Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.05.2020г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми
състав
на десети март година
2020
в открито съдебно
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар: Емилия
Кривачкова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 5565 по описа за 2018 год. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е пряк иск
по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, приложим
съгл. § 22 от КЗ, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на В.Т.С. ЕГН **********, чрез адв.
Я.Д., с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК ******да заплати сумата от 26 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало
на 03.04.2016 г. ПТП, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 06.03.2018г. до окончателното изплащане
на вземането.
Излагат
се съображения, че на 03.04.2016 г. около 15:00 часа в гр. София, в подземния
паркинг на МОЛ „България", находящ се на бул. „България" № 69, на
ниво -1, срещу автомивка „Елефант", джип марка „Шавролет" модел
„Орландо", с per. № ******, управляван от неустановен водач, при движение
на заден ход реализира ПТП с пешеходната В.С., а след произшествието, водачът
напуснал произшествието. При инцидента е пострадала ищцата В.С., в качеството
си на пешеходец.
Навежда
доводи, че след ПТП пострадалата е посетила ДКЦ-ХХII-
София ООД. При извършените прегледи се е установило оток, кръвонасядане и
ожулване в областта на глезените в двата крака, като петия пръст на десен крак
е бил силно болезнен. Пострадалата била имобилизирана
и освободена от клиниката. Предвид неотшумяващата болка и оток в областта на
десния глезен и пета, както и нестабилност при движение и оток и зачервяване на
5-ти пръст на десен крак, придружен с болки, тя е потърсила последваща лекарска
помощ. При прегледите като окончателна диагноза и е поставена: повърхностна
травма на глезена и стъпалото, неуточнена, със съмнения за разкъсан ларален,
лигаментарен комплекс. На по-късен етап са потвърдени съмненията и крайната и
диагноза е: разкъсване на лигментарен комплекс на
десния глезен. Пострадалата е имобилизирана. Насочена е към домашно амбулаторно
лечение и щадящ режим.
Твърди,
че получената вследствие на ПТП увреда на десен крак е причинила болки и
страдания на ищцата, със значителен интензитет в първия един месец след ПТП,
като и понастоящем продължава да изпитва. Травмата на десен крак е довела до
трайно затруднение на функциите на десен крайник, като общият възстановителен
период ще продължи между 3-4 месеца, като е била лишена от възможността да ходи
и стои изправена без чужда помощ за един значителен период от време. Наложило и
се е да ползва помощни средства (патерици), от каквито не е имала нужда преди
инцидента. През първият месец от лечението си пострадалата е следвало да
изпълнява щедящ режим, без натоварвания на увредения крайник. Това я е
поставило в положение да не може самостоятелно да посреща всекидневните си
битови нужди - обличане, хранене и други, за които е получавал помощ от свои
близки. Тази зависимост я е накарала да се чувства непълноценен и в тежест на
семейството си още повече, че до инцидента ищцата не е имала двигателни
проблеми и е водила нормален и активен за годините си живот, разчитайки на
собствени сили за задоволяване на битовите си нужди, упражнявала е активно
както професионални, така и социални и битови ангажименти.
Посочва,
че по отношение на увреждащото МПС джип марка „Шавролет" модел
„Орландо", с per. № ******, е налице сключена застраховка "Гражданска
отговорност” на автомобилистите при ответното дружество, валидна към датата на
ПТП. Сочи още, че сезирали ответното дружество за изплащане на обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди по повод процесното ПТП, като
последният отказал плащане.
В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от
ответното “Б.В.“ АД, в който е изложено становище за неоснователност на
исковата претенция. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение.
Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП. Оспорва твърдението, че са
налице елементите на непозволеното увреждане. Твърди, че липсват доказателства
за виновно поведение на застрахован в З. “Б.В.И.Г.” водач на МПС. Липсва и
пряко следствена връзка между твърдяните травматични увреждания и твърдяния
механизъм на ПТП. В условията на алтернативност, е наведено възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Наведено е възражение за прекомерност на
заявената искова претенция. Оспорва началната дата на претендираната от ищцата
лихва.
В
съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв. П. поддържа предявения иск.
Претендира разноски.
В
съдебно заседание ответника чрез адв. Б. оспорва предявения иск. Представя
списък на разноски.
Софийски градски
съд, ГО, I-7 състав, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Съгласно
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, при застраховка “Гражданска отговорност” увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя. За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да
докаже, че в причинна връзка с виновно противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е
претърпял вреди, както и какъв е техният размер.
По
делото е представено и прието в оригинал ДП № 11257/2016г. по описа на
РТП-ПР-СДВР, пр.пр.№4092/2016г. по описа на СРП. От
същото се установява, че досъдебното производство е образувано на 07.06.2016г.
срещу неизвестен извършител, за това, че на 03.07.2016г. при управление на МПС
– лек автомобил с неустановена марка и модел, в гр. София, на паркинга на МОЛ
„България“, нарушил правилата за движение по ЗДвП, като по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на В.Т.С. – престъпление по чл.343, ал.1,
б.“Б“, пр.2, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК. С постановление от 11.05.2015г.
досъдебното производство е прекратено, поради квалифициране на увреждането като
лека телесна повреда, доколкото по см. на чл.161, ал.1 НК наказателното
производство се възбужда по тъжба на пострадалия.
За
установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди и причинно-
следствената им връзка с ПТП на основание чл. 195 ГПК е изслушана съдебно –
медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р В.Т., неоспорена от страните,
чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно. От заключението се установява, че
в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие ищцата В.С. е получила
следните травматични увреждания: контузия на десния глезен и дясното стъпало
изразяващи се в кръвонасядане съчетано е травматичен оток обхващащ вътрешния и
външния глезен, както и пръстите на стъпалото, както и охлузване в областта на
петата. При проведените образни изследвания не е доказано наличие на фрактури в
травмираната анатомична област. Посочва, че на ищцата е предписана терапия - имобилизация
с ортезно средство и щадящ режим. В резултат на травмата на пострадалата са
причинени значителна по интензитет болезненост, която е била спонтанна в
първите десетина дни след инцидента, като постепенно е намаляла с разнасянето
на отока и се е наблюдавала при движение и палпация за период от около 30 дни.
В заключението е обосновано, че са налице морфологични данни сочещи за връзка
между констатираното увреждане и процесното произшествие, а именно-зона на
контакт с автомобилната гума-охлузването в областта на петата и
кръвонасяданията и травматичния оток на глезена и стъпалото следствие
упражненото инерционно въздействие върху крайника.
В
проведеното на 21.05.2019г. о.с.з., в.л. д-р Т. пояснява, че при по – високо
тегло на пострадалия, това се отразява на болките и движението, защото
крайникът се натоварва повече.
От приетото заключение на съдебно –
автотехническа експертиза с в.л. инж. М.М., оспорено
от ответната страна, се установява, най-вероятен механизъм на ПТП: на
03.04.2016 г. около 15:00 ч. в гр. София, в подземния паркинг на МОЛ
„България“, находящ се на бул. „******, в района на ниво „-1“, с посока на
движение към изхода на паркинга се е движил лек автомобил „Шевролет“ модел
„Орландо“ с per. № ******, управляван от неустановен водач. Преминавайки покрай
автомивка „Елефант“, скоростта му е била в интервала 15-20 кт/h. Вещото лице
посочва, че лентата за движение пред автомивка „Елефант е предназначена за
еднопосочно движение (с посока на движение, съвпадаща с посоката на движение на
процесния автомобил). Тя е с широчина 6 m и е покрита с гладък бетон, без
неравности и наклони. В същото време, пешеходката В.С. се е намирала
непосредствено зад паркирания на паркомясто л. а. „Рено“ с per. № ******,
намиращо се отляво на лентата за движение, срещу автомивка „Елефант“. Водачът
на лек автомобил „Шевролет“ не е възприел като опасност намиращата се на
лентата за движение пешеходка, като същевременно не е съобразил страничната
дистанция между коридора на движение на автомобила и пешеходката, вследствие на
което е допуснал управляваният от него автомобил да премине със задната си лява
гума през десния крак на пешеходката, в областта на глезена. След ПТП е
напуснал района на местопроизшествието без да окаже съдействие на пострадалата
и да уведоми компетентните органи. Експертизата посочва, че мястото на удара е
върху лентата за движение, в района на автомивка „Елефант“, на около 0,5 m
вдясно от левия край на лентата за движение, спрямо посоката на движение на
процесния автомобил и на около 20 m преди края на автомивка „Елефант“, считано
по посока на движението. Вещото лице посочва, че причина за настъпване на ПТП е
поведението на водача на лекия автомобил „Шевролет“, който не е възприел
опасността и при преминаване покрай неподвижно стоящата пешеходка не е спазил
необходимото минимално безопасно разстояние.
В
проведеното на 21.05.2019г. о.с.з. вещото лице допълва, че по време на ПТП
ищцата е била с гръб към автомобила, като автомобилът е увредил ищцата със
задните леви гуми. Тя е била с издаден назад десен крак, който е увреден, отваряла е багажника. Автомобилът се е движел
по еднопосочно платно в посока изхода и я е увредил с левите гуми. Пояснява, че
автомобилът е минал с предните гуми и не е имало контакт с тях, я увредил със
задните, като автомобилът не е спазвал
необходимата дистанция, движел се е много близко до лентата, която ограничава
платното предвидено за движение. Допълва още, че произшествието е настъпило
най-вероятно извън тази жълта линия. Най-вероятно пешеходката е била стъпила в
лентата за движение, заставяйки към багажника на автомобила. Скоростта на движение
на автомобила най-вероятно е било около 15-20 км/ч.
Заключението
на САТЕ изготвено от инж. М., съдът възприема, като обективно и компетентно
дадено.
По
искане на ответната страна е допуснато изслушването и на комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза инж. М.М.
и д-р В.Т.. Вещите лица посочват, че скоростта на лекия автомобил преди и в
момента на удара е била около 15 km/h. Към момента на произшествието
пострадалата е била зад паркирания л. а. „Рено“ с лице към него и с гръб към
преминаващия в този момент зад нея л. а. „Шевролет“. Вещите лица посочват, че в
зоната на ПТП няма изградени тротоари и банкети, следователно пешеходката се е
намирала на лентата за движение, непосредствено зад паркирания л. а. „Рено“. Мястото
на удара се намира върху лентата за движение, непосредствено пред клетка за
паркиране срещу автомивка „Елефант“, съответно:
- по дължина на около 10,30 m преди края
на автомивка „Елефант“, считано по посока на движението;
- по широчина на лентата за движение на около 0,5 m вдясно от левия край
на лентата, предназначена за еднопосочно движение съгласно хоризонталната
маркировка в паркинга (съвпадащо с посоката на движение на процесния
автомобил). При ПТП е осъществено съприкосновение между задната лява гума и
десния крак на пешеходката, в областта на глезена. Водачът на лек автомобил
„Шевролет“ не е възприел като опасност намиращата се на лентата за движение В.С.
и при преминаване покрай нея не е съобразил страничната дистанция между коридора
на движение на автомобила и пешеходката. В същия момент пешеходката е изнесла
десния си крак назад. Вследствие на описаното е осъществено съприкосновение
между задна лява гума на л. а „Шевролет“ и десния крак на пострадалата в
областта на петата, което личи от наличието на контактното увреждане в тази
зона - охлузването. Пешеходката е изнесла назад десния си крак непосредствено
след преминаването на предната част на л. а. „Шевролет“ зад нея, поради което
съприкосновението е осъществено със задно ляво колело. Експертите приемат, че причината
за настъпване на ПТП е поведението на водача на лекия автомобил „Шевролет“,
който не е възприел опасността и при преминаване покрай пешеходката не е спазил
необходимото минимално безопасно разстояние. Съществувала е възможност да се
избегне ПТП като водачът не допусне движение на автомобила спрямо пешеходката
на странична дистанция от нея, по-малка от безопасната такава. Пешеходката е
стояла зад л. а. „Рено“, като не се е придвижвала с цялото си тяло към лентата
за движение. Следователно опасността е възникнала в момента, в който водачът на
л. а. „Шевролет“ е допуснал движение в опасна близост до пешеходката. Прието е,
че ПТП е било предотвратимо от водача на л. а. „Шевролет“, като не допусне
движение на автомобила спрямо пешеходката на странична дистанция от нея,
по-малка от безопасната такава.
В
обясненията си в о.с.з. на 05.11.2019г. вещите лица поясняват, че в случая няма
прегазване на крайника. Има контактно увреждане в областта на петата, което е
получено в резултат на контакт с движещ се предмет, какъв е автомобилната гума.
За да има такова съприкосновение трябва да има и движение на крака на
пешеходката. Задвижващата сила на удара е между крака на пешеходката и
автомобила. Ако автомобилът не се движи, жената изнесе кракът си назад, тя няма
да получи такива травматични увреждания, каквито са констатирани.
Съдът
приема комплексната съдебно – медицинска и автотехническа експертиза с вещи
лица инж. М. и д-р Т., като обективно и компетентно дадено.
По искане на ответната страна са допуснати
гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля С.Х.П.-В.– дъщеря на ищцата. Свидетелят
посочва, че ПТП станало на рожденият й ден - 03.04.2016г., Посетили МОЛ
България, оставили автомобила на автомивка и заедно с майка й, и трите й деца
отишли да се почерпят. Когато се върнали да вземат автомобила от автомивката, имали покупки и тя се качила в
автомобила на шофьорското място, а майка й отворила багажника да остави
покупките отзад, след което извикала рязко. Децата се изплашили и тя излязла от
автомобила. Имало спрян джип – „Шевролет“, шофьорът отворил вратата и се
извинил на майка й, след което продължил. Сочи още, че имала видимост към майка
си и в момента, в който тя извикала, свидетелката погледнала в огледалото за
задно виждане, излязла и отишла при нея. Заявява, че не е видяла
съприкосновението с автомобила, защото той минал през крака й и спрял. Видяла
шофьора и автомобила. Свидетелката сочи, че след ПТП майка й останала вкъщи около
три седмици, не можела да ходи. Кракът й още я болял, имал оток, наложило се да
прави рехабилитация. В показанията си, свидетелката заявява, че болката се
обостря, когато е студено и влажно. Първите дни не можела да се обслужва, помагали
й. Кракът й бил отекъл и посинял. Не ходела на работа, не можела да обуе
обувката си. Това продължило около три седмици.
Когато стои дълго права й е тежко. Отразило й се зле психически. Преди
произшествието помагала за децата.
Съдът
дава вяра на показанията на свидетелят С.Х.П.-В.включително и след преценката
им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията на свидетеля са лични,
вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото
доказателства.
По
почин на ответната страна е допуснат до разпит и свидетелят – Д.Б.Д..
Свидетелят посочва, че през 2016 г. работел в МОЛ „България“ към фирма „АБЛ-
Секюрити“ България. Задължение било да осигурява сигурността на мола
посредством видеонаблюдение и физическа охрана. Свидетелят заявява, че си
спомня за инцидента през април 2016 г., когато дошла една госпожа и съобщила,
че кола е минала през крака ú. Помолила да прегледат записите от камерите
от този ден. Свидетелят сочи, че прегледал
записи от камерите за дадения ден и установил, че камерите за видеонаблюдение
нямат покритие на цялата площ на паркинга. Специално на мястото, където
госпожата казала, че се е случил инцидентът, има автомивка и там няма камери за
наблюдение. Прегледали камерите и не установил нищо. Данните, които съобщила
пострадалата за лекия автомобил, били неговият цвят и регистрационен номер.
Входът и изходът на паркинга е един и са разделени с бариера, като камерите
покривали входа и изхода. Пострадалата съобщила, че въпросният автомобил е
напуснал паркинга, но след преглед на записите, не са установили такъв автомобил да
е напускал паркинга през посоченото от пострадала време.
Страните
не споря, че към датата на ПТП - 03.04.2016 г. е било налице валидно
застрахователно правоотношение с ответника З. „Б.В.И.Г.“
АД, възникнало по застрахователна полица № BG/03/515001559226/, със срок на
действие от 12.06.2015 г. до 11.06.2016 г., сключена за л.а. марка „Шевролет“,
модел „Орландо“, рег. № ******. Отделно от това по
делото е приета Справка от базата данни на Информационен регистър към
Гаранционен фонд, също установяваща наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за посочения период и лек
автомобил. С протоколно определение от 05.12.2018г. е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че по време на настъпване на
процесното ПТП на 03.04.2016 г. увреждащото МПС е имал валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество З. „Б.В.И.Г.“
АД.
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявения иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е основателен.
Увреденият от деликт, причинен от застрахован
по застраховка "Гражданска отговорност", има право да иска
обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ/отм./ Обект на застраховане по посочената задължителна застраховка е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят
съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата, съгласно нормата на чл. 257, ал.1 КЗ /отм./.
За да възникне субективното право по
чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ е необходимо кумулативното осъществяване на
елементите от сложен фактически състав, включващ валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между
деликвента и застрахователя и деликт с всичките кумулативно дадени елементи от
неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата.
Съдът приема, че към датата на
процесния деликт съществува валидно застрахователно правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и ответника,
поради което последният дължи на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ вр. с чл.
45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди -пряка и непосредствена
последица от ПТП.
Съвкупният анализ на събраните по
делото писмени доказателства, заключението на
САТЕ, сочи към извода, че е
налице виновно противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил марка
„Шевролет“, модел „Орландо“, с рег. № ******, който е нарушил нормата на чл. 40,
ал.1 от ЗДвП, според която „ Преди да започне движение назад, водачът е длъжен
да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението.“, както и ал.2
на същата норма: „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато
да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.“, като по
непредпазливост е причинил телесна
повреда на ищцата С..
Нормата на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е
отговорен да иска обезщетението от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилисти“.
Предвид обстоятелството, че гражданската
отговорност на виновния водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането
на застрахователното обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени
вреди, с оглед на което иска е доказан по основание.
По размера на обезщетението
за неимуществените вреди:
Претърпените
от ищеца неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните
болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП, посочени по -
горе при излагане на фактическата страна по казуса. В постановени по реда на
чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. №
387/2008 г. на II т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на II
т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на II т.о.; № 66 от 03.07.2012
г„ по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди
включва всички онези телесни и психически увреждания от пострадалия и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние". При определяне на справедливо обезщетение
следва да се отчете и икономическата конюнктура в страната, отражение на която
са и нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
В конкретния случай, при определяне на размера, съдът в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и
Постановление № 4 от 23. 12. 1968 г. на Пленума на ВС, се съобрази със силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията на ищцата. Съгласно
приетата и неоспорена от страните СМЕ на ищцата са причинени значителна по
интензитет болезненост, която е била спонтанна в първите десетина дни след
инцидента, като постепенно е намаляла с разнасянето на отока и се е наблюдавала
при движение и палпация за период от около 30 дни.
Поради това и като съобрази, релевантните обстоятелства,
включително и активната възраст на пострадалата – 55 г., вида на увреждането -контузия
на десния глезен и дясното стъпало съчетано с травматичен оток обхващащ
вътрешния и външния глезен, както и пръстите на стъпалото /без наличие на
фрактурни изменения/, вида и периода на лечение – имобилизация
на десния глезен с ортеза, щадящ режим и покой за
около един месец, претърпените болки, затруднения в придвижването, преживените
битови неудобства и ограничения, съществуващата
към момента на увреждането – 2016г. обществено икономическа обстановка в
страната, чиято динамика намира отражение в нарастващите лимити на
застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. С оглед изложеното, настоящият състав на
СГС намира, че изискването за справедливо обезщетяване на ищеца за
претъпените неимуществените вреди, следва да бъде определено в размер на 8
000 лв. Обезщетението в посочения размер съответства на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливостта и ще допринесе, за репариране на
неблагоприятните последици, настъпили в правната сфера на ищеца, като пряк
резултат от непозволеното увреждане.
Относно
възражението за съпричиняване по чл.51,
ар.2 ЗЗД:
За
да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да
бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия
е създал предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай съдът намира за неоснователно наведеното в отговора възражение
за съпричиняване. Съгласно прието заключение на САТЕ
причината за настъпване на процесното ПТП е поведението водача на л.а. „Шевролет“, модел „Орландо“, с рег. № ******, който не е съобразил
опасността и при преминаване покрай
пешеходката не е съобразил необходимостта от минимално безопасно състояние.
Предвид
изложеното, не са налице основания за редуциране на определеното обезщетение в размер
на сумата от 8000 лв. За разликата от определения до предявения, размер от 26 000лв., прекият
иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По
иска по чл. 86 ЗЗД
По
правилото на чл. 84, ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава за обезщетяване
на причинените от него вреди от момента на увреждането. Отговорността на
застрахователя е функция на отговорността на застрахования – каквото дължи той,
това следва да изпълни и застрахователят. Поради това ответникът е в забава от
момента на увреждането и дължи обезщетение за забавено изпълнение в размер
законната лихва върху главното парично задължение до окончателното изплащане на
сумата.
В
исковата молба се претендира лихва за забава от 06.03.2018г. – датата, на която
ответното застрахователно дружество е постановило отказ за изплащане на
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, вследствие
процесното ПТП. Не се спори между страните, че ответникът е застраховател по
"ГО на автомобилистите" на лек автомобил марка „Шевролет“, модел
„Орландо“, с рег. № ****** и със срок на валидност от 12.06.2015 г. до 11.06.2016г.
Съгласно разпоредбата на §22 от ПЗР на КЗ за застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от
отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след
влизането в сила на този кодекс. В настоящия случай, приложим е КЗ (отм.), тъй
като полицата е сключена на 12.06.2015 г., с оглед на което задължението в
разпоредбата на чл. 380 КЗ е неприложим в настоящия случай за ищцовата страна,
въпреки че същата е сезирала ответното дружество и претендира лихва за забава
от датата на постановения отказ, а именно: 06.03.2018г. Предвид диспозитивното начало заложено в чл.6, ал.2 ГПК, ответното
дружество, обезщетението за неимуществени вреди, ведно със законна лихва
считано от 06.03.2018г. – датата, на която застрахователя е постановил отказ за
изплащане на обезщетение до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски
имат и двете страни в процеса, ищеца съразмерно уважената част, ответникът
съответно на отхвърлената.
По делото на лист 110 е представен списък на
разноските от ищцовата страна, съгласно който разноските са в общ размер на 3
540 лв., от които 1040 лв. внесена държ. такса, 500лв. депозити за експертизи и
2 000лв. заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна
защита и съдействие – лист 111 от делото. Съдът намира за основателно
въведеното от пълномощника на ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК относно
адвокатското възнаграждение претендираното от ищеца в размер на 2 000лв.
При отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото и
минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – 1 310 лв. С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът присъжда в полза на ищеца 876,93 лв.
С
оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ищецът следва да
бъдат осъден да заплати на ответника сумата 411, 92 лв., съставляваща
съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от иска, като
сторените разноски са на стойност 445 лв., както и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд, І ГО, 7-ми
състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
З. “Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, пл. ******, да заплати на В.Т.С., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, вр. с
чл.45, ал.1 ЗЗД сумата 8000
/осем хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от травматични увреди
в резултат на ПТП, реализирано на 03.04.2016 г. причинени при управление
на л.а. марка „Шевролет Орландо“, с рег.№ ******, ведно със законната лихва върху
горната сума, считано от 06.03.2018 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./ за неимуществени вреди за разликата от присъдения до предявения размер от 26 000
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА
З. “Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ******, да
заплати на
В.Т.С., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата 876,93 лв. – разноски
пред СГС, съразмерно на уважената част от иск.
ОСЪЖДА
В.Т.С., ЕГН ********** да
заплати
на З. “Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ******на
основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 411,
92 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Присъдените на ищеца
суми може да се заплатят по сметка IBAN: ***.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: