Р Е Ш Е Н И Е
13.07.2021г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на двадесет и шести май ,
през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател: Ваня Богоева Членове: Евгения Стамова
Веселина
Джонева
С
участието на секретаря:Любка Николова, след като разгледа, докладваното от
съдия Стамова в.гр.д.№43/2021г. по описа на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
Производството е
по въззивна жалба с вх.№263954/07.12.2020г., подадена от М.К.К., ЕГН **********
с настоящ адрес *** чрез адв.В.И., личен номер **********, член на Адвокатска
колегия – Кюстендил, тел. за връзка **********, адрес гр.София, ул.“***“№***, ет.***, ап.*** с посочен електронен адрес,
съдебен адресат Л.Г.И.гр.Дупница, ул.“***“№ ***срещу решение №260123 от
23.11.2020г. на РС – Дупница по гр.д.№1589/2019г.
С посоченото решение е признато
за установено, че М.К.К., ЕГН ********** *** дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД гр.София, бул.“П.Дертлиев“№25 сумите по издадена заповед за
парично изпълнение: 700 лева главница, 67,88 лева – лихва, 472,50 лева – такса,
31,94 лева лихва за забава, 19,66 лева лихва, ведно със законната лихва върху
главницата от 02.04.2019г.К. е осъден да заплати на Агенция за събиране на
вземания 801 лева деловодни разноски.В жалбата се твърди, че по делото липсват
доказателства за сключен подписан договор за заем и допълнителни услуги между
„Микро кредит“АД и М.К.К., представените договори за заем CrediNet и договор за допълнителни услуги
към заем CrediNet
№8002-00011863 не са подписани от М.К.К., нито със саморъчен подпис, нито с
квалифициран електронен подпис( КЕП), който е приравнен на саморъчен подпис и е
изискване по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, за да се
приеме, че е налице сключен договор от разстояние.Изразено е становище, че
съгласно чл.127, ал.2 ГПК ищецът трябва заедно с исковата молба да представи
всички писмени доказателства, вкл. ако е налице подписан договор между
страните.Счита, че описания в експертизата интерактивен начин за сключване на договора,
е непознат за българското право, но дори и да се приемаше, като възможен метод
за сключване на договор, то по никакъв начин от експертизата не се установява
авторството на лицето, което е активирало предоставения линк, т.е няма данни,
че това е именно извършено от М.К.К..Оспорва се реално получаването на
предоставената в заем сума от М.К., като предвид твърдението на ищеца, че сумата е платена чрез Easypay, за което е налице разписка, се
сочи, че такава не е налична по делото, представянето и във въззивното
производство не е допустимо.Оспорва се като необосновано заключението в което е
посочено, че сумата е усвоена на 26.02.2018г. с разписка за извършено плащане
№2000000146423564 с основание – превод на М.К.К., ЕГН **********, като се
оспорва съществуването на такава разписка, каквато не е представена по делото,
представянето на каквато е задължение на
ищеца съгласно чл.127, ал.2 ГПК, а
предвид преклузиите представянето и във въззивното производство е
недопустимо.Излага съображения за това, че при разписка от значение е дали тя е
подписана от М.К., което подлежи на проверка, следва да е установено основание
за плащането, като посоченото от наредителя в разписката основание е без
значение, когато е посочен превод, но не
и „договор за заем“ и или датата на сключването му, за да се индивидуализира по
кой договор е предоставена съответната сума.Заявява, че представеното
заключение на вещото лице е оспорено от процесуалния представител на ищеца,
първият и третият въпрос са материално правни, които е недопустимо да бъдат
обект на изследване в една съдебно – счетоводна експертиза, експертизата е
изготвена на база частни свидетелстващи и диспозитивни документи, издадени от
едната страна в процеса и съдържащи
изгодни за нея факти и обстоятелства, поради което не се ползват с
материална доказателствена сила.Поддържа нищожност на договора, в частта
относно възнаградителната лихва, сумата за пакет услуги по договор за
допълнителни услуги и съответните лихви за забава поради прекомерност,
неравноправие на клаузите и противоречие с добрите нрави.Счита, че макар в
договора да е посочено, че ГПР е в размер на 50%, а възнаградителната лихва в
размер на 22,71%, реално ГПР е по – висок, защото в него не е включена
начислена такса за „услуги“ по договор за допълнителни услуги към заем Credinet №8002-0001863, главницата е в
размер на 700 лева, възнаградителната лихва е в размер на 67,88 лева, сумата за
пакет услуги по Договор за допълнителни услуги към заем Credinet №8002-00011863 е в размер на
472,50 лева, следователно сумата за пакет услуги и лихвата са в общ размер
540,38 лева докато главницата е в размер на 700 лева.По този начин според
жалбоподателя размерът на ГПР е 77% от главницата, а не в размер на 50%.Таксата
за всяка от тези услуги, дължими отделно от главницата и възнаградителната
лихва по договора за кредит, представлява възнаграждение за извършена от
кредитора конкретна дейност или услуга и би следвало дължимостта им да е
обусловена от това дали кредиторът е изпълнил насрещното си задължение – да
извърши дейността или да предостави услугата, като освен това както
възнаграждението за това е следвало да се включи в ГПР( посочен в размер на
50%), а в случая това не е сторено.Това от своя страна съставлява заобикаляне
на императивна норма на чл.19, ал.4 ЗПК, съгласно която максимално допустимият
процента на разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер
не по висок от пет пъти, размера на законната лихва по просрочени задължения,
определена с постановление на Министерски съвет.ГПК е надвишен което обосновава
нищожност на клаузата съгласно чл.19, ал.5 ЗПК.Сочи съдебна практика решение по
дело №С-472/2011 на Съдът на Европейския съюз, според което националните
съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни клаузи в потребителските
договори, което се явява основание за извършената служебна проверка за
валидност и на клаузата за експресно разглеждане на кредита. Жалбоподателят
поддържа неравноправност на клаузи от общите условия, изготвени от заемодателя
– чл.14 .2, чл.42, чл.43, чл.44, чл.45, както и част ІV т.3 на Формуляра за
предоставяне на информация по потребителски кредит.Твърди, че потребителят не е
изразил съгласие с общите условия, каквото се изисква съгласно чл.147а от ЗЗП,
тъй като под общите условия, няма негов подпис, каквото е изискването при
договори за финансови услуги от разстояние, а именно квалифициран електронен
подпис, не е налице и саморъчен подпис.Позовава се на съдебна практика - влезли в сила решение на Районен съд – Враца
от 12.06.2019г., ГО, VІ състав, по дело №4273 по описа на ВРС за 2018г. и
решение на Районен съд – Враца от 17.12.2019г., VІ състав гр.д.№5376 по описа
на ВРС за 2018г., решение №260282 от 25.09.2020г. на РС – Бургас по
гр.д.№8570/2019г.
Препис от жалбата е връчен на
насрещната страна – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от *** чрез юрисконсулт Б*** Р***( приложено е пълномощно) със съдебен адрес ***, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4.В срока за отговор е подаден писмен отговор.В отговора е мотивирано
становище за необоснованост и неоснователност на жалбата, обосновано с
твърдението, че съдът е обсъдил в цялост събрания по делото доказателствен
материал, доказано е наличието на облигационно правоотношение между „Микро
Кредит“ АД и М.К.К. по договор за заем CrediNet №8002-00011863 и Договор за
допълнителни услуги към заем CrediNet №8002-00011863 и двата от
26.02.2018г.Представени са доказателства за прехвърляне на вземането в полза на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.Ищцовото дружество е доказало, че е
направило опит да уведоми ответника за извършена цесия с изпратени уведомителни
писма, които са се върнали в цялост.Със заключение на назначената съдебно –
счетоводна експертиза, което не е оспорено е установено,
че размера на претендираните суми от ищцовото дружество са дължими от
ответника, както, че след датата на прехвърляне на вземането не са постъпвали
плащания.Усвоената сума по процесния кредит е изплатена на каса EasyPay, доказано с приложената разписка
към доказателствата по делото.В отговора се съдържа искане жалбата да бъде
оставена без уважение, както да бъде постановено съдебно решение, с което
обжалваното решение да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна в процеса и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно чл.266
ал.1 ГПК - във въззивното производство страните не могат да твърдят нови
обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и
представят в срок в първоинстанционното производство.Съгласно чл.269 ГПК -
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата .
Изложените в
жалбата доводи за неоснователност на предявения иск са идентични с изложените
от въззивника с отговора на исковата молба такива.
Въз основа на
събраните по делото пред двете инстанции
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност при условията на
чл.235 ГПК съдът прие за установено следното:
По делото са представени договор
за заем CrediNet №8002-00011863/26.02.2018г.
със страни М.К.К., ЕГН ********** като заемополучател и „Микро кредит“ АД, ЕИК *** като заемодател.Според съдържанието на този
документ, заемодателят предоставя на заемополучателя заем от 700 лева,
еднократна административна такса 49.00 лева, месечни вноски -9, ден на
изплащане 28-то число, обща сума за погасяване -767.88 лева, сума за получаване
– 651.00 лева, месечна погасителна вноска -85.32 лева, дата на първо плащане –
28.03.2018г., фиксиран лихвен процент 22.71% и ГПР 50%.Посочен е като
приложение погасителен план.В договора е отразено съгласие по следните въпроси:
заемополучателят има право да върне изцяло сумата на заема в размер на 700.00
лева до 27.03.2018г. без да бъде начислявана лихва върху главницата за този
период, възможност за отказ от договора и срока и начина по който това трябва
да стане, дължимите при отказ от договора плащания,, момента на влизане в сила
на отказа . – в срок 14 дни, считано от датата на сключване на договора или
датата на която потребителят получи условията на договора и информацията по
чл.11 и 12- когато тази дата е след предходната дата, чрез уведомление до
заемодателя преди изтичане на крайния срок по ал.1, направено на хартиен или
друг траен носител, до който заемодателя има достъп, по начин, който може да
бъде доказан съгласно действащото законодателство, задължение за връщане на
главницата и заплащане на лихвата, начислена за периода от датата на усвояване
на средства по заема до датата на връщане на главницата , без неоправдано
забавяне и не по- късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на
уведомлението за упражненото право на отказ – т.1 – т.6 от договора. В т.7 е
уговорено, че заемополучателят има право при погасяване на главницата по
договора за заем да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент
от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план, за извършените и предстоящи плащания, посочващ дължимите плащания и
сроковете и условията на извършване на тези плащания, съдържащ разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяване на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, а когато е приложимо и допълнителни
разходи.В договора се съдържа декларация от заемополучателя, за получаване на
заетата сума в брой на касите на Изипей, както за точно и навременно
изпълнение, в съответствие с предвиденото в Общите условия и погасителен план,
които са неразделна част от договора.На гърба на този документ е обективиран
погасителен план.Представени са и Общи условия към договор за заем Credinet от 13.06.2017г., договор за допълнителни услуги към Договор за
заем Credinet №8002-00011863/26.02.2018г.,
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредит, описание на допълнителни услуги към заем Credinet.В общите условия се съдържа
подробна регламентация на правата и задълженията по договора – както относно
начина на усвояване на заетата сума, начина на погасяване, чл.19 – плащане на
законна лихва за забава, при забава за всеки ден календарна забава, правото на
отказ от договора, срока и начина по който това може да стане и вида и размера
на дължимите плащания – чл.20 от договора, право да получи от Кредитора
безвъзмездно при поискване – погасителен план за извършени и предстоящи
плащания, посочващ дължимите плащания, сроковете и условията на извършването им
– чл.22, съгласие за прехвърляне от Микро Кредит на правата си по договора,право на предсрочно
погасяване изцяло или частично на задълженията по договора, намаляване на
разходи за оставащата част от срока на договора, без освобождаване от плащане
на неустойки, такси и други санкционни плащания, начин на уведомяване на
заемодателя за това намерение,- чл.24- чл.28 от договора,условия за предсрочно
прекратяване на договора за заем – чл.42 – чл.45 от договора.Нито в
индивидуалния договор нито в Общите условия, са посочени взетите предвид при
изчисляване на ГПР допускания.
Договорът за допълнителни услуги,
е договор със страни М.К. и „Микро Кредит“ АД,
ЕИК *** предмет: безплатно усвояване на сумата в офис
на Микро Кредит АД или чрез клоновете на Изипей, безплатно внасяне на вноска
директно в офис на „Микро Кредит“ АД,
предоговаряне и разсрочване на заема – услугата представлява възможност за предоговаряне
на сроковете за изплащане на вноските или друга промяна на условията за
изплащане на заема, като тя се предоставя след получаване на писмено искане за
нея от Клиента и само, ако той не е
закъснял с някоя от вноските по заема или по договора за допълнителни услуги с
повече от 30 дни, разглеждане до минути – искането за кредит на клиента преди
останалите предходно получени искания от други клиенти на „Микро Кредит“ АД, с
изключение на такива, които са заявили същата услуга, преференциално обслужване
– персонално и експресно обслужване на клиента преди всички други клиенти на
„Микро Кредит“ АД, право на участие в специални промоции .Договорена е цена
472.50 лева, срок 9 месеца, вноска 52.50 лева, ден на изплащане 28-то число.,
както, че тези услуги се предоставят единствено, като допълнение към подписан
договор и след изрично съгласие от страна на Клиента.Представено е описание на
допълнителни услуги към заем Credinet .
Коментираните договор ,
стандартен европейски формуляр, договор
за допълнителни услуги и описание на
допълнителни услуги според твърденията в исковата молба са разпечатки от специално
създадена форма за кандидатстване за заем Credinet, публикувана на интернет
страница , електронен формуляр доколкото договорът е сключен от разстояние, без
физическо присъствие чрез използване на средства за комуникация от
разстояние след точно, последователно и
пълно изпълнение на следните действия:след одобрение на искания заем, кредитоискателят получава на
посочения от него телефонен номер SMS с код за потвърждение, чрез
който да потвърди клаузите на договора и желанието си за сключване на договор
за заем;кредитоискателят получава имейл с приложени Договор за заем, Общи условия
към договора за заем, стандартен европейски формуляр, погасителен план, а в
случай, че кредитополучателят е заявил ползването на допълнителни услуги –
договор за допълнителни услуги, Тарифа за допълнителни услуги, заедно с имейла,
както и линк уникален за договора, в рамките на 72 часа от изпращането на
имейла, кредитоискателят трябва да потвърди( подпише) договора, чрез отваряне
на линка през компютър/ телефон или друго устройство и да въведе кода за
потвърждение от SMS-а,
както и изрично да отбележи в съответното поле, че е съгласен с условията на
договора за заем и Общите условия към него и да въведе своето ЕГН.При желание
за ползване на допълнителни услуги, подписването на договора за допълнителни
услуги се осъществява съгласно посочената процедура.Договорът се счита сключен
от разстояние и влязъл в сила от момента в който кредитоискателят въведе кода
за потвърждение на изпратения от „Микро Кредит“ АД линк и изрично потвърди, че
е съгласен с условията на Договора за заем и Общите условия към него.
В делото се съдържат разпечатки
от кореспонденция чрез електронна поща – с електронен адрес, за който се
твърди, че принадлежи на ответника – касае се за съобщения от ищцовото
дружество до ответника, разяснения относно вида на договора, списък с прикачени
документи- договор за кредит, погасителен план, ОУ, тарифа, инструкция за плащане
с дати 25.02.2018г. и 26.02.2018г.
В жалбата липсват доводи –
оспорване на твърденията касаещи начина на придобиване на вземанията от
ищцовото дружество, преценката на съда относно наличието на договор за
цесия и уведомяването на ответника за
извършената цесия, поради което не се налага преценка от въззивния съд относно
осъществяването на посочените обстоятелства.Независимо от горното, съдът намира за нужно да отблежи, че по делото е
представен договор за цесия, сключен на 16.01.2015г. между „Микро Кредит“ АД, като
цедент и „Агенция за събиране на
вземания“ ООД, като цесионер, с предмет станали ликвидни и изискуеми вземания,
срещу заплащане на покупна цена от страна на цесионера при условията и
сроковете, определени в договора, които вземания се индивидуализират в опис във
вид и форма на Приложение №1, неразделна част от договора, считано от датата на
неговото съставяне.Посочено е, че Приложение №1 ще бъде съставяно във формата
на електронен документ по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за електронния
документ и електронния подпис( ЗЕДЕП), както на хартиен носител.Страните
изразяват желание да прехвърлят нови вземания при спазване условията на
договора на месечна база, както инидивидуализиране на следващите вземания в
ново Приложение №1 със съответната нова дата, като с неговото съставяне ,
изпращане, потвърждаване ( съобразно т.2.2) то става неразделна част от
договора.Страните по договора са определили съставяните Приложения №1, като
допълнителни споразумения към договора, изменящи ги съответно.В т.2.1.1 – 2.1.4
от договора е договорено, че цедентът ще предлага за прехвърляне на цесионера
всички свои ликвидни и изискуеми вземания по договори за заем, за предлаганите
от цедента кредитни продукти и договори за допълнителни услуги, които смята да
продава и отговарят на характеристиките по чл.2.1.5, че цедентът няма да е
длъжен да предлага на цесионера за прехвърляне вземания, които не отговарят на
характеристике по т.2.1.5 или вземания, които няма намерение да прехвърля ,
вземанията, произтичат от договори за заем и договори за допълнителни услуги,
по предлагани от Цедента кредитни продукти, със закъснение на погасителни
вноски по тях, длъжници по които вземания са физически лица, които към момента
на сключване на договорите за потребителски кредит са били с постоянен адрес на
живеене на територията на Република България.Представено е приложение №1 в
което е отразено вземане към ответника с общо дължима към датата на продажбата
сума – 1240.38 лева,уведомление за цесията е приложено, към исковата молба и е
връчено на особения представител, който в жалбата не оспорва валидността на
уведомяването, приложено е и пълномощно,
за упълномощаване на ищеца от цедента за уведомяване на длъжниците за
прехвърлените вземания.
На въпроси на страните: подписвал ли е
ответникът Договор за заем №Credinet №8002 -00011863 от 26.02.2018г., кога
кредите е обявен за предсрочно изискуем, какви са задълженията на ответника,
какъв е размерът на усвоеният паричен заем по договора, какъв е остатътък от
задължението, какъв следва да бъде размерът на лихвата за забава, който
ответникът дължи вследствие на забавено плащане за периода 29.03.2019г. до
29.07.2019г. е представено заключение от в.л. Н.Ш. – счетоводител.Вещото лице е
посочило, че въз основа на основния и допълнителен договори за ответника е
възникнало задължение в общ размер 1240.38 лева – чистата стойност на заема –
главница и възнаградителна лихва 767.88 лева
и таксите по Договора за допълнителни услуги, сума разсрочена на 9
бр.месечни вноски, всяка на стойност 137.82 лева, договорът е сключен със
средствата за комуникация( електронна поща, уеб- сайт)като електронен
документ.Посочила е, че ответната страна не е изпълнила задължението си да
изплаща месечните погасителни вноски по кредита, не е погасена нито една
вноска.Описва начина на процедиране във връзка със сключване на договора – в
рамките на 72 часа от изпращане на имейла с приложения в него Договор за заем,
Общи условия, Договор за допълнителни услуги, Стандартен европейски формуляр,
погасителен план – кредитополучателят потдърждава( подписква) договора, чрез
отваряне на линка чрез компютър, телефон или друго устройство, като договорът
се счита за сключен от момента в който е въведен кода за потвърждаване на изпратения
от ищеца линк и изрично потвърди, че е съгласен с условията на договора.Имейла
е изпратен на 26.02.2018г. в 9.09 преди обяв, а на 26.02.2018г. в 2:55ч. К. е
активирал договора за кредит и договора за допълнителни услуги.Задължението му
по договора е включвало връщане на заетата сума и заплащане на възнаградителна
лихва с годишен лихвен процент 22.71% и ГПР 50%., размерът на лихвата възлиза
на 67.88 лева , както, че кредитът е усвоен на 26.02.2018г. чрез „EASY PAY“ с разписка за извършено плащане
№2000000146423564 от 26.02.2018г. в 14:56ч. с основание – превод на М.К.К., ЕГН
***********.Посочила е, че задължението е разсрочено на 9 вноски с размер на
вноската 85.32 лева, включваща главница и договорена лихва, месечната вноска
съгласно договора за допълнителни услуги възлиза на 52.50 лева, или общо двете
137.82 лева.Вещото лице заявява, че ответникът не е погасил нито една месечна
погасителна вноска, договорът не е обявяван за предсрочно изискуем, тъй като
крайният срок на погасяване на задълженията е изтекъл на 28.11.2018г.Изчислен е
размерът на лихвата за забава за периода от 29.03.2018г. до 11.07.2018г. датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на стойност 31.94 лева, за плащането по
основание договор и 19.66 лева за плащането по договора за допълнителни услуги.В
заключението е коментирано и сключването на договора за цесия.Размерът на
дължимите суми е определен на 1291.88 лева- толкова колкото се претендират с исковата молба.Във въззивното
производство е изслушано вещото лице, която обяснява, че изводът си за
усвояване на средствата от М. основава на разписка , била направила запитване
към „Изи Пей“ при което и било обяснено, че сумата е преведена и получена на
каса на „Изи Пей“, заявява, че в самата разписка липсва подпис на М..Представя
разписката в която подпис на М.К. за
удостоверяване получаване на сумата липсва.
Сумите предмет на
исковата молба и основанията за тяхната дължимост, са идентични със сумите и
основанията, посочени в заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, постъпило в деловодството на
ДнРС на 02.04.2019г., въз основа на което в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№747/2019г. по описа на КнРС.
Твърдения и
доказателства за плащания по договора липсват.
Предвид изложените обстоятелства съдът намира обжалваното
решение за незаконосъобразно и подлежащо на отмяна.Съображения:
Уважаването на предявените искове
по чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.240, ал. ЗЗД вр. с чл.9 и сл ЗПК и чл.6 ЗПФУР – за
претендираната главница от 700.00 лева,, чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.240, ал. ЗЗД вр. с чл.9 и сл ЗПК и чл.6 ЗПФУР за претендираната
възнаградителна лихва от 67.88 лева, по чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.9 и сл. ЗПК и
чл.422, ал.1 ГПКС вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.33, ал.1 ГПК за претендираното
обезщетение за забава от 31.94 лева, за плащанията по основния договор, начислено за периода от 29.03.2018г.
до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, е предпоставено
от доказване възникването и съществуване на цедираното вземане, договора за
цесия и съобщаването му на длъжника.
Положителния извод на
първоинстанционния съд в обжалваното решение относно наличието на договор за
цесия, касаещ процесните вземания и съобщаването на цесията на длъжника, не е
оспорен в жалбата.
Оплакванията за
незаконосъобразност на решението са свързани с оспорване на направените изводи,
относно осъществяване на
правопораждащите вземането обстоятелства – наличието на валиден договор за
кредит, подписан от ответника,получаването на заетата сума от същия, за
нищожност на клаузата относно вземанията основаващи се на договор за
допълнителни услуги, с оглед разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Доколкото се твърди, че
договорите са сключени между страните от разстояние по начин, който попада сред
регламентираните в ЗПФУР начини и са представени документи, в потвърждение на
това твърдение, съдът намира за приложим за решаване на възникналия правен спор
именно посоченият нормативен акт, както и Законът за потребителския кредит –
доколкото в ЗПК договорите от този вид не са изключени от приложното му поле, а
извод за противното следва от
разпоредбата на чл.5, ал.9, ал.13,чл.30 от ЗПК.Съгласно чл.1 –
чл.3 ЗПФУР - този закон
урежда изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние,законът
има за цел да осигури защитата на потребителите при предоставяне на финансови
услуги от разстояние, разпоредбите на закона се прилагат за договорите за
предоставяне на финансови услуги от разстояние между доставчик и
потребител.Съгласно чл.6, ал.1 -договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние
- едно или повече. Съгласно чл.7, ал.1 – ал.3 - страни по договора за предоставяне
на финансови услуги от разстояние са потребителят и доставчикът,потребител е
всяко физическо лице, което като страна по договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност .Доставчик е всяко физическо или юридическо лице, което в
рамките на своята търговска или професионална дейност сключва с потребител
договор за предоставяне на финансова услуга от разстояние.
Съдът счита, че от представените по делото документи
не може да се направи положителен извод за получено съгласие от потребителя за
сключване на договор за заем. Съгласно чл. 18, ал.1, т.3, ал.2 и ал.3 ЗПФУР при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора.За да е налице такова то
ищецът трябваше да установи, получено от ответника електронно изявление
съдържащо съгласие за получаване на исковата сума в заем, за срок от 30
дни.Посоченото електронно изявление при това следва да е подписано с електронен
подпис, а при липса на такъв да бъде доказано авторството му.Аргумент в
подкрепа на този извод съдът извлича от разпоредбата на чл.13, ал.1 ЗЕДЕП( в
редакцията към датата на сключване на
договора).Според същата авторството на електронна изявление се
установява с електронен подпис, като се придава значение на подписан документ
само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен
подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), в който случай се изключва
възможността за изменения и поправки в изявлението.Описаните в исковата молба и
в жалбата фактически действия, за които се твърди, че са извършени и въз основа
на тях е сключен договорът за заем, като приемането на представените му общи
условия и съгласието за получаване в заем на сумата от 700 лева, за което са представени договорът за кредит,
специални условия и общи условия, и електронни съобщения не установяват
удостоверяване на изявленията, чрез квалифициран подпис и затова съдът приема
за необосновавано позоваването на същите.Ищецът не доказва авторството на
документа респ. съгласие на ответника за сключване на договора.На територията
на РЕпублика България, като член на ЕС действа регламент (ЕС) №910/2014г. –
приет с оглед да се гарантира правилното
функциониране на вътрешния пазар, като същевременно се цели постигане на
подходящо равнище на сигурност на средствата за електронна идентификация и
удостоверителни услуги, за да се: определят условията, при които държавите
членки признават средствата за електронна идентификация на физически и
юридически лица, които средства попадат в обхвата на дадена схема на електронна
идентификация тна друга държава членка, за която е извършено уведомяване, да се
определят правилата за удостоверителните услуги, по – специално за електронни
трансакции и да се установи правна рамка за електронни подписи, електронни
печати, електронни времеви печати, електронни документи, услуги за електронна препоръчана
поща и услуги по удостоверяване автентичността на уебсайтове. В този нормативен
акт е предвидено издаване на „удостоверение за автентичност на
уебсайт" - удостоверение, което
позволява да се удостовери автентичността на уебсайт, като го свързва с
физическото или юридическото лице, на което е издадено удостоверението –
доказателства, въз основа на които данните за кореспонденция довела до
сключване на договор, в конкретния случай биха обусловили друг извод,
евентуално входяща кореспонденция чрез електронна поща.Независимо от горното
дори и да се приеме, че е налице подписан електронен документ от ответника, с
оглед разпоредбата на чл.25 т.1 от
Регламент (ЕС) №910/2014, съгласно която правната сила и допустимостта на
електронния подпис като доказателство при съдебни производства не могат да
бъдат оспорени поради това, че не отговаря на изискванията за квалифициран
електронен подпис, искът се явява неоснователен, поради факта, че ищецът не
доказва предаването – получаването на заетата сума от ответника.Договорът за
заем е реален договор който се счита за възникнал с предаване на заетата сума
на заемателя.По делото не са представени доказателства за получаване на сумата
от ответника.Заключението на в.л. Ш. съдържащо положителен извод за получаване
на сумата е оспорено от длъжника, чрез особения представител, като
необосновано, като е посочено, че за да се докаже плащане е необходимо да е
представен документ изходящ от ответника, подписан от същия съдържащ
удостоверяване за получаване на сумата, разписката на която се позовава вещото
лице е оспорена. От обясненията на вещото лице в с.з. става ясно, че подписан
от ответника документ за получаване на сумата от „Изи Пей“ няма.Следователно
получаването на сумата не е доказано.По
аргумент от чл.202 ГПК - съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото
лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото, съдът не е
обвързан от извода на вещото лице, че сумата е платена – доколкото този извод е
свързан с преценка на документи, а от обясненията на вещото лице се установи,
че разписка за получаване на сумата липсва то следва, че твърдението за
предаване – получаване на сумата не е доказано.
Извън горното, дори и да се приеме, че е налице договор между
страните и сумата е предадена, то исковете
не могат да бъдат уважение, доколкото вземанията се основават на договор, който
на основание чл.22 ЗПК и поради това, че не отговаря на изискването по чл.11,
ал.1 т.10 от ЗПК е недействителен.Съгласно чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език е трябва да съдържа
-годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, а чл.22 обявява за
недействителни договор, който е изготвен
без да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 в това
число и изискването по чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК.Както бе отбелязано договорите
от вида на процесния не са изключени от приложното поле на този закон, а
приложимостта му следва от разпоредбата на чл.5, ал.10, 13 и чл.30 от същия. В случая в представените
разпечатки от договори, за които се
твърди, че са били предоставени на ответника и той е изразил съгласие по тях,
подписвайки ги чрез код за потвърждение на SMS респ. линк , е посочено, като част от
съдържането на договора, че ГПР възлиза на 50%, но не са отразени взетите
предвид при изчисляването му допускания, така както изисква разпоредбата на
чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК.Освен това т.нар
договор за допълнителни услуги и произтичащите за него ,като част от
основание договор допълнителни плащания от ответника е в противоречие с ъс забраната по чл.10,
ал.2 ЗПК - Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита – без съмнение действия
свързани с усвояване на суми, предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане
на искането за кредит, преференциално обслужване право на участие в специални промоции са действия свързани с усвояване и управление
на кредита.
В
обобщение обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а
предявените искове да бъдат отхвърлени.
С оглед
неоснователността на исковете и разпоредбата на
чл.78, ал.1 поставяща, като
условие за присъждане на разноски, претенцията на ищеца за заплащане на
деловодни разноски не може да бъде уважена.Ответникът е представляван от особен представител и не е
направил разноски.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №260123|/23.11.2020г. на Дупнишкия районен съд по гр.д.№1589/2019г., с
което е признато за установено, че М.К.К., ЕГН ********** *** дължи на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД,ЕИК ***със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.“***“№***,
офис сграда *** ет.***, офис *** сумите
по издадена заповед за парично изпълнение: 700 лева главница, 67,88 лева –
лихва, 472,50 лева – такса, 31,94 лева лихва за забава, 19,66 лева лихва, ведно
със законната лихва върху главницата от 02.04.2019г.К. е осъден да заплати на „Агенция
за събиране на вземания“ 801 лева деловодни разноски, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“***“№***,
офис сграда *** срещу М.К.К., ЕГН ********** *** искове по 422, ал.1 ГПК вр. с чл.240, ал. ЗЗД вр. с
чл.9 и сл ЗПК и чл.6 от ЗПФУР за сумата
700 лева – главница, чл.422, ал.1 ГПК
вр. с чл.240, ал. ЗЗД вр. с чл.9 и
сл.ЗПК и
чл.6 от ЗПФУР за сумата 67.88 лева – договорна лихва, начислена за
периода 28.03.2018г. до 28.11.2018г., по
чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.9 и сл. ЗПК и
чл.6 от ЗПФУР за сумата 472.50 лева – възнаграждение за допълнителни услуги, и
чл.422, ал.1 ГПКС вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.33, ал.1 ГПК за сумите 31.94 лева,
обезщетение за забава на плащането по договор за заем, за периода от
29.03.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда -02.04.2019г. и 19.66 лева – лихва за забава на плащането по
договор за допълнителни услуги , за периода от 29.03.2018г. до датата на
подаване на заявлението в съда -02.04.2019г., дължими на основание договор за
заем Credinet№8002-00011863 и договор за
допълнителни услуги към договора за заем и двата с дата от 26.02.2018г.,
прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015г. и Приложение №1 от
10.07.2018г., както и законната лихва от
подаване на заявлението в съда до окончателното плащане, за които суми в полза на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК на 02.04.2019г. по ч.гр.д.№747/2019.г по описа на Районен съд
– Дупница.
Решението
на КнОС не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: