О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260045
гр.
Перник, 27.07.2020 г.
Окръжен
съд Перник, Гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и седми юли 2020
г., IIІ-ти въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров
Роман Николов
като разгледа
докладваното от съдия Николов в.ч.гр.д. № 00321 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 274 – чл. 278, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по
частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Разпореждане № 4511 от 10.02.2020 г.
постановено по ч.гр. д. № 790 по описа на РС Перник за 2020 г., в частта
за отхвърляне заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу В.Д.С. за сумите 56.32 лв., представляваща сума за допълнителни услуги за
периода от 19.12.2018 г. до 19.07.2019 г. и 23.13 лв. – представляваща лихва за забава върху
тази главница за периода от 19.12.2018 г. до датата на подаване на заявлението
– 06.02.2020 г.
В жалбата са развити подробни съображения във връзка с
направените оплаквания, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Обосновава се противоречие на изводите
на първоинстанционният съд с разпоредбата на чл. 10, ал.2 от ЗПК. Според сочената
разпоредба кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и
да е плащане, включително лихви, такси и комисионни или други разходи, свързани
с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за
потребителски кредит. В тази връзка се сочи, че според т. 3.1. от сключения
между страните договор за допълнителни услуги, допълнителните услуги по същия
се предоставят единствено като допълнение към подписания договор за заем и след
изрично заявено съгласие от страна на клиента, като те не са задължителна
предпоставка за сключване на договора за заем. Обосновава се връзка между двата
договора, изразяваща се в това, че договорът за допълнителни услуги не може да
се сключи самостоятелно и предоставянето на тези услуги е свързано с
изпълнението на задълженията на страните по договора за заем. Именно посредством
наличието на тази зависимост се осигурява спазването на изискването на чл. 10,
ал. 2 от ЗПК. Видът и действието, за което се събират таксите за предоставяне
на допълнителни услуги са изчерпателно посочени в договора за допълнителни
услуги, поради което необоснован според жалбоподателя се явява изводът на съда,
че клаузата за вземането на допълнителни услуги противоречи на разпоредбата на
чл. 10а, ал.4 от ЗПК. Иска се отмяна на
разпореждането в обжалваната част и да се издаде заповед за изпълнение в цялост за претендираните със заявлението суми. Претендират се
също сторените в производството разноски.
В съответствие с чл. 413, ал. 2 от ГПК не е осъществявана от
районния съд процедура по връчване на препис от частната жалба.
Пернишкият
окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
жалбоподателя, както и служебно всички
правно релевантни факти, съгласно ТР № 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:
Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване против
подлежащ на обжалване акт, е допустима и следва да се разгледа по
същество.
Ч.гр.
д. № 790/2020 г. на ПРС е образувано по заявление от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД за издаване заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу В.Д.С. за вземания за главница,
договорна лихва, законна лихва, произтичащи от договор за заем CrediHome+ № ***, сключен между длъжника и предишния кредитор – цедент, както и за сумите, дължими по Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome+ № *** – 56.32 лв., представляваща сума за допълнителни
услуги за периода от 19.12.2018 г. до 19.07.2019 г. и 23.13 лв. – представляваща лихва за забава върху
тази главница за периода от 19.12.2018 г. до датата на подаване на заявлението
– 06.02.2020г. В т. 12 на заявлението се посочва, че въз основа на Приложение № 1 от *** г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от ***г., сключен
между заявителя и „Микро Кредит“ АД, „Агенция за събиране на вземания“ ООД (с
правоприемник „Агенция за събиране на вземания“ АД (понастоящем ЕАД) е придобила
вземанията на цедента срещу В.Д.С., произтичащи от договор за заем CrediHome+ № *** и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome + № *** и двата от *** г., заедно
със всички привилегии, обезпечение и лихви, за което прехвърлянето е уведомен
надлежно длъжникът. По силата на сключения на *** г. договор за
заем CrediHome+ № *** дружеството е предоставило заем в размер на 800,00 лв., като
заемодателят се задължил да върне в сроковете и условията, посочени в договора
и Общите условия сума в общ размер на 940, 20 лв., представляваща чистата
стойност на заема, ведно с договорната лихва по него, на 12 равни месечни
погасителни вноски. Въз основа на попълнен и подписан от заемополучателя
формуляр – искане за допълнителни услуги цедентът и В.Д.С. сключили договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome+ № ***, съгласно който „Микро Кредит“ АД се задължил да предостави на
заемополучателя пакет допълнителни услуги, описани подробно в Приложение 1 към
договора. Съгласно сключения договор, при подписването му клиентът дължи
заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 84, 48 лв., като
му е предоставена възможност да я заплати на 12 бр. месечни вноски, всяка в
размер на 7,04 лв., при първа погасителна вноска, платима на 19.08.2018 г. С посочения договор на потребителя се предоставя пакет
допълнителни услуги „Комфорт“, включващ следните услуги: 1. Посещение вкъщи или на удобно място за
събиране на вноска; 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за
сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“АД; 3. Безплатно внасяне на вноска директно в офис на
„Микро Кредит“АД; 4. Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 5. Без
наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни.
Заявлението по чл. 410 от ГПК е отхвърлено от РС в обжалваната част, като е прието, че претендираната
сума за допълнителни услуги по същество представлява такса за услуги, свързани
с усвояване и управление на кредита, за които кредиторът не може да събира
суми, съгласно чл. 10а, ал.2 ЗПК. Разяснено е, че в разпоредбата на чл. 10а от ЗПК
е уредена възможността кредиторът да въвежда такси извън стойността на договорения
размер на заема, които са свързани с договора за потребителски кредит, но
процесната такса е начислена в противоречие с чл. 10а, ал.2 ЗПК, тъй като
осигурява изпълнението на задължението по договора, както и усвояването на
кредита.
При въззивния контрол за
правилност на обжалваното разпореждане, настоящият състав съобразява следното:
Предвид систематичното място и съдържанието, точният смисъл на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК е напълно ясен и обосновава, че освен за формалната редовност, заповедният съд е длъжен и без да е налице
възражение по чл. 414 ГПК от длъжника да извърши
служебно и проверка дали предявеното със заявлението вземане не противоречи
на закона и/или добрите нрави, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК (обн. ДВ, бр. 100/2019 г.) – и дали не се основава на неравноправна
клауза или е налице обоснована вероятност за това.
При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя-физическо
лице по своята правна
характеристика отговаря на договор за потребителски кредит, при което освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството
на кредитополучателя на „потребител“ приложимите норми са и тези на Закона за защита на
потребителите – съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 – 148 ЗЗП, като чл. 146, ал. 1 ЗЗП прогласява
неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с
императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо
отношение страна.
Настоящият състав намира, че клаузата за заплащане на възнаграждение за
закупен допълнителен пакет услуги противоречи на чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК,
което обосновава извод за нейната
нищожност.
Съгласно
чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което
ще се събират таксите следва да бъдат точно и ясно определени в договора. В т. 12 на заявлението твърдените разходи са посочени общо като не става ясно как точно е определен размерът на
това задължение. Възнаграждението се претендира за различни услуги, без да е
формирана цена за всяка една от тях. В противоречие на императивното изискване
на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК се претендира общо възнаграждение за множество услуги, което
освен това е уговорено да се заплаща предварително. Подобна уговорка за
заплащане на възнаграждение за услуга, от която кредитополучателят би могъл и
да не се възползва по време на действието на договора за кредит, противоречи на
принципа на добросъвестност и справедливост при договарянето, който изисква
потребителят да заплаща такса за реално ползване на дадена услуга, а не за
хипотетично ползване на такава. Дори и да се приеме, че става дума за услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, то са такива по управление на
кредита. Поради това претендирането им от потребителя противоречи и на
забраната на чл. 10а, ал.
2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисионни за действия за управление на кредита. Недължимостта на
главницата обуславя и недължимост на акцесорното вземане за лихва.
С оглед на всичко изложено, с разпореждането в обжалваната част районният
съд е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на
въззивния съд и следва да бъде потвърдено. Частната жалба е неоснователна.
При този изход на спора на жалбоподателя не се следват разноски.
Предвид изложеното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 4511 от
10.02.2020 г. постановено по ч.гр. д. № 790 по описа на РС Перник за 2020 г., в
обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване, съгласно т. 8 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.