Р Е Ш Е Н И Е
№ 30.12.2020г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД VI
ГРАЖДАНСКИ
състав
На
30 ноември 2020 г.
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело №
2996, по описа за 2020 година.
Производството е образувано по предявени
искове с правно осн. чл. 405, ал.1 от КЗ и чл. 409 от КЗ.
Ищецът А.Х. Ш.,
чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че е застраховано лице при
ответното дружество със застрахователна полица по застраховка „Каско” на МПС №
00500100281479, със срок на действие от 00:00 часа на 29.11.2018 г. до 24:00
часа на 28.11.2019 г.На 07.11.2019 г. около 21.30 часа паркирал собствения си
лек автомобил марка” Ланд Роувър”, модел „Рейндж Роувър” , с рег.№ СТ 5535 ВТ,
пред дома си в гр. Стара Загора на ул. Васил Левски 2, и се прибрал в
апартамента си. На следващия ден - 08.11.2019г. около 10,00 часа, слизайки при
автомобила си установил, че целият автомобил е надраскан с остър предмет, а
боята на тавана, предния капак и калниците на автомобила била изтъркана и
свалена. Незабавно подал сигнал до органите на полицията. На мястото
пристигнала оперативно - следствена група от Второ РУ на МВР Стара Загора,
която извършила оглед на местопроизшествието, за онагледяването на който бил
изготвен албум с цветни фотоснимки. По повод случилото се и подадения от него
сигнал било образувано досъдебно производство № 8245 зм 954/2019 г., по описа
Второ РУ на МВР Стара Загора, и преписка № 4610/2019 г., по описа на РП Стара
Загора. С Постановление от 02.01.2020 г. на наблюдаващия прокурор при РП Стара
Загора, наказателното производство било спряно поради неразкриване на
извършителя на деянието.Веднага след като органите на полицията приключили
огледа на пострадалия автомобил уведомил служители при ответника и предявил
претенция за щета. Последната била заведена под № ********** от 08.11.2019 г.
Още при предявяване на щетата изрично посочил пред застрахователното дружество,
че желае застрахования автомобил да се отремонтира в доверен сервиз на
застрахователя. До средата на месец януари 2020 г. не получил никакво решение
по предявената от него претенция - нито някаква парична сума, нито писмо или
друг документ за определено обезщетение. Тъй като по това време бил в чужбина
помолил синът си да провери има ли някакво развитие по предявената от него
претенция в офис на ответника. В офиса на застрахователното дружество на сина
на ищеца било показано възлагателно писмо до автосервиз „СТАР МОТОРС”, с което
за автомобила била определена стойност на ремонта в размер на 1200 лв. и
изрично било отразено, че ремонта следва да се извърши без боядисване на таван,
преден капак и преден десен калник.
По този повод на
20.01.2020 г. упълномощен от ищеца адвокат изпратил молба до ответника, с която
го моли да уточни по какви причини отказва да разпореди извършването на ремонт
на посочените във възлагателното писмо части. До момента обаче не бил даден
отговор по поставеният от адвоката на ищеца въпрос, нито преведена сума на
ищеца по посочена от него банкова сметка, *** във връзка със заявената от него
претенция.
Към момента ищецът
не е отремонтирал застрахования автомобил и същият все още е във вида, в който
го е открил на 07.11.2019 г. При проверка в оторизиран сервиз от „Ита сервиз”
са му отговорили, че следва да се извърши цялостно боядисване на автомобила,
което ще струва 2800 лв., с ДДС. Ищецът проверил в още няколко сервиза каква ще
е цената за боядисване на собственото му МПС като най-ниската предложена била в
размер на 2400 лв., с ДДС.
Според ищеца
разходите за ремонт на автомобила възлизат на стойност 2400,00 лв. Претендира
същата сума да му платена от ответника. Счита, че съгл. чл.409 от КЗ, застрахователят му дължи и
лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение.
Ищецът моли, съдът
да постанови съдебен акт, с който да осъди ответника “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС” АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."Христофор
Колумб” № 43, ЕИК ********* да му заплати сумата от 2400 лв., представляваща
дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна полица по застраховка „Каско”
на МПС № 00500100281479 за имуществени вреди, за които при ответника е
образувана щета № ********** от 08.11.2019 г., ведно със законна лихва върху
сумата от 2400 лв. от 08.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира за на
правените по делото разноски.
Ответникът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД гр. София, чрез пълномощника си, е
депозирало в законоопределения срок писмен отговор на исковата молба. Счита
предявените искове за допустими, но неоснователни. Не оспорва наличието на
сключен с ищеца застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС” по
застрахователна полица № 00500100281479. Сочи, че Договорът е сключен при
действието на Общите условия от 26.03.18г. и същите са приети от ищеца със
сключването му. Оспорва твърденията за настъпило застрахователно събитие на
07.11.19г. по описания в исковата молба механизъм. Оспорва причинната връзка
между твърдяното събитие и претендираните увреждания. Не оспорва твърденията,
че предявената от ищеца претенция е заведена в ответното дружество като щета№
********** от 08.11.2019г.
Оспорва размера на
предявените искове. Счита претендираният
размер на застрахователното обезщетение за прекомерен, като не отговаря на
действително претърпените вреди.
В случай, че се установи
настъпване на твърдяното в исковата молба събитие, оспорва, че ответното
дружество дължи застрахователно обезщетение в претендирания размер. Съгласно
чл. 10, ал. 3 във вр. с чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия по застраховка
„Каско на МПС”, застрахователят покрива до 2 събития, настъпили докато
застрахованото МПС е паркирано и в този случай отговорността е до 10% от
застрахователната сума, но не повече от 3000 лева. Застрахователната сума по
договора е 12000 лева, поради което и отговорността на застрахователя за събитието
е ограничена до 1200 лева.
С оглед неоснователността на
главния иск оспорва като неоснователен и акцесорния за лихв.
С оглед
депозирания писмен отговор от ответника, пълномощника на ищеца прави възражение
по смисъла на чл.143, ал. 2, т. 3 и т. 13 от ЗЗП за неравноправна клауза на
чл.10 ал. 3, вр. чл. 10 ал. 2, т. 2 от ОУ.
В съдебно заседание ищецът се представлява от
упълномощения си представител, който поддържа предявения иск и моли да бъде
уважен. Ответникът не изпраща представител.Депозирал е молба, с която взема
становище за неоснователност на иска.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от
представената по делото застрахователна полица № 00500100281479/28.11.2018 г.,
между страните е бил сключен договор за автомобилна застраховка
"Каско" по отношение на собствен на ищеца лек автомобил марка
"Ланд роувър", модел "Рейндж Роувър", с рег. № СТ 5535 ВТ,
с период на действие на договора 29.11.2018 г. – 28.11.2019 г., като страните
не спорят относно валидността на застрахователния договор, както и че
автомобилът е собственост на ищеца. Застрахованото имущество е на стойност
12 000 лв.
Видно от
Постановление за спиране на наказателно производство от 02.01.2010г. на РП гр.
Стара Загора, на 08.11.2019г. на собствения на ищеца лек автомобил били
причинени повреди, чрез надраскване с остър предмет на врати, преден капак,
заден капак, калници, за което е било образувано досъдебно производство № 8245
зм 954/2019г., по описа на Второ РУ на МВР Стара Загора, което поради неразкриване на извършителя е
спряно.
По
заявено от ищеца пред застрахователя уведомление за щета, е била образувана
преписка № **********/08.11.2019г. Видно от материалите към преписката, с
Декларация от 08.11.2019г. ищецът е посочил, че рано сутринта на 08.11.2019г. е
констатирал, че лекият му автомобил е залят с течност, като са били надраскани
предна броня, преден капак, преден ляв калник, предна лява врата, задна лява
врата, задна броня, заден ляв калник, дясна страна и таван. Същите увреждания
са посочени и в попълнена бланка за застрахователя, на която с „х“ са отразени
уврежданията. С уведомително писмо застрахователното дружество е поискало от ищеца
да предостави документи за установяване на основанието и размера на предявената
претенция.
Ищецът
представя молба от 20.01.2020г., адресирана до ответника, с която моли
ответникът да посочи конкретно основание, послужило за разпореждането на застрахователя
с възлагателно писмо до автосервиз „Стар Моторс“ да не се извършва
възстановяване на щетите по автомобила – по тавана, предния капак и предния
десен калник.
Ответникът
не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Каско“ на собствения на ищеца лек автомобил, действаща към момента на
настъпилото застрахователно събитие. Оспорва сочения от ищеца механизъм за
причинените увреждания, както и размера на вредите.
По
делото е изготвена съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е
дало заключение, че при огледа на автомобила се установява надраскване на боята
на преден капак и нарушения по лаковото покритие на тавана в предната част и в
задната част на предния капак. При огледа на автомобила от застрахователя се
установяват 11 бр. увреждания. В подобни случаи стандартната практика е при
отстраняване на уврежданията да се приложи цялостно боядисване на автомобила.
Вещото лице изчислява стойността на нужните ремонтни дейности на нанесените
щети, към датата на събитието, в размер на 2 180 лв.Съдът не възприема даденото в
съдебно заседание становище на вещото лице, че в „Ита Сервиз“ отстраняване
повредите на автомобила би струвало 2 500 лв., тъй като е на база
направено предположение.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 от КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок, който съгласно чл. 108, ал. 1 от КЗ е до 15 работни дни от
представяне от застрахования на доказателства по чл. 106 от КЗ. За да възникне субективното
материално право за получаване на застрахователно обезщетение е необходимо да
са осъществени следните кумулативно предвидени материалноправни предпоставки-наличие
на договор за имуществено застраховане с предмет, по отношение на който се
твърди настъпване на застрахователно събитие и осъществяване на покрит от
застрахователния договор риск в срока на действие на договора, а именно
настъпване на застрахователното събитие; установяване размера на щетите,
настъпили в следствие на това застрахователно събитие; установяване на
причинната връзка между щетите и застрахователното събитие.
По делото не е спорно и от
събраните доказателства се установява съществуването на валидно застрахователно
правоотношение между ищеца и ответното застрахователно дружество по сключена
застраховка "Каско на МПС" по
договор от 28.11.2018 г. за собствения на ищеца лек автомобил марка"Ланд роувър", модел "Рейндж
Роувър", с рег. № СТ 5535 ВТ, действащ към
датата на настъпване на застрахователното събитие. Не е спорно, че в срока на
действие на застрахователния договор е настъпило твърдяното от ищеца
застрахователно събитие от 08.11.2019 г. -щети по автомобила - надраскване,
докато автомобилът е бил в паркирано състояние, като събитието е установено с
декларация на застрахованото лице.
Установи се, че ищецът е отправил
искане да му бъде изплатено застрахователно обезщетение за застрахователното
събитие от 08.11.2018г., като ответникът не е изплатил обезщетение.
При така установеното от
фактическа страна наличие на валидно застрахователно правоотношение, възникване
на застрахователно събитие, конкретни по вид и стойност щети, констатирани след
сключване на застрахователния договор и като взе предвид заключението на вещото
лице, което изцяло кредитира като всестранно и компетентно дадено, съдът намира
предявеният иск за основателен.
Ответното дружество не е доказало
да са налице основания, изключващи отговорността му по застраховката
"Каско". В чл. 408 КЗ са изброени хипотезите, при които застрахователят
може да откаже плащане на обезщетение – при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното
обезщетение; при умишлено причиняване на застрахователното събитие от
застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице;
при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие; в други случаи, предвидени със закон. В случая не е
доказана нито една от тези предпоставки.
Неоснователно се явява направеното от
ответника възражение, с което оспорва сочения механизъм за настъпилото събитие.
Видно от материалите по образуваното досъдебно производство, както и от
представените по настоящото дело доказателства, става ясно, че увреждането на
собствения на ищеца лек автомобил е станало от неизвестен извършител, по време
и място, какъвто се посочва от ищеца – на 08.11.2019г., когато на паркирания
автомобил е констатирано надраскване. Ищецът по делото доказва настъпилите и
незаплатени му от застрахователя имуществени вреди и тяхната стойност към деня
на настъпване на застрахователното събитие.
Разпоредбата
на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност, която е фиксирана парична сума, като в този случай чл. 386, ал. 2 КЗ
не се прилага.
В решение
№ 128/12.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 969/2009
г., II т. о., постановено при действието на КЗ /отм./; , но с релевантност и при сега действащия КЗ, е
разяснено, че не съществува спор нито в съдебната практика, нито в правната
доктрина, че застрахователното обезщетение при имущественото застраховане има
за цел да обезщети застрахования за действително настъпилите от
застрахователното събитие вреди на застрахованата вещ /имущество/, както и, че с оглед характера на застрахователното
обезщетение, конкретният му размер се определя в зависимост от размера на
увреждането, в рамките на застрахователната сума и действителната стойност на
застрахованото имущество към момента на настъпване на събитието. Законодателят
ясно е регламентирал начина на определяне на сумата, срещу която се застрахова
имуществото, а именно - въз основа на действителната стойност на вещта /застрахователна стойност/ към момента на подписване на полицата.
За
установяване действителния размер на настъпилите вреди по застрахованото
имущество по делото е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, в
което се посочва, че стойността на необходимите ремонтни дейности възлиза на 2180 лева., която стойност представлява реалната стойност
на вредата към деня на настъпване на събитието.
Застрахователят се позовава на предвидената в
чл.10, ал.3, вр. чл.10, ал.2, т.2 от ОУ за застраховка „Каско“, като счита, че
размера на дължимото обезщетение следва да е до 10 % от застрахователната сума.
Ищецът чрез пълномощника си прави възражение
за неравноправност на тази клауза.
От представените по делото Общи условия за
застраховка Каско на МПС, обвързващи страните по договора, е видно, че в чл.10,
ал.2, т.2 е предвидено
застрахователят да покрива за всеки застрахователен период, включен в срока на
застраховката, до две застрахователни събития общо, които са настъпили
докато застрахованото МПС е било в
паркирано състояние, като съгл. ал.3 отговорността му е ограничена до 10 % от застрахователната сума за съответния период, но не повече от 3000лв.
Посочените ОУ съставляват неразделна част от договора, като ищецът не оспорва
запознаването си с тях и тяхното приемане, поради което и те обвързват страните по силата на чл.20а от ЗЗД. С посочената клауза всъщност е освободен
потребителя от задължението да докаже настъпването на застрахователно събитие
на два пъти, като доказването в тези случаи е ограничено само до представяне на
съответна декларация от застрахования. Следователно тази клауза предвижда едно
облекчение за ползвателя, който има правото да получи обезщетение без да
доказва по общия ред настъпването на покрит риск. Корелативно на това
облекчение се явява предвиденото в клаузата лимитиране на отговорността на
застрахователя в рамките на предвидимия риск, покрит при сключване на застраховката.
По този начин всъщност е въведен баланс между правата и задълженията на
страните в договорното правоотношение, като застрахования по своя преценка е приел да сключи договора при
предложените от застрахователя параметри на застрахователното покритие. Посочената
договорна клауза е в съответствие със закона, уреждащ правоотношенията по
договора за имуществена застраховка, поради което само поради предвидената
възможност за намаляване на обезщетението същата не е неравноправна.
С оглед на изложеното и предвид договореното между страните, дължимото
обезщетение по застраховката следва да е в размер на 10% от застрахователната
сума, или 1 200 лв. До този размер претенцията се явява доказана, като в
останалата част, до претендираната сума от 2 400 лв. искът следва да бъде
отхвърлен.
По
претенцията за лихва:
Съгласно
чл. 409 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
застрахователното обезщетение след изтичане срока по чл. 405, освен в случаите
на чл. 380, ал. 3 КЗ. Според чл. 108, ал. 1 КЗ и т. 8 от раздел II, буква „А“
от Приложение № 1, срокът за произнасяне на застрахователя не може да бъде
по-дълъг от петнадесет работни дни. /арг. чл. 108, ал. 1 КЗ и т. 8 от раздел II, буква „А“ от Приложение № 1/. От друга страна,
според чл. 380, ал. 1 КЗ с предявяване на претенцията пред застрахователя лицето
е длъжно да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се
извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на
възстановяване в натура. Застрахователят извършва плащането по посочената
банкова сметка /***. 2/, като според ал. 3 на същия член непредставянето на
банкова сметка ***иците на забава на кредитора по отношение на плащането, като
застрахователят не дължи лихвата по чл.
409 КЗ.
Видно от представеното по делото искане за
завеждане на претенция по застраховка „Каско“ депозирано от ищеца до
застрахователя, в същото е посочена банкова сметка, ***. Поради това, законна лихва следва да бъде присъдена считано от 30.11.2019г./след
изтичане на 15 работни дни от датата на направеното искане/ до окончателното
изплащане на сумата.Искането за присъдждане на законна лихва за периода
08.11.2019г. до 29.11.2019г. подлежи на отхвърляне.
С
оглед изхода на спора, и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от
иска – сумата от 373 лв., съобразно приложения списък на разноски.Направеното
от ответника възражение за прекомерност на платения от ищеца адв. хонорар е неоснователно,
тъй като сумата от 400 лв. съответства на предвидения минимален размер за
адвокат в чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери
на адв. възнаграждения.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да
заплати на ответника сумата от 75 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение / при определен размер за юриск. възнаграждение
от 150 лв./.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Христофор Колумб № 43, да заплати на
А.Х.Ш., ЕГН **********,***, сумата от 1 200
лв., представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ - застрахователна полица 00500100281479/28.11.2018г.
за. имуществени вреди на л.а. марка "Ланд роувър", модел "Рейндж
Роувър", с рег. № СТ 5535 ВТ за застрахователно събитие настъпило на
08.11.2019 г. за което е образувана преписка по щета № **********, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 30.11.2019г. до окончателното й погасяване, както и сумата от 373
лв., представляваща направени по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за претендираната главница за сумата над 1 200
лв. до претендираните 2 400 лв., както и искането за присъдждане на законна лихва за периода
08.11.2019г. до 29.11.2019г., като неоснователни.
ОСЪЖДА
А.Х.Ш., ЕГН **********,***,
да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Христофор Колумб № 43, сумата от 75 лв., представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: