РЕШЕНИЕ
№ 2247
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д Л. Д
при участието на секретаря А И. И.
като разгледа докладваното от Д Л. Д Административно наказателно дело №
20241110204695 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на Х. В. К. против Наказателно постановление № 22-4332-
023360/17.11.2022 г., издадено от началник на група при ОПП-СДВР, с което, на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 ЗДП на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 200 лева и лишаване от
правоуправление, за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДП. Били му отнети и 10
контролни точки.
НП е обжалвано от санкционираното лице. В жалбата си оспорва наказателното
постановление, без да се излагат конкретни съображения.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
С писмено становище навежда доводи за процесуални нарушения (липса на посочване – кога е
влязло в сила прекратителното постановление на СРП; съмнения за неспазен срок по чл. 52, ал. 1
ЗАНН) и за обективна несъставомерност. Претендира деловодни разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява. С писмено
становище оспорва жалбата. Претендира деловодни разноски и прави възражение за прекомерност
на насрещните.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 12.07.2022 г., около 23:40 ч. жалбоподателят К. управлявал лек автомобил Нисан
Примера, ДК №........... (негова собственост) в гр. .........., по бул. „............“, с посока на движение от
ул. .........“ към бул. „..........“. При рутинна проверка, от страна на служители при ОПП-СДВР,
1
същите били уведомени от ОДЧ, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл.
143, ал. 10 ЗДП, считано от 19.10.2021 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: АУАН;
постановление на СРП; НП; картон на водач; заповеди за компетентност; справка от ОДМВР –
Стара Загора.
Характерна за тази категория административни нарушения е липсата на голям брой
доказателства – обикновено това са показанията на проверяващите органи-очевидци на деянието и
писмени доказателства, касаещи компетентността на органите и данни за предходни нарушения на
жалбоподателя. В конкретния случай, налице са доказателства за служебна дерегистрация, но след
инкриминираната дата (инкриминирано е управление на 12.07.2022 г., но единствените данни за
служебна дерегистрация са считано от 28.11.2023 г.), както и за липса на уведомяване на
собственика за цитираното обстоятелство (в справката се съдържат само твърдения за дата на
уведомяване – 29.11.2023 г., т. е. отново след инкриминираната дата). Отделно от това,
представената от жалбоподателя със становището по същество справка от Гаранционен фонд
удостоверява наличие на валидна и действаща застрахователна полица „гражданска отговорност на
автомобилистите“ за периода 22.04.2022 г. – 21.04.2023 г., което е в подкрепа на справката от
ОДМВР – Стара Загора – за липса на служебно прекратяване на регистрация (нито формално,
нито дори наличие на предпоставки за такова, в периода).
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това,
последната е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен
(сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН е издаден от компетентен
орган; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при
спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е редовна процедура по връчването на НП на жалбоподателя, но и по правило
това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда
връчването му.
Не са налице твърдените от жалбоподателя съществени процесуални нарушения.
Посочването на дата, на която прекратителното прокурорско постановление е влязло в законна
сила на е сред реквизитите, предвидени в закона, а, от друга страна, съдебната практика
2
нееднократно (напр. Р 3324/2013 АССГ, VIII кас. с-в; Р от 10.11.2008 по канд 1039/2008 АССГ XII
кас. с-в; Р 1607/2013 АССГ, X кас. с-в; Р 2959/2010 АССГ, I кас. с-в; Р 5764/2013 АССГ, III кас. с-в
и др.) е приемела, че срокът по чл. 52, ал. 1 ЗАНН е инструктивен, а не – преклузивен.
По приложението на материалния закон
НП е незаконосъобразно, от материалноправна гледна точка.
От обективна страна, отсъстват данни за служебно дерегистриран автомобил, към
инкриминираната дата – 12.07.2022 г., в който смисъл и доколкото в тежест на наказващия орган е
– да докаже тезата си (в този смисъл Р 3115/10.05.2013 г. по а.д. № 863/2013 г., VI кас. с-в.; Р
4292/27.06.2013 г. по а. д. № 4340/2013 г., II кас. с-в; Решение от 29.06.2009 г. по к.н.а.х.д. №
2821/2009 г., XII кас. с-в; Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5485/2008 г., II кас. с-в; Решение
от 20.12.2008 г. по к.н.а.х.д. № 6110/2008 г., XII кас. с-в; Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. №
5488/2008 г., II кас. с-в; Р 202/09.01.2013 г. по а. д. № 8671/2012 г., V кас. с-в; Р 2659/22.04.2013 г.
по а. д. № 11623/2012 г., V кас. с-в; Р 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в; Р
3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в; Р 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V
кас. с-в; Р 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в; Р 3670/29.05.2013 г. по а. д. №
2059/2013 г., V кас. с-в; Р 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в и редица други. В
тази насока е и застъпеното от АССГ принципно становище, че всяка страна следва да докаже
ползващите я обстоятелства: Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 4913/2009 г., XII кас. с-в; Р
6959/15.12.2012 г. по адм. д. № 6963/2012 г., II кас. с-в; Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 6429/2009
г., XII кас. с-в; Р 4793/12.07.2013 г. по адм. д. № 5987/2012 г., V кас. с-в; Р 5192/24.07.2013 г. по а.
д. № 176/2013 г., XIV кас. с-в и др.), независимо, че не е доказан и фактът на управлението му
(разпитаният свидетел декларира липса на спомен за събитията), безпредметно е – съдът да
обсъжда липсата на надлежно уведомяване за служебно прекратената регистрация, в контекста на
субективна несъставомерност (в контекста на ТП 2/2023 на ОСС на ВКС и I и II колегия на ВАС).
По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено, а това предопределя и основателността на претенцията за присъждане на деловодни
разноски, в претендирания минимален размер – съобразен с липсата на фактическа и правна
сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-023360/17.11.2022 г., издадено от
началник на група при ОПП-СДВР, с което, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДП, на Х. В. К. била
наложена глоба, в размер на 200 лева и лишаване от правоуправление, за срок от 6 месеца, за
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДП, както и му били отнети и 10 контролни точки.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, СДВР да заплати на Х. В. К., ЕГН
********** сумата от 400 (четиристотин) лева - деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4