РЕШЕНИЕ
№………./….…….2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и седми състав
На тринадесети октомври Година две хиляди и двадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 3750
по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С.Д.С., ЕГН **********,*** против Наказателно постановление №
20-0819-001920, издадено на 11.06.2020г. от Началник група към ОД на МВР
-Варна, сектор Пътна полиция - Варна, с което са му наложени : 1/административно
наказание „глоба“ в размер на 300/триста / лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП ;
2/административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто / лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец на основание чл.175, ал.1, т.3
от ЗДвП, за нарушение на чл.103 от ЗДвП
и 3/административно наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лв. на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на 147, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяната на НП. Излага
се твърдения, че НП е незаконосъобразно и неправилно, издадено при
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. По отношение на нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, се
сочи че чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН императивно изисква НП да съдържа точно
посочване на конкретните законови разпоредби, които са нарушени. Посочената правна норма /чл.6, ал.1 от ЗДвП/ била бланкетна, въвежда няколко хипотези /сигнали на длъжностни
лица, светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка/, поради което
обжалваното НП в тази му част не създавало необходимите предпоставки да се
разбере в точно какво се изразява извършеното нарушение по чл.6, ал.1 от ЗДвП и
коя точно хипотеза е визирана от АНО. АНО не бил конкретизирал нито точно кой
знак и от кой нормативен документ е нарушен, нито бил упоменат знакът, който
въвежда времето за забрана. В ЗДвП никъде не съществувало посочване на пътен
знак В-4. Нормативното място на същия се намирало в Правилника за прилагане на
ЗДвП и е изписан с пълното си и точно нормативно определено наименование като
пътен знак ,B4 Забранено е влизането на товарни автомобили", т.е. пътен
знак В-4 /с разделителна черта и без съдържателно описание/, не съществувал в
нормативната уредба, регулираща движението по пътищата. Идентични са съжденията
за посочената в НП „допълнителна табела Т-10".
В диспозитива
АНО се ограничил единствено и само до препратката „водач" без да изпише
имената и другите индивидуализиращи водача реквизити, нито на какво било водач
лицето. Била вписана като нарушена
разпоредбата на „чл.6, ал.1 от ЗДвП", като с така изписаната
абревиатура „ЗДвП" не
било ясно точно кой е закона, който е нарушен.
По отношение на нарушението на чл.103 от ЗДвП се сочи, че АНО не е конкретизирал хипотезата, която счита за нарушена. В диспозитива на АНО са обективирани алтернативно две хипотези, а именно: „2) Отказва да предаде документите си ши осуетява извършването на проверка ". Не ставало ясно коя точно от двете възможни алтернативни хипотези е имал предвид АНО, което възпрепятствало ясното разбиране на вмененото нарушение и не позволявало организиране на пълноценна и аргументирана защита срещу НП. Сочи се още, че определянето на размер на глобата от 100 лв. по този пункт, т.е. два пъти превишаващ минималния размер от 50 лв., не е мотивирано по никакъв начин от АНО.
Посочената като нарушена
правна норма на чл.147 била бланкетна, всеобхватна,
въвежда няколко хипотези, поради което обжалваното НП в тази му част не създава
необходимите предпоставки да разбера в точно какво се изразява извършеното от
мен нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП и коя точно хипотеза е визирана от АНО.
Ал.3 от същия член се въвеждала конкретизация, а останалите алинеи на чл.147
въвеждат и съответните изключения от общата разпоредба. АНО обаче не е изяснил
нито категорията на ППС, нито е изяснил дали е налице изключение.
В жалбата се твърди, че в
НП АНО неправомерно е кумулирал наложените наказания
за лишаване от правоуправление - всяко за по един месец, като механично ги е
събрал и обективирал в НП като общо наказание от 2
месеца лишаване от правоуправление. По аналогия, АНО сумирал и глобите в НП в общ размер от 420 лв.
Това се определя като съществено нарушение на чл.18 от ЗАНН.
В заключение се излагат
аргументи за приложението на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно
заседание, жалбоподателят, нередовно призован, тъй като не е открито на
посочения от него адрес за призоваване в страната, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
не се представлява от процесуален представител. Почти два часа след приключване
на съдебното заседание по делото- в 16.31ч. на 13.10.2020г., в което последното
е обявено за решаване /с.з. е приключило в 14.45ч./, от страна на въззиваемата страна чрез ю.к.Лукова, легитимираща се с
редовно пълномощно издадено от Директора на ОД на МВР-Варна, са постъпили
писмени бележки с искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Въззивникът С.Д.С. е правоспособен водач от
1993г., като притежава СУМПС за категория „СЕ“, „С“, „В“,, „ М“, „АМ“ и „ТКТ“. През
периода 2002г. – юни 2019г. срещу него били издадени и влезли в сила общо 18 наказателни постановления за различни нарушения
на ЗДвП. През 2017г., 2018г. и 2020г. срещу него били съставени и общо 4 фиша
за различни нарушения на ЗДвП.
На 20.05.2020
г., възз.С. управлявал товарен автомобил – „Скания Р 420“ с peг. № В0531НР, с прикачено полуремарке
с рег.№ В2956ЕН, собственост на фирма " Петкан 86" ЕООД ЕИК *********.
Около 17.05ч. на същата дата , той се движел в гр.Варна, по ул.“Девня“ посока ЖП Гара –Варна, като на
кръстовището за качването за бул. „Христо Ботев“ извършил маневра завиване на
ляво за Аспарухов мост. По това време, в този участък от пътя, предвид
извършвания ремонт на Аспарухов мост, било въведено временно ограничение за
движение на товарни автомобили в сутрешните и следобедните часове, посока
Пристанищен комплекс и Южна промишлена зона. Ограничението било въведено с
пътен знак В4 „Забранено е влизането на товарни автомобили“ , с поставена допълнителна табела Т10 (от 16:30 до 20:00
часа). Посредством знака и поставената допълнителна табела било забранено влизането
на товарни автомобили в часовия интервал от 16:30ч. до 20:00ч. при въведена
временна забрана за движение. При движение в зоната на забраната на посочения
по-горе пътен знак, възз. бил спрян за проверка от
органите на полицията, сред които и св.Д.Д., работещ
на длъжност младши автоконтрольор в сектор ПП-Варна.
В хода на проверката самоличността на възз. била
установена посредством представената от него лична карта. Св.Д. дал указания на
възз. да представи документи за МПС и полуремаркето
- СРМПС; ГО и знаци за ГТП, както и контролен талон или АУАН към СУМПС. Възз. не изпълнил указанията на контролния орган и не
представил поисканите документи. След извършена проверка в масивите на МВР се
установило, че полуремаркето не е представено на годишен
технически преглед.
При тези
констатации, св.Д. съставил срещу възз. АУАН Серия GA №232730/20.05.2020г., като описал допуснатите според
него три нарушения на ЗДвП, а именно на чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.103 от ЗДвП
и чл.147, ал.1 от ЗДвП. Св.Д. запознал
въззивника със съдържанието на АУАН , като последният го подписал без
възражения. Възражения не постъпили и в срокът по чл.44 от ЗАНН.
Впоследствие
срещу въззивника било издадено и атакуваното НП. НП било връчено на
жалбоподателя лично на 08.09.2020г.
В хода на съдебното следствие бе разпитан актосътавителят и очевидци
на деянието – св.Д.Д..
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и
писмени доказателства, а именно кредитираните от съда свидетелски показания,
писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справка за нарушител/ водач, справка от ТР за актуалното състояние
на еднолично дружество с ограничена отговорност „Петкан 86“ и др.които не
навеждат на различни правни изводи.
Като
непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на депозирани
в с.з. от свидетеля Д.Д..
