РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2183
гр. Пловдив, 24.11.2022г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХ касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
седми октомври, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р.и с участието на прокурора Борис Михов, като разгледа КАНД № 1927 по описа
на съда за 2022г., докладвано от съдия
Дичева, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета
от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Обжалвано е Решение № 53 от 16.05.2022г.,
постановено по АНД № 20225310200019 по описа за 2022г. на Районен съд -
Асеновград, с което е потвърден електронен фиш серия К № 4344789, издаден от
ОД-МВР Пловдив, с който на А.Е.А. с ЕГН **********, за нарушение на чл. 21, ал.
1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 50 (петдесет) лева.
Жалбоподателят А.Е.А. моли да се отмени решението като неправилно и незаконосъобразно,
както и да се постанови отмяна на ЕФ. Сочи за неправилни изводите на съда от
фактическа и правна страна. Прави възражение, че не е спазена процедурата по
връчване на ЕФ, както и че описаното в същия нарушение е установено с АТСС, без
да е надлежно удостоверена техническата му годност. Претендира присъждане на разноски
за двете съдебни инстанции.
Ответникът, ОД на МВР Пловдив, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр.Пловдив, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като се запозна с
обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания и доводите
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районен съд - Асеновград е бил сезиран с
жалба против електронен фиш (ЕФ) серия К № 4344789, с който на А.Е.А., за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
(петдесет) лева.
Установено е от фактическа страна, че на
04.01.2021 г. в 14:44 ч. на главен път II-86, км. 23.550, посока на движение на контролираните
МПС от юг към север, МЕРЦЕДЕС Е 220 ЦДИ, вид: лек автомобил, рег. № ***е
извършило нарушение за скорост, установено и заснето с АТСС № TFR1-M № 566 като
при разрешена скорост 90 км/ч е установена стойност на скоростта 102 км/ч с
отчетен приспаднат толеранс минус 3 % в полза на водача. Превишението на
скоростта от 12 км/ч е квалифицирано като нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Районен съд - Асеновград, след като е
обсъдил събраните в хода на съдебното производство доказателства и наведените
от жалбоподателя възражения, е приел, че обжалваният ЕФ съдържа предвидените в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, нарушението е несъмнено установено и не са
налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Решението е правилно.
В обжалваното решение подробно и
мотивирано са изложени мотиви по отношение на всички възражения на
жалбоподателя. Възприетото от районния съд се споделя от касационната
инстанция.
Съдът намира за неоснователно възражението на касатора за
неправилност на изводите на районния съд, че е спазена процедурата по връчване
на ЕФ, тъй като в административната преписка е налична справка, в която е
отбелязана дата на връчване на ЕФ – 23.11.2021г., а от друга страна правото на
защита на лицето не е възпрепятствано, с оглед надлежното му упражняване на
06.12.2021г.
Неоснователно е възражението на касатора по отношение на извода
на районния съд, че скоростта на автомобила е установена с надлежно техническо
средство. Действително, в представеното по делото Удостоверението за одобрен
тип средство за измерване на БИМ, е посочена дата на валидност 24.02.2020г., но
в случая е приложима разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията,
която гласи, че когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения
тип, се считат за одобрен тип. Констатира се от наличните в административната
преписка писмени доказателства, че АТСС, с което е установено нарушението е
преминало проверка към датата на нарушението.
Не се спори и се установява от доказателствата, приобщени по
делото на РС, че превишението на скоростта на процесния автомобил е установено
с ATCC TFR1-M и това изрично е записано в електронния фиш. Последното, видно от
удостоверението за одобрен тип средство за измерване, съставлява мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която
съставлява одобрен тип средство за измерване/автоматизирано техническо
средство/ и е вписана в регистъра на одобрените за използване СИ под № 4835. В този връзка настоящият съдебен
състав намира, за правилен изводът на районния съд, че не са налице допуснати
от контролния орган нарушения при работата му с АТСС, които да водят до отмяна
на ЕФ.
Използването на АТСС на съответното място за
контрол, както индивидуализацията му се удостоверяват и от протокола, съгласно приложение
към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., съставен от обслужващия
полицейски служител, в който са посочени точното място за контрол и посоката, в
която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим,
режима на измерване, идентификация на служебния автомобил, в който е монтирано
АТСС, началото и края на работната смяна и номерата на първото и последното
статично изображение. Протоколът по чл. 10, ал. 1 от наредбата е документът,
предвиден да удостовери всяко използване на мобилно АТСС, за да има връзка
между предвидената с наредбата информация (съдържание на протокола) и снимковия
материал. Протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е
официален свидетелстващ документ, който е редовно съставен и като такъв се
ползва с присъщата му материална доказателствена сила относно удостоверените в
него обстоятелства.
Съгласно постоянната съдебна практика
съществени са онези нарушения, които ограничават правото на защита на
наказаното лице или се отразяват пряко върху съдържанието на крайния акт. В
настоящия случай не е налице нито една от тези предпоставки. Нарушителят не е бил
лишен от възможността да упражни правото си на защита в пълен обем и да
установи факти и обстоятелства, различни от установените в настоящия процес.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение
на районния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 53 от 16.05.2022г.,
постановено по АНД № 19 по описа за 2022г.
на Районен съд – Асеновград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: