Решение по дело №196/2021 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 11
Дата: 17 февруари 2022 г. (в сила от 7 юли 2022 г.)
Съдия: Милуш Руменов Цветанов
Дело: 20215240200196
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Пещера, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милуш Р. Цветанов
при участието на секретаря Е. С. М.
като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Административно
наказателно дело № 20215240200196 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 13-017/31.08.2021г. на
Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ гр. Пловдив, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл.70, ал.1 и чл. 73, ал.1 от ЗРА на А. И.
К. с ЕГН ********** са наложени две административни наказания „глоба“ в
размери от по 2000 лева - за нарушение съответно на
административнонаказателните състави на чл. 39а, ал.1 от ЗРА и на чл. 32,
ал.1 от ЗРА.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.59, ал.2
от ЗАНН, от подписала я процесуално легитимирана страна с обоснован и
доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН (наказателно
постановление), подлежащ на съдебен контрол, пред родово, местно и
функционално компетентен съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН съд, като жалбата е
редовна от външна страна, с посочване на изискуемите по закон реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
В нея се твърди, че НП е издадено при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и материалния закон, както и в несъответствие с
фактическата обстановка. Излагат се съображения, че не е доказано
1
авторството на административното нарушение, и че не са спазени
разпоредбите на чл. 40, ал.1 и ал.2 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което е
нарушило правото на защита на наказания. Иска се отмяна на
постановлението.
Процесуалният представител на въззиваемата страна поддържа, че НП е
издадено в съответствие с процесуалния и материалния закон, елементите от
обективната страна на административнонаказателния състав са коректно
посочени в акта и постановлението, а извършването и авторството на
нарушението се потвърждава от показания на незаинтересованите преки
свидетели-очевидци.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
По обяд на 03.05.2021г. в загражденията на вилен комплекс „Маджестик“
край яз.„Батак“ К. А. Р. и А. И. К. подготвят риболовни мрежи, които веднага
след това, с помощта на водно колело, поставят във водите на язовира, пред
погледа на свидетелите П.Я. и В. Д.. По телефона Я. уведомява за видяното
свой приятел - А.Б., а последният подава сигнал към ИАРА и се отправя към
мястото. Служителите на ИАРА пристигат край язовира след като
поставилите рибарските мрежи лица са си тръгнали. Със съдействието на
свидетелите П.Я. и А.Б. мрежите са извадени, като в тях проверяващите
установяват уловена риба – 15 бр. от вида „шаран“ и 10 бр. от вида „златиста
каракуда“. П.Я., който познава К. А. Р. и А. И. К. отпреди, съобщава на
служителите на ИАРА, че именно тези двама мъже са поставили риболовните
мрежи, с оглед което в следващите дни проверяващите призовават А.К. със
съдействието на МВР. Полицейският инспектор Ч., на когото това е
възложено, уведомява К. по телефона, че следва да се яви за съставяне на
АУАН в полицейски участък – Батак на 01.06.2021г., но К. не се явява в
определеното време и актът е съставен в негово отсъствие - по реда на чл. 40,
ал.2 от ЗАНН, като му е връчен по пощата. Въз основа на този акт е издадено
и обжалваното наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява от следните
доказателства: НП № 13-017/31.08.2021г. на началник отдел „Рибарство и
контрол – Южна България“ към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА, АУАН
№ В 0017032 от 01.06.2021 г.; придружително писмо към АУАН от ИАРА,
2
отдел „Южна България“, сектор „РК“ Пловдив до АНГ. ИЛ. К. с изх. № 94-00-
3009/02.06.2021 г.; известие за доставяне/обратна разписка; копие на писмо от
ИАРА до Началника на РУ – Пещера изх. № 03-05-160/02.11.2021 г.; писмо от
ИАРА до Началника на РУ – Пещера изх. № 03-05-64/11.05.2021 г.; писмо вх.
№ 48/07.01.2022 г. от РУ – Пещера с приложено заверено копие на Докладна
записка рег. № 315р-7973/03.06.2021 г. на инсп. И.Ч., показанията на
свидетелите: Н. АТ. ХР., Г. Щ. Л., П. ХР. ЯН., Ив. Ст. Ч., В. Д. Д.,
обясненията на АНГ. ИЛ. К..
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите П. ХР. ЯН. и В. Д.
Д., от които се установява, че именно наказаният К. е поставил риболовните
мрежи във водите на язовира. И двамата преки свидетели-очевидци на
случката едносмислено и непротиворечиво я описват, като Я. логично и
убедително обяснява къде и кога е виждал жалбоподателя преди, за да го
разпознае в деня на нарушението, а свидетелят Д. категорично сочи в
съдебната зала К. като човекът, когото е наблюдавал да пуска мрежите в
язовирана 03.05.2021г.. Индиция за достоверност на разказаното от двамата е
и идентичното му препредаване - от перспективата на косвените свидетели –
служители на ИАРА – Н.Х. и Г.Л.. Заявеното и от свидетеля Д. Ч. - че му е
известно А.К. да е работил за К. на вили край язовира, отчетливо
кореспондира на соченото от Я. – че К. и К. заедно са поставили мрежите от
водното колело, които преди това са подготвяли именно в заграждението
край вилите. От друга страна представената от Чучулев версия, че с А.К.
неотлъчно са цепили дърва 4 поредни дни, включително на 03.05.2021г. е
житейски неубедителна и явно провокирана от приятелска солидарност,
поради което настоящият състав я приема за недостоверна.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на
правомощията им, отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл.
42, ал. 1, респ. чл. 57 от ЗАНН и са съставени в преклузивните срокове,
предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН.
Събраните по делото доказателства установяват по категоричен и
несъмнен начин, че именно А.К. е автор на изпълнителните деяния, изразили
се в действия по извършване на „стопански“ (по смисъла на чл. §1, т.28, изр.2
от ДР на ЗРА) риболов (§ 1, т.26 от ДР на ЗРА) чрез поставяне на мрежи във
воден рибностопански обект (чл. 3, ал.1, т.2 от ЗРА), с надморска височина от
500 до 1500м. (яз. „Батак“) в период на размножаване на рибата (от 01.05. до
15.06.), посочен в буква „Г“, т.17 на Приложение № 1 към чл. 32, ал.1 от ЗРА.
Тези обстоятелства предопределят съставомерността на извършеното като две
отделни административни нарушения, съответно - по чл. 39а, ал.1 от ЗРА и по
3
чл. 32, ал.1 от ЗРА, за които е правилно издадено от надлежно оправомощен
служител обжалваното наказателно постановление.
Възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя са
несъстоятелни. Гореизложеният доказателствен анализ обосновава коректно
приетото от административнонаказващия орган авторство на нарушенията.
Въпреки, че полицейският инспектор Ч. не удостоверил писмено (съгласно
чл. 69, ал.3 ЗМВР) призоваването на наказания – в собствените си обяснения
последния откровено признава, че е бил надлежно поканен от служителя на
реда именно за съставяне на АУАН, но не се е явил в уреченото време, а
значително по-късно (около 16,30 ч.). Предвид това К. сам се е лишил от
възможността да реализира в осигуреното му в законово предвидената степен
право на защита, а актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на
чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Освен това, видно от приетите като доказателство по
делото придружително писмо изх. № 94-00-3009/02.06.2021г.; и известие за
доставяне (л.7 и л.8 от делото) актът е изпратен и получен от нарушителя –
съобразно чл. 43, ал.4 от ЗАНН, с което, по аргумент от ал.5 на същия член,
К. е бил надлежно уведомен за повдигнатото му обвинение и няма допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила.
Освен описание на нарушенията, датата, мястото и обстоятелствата, при
които са извършени - в обжалваното НП е посочено, че е издадено на
основание конкретния АУАН и при съобразяване на доказателства, сред
които иззетите на осн. чл. 41 от ЗАНН мрежи, което обосновава
несъстоятелснотта и на конкретното възражение в жалбата – за допуснато
нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В тази връзка – пак в наказателното
постановление е посочено и предишно такова – от 2018г., издадено на същото
лице за идентично нарушение. В този контекст – организираността на двете
лица, подготвените съединени - не една, а две мрежи, начинът на поставянето
им с водно колело – сочат към извод за рутина в санкционираните действия, с
оглед което оправдано не е приета маловажност на случая по смисъла на
чл.28 от ЗАНН.
С оглед всичко гореизложено (НП) № 13-017/31.08.2021г. на Началник
отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ гр. Пловдив следва да бъде
потвърдено.
При този резултат по делото, на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН и
4
чл.143, ал.3 във вр. с чл.144 АПК, във вр. с чл.78, ал.8 ГПК, жалбоподателят
следва да понесе разноските за юрисконсулт в размер на 80 лева, определен
от съда в пределите по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
- с оглед обема на осъществените процесуални действия от юрисконсулта на
въззиваемата страна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 13-
017/31.08.2021г. на Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“
гр. Пловдив
ОСЪЖДА А. И. К. с ЕГН ********** да заплати на Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, гр. Бургас, ул.„Княз Александър
Батенберг“ №1, сумата от 80/осемдесет/ лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
5