РЕШЕНИЕ
гр.София,
28.03.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І-во ГО, 11 състав в публичното заседание на пети април през две
хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.
ЧЛЕНОВЕ:
при
секретаря М.Д. и в присъствието на прокурора …………...….., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело N: 14 037 по описа за 2013 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са при условията на обективно и субективно
съединяване искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
В
исковата молба на В.И.С. и П.В.С.,*** с уточненията към нея, се твърди, че в
резултат на ПТП, настъпило на 12.07.2010 г. в гр.София по вина на водача на товарен
автомобил марка „Тантра“, модел „815“ с рег******** – В.М.П., който се е движел
по посока от с.Б. към с.Железница и на 400 метра
след разклона за поделение на МО е реализирал ПТП с насрещно движещия се
товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег.№ ********, е причинена
смъртта на В.М.С. – съпруг на първата ищца и баща на втората, който е пътувал в
кабината на товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег.№ ********,
по средата между шофьора и другият починал пътник. Поддържа се и че от смъртта на
близкия им на ищците са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
изключителни болки и страдания, а на първата ищца и имуществени такива, касаещи
разходи за погребение: за заплащане на гробно място за вечни времена на
стойност 570,00 лева; за оформяне на гробно място по договор за каменоделски
услуги от 26.02.2011 г., извършено чрез изработване и монтиране на параклис
тилус с кръгли колони и гранитна плоча на стойност 950,00 лева; гробно
оформление: 2 ленти тилус на стойност 380,00 лева; цветна снимка на починалия
на стойност 45,00 лева; строителна линия на стойност 30,00 лева, както и че
виновният водач е бил застрахован по риск „Гражданска отговорност“ в ответното
дру-жество по полица № 0273933, с период на валидност: 01.03.2010 г. – 28.02.2011
г.
Молят
съда да постанови решение, с което да осъди З.К. „Л.И.“ АД да им заплати
обезщетения за причинените им неимуществени вреди от смъртта на В.М.С. в размери
от по 100 000,00 лева за всяка от
тях, заедно със закон-ната лихва, считано от датата на увреждането им до
окончателното заплащане на сумите, а в полза на ищцата В.И.С. – и обезщетение
за имуществени вреди в размер на 1 975,00 лева, заедно със законната лихва
от датата на исковата молба до окончателното заплащане на сумата. Претендират присъждането
на разноски по делото.
Ответникът
– З.К. „Л.И.“ АД, гр.София оспорва изцяло предявените искове – и по основание,
и по размер, като навежда съображения, че не са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността му. Оспорва твърдението на ищцата П.В.С., че е
развила хипотиреоидизъм и затлъстяване вследствие смъртта на баща й, като
поддържа и че разходите, предмет на иска за имуществени вреди, не представляват
вреда от непозволено увреждане. Навежда възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалия наследодател на ищците – с правно
основание чл.51, ал.2 ЗЗД, поради това, че е пътувал в МПС без поставен
предпазен колан, както и въз-ражение за изтекла погасителна давност по чл.111,
б.„в“ ЗЗД относно вземанията за законна лихва от датата на произшествието.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Безспорно
е в процеса, че на 12.07.2010 г. в гр.София на пътя с.Б. – с.Желез-ница на 400
метра след разклона за поделение на МО е настъпило ПТП с участието на това-рен
автомобил марка „Тантра“, модел „815“ с рег********, управляван от В.М.П. и
товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег.№ ********, при което е
настъпила смъртта на В.М.С. с ЕГН **********.
Посочените
обстоятелства се установяват и от представеното заверено копие от при-съда № 142/14.05.2012
г., постановена по нохд № 616/2012 г. по
описа на СГС, НО, влязла в сила на 10.06.2013 г., с която В.М.П. с ЕГН **********
е признат за виновен в това, че на 12.07.2010 г. около 16,20 часа в гр.София
при управление на товарен автомобил „Тантра 815“ с ДК № ****** по междуселищен
път с посока на движение от с.Б. към с.Железница – на 400 м. след разклона за
поделение на МО, е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.63, ал.2,
т.1, изр.1 и изр.2 ППЗДвП, като е навлязъл в насрещната лента за движение и
реализиране на ПТП последователно с насрещно движещите се товарен автомобил
„Фолксваген Крафтер“ с ДК № ******** и товарен автомобил „Форд Транзит“ с ДК № ********
и по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на водача на автомобил
„Форд Транзит“ с ДК № ******** – Х.С.М. и смърт на повече от едно лице:
пътниците в товарен автомобил „Форд Транзит“ с ДК № ******** – И.М.И. и В.М.С.
– престъпле-ние по чл.343, ал.3, б.„б“ във връзка с ал.4 НК.
Безспорно
е между страните в процеса – факт, който е отразен и в доклада на съда по
чл.375, ал.1 ГПК във връзка с чл.146, ал.1 ГПК, че разглежданото ПТП е
настъпило при описания в исковата молба механизъм, а именно: на 12.07.2010 г.
около 16,20 часа, в светлата част на денонощието, при условията на мокра пътна
настилка товарен автомобил „Тантра 815“ с ДК № ****** се е придвижвал по
междуселищен път с посока на движение от с.Б. към с.Железница по пътното платно
е ширина 7 метра, предназначено за движение на пътни превозни средства в две
посоки, с хоризонтална пътна маркировка – непрекъсната бяла разделителна линия.
На около 400 метра след разклона за поделение на МО, на завой товарният
автомобил, движещ се със скорост от около 40 км/ч., е навлязъл частично в насрещната
лента за движение и е ударил с предната си част задната лява част на насрещно
движещия се товарен автомобил „Фолксваген Крафтер“ с рег.№ ********, управляван
от П.А., а непосредствено след това е ударил челно и насрещно движещия се в неговата
лента за движение лекотоварен автомобил „Форд Транзит“ с ДК № ********, управляван
от Х.М., който възприемайки идващия срещу него товарен автомобил, предприел маневра
вдясно, за да избегне удара, но последната не му е позволила да го предотврати.
Изложените
обстоятелствата във връзка с настъпването на ПТП на посочената дата и място,
участниците в него и последиците от събитието се потвърждават и от
представените в производството: констативен протокол № К 649 от 12.07.2010 г.
на ОПП-СДВР и протокол за оглед на местопроизшествие от 12.07.2010 г. на
РТП-ДП-СДВР със скицата и фотоалбума, неразделна част от него.
За
изясняване на обстоятелствата във връзка с наведеното възражение за съпричиня-ване
на неблагоприятните последици от събитието от страна на починалото лице по
искане на ответника в производството е допусната и изслушана комплексна съдебна
експертиза /КСЕ/, изготвена от вещите лица доц.д-р инж.А.А. и д-р А.М..
От
приетото заключение на същата, неоспорено от страните, се констатира, че
процесният товарен автомобил „Форд Транзит“ е бордови, като в кабината му има 3
седящи места - за водача и за двама пътници на дясната седалка, като и на трите
места същият е фабрично оборудван с предпазни триточкови колани.
Констатира
се, че при огледа и аутопсията на В.М.С. са били уста-
новени: счупване
с приплъзване на прехода на шийния гръбнак към гръдния отдел, счупване на IV и
V ребра вдясно, кръв в дясната плеврална кухина, кръвонасядане на меките
черепни обвивки вляво, разкъсно-контузни рани по главата и лицето, охлузвания
по подбедриците и лявата предмишница; че причината за смъртта на В.М.С. е
несъвместимата с живота гръбначно-мозъчна травма, дължаща се на силно разгъване
в посока назад на главата и шията, за да отзее /рязко да се разгъне назад/ гръбначният
стълб; че това разгъване е станало чрез удар в челната област на главата,
където е описана рана, който удар е в части от интериора на автомобила, но при
наличните данни не може да се посочи точно откъде е, а останалите увреждания се
дължат на действието на твърди тъпи предмети, като вещите лица са дали
заключение и че не са налице описани увреждания, които да мотивират извод дали
пострадалият е бил или не с правилно поставен предпазен колан.
Посочено
е и че експертизата не може да отговори на въпроса дали В.М.С. би получил
всички травми по главата и тялото в същата степен, ако е бил с поставен колан,
тъй като от снимковия материал в приложения албум от огледа на местопроизшест-вието
не може да се определи видът на деформациите на автомобила около предните
седалки, където е пътувал пострадалият. Отразено е и че в протокола за оглед са
описани повредите на автомобил „Форд Транзит“: „изцяло деформирана предна част,
ходова част, счупени гуми, джанти и окачване“, но поради лошото качество на
снимковия материал, не могат да се огледат местата около предните седалки. По
същата причина експертизата не може да отговори и дали е имало вероятност леталният
изход да бъде предотвратен при поставен предпазен колан.
Въз
основа на анализа на данните от представените доказателства във връзка с
реализирането на инцидента, в т.ч. и фотоалбума, вещите лица са посочили и че
ударът за автомобил „Форд Транзит“ е бил челен, кос, с посока отпред назад и от
ляво надясно, затова деформациите в предна лява част са значително по-големи;
че вторичните деформации са достигнали до каросерията на автомобила, като задна
лява колона на кабината е изместена и изкривена назад; че лявата врата откъм
водача е силно деформирана и издута навън – след ПТП е била отворена трудно,
чрез силово въздействие и затова е изкривена рамката на стъклото й; че
намиращите се пред водача части, предната колона, арматурното табло и волана са
изместени назад и са навлезли значително в пространството пред водача. В предна
дясна част също са видни значителни деформации, но само в предната челна част –
дефор-миран преден капак, издут навън преден десен калник, но вторичните,
индиректните дефор-мации в дясна част са значително по-малки – не са
деформирани предната и задната десни колони на кабината, дясната врата, чиито
стъкла са здрави и която е била отворена нормално чрез дръжката й, а не с
помощта на груба сила. Констатира се, че пространството пред крайна дясна
седалка не е нарушено, няма хлътване на частите пред него, т.е. арматурното
табло не е изместено назад, както и че средното място пред средната седалка е
нарушено пропорционално спрямо мястото на водача, но на половина, т.е. двойно
по-малко от мястото пред водача.
В
съдебно заседание по реда на чл.200, ал.2 ГПК вещите лица са уточнили, че по ни-какъв
начин не са могли да се ориентират какви са деформациите на интериора на автомо-била
около десните седалки, където се знае, че е седял пострадалият; че предпазният
колан не играе такава съществена роля за движението на главата назад, защото в
случая е бил осъ-ществен
натиск, причинил раната на главата и разгъващ същевременно главата назад, като
не е било възможно да се определи къде е станало това: от деформацията в тавана
или ако тялото е било без колан – от удар на главата някъде напред; че това увреждане може да
се получи при пътник без поставен колан – при челния удар тялото полита напред,
главата се удря някъде, изкривява се назад и се отваря гръбначният стълб, но
може да се получи и по механизма на челен удар, деформиране на предната част,
хлътване на тавана, закачане на главата и движение на главата назад и по тази
причина не може да се определи дали постра-далият е бил с колан или не. Наред с
изложеното във връзка с този въпрос експертите конкретизират като проблем и
обстоятелството, че снимките при огледа не са били направе-ни перпендикулярно,
а под ъгъл.
Съгласно
данните от удостоверение за наследници № 000824/16.05.2011 г., издадено от
Столична Община, В.М.С. с ЕГН ********** е починал на 12.07.2010 г. /акт за
смърт № 0373 от 13.07.2010 г. на Столична Община/, като чиято кончина същият е
оставил за негови наследници по закон лицата: В.И.С. с ЕГН ********** – съпруга
и П.В.С. с ЕГН ********** – дъщеря.
Не
е спорно между страните в процеса, че товарен автомобил „Тантра 815“ с ДК № ******
е бил застрахован в ответното застрахователно дружество по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ по полица № 0273933 с период на валидност: 01.03. 2010
г. – 28.02.2011 г., както и че този договор е имал действие към момента на
инцидента от 12.07.2010 г.
За
установяване на твърдените неимуществени вреди по делото са представени ме-дицински
документи: експертно решение на ТЕЛК № 2368/13.08.2007 г. при „IV МБАЛ-София“
АД, с което на В.И.С. е била призната 72 % ТНР при водеща диаг-ноза:
хипертонична болест на сърцето за срок от 3 години – до 01.08.2010 г., като не
са ангажирани доказателства същата да е била преосвидетелствана; 4 бр.
епикризи, издадени на П.В.С. от Клиниката по ендокринология към Университетска
болница „Александровска“ – епикриза по
ИЗ № 20374/1024 г. за периода: 30.08.2011 г. – 02.09.2011 г. и епикриза по ИЗ №
5269/266 за периода: 28.02.2012 г. – 02.03.2012 г., в които е посочена
диагноза: „Затлъстяване II степен, други уточнени видове хипотиреоидизъм“;
епикриза по ИЗ № 23210/1244 г. за периода: 18.09.2012 г. – 21.09.2012 г. и
епикриза по ИЗ № 13293/638 за периода: 13.05.2013 г. – 16.05.2013 г., в които е
посочена диагноза: „Затлъстяване I степен, други уточнени видове хипотиреоидизъм“.
От анамнезите на първите три епикризи е видно, че по данни на самата П.В.С. при
нея се е наблюдавало плавно покачване на телесно тегло след пубертета; през 2007
г. след диета е успяла да намали същото с 14 кг., но след това поради постепенно
е възвърнала теглото си, както и че от 2008 г. при това лица са били установени
и гранични и високи стойности на ТСХ, за които е про-веждано лечение.
Приложено
е и експертно решение на ТЕЛК № 1374/02.12.1998 г. относно третото за спора лице
П. Д. М. с ЕГН **********, с което на последната е била призната първа група
инвалидност с чужда помощ при водеща диагноза: остеоартрози и сродни състояния
за срок от 3 години – до 01.12.2001 г.
За изясняване на делото от фактическа страна е
допусната и съдебно-медицинска
експертиза /СМЕ/, изготвена от вещото
лице д-р Й.В. – специалист по ендокрино-логия и болести на обмяната, въз основа
на представените медицински документи и извър-шени лични прегледи на ищците.
От заключението на СМЕ /неоспорено в процеса/ се
установява, че няма данни за утежняване на хипотиреоидизма /състояние на
намалено производство на тиреоидни хормо-ни от щитовидната жлеза/ при П.В.С.,
който е бил отключен още преди инцидента с баща й; че в основата на
затлъстяването при нея стои инсулиновата й резистент-ност, както и че същата е
имала проблеми с теглото й от години, като през 2007 г. е успяла с диетичен
режим да г намали, но постепенно отново е наддала; че при първата й хоспитализа-ция
е била регистрирана инсулинова резистентност и хиперинсулинемия, като при
послед-ващо проследяване до 08.05.2013 г. е било регистрирано отслабване с 11
кг. /от 97,7 кг. на 86 кг./, а към момента на прегледа теглото й е било 84 кг.
По отношение на В.И.С. въз основа на решението на
ТЕЛК се конс-татира, че са налице: ▪ сърдечно-съдови заболявания:
артериална хипертония II степен, хи-пертонично сърце, исхемична болест на
сърцето /ИБС/, стабилна стенокардия II ф.к., СН – II ф.к., като е пояснено, че стресът
и високите нива на стресови хормони могат да доведат до покачване на нивото на
кръвно налягане /постоянно или кризисно/, което рефлектира в по-качване следнатоварването
на сърцето и влошаване на сърдечната недостатъчност и исхе-мичната болест на
сърцето; ▪ ставно-дегенеративни заболявания: деформираща лумбална
спондилоартроза, двустранен лумбосакрален радикулит, двустранна гонартроза, които
се появяват и засилват с възрастта и до момента не е доказана връзка между тях
и стреса, както и ▪ двустранна нефрофилитиаза, хроничен калкулозен
пиелонефрит, хидронефроза вляво II степен, по отношение на които е обосноват същият
извод във връзката със стреса, като за втората група заболявания.
В съдебно заседание по реда на чл.200, ал.2 ГПК
вещото лице е посочило, че заболя-ванията на ищцата П.С. са възникнали преди
инцидента от 2010 г.; че през 2007 г. вече е имало раздвижване на нивата на
тиреоидните хормони, някъде по това време е имало и проблеми с теглото, което е
било регистрирано в анамнезата на първата епикриза, като тя е спазвала някакъв
хранително-диетичен режим, успяла е да отслабне на тегло до определена стойност,
но после нещата са се влошили, а по отношение на хипотиреоидизма, хормоните
2008 г. са били съизмерими, когато е постъпила за пръв път в болница
„Александровска“ през м.08.2011 г.; че тогава са били направени изследвания,
бил е коригиран хранително-диетичният й режим и провежданото лечение и последващото
проследяване е имало ефект, както по отношение на тиреоидните й хормони, така и
на наднорменото тегло; че има регистрирано отслабване на килограми, но и двете
заболявания са с обща етимология преди процесния инцидент.
По отношение на ищцата В.И.С. конкретизира, че
стресът би могъл да доведе до повишаване на кръвното налягане, което да
рефлектира върху състоянието й, но ако това се случи, би трябвало или да има
хипертонични кризи, или за да се нормализира кръвното налягане, да се увеличи
дозата или броят на приеманите препарати за хипертония, или да има изявена
сърдечна недостатъчност, която да доведе до хоспитализация, а в предс-тавените
документи няма данни за такива обстоятелства.
От заключението на изслушаната съдебно-психологична експертиза
/СПЕ/, изготве-на от вещото лице Д. З. – С., е видно, че понесената загуба има
характер на тежка психотравма за двете ищци, с трайни последици за живота им,
за които в съдебно заседание по реда на чл.200, ал.2 ГПК вещото лице е
уточнило, че те се изразяват в необратимостта на загубата /В.С. е загубила съпруга си като опора в живота,
надежда и сигурност, а П.С. – баща си като източник на обич, грижа и подк-репа
в живота си/, а не в настъпили патологични отклонения в тяхната психика.
Посочено е и че ищците са преживели емоционален шок от неочакваната смърт на
техния близък – съпруг и баща, развили са интензивна реакция на скръб,
отслабваща постепенно в рамките на около година, като травматичния спомен и
липсата на обичния човек продължават да изпитват и към момента на изследването;
че са понесли тежка емоционална загуба, преминали са през период на силно
безпокойство, тревожност и депресивитет с прояви на безсъние, изострена
чувствителност, дезинтересираност към средата, затваряне в себе си, болка и
тъга; били са лишени от присъствието на близкия им, от неговата ежедневна грижа
и помощ; в резултат на загубата са ограничили социалните си контакти и
продължават да живеят сравнително изо-лирано и към психологическото проучване през
2015 г.; че визията им за живота се е проме-нила с обезкуражаване за бъдещето,
чувство за несигурност и продължаващо безпокойство; с травматичните изживявания
са се справили сами за сметка на голям разход на психична енергия. Не са
търсили специализирана помощ, не са провеждали медикаментозно лечение, по техни
сведения при необходимост са взимали обичайните за такива състояния успокоя-ващи
средства, като в съдебно заседание вещото лице е завило, че при тях е могла да
бъде оказана психо-терапевтична помощ, която да повлияе на приемането на
загубата, изработ-ване на по-рационален подход за справяне с проблема и на
по-подходяща визия за бъдещето и би намалила тревожността.
За установяване на наведените в исковата молба
обстоятелства, по делото са събрани и гласни доказателства – разпитан е
свидетелят Г.К.С., познат на семейството на ищците от дълги години, тъй като с
родителите му са приятелски семейства и са израснали в едно село, който
поддържа, че е разбрал за катастрофата през м.07.2010 г. от П.С., която му се е
обадила и е помолила той и баща му да ги придружат до „Съдебна медицина“ за
разпознаване на трупа на баща й; че отначало са били много упла-шени и
напрегнати, а след като са отишли там и са се уверили, че това е истина, са
изпаднали в много силен шок; че доколкото знае ищците са били добро и сплотено семейство, в което
починалият е бил някак си опора, защото имат и болна майка, която гледат, както
и за плано-вете им да се приберат в родното им село, когато се пенсионират и да
живеят по-спокойно, а и за да могат да се грижат и за бабата.
Свидетелства
и че липсата му се усеща силно в семейството им – ишците са станали много
по-затворени, по-изолирани и по-тъжни хора; че е бил на погребението, на което
са били спазени всички традиции и където ищците са били много тъжни и опечалени
и им е било много тежко.
Съдът
не кредитира показанията на свидетеля в частта им относно здравословното
състояние на П.С., тъй като същите отразяват
казаното от самата ищца, и са в противоречие с безспорните данни от заключението
на СМЕ и медицинската документация, според които ищцата е имала твърдените
здравословни проблеми много преди станалото с баща й произшествие. Депозираните
показания за полагане на грижи за болен близък, съдът намира, че те касаят
майката на ищцата В.С., която към 2015 г. е починала, пред-вид изявленията на
двете ищци, направени при психологичното им изследване.
Във връзка с претенцията на първата ищца относно имуществените
вреди, в произ-водството са ангажирани писмени доказателства: заверено копие на
договор за каменоделски услуги от 26.02.2011 г., сключен между „М.-58-В.М.“ ЕТ
и В.И. С. за изработката на паметник – параклис тилус с кръгли колони и надписи:
името, годи-ната на раждането и смъртта на починалия и място за още едно име,
срещу заплащане на въз-награждение от 950,00 лева; гробно оформление кат.№ 2
ленти тилус при възнаграждение от 380,00 лева; цветна снимка с размер 14/18 см.
при възнаграждение от 45,00 лева; и строител-на линия при възнаграждение от
30,00 лева. С оглед данните от договора, от уговорената це-на в общ размер на
1 405,00 лева е капарирана сума от 300,00 лева, а във връзка с плащането
на дължимия остатък от 1 105,00 лева са представените заверени копия на 3
бр. квитанции от 08.04.2011 г. – за сумата 300,00 лева, от 12.03.2011 г. – за
сумата 400,00 лева и от 20.08.2011 г. – за сумата 805,00 лева.
По искане на ищцата В.С. са приети и заверени копия от
квитанция № **********, издадена от Гробищен парк „Бакърена фабрика“, за
платена такса за гробно място за вечни времена, на стойност 570,00 лева и фискален
бон от 07.10.2013 г. за посоче-ната сума.
При така приетата фактическа обстановка, установена
от събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице
условията за частичното ангажиране отговорността на ответника по заявените
срещу него искове с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./.
Пораждането на този вид имуществена отговорност на
застрахователя, с оглед ней-ната правна същност, уредена в цитираната
разпоредба от КЗ /отм./, предпоставя съществу-ването на валидно застрахователно
правоотношение по риск „Гражданска отговорност“ към момента на увреждането,
както и нанесени вреди на трето лице в пряка причинна връзка с виновни и
противоправни действия или бездействия на делинквент – застраховано лице по
тази застраховка, свързани с притежаването или използването на МПС – предмет на
същата, покриваща съгласно нормата на чл.257, ал.2 КЗ /отм./ отговорността на
собственика на МПС, както и на всяко друго лице, ползващо превозното средство
на законно основание, в рамките на определената в договора по чл.223, ал.1 КЗ
/отм./ сума.
Безспорно бе установено в производството – от
приетите за безспорни факти и задължителната за настоящия състав на основание
чл.300 ГПК влязла в сила присъда № 142/ 14.05.2012 г. по нохд № 616/2012 г. по
описа на СГС по въпросите: извършено ли е деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, че застрахованият водач В. М. П. е осъществил института
на непозволеното увреждане спрямо ищците, причинявайки в резултат на ПТП от 12.07.2010
г. смъртта на техния близък.
От цитирания акт, приложеното
удостоверение за наследници, заключението на СПЕ и събраните
в производството гласни доказателства – показанията на свидетеля Г. С. в
кредитираната им част, се констатира и че вследствие на това деяние, ищците са
претърпели неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг и баща – душевен
диском-форт, страдания и негативни личностни и психо-емоционални изживявания,
както и че тези й вреди са пряка и непосредствена последица от настъпването на
това събитие.
При условията на чл.154, ал.1 ГПК не бе доказано от
ищците твърдяното влошаване на здравословно им състояние във връзка с това
деяние, тъй като от заключението на СМЕ с поясненията на вещото лице д-р В. се
установи, че всички заболявания на ищцата В.С. предхождат процесният инцидент и
независимо, че стресът е от естество да влияе върху кръвното налягане, като го повишава,
в случая липсват данни за конкретни прояви на едно такова влияние, каквито биха
били хипертонични кризи, увеличаване на дозата или броя на приеманите препарати
за хипертония, за да се нормализира кръвното налягане, изя-вена сърдечна
недостатъчност, която да доведе до хоспитализация, съотв. че хипотиреоидиз-ма и
затлъстяването при П.С. като давност също предхождат процесното ПТП, като няма
данни за утежняване на хипотиреоидизма й, а в периода до 08.05.2013 г. е било
регистрирано значително намаляване на нейното тегло, което към момента на
прегледа от експерта е било още по-ниско.
Наличието на кумулативната даденост на елементите от
фактическия състав на инс-титута на непозволеното увреждане по чл.45, ал.1 ЗЗД
в дадената хипотеза, както и същест-вуването на валиден застрахователен договор
към датата на събитието, сключен с ответника по риск „Гражданска отговорност“,
имащ за предмет товарния автомобил, управляван от виновния за деянието водач,
обуславят основателността на предявените по делото претенции за заплащане на
обезщетения за репарирането на визирания вид вреди на ищците по разглеждания
ред.
По силата на разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, която с оглед на
факта, че не е абстрактно понятие, се определя за всеки случай по отделно въз
основа на всички относими към него обективно съ-ществуващи обстоятелства /т.11
от ППВС № 4/23.12.1968 г./.
За да се произнесе по въпроса относно размера на
дължимите се обезщетения за неимуществени вреди в съответствие с визираните изисквания,
съдебният състав взе пред-вид: момента на настъпване на инцидента през м.07.2010
г.; данните относно възрастта на починалия /58 г./ и тази на ищците /61 г. и 20
г./ към същия период; степента на родство меж-ду тези
лица; съдържанието на съществувалите между тях добри
личностни отношения, съг-ласно свидетелските показания; обстоятелството, че те са
живеели съвместно, имали са ежед-невни контакти и обща среда; средната
продължителност на живот в страната; невъзврати-мостта на загубата; отрицателното
отражение на смъртта на В. С. върху психиката, емоционалното състояние и
ежедневието на ищците; факта, че интензитетът и продължител-ността на последните
се дължат и на собственото поведение на последните, поради непотър-сената
квалифицирана помощ и непредприетата терапия за възстановяване на психологичния
им статус, както и че не бе установено това им състояние да е довело до
влошаване на телес-ното им здраве;
обстоятелствата, че ищците и починалият са пълнолетни лица, изградени ка-то
личности, които не са били зависими един от друг, както и регламентирания
в разпоред-бата на чл.52 ЗЗД принцип на справедливостта, съобразно които СГС,
І-во ГО, 11 с-в приема, че за неимуществените вреди, произтичащи от процесното
ПТП на В. и П. С. следва да се определят обезщетения в размери от по 100 000,00
лева за всяка, които се покриват изцяло от лимита по полицата.
От тази сума следва да се приспадне заплатеното от
ответника на 19.09.2013 г. по образуваната пред него щета обезщетение за същия
вид вреди на стойности от по 50 000,00 лева на всяка ищца, с оглед на
което разглежданите претенции следва да бъдат уважени в размери от 50 000,00
лева, а в останалата им част до заявените стойности от по 100 000,00 лева
– последните трябва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
Неоснователно е и наведеното от ответното дружество
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателя
на ищците по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД, обосновано с доводи, че е пътувал без
поставен предпазен колан. С ангажираните в произ-водството доказателства
ответникът – в съответствие с изискването на чл.154, ал.1 ГПК при условията на
пълно и главно доказване не установи и то по безспорен начин тези негови твърдения.
В заключението на изслушаната комплексна съдебна експертиза не е обоснован
категоричен извод, че пострадалият е бил без поставен колан към момента на
инцидента, като вещите лица не са могли да формират еднозначно заключение и по въпроса
относно точния механизъм на получаване на увредата, причинила смъртта на В. С.
– посо-чили са два възможни механизма, единият от които няма никаква връзка с
използването или не на обезопасителен колан. Предвид изложените обстоятелства и
с оглед факта, че изводите на съда не могат да почиват на предположения, първоинстанционният
съд намира, че с поведението си наследодателят на ищците не е допринесъл за
настъпване на неблагоприят-ния за него резултат от разглежданото събитие.
Решаващият състав на първоинстанционния съд намира,
че в конкретната хипотеза не са налице
предпоставките за уважаване на втория от заявените от ищцата В.С. иск на
разглежданото правно основание от КЗ /отм./ за сумата 1 975,00 лева,
поради което същият следва да бъде отхвърлен изцяло. Съгласно
разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД при не-позволено увреждане обезщетение се дължи
за всички вреди, които са пряка и непосредст-вена последица от увреждането. Разходите-предмет
на тази претенция не представляват преки вреди от процесното ПТП, а косвени
такива, тъй като не са закономерно следствие от процесния инцидент, не касаят
пряко погребението на починалия, а луксозно оформление на гроба му и запазване
на гробното му място като фамилно такова, поради което не подлежат на обезвреда
по реда на чл.226, ал.1 КЗ /отм./. От друга страна: съгласно данните от договора
за изработка същият има за предмет изграждането на паметник и оформяне на
гробно място за две лица – уговорено е
освен за В. С. да се оформи място за поставяне на сним-ка и изписване на име и на
друго лице. Извършените в полза на това трето лице разходи са изцяло
ирелевантни към предмета на спора и не се включват в покритието по процесната
застрахователна полица.
Съобразно приетия изход на делото ответникът следва
да заплати на ищците и за-конната лихва върху присъдените суми, считано от 21.10.2010
г. – с оглед основателността на наведеното от дружеството възражение за изтекла
погасителна давност по чл.111, б.„в“ ЗЗД относно тези вземания преди визирания
момент, чието прекъсване и/или спиране не бе доказано от В. и П. С.и в хода на
процеса, до окончателното заплащане на сумите, както и на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 4000,00 лева – държавна такса по делото и 232,70 лева – разноски, платими
по сметката на СГС.
На основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК
ищците следва да заплатят на ответника сумата 1 501,37 лева разноски по производството,
съответни на отхвърлената част от исковете – по компенсация с дължащите се на тях
такива по чл.78, ал.1 ГПК на обща стойност от 2 029,95 лева /разходи за
един адвокат/, както следва: 765,22 лева – от В.С. и 736,15 лева – от П.С..
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З.К. „Л.И.“
АД със седалище и адрес *** Д, ЕИК ********, да ЗАПЛАТИ на В.И.С. ***, с
ЕГН ********** сумата 50 000,00 /петдесет хиляди/ лева – обезщетение за
неимуществени вреди по иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ във връзка
със смъртта на съпруга й В.М.С., ЕГН **********,
настъпила на 12.07.2010 г., вследствие на ПТП от същата дата, заедно със
законната лихва, считано от 21.10.2010 г. до окончателното заплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер от 100
000,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА З.К. „Л.И.“
АД със седалище и адрес *** Д, ЕИК ********, да ЗАПЛАТИ на П.В.С. ***, с
ЕГН ********** сумата 50 000,00 /петдесет хиляди/ лева – обезщетение за
неимуществени вреди по иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ във връзка
със смъртта на баща й В.М.С.,
ЕГН **********, настъпила на 12.07.2010 г., вследствие
на ПТП от съща-та дата, заедно със законната лихва, считано от 21.10.2010 г.
до окончателното заплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му
част до пълния предявен размер от 100 000,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.И.С. ***, с ЕГН ********** срещу З.К. „Л.И.“ АД със
седалище и адрес на управление:*** Д, ЕИК ********, иск с правно основание
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 1 975,00 лева, ведно със законните последици, като НЕОС-НОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В.И.С. ***,
с ЕГН **********, да ЗАПЛАТИ на З.К. „Л.И.“ АД със седалище и адрес на
управление:*** Д, ЕИК ********, на основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК
по компенсация сумата 765,22 лева /седемстотин шестдесет и пет лева и двадесет
и две стотинки/ – разноски по делото.
ОСЪЖДА П.В.С. ***,
с ЕГН **********, да ЗАПЛАТИ на З.К. „Л.И.“ АД със седалище и адрес на
управление:*** Д, ЕИК ********, на основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК
по компенсация сумата 736,15 лева /седемстотин тридесет и шест лева и петнадесет
стотинки/ – разноски по делото.
ОСЪЖДА З.К. „Л.И.“
АД със седалище и адрес *** Д, ЕИК ********, да ЗАПЛАТИ по сметка на СГС
на основание чл.78, ал.6 ГПК сумите: 4 000,00 /четири хиляди/ лева –
държавна такса и 232,70 лева /двеста тридесет и два лева и седемдесет стотинки/
– съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски
Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните – с въззивна
жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: