Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 18.06.2020
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Десислава Йорданова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 3820 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 23.11.2018
г. по гр.дело № 86458/17 г., СРС, І ГО, 32
с-в е признал за установено, че М.Г.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, Аб.
111508 дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. 65225/2017г. по описа на СРС, 32 състав, а именно: 910,51лв. (873,30лв.- главница за топлинна енергия; 37,21 лв. - главница
за дялово разпределение) - неплатена главница по договор за доставка на
топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София, ул.“*******,
Аб. 111508 през периода
м.5.2014г.-м.4.2015г., ведно със законна лихва за периода от 15.9.2017 г. до
изплащане на вземането, като е отхвърлил
иска за сумата над 910,51лв. до
предявения размер от 1670,96 лв., както и за периода м.5.2013г.-м.4.2014г. Признал за установено, че М.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***, Аб. 111508 дължи
на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 65225/2017г. по
описа на СРС, 32 състав, а именно: 201,14лв.
(191,23лв. - обезщетение за забава върху сумата за главница за
топлинна енергия и 9,91 лв. - обезщетение за забава върху
сумата за главница за дялово разпределение.)- обезщетение за забава за периода 01.01.2015г.-12.9.2017г.,
като е отхвърлил иска за сумата над 201,14лв. до
предявения размер от 443,01 лв., както и за периода
15.9.2014 г. до 31.12.2014г. Осъдил е М.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***, Аб. 111508
да плати на ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, сумата 360,23лв. разноски, съразмерно с уважената част
от исковете. Осъдил е „Т.С.” ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление *** да плати на М.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***, Аб. 111508 сумата
от 297,86 лв. разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Изпълнителния директор С.Ч., чрез
процесуалния представител юрисконсулт Р.С.в частта, в която е отхвърлен иска за сумата над 910,51лв. до предявения размер от
1670,96 лв., както и за периода м.5.2013г.-м.4.2014г., в която е отхвърлен иска
за сумата над 201,14лв. до
предявения размер от 443,01 лв., както и за периода
15.9.2014 г. до 31.12.2014г. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че възражението на ответника за
погасяване на част от предявените искове по давност е основателно. Съдът
неправилно е приел, че общата фактура за отоплителен сезон от 01.05.2013 г. до
30.04.2014 г. е погасена по давност. Тази обща фактура е публикувана на
15.08.2014 г. в интернет страницата на дружеството, във връзка с издадени
констативни протоколи на основание чл.593 от ГПК на съответните дати, откъдето
според въззивника следва извода, че падежът на същата настъпва на 15.09.2014 г.
Съгласно уговореното в чл.33, ал.2 от ОУ от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г.,
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителни
сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
месечните фактури и една обща фактура за потребено количество топлинна енергия
за отчетния период. Клиентите не заплащат обезщетение за забава, съгласно
чл.33, ал. 4 от ОУ до изравняване на отчетния период. Едва след това се
начислява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
общата фактура. Ето защо в конкретния случай, задълженията за общата фактура от м.08.2014г. стават
изискуеми едва м.09.2014г., като от този момент следва да тече давностния срок. На 15.09.2017 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на ЗИ, като
съдът е отчел факта, че с това се прекъсва давността, но неправилно е
постановил, че задълженията по общата фактура от 31.07.2014 г. са погасени по
давност. Сочи се още, че във връзка с удостоверяването на публикуването на
интернет страницата на дружеството на дължимите суми за ТЕ са били съставени
констативни протоколи на основание чл.593 от ГПК на съответните дати на
публикуването, но в нито един етап на първоинстанционното производство не е
било указано на ищеца да ги представи като доказателство.
Ето защо счита, че към датата на депозиране на заявлението за издаване на ЗИ сумите не са погасени по давност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното в обжалваната част и да бъдат уважени изцяло предявените искове.
Въззиваемата
страна М.Г.К., ЕГН **********, е починала в хода на производството, като в
закрито заседание от 04.10.2019 г. и на основание чл.227 ГПК на нейно място са
конституирани нейните наследници В.Т.Т., ЕГН ********** и С.Т.Т., ЕГН **********,
които оспорват въззивната жалба.
Третото лице помагач не е взело
становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу М.Г.К., ЕГН **********.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение, като не е заплатил
и дължимата такса за дялово разпределение. Твърди се, че ответницата е изпаднала
в забава.
В срока за отговор по реда на чл.131 ГПК ответницата е оспорила предявените искове с
възражението за изтекла погасителна давност за част от процесния период. Оспорила
е и наличието на облигационна връзка
и количеството доставяна ТЕ и нейната стойност.
Предвид депозираните по делото писмени доказателства, СГС също приема, че ответницата
е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в редакцията
след изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г., а към настоящия момент нейните
наследници по закон В.Т.Т., ЕГН **********
и С.Т.Т., ЕГН **********, като исковият период обхваща
времето от м.05.2013 г. до м.04.2015г.
Действащата през процесния период нормативна уредба - чл.155, ал.1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10
равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3.
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация
и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна
енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба №16-334 от 06.04.2007
г. за топлоснабдяването.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на
консумираната ТЕ представлява задължение за периодично плащане по смисъла на
чл.111 б“в“ ЗЗД, в който и смисъл са задължителните указания, дадени с ТР № 3
от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, поради
което вземанията на „Т.С.“ ЕАД се погасяват
с изтичане на 3-годишния давностен срок. Той започва да тече от деня, в който
всяко месечно вземане е станало изискуемо-чл.114, ал.1 ЗЗД. Тези задължения са
срочни като по силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на настъпване на изискуемостта, т.е. от деня на падежа /тъй като срокът
е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Законосъобразно съдът е определил размера на главницата.
Що се отнася до иска по чл.86 ЗЗД, законната лихва за забава, обхващаща
периода от 15.09.2014 г. до 12.09.2017 г., за сумата от 433,10 лв., то
настоящата инстанция намира, че искът е следвало да бъде отхвърлен изцяло, а не
само за сумата над 201,14 лв. до
предявения размер от 443,01
лв., както и за периода 15.9.2014 г. до
31.12.2014г. Предвид обстоятелството, че решението е обжалвано
само в отхвърлителната част от „Т.С.“ ЕАД, а липсва жалба от другата страна, то
съдът не може да се произнася в необжалваната част, като и не може да бъде
влошавано положението на обжалващия. Не
се дължат суми за законната лихва, поради следното:
Съгласно общите условия, приложими за процесния период, а именно чл.33,
ал.1 от ОУ-02/03.02.2014г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, като съгласно чл.33,
ал.4, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2 - т.е.
фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки, която следва да бъде заплатена в 30-
дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата. Ищецът не е
ангажирал доказателства за датата на публикуване на сметките на процесните
задължения на интернет страницата на „Т.С.“ ЕАД, поради което следва да се
приеме, че длъжникът не е изпаднал в забава за процесния период, за който се
претендира обезщетение.
Тъй като в хода на въззивното производство ответницата М.Г.К. е починала и на основание чл.227 ГПК на нейно място са
конституирани нейните наследници по закон В.Т.Т., ЕГН ********** и С.Т.Т., ЕГН **********,
то те дължат посочените в решението на СРС суми в размер по 1/2 всеки от тях.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 23.11.2018 г. по гр.дело № 86458/2017
г. на СРС, І ГО, 32 с-в, но по отношение на наследниците на починалата в хода
на производството М.Г.К., а именно В.Т.Т., ЕГН ********** и С.Т.Т., ЕГН **********.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД- „Т.“ ООД.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.