Р Е Ш Е Н И Е
№ 195
гр. Велико Търново, 04.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и деветнадесета
година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕЛИНА ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
С. Ф. |
и с участието |
|
на прокурора |
Донка Мачева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10245 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2019 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът Н.Д.К.
*** е обжалвал решение № 384/25.07.2019 г., постановено по АНД №586/2019 г. по
описа на Великотърноският районен съд с искане за
отмяната му и за отмяната на потвърденото с него наказателно постановление, адресат на чиито неблагоприятни
последици е касатора.
Доколкото може да се извлече от
параметрите на касационната жалба, касаторът
претендира нарушение на закона – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Практически касаторът инвокира
неправилна преценка на районният съд досежно изводите
му за формална и материална законосъобразност на обжалваното пред него
наказателно постановление. Сочи, че неправилно в постановлението той е посочен
само в личното си качество, без да е квалифициран като особен субект на
нарушението. Второ, сочи се в жалбата,
че съдът неправилно преценява реда за издаването на разрешения за достъп до
горските територии, който се определя в подзаконов нормативен акт, според
разпоредбите на който такова разрешение се дава от ползващия територията, вкл.
собственика и, лицето издало позволителното за сеч или регистрирания лесовъд,
на чието име е издадено позволителното за сеч. При това се поддържа, че касаторът няма достъп до информационната система на ИАГ и
не може да вкара в тази система информацията, което е достъпно до издалия
позволителното за сеч. Не било установено кои лица са извършвали сечта, и при
положение, че сечта била извършвана от няколко лица, то се касаело до различни
нарушения, при което не е спазена разпоредбата на чл.18 от ЗАНН. Касаторът не е съгласен и с индивидуализацията на
наказанието, като сочи, че неправилно районният съд споделя мотивите на
наказващия орган.
Ответникът по касация РДГ – Велико Търново в открито заседание не взема
становище, като в представения отговор на касационната жалба отрича
основателността и. Прокурорът дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е основателна.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил
като законосъобразно наказателно постановление №**********/13.03.2019 г. на
заместник директора на РДГ – Велико Търново, с което на настоящият касатор за нарушение на чл.12б, ал.1, т.4 от Наредба №1 от
30.01.2012 г. и на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ е наложена глоба от 300
лв.
От фактическа страна съдът констатира, че според процесното
преднего НП в периода от 2011.2018 г. до 29.11.2018
г. касаторът не следи за наличието на разрешителни за
достъп до имот с №83586.115.3, попадащ в отдел 274, подотдел „л“ в землището на
с.Шемшево, в който се извършва добив на дървесина, като лицата, които го
извършват по позволителното за сеч №0467975/17.11.2018 г. нямали разрешителни
за достъп до горската територия. Описано е, че нарушението е извършено на
територията на РДГ – Велико Търново, землището на с.Шемшево.
Съдът е приел административно-наказателната преписка, като въз основа
на съдържащите се в нея доказателства и събраното в допълнително доказателство
– заповед то 29.04.2018 г. на ИД на ИАГ е приел за установена такава фактическа
обстановка.
От правна страна съдът приема, че както АУАН, така и процесното пред него
НП са издадени от оправомощени за това лица, с оглед
представените заповед №РД49-199/16.05.2011 г. на министъра на земеделието и
заповед №1/02.01.2018 г. на директора на РДГ – Велико Търново. Аргументирано е,
че е несподелим извода на касатора за липса на провомощие на директора на РДГ – Велико Търново на друг
орган от дирекцията поради липса на такова овластяване от министъра с оглед т.2
от първата цитирана заповед. Въззивният съд приема и доказаност на нарушението по същество. В това отношение от
мотивите на съдебния акт се установява, че съдът приема, че се претендира
нарушаване на разпоредбата на чл.12б, ал.1, т.4 от Наредба №1/30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии, което се състои в липса на контрол
по отношение на наличието на документи за правоспособност на лицата, извършващи
фактически сеч и за наличието на документи за достъп до съответната горска
територия от страна на лицата по чл.108, ал.2 от ЗГ след получаването на
позволително за сеч. Аргументирано е, че актосъставителят
проверява информационната система на ИАГ, като установява, че по конкретно
позволително за сеч /събрано по делото като писмено доказателство/ не са
вписани разрешителни за достъп до територията, в която тази сеч се позволява,
като междувременно се е установило, че били вписани четири превозни билета за
превоз на дървесина с дати от 26 и 27 ноември на 2018 г. Документите, свързани
с позволителното за сечта са изискани от лесовъда, като според тях липсват
разрешителни за достъп до горската територия, в която на практика е извършена
сечта според превозните билети. При тези констатации съдът приема достатъчно
добре описана обстоятелствена част на постановлението, аргументирайки и, че
частният лесовъд е длъжен да следи за наличието на такива документи при
извършването на сечта, което означава да не допуска сеч от лица, които не
отговарят на изискванията на чл.12б, ал.1,т.4 от Наредба №1/30.01.2012 г. Съдът е отхвърлил и
понастоящем инвокираното оплакване досежно липсата на достъп от страна на касатора
до информационната система на ИАГ, като е посочил, че предмета на спора се
свежда в липса на дължимо поведение от страна на касатора,
а не до невписване на документи в тази информационна система, като от друга
страна проверката в тази система е само
един от доказателствените способи, релевантни за
спорния по делото предмет. Най – сетне, бездействието на касатора
в качеството му на лесовъд на частна практика, е квалифицирано от съда като съставомерно по текста на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ.
Така постановеното решение е неправилно, тъй
като е постановено при допуснати и неотстранени съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели и до
неправилно приложен материален закон.
В жалбата до районния съд срещу наказателното
постановление е направено и обстойно развито оплакването, че процесното пред съда наказателно постановление е издадено
от некомпетентен за това орган. В това отношение е изтъкнато в тази жалба, че
според доказателствата по делото е логично постановлението да се издаде от
директора на РДГ – Велико Търново, а не от издалия го орган, тъй като няма
възможност директора на РДГ да оправомощава друго
лице с функцията на административно-наказващ орган. Районният съд, като се
отбеляза, е отхвърлил този довод като неоснователен.
Касационната инстанция намира, че
действително наказателното постановление е издадено от неовластен
за това процесуално действие наказващ
орган, макар и съображенията за този извод са различни от изложените в
първоначалната жалба.
Според разпоредбата на чл.275, ал.1, т.2 от
ЗГ /приложим предвид претендираното нарушение по
текста на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ/ наказателните постановления по закона и
подзаконовите актове по прилагането му се издават от оправомощени
от министъра на земеделието, храните и горите длъжностни лица от регионалните
дирекции по горите - в останалите случаи.
Нормата дава правомощие на министъра да определи
наказващите органи, като това не представлява делегация на правомощия
/законовата норма не определя конкретния орган, който е компетентен и
възможността част от тази компетентност да бъде делегирана на друг орган/,
а задължава министъра да определи компетентни наказващи органи. Посочените в
акта на министъра лица във всички случаи са компетентните
административно-наказващи органи, като тези органи с оглед на съдържанието на
посочената норма, не могат да делегират своите правомощия, като няма пречка обаче
при необходимост да бъдат заместени във функциите си на
административно-наказващи органи. В процесният случай
посоченият от закона орган – министъра на земеделието и горите – е определил
функциите на административно-наказващи органи по реализирането на
административно-наказателната отговорност по ЗГ да се осъществява от
директорите на регионалните дирекции по горите. В заповедта на министъра е
посочено /не съвсем прецизно/, че при невъзможност тези лица да упражняват тези
правомощия, компетентни да издават постановленията са техните заместници. На практика в т.2 от заповед №2/02.01.2018 г.
на директора на РГ се преповтаря т.2 от заповедта на министъра, като се посочва
конкретният заместник на директора, който следва да замества титуляра на правомощието. Процесното
пред районният съд наказателно постановление е издадено именно от заместника.
Касационната инстанция намира, че към момента на издаването му,той не е имал
правомощие да замества титуляра. Фигурата на
заместване е изяснена в ТР №4 от 22.04.2004 г. на ОСС на ВАС, постановено по ТД
№4/2002 г. Както е отбелязано в мотивите на това тълкувателно решение заместването
се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна
невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от
непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична
писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго,
подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията
на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. По
делото обаче липсват каквито и да е доказателства за характера и възникването
на обективната невъзможност на титуляра на
правомощието да издава наказателни постановления на датата, на която е издадено
процесното такова.
От една страна съдът на основание чл.107,
ал.2 от НПК е бил длъжен да установи всички релевантни за спора и предмета на
доказване обстоятелства, а от друга страна следва да се отбележи, че тежестта
за доказване е на наказващия орган. Съдът не е положил дължимите процесуални
усилия, което е довело до съществено нарушаване на съдопроизводствените
правила, в резултат на което е издаден съдебен акт, който е в ущърб на
страната, която се позовава на съответния порок на наказателното постановление.
В касационната жалба обаче липсва инвокиране на
касационното основание по чл.348, ал.1 т.2 от НПК, като липсва и искане за
връщане на делото на първоинстанционния съд за ново
произнасяне, а за този касационен порок настоящата инстанция не следи служебно
– чл.218 от АПК вр. с чл.63 от ЗАНН.
Констатираната от касационната инстанция
липса на доказаност на обстоятелството на валидно
заместване на титуляра от посочения в постановлението
наказващ орган, води до извод за липса на такова правомощие за този наказващ
орган, при което наказателното постановление е незаконосъобразно.
Следва решението да бъде отменено, като
вместо него се постанови друго, с което да бъде отменено наказателното
постановление.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
първи касационен състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №384/25.07.2019 г., постановено по АНД №586/2019 г. по
описа на Великотърновския районен съд, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №**********/13.03.2019 г. на заместник
директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.