Р Е Ш Е Н И Е
№174
гр. Велико Търново, 14.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ БАНЕВ РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря Д. С. и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД №10172/2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Л.И.Г., с адрес ***, чрез *** Л.В. от ВТАК, против Решение №260015/06.07.2020 г., постановено по НАХД №1987/2020 по описа на Районен съд – Велико Търново за 2020 г., с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ №********** от 31.10.2019 г., издадено от заместник-директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на касатора за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, вр. чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба №8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите и на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяване му в нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Според касатора районният съд неправилно е приел, че АУАН и НП притежават необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и при издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като липсва ясно, пълно и конкретно описание на нарушението. Не ставало ясно как, кога и от кого са направени пътищата, както и че това са именно извозни пътища. Отговорността била ангажирана за допустителство, а санкционната норма не предвиждала такава форма на изпълнителното деяние. Изложени са доводи, че необосновано и в противоречие със събраните доказателства е прието осъществяването на вмененото нарушение. Подчертава, че отговорността на лесовъда на частна практика не е всеобхватна и не се разпростира спрямо трети лица, а само спрямо фирмата, която извършва добив, когато такъв се извършва. Според касатора както НП, така и съдебното решение почиват на предположения и недоказани твърдения. По тези съображения от настоящата инстанция се иска да реши спора по същество като отмени обжалваното решение и наказателното постановление. Моли за присъждане на направените разноски.
Ответник касационна жалба – Регионална дирекция по горите – Велико Търново, чрез процесуалния си представител *** С. оспорва жалбата като неоснователна в писмен отговор и в съдебно заседание. Счита, че обемът и характерът на контролните правомощия на лицензирания лесовъд не са свързани с неупражнен контрол върху лицата, извършващи добив на дървесина, а са общо задължение, изразяващо се в неупражняване на контролни правомощия върху целия добив, независимо от лицата, които го извършват. Намира за неоснователно повторението на оплакванията, заявени пред районния съд, за които са изложени мотиви в оспореното решение след обстойно обсъждане на събраните доказателства. Моли за отхвърляне на касационната жалба и за присъждане н ***ско възнаграждение в минимален размер.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Намира, че възраженията за недоказаност на нарушението са обсъдени от районния съд, който е изложил мотиви защо не ги приема за основателни и въз основа на кои доказателства е направил тези изводи. Прокурорът споделя тези мотиви като съответни на доказателствата по делото и на материалния закон и счита, че въз основа на установената фактическа обстановка съдът правилно е приел, че нарушението е безспорно и че следва да се ангажира отговорността на касатора. Предлага решението да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство, а по същество е неоснователна.
При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН съдът не установи пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Предмет на настоящото производство е Решение №260015/06.07.2020 г., постановено по НАХД №1987/2020 по описа на Районен съд – Велико Търново за 2020 г., с което е потвърдено като законосъобразно НП №********** от 31.10.2019 г., издадено от заместник-директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на Л.И.Г. за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, вр. чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба №8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите и на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева
Въз основа на наличните в делото доказателства, въззивният съд е установил, че в периода от 19.01.2019 г. до 01.04.2019 г. Л.Г., в качеството си на лесовъд на частна практика, не следил за спазване на одобрения технологичен план на отдел 121, подотдел „Ж“ в землището на с. Въглевци, общ. Велико Търново, за който имало издадено Позволително за сеч №0478980/16.01.2019 г., като в подотдела били направени 2 броя извозни пътя, неотразени в технологичния план, а имено – 1. североизток-югозапад с дължина 146 м и ширина 4 м; 2. север-юг с дължина 26 м и ширина 4 м. Проверката е извършена на 01.04.2019 г. от служители на РДГ – Велико Търново и е документирана с констативен протокол от същата дата. Контролните органи съставили АУАН №**********/02.05.2019 г. за констатираното нарушение, което е квалифицирано по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, вр. чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба №8/05.08.2011 г. за сечите в горите. Въз основа на този акт е издадено НП №**********/31.10.2019 г. от заместник-директора на РДГ – Велико Търново, с което на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд е направил извод за законосъобразност на НП, тъй като е издадено от компетентен орган съгласно Заповед №РД-49-199/16.09.2011 г. на МЗХ, Заповед №1/02.01.2018 г. на директора на РДГ – Велико Търново и Болничен лист от 01.11.2019 г. Извършена е преценка, че са спазени процесуалните норми при издаване както на АУАН, така и на НП, както и че от формална страна АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдът е приел, че Г. в качеството си на лице по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му във вина административно нарушение, което е основание за реализирането на административнонаказателната му отговорност. Наказващият орган правилно е квалифицирал деянието /бездействието/ и правилно е приложил санкционната норма, налагайки предвиденото от закона наказание в минимален размер. Извършена е преценка по чл. 28 от ЗАНН, че случаят не е маловажен.
Настоящата инстанция намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно постановено в съответствие с материалния закон.
Фактическата обстановка по делото е правилно и в пълнота изяснена от районния съд въз основа на събраните в хода на административнонаказателното и съдебното производство доказателства. Решаващият състав е извършил задълбочен и цялостен анализ на събраните доказателства, като е направил обоснован извод за осъществяване от касатора на състава на соченото в НП административно нарушение и наличието на законовите предпоставки за ангажиране на отговорността му. Неоснователно се поддържа едно от основните възражения в касационната жалба за недоказаност на нарушението и за неправилна преценка на доказателствата. Изложени са подробни и логически обосновани мотиви кои доказателствени средства са ценени, кои – не и защо.
Според чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ наказва се с глоба от 300 до 5 000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Съгласно чл. 108, ал. 3 от ЗГ лицето по ал. 2 /лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика/, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището. Според чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на одобрения технологичен план. Съгласно чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите в технологичния план се определят схемата на съществуващите и проектираните извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии.
От анализа на
приложимата правна уредба е видно, че създаването на извозен път без той да е
предвиден в технологичния план е в нарушение на правилата за извършване на сеч,
следователно представлява незаконно действие. Това незаконно действие не е
предотвратено или спряно от лицензирания лесовъд, на когото е издадено
разрешението за сеч. Без значение е това, че технологичният план не е изготвен
или одобрен от него. Обстоятелствата кой точно и кога е прокарал извозния път,
също е неотносим въпрос за настоящото производство, тъй като задължението по
чл. 108, ал. 3 от ЗГ за лесовъда е до освидетелстване на сечището, а не до
приключване на сечта и/или извозване на дървесината. Отговорността на лесовъда
не е за фактическото прокарване на тези пътища и такова твърдение не е налице
нито в АУАН, нито в НП. По тези съображения правилно съдът е приел за
неотносими показанията на ... П. С.– пълномощник на „Лес Груп 77“ ЕООД, според
който през 2019 г. дружеството не било извършвало добив на дървесина. Правилна
е преценката на въззивния съд, че тези показания противоречат на събраните
писмени доказателства. Лесовъдът Г. лично се е подписал, че е получил
Позволително за сеч №0478980/16.01.2019 г., респективно е приел „Лес груп 77“
ЕООД да извърши добив в процесната територия и съответно носи отговорност за
обекта до момента на освидетелстването му. В съставените документи към този
момент не са отразени никакви нарушения, включително наличие на извозни пътища.
Правилно е заключението, че пътищата са прокарани в периода от 19.01.2019 г. до
01.04.2019 г. /датата на установяване на нарушението/. В акта и в НП са описани обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, в т.ч. мястото и времето на извършването му. Мястото на горския
отдел, разположението и характеристиките /описание на посока и размери/ на
установените на извозни пътища, които не са предвидени по одобрения
технологичен план са ясно и точно описани. Доколкото се касае за неупражнен
контрол от страна на лесовъда, т.е. за бездействие от негова страна по
спазването на одобрения технологичния план, то правилен е изводът на районния
съд, че това бездействие е продължило от началната дата на извършване на сечта
до датата на проверката, т.е. в периода от 19.01.2019 г. до 01.04.2019 г.
В пълнота се опровергават възраженията за пропуски при съставянето на АУАН и НП. Касационният състав изцяло споделя изводите на ВТРС, че са спазени чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, а възражението на касатора съответно е неоснователно. Потвърждава се изводът на районния съд, че процесното деяние е съставомерно, осъществяването му е установено по безспорен начин от обективна и субективна страна, при форма на вината – непредпазливост /небрежност/ и няма причини то да се счита за маловажен случай. Наложеното наказание е в рамките на законоустановеното, като е приложен минималния размер. Същото е определено съобразно нормите на чл. 27 от ЗАНН и в изпълнение на целите по чл. 12 от ЗАНН. Обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
От ответника е направено искане за присъждане на ***ско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН /нова – ДВ бр. 94 от 2019 г./ в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от ***. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Предвид фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати ***ско възнаграждение в размер на 80 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение 2-ро от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260015/06.07.2020 г., постановено по НАХД №1987/2020 по описа на Районен съд – Велико Търново за 2020 г.
ОСЪЖДА Л.И.Г. с ЕГН ********** да заплати на Регионална дирекция по горите – Велико Търново разноски по делото в размер на 80 лв. /осемдесет лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.