Съдът изцяло
кредитира писмените доказателства приобщени в хода на съдебното следствие.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срок /на 14.09.2020г. видно от пощенското
клеймо/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- Началника Група, към ОД на
МВР-Варна, Сектор ПП, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен
съгласно същата заповед.
АУАН и
издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен
в присъствието на нарушителя и свидетел
очевидец, присъствал при установяване на нарушението и съставянето на
акта. Действително АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не
ограничава правото на защита на наказания субект да разбере в какво е обвинен. А
значение в административно наказателния процес имат нарушения които реално, а
не формално рефлектират върху правата на наказания субект.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО
приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално
нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53,
ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши
преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако
прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като
предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган
няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения
като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С
издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил
становището си, че според него случаят не е маловажен.
При горните констатации, съдът изведе
следните правни изводи:
По пункт първи от НП: 1/административно
наказание „глоба“ в размер на 300/триста / лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
При проверка
на атакуваното НП в тази част, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от
ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и
детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от
страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението по този пункт от НП, на обстоятелствата, при които е
извършено. Действително в АУАН и НП не с посочени доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение в тази му част, но съдът намира, че това нарушение не е
съществено, тъй като не се отразява на правото на защита на наказания субект.
Както е известно от теорията и съдебната практика, защитата се гради срещу
факти, а не срещу изброени доказателства. Освен горното, в АУАН и НП ясно е
посочено, че възз. „навлиза след знак В-4 от ЗДвП с
допълнителна табела Т-10 (от 16:30 до 20:00 часа) забраняващ влизането на
съответното ППС при въведена временна забрана за движение“. Ясно и
недвусмислено е административното
обвинение, че възз. в 17.05ч. на 20.05.2020г. е
навлязъл и се е движил с управляваното от него превозно средство, след въведена
забрана за движение на съответното превозно средство- а именно товарен
автомобил, при въведена временна забрана за движение на товарни автомобили, в
часовия интервал от 16:30 до 20:00 часа. Известна непрецизност е допусната,
като е посочено, че знакът, който е нарушен е В-4, вместо В4, а указателната
табела е изписана като Т-10, вместо Т10, но безспорно ясно е че става въпрос
именно за знак В4 и табела Т10. Обстоятелството, че в НП и АУАН не бил посочен
нормативният документ, който регламентирал пътните знаци е ирелевантно
в случая, тъй като възз. като правоспособен водач на
МПС, при това притежаващ категории „С и СЕ“ от почти 30 г. би следвало да е
наясно с правната регламентация на пътните знаци. Нещо повече, упрекът към АНО,
че бил използвал абревиатурата ЗДвП, която била непонятна за възз. и нарушавала
правото му да разбере в какво, е обвинен е меко казано несериозен. Ноторно известен факт е , че тази абревиатура е съкращение
на Закона за движение по пътищата, с който възз. като
правоспособен водач, управляващ по пътищата на страната, следва да се
съобразява. Упрекът, че не била посочена и коя точно хипотеза от чл.6, ал.1 от ЗДвП е нарушена, също не се споделя от съда. На първо място чл.6 от ЗДвП няма
изброени алинеи, а само точки- първа и втора. На второ място Законът за
нормативните актове борави единствено с членове, алинеи , точки и букви при
използване на законодателната техника. Така, че предложения, хипотези, алтернативи
и прочие не са сред задължителните реквизити при формулиране на адм.обвинение. Възз. се защитава
срещу предявените му с АУАН и НП факти, а не срещу тяхната правна квалификация.
А фактите в АУАН и НП досежно този пункт на
обвинението са ясни и недвусмислени, така че с нищо не е нарушено правото на възз. да разбере в какво е обвинен. Ето защо не се споделя
виждането в жалбата, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила по този пункт от НП.
По този пункт от НП наказващият орган не е нарушил
задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Съгласно последната
разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява
акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява
възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и
разследване на спорните обстоятелства. Спорни обстоятелства и възражение по АНП
не са били налични, така, че АНО не е имало какви обстоятелства да изяснява.
Отговорността на
въззивника по този пункт е ангажирана на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП, за
нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал.7 от ЗДвП се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от един месец и с глоба от 300 лв. водач,
който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно
средство при въведена временна забрана за движение.
Задължението на водачите на пътни превозни средства да
съобразяват поведението си пътните знаци е регламентирано общо в чл.6, т.1
пр.трето от ЗДвП. Конкретизация на това задължение е дадена в разпоредбите на
чл.38 и Глава девета от Правилника за приложение на Закона за движение по
пътищата, които регламентират вида и значението на пътните знаци. От анализа на
нормативната уредба следва, че неспазване на предписанието на пътните
знаци е налице при навлизане в зоната на действие на пътен знак В4
–„Забранено е влизането на товарни автомобили“. От друга страна съгласно чл. 171, ал.1 от Наредба № 18 от 23 юли 2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци допълнителна
табела Т10 "Време на действие на пътния знак" се използва за указване
на часовете от денонощието, през които е валидно действието на знака. Не се
спори по делото, че в участъка от пътя, където е спрян за проверка възз. е действала временна забрана на пътен знак В4,
забраняващ влизането на товарни автомобили. Не е спорно и че е била налична поставена
допълнителна табела Т10 (от 16:30 до 20:00 часа), въвеждаща ограничение
на движението на тази категория автомобили /товарните/ в часовия интервал от
16:30 до 20:00 часа, както и че именно в този интервал / в 17.05ч./ възз. е навлязъл в конкретния пътен участък въпреки
забраната на знака.
В контекста на
гореизложената законова регламентация, на въззивника е повдигнато
административно обвинение, затова, че е навлязъл след знак, забраняващ
влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана
за движение.
Според нормата
на чл.189 ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
Следователно законовата презумпция е оборима. Констатациите в АУАН, пренесени в последствие
и в НП, в случая не се оспорват от наказаното лице, а и се потвърждават от гласните
доказателства събрани във въззивното производство. Забраната
за влизането на товарни автомобили при наличие на пътен знак В4 и допълнителна
табела Т10, указваща часовия интервал от 16.30ч. до 20.00ч., е безусловна. Ето
защо съдът намира, че административното обвинение е доказано по безспорен и
категоричен начин.
Нарушението е
осъществено и от субективна страна, тъй като жалбоподателят като водач на МПС знае правилата за движение,
както и забраната за навлизане при наличието на съответен пътен знак. Всеки
водач на МПС дължи спазване и уважение към закона.
Санкционната разпоредба предвижда за това
нарушение наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 месец и глоба в абсолютен
размер от 300 лв. Санкцията е
определена от закона в абсолютен размер и съдът не разполага с възможност за нейната
промяна по тези пункт от НП.
По пункт втори от НП: 2/административно наказание „глоба“ в размер
на 100 /сто / лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/
месец на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
По този пункт
от НП както актосъставителят, така и АНО са приели, че от фактическа страна
нарушението на въззивника се е изразило в това, ….че“ водачът отказва да
изпълни указанията на униформен служител на ПП при ОДМВР ВАРНА да предостави
документи за МПС и полуремаркето ( СРМПС; ГО и знаци
за ГТП, както и контролен талон или АУАН към СУМПС)……..“. От правна страна в НП
е отразено , че е допуснато нарушение на чл.103 от ЗДвП, изразило се в отказ за
предаване на документи или осуетяване на проверка от органите за контрол. Сочената за нарушена разпоредба на чл.103 предвижда
задължение за водача да спре при подаден
сигнал за спиране от контролен орган в най-дясната част на платното за движение
или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания. Приложената санкционна разпоредба на чл.175,ал.1, т.
3 от ЗДвП предвижда административно наказание за този, който откаже да предаде документите си на органите за контрол или
по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол.
Съдът намира за категорично доказано нарушението и по този пункт от НП. Безспорно след като е бил спрян
от органите на полицията възз. е отказал да представи
документите за МПС и полуремарке, като по този начин
е и препятствал извършването на проверката от компетентните органи. Именно за
това и правомерно е ангажирана отговорността му по този пункт от НП. Не е
допуснато нарушение като е употребен терминът „разпореждане“ вместо „указания“,
тъй като безспорно указанията на контролните органи имат задължителен характер
за водачите и в този смисъл представляват разпореждане. Съдът
не споделя възражението в жалбата, че не било ясно за коя от формите на
изпълнителното деяние на сочената като нарушена разпоредба е ангажирана
отговорността на възз. Напротив, безспорно ясно е ,
че отговорността е ангажирана за първата форма на изпълнителното деяние.
Посочената алтернатива, от правна страна в НП, не е нищо друго освен препис на
законовата разпоредба и то не на чл.103, а на чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Въпреки неточния цитат от разпоредбата на закона, то от предявеното както с
АУАН, така и с НП „фактическо обвинение“ – „отказва да изпълни указанията на
униформен служител на ПП при ОДМВР ВАРНА да предостави документи за МПС и полуремаркето“ е безспорно видна волята на АНО за какво
точно е ангажирана отговорността на възз. – а именно
за първата форма на изпълнителното деяние. Административнонаказателната
теория, а и константната съдебна
практика са категорични, че привлеченият към адм.
наказателна отговорност се защитата срещу предявените му факти, а не срещу
цифровото отразяване на правните норми.
Обвинението по този пункт от НП е безспорно доказано, както от обективна
така и от субективна страна, посредством гласните и писмени доказателства. В
тази връзка са показанията на св.Д..
Санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.3
от ЗДвП предвижда за това нарушение наказание
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до
6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. Съдът намира, че правилно АНО с оглед
тежестта на нарушението и конкретната обществена опасност на нарушителя е
отмерил размера на наложеното наказание глоба. Съдът
счита, че при индивидуализацията на административното наказание следва да се съобрази, че нарушението на ЗДвП
няма инцидентен характер, доколкото видно от приложената по делото справка за
нарушител/водач, жалбоподателят е
наказван и друг път с влезли в сила общо 18 НП и 4 фиша за допуснати различни
нарушения на разпоредбите на ЗДвП. Съдът счита, че в случая при
индивидуализация на двете кумулативно предвидени в закона санкции, с оглед
личната и генерална превенция и с оглед
обуславящите отговорността обстоятелства наказващия орган е приложил
неоправдана снизходителност по отношение на наложеното наказание „лишаване от
право да управлява МПС“. Подобно нарушение предполага налагане на кумулативната
санкция„лишаване от право да управлява МПС“ над минималния размер. Тъй като за
съда съществува забрана за влошаване положението на въззивника, НП следва да
бъде потвърдено по този пункт.
С оглед
посоченото по-горе, и за прецизност , съдът следва да посочи още и че намира,
че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН по отношение наказаното лице, по пунктове
първи и втори от НП е неприложима.
Очевидно наложените множество адм.наказания по
ЗДвП не са успели да превъзпитат въззивника към съобразяване с разпоредбите на
ЗДвП. С оглед споменатите по-горе / относно нарушението нарушение по пункт
първи/ обуславящи обществената опасност на конкретното нарушение и конкретния
водач обстоятелства, е изключена всякаква възможност за приложението на чл. 28,
буква "А" в конкретния случай.
Констатираното поведение на въззивника,
не би могло да се толерира, а следва да се накаже с цялата предвидена в
закона строгост. Прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН спрямо конкретния
нарушител би създало у въззивника чувството за безнаказаност, би култивирало
липса на критичност към извършване на деяния от подобен род, което обезсмисля
една от основните функции на административнонаказателния
закон, а именно индивидуална превенция на нарушенията.
Съдът не
споделя виждането в жалбата, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила при сумиране на наложените глоби и наказания лишаване от
право за управление на МПС. Съгласно чл.18 от ЗАНН когато с едно деяние са
извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило
няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за
всяко едно от тях. Тази разпоредба сочи, че
на ЗАНН е непознат принципът на кумулиране на
наказанията и изтърпяване на най-тежкото от тях подобно на чл.25 вр. чл.23 от НК. Тъй като с НП са наложени две санкции
свързани с лишаване от правоуправление и три глоба, за прецизност с оглед
определяне на сумарния размер на наказанията , АНО е посочил и съответния им
размер в НП. Горното не означава, че е нарушен принципът на чл.18 от ЗАНН, тъй
като бе така, щеше да бъде наложена едно общо най-тежко наказание, а случаят не
е такъв.
По пункт трети от НП: административно наказание „глоба“ в размер на 20
/двадесет/ лв. на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на 147, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 147 ал.1 от ЗДвП: „Регистрираните
моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на
пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и
пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен
периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и
редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на
мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и
ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на
вътрешните работи”. Наказанието е наложено на осн.
чл. 185 от ЗДвП, т.е. за нарушение на този закон и на издадените въз основа на
него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание. Съдът намира,
че нормата на чл. 147 ал.1 от ЗДвП не е бланкетна,
същата предвижда достатъчно конкретно и ясно формулирано позитивно правило
за поведение на собствениците на ППС.За
което също толкова конкретно е предвиждането на санкционната норма на чл. 181
т.1 от ЗДвП с посочени адресати- собствениците
на ППС. Съдът констатира, че в този пункт от НП, както и в АУАН е посочено,
че ППС, което е управлявал въззивникът е собственост на „Петкан 86“ ЕООД. Разпоредбата на чл. 181, ал. 1, т. 1 от същия
закон предвижда санкция за неизпълнение на това задължение за собствениците и
длъжностните лица. Разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП санкционира поведение на
лица, на които, като е вменено задължение с друга разпоредба, не са го
изпълнили, но случаят не е такъв, т.к. разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП
не вменява задължението за преглед на конкретно лице. Такова задължение не е
вменено на конкретно лице и с Наредба № Н-32 от 16.12.2011 год. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.
Поради това съдът намира, че въззивникът не може да бъде субект на
административно наказателната отговорност нито по чл.185, нито по чл. 181, т.1
от ЗДвП, тъй като не е собственик на процесното ППС.
Поради това по този пункт НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ,
бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася
по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали
това.
Видно от материалите по делото, в съдебното
заседание в което е приключило делото- на 13.10.2020г. от 14.38ч. до 14.45ч.,
не са се явили страни или техни процесуални представители. Почти два часа след
приключване на заседанието, в 16.31ч. по делото са входирани
писмени бележки с искане за присъждане на разноски /юрисконсултско
възнаграждение/ от процесуален представител на ОД на МВР-Варна. В настоящото производство,
обаче, юрисконсулт не е извършил процесуално представителство, тъй като не се е явил по делото и не е депозирал писмени
бележки до края на устните състезания по делото. Ето защо неговото становище,
изразено след приключване на делото не следва да се коментира от съда, а направеното
от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е несвоевременно и се оставя от съда без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА пункт първи и втори
от Наказателно постановление №
20-0819-001920, издадено на 11.06.2020г. от Началник група към ОД на МВР
-Варна, сектор Пътна полиция - Варна, с което на С.Д.С., ЕГН **********,*** са наложени : 1/административно наказание
„глоба“ в размер на 300/триста / лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 /един/ месец на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, за
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП ; 2/административно
наказание „глоба“ в размер на 100 /сто / лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 1 /един/ месец на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, за
нарушение на чл.103 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ
пункт трети от Наказателно постановление № 20-0819-001920, издадено на 11.06.2020г. от Началник група към ОД на
МВР -Варна, сектор Пътна полиция - Варна, с което на С.Д.С., ЕГН **********,*** е наложено
: административно наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лв. на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на 147, ал.1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд-
Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: