Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 21.02.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на тринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Яна Николова при ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 19 по описа за 2023г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на началник отдел „Контрол и прилагане“ в Национално
ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – Варна, депозирана чрез
юрисконсулт В. П., против Решение № 365/10.11.2022г. на Районен съд – Шумен,
постановено по ВНАХД № 1191/2022г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е
отменено Наказателно постановление № 266 от 05.05.2022г., издадено от началник
отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление /НТУ/ към Агенция „Пътна
инфраструктура“ - гр. София, с което на С.А.Й.,***, на основание чл. 179, ал.
3а от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че в хода
на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, като деянието на лицето правилно е било квалифицирано
като несъобразено с изискването на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, която освен
санкционна се явява и материалноправна. Жалбоподателят обективира и становището
за безспорната установеност на приписаното на водача нарушение, като сочи, че
към инкриминираната дата за процесното ППС не са били изпълнени задълженията за
установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за
пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа
съобразно категорията на товарния автомобил, като неизпълнението на тези
задължения закономерно е довело до ангажиране на отговорността на водача по
реда на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. В тази връзка посочва, че преди издаване на
процесното НП, наказващият орган е изискал от собственика на превозното
средство доказателства за самоличността на водача към датата на извършване на
простъпката, като в указания му срок не са представени данни, опровергаващи
констатацията на контролните органи, че водач към момента на реализиране на
нарушението е била С. Й.. Поради това отправя претенция за отмяна на съдебния
акт и за потвърждаване на процесното НП. Претендира и присъждане на разноски. В
съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт В. П., която
поддържа изложените съображения. Възразява по отношение на прекомерността на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Ответната страна, С.А.Й.,
депозира писмен отговор чрез адвокат К.И.А. от Адвокатска колегия – Хасково, в
който излага доводи за законосъобразност на съдебния акт. Претендира присъждане
на възнаграждение в уговорения размер, за което представя и доказателства. В
съдебно заседание ответникът, редовно и своевременно призован, не се явява и не
се представлява. Посредством адвокат А. представя писмена молба, в която
заявява, че поддържа съображения, посочени в депозирания писмен отговор.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално
допустима, но неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 17.11.2021г. в 06:16
часа при излизане от Република България, на граничен контролно-пропускателен
пункт Русе - Дунав мост пристигнало пътно превозно средство с per. № *******-
влекач, марка и модел „*******“ с обща техническа допустима максимална маса -
над 12 тона, брой оси – 5, управлявано от С.А.Й..
При извършена проверка
от страна контролните органи било установено, че на 08.11.2021г. в 23:13 часа
горепосоченото пътно превозно средство с рег. № *******попада в категорията на
ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата /ЗП/. Цитираното превозно средство било засечено на
08.11.2021г., в 23: 13 часа, по път А - 2, км 340 + 293, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна
такса, съгласно чл. 10, ал. 11, т. 2 от Закона за пътищата.
За това административно
нарушение бил генериран доказателствен запис /доклад/ от електронната система
но чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението D0569FC5C9943
А84Е053041F160АС43В, който заедно с приложените към него статични изображения
във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи,
представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното
превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и
мястото на движение но участък от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа и местонахождението на техническото средство /контролно устройство с
идентификатор № 10062/ - част от системата.
Предвид така констатираните
обстоятелства на 17.11.2021г., свидетелят И.Й.Й.- старши инспектор в отдел ПТТР
Териториална дирекция, ТД Митница - Русе съставил срещу С.Й. Акт за
установяване на административно нарушение № 226. Актосъставителят вписал, че с
горното деяние е нарушен чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Актът бил връчен на Й. и
подписан от нея без възражения. В законоустановения срок не били представени и
писмени възражения.
Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната
преписка било издадено и процесното наказателно постановление.
При така установената фактическа
обстановка районният съд достигнал до извод, че актът и НП са изготвени от
компетентни органи. Съдебният състав
счел обаче, че описаното нарушение, вменено на лицето, се изразява в нарушаване
на разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство от категорията по чл.
10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от
платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения
за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са
изпълнени от трето лице, като тази норма не била упомената нито в акта, нито в
НП. В тази връзка съдебният състав приел, че описаното в АУАН и НП деяние не е
квалифицирано с надлежната материалноправна разпоредба, която да съответства на
вменените на жалбоподателя, факти, а това представлява съществено нарушение на
процесуалните правила и обосновава извод за незаконосъобразност на
административния акт. В допълнение към това, въззивният съд, съобразявайки
приобщените доказателства, посочил, че е налице и друго основание за отмяна на
правораздавателния акт, свеждащо се до недоказаност на авторството на деянието.
В подкрепа на това становище съдебният състав отразил, че в акта и в НП липсва
изрична констатация, че към 08.11.2021г. процесното ППС е било управлявано
именно Й. и че същата е имала качеството водач, което се явява и непълно
описание на нарушението, предвид това, че същата е санкционирана на основание
чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Воден от тези съображения, решаващият състав на
Районен съд – Шумен отменил атакуваното пред него постановление.
При извършената служебна проверка в
съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
В хода на въззивното съдебно
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Събрани са исканите от страните доказателства, което е спомогнало делото да
бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Настоящият състав напълно споделя
възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените въз
основа на нея правни изводи относно липсата на предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника в настоящото производство поради недоказаност на
авторството на деянието.
Деянието, което се вменява на лицето,
се свежда до несъобразяване с изискването на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, въздигащо
в състав на административно нарушение управлението на МПС от категорията по чл.
10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка
от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва,
или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното
превозно средство. Същата според настоящата инстанция освен санкционна е и
материалноправна, доколкото разписва и правилото за поведение, с което водачът
следва да се съобразява. В аналогичен смисъл е и правилото на чл. 139, ал. 7 ЗДвП, според което „водачът на пътно превозно средство /ППС/ от категорията по
чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от
платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения
за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са
изпълнени от трето лице“. И двете разпоредби са въведени в ЗДвП с ДВ, бр. 105 от
2018 г., в сила от 16.08.2019г. В тази връзка, касационният състав не намира за
съществен процесуален порок непосочването на разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП в акта и в НП и правото на защита на лицето не е било ограничено.
Независимо от това, решаващият състав
на Административен съд – Шумен се солидаризира със становището на предходната
инстанция, че по делото не е доказано с категоричност, че именно
санкционираното лице е осъществило приписаната му простъпка. Не е спорно, че на
дата 17.11.2021г. в
06:16 часа при излизане от Република България, на граничен
контролно-пропускателен пункт Русе - Дунав мост пристигнало пътно превозно
средство с per. № *******- влекач, марка и модел „*******“ с обща техническа
допустима максимална маса - над 12 тона, брой оси – 5, и че то е било управлявано
от С.А.Й.. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обаче, не се
установява по категоричен начин, че на 08.11.2021г. в 23:13 часа горепосоченото
пътно превозно средство с рег. № СМ0459АР е било управлявано именно от С.Й.. От
представения снимков материал по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП се установяват единствено
датата и часът на записа, като само на една от снимките се вижда и
регистрационният номер на ППС. Констатирано е също, че процесното ППС е
собственост на „Радев Рент“ ЕООД, гр. Смолян, до когото едва няколко месеца
след съставянето на АУАН е изпратено писмо за представяне на информация,
касаеща действителния водач на товарния автомобил към инкриминирания период. Именно
заради липсата на последващ отговор АНО е приел, че водач е лицето, срещу което
е бил съставен и АУАН. Следва обаче да се отбележи, че от приобщените по делото
доказателства се установява също, че между собственика на товарния автомобил и „Транс
Ню“ ООД е сключен договор за наем на конкретното превозно средство от
20.09.2021г., и именно на дружеството „Транс Ню“ ООД се явява работник С.Й., а
не на „Радев Рент“ ЕООД, гр. Смолян. Извън коментираното запитване до „Радев
Рент“ ЕООД, гр. Смолян, от страна на контролните органи не са предприети
каквито и да било други действия, насочени към установяване на самоличността на
водача към инкриминираната дата. Отговор на този въпрос би могъл да бъде даден, ако от страна
на АНО са представени доказателства дали е ангажирана отговорността и на
собственика на товарния автомобил, съответно на неговия ползвател – юридическо
лице, и подадена ли е декларация, съдържаща данни на лицето, което е извършило
нарушението, ведно с копие от свидетелството му за управление на МПС. В този
смисъл е правилото на чл. 187а, ал. 4, във вр. с ал. 2 от ЗДвП, съобразно което
вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от
административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от
връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния
фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило
нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. Такива доказателства не са представени, като вместо това органите са
изградили обвинителното си становище, основавайки се на предположение. Тук е
мястото да се посочи, че административно-наказателният характер на
производството изисква именно АНО да докаже по несъмнен начин, че са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на конкретно лице за реализирано
от него правонарушение. По преписката обаче не се съдържат доказателства, че е
спазена процедурата по установяване на лицето, което в действителност е
управлявало ППС на сочената дата.
На следващо място, липсват данни на 08.11.2021г.
товарният автомобил да е спиран за проверка от контролните органи на Агенция „Пътна
инфраструктура“ или установяването по друг начин на водача на автомобила на
тази дата. Наказващият орган, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал
категорични доказателства, установяващи по необходимия несъмнен начин, че
именно Й. е управлявала ППС на инкриминираната дата. Обстоятелството, че тя не
е отразила възражения при изготвянето на АУАН и че в последващ датата на
извършване на нарушението не е оспорила твърдението, че е управлявал ППС на 08.11.2022г.,
е крайно недостатъчно да бъде установено авторството на извършеното на тази
дата нарушение. Отразяването на конкретни писмени възражения в акта, съответно
възможността за депозирането им в последващ етап, е проявление на правото на
защита на лицето и отсъствието им само по себе си не налага извод за доказаност
на авторството на деятелността. Да се възприеме противното би имало за резултат
нарушение на основополагащия принцип, заложен в чл. 116 от НПК. В обобщение на изложеното,
настоящият състав приема, че не е следвало да бъде ангажирана отговорността на ответника
съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 3а ЗДвП, доколкото от страна на
контролните органи не са събрани и представени категорични доказателства
относно самоличността на водача към сочения момент. Поради това правилно
процесното НП е било отменено от въззивния съд.
С оглед изложените съображения,
настоящият касационен състав намира, че не са налице твърдените касационни
основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване
на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Предвид обстоятелството, че
подадената касационна жалба е неоснователна, искането за присъждане на разноски
на ответника по касация следва да бъде уважено.
От страна на ответника са представени
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв., което
е платено по силата на договор за правна помощ между него и адвокатско
дружество „Лалова и партньори“. Приложена е и фактура за плащането. В хода на
проведеното заседание пред касационната инстанция от страна на процесуалния
представител на касатора е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на санкционираното лице, което е направено своевременно и
основателно.
Съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не
по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. При това положение и следа като съобрази правилото на чл. чл. 18,
ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и нормата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, съдът намира, че в полза
на С.А.Й. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 480
лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 365/10.11.2022г. на Районен
съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1191/2022г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
Агенция „Пътна инфраструктура“ да
заплати на С.А.Й., ЕГН **********, сумата от размер 480 /четиристотин и
осемдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 21.02.2023 г.