Решение по дело №39/2019 на Районен съд - Троян

                                                                 

  Р Е Ш Е Н И Е 

№  557

 

Гр.Троян,  20.12.2019 година

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

ТРОЯНСКИ  РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в публично заседание на пети  декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

при участието на секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдията Иванова гр.д. № 39 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 422, ал. 1 ГПК.

В исковата молба ищецът твърди, че по негово заявление по ч.гр.д.№ 961/18 г. по описа на РС – Троян е издадена заповед за изпълнение № 399 от 24.10.2018 г. по чл. 410 ГПК, като ответницата е осъдена да заплати посочените суми. Заповедта е връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и след указание на заповедния съд в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът предявява установителен иск за съществуване на вземането си и моли съда да уважи иска със законните последици. Твърди, че отношенията между страните са възникнали от Договор за потребителски кредит  №2866189 от 02.12.2016г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответницата, на която е бил предоставен кредит от 1250.00 лв. Между страните били уговорени допълнителни услуги „Кредит у дома“ и Такса за оценка на кредитното досие, като размера на дължимите такси не е упоменат.  Твърди се, че по силата на договора е дължима и договорна лихва, като начислената  за периода 11.12.2016г. до 28.01.2018г. е в размер на 137.56 лева.

Твърди се, че по Договора, ответницата е извършила плащане в размер на 686.00 лева, като към момента на депозиране на исковата молба, претендираната главница е в размер на 973.97 лева.

На 01.07.2017 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД  и ищеца е сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който вземанията към ответницата са прехвърлени на ищцовото дружество.  Ищецът моли съда да уважи иска със законните последици.

Ответницата, представлявана от особен представител адв.Г.И. представя  писмен отговор в законния месечен срок. В него се оспорва , че ответницата не е уведомена за цесията. Твърди се, че липсва представения договор, въз основа на който се претендира вземането. Моли съда да отхвърли иска.

По делото се събраха писмени  доказателства.

От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 961/18 г. по описа на РС – Троян, по заявление на ищеца е  издадена заповед за изпълнение № 399 от 24.10.2018 г.  по чл. 410 ГПК. Заповедта е връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и след указание на заповедния съд в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът предявява установителен иск за съществуване на вземането си.

Процесуалноправното основание на иска е чл. 422 ГПК, но с исковата молба са предявени при обективно кумулативно съединяване няколко иска с различно материалноправно основание.

Предмет на тези искове е Договор за потребителски кредит  №2866189 от 02.12.2016г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответницата.

За установяване на активната легитимация ищецът е приложил Договор за прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД /цедент/ и ищцовото дружество /цесионер/, с приложени нечетливи копия на Приложение № 1 и уведомление до ответницата. Не са приложени доказателства връчено ли е или не уведомлението. Представен е  друг договор, сключен с ответницата №*********.

В своята трайна практика ВКС приема, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на осн.чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска. В случая към исковата молба е приложено уведомлението от първоначалния кредитор чрез пълномощник ищеца по делото и то е получено от ответника – л. 24. Затова съдът приема, че цесионерът ищец се явява носител на вземането на първоначалния кредитор към ответницата, тъй като цесията има действие по отношение на ответника – длъжник, защото му е била съобщена по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Освен това ответницата не прави възражение и не представя доказателства, че е изплатила задължението си към първоначалния кредитор.

И след като съдът приема, че ищецът е активно легитимиран да предяви иска, следва да се произнесе по съществото на спора.

Ищецът е приложил договор  №********* от 02.12.2016г., а претендира вземане  по Договор за потребителски кредит  №2866189 от 02.12.2016г. Същият е бил задължен да представи процесния договор, но не е изпълнил указанията на съда.  В проведеното на 24.09.2019г. открито с.з. , по искане на ищеца съдът е конституирал като трето лице помагач на ищеца- ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано поотделно от изпълнителините директори Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, като им е дадена възможност да се запознаят с приложените по делото доказателства и да изразят становище.                                  

С депозирана по делото молба вх.№5194 от 20.09.2019г. третото лице изразява становище по съществото на спора и представя доказателства, като изрично е упоменато в т.7, че се представя Договор за потребителски кредит  №2866189 от 02.12.2016г., но представения договор отново е с №********* от 02.12.2016г.                              

В проведеното на 06.11.2019г. открито с.з.,  съдът е задължил “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД да представи в едноседмичен срок от съобщението оригинал  на Договор за продажба  и прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.05.2019г., както и оригинал или заверен препис на цялото Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 03.05.2019 година, а конституираното като трето лице помагач на ищеца дружество - „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, е задължена в едноседмичен срок от съобщението да представи в оригинал: Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 03.05.2019 година, Договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017 г. и Договор за потребителски кредит № 2866189/02.12.2016 година, които задължения не са изпълнени, след като изрично съдът им е указал последиците при неизпълнение, съгласно чл.161 ГПК.

До приключване на съдебното дирене, Договор за потребителски кредит № 2866189/02.12.2016 година, по силата на който се претендира процесното вземане не е представен по делото.             Ищецът и третото лице не се явяват в о.з. и не представят писмено становище. По делото не е представено основното доказателство – договорът за кредит, не е посочено как са образувани претендираните суми.      Мотивиран от горното съдът счита предявения установителен иск за неоснователен и недоказан изцяло, по отношение на всички претендирани суми. Това е така, защото извън доказателствата за цесията, ищецът не представи никакви доказателства, касаещи договора за кредит, който е правното основание за претендираните суми. Липсата на самия договор, само по себе си представлява липса на доказателства, че кредитът е получен от ответницата, липсват доказателства за изплатена част от кредита /както общо се твърди в исковата молба/, липсват доказателства как са изчислени сумите, след като посочената като краен срок на договора. Липсата на тези доказателства може да доведе до предположение, че ищецът или не разполага с тях, или се е отнесъл крайно безотговорно към изричните и ясни указания на съда, направени в същност в негова полза.

Затова предявения иск по чл. 422 ГПК ще бъде изцяло отхвърлен.

По арг. от чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение няма да влезе в сила и по нея не следва да се издава изпълнителен лист.

С оглед изхода на делото разноските на ищеца остават в негова тежест. Ответникът не е направил разноски и не претендира такива.

 

Водим от гореизложеното съдът

 

                        Р               Е              Ш                И:

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж „Мецанин”, п.к. 1527, представлявано от Тервел Янчев Кънчев - Управител, пълномощник юрисконсулт Д.В.А., със съдебен адрес ***, п.к. 1527, иск по чл. 422 ГПК против В.О.К.,***,  ЕГН ********** за установяване вземането и по заповед за изпълнение № 399 по ч.гр.д.№ 961/18 г. по описа на РС Троян, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

Решението е постановено при участие на трето лице „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано поотделно от изпълнителините директори Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов -– помагач на ищеца.

Разноските на ищеца остават в негова тежест.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 961/18 г. на РС – Троян.

По арг. от чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение няма да влезе в сила и по нея не следва да се издава изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                            

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: