Р Е Ш Е Н И Е
Номер 950 07.06.2017 година гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На 16.05.2017 година
В публичното заседание в
следния състав: Председател: Георги Иванов
Секретар: Снежана Петрова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Г.Иванов
административно-наказателно дело номер 1757 по описа за 2017 година на БРС за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „М.Х.“ ЕООД, БУЛСТАТ:*******, със седалище на управление: гр.**********, представлявано от Й.А.Х.,ЕГН:********** против Наказателно Постановление /НП/ №157- F254168 / 20.02.2017 г. на Зам.директора на ТД-НАП- Бургас, с което на дружеството е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 200 лв. на основание чл. 74, ал.1 Закона за счетоводството /ЗСч/, за нарушение на чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч.
В жалбата се излагат аргументи в
подкрепа на становището за приложимост на нормата на чл. 28 от ЗАНН, и се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание, процесуалния представител на дружеството-жалбоподател,
поддържа жалбата като не се излагат допълнителни аргументи в хода на делото по
същество.
Представителят на АНО оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли
за потвърждаване на НП, като аргументира съставомерност
на приетото за установено нарушение и справедливост на наложеното наказание.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
„М.Х.“ ЕООД е подало ГДЦ по чл. 92 от ЗКПО за 2015 вх. №
024351600073599/18.02.2016 г. по описа на ТД на НАП Бургас, офис Бургас, съгласно която за 2015 г. са декларирани общо приходи в
размер на 0,00 лв., не са посочени нетни приходи от продажби.
На 15.08.2016г г. в ТД НАП Бургас, офис Бургас се
извършила проверка в програмен продукт „СУП“, по повод писмо №
20-00-143/18.07.2016 г. на ЦУ на НАП, както и справка в Търговския регистър при
Агенцията по вписванията, при която се установило, че „М.Х.“
ЕООД в качеството си на задължено лице съгласно чл. 38, ал. 1,
т. 1 от ЗСч не е изпълнило задължението си да публикува годишния
финансов отчет за 2015г. в Агенция по вписванията - Търговския регистър, в
законоустановения срок - до 30.06.2016г. На 26.09.2016г. бил съставен АУАН за
нарушение чл.38,ал.1 от ЗСч. АУАН бил съставен на
основание чл. 40, ал. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ след като на лицето е изпратена покана с изх. №
ИТ1-00- 874/15.08.2016г г„ и същото не се е явило в
посочения срок за съставяне на акта.Към момента на съставяне на АУАН „М.Х.“ ЕООД не било подало заявление за вписване и
представяне за обявяване в Агенцията по вписванията - Търговски регистър,
изискващият се по ЗСч годишен финансов отчет по реда на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч за 2015г. ГФО бил подаден на 31.10.2016г. Писмени възражения са постъпили в
законоустановения срок, но АНО ги е намерил за неоснователни и въз основа на материалите
по преписката на 20.02.2017г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка. В издаденото НП АНО възприел
фактическите и правните констатации на актосъставителя.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП,
вкл.АУАН, протокол, справки от търговския регистър, справки от регистрите на ТД
на НАП и др., както и от показанията на св. Т.Г..
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна,
поради което като допустима е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в ТД на НАП -гр.Бургас и
в сроковете по чл. 34, ал.1 от ЗАНН.
В хода на АНП не са допуснати процесуални нарушения, които да налагат отмяната на НП.Същото е издадено в срок, съдържа всички необходими реквизити. Както в АУАН, така и в НП нарушението е описано пълно, точно и ясно, като са посочени обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, поради което не е било ограничено правото на защита на нарушителя.Представляващият дружеството е присъствал при съставянето на АУН, имал е възможност да впише и да депозира своите възражения.
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но съдът намира, че това
нарушение също не е съществено, тъй като не ограничава правото на защита на
нарушителя.
Правилно АНО е приел, че е допуснато нарушение по чл. 38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството, като са съотнесени установените факти към хипотезата на правната норма. Безспорно установено, че „М.Х.“ ЕООД, е търговец по смисъла на Търговския закон, поради което за дружеството съществува задължение по смисъла на чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч до 30 юни на следващата година да се публикува годишният финансов отчет чрез заявяване и представяне за обявяването му в Търговския регистър. Няма спор, че „М.Х.“ ЕООД действително не е публикувало годишния си финансов отчет за 2015г. чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър, в срок до 30.06.2016г включително. Бездействието на дружеството в установения от закона срок, при предвидено в закона задължение за конкретно активно поведение, изчерпва обективния състав на нарушението. Доколкото деянието е осъществено от юридическо лице, за съставомерността на стореното като административно нарушение не се изисква виновно поведение, по аргумент от разпоредбата на чл.83 от ЗАНН.
Правилно е била определена и санкционната норма, доколкото именно
разпоредбата на чл. 74, ал.1 от
ЗСч е предвидено налагане на наказание за не публикуване на годишен финансов
отчет В сроковоте по чл.38 от ЗСч,
каквото поведение в случая е налице. При определяне на размера на наложеното
наказание наказващият орган правилно е взел предвид, че нарушението е извършено
за първи път, ГФО е обявен за публикуване близо месец след съставянето на АУАН
и е определил наказанието в минималния предвиден от закона размер
"имуществена санкция" от 200 лв.
В конкретния случай съдът намира,
че нормата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима, тъй като
нарушението не се отличава със степен на обществена опасност, различна от
обичайната за съответния вид.Самото нарушение по своя характер е формално и за
неговата съставомерност не се изисква настъпване на
определен вредоносен резултат. Срокът за публикуване на годишния финансов отчет
не е бил обвързан с една единствена конкретна дата, а е бил по-продължителен и
е следвало да бъде спазен, което не е било сторено.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
Постановление /НП/ №157- F254168 / 20.02.2017 г. на Зам.директора на ТД-НАП-
Бургас, с което на „М.Х.“ ЕООД, БУЛСТАТ:*******,
със седалище на управление: гр.**********, представлявано от Й.А.Х.,ЕГН:**********, е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 200 лв. на основание чл. 74, ал.1
Закона за счетоводството /ЗСч/, за нарушение на чл. 38, ал.1,
т.1 от ЗСч.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд-гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.