№ 2652
гр. Бургас, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Детелина К. Димова
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Гражданско дело №
20222120104288 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при
признание на иска.
Образувано е по искова молба на „Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от С. Б. против И. Д. К. - Л.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ***, с която се иска да бъде прието за установено, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 268,25 лева, представляваща
застрахователно обезщетение, което ищцовото дружество е изплатило на правоимащото
лице по щета 66002100053, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 25.03.2022 г. до окончателното й
изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1845/2022 г. по
описа на БРС, както и същата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 75 лв. –
разноски в заповедното производство, както и разноските в настоящото производство.
В исковата молба са изложени твърдения за настъпило на 11.01.2020 г., по вина
на ответницата Л., ПТП, за което бил съставен протокол за ПТП № 1666551/19.09.2020 г.
Съгласно описания механизъм, пътното произшествие е настъпило тъй като ответницата при
управление на л.а. Опел Астра с рег. № ***, не е упражнила достатъчен контрол върху
същото и се е ударила в спрелия за извършване на маневра „завой надясно“ л.а. Фолксваген
Пасат с рег. № ***. В протокола за ПТП било отразено, че ответницата е напуснала
местопроизшествието преди да бъде съставен двустранен констативен протокол, както и не
е уведомила органите на МВР за настъпилото ПТП. На Л. бил съставен акт за установяване
на административно нарушение, а впоследствие и НП за допуснатото от нея нарушение на
правилата за движение по пътищата. Твърди се, че за управлявания от ответницата
автомобил имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ищцовото
дружество, с полица № BG/26/119001236877. Пред ищцовото дружество било подадено
заявление от правоимащото лице за обезщетяване на причинените върху щети върху
другото МПС, участвало в ПТП, по повод на което била образувана щета № 66002100053.
1
След оценка на настъпилите вреди било изплатено обезщетение в размер на 268,25 лева.
Обстоятелството, че ответницата е напуснала мястото на произшествието и между двамата
водачи не е бил подписан двустранен протокол, е дало основание на ищеца да предяви
регресна претенция към И. К. - Л., отправена първоначално с покана с изх. № 20-03-
408/19.02.2021 г. Поради липсата на доброволно изплащане на дължимата сума,
застрахователят е предявил вземането си по реда на заповедното производство и се снабдил
със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
1845/2022 г. по описа на БРС. Поради постъпило в срока по чл. 414 от ГПК възражение, на
заявителя била указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си. В
подкрепа на изложените твърдения, към исковата молба са представени писмени
доказателства, като наред с това са поискани и други доказателства – разпит на свидетели,
експертиза, изискване на преписката във връзка с констатираното ПТП.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата И. Д. К. -
Л., с който същата прави признание на предявения иск и представя доказателства за
изплатена по сметка на ищеца сума в общ размер на 368,25 лева, от които 268.25 лева –
претендираната главница, 75 лева – разноските в заповедното производство и 25 лева. –
държавна такса за настоящото производство.
В съдебно заседание представител на ищеца не се явява, като същият депозира
писмено становище, с което потвърждава полученото от ответницата плащане на сума в
размер на 368,25 лева, с която изцяло е погасена главницата и разноските в заповедното
производство. Прави искане за постановяване на решение при условията на чл. 237 от ГПК
и заявява, че не поддържа доказателствените си искания.
Ответницата в съдебно заседание се явява лично и моли за прекратяване на
делото поради извършеното плащане на претендираните суми.
Съдът, като взе предвид направеното от ответната страна изявление за признание
на иска, а така също и събраните по делото доказателства, и като зачете направеното от
ищеца искане по чл. 237, ал. 1 ГПК, намира, че следва да постанови решение при признание
на иска поради следните съображения:
Предявени са искове с правно основание чл. 500, ал. 1 т. 3 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД,
във връзка с чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415 от ГПК.
Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска срещу ответника, визирани в чл. 237
ГПК, а именно: ответникът е признал исковете и своята отговорност, както в подадения
писмен отговор, така и в съдебно заседание. Признатото право от своя страна, с оглед и на
представените доказателства с исковата молба, не противоречи на закона и добрите нрави,
нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда.
В този смисъл БРС счита, че са налице условията за постановяване на решение
при признание на иска за уважаване на предявения установителен иск, без да мотивира
съдебния акт по същество – чл. 237, ал. 2 ГПК.
Основателността на иска налага уважаване молбата на ищеца с правно основание
чл. 78, ал. 1 ГПК за присъждане на направените в производството разноски. Ответницата
наред с признанието на иска е извършила и плащане на сумата от 368,25 лева, с която освен
главницата (268,25 лева) са погасени изцяло разноските в заповедното производство (75
лева), а също така и сумата от 25 лева държавна такса за исковото производство. Ето защо,
на ищеца следва да се присъди единствено сумата от 50 лева, представляваща разноски в
настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
посочения размер на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр.с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 26
от Наредбата за заплащането на правната помощ. В случая разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от
ГПК не намира приложение, доколкото от доказателствата по делото се установява, че
2
ответницата с поведението си е дала повод за предявяване на иска.
Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от С. Б. против И. Д. К. - Л.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ***, за приемане за установено, че И. Д. К. - Л. дължи на
„Групама застраховане“ ЕАД, сумата от 268,25 лева (двеста шестдесет и осем лева и
двадесет и пет стотинки), представляваща застрахователно обезщетение по щета
66002100053, изплатено от ищеца на правоимащото лице, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 25.03.2022 г.
до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение №
1239/14.04.2022 г. по ч.гр.д. №1845/2022 г. по описа на БРС, както и искането за осъждане
на ответницата И. Д. К. - Л., ЕГН ********** да заплати на „Групама застраховане“ ЕАД,
ЕИК ***, направените в заповедното производство разноски в общ размер от 75 лева
(седемдесет и пет лева), както и разноските за държавна такса в исковото производство в
размер на 25 лева (двадесет и пет лева), поради извършено в хода на производството
плащане.
ОСЪЖДА И. Д. К. - Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. *** да заплати на
„ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
***, представлявано от С. Б., сумата от 50 лева (петдесет лева), представляваща направени в
настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3