Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 29.12.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав в публичното заседание на осемнадесети ноември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
КАЛИНА
СТАНЧЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 1544 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК, във вр. чл. 357, ал. 1 във вр. чл. 188, т. 2 КТ.
С решение от 22.12.2020 г. по гр. д. № 574/2020 г. на СРС, ІІ ГО, 78
състав са отхвърлени исковете с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ, предявени от ищеца Т.Т.Т., ЕГН: **********, адрес *** срещу ответника
„С.Л.Б.“ ЕООД, ЕИК: ********, адрес и седалище
на управление *** А за признаване незаконността и отмяна на Заповед №
726/06.11.2019 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и
Заповед № 727/06.11.2019 г., с която трудовото му правоотношение е прекратено,
както и за възстановяване на ищеца на заеманата длъжност „софтуерен разработчик
/старши/“ на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, както и иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, предявен от ищеца Т.Т.Т. срещу ответника „С.Л.Б.“
ЕООД за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за незаконно
уволнение в размер на 31 872 лв. за периода 09.11.2019 г. - 09.05.2020 г.
Със същото решение ищецът Т.Т.Т. е осъден да заплати на ответника „С.Л.Б.“
ЕООД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 2000 лева деловодни разноски.
Недоволен от постановеното
решение, с което са отхвърлени исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ,
е останал ищецът Т.Т.Т., който в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва
с бланкетна жалба с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост при
твърдения, че решението е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.
Искането към въззивната инстанция е да отмени първоинстанционното решение и
уважи предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна – „С.Л.Б.“
ЕООД, оспорва жалбата по съображения изложени от пълномощника му в депозирания
по реда на чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор от 01.02.2021 г. Моли въззивният съдебен състав да потвърди обжалваното решение.
Претендира разноски.
Според уредените в чл. 269 от ГПК
правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото
решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно
проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен
състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид
изискванията на процесуалния закон за служебна проверка на постановеното
решение в обжалвата му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на
иск, поради което първоинстанционното решение е допустимо. Същото е и правилно,
поради следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на обективно
кумулативно съединение на искове с правно основание чл.344,ал.1, т.1, т.2 и т.3
от КТ от Т.Т.Т. срещу „С.Л.Б.“ ЕООД.
От събраните по
делото доказателства се установява, а и страните по делото не спорят, че между
страните по делото - Т.Т.Т. и ответника „С.Л.Б.“ ЕООД е съществувало валидно безсрочно
трудово правоотношение, по което ищецът е изпълнявал длъжността „софтуерен
разработчик /старши/“.
Със Заповед № 726/06.11.2019 г. на ищеца му е
било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, а със Заповед №
727/06.11.2019 г. трудовото му правоотношение е било прекратено, на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от датата на връчване на заповедите - 08.11.2019
г. Като основания за издаване на процесната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ са послужили – неявяването на служителя на
работа на 9, 12, 13, 19, 26, 30 август 2019 г., представляващо дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ - неявяване на работа в
продължение на два последователни работни дни, несъгласуване на молба на ищеца за работа от
дома с прекия му началник в нарушение на вътрешните правила на компанията - дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл. 187, aл.1, т.10 - неизпълнение на други трудови
задължения,
предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов
ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение, както и неспазването на инструкции на преките мениджъри за
подготовка на презентация и изготвянето на такава от служителя с изключително
ниско качество, с което е уронено доброто име на работодателя, представляващо
нарушение по чл.187, ал.1, т.8 предл. второ от КТ.
Страните не
спорят по отношение на обстоятелството, че ищецът не се е явил на работното си
място на датите, посочени в заповедта, а се спори дали на ищеца му е
разрешено от ответника - работодател „работа от дома“ и дали ищецът е
престирал труд за ответника под посочената дистанционна форма, т.е. била ли е
налице оправдателна причина за ищеца за неявяването му на работа през
посочените в заповедта дни.
От представения Правилник за вътрешния трудов ред при
ответника се установява, че съгласно раздел „Работа от дома“ - чл. 12, ал. 1 и
ал. 2 от същия, служителите имат право да работят от дома кумулативно 1
път седмично, 4 пъти в месеца и след като са получили предварително одобрение
от своя пряк ръководител.
По делото
пред първоинстанционния съд е разпитан свидетелят
Я.Д.П., който е служител при ответното дружество, заемащ длъжността „софтуерен инженер - старши
мениджър“. Същият е заявил, че при ответника има практика заявката за работа от
вкъщи да се прави с регистрация в електронна система при ответника, но трябва
да се поискат предварително разрешение от мениджъра или от висшестоящия ръководител.
Свидетелят е бил пряк ръководител на ищеца към момента на уволнението му
и споделя, че последният неколкократно е искал разрешение за работа от вкъщи,
което му е било отказвано винаги, но въпреки това ищецът не се явил на
работа. В конкретния случай свидетелят потвърждава, че въпреки регистрацията
на служителя за работа от вкъщи, не му е разрешавано да работи от дома.
По делото е
разпитан и свидетелят Д.Р.Д., който работи при ответното дружество като
„софтуерен разработчик“, който не дава информация за релевантни по делото
факти и обстоятелства.
По делото пред
първоинстанционния съд са изслушани и приети три СТЕ, които са дали заключение на базата на проверка в
електронната система на ответника. От заключението от 06.03.2020 г. се
установява, че за дните 9,12,13,19 и 26 август 2019 г. няма изпратени материали
по даден проект от Т.Т., като ставя ясно, че последният изпратен материал по
проект от ищеца е на дата 08.01.2019 г. От Заключението от 10.07.2020 г. се
установява, че платформа „Dirigible.io“ не съществува, а има платформа „Eclipse
Dirigible“, в която няма регистриран потребител, който да отговаря на ищеца
/tttodorov13/. Вещото лице е отговорило, че спорният проект
„tttodorov13/bildalbum“ се намира в личното GitHub пространство на ищеца и не
представлява част от платформа „Eclipse Dirigible“, която се разработва по
инициатива на служителите, като вещото лице е отговорило още, че за
разработването и развитието на платформа „Eclipse Dirigible“ ищецът няма принос.
Ищецът единствено е направил клонинг на
официалната платформа „Eclipse Dirigible“ в личното си пространство на
24.06.2020 г., който не е част от официалната платформа. От заключението от
26.11.2020 г. е видно, че на 09.08.2019 г. в 19:48 часа ищецът чрез
приложението SLB Overtime & Home Office на ответника е направил заявка за
работа от вкъщи за същия ден 09.08.2019 г., което се явява след приключване
на работното време за същия ден. На 12.08.2019 г. в 23:04 часа ищецът чрез
приложението SLB Overtime & Home Office на ответника е направил заявка за
работа от вкъщи за същия ден 12.08.2019 г., което се явява след приключване на
работното време за същия ден. В мейл сървъра на ответника, в програмния продукт
„Outlook“ няма получени запитвания от ищеца до прекия му ръководител Б.А.за
работа от дома относно дните 09.08.2019г. и 12.08.2019 г. В мейл сървъра на
ответника, в програмния продукт „Outlook“ има две електронни писма, които
представляват уведомления от системата на ответника за подаване на заявки за
работа от вкъщи към прекия ръководител на ищеца, като и двете уведомления са
подадени за дните, за които е поискана работа от вкъщи - за първото писмо
посочената дата на получаване на уведомлението е 09.08.2019 г. в 19:49 часа, а
за второто писмо посочената дата на получаване на уведомлението е 12.08.2019 г. в 23:04 часа. В мейл сървъра на
ответника „С.Л.Б.“ ЕООД, в програмния продукт „Outlook“, има две електронни
писма, които представляват отговор от прекия ръководител Б.А.на ищеца на дати
13.08.2019 г. и 14.08.2019 г. относно заявените през системата два дни за
работа от вкъщи на дати 09.08.2018 г. и 12.08.2019 г. От съдържанието на
двата имейла става ясно, че ищецът не е получил подобно разрешение, а в първия
имейл, от прекия ръководител на ищеца, е поискан доклад за извършената работа
от Т.Т. работа
от дома относно дните 09.08.2019г. и 12.08.2019 г., а във втория имейл е
заявено, че, с оглед непредставянето на доклад за извършената работа, дните
няма да се зачетат като отработени под дистанционната форма „работа от дома“.
По делото е изслушано
и прието заключение на ССчЕ, от
което се установява, че пълният размер
на обезщетението по чл.225 от КТ за срок от 6 месеца възлиза на 37 454,82 лева.
При така изложената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Когато се
оспорва законността на извършено дисциплинарно уволнение, в тежест на
работодателя е да установи, че заповедта за уволнение е издадена в съответствие
с чл. 195, ал. 1 КТ; след спазване на изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ; че
наказанието е наложено в срока по чл. 194 КТ – при въведено с исковата молба
възражение за неспазването му, както и че работникът е извършил дисциплинарните
простъпки, за които му е наложено дисциплинарното наказание.
По отношение на въведеното за първи път с писмената
защита на ищеца пред въззивната инстанция възражение, че не са спазени
предвидените в разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ срокове при налагане на дисциплинарните
наказания, настоящият съдебен състав намира следното: Съдът не може да въвежда
спор между страните по делото там, където такъв не съществува. Предметът на
делото се предопределя от въведените от ищеца правопораждащи фактически
твърдения и заявените от ответника правоизключващи и правопогасяващи
възражения. От така заявените фактически основания от страните следва и
предметът на доказване. Съдът не може да разглежда факти и обстоятелства, на
които страните не се позовават, нито да обсъжда доказателства, от които те не
претендират за тях да възникват права. Изрично в решение № 58/12.05.2014 г.
по гр. д. № 7025/2013 г., II г. о., ВКС, се приема, че при преценка
основателността на доводите и възраженията на страните съдът следва да изхожда
от фактите, на които страните се позовават и не може да извлича правни
последици от фактически обстоятелства, които страната не е посочила. Съдът
не може да излиза извън рамките на правния спор по делото и да се произнася по
невъведени възражения (решение № 156/10.06.2013 г. по гр. д. № 1497/2013 г., I
г. о., ВКС). По-специално, при оспорване на уволнение като незаконно, съдът се произнася само по
наведените от ищеца фактически основания, които (според уволненото лице)
опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение (срв.
решение № 158/01.07.2013 г. по гр. д. № 1008/2012 г., IV г. о., ВКС и
цитираната в него трайна предходна практика по същия въпрос). Съдът не може да основе решението си по иск
за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти,
които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не
са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на
уволнението съдът няма служебно задължение да следи за нито един факт, който
поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване. Конкретно във
връзка със спазването на срока за налагане на дисциплинарно наказание, е и
решение № 167/30.07.2014 г. по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о., според което
съдът следи служебно за спазването на сроковете, които се отнасят за надлежното
му сезиране. Сроковете, които пораждат, променят или погасяват материалното
субективно право, което е предмет на делото, съдът не може да прилага служебно,
защото съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата
защита и съдействие се определят от страните. Че съдът не следи служебно за спазване на срока по чл. 194, ал. 1 КТ е
прието и в решение № 297/03.10.2014 г. по гр. д. № 7528/2013 г., IV г. о., ВКС.
В същият смисъл е и Решение № 23 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4553/2015
г., IV г. о., ГК. След като съдът няма право да следи служебно за
спазването на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание и такова
възражение не е направено от ищеца с исковата молба, а се въвежда за първи път
с писмената му защита пред въззивната инстанця /в писмената му защита пред
първоинстанционния съд също липсва подобно възражение/, то съдът не дължи
произнасяне по така направеното възражение като преклудирано.
Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ преди налагане на дисциплинарното наказание
работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения
за констатираното дисциплинарно нарушение. При налагане на
наказанието работодателят следва да съобрази всички факти и обстоятелства, при
които е допуснато нарушението, в т.ч. фактите сочени от служителя, доводите му
в своя защита и отношението му към извършеното. Законът не въвежда изискване за
вземането на обясненията в рамките на “дисциплинарното производство”, нито
изискване за специална форма за искане и приемане на обясненията. Когато
обясненията са дадени по повод дисциплинарното нарушение, за което е наложено
наказанието и тези обяснения са достигнали до работодателя, изискванията на
чл.193, ал.1 от КТ са изпълнени – наказанието е наложено при възможност на
работодателя за цялостна преценка на фактите, свързани с дисциплинарното
нарушение.
В случая от
доказателствата по делото, се установява, че работодателят е поискал
обяснения от ищеца по реда на чл. 193 от КТ, каквито същият не е дал, като и в
исковата молба не се твърди да са давани такива. Работодателят е поканил ищеца да даде писмени обяснения преди налагане на наказанието с нотариална покана рег. № 4226, том 1, акт
131 на нотариус Г.Г., с район на действие РС Айтос с рег. № 557 от НК, връчена
при отказ на 10.09.2019 г., съгласно условията на чл.44, ал.1, изр. пето от ГПК.
Видно от поканата е, че от ищеца са поискани писмени обяснения във връзка
със стартирала процедура за налагане на дисциплинарно наказание по повод неявяването му на работа 9, 12, 13, 19, 26, 30 август 2019 г. и във
връзка с представената презентация с ниско качество от 15.11.2018 г. В поканата е отразено, че обяснението се изисква на основание чл.
193, ал. 1 КТ в 3-дневен срок. Ищецът е оспорил отразеното от нотариуса, че
същата е връчена при отказ, но не са ангажирани никакви доказателства за
опровергаване на материалната доказателствена сила на нотариалното
удостоверение, което е задължително за съда по смисъла на 179, ал. 1 от ГПК до
опровергаването му, съответно за съда не възникват основания за разколебаване
на отразените обстоятелства по връчването на нотариалната покана. По делото не
са ангажирани доказателства ищецът да е изразил становище по така отправената
му покана за даване на обяснения. Константната
съдебна практика е категорична по въпроса, че не е необходимо поканата за
изслушване да бъде в определена форма и да бъде предшествана от някакъв
формален акт по откриване на дисциплинарно производство или от уведомление, че
се открива такова производство. Безспорно е, че субектът на дисциплинарна власт
следва да поиска обясненията по повод решаване на въпроса за дисциплинарното
наказание преди налагането му и работникът или служителят следва да е наясно
във връзка с какви нарушения следва да даде обяснения. След като такива
обяснения са поискани от ищеца с нотариалната покана, връчена при отказ, следва
да се приеме, че задължението по чл. 193 от КТ е изпълнено ( в този смисъл е решение № 290 от
31.03.2014г. на ВКС по гр. д. №
2982/2013 г., III г. о., ГК). Затова настоящият въззивен
състав намира, че по делото се установява, че ищецът не е дал
обяснения не по вина на работодателя, т.е. налице е хипотезата на чл. 193, ал.
3 КТ. Както вече ВКС се е произнесъл в решение № 137 от
02.03.2010 г. по гр. д. № 20/2009 г. IV г. о. ВКС и решение № 226 от 22.05.2012
г. по гр. д. № 917/2011 г. IV г. о. ВКС, постановени по реда на
чл. 290 ГПК, разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ не се прилага, когато
обясненията на работника не са били изслушани по негова вина - чл. 193, ал. 3 КТ. Обясненията
на работника не са били изслушани по негова вина във всички случаи, когато
работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не е получил
такива от работника, независимо от причините за отказа да се дадат обяснения;
когато работодателят е поставен в невъзможност да поиска обяснения от
работника, в т.ч. случаите, когато работникът не може да бъде намерен на
адреса, който е съобщил на работодателя си; не се е явил, за да получи
препоръчаната пратка, съдържаща искане за даване на обяснения или по какъвто и да
е начин е осуетил възможността изявлението на работодателя с искане за
обяснения да достигне до него. В случая по делото е безспорно установено, че
работодателят е поискал писмени обяснения, изпращайки нотариална покана до
ищеца, като същият е отказал да получи същата след като е би уведомен от
връчителя за съдържанието й. С тези си действия ищецът е осуетил възможността
изявлението на работодателя с искане за обяснения да достигне до него, поради
което доводът му, че не са му поискани обяснения е неоснователен. Отказът да се
получи
нотариалната покана с искане за обяснения дава основание да се приеме
единствено, че ищецът не е бил поставен в невъзможност да даде отговор; че
обясненията му не са били изслушани по негова вина, поради което и с оглед чл.
193, ал. 3 КТ, правилото на чл. 193, ал. 2 КТ е неприложимо. Възраженията в
исковата молба на това основание са неоснователни.
Дисциплинарното наказание съгласно императивната разпоредбата на чл.195 от КТ се налага с мотивирана
писмена заповед, в която задължително се посочват нарушителят, нарушението с
индивидуализиращите го признаци от обективна и субективна страна и времето на
извършването му и правното му основание.
Задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране за заповедта за
уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност
на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността
на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на
тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ. Предвид
гореизложените мотиви по приложението на чл. 195, ал. 1 КТ, решаващият въззивен
състав намира, че процесната уволнителна
заповед е мотивирана съобразно изискванията на закона – посочени са
нарушителят, нарушението с всичките му обективни признаци, както и времето на
извършването му, както и законния текст, въз основа на който е наложено
наказанието (в този смисъл виж Решение № 676/12.10.2010 г. по гр.д. № 999/2009
г., ГК, ІV ГО на ВСК, Решение № 857/25.01.2011 г. по гр.д. № 1068/2009 г. ГК,
ІV ГО на ВСК). От формална страна, атакуваната заповед е била законосъобразно
издадена, тъй като при налагане на дисциплинарното наказание работодателят е
спазил императивните изисквания на чл.193 и чл.195 КТ. Възраженията на ищеца в
тази насока са неоснователни.
Правилно, въз основа на обсъдените по-горе доказателства,
първоинстанционният съд е приел за установено, че ищецът не се е явявал на
работа през процесните дати - 9, 12, 13, 19, 26, 30 август 2019 г., като не е
работил и дистанционно, а и не е получавал разрешение за това от
ответника-работодател. Оттук, законосъобразен е изводът на СРС, че по делото е
безспорно установено, че с поведението
си служителят е осъществил състава на чл.187 т.1, пр.3 КТ
във вр.чл.190, ал.1, т.2 от КТ, а именно – неявяване на ищеца на работа в течение на два последователни работни
дни без да е предупредил за отсъствието си и без да е
представил документ, оправдаващ неявяването му на работа за посочения период. Неявяването на работа в течение
на два последователни работни дни съставлява дисциплинарно нарушение по чл.190,
ал.1, т.2 от КТ, за което нарушение на трудовата дисциплина е предвидено
наказание дисциплинарно уволнение. Затова настоящият въззивен състав споделя
извода на СРС, че от събраните по делото доказателства се установява безспорно
и категорично, че
през процесните дати
- 9, 12, 13, 19, 26, 30 август 2019 г. ищецът не се е явил на работа, като не е
представил оправдателен документ за отсъствията си. Относно дата 30.08.2019 г.
ищецът е представил болничен лист № Е20198023698 от 05.09.2019 г., но същият е
отменен с решение на лекарска консултативна комисия № 1570 от 04.11.2019 г.,
приложено с отговора на исковата молба, поради което съдът счита, че и за този
ден ищецът не представя доказателства оправдаващи неявяването му на работа.
Неявяването на работа се свежда
до пълното неизпълнение на основното задължение на работника да се постави на
разположение на работодателя в уговореното работно време и за да е основание за
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание следва да е извършено поне два
последователни дни. Въззивният състав приема за обоснван извода на СРС, че от
ангажираните по делото писмени доказателства се установява че ищецът е извършил
визираното в уволнителната заповед нарушение на трудовата дисциплина, доколкото
служителят не се е явил на работа без основателна причина. От събраните по
делото доказателства се установява, че на 09.08.2019 г. /петък/ и на 12.08.2019
г. /понеделник/ ищецът се е регистрирал в платформата на ответника, че ще
работи от дома, но тези регистрации
същият е извършил едва след приключване на работния ден и без да получи
разрешението на прекия си раководител. От показанията на свидетеля П.,
както и от заключението на СТЕ се потвърждава, че ищецът не е получил
разрешение да работи дистанционно от дома, като свидетеля П. е подчертал, че на
ищеца изрично му е била забранена тази форма на работа. Думите на П. се
потвърждават от заключението на СТЕ, от която е видно съдържанието на имейлите,
отправени от прекия ръководител на ищеца до последния, от прочита на които
става ясно, че такова разрешение не е дадено, напротив поискан му е доклад за
свършената от ищеца работа от дома за дните 09.08.2019 г. и 12.08.2019 г., като с оглед
непредставянето му, ръководителят му е приел, че същият не е престирал труд от
дома на посочените дати. От заключението на вещото лице става ясно още, че
ищецът не е представял проекти през посочените дни, като последната дейност
през неговия профил е от 08.01.2019 г. От заключението на вещото лице става
ясно, че ищецът няма принос в разработването на платформа „Eclipse Dirigible“,
т.е. от всичко изложено дотук, не се установява през посочените в уволнителната
заповед дати ищецът да е престирал труд за ответника дистанционно под формата
на „работа от дома“. На база гореизложеното, следва единственият
извод, а именно, че на 09.08.2019 г. /петък/ и на 12.08.2019 г. /понеделник/,
т.е. в продължение на два последователни работни дни, ищецът не се е явил на
работа без оправдателна причина, т.е. установи се, че служителят е осъществил
състава на чл.187 т.1, пр.3 КТ във вр.чл.190, ал.1, т.2 от КТ, а именно –
неявяване на ищеца на работа в течение на два последователни работни дни без да
е предупредил за отсъствието си и без да е представил документ, оправдаващ
неявяването му на работа за посочения период. Действително, по делото
се установи, че ищецът не се явил и на другите посочени в заповедта дати - 13,
19, 26, 30 август 2019 г., но, както и първоинстанционният съд е посочил формално,
това е състав на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ - системни нарушения на трудовата дисциплина. Посочената непрецизност обаче,
не е самостоятелно основание за отмяна на оспорената уволнителна заповед.
Съгласно константната съдебна практика при наличие на противоречие между
текстовата част на заповедта за уволнение и нейното цифрово изражение от
значение за правната квалификация на уволнението е съдържателната /текстовата част/
от заповедта. Въз основа на нея съдът следва прецени законността на
уволнението, а по делото категорично се установи, че ищецът не се явил и на
тези посочени в заповедта дати - 13, 19, 26, 30 август 2019 г. Отделно от
горното, по несъмнен и категоричен начин се доказа дисциплинарното нарушение по
чл.187 т.1, пр.3 КТ във вр. чл.190, ал.1, т.2 от КТ, а именно – неявяване на
ищеца на работа в течение на два последователни работни дни, по отношение на
което не е допусната подобна непрецизност. Тежестта на нарушението по чл.190,
ал.1, т.2 от КТ е от такова естество, че самостоятелно обуславя налагането от
работодателя на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ спрямо служителя.
Настоящият съдебен състав намира,
че с оглед приетото по-горе, че на 09.08.2019 г. /петък/ и на 12.08.2019 г.
/понеделник/, ищецът не се е явил на работа без оправдателна причина, и не е
престирал труд за ответника дистанционно
от дома, е безпредметно обсъждането на другото сочено в заповедта дисциплинарно
нарушение - несъгласуване на молби на ищеца за работа от дома за същите дати -
09.08.2019 г. и 12.08.2019 г., с прекия си началник, подадени в нарушение на
вътрешните правила на компанията, доколкото по-голямото нарушение /неявяване на
работа/ е погълнало по-малкото /несъгласуване на молба на ищеца за „работа от
дома“ с прекия му началник и то за същите дни, за които е прието, че не е бил
изобщо на работа/, а и двете нарушения са взаимоизключващи се. Дисциплинарното
нарушение
по чл. 187, aл.1, т.10
от КТ - несъгласуване на молби на ищеца за работа от дома за 09.08.2019 г. и
12.08.2019 г., може да бъде предмет на обсъждане само, ако беше прието от съда,
че ищецът за същите дати е престирал труд за ответника дистанционно „от дома“,
което в случая не е налице. При това положение, при определяне тежестта на
извършените дисциплинарни нарушения съдът няма да вземе предвид дисциплинарното нарушение по чл. 187, aл.1, т.10 от КТ
По отношение на другото нарушение
посочено в заповедта – уронване на доброто име на работодателя, представляващо
нарушение по чл.187, ал.1, т.8 предл. второ от КТ, настоящият състав намира
следното: Хипотезата на чл. 187, ал. 1,
т. 8 КТ включва три отделни състава: 1. злоупотреба с доверието на
предприятието, 2. уронване на доброто име на предприятието и 3. разпространяване
на поверителни за предприятието сведения. Уронване
на доброто име на предприятието по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8, предл.
2 КТ е нарушение, с което работодателят е злепоставен от работника или
служителя пред трети лица и това се отразява или е възможно да се отрази
неблагоприятно на конкурентноспособността, ефективността и авторитета на
предприятието. Твърдяното в уволнителната заповед нарушение по чл. 187, ал. 1,
т. 8, предл. 2 КТ е абсолютно недоказано, доколкото не са ангажирани
никакви доказателства за неспазени
инструкции на преките мениджъри във връзка с изготвена презентация „с
изключително ниско качество“, с което да е уронено доброто име на работодателя
– нито се доказа какви са тези инструкции, нито какво представлява изготвената
от служителя презентация, нито на какви изисквания е следвало да отговаря, за
да може да се прецени дали същата действително е с ниско качество, нито се
доказа по какъв начин е уронено доброто име на ищеца. Ето защо съдът, при
определяне тежестта на извършените дисциплинарни нарушения, няма да вземе
предвид и дисциплинарното нарушение
чл.187, ал.1, т.8 предл. второ от КТ.
Въз основа на горното, настоящият
съдебен състав приема, че ищецът е извършил първите две дисциплинарни деяния,
за които е бил наказан, тъй като е безспорно установено, че ищецът на
09.08.2019 г. /петък/ и на 12.08.2019 г. /понеделник/, т.е. в продължение на
два последователни работни дни не се е явил на работа без оправдателна причина,
т.е. установи се, че служителят е осъществил състава на чл.187, ал.1, т.1, пр.3 КТ във вр.чл.190, ал.1, т.2 от КТ, както и че и на другите посочени в заповедта дати - 13, 19, 26,
30 август 2019 г., същият не се е явил на работа и не е престирал труд за
ответника дистанционно, с което е осъществил състав на дисциплинарно нарушение
по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ.
При определяне на дисциплинарното наказание, съгласно
разпоредбата н чл. 189 ал. 1 КТ, работодателят е длъжен
да съобрази наказанието с тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено, но съобразявайки всички тези обстоятелства с цялостното поведение на
работника. Тази преценка следва да се основава на всички обстоятелства, имащи
отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на
неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или
възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които
е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на
работника/служителя към конкретното неизпълнение и въобще поведението му при
полагането на труд (в този смисъл Решение №372/01.07.2010 г. по гр.д.
№1040/2009 г. IV ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК).
В случая
извършеното от ищеца нарушение е от вида на изброените в чл. 190 КТ, за които
работодателят може да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение.
Това нарушение, изразяващо се в неявяването на работа в продължение на повече
от два последователни работни дни - на 09.08.2019 г. и 12.08.2019 г., е
значимо, тъй като накърнява основната функция на трудовото правоотношение по
престиране на работна сила и то е самостоятелно основание за налагане на
служителя на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. Настоящият въззивен състав
приема, че в конкретния случай
наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” е съответно на тежестта на
извършеното от ищеца нарушение и с оглед своята тежест и значимостта на
неизпълнените трудови задължения, са достатъчни, за да обосноват наложеното
от субекта на дисциплинарната власт наказание „уволнение”. От обективна и
субективна страна ищецът е осъществил соченото дисциплинарно нарушение, което с
оглед своята тежест и значимостта на неизпълнените трудови задължения е
достатъчно, за да обоснове наложеното от работодателя наказание уволнение.
Настоящата инстанция счита, че
работодателят е доказал извършването от страна на ищеца на тежки дисциплинарни
нарушения, които да обосноват правото на работодателя да прекрати
законосъобразно ТПО на ищеца чрез налагане на дисциплинарно наказание
"уволнение". При налагане на
най-тежкото наказание-дисциплинарно уволнение, работодателят е съобразил
изискването на чл. 189, ал.1 КТ, като е взел предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата при които то е извършено, както и поведението на ищеца и в този
смисъл не е злоупотребил с работодателската си власт и не е накърнил правата на
работника.
Съвкупният анализ на представените по делото писмени доказателства
обосновава извод на въззивния съд за неоснователност на наведения от ищеца
(въззивник) довод за незаконност на уволнението поради нарушаване на
предвидената в чл. 333, ал. 1 т.4 от КТ предварителна
закрила, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява на
ищеца да е бил разрешен отпуск към датата на връчване на заповедта - 08.11.2019
г. Същото не се и твърди в исковата молба, където се сочи единствено, че
ищецът е опитал да подаде молба за неплатен отпуск, считано от 5.11.2019 г. до
11.11.2019 г., но не се твърди и доказа същият отпуск да е бил разрешен от
работодателя. Настоящият въззивен състав прима, че ищецът в случая не може да
се позовава на предварителната закрила предвидена в чл.333, ал.1 от КТ,
доколкото не попада в изброените в разпоредбата хипотези.
Както правилно е посочил и
първостепенният съд, обстоятелството, че ищецът е отправил до ответника
двумесечно предизвестие от 11.09.2019 г. за прекратяване на трудовия договор на
основание чл. 326, ал. 1 от КТ, не е пречка ответникът работодател да
санкционира ищеца за трудови нарушения, извършени преди предизвестието, като от
значение в случая е, че дисциплинарното уволнение е станало преди да бъде
прекратено трудовото правоотношение и да е изтекъл срокът на предизвестието.
При съвкупен анализ на събраните по
делото доказателства, се налага изводът, че искът с правно основание чл. 344, ал.1,
т.1 от КТ е неоснователен.
По исковете с
правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ.
С оглед акцесорността исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и т.3
от КТ спрямо главния иск, същите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В упражнение на правомищията си по чл.271 от ГПК
въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
С оглед изхода на делото на въззивникът не следва да бъдат присъждани разноски
за настоящото производство. Въззиваемата страна претендира разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 3 520,50 лева с ДДС по представен договор
за процесуално представителство, за което е издадена фактура № 4625/12.11.2021
г. и авизо за получено преводно нареждане от 16.11.2021 г. Във връзка с
направеното възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемото дружество
адвокатско възнаграждение
по чл. 78, ал. 5 от ГПК, настоящият съдебен състав
намира същото за основателно и намалява адвокатското възнаграждение поради
неговата прекомерност от 3 520, 50 лева с ДДС на 2 000 лв.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 22.12.2020 г. по гр. д. № 574/2020 г. на СРС, ІІ ГО, 78 състав, вкл.в
частта за разноските.
ОСЪЖДА Т.Т.Т.,
ЕГН: **********,*** да заплати на ответника „С.Л.Б.“ ЕООД, ЕИК: ********, адр.
гр. София 1618, бул. „****№ ****, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата
от 2 000 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението може да
бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването
му на страните, чрез връчване на препис от същото при условията на чл.280, ал.1
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.