Решение по дело №8926/2021 на Софийски районен съд

Мотиви към решение, постановено по НАХД № 8926/2021 г. по описа на СРС, НО, 15 –и
състав

Наказателното производство е по реда на Глава XXVIII от НПК.
Производството е инициирано по внесено от Софийска районна прокуратура срещу
обвиняемия ЕМ. ИВ. К. постановление с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а, ал.1 от НК за това, че на
25.09.2020 г., около 18:00 часа в гр.София, *** не е изпълнил заповед за защита от домашно
насилие - Заповед за незабавна защита от 20.03.2020 г. по гр. дело № 14076/2020 г. по описа на
CPC, III ГО, 83 състав, в частта й, в която му се забранява да приближава Л*** на разстояние по-
малко от сто метра, като я приближил на разстояние по- малко от сто метра и застанал в
непосредствена близост до нея - престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.
В хода на съдебното производство Софийска районна прокуратура не изпраща свой
процесуален представител.
В съдебно заседание, проведенo по делото, обвиняемият ЕМ. ИВ. К. изразява съжаление за
случилото се и сочи, че същото е инцидент, като не е възнамерявал да оказва каквото и да било
насилие, нито върху дъщеря си, нито по отношение на нейната майка.
Упълномощеният защитник на обвиняемия – адв. Т*** – САК, в дадения ход по същество,
пледира неговият подзащитен да бъде оправдан. На първо място счита, че заповедта, която се
твърди, че е нарушена от обвиняемия, има временен характер до произнасяне на съответния
компетентен съд с окончателен съдебен акт, а именно – Заповед за защита от домашно насилие. На
следващо място изразява становище, че твърдението на Софийска районна прокуратура, че ЕМ.
ИВ. К. е извършил от обективна страна престъплението по чл.296, ал.1 от НК не намира опора в
доказателствения материал по делото, доколкото на процесната дата обвиняемият е застанал на
повече от 100 метра от пострадалата, именно за да не нарушава заповедта, като последната е тази,
която се е приближила към К. и помежду им е възникнал конфликт. Счита, че следва да бъде взето
предвид обстоятелството, че Е.К. е отишъл пред дома на Л*** в ден, в който съгласно съдебно
решение е следвало да осъществи лични контакти с детето си, както и че обвиняемият също има
издадена заповед за незабавна защита вследствие възникналия конфликт. По изложените
съображения и доколкото счита, че по делото не са събрани убедителни доказателства за
осъществено от обективна и от субективна страна престъпление по чл.296, ал.1 от НК, моли
обвиняемият да бъде признат за невинен и да не му бъде налагано административно наказание по
реда на чл.78а от НК.
Софийският районен съд, след като в съответствие с разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107
от НПК провери и обсъди събраните по делото доказателства и доказателствени средства, намира
за установено следното:
Обвиняемият ЕМ. ИВ. К. е роден на ***г. в гр.Кърджали, българин, български гражданин, с
висше образование, неженен, неосъждан, с постоянен адрес в гр.София, **, ЕГН **********.
Обвиняемият ЕМ. ИВ. К. и свидетелят Л*** съжителствали съпружески, без сключен
граждански брак, от което съжителство имали общо дете – Г* Е.К.а. През март 2018 г. родителите
взели решение да преустановят връзката си, като по съдебен ред уредили и личните контакти с
дъщеря си Г* К.а, а именно – с решение № 516810 от 24.10.2018г. по описа на СРС, НО, III ГО, 80
– и състав, било утвърдено споразумение по чл.127, ал.1 СК, по силата на което упражняването на
родителските права било предоставено на майката – Л***, като бил определен и режим на личните
контакти между бащата – обв.Е.К. и детето, с уточняване, че в случай, че бащата временно не е в
състояние да упражнява уговорения режим на лични контакти, последният може да се
осъществява от бабата на детето по бащина линия – В*** К.а.
След прекратяване на съвместното им съжителство, взаимоотношенията между обвиняемия
К. и свидетел Б* силно се влошили, като двамата често депозирали един срещу друг жалби и
сигнали в различни институции.
Вследствие на последното и за защита на личната си сфера през месец март 2020 година
1

свидетел Л*** инициирала съдебно производство за оказване на защита от домашно насилие, във
връзка с което било образувано гр. д. № 14076/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Трето
гражданско отделение, 83 – ти съдебен състав. По същото дело на 20.03.2020 г. била издадена
Заповед за незабавна защита, съгласно която обвиняемият ЕМ. ИВ. К. бил задължен на основание
чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за защита от домашно насилие да се въздържа от домашно насилие
по отношение на Л*** и Г* Е.К.а, както и му се забранявало да приближава Л*** на разстояние по
– малко от 100 (сто) метра. Заповедта за защита била връчена лично на обвиняемия К. срещу
подпис на 27.05.2020 г. Съгласно изрично посоченото в текста на заповедта, последната подлежала
на незабавно изпълнение, не подлежала на обжалване и имала действие до издаването на заповед
за защита по съответното гражданско производство, а именно - до приключване с влязъл в сила
съдебен акт по гр.дело № 14076/2020 г. по описа на СРС, ГО, III ГО, 83 – и състав.
На 25.09.2020 г. обвиняемият К. следвало да осъществи контакт с дъщеря си, съгласно
установения с Решение № 516810 от 24.10.2018г. по описа на СРС, НО, III ГО, 80 – и състав режим
на лични контакти, поради което същият, заедно със своята сестра – К***, отишъл на адреса, на
който живеела свидетел Л***, находящ се в гр.София, ***. Около 18:00 часа на същата дата,
обвиняемият паркирал личния си автомобил марка „БМВ“ с рег.№ *** на разстояние от адреса на
св.Б*, в началото на ул.*** в близост до кръстовището с ул.*“. Тъй като срещу обвиняемия К. била
издадена Заповед за незабавна защита, с която му се забранявало да приближава Л*** на
разстояние по – малко от 100 (сто) метра и за която същият бил надлежно уведомен, сестра му
К*** слязла от автомобила и отишла пред дома на св.Б*, където последната стояла с децата си,
включително и с Г* К.а, и обяснила, че идва да вземе Г* К.а вместо своя брат. Доколкото обаче в
споразумението, уреждащо личните контакти между ЕМ. ИВ. К. и дъщеря му било предвидено, че
ако бащата временно не е в състояние да упражнява уговорения режим на лични контакти,
последният може да се осъществява от бабата на детето по бащина линия – В*** К.а, свидетел Б*
отказала да предаде дъщеря си на човек, който не фигурира в съдебния акт.
Предвид последното, К*** се върнала към автомобила на брат си и му разказала за
случилото се. Междувременно обвиняемият К. забелязвайки, че свидетел Л*** се качва с децата си
в личния си автомобил, който бил паркиран пред дома й, потегляла в посока на кръстовището с
ул.*“, застанал по средата на улицата, препречвайки пътя й по начин, че същата да е в
невъзможност на премине с колата си и да се наложи да спре пред него. В този момент
обвиняемият К. се приближил към предния капак на автомобила й, започнал да крещи на висок
тон, а виждайки, че свидетел Б* заснема случващото се с личния си телефон, се приближил до
шофьорската врата, пресегнал се през отворения прозорец и започнал да скубе и удря Б*.
Конфликтът между двамата прераснал във взаимна физическа саморазправа, за което на следващия
ден – 26.09.2020 г. и свидетел Б* и обвиняемият Е.К. били освидетелствани от специалист по
съдебна медицина и им били издадени съдебномедицински удостоверения. За случилото се били
сигнализирани органите на реда, като на място пристигнали свидетелите Р***в – полицейски
служители при 06 РУ – СДВР, които снели писмени сведения от лицата и им съставили
предупредителни протоколи по реда на чл.65 ЗМВР.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото гласни доказателствени средства, писмени доказателства и способите за доказване, а
именно показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели Л*** (л.89-90
ДП), До* (л.95 - 96 от ДП), Р** (л.97-98 от ДП), Я** (л.99 от ДП), Г*** (л.191 от ДП), Решение №
516810/24.10.2018 г. по описа на СРС, НО, III ГО, 80 – и състав (л.21 – 24 от ДП), заповед за
незабавна защита от 20.03.2020 г. (л.69 - 70 от ДП), удостоверение за раждане (л.171 от ДП),
съдебномедицинско удостоверение на Л*** (л.67-68 ДП), съдебномедицинско удостоверение на
ЕМ. ИВ. К. (л.51 ДП), , писмо от СРС, ГО, 91 състав (л.19 от СП), справка съдимост (л.200 ДП).
Съдът възприема като достоверни събраните по делото гласни и писмени доказателства,
тъй като същите кореспондират изцяло помежду си, липсват противоречия между тях и преценени
в съвкупност описват пълно и цялостно фактическата обстановка по делото, по безспорен и
несъмнен начин.
От показанията на разпитания в хода на досъдебното производство свидетел До* –
полицейски инспектор при 06 РУ – СДВР към инкриминирания период и от приложените към
2

материалите на делото писмени доказателства, безспорно се установява датата на връчване на
заповедта за незабавна защита, издадена на 20.03.2020 г., лично и срещу подпис на обвиняемия К.,
а именно на 27.05.2020 г. (л.86 от ДП).
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Л***, Р**, Я**, Г***, от които по
еднопосочен и непротиворечив начин се установяват действията и поведението на обвиняемия К.
по отношение на свидетеля Л*** на инкриминираното място и време. Съдът намира същите за
последователни, логични и добросъвестно депозирани, установяващи по безспорен начин
описаната в постановлението по чл.375 НПК фактическа обстановка. В показанията си
свидетелите Р**, Я** и Г*** възпроизвеждат безпротиворечиво интересуващите предмета на
делото факти и обстоятелства, а именно – че обвиняемият К. се е намирал в непосредствена
близост до свидетел Б*, които показания кореспондират и с депозираните такива от страна на
пострадалата, поради което и съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи,
като ги намира за кореспондиращи с обективната истина по делото.
В този смисъл не могат да бъдат споделени възраженията на защитата, че обвиняемият е
спазвал дистанция от свидетел Б*, съгласно установеното със Заповедта за незабавна защита,
както и че последната се е приближила до К., доколкото изводимо от събраните в производството
доказателствени материали е обстоятелството, че именно обвиняемият Е.К. е напуснал личния си
автомобил и е застанал по средата на пътното платно, препятствайки възможността свидетел Б* да
премине с колата си, а впоследствие е застанал и до шофьорската врата на управлявания от нея лек
автомобил и е осъществил физически контакт през отворения му прозорец, респективно и самият
той се е поставил в непосредствена близост с пострадатала.
Съдът кредитира изцяло останалите събрани по делото писмени доказателства, тъй като
същите изхождат от компетентни органи и няма основания за поставянето им под съмнение.
Доколкото по делото няма противоречив доказателствен материал, съдът намира, че не е нужно да
обсъжда поотделно събраните доказателства – argumentum а contrario от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от
НПК.
От приетото по делото актуално свидетелство за съдимост на обвиняемия съдът извлече
информация относно липсата на предходни негови осъждания, както и че същият не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
При така установените фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:
Обект на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК са обществените отношения, гарантиращи
изпълнението на влезлите в сила съдебни актове и заповеди за защита от домашно насилие,
респективно Европейска заповед за защита. За осъществяване на това престъпление, от обективна
страна се изисква деецът да попречи или да осуети по какъвто и да е начин изпълнението на
съдебно решение или да не изпълни заповед за защита от домашно насилие или Европейска
заповед за защита. От субективна страна, разглежданият престъпен състав може да се осъществи
само при форма на вината „пряк“ умисъл – деецът следва да съзнава общественоопасния характер
на деянието си и да предвижда общественоопасните му последици, както и пряко да цели
настъпването им.
На първо място следва да се посочи, че в случая съдът приема, че нарушената от
обвиняемия Заповед за незабавна защита е годен за изпълнение съдебен акт. Действително в
разпоредбата на чл. 296, ал. 1 НК е предвидена наказателна отговорност за лице, което не изпълни
Заповед за защита от домашно насилие. Последната, както и Заповедта за незабавна защита, са
различни съдебни актове, издадени на различно основание и по различен ред. Същевременно и
двата акта се издават от съд по реда, предвиден в ЗЗДН, като със същите се налагат идентични по
своя характер и естество ограничителни мерки – тези, предвидени в разпоредбата на чл. 5 ЗЗДН.
Тези констатации следват от посочените в ЗЗДН основания за издаването на Заповедите, съответно
предназначението им. В този смисъл, в разпоредбата на чл. 296, ал. 1 НК законодателят използва
термина "Заповед за защита от домашно насилие" по-общо, като няма предвид единствено
съдебния акт, издаден по реда на чл. 15 от ЗЗДН. Под „Заповед за защита от домашно насилие“
следва да се разбира всеки акт на съда, издаден на основание определена разпоредба на ЗЗДН, с
който на дадено лице се налагат някои от предвидените в този закон мерки за защита, независимо
3

от правното основание, реда на издаване, възможността за обжалване. В противен случай,
неизпълнението на съдебен акт, с който се налагат мерки за защита по ЗЗДН, би останало
несанкционирано, особено като се има предвид хипотезата по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН - при наличие
на данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на
пострадалото лице. В този смисъл, Заповедта за незабавна защита е годен за изпълнение съдебен
акт, който обвиняемият не изпълнява, след като му е известно съществуването му и предписаните
в същия мерки за защита.
В конкретния случай обв.ЕМ. ИВ. К. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 296, ал.1 НК, за което му е повдигнато обвинение от Софийска
районна прокуратура, като аргументите на съда са следните:
Безспорно е установено от обективна страна, че на 25.09.2020 г. около 18:00 часа, в гр.
София, в ***“, обв.К. не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие – заповед за незабавна
защита по Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН), издадена от Софийски районен съд, III
гражданско отделение, 83 -и състав, издадена на 20.03.2020 г. по гражданско дело № 14076/2020 г.
по описа на същия съдебен състав, в частта й, с която на ЕМ. ИВ. К. му се забранява да
приближава Л*** на разстояние по-малко от сто метра, като я приближил на разстояние по- малко
от сто метра и застанал в непосредствена близост до нея, връчена му на 27.05.2020 г., която
заповед подлежи на незабавно изпълнение до издаването на заповед за защита.
Престъплението по чл. 296, ал. 1 НК в разглежданата форма, е такова на просто извършване
- не предвижда настъпването на конкретен престъпен резултат. В случая е налице деяние, като с
действията си обв.К. е нарушил Заповед за незабавна защита от 20.03.2020 г., издадена по
гражданско дело № 14076/2020 г. по описа на СРС, ГО, 83 състав. С гореописаните действия, в
нарушение на издадената заповед за защита от домашно насилие, деянието е довършено,
осъществяващо състав на престъпление по чл. 296, ал. 1 НК. Изпълнителното деяние и
обстоятелствата по неговото извършване се доказват както от показанията на разпитаните по
делото свидетели, така и от заверения препис на Заповедта за незабавна защита.
От субективна страна деянието по чл. 296, ал. 1 НК е извършено при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК – обвиняемият е съзнавал, че са му наложени съответни
забрани, съобразно цитираната по –горе заповед за незабавна защита, съзнавал е
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни
последици, изразяващи се в неизпълнение на заповедта, и е целял настъпването на тези последици.
Обвиняемият е съзнавал, че срещу него е издадена заповед за защита от домашно насилие, по
силата на която няма право да доближава на по - малко от 100 метра пострадалата Л***, но
въпреки това я приближил, заставайки в непосредствена близост до нея.
Конкретиката на настоящия случай обуславя извод за наличие на предпоставките на чл. 78а
от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Обв.К. е пълнолетен, същият не е осъждан, не е освобождаван от наказателна
отговорност по чл. 78а от НК, за деянието е предвидено наказание „лишаване от свобода” до три
години или „глоба” до пет хиляди лева, а от извършеното престъпление няма причинени
имуществени вреди.
Не са налице ограничителните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК за приложение на чл.
78а, ал. 1 от НК и целите на наказанието могат да бъдат постигнати по този начин – чрез налагане
на административно наказание.
При индивидуализация размера на административното наказание съдът отчете следните
смекчаващи отговорността обстоятелства – обвиняемият е трудово ангажиран, същият полага
грижи за низходящия си родственик и изразява самокритичност към извършеното.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице, поради което съдът намира, че
наказанието следва да бъде определено в минималния предвиден в закона размер, а именно глоба
от 1000 /хиляда/ лева.
Настоящата съдебна инстанция счита, че с така наложеното на обвиняемия К.
административно наказание ще се постигнат успешно целите на специалната и генерална
превенции, като се въздейства поправително и превъзпитаващо не само по отношение на
4

личността на обвиняемия, но така също и по отношение на останалите граждани, склонни към
извършване на подобни деяния.
Доколкото в хода на досъдебното и съдебното производство не са сторени разноски,
въпросът за тяхното присъждане на следва да бъде обсъждан.
При горните мотиви, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	1421
Дата:	20 декември 2021 г.
Съдия:	Александрина Пламенова Дончева

Дело:	20211110208926
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	23 юни 2021 г.

Решение по дело №8926/2021 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите