РЕШЕНИЕ
№ 1324
гр. Пловдив, 26.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело №
20215330111623 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. М. Д.
срещу ЗАД “Далл Богг ЖИ.т и здраве” АД, с която е предявен иск с правно основание 432,
ал. 1 КЗ, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в
размер от 3 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по
МПС, марка и модел “****”, рег. № ***, вследствие на ПТП, настъпило на *****г. в гр. П.,
“****”, при което гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при
ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
отправяне на застрахователната претенция до застрахователя /06.02.2021г./ до
окончателното изплащане на сумата.
Ищцата поддържа, че на ***г. в гр. П., на “***” е управлявала лек автомобил с рег. № ****.
Непосредствено преди достигане на кръстовището, образувано от околовръстния път и ул.
“***”, пред ищцата внезапно навлиза лек автомобил “**”, рег. № ****, управляван от лицето
И. П. Н.. Водачът на лекия автомобил “***” не спира на знак “Стоп”, отнема предимството
на ищцата и навлиза на околовръстния път. Вследствие на това, ищцата губи контрол над
управляваното от нея МПС и се удря в изчакващия на ул. “****” лек автомобил “***”, с рег.
№ ***. Водачът на лекия автомобил “***”, макар и да е възприел създадената ситуация, не
спрял автомобила и продължил движението си. Ищцата и водачът на другия увреден
автомобил незабавно сигнализирали правоохранителните органи, които установили
самоличността на водача на автомобила “***” и съставили констативни протоколи.
Вследствие на настъпилото ПТП, автомобилът на ищцата бил значително увреден, като
1
множество детайли ( подробно описани в исковата молба ) се нуждаели от ремонт и
подмяна. Гражданската отговорност на виновния водач била застрахована при ответното
дружество. Ищцата отправила претенция за заплащане на застрахователно обезщетение,
което би репарирало претърпените вреди, но застрахователят отказал да изплати такова.
Предвид изложеното, моли се предявеният иск да бъде уважен. Претендират се сторените
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника.
Оспорва иска по основание и размер. Признава, че гражданската отговорност на водача на
лек автомобил “****” е била застрахована при ЗАД “Далл Богг ЖИ.т и здраве” АД. Оспорва
се механизма на настъпване на ПТП, описан в исковата молба. Сочи се, че водачът на лек
автомобил “***” не е навлязъл на околовръстния път, без за целта да спре на знак “Стоп”.
Изтъква се, че увредите по автомобила са настъпили вследствие на извършена неправомерна
маневра от страна на ищцата. Сочи се, че при опасност на пътя, тя не е следвало да
отклонява автомобила, а да намали скоростта, съответно да спре. Релевира се възражение за
съпричиняване. Оспорва се размера и обхвата на вредите, като се сочи, че не всички увреди
по автомобила са настъпили вследствие на процесното ПТП. Възразява се, че се касае за
“тотална щета” на автомобила и поради това, дори и да се приеме, че искът е основателен,
то лихва ще се дължи едва от дерегистрацията на МПС. Моли се, така предявеният иск да
бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, както
и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице може да предяви пряк иск
срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено
от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата
/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това, следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването
им.
Не се оспорва, че към дата ****г., гражданската отговорност на водача на МПС марка “***”,
рег. № **** е застрахована при ЗАД “Далл Богг ЖИ.т и здраве” АД, като това обстоятелство
се установява и от приетата като писмено доказателство справка от Гаранционен фонд,
както и от приложената застрахователна полица (л.**).
2
Предвид така изложеното по делото се установява, че между ответника и собственика на
автомобил “***”, рег. № ***** е възникнало валидно застрахователно правоотношение по
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, по
силата на който застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди по време на действие на застраховката.
Видно от протоколи за ПТП, съставени на *** г., на *** г.в ***ч. в гр. П. на път *** и ул.
„****“ и път ***** водач №* – И. П. Н., управлявал автомобил “***”, рег. № **** не е
спрял на пътен знак Б-2 – стоп и е отнел предимството на водач № 3- К. Д., управлявала лек
автомобил “***”, рег. № ****, собственост на ищцата, като е станал причина за ПТП между
лекия автомобил ****и лек автомобил *****, който е бил спрян и се е намирал на ул. З. В
протокола с № ***** са отразени щети по предната част на лекия автомобил “****”, рег. №
******. Направени са и снимки, които са изпратени от органите на МВР по делото. В
протокола е отразено издаване на АУАН.
Видно от протокол № ****, касаещи ПТП-то между лекия автомобил „***“ и лекия
автомобил „***“ на виновното за ПТП лице, управлявало застрахованото МПС е издаден
Акт за установяване на административно нарушение. Видно от изпратените в оригинал Акт
за установяване на административно нарушение, същият е връчен на И. П., като актът е за
нарушение на разпоредбата на чл. 6, т.1 ЗДв.П – не спира на пътен знак Б-2 (стоп) и отнема
предимството на движещият се по път с предимство ***** и става причина за ПТП с друго
ППС. Издадено е и Наказателно постановление, което е влязло в сила.
На **** г. от ищеца е депозирана до ответника претенция за изплащане на обезщетение за
щети по МПС па застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС за увредения л.а.
автомобил “****”, рег. № ****. В претенцията са описани следните щети, а именно: предна
броня, преден мост, преден капак, радиатор- вода, радиатор – климатик и фарове. Описано е
застрахователното събитие.
След депозиране на претенцията са извършвани описа на увреденото МПС, които са приети
като писмени доказателства по делото
В отговор на заявената претенция ответното застрахователно дружество е изпратило до
ищцата писмо от ***** г., с което я уведомява, че застрахователят не може да се ангажира с
изплащане на обезщетение по образуваната въз основа на горната претенция щета с №
********. Отказът се мотивира с това, че е налице пряко причинно следствена връзка с
удара в другия автомобил ****, но не и с поведението на водача на автомобила ****. Сочи,
че липсва поведение от страна на водача на увредения автомобил за екстрено намаляване на
скоростта, придружено със запазване на праволинейното движение на автомобила.
От приетото по делото, като писмено доказателство писмо от Агенция „Пътна
инфраструктура“ – ОПУ Пловдив се установява, че кръстовището на път *** с улица „З.“ и
общински път за с. М. е четириклонно с главно направление път ***. Двата противоположни
общински пътя са без предимство на МПС и към настоящия момент са сигнализирани със
3
знаци Б2 „стоп“. Не може да се отговори дали същите са били там и към ***** г., доколкото
не се правят ежедневни проверки и огледи и не се поддържа такъв регистър.
От разпита на св. К. Д., която е управлявала лекия автомобил *** се установява, че на *****
г. е претърпяла ПТП. Спомня си часа – ** часа, като сочи, че е отивала на работа и се
движила по околовръстното на гр. П., посока към А. На стария път на М., на кръстовището
се появила едно малко червено камионче (в приетата като писмено доказателство полица е
отразено, че застрахования при ответника автомобил е с цвят бордо), който не спрял на знак
„Стоп“ и директно преминал през кръстовището. В момента, в който свидетелката видяла,
че няма спре на знака, тя натиснала спирачките и за да избегне челния удар с камиона,
завъртяла наляво волана, минала пред него, но той въобще не реагирал и си продължил.
Опитала се да спре, като през цялото време била с набити спирачки, но се ударила челно в
една кола, която била спряла вляво. Свидетелката посочва, че след сблъсъка бил счупен
десния фар на автомобила, който управлявала и който е собственост на майка й – М. Д..
Предната броня била счупена, номерът бил сгънат, решетката била счупена, като имало
доста части на пътя. Автомобилът не можел да се движи сама. За другия автомобил, в който
се ударила не си спомня подробности, като посочва, че предницата му била счупена и
гумата изкривена. Относно скоростта сочи, че е управлявала в ограничението, което си
спомня, че било 60 км/ч. На място посочва, че дошли органите на реда, но не ги е извикала
тя. Обяснила им какво се е случило, като й казали да отиде в районното управление, колкото
се може по – скоро, за да опише случилото се. Няколко дни по – късно свидетелката отишла
в районното управление и описала случилото се, като след седмица й дали да подпише
протокола. Впоследствие посочва, че отправила претенция към застрахователя – ответното
дружество, но те отказали да платят.
Разпитан е и св. И. Д., който е управлявал лекия автомобил **** на ***** г. около *** часа
на околовръстното в гр. П. Свидетелят Д. посочва, че не си спомня да е настъпило ПТП,
като подписал акт, платил си глобата, без да се интересува за какво е. Относно
кръстовището свидетелят посочва, че е излизал от М., като знакът „Стоп“ бил в посока на
неговото движение. Твърди, че е спрял на знака „Стоп“ преди да направи ляв завой и
изчакал да минат колите и чак тогава потеглил. Не си спомня на продължението на М. път
да е имало други коли. Не оспорва, че е подписал протоколите, в които е отразена и схема
на ПТП-то, но твърди, че не се интересувал какво подписва. Съдът не кредитира така
дадените показания в частта, в която се твърди, че е спрял на знак стоп, доколкото същите
са протворечиви, непоследователни и не съответстват с останалия събран по делото
доказателствен материал.
От приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че от техническа гледна точка
авточастите, материалите и труда по увредата на лекия автомобил „***“, установени от
ответното дружество, добре съответстват да са настъпили при описания в Протокол за ПТП
№ **** от **** г. механизъм. Вещото лице посочва, че при осъществяване на механизма на
ПТП увреда и необходимост от подмяна на всички авточасти, в посочената степен, са
технически възможни. Предвид направения анализ вещото лице е категорично, че от
4
техническа гледна точка има причинно –следствена връзка между описания механизъм на
ПТП и увредата на сочените автомобилни части. Установява се, че общата стойност на
части, детайли и консумативи, необходими за възстановяване на автомобила от увреди в
причинно- следствена връзка с изследваното ПТП, по пазарна стойност възлиза на 17 608,55
лв. с ДДС. Общата стойност на авторемонтните, автотенекеджийските и автобояджийските
операции, необходими за възстановяване на автомобила от увреди в причинно – следствена
връзка с изследваното ПТП, по пазарна стойност възлиза на 331,20 лв. с ДДС. Стойността на
части, материали и труд, необходими за възстановяване на автомобила от увреди в
причинно – следствена връзка с изследваното ПТП, по пазарна стойност възлиза на 17
939,75 лв. с ДДС. В заключение вещото лице посочва, че от техническа гледна точка най –
вероятен е следния механизъм на изследваното ПТП, а именно: И. Н. Д. е управлявал т.а.
**** по платното за движение на път ***** с направление от юг на север към кръстовището,
образувано с път **** и ул. „З.“ в гр. П. По същото врече К. Д. е управлявала л.а. „***“ по
южната пътна лента на платното за движение на път *** в посока на движение от запад на
изток. Товарният автомобил „***“ преминал през зоната на пътен знак Б2- „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“ и навлезнал с маневра завой наляво на платното за
движение на движещия се по път с предимство л.а. „****“. Водачът на л.а. „****“ реагирал с
екстрено задействане на спирачната система на движението на движението и отклонил
автомобила наляво, като навлезнал и преминал през северната пътна лента на път *** в
зоната на „Стоп линията“ на ул. „З.“. Последвал удар със спрелия л.а. „*****“, като ударът
настъпил в предната дясна част на л.а. „*****“ и предната дясна част на л.а. „****“. В
резултат на произшествието настъпили материлни щети на л.а. „****“ и лек автомобил
„*****“. Относно пътната маркировка на кръстовището, на което се сочи, че е настъпило
ПТП-то, образувано от път ***, път **** и ул. „З.“ в гр. П., вещото лице установява, че на
път **** е бил поставен знак Б2- „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“,
който е попътен на т.а. „***“, управляван от И. Н. Д.. На ул. „З.“ в гр. П. се сочи, че също е
бил поставен знак Б2- „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, който е
попътен на л.а. „****“. Водачът на л.а. „***“ К. Д. се движила по път *** в посока движение
запад изток, по който платната за движение са с 2 пътни ленти за движение, а движението е
двупосочно. За движещите се по път *** в зоната на кръстовището е имало „Единична
прекъсната линия“ – М3, а на път **** и ул. „З.“ – „Стоп - линия“ – М6 .Относно
разрешената скорост в района на кръстовището се сочи, че по делото липсват данни, като в
тази връзка са събрани гласни доказателства, установяващи разрешена скорост от 60 км/ч.
Относно състоянието на пътната настилка, вещото лице посочва, че произшествието е
настъпила на хоризонтален и равен участ от пътя в зоната на кръстовище при движение през
деня, при добра видимост на дневна светлина. Платното за движение в мястото на
произшествието се сочи, че има настилка от асфалт, която по време на произшествието е
била суха. Установява се, че скоростта на лекия автомобил „****“ е 0 км/ч, тъй като същият
е бил спрял. Относно скоростта на л.а. „***“ вещото лице С. посочва, че при скорост до 60
км/ч преди настъпване на ПТП-то, скоростта непосредствено преди удара с лек автомобил
„****“ е била 30-35 км/ч. Относно мястото на удара се установява от вещото лице, че
5
същият е настъпил около „Стоп - линия“ – М6 на ул. „З.“. От приетото по делото
заключение се установява, че настъпването на удара е следствие на скорости и пресичане на
траектории в конфликтна точка, като вещото лице посочва, че удар между л.а. „***“ и л.а.
„***“ не би настъпил, ако водачът на т.а. „**“ бе пропуснал движещия се по път с
предимство л.а. „**“, след което да премине през кръстовището по начин и в момент, в
който е било безопасно. При разпита в съдебно заседание вещото лице С. посочва, че ако
водачът на лекия автомобил „**“ не е реагирал с ляв волан, то удар е щял да настъпи с т.а.
„***“, който е бил в попътната лента на лекия автомобил „***“ и това е била причината за
отклоняването му вляво. Вещото лице установява няколко варианта за определяне на
опасната зона за спиране. Посочва, че при вариант, че т.а. „**“ е бил спрял в зоната на пътен
знак Б2, то опасната му зона на спиране преди да потегли и навлезе в платното за движение
е била 0 м. Не се установява каква е била опасната зона при неспиране на знака, доколкото
липсват данни за скоростта на т.а. Относно опасната зона на л.а. „***“ е 43,6 м при скорост
60 км/ч, а времето необходимо за изминаване 3,83 м. От приетото заключение се установява,
че средната пазарна стойност на л.а. „***“ към датата на претърпяното ПТП – ***** г. е
7875 лв. От направената калкулация на стойността, необходима за частичното
възстановяване на увредения автомобил се установява, че възстановяването му е
икономически нецелесъобразно, т.е. в случая има наличие на „тотална щета“ в условията на
„икономически тотал“. Вещото лице установява, че пазарната стойност на л.а. „****“ към
датата на претърпяното ПТП е 7875 лв., а общата стойност за части, материали и труд,
необходими за възстановяване на автомобила от увреди в причинно- следствена връзка с
изследваното ПТП пазарна стойност възлиза на 17939,75 лв. с ДДС. Дават са варианти като
се сочи, че при продажба за скрап стойността е 7364 лв., а при предаване на автоморга е
6875 лв. Независимо от така установеното състояние на увреденото МПС и средствата
необходими за възстановяването му, то вещото лице посочва, че от извършения технически
оглед на лекия автомобил „****“ е установено, че изследваното МПС е отремонтирано и
технически годно за експлоатация по предназначение. Това обстоятелство се потвърждава и
при разпита в съдебно заседание.
Относно стойността на запазените авточасти, то вещото лице установява, че същата е над
10875 лв., но продажбата на запазени авточасти изисква наемане на компетентен екип за
монтажно –демонтажни дейности и свързаните с тях разноски, място за съхранение, както и
търсене на пазара на точно тези сегменти или части. Относно предаването на скрап, вещото
лице посочва, че тази дейност е икономически нецелесъобразна.
Елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане се установяват по
несъмнен начин от събраните доказателства – установява се настъпването на
пътнотранспортното произшествие на сочената дата, причинено виновно от водача на
застрахования автомобил, настъпването на вреди на ищеца, както и причинно- следствена
връзка между виновното поведение на водача и вредоносния резултат.
Механизмът на пътнотранспортното произшествие е установен от приетия констативен
протокол, ползващ се с обвързваща съда доказателствена сила относно удостоверените от
6
органите на МВР действия и изявления, както от приетата по делото автотехническа
експертиза, която съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвена и
неоспорена от страните. По отношение на оспорването на механизма на ПТП от страна на
ответника следва да се посочи, че по въпроса дали протоколът за ПТП като официален
свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са
се осъществили така, както е отразено в този протокол, е формирана съдебна практика,
материализирана в решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, решение
№ 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д.
№ 423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II ТО
и решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I ТО. Даденото правно
разрешение на въпроса е, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и
като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените
в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на
ПТП.
Установява се настъпването на вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка
между виновното поведение на водача и вредоносния резултат. Този извод не се
опровергава и от показанията на св. Д., който твърди, че е спрял на знак „Стоп“ и е изчакал
да минат колите, доколкото съдът не кредитира същите по изложените по – горе
съображения. Още повече, че вещото лице при разпита в съдебно заседание е категорично,
че единствената причина поради която лекият автомобил „***“ се е отклонил е, че товарният
автомобил И. е бил в попътната лента на лекия автомобил „***“. Посочва, че при друг
механизъм, сходен на навлизане на товарния автомобил в лявата и насрещната лента на
****, то тогава е щяло да има удар в насрещната лява лента т.е. позиционирането е
ограничено – отдясно, където няма причина да се отклонява **** вляво и от ляво, където
няма удар, поради което прави заключение, че е бил в средата.
Съдът счита за неоснователни твърденията на ищеца, че ПТП-то е предизвикано от водача
на лекия автомобил „****“. Не се установяват твърденията му, че водачът е управлявал
МПС-то с несъобразена скорост. Вещото лице С. при разпита в съдебно заседание посочва,
че скоростта от 60 км/ч е определена на база увредите на нов автомобил, като допълва, че
липсва данни за ограничаване на скоростта.
Не се установява водачът на лекия автомобил „****“ да е нарушила правилата за движение
и по – конкретно разпоредбите на чл. 20 и чл. 21 от ЗДвП.
От събраните по делото доказателства, включително и от приетото заключение на САТЕ и
показанията на вещото лице се установява, че ако водачът на лекия автомобил „****“ е
избегнал удара с напречно разположения товарен автомобил чрез маневра наляво. От така
изложеното може да се направи извод, че не е налице нарушаване на разпоредбата на чл. 20
от ЗДвП, като предприетата лява маневра представлява „спасителна маневра“, в каквато
насока е налице съдебна практика - Тълкувателно решение № 106/31.10.1983 г. по н. д. №
90/82 г. на ОСНК на ВКС. В цитираното тълкувателно решение се приема, че спасителната
маневра като действия, които водачът на едно моторно превозно средство извършва за
7
изменение посоката на движението не е правно регламентирана, така както това е направено
за всички други маневри съгласно чл. 22 ЗДвП, съответно чл. 40-68 ППЗДвП.
Необходимостта да се извършат тези действия възниква при критична ситуация и той прави
усилия за предотвратяване на произшествие. При "спасителна маневра" водачът е принуден
да предприеме такива действия по изменение посоката на движение при създадена реална
непосредствена опасност за живота и здравето на граждани или за увреждане на имущество
с цел да се предотврати настъпването на тези последици. Опасността може да възникне: а)
от неправомерното поведение на другите участници в движението, б) от случайно събитие,
резултат на природни сили, и в) от неправомерното поведение на самия водач.
В случая опасността е възникнала от неправомерното поведение на водача на т.а. И., като
предприетата от водача на лекия автомобил „*****“ маневра се установява, че е била
необходима, за да се избегне удара с товарния автомобил.
Не се установява от събраните доказателства и приетото заключение опасността да е можело
да се предотврати по предвидените в чл. 20, ал. 2 ЗДвП начини, а именно намаляване на
скоростта или спиране на моторното превозно средство.
Предвид гореизложеното съдът счита, че така предявеният иск е основателен, като
ответникът не успя при разпределената доказателствена тежест за това да установи, че вина
за ПТП-то има водача на увреденото МПС, както и че е налице съпричиняване.
От приетото по делото заключение на съдебната автотехническа експертиза се установява
наличието на причинно – следствена връзка и размерът на причинените имуществени вреди.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и
застраховане по договорена застрахователна стойност. За действителна застрахователна
стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго от същия вид и качество, а за възстановителна застрахователна стойност се
смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка -арг. от чл. 400 от КЗ.
Съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при
което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя
съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на: 1. издадена от сервиз проформа
фактура - при възстановяване в натура на вредите, или 2. експертна оценка - при изплащане
на парично обезщетение.
От приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че стойността на ремонта
значително надвишава пазарната стойност на лекия автомобил „****“ към датата на ПТП-то,
поради и което приема, че е налице тотална щета в условие на „икономически тотал“.
8
Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени
по реда на чл. 290 ГПК, при частични вреди или при пълно унищожаване на имущество,
респективно при "тотална щета" на автомобила обезщетението не може да надвиши
действителната стойност на увреденото имущество, която не може да бъде по-голяма от
пазарната му стойност към деня на настъпване на застрахователното събитие. При
определяне на действителната стойност трябва да се има предвид, че за действителна се
смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, а за възстановителна – цената за възстановяване на имуществото от същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. С оглед на така наложилата се съдебна практика съдът приема, че
обезщетението в претендирания размер от 3300 лв. с оглед установения по – голям такъв от
вещото лице следва да се уважи изцяло.
Съгласно чл. 429, ал.3 КЗ застрахователят дължи лихва, считано от датата на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице т.е. от **** г., така както е заявено от
ищеца в исковата молба. Претенцията е заявена на *****г., но предвид диспозитивното
начало следва да се уважи от момента, посочен от ищеца – *****г.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски, съобразно приетия списък по чл. 80 ГПК и представени доказателства за
извършването им. Ищецът претендира разноски в общ размер от 764 лв., включващи сумата
от 132 лв. – държавна такса, сумата от 500 лв.- адвокатско възнаграждение и 150 лв.-
депозит за САТЕ. Съдът счита, че искането е изцяло основателно, поради и което
ответникът следва да бъде осъден да заплати така направените разноски изцяло.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД “Далл Богг ЖИ.т и здраве” АД, ЕИК ********* да заплати на М. М. Д.,
ЕГН ********** сумата в размер от 3 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди по МПС, марка и модел “*****”, рег. № *******, вследствие на ПТП,
настъпило на ****г. в гр. П., “*****”, при което гражданската отговорност на виновния
водач е била застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на отправяне на застрахователната претенция до
застрахователя /06.02.2021г./ до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по
делото в общ размер от 764 лв., включващи сумата от 132 лв. – държавна такса, сумата от
500 лв.- адвокатско възнаграждение и 150 лв.- депозит за САТЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
9
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
10