. В този смисъл не биха могли да се възприемат доводите на защитата, че по делото няма безспорни доказателства  пострадалият да е починал по особено мъчителен начин. Представените заключения по двете, допълнителни и разширени СМЕ дават обективната предпоставка, за да се приеме за налично това състояние на пострадалия, поради вида на нараняването и функцията на засегнатите органи от това.

Анестезиращият ефект на алкохолното опиянение на пострадалия е обсъден от Окръжния съд, който базирайки се на показанията на свидетелите, добили впечатление от това му състояние и експертното заключение е обосновал убедително извода си, че въпреки установената сериозна концентрация на алкохолно опИ.е от 2,09 на хиляда, той е изпитвал силни болки и е изживял тежки предсмъртни мъки.^[8]

Това обстоятелство е било обективирано от изпитаните от пострадалия впоследствие затруднения в дишането и поглъщането на кръв, принудили го да потърси помощ с викове. Неслучайно и самият подсъдим при завръщането си в колата при останалите лица, освен, че им е споделил за стореното ги е приканил бързо да тръгват, осъзнавайки очевидно сериозността на последиците от своите действия.

В тази насока е ценно заключението на изготвената по делото комплексна СППЕ, която установява, въпреки отдалечеността във времето на инцидента и обстоятелството, че подсъдимият тогава е бил непълнолетен, има ясен спомен, подреден и целенасочен изказ. Дефинира собствена мотивация на поведението си и притежава достатъчен капацитет, за да изгражда защитна стратегия, което впрочем е видимо от неговите действия веднага след инцидента, както и по-късно. 

На следващо място от Окръжния съд е бил обсъден и изяснен мотивът на подс. К. да извърши деянието. Вярно, по делото не са били установени преди това между подсъдимия и пострадалия да е имало някакви лични взаимоотношения. В тази връзка съвсем резонно е обсъдено цялостното поведение на подсъдимия, който е бил подразнен от предизвикателните и конфликтни действия на пострадалия спрямо св. А. по повод на приятелката му. Затова и въпреки непълнолетието си, с оглед на изпития алкохол и в стремеж към личностна изява, сам вместо другите е решил да излезе от автомобила и да се саморазправи с М., като е започнал да го удря с юмруци и последният е паднал в една локва. После не го е оставил да избяга, като го е последвал и е нанесъл смъртоносния удар в лявата част на гърба му, където се намират жизненоважни органи от човешкото тяло, изоставяйки го на улицата. Неслучайно впоследствие при завръщането си в автомобила е споделил пред останалите, че е ударил с нож пострадалия, като през цялото време се е държал спокойно, макар и наскоро да е навършил 16 годишна възраст, като според експертите липсват данни за афект или патологично алкохолно опиване. 

Деянието е извършено от подс. К. умишлено, с целени и настъпили обществено опасни последици. Макар и да е бил  непълнолетен, навършил 16 години към момента на извършване на престъплението, е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. Поради това и убийството на пострадалия М. е извършено от него с пряк умисъл, тъй като е съзнавал  обществено опасния характер, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал и допускал тяхното настъпване.

В резултат на този допълнителен фактологичен анализ се налага становището, че събраните по делото доказателства за цялостното поведение на подсъдимия изключва претенцията на защитата за преквалифициране на деянието, като извършено по основния състав на чл. 115 от НК, тъй като е нямал умисъл за извършването му по особено мъчителен начин за убития.

 Настоящият съдебен състав не споделя напълно преценката на Окръжния съд относно размера на наложеното наказание на подсъдимия К..

За извършеното престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, пр.2, вр. чл. 115, вр. чл. 63, ал.2, т.1 от НК, тъй като деецът тогава е бил непълнолетен, навършил 16 годишна възраст, е предвидено редуцирано наказание – лишаване от свобода от 5 до 12 години.

Безспорно в конкретния случай се касае за деяние с висока степен на обществена опасност и за подсъдимия има лоши характеристични данни, които съставляват за К. отегчаващите отговорността му обстоятелства. Налице са и смекчаващи отговорността обстоятелства, свързани със семейната му ангажираност и изминалия продължителен период от време от извършване на деянието. Последното обаче не би следвало да се приема като изключително по характера си по смисъла на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като през този дълъг период подс. К. не е бил привлечен към наказателна отговорност и не е налице забавяне на приключването на наказателното производство по вина на разследващите органи. Обаче самият подсъдим след възобновяването на наказателното производство, макар и за кратко с направените първоначални самопризнания и доброволно участие в следствените експерименти, всъщност с поведението си е спомогнал работата на разследващите органи за разкриването на обективната истина по случая, което също трябва да се отчете като допълнително смекчаващо отговорността му обстоятелство. Всичко това води до заключението, че макар и правилно да е определено наказанието на подс. К. при условията на чл. 54 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, много по-справедливо е спрямо него да се наложи едно по-ниско наказание лишаване от свобода в рамките на минималния предвиден от закона размер от 5 години „Лишаване от свобода“, което изисква изменението на присъдата в наказателно-осъдителната й част. 

Тази промяна в размера на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ до 5 години, налага изменение на присъдата и в частта относно основанието за определянето на първоначалния „Строг“ режим за неговото изтърпяване, като се явява неотносима, не само разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС, но и тези на чл. 57, ал.1, т.2, б.“б“ и б.“в“ от ЗИНЗС, видно от справката за съдимост на подс. К..

Затова следва така намаленото по размер наказание от 5 години „Лишаване от свобода“ да се изтърпи от подс. К., на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, при първоначален „Общ“ режим. 

Правилно е зачетено и времето, през което подсъдимият е бил задържан и е с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, като на основание чл. 59, ал.1 от НК е приспаднат този период, считано на 04.05.2017 г. и от 11.10.2017 г. до влизане на присъдата в сила.

По гражданско осъдителната част от присъдата е налице жалба от защитата в контекста на искането за отмяната на присъдата и постановяването на нова оправдателна присъда или връщането на делото за ново разглеждане.

Затова и въззивната инстанция преценява най-вече, дали законосъобразно е уважен от Окръжния съд предявеният срещу подсъдимия граждански иск.

Правилно, с оглед на приетото за доказано обвинение срещу подсъдимия Н.Д.К., Окръжният съд е приел от правна страна за доказан предявеният от наследника на пострадалия Б. Ф. М. – неговата майка Ш.М., граждански иск за обезщетение на причинените, вследствие на смъртта му неимуществени вреди – болки и страдания.

Законосъобразно при наличието на предпоставките на чл. 45 и сл. от ЗЗД относно вината, престъпния резултат и причинната връзка между тях следва същият да бъде уважен.

В тази връзка и съобразявайки разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, Окръжният съд напълно справедливо е преценил, че следва да се уважи изцяло гражданския иск в предявения размер, а именно от 100 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, държавна такса върху уважения граждански иск от 4000 лева, както и направените в производството разноски от гражданския ищец за адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лева.

По отношение на веществените доказателства и направените съдебни разноски.

Приложените веществени доказателства са подробно описани в постановената присъда и не се налага промяна в произнасянето на Окръжния съд, което изисква една част от тях, като вещи без стойност да се унищожат след влизането й в законна сила, другата част – дискове с видеозаписи, да останат по делото.

Тъй като подсъдимият Н.К. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение, обосновано на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъден да заплати направените разноски, съответно от досъдебното производство в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР – П. за сумата от 2 251,80 лева, а от съдебното производство по бюджета на Съдебната власт, по сметка на Пловдивския окръжен съд от 690 лева.

В настоящото производство следва да бъдат присъдени допълнително, претендираните от гражданския ищец разноски за адвокат Л., като повереник пред въззивната инстанция в размер на 3600 лева, видно от представеното пълномощно.

По тези съображения, въззивният състав намира, че следва да бъде изменена постановената първоинстанционна присъда в наказателно-осъдителната й част по отношение намаляването на наложеното на подс. К. наказание и първоначалния режим за изтърпяването му, а жалбата на защитника му в останалата й част да се остави без уважение.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната съдебна инстанция не установи наличието на съществени и неотстраними процесуални нарушения.

Водим от горното и на основание чл. 337, ал.1, т.1 от НПК, Апелативният съд,

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Присъда № 66/28.06.2019 г. по НОХД № 588/2018 г. на Пловдивския окръжен съд в наказателно-осъдителната й част, като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Н.Д.К. наказание от СЕДЕМ на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ИЗМЕНЯ  присъдата по отношение на определения спрямо подс. Н.Д.К. първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като на основание чл. 57, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС следва същият да се определи на „Общ“.

ОСЪЖДА подсъдимия Н.Д.К. да заплати на гражданския ищец Ш.И.М., направените допълнителни разноски във въззивното производство за адвокат – повереник в размер на 3600 лева.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните пред ВКС.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                                

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                                                                                                    

                                                                                     2.