Решение по дело №12339/2014 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София, 01.08.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на двадесети юни през две хиляди и седемнадесета  година, в състав:

                                                      Съдия Вергиния Мичева-Русева

при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. №  12339  по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.

            Ищецът И.С. ***, действащ със съгласието на своята майка и законен представител С.С.твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 01.12.2013г. са му причинени телесни повреди. Произшествието е настъпило по време на управляване на МПС от водача И.Д.И.. Ищецът е бил пътник в автомобила. В резултат на описаното ПТП той е получил политравма, епидурален хематом, счупване на свода и основата на черепа, счупване на дясна орбита и дясна зигоматична кост, мозъчна контузия, пневмоцефалия, немиелична фрактура на шийните прешлени, хематопневмоторакс, фрактура на подбедриците, фрактура на лява предмишница. Претърпял е оперативни интервенции. Възстановителният период на И.С. продължава и към момента и вероятно ще има последствия от телесните повреди през целия жИ.т. Сочи, че не може да се съвземе от стреса, понякога е неадекватен и се е променил в негативна посока след инцидента. Бил е отличник и е спортувал, а към текущия момент е нервен, не спортува и не е с отлични резултати в училище. Ищецът сочи, че увреждащият автомобил има сключена застраховка ГО при ответника с период на покритие 16.07.2013г. до 15.04.2014г., валидна към датата на ПТП, което ангажира отговорността на последния за обезщетяване на причинени вследствие на ПТП имуществени и неимуществени вреди. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП в размер на 350 000,00лв ведно със законната лихва от деня на увреждането. Претендира за разноските по делото.

Ответникът, З.Д.„Б.И.“ АД, оспорва иска по размер и основание. Оспорва наличие на валидна застрахователна полица към момента на ПТП. Оспорва размера на иска като завишен и несъобразен спрямо съдебната практика и конюктурата в страната. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който не бил ползвал предпазен колан. Намира претенцията за „цинична“ във връзка с това, че водачът на автомобила е баща на ищеца, чиято майка в качеството си на законен негов представител е направила искане за прекратяване на наказателното дело срещу него, съответно не е търсена вина от причинителя на вредата.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            На  01.12.2013г. около 09:00ч. по път III 731 в района на с.Градинарово, общ.Провадия, обл.Варна се движел л.а. „Пежо 306“ с рег.№ *****, управляван от И.Д.И., със скорост около 94 км/ч. В близост до центъра на селото автомобилът навлязъл в десен завой. Поради несъобразената скорост автомобилът придобил странично занасяне на задните колела във втората половина на завоя, преминал през лентата за насрещно движение с дясната страна напред, навлязъл в затревения ляв тротоар и се ударил със средата на предната си част в крайпътно дърво със скорост около 88км/ч. След удара в дървото, поради остатъчната кинетична енергия автомобилът продължил движение напред и се ударил с предната част на дясната си страна в близко стоящия до дървото бетонен стълб, в областта на задната част на предния десен калник,зад предното дясно колело. Стълбът проникнал и се вклинил в купето на автомобила, като огънал предната му дясна колона силно назад, а стълбът стигнал до предната дясна седалка. От удара стълбът бил изкъртен от основата си.  Като пътник на предната дясна седалка е пътувал ищецът, син на водача. След инцидента ищецът бил хоспитализиран в МБАЛ „СВ.Анна-Варна“ АД. 

Така възприетият механизъм на ПТП се установява от назначената по делото съдебна автотехническа експертиза.

            Назначената по делото съдебно медицинска експертиза с вещи лица д-р Д.К., съдебен експерт телесно здраве, ортопед травматолог и д-р Х.М., неврохирург, извежда, че в резултат на ПТП ищецът е получил тежка съчетана травма, съдържаща следните увреждания: политравма, епидурален кръвоизлив, счупване на свода и основата на черепа, счупване на дясна орбита и дясна скулна кост, тежка мозъчна контузия, въздух в черепа, счупване на шийни прешлени, кръв и въздух в лявото плеврално пространство, счупване на лява и дясна подбедрица, счупване на лява предмишница. На ищеца била извършена черепномозъчна операция – краниотомия с евакуация на остър хематом с обемно действие, разположен над твърдата мозъчна обвивка. Шийният отдел на гръбначния стълб бил имобилизиран с яка. Била извършена плеврална пинкция поради наличен хемопневмоторакс. Била третирана оперативно фрактурата на дясната тибия. Останалите фрактури били репонирани и имобилизирани с гипсови превръзки. Проведено било комплексно реанимационно лечение – инфузионно, медикаментозно, ИБВ, при мониториране на жизнени параметри, контролни и образни изследвания. Възстановителният период продължава и в момента с налични оплаквания оформящи, от медицинска гледна точка, посттравмена енцефалопатия с общомозъчна и квадрипирамидна симптоматика. По принцип при такива травми, възстановителният период е от 2-3-5 и повече години. Въпреки изминалото време от ПТП прогнозата е, че пълно и цялостно анатомично и функционално възстановяване след ЧМТ няма да има. В момента пострадалият се оплаква от главоболие, периодично гадене, повръщане и виене на свят, страх от излизане навън, обща нервност. При извършения личен преглед вещите лица са установили, че ищецът се намира в задоволително общо състояние, ясно съзнание, критичен ,ориентиран, слаб на физика. Има костен дефект в дясната челно-слепоочна област на главата с размери около 1,5 на 3 см. В теменно –тилната област на главата се виждат три зони на зараснали декубитални рани с липса на окосмяване, всяка една на площ от около 2х3см. Приви пълен обем на движенията в шийния гръбнак, с болезненост при крайни странични завъртания на главата. Установен е белег от извършена трахеостомия. Наблюдаван е общо повишен мускулен тонус, оживени надконстно-сухожилни рефлекси двустранно. Дясната подбедрица е деформирана дъговидно с изпъкналост навън, с пост оперативен белег по вътрешната повърхност, движенията на ходилото са ограничени в умерена степен. По-леко ограничение на движенията има и за лявото ходило. Лявата ръка е с пълен обем на движенията и запазена сила. За дясната ръка –леко ограничена флексия в лакътната става. Походката е самостоятелна- леко ограничена флексия в лакътната става. Походката е самостоятелна, болево затруднена на пети и пръсти.  Какво ще бъде в бъдеще състоянието на ищеца вещите лица не могат да определят.  По принцип късните последици могат да бъдат: общосоматични / дефекти на черепа, трофични промени, контрактури/ , неврологични / двигателен и сензорен дефицит, епилепсия, парализа, говорни и зрителни нарушения, координационни нарушения/ и неврофизиологични /личностни промени, промени на поведението, смутени памет и внимание/. При всички болни се изменя психиката. Най-честият общ признак е снижение на критичността към своето поведение. По-малко закономерно се явява задръжка на интелектуалното развитие от различна степен. Най-често при децата се развива епилепсия. Вещите лица посочват, че за в бъдеще е необходимо извършване на редовни невроизобразителни и електрофизиологични контролни прегледи и изследвания.

            Назначената по делото комплексна медицинска - автотехническа експертиза, с вещо лице д-р инж. А. А. - специалист по автотехнически експертизи и вещо лице д-р А.М. – съдебен медик, извежда, че с оглед механизма на ПТП - счупен стълб, силно деформирал напречно предната част на автомобила, седящият на предна дясна седалка независимо дали е бил или не с предпазен колан щял да получи тежки увреждания. Уврежданията на ищеца се дължат на деформация на части от интериора на автомобила и за получаването им е без значение поставянето на предпазен колан.

            Срещу водача на МПС е било образувано наказателно производство по чл.343 ал.1 б.“б“, във вр. с чл.129, ал.1, във вр. с чл.342, ал.1 от НК за виновно нарушаване на правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 от ЗДвП, в резултат на което е причинил телесна повреда на пострадало лице И.С.С.. С постановление от 10.07.2014г. досъдебното производство е прекратено по желание на пострадалото лице, чрез законния му представител, неговата майка. Наблюдаващият прокурор е постановил прекратяване на ДП на основание чл.343, ал.2 от НК.

            Автомобилът е имал сключена ЗЗГО при ответника по полица № 02113001819140 покриваща периода 16.07.2013г. - 15.07.2014г., вкл. и датата на ПТП – 01.12.2013г.

По делото не се спори, че виновният водач на МПС е биологичен родител на ищеца, въпреки че не е вписан като такъв в акта му за раждане. Същият е разпитан в качеството му на свидетел на ищеца във връзка с установяване на търпените от последния болки и страдания. Свидетелят И.И.установява, че синът му е бил 23 дни хоспитализиран, като 16 от тях е бил в кома. Бил в гипс, не можел да се обслужва. И след като излязъл от болницата бил на легло неподвижен в продължение на 7-8 месеца. След това му били извършвани рехабилитационни процедури. Променил се много. Не излизал навън, не общувал с хора. Гледал в една точка продължително време. Станал нервен. Накуцвал с десния крак и не можел да спортува. Преди спортувал , бил отличник.

            При така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: 

            Въз основа на изслушаните съдебни експертизи съдът приема, че са налице елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане - деяние от водача на лекия автомобил, извършено виновно (непредпазлИ.) и протИ.правно, вреда за ищцата по делото и наличие на причинна връзка между деянието и вредата. Водачът на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата като е управлявал със скорост над позволената за населеното място и несъобразена с условията и наличието на десен завой. Така е нарушил разпоредбите на чл.20, ал.2 ЗДвП. Обстоятелството че прокуратурата е  прекратила наказателното производство срещу водача на МПС И.И.не означава, че той не е имал протИ.правно и виновно поведение, в резултат на което е реализирано процесното ПТП. Причината прокуратурата да не повдигне обвинение за престъпление от общ характер е изричното желание на ищеца, действащ тогава чрез неговата майка и законен представител за прекратяване на ДП. Постановлението на прокуратурата не е задължително за настоящия граждански съд, който следва самостоятелно да изясни механизма на настъпване на ПТП, деянието, протИ.правността му, вредите за пострадалата и причинно-следствената връзка между деянието и вредите. Вината на водача се презумира до доказване на противното.

            В резултат на ПТП на ищеца са причинени тежки травматични увреждания. Същите са му причинили болки и страдания. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедлИ.ст (чл.52 от ЗЗД).

            Съгласно разпоредбата на чл. 226  ал. 1 от КЗ /отм./  увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените вреди направо от  застрахователя по застраховката "Гражданска отговорност". Между застрахователят и собственика на МПС причинило ПТП е налице валидно сключен застрахователен договор за гражданска отговорност на автомобила за процесния ден 01.12.2013г. Последният е основание за възникване на прякото право на ищеца срещу застрахователя по застраховка ГО на МПС. Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства (чл.257 ал.1 от КЗ, отм.). Без значение е връзката между водачът на увреждащото МПС и увреденото лице – баща и син. Целта на КЗ /отм./ съответстваща и на общностното право досежно застраховката гражданска отговорност - Първа, Втора и Трета директива[1] е да бъдат обезщетени всички пострадали от ПТП с изключение на водача на МПС / така вж. чл.3 /1/ от Първа директива на Съвета на ЕС, съображение 7 и чл.2 от Втора директива и чл.1 на Трета директива, така и решение по дело С-537/03 на Съда на ЕС/. Този принцип е изрично заявен в чл.12 пар.2 от Директива 2009/103, при действието на която са претърпени вредите: „Членовете на семейството на застрахования, на водача или на което и да е друго лице, което носи гражданска отговорност при настъпването на застрахователното събитие, която се покрива от застраховката, посочена в член 3, не могат да бъдат изключени от ползването на застраховката за понесените от тях телесни увреждания поради родствената връзка“.

Съдържанието и размерът на задължението на застрахователя да обезщети причинените на трети лица вреди зависят от деликтното обезщетение. При последното е приложим принципа за справедлИ.обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл.52 от ЗЗД.

            Съгласно практиката на ВКС понятието „неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време. Критерият за справедлИ.ст не е абстрактен, а винаги се определя от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната държава^[2].  Преценявайки събраните по делото доказателства (съдебно медицинска експертиза и свидетелски показания) за получените от ищеца  телесни и психически увреждания и претърпените от него болки и страдания при получаване на травмите, последвалото оперативно лечение, продължителността на възстановителния период,  във вр. с критериите в ППВС №4/68г., конюнктурата в страната към момента на ПТП и съдебната практика, постановена за подобен вид трайни увреждания, получени през 2013г., съдът намира, че справедлив размер обезщетение е такова в размер на 200 000лв. Касае се за млад човек, още дете, към момента на увредата на 13 години, чийто жИ.т е изцяло преобърнат. Освен видимите белези, някои загрозяващи, той ще търпи до края на жИ.та си ограничения в движенията на крайниците си и шията, трудност да извършва всяка една стъпка, да използва лявата си ръка, невъзможност за физически натоварвания, за спорт и развлечения. Тежка е и психическата травма - увреждане на мозъка, което е довело до раздразнителност, нежелание за общуване и за социален жИ.т, страх да бъде навън, да учи и се развива, да придобие умения за възрастен. Всъщност ищецът е лишен от детството, което едно средностатистическо дете има, лишен ще бъде и от възможността да има нормален жИ.т като възрастен, да се развие и постигне мечтите си. Тази присъдена сума следва да бъде разумно използвана /от родителите му/, за да осигури възможното подобряване на състоянието на ищеца и достойното му справяне с житейските ситуации в бъдеще.

Въз основа на заключението на комплексната СМАТЕ съдът счита, че ищецът не е имал поведение, което да е довело до съпричиняване на увреждащия резултат –  уврежданията на ищеца се дължат на деформация на части от интериора на автомобила и за получаването им е без значение поставянето на предпазен колан.

            В исковата молба ищецът претендира обезщетението, ведно с лихвата за забава от деня на увреждането. Съгласно разпоредбата на чл. 223 ал. 2 от КЗ /отм./, застрахователят дължи лихви за забава тогава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността на застрахования пред третите лица –ищеца, произтича от непозволено увреждане. При непозволеното увреждане длъжникът изпада в забава с факта на извършването на деликта, без да е необходимо да му е отправяна покана за изплащане на обезщетение, поради което, доколкото прекият причинител на вредата дължи лихви за забава от деня на увреждането и отговаря за тези лихви пред третите лица, съгласно цитираната разпоредба, отговорността на застрахователя следва да бъде, както на застрахования - дължи се лихва върху обезщетението от деня на увреждането, без да е необходимо увреденото лице да е отправяло покана както към застрахования, така и към застрахователя. Ето защо лихвата за забава върху дължимото на ищцата обезщетение се дължи от деня на увреждането – 01.12.2013г. до окончателното изплащане на сумата.

            Искът за разликата до първоначално предявения размер от 350 000лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

            По разноските.

И двете страни претендират разноски.

Ищецът представя списък по чл.80 от ГПК за сумата 570лв. депозит за вещи лица. Процесуалният му представител претендира възнаграждение по чл.38  ал.1 т.2 от ЗА.

Ответникът е представил списък за 31 500лв. адвокатски хонорар с ДДС и 430лв. депозит за вещи лица.

Процесуалният представител на ищеца възразява по претендираните разноски от ищеца, като намира същите за прекомерни.

Съдът намира възражението за прекомерност по реда на чл.78 ал.5 от ГПК за основателно. Делото не е с фактическа и правна сложност, продължило е две години на първа инстанция. Ето защо на ответника следва да се присъди адвокатски хонорар в размер на минималния размер възнаграждение по чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери адвокатски възнаграждения – 7530лв. Съдебните разноски следва да се присъдят съразмерно на отхвърлената част от иска  /43%/. Дължат се такива в размер на 185лв.

На процесуалния представител на ищеца се дължи възнаграждение на основание чл.38 ЗА в размер на 4292лв., съобразно уважения размер на иска.

На ищеца се дължат разноски съобразно уважената част на иска /57%/ в размер на 325лв.

            При този изход на делото застрахователното дружество следва да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 8000лв.

            Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

            ОСЪЖДА З.Д.„Б.И.“ АД, ЕИК ******* със седалище *** и адрес на управление *** да заплати на И.С.С., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител С.С.Сашева, ЕГН **********, с адрес *** сумата от 200 000 (двеста хиляди) лв., ведно с лихвата за забава от 01.12.2013г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени от ПТП на 01.12.2013г. неимуществени вреди – телесни и психически увреждания, претърпени болки и страдания, причинени виновно от застрахован при З.Д.„Б.И.“ АД по застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица №  02113001819140/15.07.2013г., период на покритие от 16.07.2013г. до 15.07.2014г., водач И.Д.И., ЕГН **********, както и сумата 325лв. разноски по делото, като            ОТХВЪРЛЯ иска по чл.226 от КЗ /отм./ за разликата до първоначално предявения размер от 350 000 лв.  като неоснователен.

            ОСЪЖДА З.К.З.Д.„Б.И.“ АД да заплати на адв.В.Н., САК, с адрес *** на основание чл.83 ал.2 от Закона за адвокатурата сумата от 4292лв. адвокатско възнаграждение.

            ОСЪЖДА И. С.С., действащ със съгласието на своята майка и законен представител С.С.Сашева да заплати на  З.Д.„Б.И.“ АД разноски по делото в размер на 7715лв.

            ОСЪЖДА З.Д.„Б.И.“ АД да заплати на Софийски градски съд държавна такса в размер на 8000 лв.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Съдия: