Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24.09.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и
четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: МАРИЯ ИЛИЕВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 8624 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 71325 от 21.03.2019 год., постановено
по гр.дело № 82096/2017 г. на СРС, ІІ ГО, 56 състав, е осъдено ЗАД “ОЗК З.“-АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, по иск с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ сумата от 7000 лв., представляваща подлежаща на обезщетяване по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на настъпилото на 21.04.2016 г. в
гр.Басараби, Румъния, ПТП, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда- 21.11.2017 г. до
окончателното плащане, като е отхвърлен иска по чл.432, ал.1 КЗ за разликата до пълния предявен размер от
20000 лв. С решението на съда е осъдено ЗАД “ОЗК З.“-АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.В.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, по иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сума в
размер на 733,11 лв., представляваща компенсаторна лихва за периода от
09.11.2016 г. до 20.11.2017 г., начислена върху главницата от 7000 лв., като е
отхвърлен иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от
3223,10 лв. и за периода от 21.04.2016 г. до 08.11.2016 г. С решението на съда
е осъдено ЗАД “ОЗК З.“-АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на Д.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 397,15 лв., представляваща разноски по
делото. С решението на съда е осъден Д.В.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на ЗАД “ОЗК З.“-АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 195,50 лв.,
представляваща разноски по делото.
Срещу
решението на СРС, 56 с-в е постъпила въззивна жалба от ответника
ЗАД “ОЗК -З.“-АД, гр.София, подадена чрез юрк.Р.И., с искане същото да бъде отменено, в частта в
която е уважен предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за
разликата над 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди до размер на сумата от 7000 лв., както и в частта, с която е уважен
предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата над 209,44
лв. до размер на сумата от 733,11 лв. В жалбата се излагат доводи, че решението в обжалваната
част е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение
на материалноправни разпоредби на закона. Твърди се, че присъденото с обжалваното решение,
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди е в завишен размер, с
оглед претърпените от ищеща неимуществени вреди. Претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна-
ищец Д.В.В., чрез пълномощника
си адв.Ц.И., оспорва жалбата, по съображения подробно
изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли
жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение –потвърдено в обжалваната от ответника част, като правилно и законосъобразно.
Срещу решението на СРС, 56 с-в е постъпила въззивна жалба и от ищеца Д.В.В.,
подадена чрез пълномощника адв.Ц.И., с искане същото да бъде отменено, в частта в която е
отхвърлен предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за разликата над
7000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди до
пълния предявен размер от 20000 лв., както и в частта, с която е отхвърлен
предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата над 733,11
лв. до пълния предявен размер от 3223,10 лв. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на закона, досежно
размера на претендираното обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
Въззиваемата
страна- ответник ЗАД
“ОЗК -З.“-АД, гр.София, чрез юрк.Т.Т.оспорва жалбата, като неоснователна. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивните жалби са
подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и са допустими.
Разгледани по същество въззивните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Софийски градски съд, като
обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на
чл.266
от ГПК, които да
променят така приетата за установена
от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен
акт не следва
да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са
преценени релевантните за спора факти
и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението е и правилно,
като на основание чл.272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за
основателност на предявения от ищеца Д.В.В. срещу
ответника Застрахователно акционерно дружество“ОЗК-З.“-АД, гр.София, иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в частта в която същия е уважен за сумата от 7000 лв.,
ведно със законна лихва за забава, считано от 21.11.2017 год. до окончателното
изплащане на сумата, както и за основателност на предявения иск с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва, в частта в която същия е уважен за сумата от 733,11 лв., за
периода от 09.11.2016 г. до 20.11.2017 г.
и за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ, в частта в която е отхвърлен за
разликата над 7000 лв. до пълния предявен размер от 20000 лв., както и за
неоснователност на предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, в
частта в която е отхвърлен за разликата над 733,11 лв. до пълния предявен
размер от 3223,10 лв. и за периода от 21.04.2016 г. до 08.11.2016 г.
При
правилно разпределена доказателствена тежест
съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в
нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал
решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност, в обжалваната част. Настоящата въззивна
инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното
решение решаващи изводи от фактическа и правна страна за наличие на
предпоставките на чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за ангажиране на
отговорността на ответника и за размера на дължимото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, както и на размера на обезщетението за забава, като на
основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации /чл.272 ГПК/. Изводите
на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото
доказателства. Доводите в жалбите са изцяло неоснователни. Във връзка с
изложените във въззивните жалби доводи, следва да се
добави и следното:
В настоящия
случай не се спори, а това
се установява и от събраните доказателства,
че са налице
всички предпоставки по чл.432, ал.1 от
Кодекса за З.то /КЗ/ за ангажиране на отговорността на ответника, като застраховател на деликвента по
"Гражданска отговорност"
за причинените на ищеца неимуществени вреди от ПТП, станало
на 21.04.2016 г. в гр.Басараби, Румъния. Спорният
въпрос по
делото е относно размера на дължимото обезщетение
на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди- болки и страдания. Съобразно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въпросът за наличието на законовите предпоставки
за ангажиране отговорността на ответното дружество като застраховател по риска
„Гражданска отговорност” на виновния за ПТП водач не може да бъде пререшаван от
въззивния съд.
Във връзка
с доводите в жалбите относно
конкретно определения размер на претърпените
от ищеца неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Критериите за определяне на
размера им са видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността
и продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е
от значение за номиналния размер на обезщетението – така т. ІІ от ППВС №
4/23.12.1968 г. Понятието,,
справедливост " по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да
се имат предвид
от съда при
определяне на размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му и обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, загрозявания и др. /в този смисъл ППВС 4/1968 г./. При определянето му съдът следва
да отчете характера и вида на претърпените болки и страдания, техният интензитет и продължителност, всички други особености и обстоятелства по случая.
В случая, видно от
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно- медицинска експертиза
прието, като неоспорено от страните по делото, което съдът кредитира изцяло,
като компетентно и обективно изготвено, се установява, че в резултат на
настъпилото пътно-транспортно произшествие/ПТП/ на 21.04.2016 г. при ищеца са
установени травматични увреждания, които в съвкупност са с характер да
реализират критериите на медико- биологичния признак- временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. От заключението на вещото лице се установява, че
от приложената медицинска документация на ищеца Д.В.В.
непосредствено след настъпилото ПТП, при преглед на 21.04.2016 г. е установено
и описано следното: контузия на главата с разкъсно- контузна рана в лявата половина на челото, с форма на прав
ъгъл и размери 5/5 см., която е зашита; контузия на
лицето с периорбитален хематом в ляво; данни за
контузия на гърдите без да са описани морфологични признаци на увреждане, а са
регистрирани субективни оплаквания от болки; поставена е и диагноза- сътресение
на главен мозък. Според вещото лице подобни увреждания можело да се причинят в
условията на процесното ПТП на ищеца, като водач,
след удар отзад на МПС, което е шофирал. Установява се, че от подобни на
описаните при пострадалия мекотъканните увреждания на
главата и тялото са налице болки и страдания, които постепенно отшумяват до
пълното им изчезване за около 2-3 седмици. От раната на челото е останал белег,
който е за цял живот. От друга страна, по отношение на преживяното мозъчно
сътресение при пострадалия, не можело да се приеме, че същото е съпроводено с
изпадане в пълно безсъзнание. При леките степени на сътресение/ както в
конкретния случай/ при пострадалите се отбелязвали паметови
нарушения, антиградна и ретроградна амнезия, но това
обаче не било еквивалент на пълна загуба на съзнание.Установява се също така,
че след мозъчно сътресение болните се оплакват от продължително главоболие,
като възможно било и повръщане. При спазване на необходимия режим и постстационарно лечение обикновено оплакванията персистират до около
20-25 дни след инцидента. При пострадалия били издавани болнични листове с
поставена диагноза- мозъчно сътресение до 03.07.2016 г., включително.
Установява се, че травмите поотделно и заедно, както и изживяването на
стресиращата ситуация около причиняването им се е отразило неблагоприятно на
физическото и психическото състояние на пострадалия ищец.
С оглед
така установеното от заключението на СМЕ и от кореспондиращите му свидетелски
показания,
и съобразно посочените по -горе критерии, въззивният
съд намира, че съответно на справедливостта би било обезщетение за
неимуществени вреди в общ размер на сумата от 7000 лв. Т.е. основателна е предявената
от ищеца искова претенция по чл.432, ал.1 от КЗ до размер на сумата от 7000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от ПТП,
станало на 21.04.2016 г. в гр.Басараби, Румъния. При
определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди настоящата въззивна инстанция взе предвид: характера и тежестта на
увреждането на здравето на ищеца, изхождайки от характера на получените
травматични увреждания, периодът на лечение на причинените контузии и
настъпилите от тях последици за здравето на ищеца, продължителността на
понесените във връзка с уврежданията болки и интензивността им, начинът на
причиняване на телесните увреждания и стреса, възрастта на пострадалия, както и
обстоятелството, че травмите поотделно и
заедно в тяхната съвкупност, както и изживяването на стресиращата ситуация
около причиняването им се е отразило неблагоприятно на физическото и
психическото състояние на пострадалия ищец.
На следващо място общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитието на обществото е обусловено и от
съществуващата икономическа конюнктура в страната към релевантния за спора
момент. За да бъдат отчетени реалните икономически условия, имащи значение за
приложението на чл.52 от ЗЗД, следва да бъдат взети предвид и обсъдени и
лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка „ Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, от която произтича отговорността на ответника-
застраховател. Като паричен еквивалент на претърпените болки и страдания
справедливите обезщетения за неимуществени вреди изискват съобразяване на
конкретните икономически условия, чийто обективен белег са и лимитите на З.
макар да нямат самостоятелно значение по отношение на критерия за справедливост
/в този смисъл- Решение № 31/25 март 2014 г. по т.дело № 1203/2013 г. на ІІ
т.о. на ВКС, Решение № 217 от 20.12.2017 г. по т.дело № 990/2017г. на ІІ т.о.
на ВКС, Решение № 15 от 12.02.2018 г. по т.дело № 1423/2017 г. на ІІ т.о. на
ВКС и др./.
Посочените факти, които в съвкупността си
формират съдържанието на понятието „справедливост”, мотивират настоящия въззивен състав да приеме за неоснователни изложените във въззивната жалба на
ответника оплаквания, че размерът на обезщетението за неимуществените вреди,
претърпени от ищеца, в резултат на ПТП, станало на 21.04.2016 г. в гр.Басараби, Румъния, е определен от първоинстанционния
съд в нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, че същия е завишен и не
удовлетворява залегналото в закона изискване за справедливост. Неоснователни са
и основните изложени доводи във въззивната жалба на
ищеца, че размерът на обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от ищеца,
в резултат на ПТП, станало на 21.04.2016 г. в гр.Басараби,
Румъния, е определен от първоинстанционния съд в
нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, и не удовлетворява залегналото в закона
изискване за справедливост. Спазвайки задължителните указания в ППВС № 4/1968
г., съдът приема, че обезщетение за неимуществени вреди от 7000 лв./ седем
хиляди лева/ е съответно на справедливостта, същото не е завишено не само от гледна точка на
действителния обем на вредите претърпени от ищеца, а и с оглед съществувалата
към момента на увреждането /21.04.2016 г./ обществено - икономическа обстановка
в страната. Динамично променящата се икономическа конюнктура намира отражение в
непрекъснато нарастващите лимити на застрахователно покритие по задължителната
отговорност „Гражданска отговорност” на автомобилистите, от която произтича
отговорността на ответника - застраховател. От друга страна лимитите не са
самостоятелен критерий при прилагането на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, но следва да бъдат отчетени при формиране на размера на следващото се
обезщетение за неимуществени вреди. Определянето на по-голяма от процесната сума от 7000 лв./ седем хиляди лева/, като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, предвид
характера на увреждането, което не е довело до
трайно влошаване на здравословното състояние на ищеца и периода на
възстановяването му, би довело до
несъответстващо на изискванията на справедливостта имуществено разместване. В тази връзка, първоинстанционният съд, след като е достигнал
до същия правен извод и е уважил предявения иск с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ до размер на сумата от 7000 лв., и е отхвърлил същия за разликата
над 7000 лв. до размер на сумата от 20000 лв. е постановил
законосъобразен съдебен акт, който следва
да бъде потвърден.
На
следващо място основателен и доказан се явява
и предявения от ищеца срещу ответника иск
по чл.86, ал.1
от ЗЗД до размер на сумата от 733,11 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода 09.11.2016 г.- 20.11.2017 г, и неоснователен е същия в частта, с която е
отхвърлен за разликата над 733,11 лв. до
пълния предявен размер от 3223,10 лв., като в тази
част липсват конкретни доводи в жалбите, поради което и предвид разпоредбата на чл.272 от ГПК решението
и в тази част следва да бъде
потвърдено.
С
оглед на изложеното и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивните жалби следва да бъдат оставени без уважение,
като неоснователни, а обжалваното с тях решение, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По отношение
на разноските за въззивното производство.
С оглед
изхода на спора, нито на въззивника- ищец, нито на въззивника – ответник се следват разноски за настоящата въззивна инстанция.
Така мотивиран
Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 71325 от
21.03.2019 год., постановено по гр.дело № 82096/2017 г. на СРС, ІІ Г.О., 56 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.