Р Е Ш Е Н И Е №
491
гр.Сливен, 08.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
Сливенски
районен съд, десети граждански състав в публично заседание на трети май през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА
при
секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като
разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 6159 по описа
за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:
Предмет на производството са
предявени обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове за
установяване съществуване на вземане на заявител по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с правно
основание чл.422, вр. с чл.415, ал.1, т. 2 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД.
В исковата молба ищцовото дружество посочва, че предоставяло на ответницата М.М.К., ЕГН: ********** ***, в качеството й на потребител на топлинна енергия в периода от 01.03.2016 г. до 30.04.2018 г. на обект с адрес: гр. Сливен, кв. „Сини камъни” 27-А-17, на обща стойност 3167,54 лв. и била начислена мораторна лихва за забава в размер на 301,79 лв. до 07.06.2018 г. Задължението било формирано от сумата за отопление от отоплителното тяло в хола, кухнята и спалнята на апартамента, както и сума за топла вода, сума за отчет на водомер на топла вода и сума за обслужване на партидата. Съгласно Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяването и Общите условия за продажба на топлинна енергия ответниците в срок от 45 дни след отчетния период е имал право на рекламации пред търговеца относно дяловото разпределение.
От съда се иска признаване на установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение суми, а именно сума в размер на : 3167,54 лв. –главница, съставляваща стойността на ползваната, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2016 г. до 30.04.2018 г.; 301,79 лева –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от забавата до 07.06.2018 г. .; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски в заповедното производство. Претендират се разноски за исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от адв. Анна С. особен представител на ответницата. Оспорва основателността и на иска, тъй като ответницата не било установено, че е потребител на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост, тъй като не бил нито собственик, нито наемател на имота или титуляр на вещно право на ползване съгласно чл. 149, ал. 1 от Закона за енергетиката за процесния период. Посочва, че ищецът не бил представил нито фактури, нито първични документи за отчет на потребената топлинна енергия и битово гореща вода. Претендира да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани и да й бъдат присъдени сторените по делото разноски.
От събраната в хода на производството
доказателствена съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Ищцовото дружество “Топлофикация – Сливен” ЕАД в качеството му на доставчик на топлинна енергия подало на 18.06.2018 г. до Сливенски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против ответницата К., въз основа на извлечение от сметка за дължими суми за топлоенергия за обект: с адрес: гр. Сливен, кв. „Сини камъни” 27-А-17 за периода от 01.03.2016 г. до 30.04.2018 г.
Въз основа на това заявление е образувано
ч.гр.д. № 2964/2018 г. на СлРС, по което в полза на заявителя “Топлофикация –
Сливен” ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1564/19.06.2018
г. против длъжника и настоящ ответник К. за следните суми: 3167,54 лв.
–главница, съставляваща стойността на
ползваната, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2016 г. до 30.04.2018 г.; 301,79 лева
–мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от забавата от
31.03.2016 г. до 07.06.2018 г. .; законна лихва за забава върху размера на
главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението,
както и сторените по делото разноски в заповедното производство в размер на
69,50 лв.
Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК била
връчена на длъжницата по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, което обуславя правния
интерес на заявителя да предяви положителен установителен иск по чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК.
С Решение № 923/16.06.2000г., постановено по
гр.д. № 1478/1999 г. на СлРС гражданският брак между ответницата и нейния
съпруг Данчо Иванов Койчев бил прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.
С това решение семейното жилище находящо се в гр. Сливен, кв.
„Сини камъни” 27-А-17 било предоставено за ползване
на съпругата и ответница в настоящия процес М.К.. Видно от представената
справка от Агенцията по вписванията ответницата е собственик на процесния имот.
Видно от представеното от ищцовото дружество
заявление от 07.11.2011 г. имотът по искане на сина на ответницата Веселин
Данчев Койчев е бил топлоснабден и отопление е било включено в следните
помещения на процесния апартамент-хол, кухня, спалня. Използваната топлинна
енергия от отоплителните тела и консумираната битово гореща вода в процесния
имот са били редовно отчитани, което е видно от представените от ищцовото
дружество два броя карнети за отчитане на показанията на топломерите и
водомерите. Били са издавани фактури за процесния период въз основа на
отчетените показания.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява
от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира, като
неоспорени от страните.
Приетото за установено от
фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Искът с правно основание чл. 422 ГПК е допустим, тъй
като е предявен от лице - заявител, разполагащ с правен интерес да
иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването и дължимостта на
вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която е била
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.
Разгледан по същество същият е основателен в пълен размер
по следните съображения:
Предявеният положителен установителен иск има за предмет
установяване съществуването, фактическата, материална дължимост на
сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК. По този иск ищецът следва да установи по безспорен начин
неговото съществуване на вземането си спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи
процесуалната тежест да докаже съществуване на фактите, породили неговото
вземане. Ищецът успя да докаже, качеството
потребител на топлинна енергия на ответницата, обстоятелството, че на посочения
в исковата молба адрес е доставяна, респ.консумирана топлинна енергия в
размерите, претендирани с исковата молба, както и че за задълженията на
потребителя ответник за ползваната топлинна енергия са издавани ежемесечни
фактури
В конкретния казус ищцовото дружество следва да установи
обстоятелството, че в обекта на ответника е доставяна, респ.
ползвана през исковия период топлинна енергия, от какво се формира
тя, правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са
начислени съответните суми за нея.
Установи се в процеса, че в недвижимия имот, за който се
претендира, че е доставена топлинна енергия за исковия период от време е
собственост на ответницата. Това жилище тя притежава в режим на обикновена
съсобственост, възникнала в резултат на прекратяване на гражданския й брак със
съпруга й, по времетраенето на който брак собствеността била в режим
на СИО. С решението за прекратяване на гражданския им брак жилището е било
предоставено за ползване от ответницата, а към настоящия момент тя е
предоставила ползването на нейния син и неговото семейство.
Установи се, че в имота е доставяна топлинна енергия за исковия
период от отоплителни тела радиатори и битово гореща вода и претендираната обща
стойност е формирана от отдадената от радиаторите топлинна енергия и от
използваната и отчетена от водомерите битово гореща вода, както и от сума за
обслужване на партида и отчет на водомера за топлата вода.
Отношенията между страните се регулират от ЗЕ и
най-вече от Общи условия / ОУ/ за продажба на ТЕ за битови нужди от
„Топлофикация Сливен” ЕАД на потребители в гр.Сливен. Тези ОУ са приети с
Решение по т.1 от Протокол № 4/15.01.2008г. на Съвета на Директорите на ищцовото
търговско дружество и одобрени с Решение № ОУ-015/07.07.2008г. на ДКЕВР, на
основание чл.150, ал.1 ЗЕ и публикувани във в-к „Сливенско дело” от
24.07.2008г., респ. на интернет страницата на ищеца. По силата на чл.69,
ал.1 ОУ, същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им, съответно след одобряването им от ДКЕВР без писмено приемане от купувачите.
Съобразно чл.3, ал.1, вр.чл.1 ОУ потребител на топлинна
енергия за битови нужди, наричан за краткост „купувач” може да бъде физическо
лице, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в
топлоснабдената сграда.
Съгласно чл.14 ОУ купувачът е длъжен в 30 дневен срок да
уведоми писмено продавача / на топлинна енергия / при промяна на титуляра на
право на собственост или на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот. В
това отношение във връзка с промяна на партида по-подробни задължения за
потребителите са предвидени в чл.60 и следващите от ОУ.
Конкретно за настоящия казус разпоредбата на чл.61 ОУ
повелява, че когато купувача напуска семейното жилище по силата на официален
документ, издаден от компетентен орган, той е длъжен да уведоми писмено
продавача в 30 дневен срок, като подаде заявление за промяна на партидата с
приложено копие от документа.
Не се установи в процеса ответницата, на чието име е била
открита партидата за доставка на топлинна енергия да е подала в горепосочените
срокове писмено заявление за промяна на партидата.
Следователно, като съсобственик на имот в който е доставена
топлинна енергия дължи заплащане на стойността й.
Тъй като няма спор по отношение
на размера на иска, то съдът следва да уважи същия в пълния му претендиран
размер 3167,54 лв. –главница, съставляваща стойността на ползваната, но незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.03.2016 г. до 30.04.2018
г. Върху посочената като дължима главница в общ
размер на 3167,54 лв. следва да се признае за дължима и законната лихва за
забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 18.06.2018 г., съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.422,
ал.1 ГПК.
Върху начислената сума за дължима топлинна енергия при
неизпълнение на задължението на потребителя за плащане в срок /до 30 дни след
съответния месец на доставката/, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД се дължи
заплащане на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащане на топлинната енергия.
Следователно основателен е и акцесорния иск по чл.422, вр.
чл.86 ЗЗД – обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер
на 301,79 лева –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата
за периода от забавата от 31.03.2016 г. до 07.06.2018 г. Следва да се признае дължимост и на сторените разноски в
заповедното производство в размер на 69,50 лв.
С оглед изложеното исковите претенции са основателни и
доказани в пълните им предявени размери, което дава отражение и
върху отговорността за деловодни разноски в настоящия исков процес.
Ищцовото дружество е претендирало присъждане на направените по делото разноски и с оглед изхода на спора, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, такива му се следват. Разноските сторени от ищеца са следните: сума от 25 лв. платена държавна такса и 100 лв., юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Към тези разноски следва да се прибави депозита за особен представител на ответника в размер на 472,85 лв. Предвид изхода на процеса ответницата бива осъден да заплати на ищеца тези разноски в общ размер на 597,85 лв. Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН” ЕАД, със
седалище и адрес на управление на дейността: гр.Сливен, бул.“С. Караджа” № 23,
ЕИК *********, че М.М.К., ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ –
СЛИВЕН” ЕАД, ЕИК ********* сума в размер на 3167, 54 лв. ,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия, отдавана от
отоплителни тела инсталирани в хол, спалня и кухня на апартамента, сума за битово
гореща вода, сума за обслужване на партида и отчет на водомер за
топла вода от 01.03.2016 г. до 30.04.2018 г.; за
обект, находящ се в гр. Сливен, кв. „Сини камъни” 27-А-17, ведно със законната лихва върху нея, считано от дата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.06.2018 г. до
окончателното й изплащане, сума в размер на 301,79 лева –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата
за периода от забавата от 31.03.2016 г. до 07.06.2018 г. и сума в размер на 69,50 лв., представляваща
сторени разноски в заповедно производство по ч.гр.№ 2964/2018 г. на СлРС.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.1 М.М.К., ЕГН: ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН”
ЕАД, със седалище и адрес на управление на дейността: гр.Сливен, бул.“С.
Караджа” №23, ЕИК ********* сума в размер на 597,85 лв. , деловодни
разноски в настоящото исково производство.
Решението може да бъде обжалвано пред
Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: