Решение по дело №110/2017 на Софийски градски съд

    Р      Е      Ш     Е     Н     И     Е     № ……

                                             гр. София, 06.02.2018 г.

 

                          В      И  М  Е  Т  О     Н А      Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и седемнадесета година  в следния състав :

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                               ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                                             Анета Илчева

при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 110 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № ІІ – 78 – 203/ 14.12.2015 г. на СРС, 78 с - в, по гр. д. № 5221/2015 г. е признато за установено, на основание чл. 415, ал 1 от ГПК, че ответника „Е.С.“ ЕООД, ЕИК: ********, дължи на С.Л.В., ЕГН: **********, сумата от 25 000 лв. - частично от 75 000 евро – авансово дадена цена по предварителен договор за продажба на имот от 11.02.2008 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение - 01.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 66188/2014 г. на 78 с - в СРС. Ответникът е осъден за разноски в исковото и заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението се оспорва от ответника „Е.С.“ ЕООД, чрез представителят му, с доводи, че е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушение на СРС. Неоснователно съдът е приел, че е налице хипотеза на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. За да се приеме, че е налице неоснователно обогатяване на дружеството е необходимо да са постъпили средства по сметката му. В случая, плащанията са постъпили от различни наредители, на различни основания. Съдът не е се е произнесъл по възраженията на ответника относно пасивната материалноправна легитимация на дружеството. Не е установено, че платените суми са в причинна връзка с договора по чл. 19 ЗЗД. Неоснователно и без да се обсъдят всички събрани по делото писмени и гласни доказателства е прието, че договора е развален по смисъла на чл. 87 ЗЗД. Излагат се и твърдения, че не е уточнен предмета на предварителния договор за продажба на имот - апартамент или фитнес център е. Твърди се още, че има противоречия в съдържанието на договора. Моли да се отмени решението и да се отхвърли изцяло иска. Претендира разноски.  

Въззиваемата страна – ищецът С.Л.В., чрез представителя си, оспорва жалбата, като излага съображения, че е неоснователна, а решението на СРС е правилно и законосъобразно постановено. Поддържа, че съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в цялост и ги е съобразил при постановяване на решението. Моли да се потвърди решението на СРС както е постановено. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :

Въззивната жалба срещу него е подадена в срок и от легитимирана за това страна. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му - в обжалваната част, като по  останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се обсъдят доводите относно неговата законосъобразност. Въззивният съд намира, че делото е решено при изцяло изяснена фактическа обстановка, която не намира за необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към нея на основание чл. 272 ГПК.

Като се съобразят твърденията на ищцата в исковата молба, че сумата от 25 000 лв., за която претендира да се установи, че ответникът дължи да й върне, представлява част от задатък, платен по предварителен договор от 11.02.2008 г, прекратен на 24.10.2014 г. - с отправена до ответника нотариална покана, следва че искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е предявен във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 3 ГПК – поради отпадане на основанието за даване на сумата. Квалифицирането му от СРС – във връзка с чл. 55, ал. 1 предл. 2 ЗЗД – връщане поради неосъществено основание за заплащане на сумата, не води до недопустимост на решението, доколкото съдът се е произнесъл по фактическите твърденията относими към заявеното в исковата молба основание за установяване дължимост на сума за връщане от ответника. Искът е заявен като частичен.

По въпроса за разпределение на доказателствената тежест по спорове във връзка с неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е налице трайна практика на съдилищата и по специално на ВКС, обективирана в решение № 138/07.10.2009 г. по т. д. № 375/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 556/13.07.2010 г. по гр. д. № 46/2009 на ВКС, ІV ГО на ВКС, решение № 211 от 26.11.2013 г. по т. д. № 1082/2012 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Според посочените решения, по смисъла на чл. 154, ал. 1 ГПК и в трите хипотези на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД - начална липса на основание, неосъществено или отпаднало основание, общият правопораждащ положителния факт е факта на плащане на сумата, чието връщане се претендира (в тази насока е и ППВС 1/79 - т. 1).

Следователно, в доказателствена тежест на ищеца по иск на някое от трите правни основания е да установи настъпването на факта на плащане, а в доказателствена тежест на ответника - доказване на някакво правно основание да го получи, съответно - да задържи извършеното плащане.

Относно законосъобразността на решението съдът е обвързан само от възраженията на ответника изложени във въззивната жалба, а именно  - че  не е налице неоснователно обогатяване на дружеството, тъй като твърдените от ищцата плащания са постъпили от различни наредители, на различни основания и не е установено, че платените суми са в причинна връзка с договора по чл. 19 ЗЗД, както и че не е установено договорът да е развален по чл. 87 ЗЗД. Ответникът твърди освен това, че съдът не е се е произнесъл по възраженията му относно пасивната материалноправна легитимация на дружеството. Не следва да се обсъждат възраженията на ответника свързани с неуточнения предмет на предварителния договор, доколкото такива се правят за първи път във въззивното производство и са преклудирани.

По същество и като съобрази установените пред СРС факти настоящият състав също като СРС приема за установено, че ищцата С.Л.В. е сключила с ответника „Е.С.“ ЕООД предварителен договор от 11.02.2008 г. с предмет - сключване на окончателен договор за продажба на имот (описан в договора) при цена от 135 000 евро. Крайната дата за сключване на окончателния договор, съгласно чл. 2.1 и чл. 3.1, е била 30.06.2012 г.

Договорът е подписан от страна на дружеството от управителя му по закон  С.Д., което обстоятелство не се оспорва. Нищо различно не е установено в производството, поради което въззивният състав намира, че ответното дружество е пасивно легитимирано да отговаря за задължения, породени във връзка с договора, респективно – с прекратяването му.

Съгласно чл. 2. 3, б. „а“ от предварителния договор, ищцата е следвало да внесе авансово 75 000 евро. Пред СРС са представени доказателства за авансовото  внасяне на сумата – нареждания за три валутни превода. Съответно на 17.12.2007 г., извършен от С.В. авансов превод на сумата от 30 000 евро, с основание – „по предварителен договор“, с получател на превода С.Д., на 10.05.2008 г. - превод от И.В.В.на сума от 5 000 евро, с основание „СМР“ и получател – ответното дружество и на 03.09.2008 г. превод извършен отново от И.В.на сума от 40 003 евро, с получател С.Д.(управителя на дружеството), с основание „по предварителен договор“. Извършването на преводите и получаването на сумите по съответните сметки се установява непротиворечиво и от приетата пред СРС ССчЕ, която не е оспорена от страните и съдът кредитира. Общо преведената по предварителния договор сума е била в размер на 75 003 евро.

Основателно и в съответствие с доказателствата СРС е приел, че ответникът не е изпълнил задълженията си за сключване на окончателен договор до 30.06.2012 г. Не се твърди и не се установява нищо различно в производството.

Установява се, че ищцата го е поканила с нотариална покана да се яви на 24.10.2014 г. пред нотариус за сключване на окончателния договор, като в противен случай предварителният договорът се приема за развален от датата 24.10.2014 г. Поканата е получена от ответника на 07.10.2014 г. - чрез залепване на съобщението по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 50 ГПК (приложим в нотариалното производство). Във връзка с дадения в поканата срок е съставен констативен протокол на нотариуса на 24.10.2014 г. (на лист № 15 дело СРС), от който се установява, че представител на ответника не се явил на 24.10.2014 г. за сключване на окончателния договор.

Съдът намира за неоснователни и възраженията на ответника относно прекратяването (развалянето) на предварителния договор от ищцата поради негово неизпълнение.

По делото не се твърди и не се установява от ответника, чиято е доказателствената тежест, че до 30.06.2012 г. е изпълнил задължението си да прехвърли имота, предмет на предварителния договор, с окончателен такъв, за което е поканен от ищцата с нотариална покана от 24.10.2014  г.

С получаване на поканата по предвидения в закона процесуален ред по ГПК, ответникът е уведомен, че в случай на неизпълнение на задължението за сключване на окончателен договор до 24.10.2014 г., ищцата прекратява (разваля) предварителния договор поради неизпълнението му и поради отпадналата необходимост да закупи имота, каквато е възможността, предвидена чл. 87, ал. 2 от ЗЗД – без да дава срок за изпълнение.

Следователно, с неявяването на ответника за сключване на окончателния договор на 24.10.2014 г. (което се установява от съставения на тази дата констативен протокол от нотариуса), предварителният договор е развален и ответникът дължи връщане на авансово получените по него суми. 

В хода на настоящото производство е прието решение № 1041/20.05.2016 г. на САС по гр. д. № 1070/2016 г. 4 с - в, с което е уважен частичният иск на ищцата срещу същият ответник за възстановяване на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ГПК (отпаднало основание) на друга част от дадената авансово сума от 75 00 евро - 30 000 евро с левова равностойност 58 674, 90 лв. Решението е влязло в сила 12.06.2017 г. и следва да бъде съобразено от съда, при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК – като факт от значение за спорното право, настъпил в хода на производството. Доколкото цитираното решение е постановено между същите страни, независимо, че е по осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че е обвързан от фактическите констатации по приключилият спор касаещи развалянето на предварителния договор за покупко - продажба от 11.02.2008 г., считано от 24.10.2014 г. от страна на ищцата поради неизпълнение на задълженията на ответника по него.

В настоящото производство е заявена друга част от претенцията от 75 000 евро – за 25 000 лв., поради което няма пречка нейната дължимост да бъде самостоятелно установена по размер. 

Като съобрази доказателствата за извършени плащания събрани в процеса, в това число и ССчЕ приета пред СРС, настоящият въззивен състав намира, че претенцията за дължимост на сумата от 25 000 лв. (част от обща сума от 75 000 евро), е установена както по основание, така и по размер. По делото е установено, че лицето И.В.В., извършило преводите на 10.05.2008 г. на сума от 5 000 евро, с основание СМР и получател – ответното дружество, както и на 03.09.2008 г. на сума от 40 003 евро, с получател С.Д.– управителя на дружеството, с основание по предварителен договор, е син на ищцата. Този факт се установява от свидетелските показания събрани пред СРС на неговия баща – съпруг на ищцата и собствените му показания. Независимо, че в първото нареждане за валутен превод не е конкретизиран предварителния договор, а във второто преводно нареждане – за сума от 40 003 евро, е посочено само че се прави „по предварителен договор“, съдът намира, че по делото е установено извършено пращане от името на ищцата на наредените от нейният син суми. Извод в тази посока следва от свидетелските показания на И.В.. Според показанията му, парите, преведени на ответното дружество, респективно на управителя му, са преведени от името на майка му (ищцата) и във връзка с предварителния договор за покупко – продажба. Парите са получени от наредителя И.В.от майка му с цел плащане именно по процесния  предварителен договор. В първото нареждане е вписано СМР, по изрично настояване на С.Д.(управител на дружеството - ответник). Тези показания се подкрепят и от показанията на свидетеля В.В..

Отделно от установеното от свидетелските показания, ответникът не оспорва, че сумите са получени по сметката на С.Д., респективно на „Е.с.“ ЕООД. Ответникът освен това не твърди, нито ангажира доказателства, че е налице някакво друго основание за извършване на превода, респективно за задържане на сумата. Както се посочи и по-горе, в негова доказателствена тежест по исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е доказване наличието на някакво правно основание да получи плащането, респективно да го задържи.

В производството не се твърди, нито се установява между дружеството„Е.с.“ ЕООД или управителя му С.Д.(като физическо лице) и лицето И.В.са съществували някакви договорни или други правни отношения, който съставляват основание за извършеното плащане.

Доколкото изводите на въззивният състав съвпадат с тези на СРС,  решението на СРС, с което признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищцата сумата от 25 000 лв. (частично от цяло задължение от 75 000 евро), е постановено при правилно приложение на материалния и процесуален закон и следва да се потвърди. Този извод се отнася и до решението в частта по разноските в исковото и заповедното производство.  

По разноските пред СГС : С оглед изхода на спора - тъй като жалбата изцяло няма да бъде уважена, право на разноски има въззиваемата страна – ищцата. Ответникът не е направил възражение по размера на разноските в полза на ищцата до приключване на устните състезания в настоящата инстанция и съдът намира, че в нейна полза следва да се присъди адвокатско възнаграждение за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в размер от 2 000 лв., за който се представени доказателства за реалното му заплащане.

Така мотивиран СГС              

                                                       Р    Е   Ш   И  :

                                  

ПОТВЪРЖДАВА решение № ІІ – 78 – 203/ 14.12.2015 г. на СРС, 78 с - в, по гр. д. № 5221/2015 г., с което е признато за установено, на основание чл. 415, ал 1 от ГПК, че „Е.С.“ ЕООД, ЕИК: ******** дължи на С.Л.В., ЕГН **********, сумата от 25 000 лв. - частично от 75 000 евро - авансово дадена цена по предварителен договор за продажба на имот от 11.02.2008 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение – 01.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 66188/2014 г. на 78 с-в СРС, както и в частта по разноските, присъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в исковото и заповедното производства.

 

ОСЪЖДА „Е.С.“ ЕООД, ЕИК: ********, адрес ***, офис 4, а с адрес на представителя си по делото : гр. София, ул. ********, чрез адв. Д. да заплати на ищеца С.Л.В., ЕГН: **********, съд. адрес ***, чрез адв. Р. Ш., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 2 000 лв. - разноски пред СГС за адвокат.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       ЧЛЕНОВЕ : 1.                             2.