№ 11
гр. Момчилград, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Йордан Ив. Геров
при участието на секретаря Хюсние Юс. А.ш
като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Гражданско дело №
20225150100500 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
В исковата си молба ищеца твърди, че с ответницата сключили
граждански брак на 21.06.1992 г. в с.*****, общ.Момчилград. От брака си
имА. родени две деца - А. М. А., родена на 22.06.1991 г. и А. М. Арсова,
родена на 08.07.1992 год. Няколко години след началото на брачния из живот
(през 1995 г.) с оглед лошата финансово-икономическа ситуация в страната,
ищеца заминал за гр.Бурса, Р. Турция, като година след това пристигнала и
съпругата му, а впоследствие след като бяха необходимите условия - и
децата. В Турция първоначално живота им бил съпътстван с много трудности,
поради тежкото социално положение, в което били от самото начало, новата
среда, с която се опитвА. да свикнат. В гр.Бурса прекарА. заедно около 3
години, като в последствие се преместили да живеят в гр.Измир, Р. Турция,
където трайно се установили. През цялото това време между тях често
възниквА. скандА., но той си ги обяснявал с притесненията, породени от
опитите за свикване с новата среда, където носили и голяма отговорност за
отглеждането на невръстните им деца. Въпреки постепенната адаптация към
новата среда само след няколко месеца започнал да усеща промяна в
1
отношението на съпругата му към него, за което същата не й посочвала
причина, но и той го приемал за нормално предвид новите предизвикателства
в живота. Поради обстоятелството, че възникнА. благоприятни условия за
трудова заетост в Р. Франция, той в началото на настоящия век заминал да
работи там, като от време на време се връщал при семейството си в Р. Турция,
както и при майка си в с.*****, общ.Момчилград. Въпреки постепенната
адаптация към новата среда само след няколко месеца започнал да усещам
промяна в отношението на съпругата му към него, като същата не му
посочвала причина, но той в последствие разбрал, че е поддържала връзка с
друг мъж, което обтегнало отношенията им до крайност и това е довело до
пълното из дистанциране един от друг. Той продължил да се връща в Турция,
но само за да се види с децата си, с ответницата прекратили всякакви
взаимоотношения. Повечето пъти, когато се връщал от чужбина отивал
предимно при майка си в с. *****, последните години дори за по-дълго,
където живеел и сега. От време на време се налагало периодично да заминава
за работа във Франция, но вече за по-кратък престой, като с ответницата не
поддържал никаква връзка вече почти 15 години. Всеки един от тях е поел по
свой самостоятелен път, бракът им е бил изпразнен от съдържание и нямало
смисъл от неговото безцелно съществуване, както и нямало възможност
същият да бъде заздравен. Счита брачните им отношения, за дълбоко и
непоправимо разстроени, тъй като между тях не съществувала никаква връзка
от много години насам. В този му вид бракът ни е лишен от смисъл и
съдържание, съществува само формално и неговото продължаване било
безпредметно. От брака си нямА. родени малолетни и непълнолетни деца,
нито придобито движимо и недвижимо имущество в режим на СИО. НямА.
семейното жилище по смисъла на СК. Не са били нА.це предпоставките за
плащане на издръжка между нас. По отношение на фамилното име,
ответницата при сключване на гражданския ни брак запазила своето
предбрачно фамилно име, предвид което не е било нА.це въпроса за неговата
промяна. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати гражданския
брак между него и ответницата, поради дълбокото му и непоправимо
разстройство, без да се произнася по вината.
В с.з. ищеца М. А. А. лично и с пълномощник адв.Д. Х. от АК
КърджА. поддържа иска за развод. Моли съда да постанови решение, с което
да прекрати брака между страните, като дълбоко и непоправимо разстроен,
2
без да се произнася по вината.
В законоустановения едномесечния срок ответницата А. А. А. не е
депозирала писмен отговор, който да отговаря на изискванията на чл.131, ал.2
от ГПК. Редовно призована за с.з. не се явява и не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От удостоверение за сключен граждански брак от 12.10.2022 год. от
Община Момчилград издадено въз основа на акт за сключен граждански брак
№ ****/21.06.1992 г., съставен от длъжностно лице по гражданско състояние
в с.*****, общ.Момчилград се установява, че страните са сключили
граждански брак на 21.06.1992 год. в с.*****, като в графа – фамилно име
след брака ищцата е записана с фамилно име „А.“.
По делото са събрани и гласни доказателства.
От показанията на св.Д.Е.Х. се установява, че същият познава
ответницата А., когато живеели в селото. Те заминА. в Р.Турция през 1995-96
год. и от тогава нея не я е виждал.
При това положение съдът намира, че е настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака. Нарушено е взаимното уважение,
разбирателство и полагане на общи грижи за семейството, като между
съпрузите липсва нужната взаимност по смисъла на чл.14 от СК. Брачната
връзка е само формална, а брачните отношения са лишени от взаимно
уважение и заинтересованост.
Ето защо бракът е безполезен, както за обществото, така и за съпрузите
и неговото изкуствено запазване е ненужно.
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК съдът следва да се занимае с
въпроса относно вината за разстройството на брака, само ако някой от тях е
поискал това. Тъй като ищеца десезира съда с искането си, касаещо вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, то въпроса за
принадлежността на същата не следва да се изследва от настоящата
инстанция.
Съдът не следва да се произнася по въпросите относно предоставяне
упражняването на родителските права и издръжка на децата, тъй като
3
родените от брака деца са пълнолетни.
Страните са работоспособни, поради което издръжка помежду им не
следва да се дължи. Няма доказателства за семейно жилище придобито по
време на брака, поради което съдът не следва да се произнася относно такова.
Относно разноските, същите не се следват на страните, предвид
липсата на виновно поведение, на която и да е от тях и следва да се поемат от
страните, така както се направени.
Съдът намира, че следва да бъде определена окончателна държавна
такса при решаването на делото в размер на 50.00 лв., платими от ищеца и
ответницата по сметка на Момчилградския районен съд, т.е. по 25.00 лв. за
всеки.
Воден от горните съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.49, ал.1 от СК БРАКА, сключен на
21.06.1992 г. в с.*****, общ.Момчилград, за което е съставен акт за сключен
граждански брак № ****/21.06.1992 г., съставен в с.*****, общ.Момчилград
между М. А. А., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: . с.***** № 30,
общ.Момчилград и А. А. А., с ЕГН:**********, с постоянен адрес:
гр.Момчилград, ул. „*******” № 54, обл.КърджА., ПОРАДИ ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА СЪЩИЯ , без съдът да се
произнася относно вината.
ОСЪЖДА М. А. А., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: с.***** №
30, общ.Момчилград да заплати по сметка на РС – Момчилград сумата в
размер на 25,00 лв., окончателна държавна такса за решаване на делото.
ОСЪЖДА А. А. А., с ЕГН:**********, с постоянен адрес:
гр.Момчилград, ул. „*******” № 54, обл.КърджА. да заплати по сметка на
РС– Момчилград сумата в размер 25,00 лв., окончателна държавна такса за
решаване на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- КърджА. в
двуседмичен срок от съобщението му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
5