№ 279
гр. София, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20251001000082 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №61219/29.05.2024 година от
„Юробанк България“ АД, ЕИК ********* срещу решение №737/22.05.2024
година, постановено по т.д./н/ №156 година по описа за 2024 година на
Софийски градски съд, ТО, VI-2, В ЧАСТТА, с която е определена начална
дата на неплатежоспособността - 03.10.2022 година /с направено уточнение в
о.с.з. на 15.04.2025 година/.
Твърди се в жалбата, че постановеното решение е неправилно, тъй като
първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице активна
легитимация на „А. П.“ ЕООД. С обжалваното решение, съдът неправилно
приема, че е налице активна легитимация на „А. П.“ ЕООД и че е доказано
качеството кредитор по смисъла на чл.625 ТЗ. От събраните по делото
доказателства не се установява, че „А. П.“ ЕООД има вземане към „Мелница
Арчар“ ООД. Твърденията са, че вземанията са придобити в резултат на
прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ „А. П.“ на 28.12.2023 година, а
1
едноличния търговец е придобил вземането си въз основа на споразумение за
встъпване в дълг от 01.08.2021 година. В хода на производството датите на
споразумението за встъпване в дълг от 01.08.2021 година и Протокол от
01.08.2021 година са оспорени като доказателствената им тежест е указана от
съда. От страна на „А. П.“ ЕООД не са представени никакви доказателства.
Документът „Салда по контрагенти“ не установяват по-ранна дата на
споразумението за встъпване в дълг. Споразумението за встъпване в дълг от
01.08.2021 година и протокол от 01.08.2021 година нямат достоверна дата,
поради което няма как да се приеме, че вземането е прехвърлено на молителя.
Неправилно е прието, че се установява началната дата на
неплатежоспособността да е 03.10.2022 година, тъй като всички варианти на
изчисление на финансовите показатели на „Мелница Арчар“ ООД сочат добро
финансово състояние на дружеството. При определяне на коефициентите на
ликвидност вземането на „Тракия конец“ ЕООД следва да бъде включено в
размер на посочения в изпълнителния лист, при което ако се отчетат
вземанията на „А. П.“ ЕООД коефициента за обща ликвидност към 31.12.2023
година е - 0,89, видно от таблицата в първото заключение на СИЕ, поради
което най-ранната възможна дата на неплатежоспособността е 31.12.2023
година. Релевантен за определяне на началната дата на
неплатежоспособността е моментът на обективна невъзможност да се
изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни
вземания, а не спирането на плащането към отделен кредитор. Претендира се
отмяна на решението на първоинстанционния съд, в обжалваната част и
постановяване на решение по съществото на спора, с което за начална дата на
неплатежоспособността бъде определена 31.12.2023 година.
Въззиваемата страна „Мелница Арчар“ ООД не е депозирала писмен
отговор.
Въззиваемата страна „А. П.“ ЕООД не е депозирала писмен отговор.
В частта, с която е открито производство по несъстоятелност
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Предмет на въззивното производство е началната дата на
неплатежоспособността.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Подадена е молба от «А. П.» ЕООД на 23.01.2024 година, за откриване
2
на производство по несъстоятелност на „Мелница Арчар» ООД, в която се
излага, че е кредитор по силата на договор за цесия, с който закупил от
«БАКБ» АД вземането срещу «Силистра ленд» АД с Договор за прехвърляне
на вземане от 05.12.2019 година, което произтича от договор за банков кредит
от 18.12.2015 година. Със споразумение от 06.12.2019 година А. Г. П. се е
съгласил да преведе на «Силистра ленд» АД допълнителна сума в размер на
1349364 лева, която сума следва да бъде прибавена към главницата по
договора за кредит като размера на дълга се увеличава на 5 280 000 лева. Със
споразумение от 01.08.2021 година е постигнато съгласие целия дълг да бъде
изплатен до 15.08.2021 година. Със споразумение за встъпване в дълг се
споразумял сумата да се дължи солидарно със «Силистра ленд» АД и от
«Мелница Арчар» ООД. Узнал, че е обявена продажба на недвижими имоти от
«Юробанк България» АД по силата на договори за кредит, които длъжникът
не е могъл да обслужвапоне от 01.04.2023 година и моли съдът да постанови
решение, с което откеие производство по несъстоятелност с начална дата на
неплатежоспособността – 10.04.2023 година.
Към производството по делото с молба от 19.02.2024 година се е
присъединил кредиторът „Юробанк България“ АД.
В молбата си кредиторът „Юробанк България“ АД излага, че има
изискуемо парично задължение в резултат на търговски сделки между двете
дружества, както следва: Дружеството «Мелница Арчар» ООД е
кредитополучател по договор за предоставяне на кредитна линия №100-
1750/15.03.2016 година с максимален разрешен размер 2 250 000 лева, по
който кредитополучателя е усвоил 2249678,77 лева. Съгласно Допълнително
споразумение №9 от 20.09.2021 година крайният срок за издължаване на
кредита става 01.09.2022 година, като на тази дата кредитополучателят се
задължава да погаси всички дължими по кредита суми, включващи главница,
лихви, такси, комисионни, разноски. Поради изтичане на крайният срок за
погасяване на кредита и забава за плащане на дължимите суми по договора за
кредит „Юробанк България“ АД се е снабдила с изпълнителен лист от
22.12.2022 година по ч.гр.д.68223/22 година на СРС, 113 състав, въз основа, на
което е образувано изп.д.21/2023 година по описа на ЧСИ С. Н., рег. №*** на
КЧСИ. Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на
23.01.2023 година като не е извършено плащане от длъжника.
3
Дружеството «Мелница Арчар» ООД е кредитополучател по договор за
предоставяне на инвестиционен кредит №100-1749/15.03.2016 година с
максимален разрешен размер 1000 000 лева, по който кредитополучателя е
усвоявал суми. Крайният срок за издължаване на кредита е 2028 година, но
поради неизпълнение на задълженията по договора банката го обявява за
предсрочно изискуем, считано от 23.01.2023 година, на която дата е уведомен
с писмена покана, връчена, чрез ЧСИ М. Б.. Банката се е снабдила с
изпълнителен лист от 21.03.2023 година по ч.гр.д.7306/2022 година на СРС и е
образувано изп.д.1442/2023 година по описа на ЧСИ М. Б..
Дружеството «Мелница Арчар» ООД е кредитополучател по договор за
кредит овърдрафт №100-2729/22.07.2019 година с максимален разрешен
размер 500 000 лева, които кредитополучателя е усвоил. Крайният срок за
издължаване на кредита е 22.07.2024 година, но поради неизпълнение на
задълженията по договор №100-1749/15.03.2016 година банката го обявява за
предсрочно изискуем, считано от 23.01.2023 година, на която дата е уведомен
с писмена покана, връчена, чрез ЧСИ М. Б.. Банката се е снабдила с
изпълнителен лист от 22.02.2023 година по ч.гр.д. №7308/2022 година на СРС
и е образувано изп.д. №1442/2023 година по описа на ЧСИ М. Б..
Дружеството «Мелница Арчар» ООД е кредитополучател по договор за
предоставяне на стандартен кредит без право на усвояване на погасени суми
№100-3437/30.12.2020 година с максимален разрешен размер 300 000 лева,
които кредитополучателя е усвоил. Крайният срок за издължаване на кредита
е 30.12.2026 година, но поради неизпълнение на задълженията по договора
банката го обявява за предсрочно изискуем, считано от 23.01.2023 година, на
която дата е уведомен с писмена покана, връчена, чрез ЧСИ М. Б.. Банката се е
снабдила с изпълнителен лист от 20.02.2023 година по ч.гр.д.7304/2022 година
на СРС и е образувано изп.д.1442/2023 година по описа на ЧСИ М. Б..
Финансовото състояние на длъжника сочи на неплатежоспособност. В случая
от получаване на поканата за доброволно изпълнение са изминали повече от 6
месеца, като вземанията са останали неудовлетворени. Твърди се в молбата, че
от 23.01.2023 година дружеството не е в състояние да изпълнява изискуемите
си парични задължения, както и, че неговото имущество не е в състояние да
покрие паричните му задължения. Моли съдът да постанови решение, с което
обяви неплатежоспособността на „Мелница Арчар“ ООД като определи
4
началната дата 23.01.2023 година.
С определение от 20.02.2024 година, съдът е конституирал като
присъединил се кредитор „Юробанк България“ АД.
Ответникът „Мелница Арчар” ООД не изразява становище по молбите
в първото по делото съдебно заседание.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото с молбата
доказателства, становищата на страните, приетата съдебно-счетоводна
експертиза, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Решението, с което е обявена неплатежоспособността на дружеството и
е открито производство по несъстоятелност не е обжалвано и е влязло в сила,
поради което предмет на производството е началната дата.
Предвидената в закона възможност за присъединяване на кредитор в
производството по несъстоятелност е създадена с цел процесуална икономия,
като съдът дължи произнасяне по всяка една молба поотделно съобразно
изложените обстоятелства и направеното искане, като всяка една молба е
отделен иск.
На осн. чл.235, ал.3 ГПК, съдът следва да зачете и всички факти, които
са настъпили към настоящия момент в производството по несъстоятелност и
са обявени в ТР.
На първо място това е обявеният списък с приетите предявени вземания
по чл.686, ал.1 ТЗ и чл.688, ал.1 ТЗ на кредиторите, предявени в срока по
чл.685, ал.1 ТЗ, от който е видно, че в списъка са под №1 – 6 НАП и под №7-11
„Юробанк България“ АД. Вземането на „А. П.“ ЕООД в размер на 6880 830
лева –главница, ведно със законната лихва до окончателното плащане, както и
2275 790,57 лева – законна лихва по споразумение за встъпване в дълг от
01.08.2021 година е включено в списъка на неприетите предявени вземания.
Възражението на „А. П.“ ЕООД е оставено от съда по несъстоятелността без
уважение и списъкът на приетите вземания е одобрен от съда без изменения.
Видно от предоставените от СГС, служба „Регистратура“ данни е, че в срока
по чл.694 ТЗ не е предявен иск по чл.694 ТЗ от „А. П.“ ЕООД.
Качеството кредитор е безспорно установено по отношение на
присъединилия се кредитор „Юробанк България“ АД и отречено по
5
отношение на първоначалния молител „А. П.“ ЕООД.
От представените по делото писмени доказателства – договори за
кредит, изпълнителни листи безспорно се установява, че между „Юробанк
България“ АД и „Мелница Арчар“ ООД са съществували редица
облигационни правоотношения по договори за кредит, по силата, на които
банката е предоставила на длъжника парични суми срещу задължението на
последния да ги върне, в уговорените срокове, ведно с лихви, неустойки,
комисионни и разноски, като в списъка на приетите предявени вземания са
включени сумите по договор за предоставяне на кредитна линия №100-
1750/15.03.2016 година общо в размер на 2964372,21 лева; сумата по договор
за предоставяне на инвестиционен кредит №100-1749/15.03.2016 година общо
в размер на 382952,61 лева; сумата по договор за кредит овърдрафт №100-
2729/22.07.2019 година общо в размер на 640 187,89 лева; сумата по договор
за предоставяне на стандартен кредит без право на усвояване на погасени
суми №100-3437/30.12.2020 година общо в размер на 360 604,66 лева.
От представената Покана за доброволно изпълнение /л.233/ е видно, че
длъжникът „Мелница Арчар“ ООД е поканен да изпълни по издаден ИЛ
парично задължение в размер на 2550 611,36 лева, от които главница в размер
на 2249678,77 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.12.2022 година до окончателното изплащане на задължението, която лихва
е в размер на 23380,41 лева; сумата от 80 254,44 лева неолихвяеми вземания;
97 148,06 лева присъдени разноски; 36 684,40 лева разноски по
изпълнителното дело; 63465,28 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, от които
т.26 -62697,28 лева, дължими към 18.01.2023 година, като поканата за
доброволно изпълнение е получена от длъжника на 23.01.2023 година.
Въпросът за търговския характер на твърдяното правоотношение
обуславя материалноправната легитимация на спора и основателността му.
Отговор на този въпрос е даден с решение по т.д.141/2009 година на ВКС,
допуснато до касационно обжалване по този материалноправен въпрос и
имащо задължителен характер за съдилищата по чл.290 ГПК. Изискването
задължението да произтича от търговска сделка е материалноправна
предпоставка. В съответствие с тази задължителна практика процесуалната
легитимация се основава на правните твърдения и заявеното право от ищеца, а
по въпроса за материалната легитимация, съдът се произнася с решение по
6
съществото на спора. Въпросът за търговския характер на твърдяното
правоотношение обуславя материалноправната легитимация на спора и
основателността му, а не неговата допустимост /в този смисъл и Определение
437 от 09.07.2010 година по т.д.392/2010 година на ВКС, II т.о., ТК,
Определение 283/08.04.2014 година по ч.т.д.235/2014 година на ВКС, I т.о.,
ТК/.
Доказателствата обуславят извода, че молителят „Юробанк“ АД се явява
кредитор по търговска сделка, поради което се явява активно
материалноправно легитимиран да предяви молбата за откриване на
производство по несъстоятелност и е кредитор с вземане по търговска сделка
като договорът е сключен с търговец по повод упражняване на дейността му.
Наличието на вземане се потвърждава от заключението по назначената
СИЕ, а с оглед приемането на вземането следва да се приеме за безспорно
установено. Предвид горното, както и с оглед влязлото в сила решение е
установена и втората кумулативна предпоставка, а именно състоянието на
неплатежоспособност.
Неплатежоспособността е едно от двете законоустановени основания за
откриване на производство по несъстоятелност по ТЗ, наред със
свърхзадължеността. Тя е обективно трайно икономическо състояние, което е
правно дефинирано в чл.608, ал.1 ТЗ и се изразява в невъзможността на
търговеца да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания.
Дружеството е платежоспособно, когато е в състояние да обслужва
текущите си задължения с всички налични ликвидни средства, като
нарушаването на соченото съотношение индикира неплатежоспособност по
смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ.
По делото е изслушано заключение на вещо лице, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено и, което е изготвено въз основа на
приложените към делото доказателства, получените от „Мелница Арчар“
ООД годишни баланси и отчети за приходи и разходи към 31.12.2019 година,
към 31.12.2020 година, към 31.12.2021г., към 31.12.2022г., към 31.12.2023г.,
както и извлечения от банкови сметки и каса, справка за задължения към
НАП/, данни от „А. П.“ ЕООД за осчетоводени вземания, информация от
„Юробанк България“ АД. Вещото лице посочва, че от страна на „Мелница
Арчар“ ООД не са му предоставени междинни счетоводни отчети, опис на
7
активи и пасиви с данни за вземания и задължения по кредитори, падежи,
аналитични записи.
За да отговори на поставените въпроси вещото лице е изготвило анализ
на имуществената структура на „Мелница Арчар“ ООД към 31.12.2019г., към
31.12.2020г., към 31.12.2021г., към 31.12.2022г., към 31.12.2023г.
Сумата на актива е, както следва: към 31.12.2019г. – 6 334 000 лева, към
31.12.2020г. – 6 388 000 лева, към 31.12.2021г. – 5 929 000 лева, към
31.12.2022г. – 5 989 000 лева и към 31.12.2023г. – 12 158 000 лева. Прави
впечатление, че значителното увеличаване на сумата на актива към
31.12.2023г. спрямо предходната година идва от осчетоводен запис „други
вземания“ /които към 31.12.2022г. са в размер на 366 000 лева, като към
31.12.2023г. стават 7 281 000 лева/. Не се установява с категоричност тези
„други вземания“ на какво основание са осчетоводени.
В динамичен план се установява запазване на относителния дял в актива
на баланса на групата на ДМА в периода 2019г.-2022г., като за 2023г. тази
стойност се запазва като абсолютна такава, но относителния й дял спада с
оглед осчетоводяването на краткотрайния актив „други вземания“ като към
31.12.2023 година относителния дял в имуществото достига едва 18%..
По отношение на краткотрайните материални активи в периода 2019г.-
2022г. не се отбелязва съществена разлика в състав, структура и балансова
стойност, като отново за 2023г. вследствие осчетоводяването на вземане в
група „други вземания“, стойността им се увеличава средно с 18 пъти спрямо
предходните отчетни периоди и относителният им дял от 4% за 2020 – 2022
година скача на 60% за 2023 година.
По отношение на пасива вещото лице е изготвил преизчислен размер на
пасивите в балансите към 31.12.2022 и към 31.12.2023 година, тъй като
„Мелница Арчар“ ООД представя задължения към банката в по-малък размер
от този, предоставен от банката.
Собственият капитал за периода от 2019 – 2023 година е положителна
величина в размери и относителен дял в пасива на баланса съответно към
31.12.2019 – 2346хл.лв. , представляващо 37,5% от пасива на баланса, към
31.12.2020 – 2368хл.лв. с отн.дял 37,5%. След 2020 година същият намалява
своите стойности като отчита размери, както следва: 31.12.2021 година -2069
хл.лв. с отн.дял 35% от пасива; 31.12.2022 година размер 1838 х.лв. с
8
относителен дял 31% и 31.12.2023 година стойността се понижава до 982 х.лв.
с относителен дял 8%. От 2019, 2020 и 2021 година предприятието разполага с
неразпределена печалба, която се е повишавала в динамичен план с размери
147х.лв.; 237х.лв. и 269 х.лв., което представлява отн.дял, съответно 2%, 4% и
5%. Неразпределената печалба е достигнала нулеви стойности и към
31.12.2022 година и към 31.12.2023 година. Стойността на текущата печалба е
била в относително нисък размер към 31.12.2019 година и към 31.12.2020
година. Към 31.12.2021 година , към 31.12.2022 година и към 31.12.2023
година дружеството влошава годишните си финансови резултати като отчита
отрицателни величини със стойности съответно -299 х.лв.; -228 х.лв. и -856
х.лв.Като обобщение при задълженията вещото лице посочва, че
задълженията на предприятието в динамичен план са подържали своите
размери средно от 83 до 143 х.лв. с отн. дялове около 2% в пасивите на
балансите за отчетни периоди 2019 до 2022 година, като към 31.12.2023
година са достигнали много висок размер 7002х.лв. с отн.дял в баланса 57,6%.
По отношение на показателите за ликвидност вещото лице посочва, че
това са количествени характеристики на способността на фирмата да изплаща
текущите си задължения с наличните краткотрайни активи.
Коефициентът на обща ликвидност като отношение между
краткотрайните активи и краткосрочните задължения дава възможност да се
оцени способността на дружеството да погасява задълженията си с всички
краткотрайни активи:материални запаси, вземания, парични средства като
препоръчителната стойност на този показател е 1,0-2,0. От изчислените
стойности те са в препоръчителната граница между 1 и 2, като за 2023г. отчита
незадоволителна стойност 0,89 - показател за незадоволително икономическо
състояние на дружеството и слаба обща ликвидност на активите.
Коефициентът на бърза ликвидност, който се определя като отношение между
сумата на краткотрайните активи /намалена със сумата на материалните
запаси/ и сумата на краткосрочните задължения /задълженията със срок до
една година/ е с общо приета стойност като показател в границите 0,5-1,0,
което означава, че тези бързо ликвидни активи трябва да осигуряват 50-100%
от краткосрочните задължения. Този коефициент изключва влиянието на по-
бавно ликвидните активи, които могат да се използват по-късно във времето за
разплащане. През целия изследван период този показател е в референтните
граници.
9
Коефициентът на незабавна ликвидност отразява способността на
дружеството да покрие своите краткосрочни задължения с наличните си
финансови средства. Оптималната стойност на този показател е в границите
0,5-0,7, като стойности по-високи от 1 означават замразяване на парични
средства, които не се използват ефективно. За целия изследван период
стойностите на този коефициент не са в референтните граници. Вещото лице
прави извод, че дружеството се е затруднявало да погасява текущите си
задължения с наличните парични средства. Коефициентът на абсолютна
ликвидност е изчислен като отношение на паричните средства и
краткосрочните задължения. Общоприетата стойност на този показател е над
0,3 – всеки момент да се поддържат парични наличности, покриващи около
30% от задълженията. Стойностите на този показател за изследвания период
не са в референтни граници, а значително под тях. Липсата на парични
средства и висока степен на задлъжнялост показва абсолютна невъзможност
на дружеството да обслужва дълговете си. Изводите на вещото лице са, че
цифровото изражение на коефициентите за ликвидност в динамичен план
дават твърде условна оценка за платежоспособността на предприятието на
длъжника, доколкото в техните елементи има вероятност да са включени
много бавно ликвидни и трудно ликвидни активи. Прави се обобщение, че в
изследвания период 2019г.-2023г. длъжникът не е управлявал ефективно
ликвидността на активите си, довело до затруднения с наличните парични
средства да обслужва текущите си задължения. Стойностите на показателите
на финансовия анализ се използват като основа за оценка на икономическото
състояние на предприятието, когато се касае за работещо предприятие.
Коефициентът на финансова автономност се изчислява чрез съпоставяне на
собствения капитал и привлечения такъв. Референтните граници на този
коефициент са между 0,33-1. В периода 2019г.-2022г. за „Мелница Арчар“
ООД този коефициент е в референтните стойности. За 2023г. коефициентът е
0,09, което означава, че дружеството не разполага с достатъчно имущество за
обслужване на задълженията си към кредиторите. Коефициентът на
задлъжнялост изразява степента на зависимост на предприятието от сроковете
и взискателността на своите кредитори за уреждане на задълженията си. Този
показател при добре функциониращо предприятие обикновено е между 0,25 и
0,5, като трябва да бъде най-много равен или по-малък от 1 и показва на 1лев
собствен капитал колко задължения са отчетени. Когато е под единица, това
10
показва, че предприятието е в състояние да уреди своите задължения със своя
натрупан собствен капитал. Колкото коефициентът е по-голям от единица,
толкова зависимостта на предприятието от външни източници на средства е
по-голяма. За целия анализиран период този коефициент е над 1, като за 2023г.
е 11. Това е трайна тенденция за изпадане на силна зависимост на дружеството
от външни източници на средства и състояние на невъзможност да уреди
задълженията си със собствения си капитал. Коефициентът на ефективност на
разходите показва с 1 лев разходи колко общо приходи реализира дружеството.
Анализът показва, че за 2021г., 2022г. и 2023г. дружеството е реализирало с 1
лев разход по-малко от 1 лев приход, което води до извод за губеща дейност.
Коефициентът на ефективност на приходите показва с 1 лев приход срещу
колко лева разходи е постигнат. Отново анализът показва, че за 2021г., 2022г. и
2023г. този коефициент показва неефективно управление на приходите.
Коефициентът на рентабилност на приходите от продажби характеризира
крайните резултати от дейността на предприятието и показва каква стойност
на финансовия резултат се постига с 1лв. приходи от продажби. Към 2021г.,
2022г. и 2023г. този коефициент за дружеството е отрицателна величина, което
характеризира дейността на дружеството като губеща. Коефициентът на
рентабилност на собствения капитал показва 1 лев собствен капитал колко
печалба е донесъл на дружеството и съответно какъв дял е текущата печалба
от собствения капитал. приход срещу колко лева разходи е постигнат. Отново
за 2021г., 2022г. и 2023г. този коефициент е отрицателна величина, което
показва декапитализация на собствения капитал. Коефициентът на
рентабилност на активите показва 1 лев от активите колко печалба е донесъл
на дружеството и съответно какъв дял е текущата печалба от активите.
Отново се потвърждава тенденцията за 2021г., 2022г. и 2023г., в които години
този коефициент е отрицателна величина - активите носят загуба на
дружеството. Като извод от анализа на изброените коефициенти вещото лице
прави, че още от 2019г. дружеството не е в добро финансово състояние, като в
динамичен план от 2021г. всички показатели са отрицателни, което
характеризира дружеството като губещо предприятие. Според експертизата,
задълженията на длъжника към 31.12.2023г. са в общ размер на 11 176 000лв. –
всички от тях изискуеми, от които – към финансови предприятия 4 125 000лв.,
към доставчици – 49 000 лв., към НАП 137 000 лв., други задължения – 6 865
000 лева. Посочва се, че след месец октомври 2022г. длъжникът не е
11
обслужвал доброволно кредитите си към „Юробанк България“ АД, като след
23.01.2023г. е плащал частично само на някои от доставчиците си /в таблица са
посочени частични плащания към доставчици и персонал в периода 21-31
декември 2023г./. След 23.01.2023г. дружеството не е било в състояние да
изпълни изискуемите си парични задължения към кредиторите. Вещото лице
изрично посочва, че затрудненията на длъжника не са временни. Изследвани
са и финансовите резултати на „Мелница Арчар“ ООД за периода 2019г.-
2023г., като от 2021г. дружеството отчита всяка година загуба, както следва: за
2021г. – 299 000 лв., за 2022г. – 228 000 лв. и за 2023г. – 856 000 лв. Установена
е и стойността на имуществото на дружеството към 31.12.2023г. с уговорката,
че дружеството не е представило инвентаризационни описи и сравнителни
ведомости на имуществото, която стойност е 12 158 000 лева.
С оглед направеното оспорване на вземането на „А. П.“ ЕООД и
представеното удостоверение по изп.д.№2544/2022г. при ЧСИ, рег.№ *** за
размера на вземането на кредитора „Тракия конец“ ЕООД вещото лице е
изготвило допълнително заключение, Вариант В, в което е установило
следното: в.л. посочва краткотрайни активи за 2022 година в размер на 3705
лева и краткосрочни задължения в размер на 2813 , поради което определя
коефициента за обща ликвидност към 31.12.2022 година в размер на 1,32 като
приема, че коефициента е в нормата, което показва, че дружеството може да
погасява задълженията си с всички краткотрайни активи. Към 31.12.2023
година коефициента е под нормата, което показва, че дружеството не може да
погасява задълженията си с всички краткотрайни активи. Коефициентът на
бърза ликвидност към 31.12.2022 година според вещото лице е в нормата,
което показва, че дружеството с краткотрайните си активи, с изключение на
материалните запаси може да покрие своите задължения. По отношение на
коефициента за незабавна ликвидност към 31.12.2022 година дружеството не
може да покрие краткосрочните си задължения с наличните си финансови
средства. По отношение на коефициентът на финансова автономност към
31.12.2022 година коефициента е в размер на 0,44, което е атестат за
възможност със собствения капитал дружеството да обезпечи разплащанията
към кредиторите, а към 31.12.2023 година е в невъзможност да обезпечи
разплащанията си към кредиторите. Коефициентът на задлъжнялост към
31.12.2022 година е в размер на 2,28 – предприятието не е в състояние да
уреди задълженията си с натрупания собствен капитал.
12
В постоянната непротиворечива съдебна практика /р. по т.дело №
219/2008 год. ВКС-ТК, р. по т.дело № 1493/1995 год. ВКС-V г.о., р. по т.дело
№ 169/2006 год. ВКС-ТК, І т.о., р. по т.дело № 443/2004 год. ВКС-ТК, І т.о., р.
по т.дело № 512/2004 год. ВКС-ТК, І т.о., р. по т.дело № 730/2004 год. ВКС-
ТК, І т.о., р. по т.дело № 756/2005 год. ВКС-ТК, І т.о. и др./ ВКС приема, че
установените законови презумпции по чл.608, ал.2 и ал.3 ТЗ разместват
доказателствената тежест при установяване изпадането на длъжника в
състояние на неплатежоспособност. В посочените решения е застъпено
становището, че в производството по чл.625 молителят-кредитор следва да
установи, че притежава непогасено изискуемо парично задължение по
търговска сделка, по което длъжникът не извършва плащане. В тежест на
длъжника - ответник по молбата е да докаже, че е изпълнил задължението или
че разполага с имущество достатъчно за покриване на задълженията му без
опасност за интересите на кредиторите. Длъжникът трябва чрез пълно
обратно доказване да обори установената от закона презумпция като
представи в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи
извод за временни затруднения за извършването на тези плащания или че
разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си.
Забавата на длъжника и спирането на плащанията винаги индикира
състояние на неплатежопособност. Тъй като по делото, след настъпването на
новите факти, при липса на други възражения и искове по чл.69 ТЗ кредитори
с приети вземания са „Юробанк България“ АД и НАП, съдът следва да зачете
установеното в заключението на вещото лице спиране на плащанията към тези
кредитори, като вещото лице е посочило, че спирането на плащанията към
„Юробанк България“ АД се е осъществило на дата 03.10.2022 година, а към
НАП на 06.10.2022 година.
При определяне на началната дата на неплатежоспособност, съдът
следва да изходи не само от спирането на плащането към конкретен кредитор,
а след извършен анализ на цялостното финансово-икономическо състояние на
дружеството и преценка за способността на предприятието да погаси
задълженията си посредством анализ на активите, чрез които едно действащо
предприятие поема плащанията и се установи моментът, в който
предприятието е в невъзможност да обслужва задълженията си, както чрез
финансовите си средства, така и с краткотрайните си активи.
13
За да определи началната дата, съдът намира следното: Анализът на
краткотрайните активи показва, че за отчетните периоди от 2019 година до
2022 година не се отчита съществена разлика в състава, структурата и в
балансовите стойности. Отразената през 31.12.2023 година значителна
промяна в размера на вземанията, по точно в размера на други вземания, чиято
стойност се увеличава 18 пъти спрямо предходните периоди, без на вещото
лице да са посочени от дружеството опис на активи и пасиви с данни за
вземания и задължения по кредитори, падежи, аналитични записи води до
извода, че при отчитане на показателите за 2023 година, при липса на
доказаност на съществуването на тези вземания, същите не следва да участват
при определяне на показателите. Същото се отнася и до задълженията, тъй
като е установено от вещото лице, че към 31.12.2023 година „други
задължения“ са увеличили драстично стойността си спрямо предходната
година и са достигнали 7002 х.лв. като е налице включване на задължение към
„А. П.“ ЕООД -5280 х.лв., което задължение, както се посочи по-горе не
следва да се приема, тъй като вземането е включено в списъка на неприетите
вземания и не е проведен иск по чл.694 ТЗ.
Установено е по делото, че неразпределената печалба е достигнала
нулеви стойности към 31.12.2022 година и към 31.12.2023 година. Стойността
на текущата печалба е била в относително нисък размер към 31.12.2019 година
и към 31.12.2020 година. Към 31.12.2021 година, към 31.12.2022 година и към
31.12.2023 година дружеството влошава годишните си финансови резултати
като отчита отрицателни величини със стойности съответно -299 х.лв.; -228
х.лв. и -856 х.лв.
При анализ на тези данни е видно, че дружеството е било в сравнително
добро състояние до 31.12.2020 година, когато е отчитало текуща печалба, като
към 31.12.2021 година започва да влошава финансовите си показатели и
състоянието се влошава през 2022 година.
Във вариант „В“ от допълнителното заключение вещото лице посочва,
че към 31.12.2022 година предприятието не е в състояние да уреди
задълженията си с натрупания собствен капитал и е изпаднало в зависимост от
кредиторите си, както и, че с оглед коефициента за незабавна ликвидност към
31.12.2022 година дружеството не може да покрие краткосрочните си
задължения с наличните си финансови средства, но коефициентът на бърза и
14
обща ликвидност са в норма, което показва, че към този момент – 03.10.2022
година, дружеството макар и спряло плащанията си към кредитора поради
липса на финансови средства все още може да обслужва задълженията си с
краткотрайните си активи. Анализът на двата коефициента е индикатор, че в
бъдеще предприятието няма да може да обслужва задълженията си поради
размера на дългосрочните си задължения.
Тъй като по делото е безспорно установено, че на 23.01.2023 година
длъжникът е получил поканата, с която кредитите са обявени за предсрочно
изискуеми/, то от този момент дългосрочните задължения се превръщат в
краткосрочни, съответно текущи задължения, които длъжникът следва да е в
състояние да посрещне на падежа и следва да бъдат включени в балансовите
показатели, които участват в коефициентите на ликвидност. Горното е изрично
посочено от вещото лице на стр.336 от заключението, в което той посочва, че
„Мелница Арчар“ ООД не е в състояние да изпълни изискуемите се парични
задължения към кредиторите, считано от 23.01.2023 година, когато „Юробанк
България“ АД е обявила за предсрочно изискуеми кредитите. Това е и датата,
която банката е посочила в молбата си и която съдът намира за начална дата на
неплатежоспособността, тъй като, считано от този момент, краткосрочните
задължения надвишават размера на краткотрайните активи, а коефициентът на
обща ликвидност се явява основен показател за състоянието на
неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от
краткотрайните активи, участващи при формирането му.
Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции решението
на първоинстанционния съд, в частта, с която е определена началната дата на
неплатежоспособността на дружеството следва да бъде отменено, а вместо
него постановено друго, с което началната дата се определи на 23.01.2023
година.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №737/22.05.2024 година, постановено по т.д./н/
№156 година по описа за 2024 година на Софийски градски съд, ТО, VI-2, В
15
ЧАСТТА, с която е определена начална дата на неплатежоспособността на
„Мелница Арчар“ ООД - 03.10.2022 година, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността на „Мелница
Арчар“ ООД – 23.01.2023 година.
ОСЪЖДА „Мелница Арчар“ ООД да заплати на „Юробанк България“
АД сумата от 125 /сто двадесет и пет/ лева, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 14-
дневен срок от вписването му в търговския регистър, при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 ГПК.
Препис от решението да се изпрати на АВ за вписване в търговския
регистър.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16