Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Ловеч, 16.10.2014 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми
състав, в публично заседание на десети октомври през две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря..........П.М......................................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1463 по описа за 2014 г., за да
се произнесе, съобрази:
Производство
с правно основание чл. 50 от Семейния
кодекс.
Постъпила
е молба от Т.А.В., ЕГН **********,***, и Д.В.В., ЕГН **********,***, за развод
по взаимно съгласие по чл. 50 от СК.
Молителите
твърдят, че са сключили граждански брак на 08.07.1982 г. в гр. Ловеч, като от
брака си нямат деца. Посочват, че от 01.01.2014 г. са във фактическа раздяла и
са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод, без да се
издирват мотивите за прекратяване на брака. Изложили са споразумение по чл. 51
от СК. Молят да бъде прекратен брака им и да се одобри постигнатото между тях
споразумение.
В
съдебно заседание молителите се явяват лично и с процесуален представител. Поддържат
молбата за развод по взаимно съгласие и молят да бъде уважена.
Съдът, като разгледа събраните по
делото доказателства, становищата на страните и постигнатото споразумение между
тях по чл. 51 ал. 1 от СК, приема за установено следното:
Процесуалната
легитимация на страните се установява от Удостоверение за граждански брак №
043029/08.07.1982 г. на ОбНС-Ловеч, от което е
видно, че са сключили граждански брак на 08.07.1982 г., в гр. Ловеч, за което е
съставен Акт № 299/08.07.1982 г. Преди сключването на брака, молителката е била
с фамилно име ДИМИТРОВА, като при сключването му е приела фамилното име В..
Съдът намира, че молбата за развод по
взаимно съгласие е основателна. Страните са постигнали сериозно и непоколебимо
взаимно съгласие за прекратяване на брака, като волята им в тази насока е
категорична, потвърдена и в съдебно заседание. С оглед на това, молбата за
развод следва да бъде уважена, без да се издирват мотивите на страните за
прекратяване на брака. Постигнатото между тях писмено споразумение по чл. 51
ал. 1 от СК е изчерпателно, законосъобразно и не противоречи на добрите нрави,
с него се уреждат предвидените в чл. 51 ал. 1 от СК последици, свързани с
прекратяването на брака. В този смисъл, споразумението между страните следва да
бъде утвърдено.
При този изход на процеса, на основание чл. 6 т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя 40.00 лева окончателна държавна такса, от които 25.00 лева са внесени при образуването на делото, като разликата от 15.00 лева следва да се заплати от молителката по сметка на ЛРС, с оглед уговорката в споразумението. Молителката следва да заплати по сметка на ЛРС и сумата 111.59 лева, представляваща 2% държавна такса върху 1/2 от данъчната оценка на получения в неин дял недвижим имот /чл. 7 т. 1 от посочената по-горе Тарифа за държавните такси/. С оглед уговорката в споразумението, молителката следва да заплати на молителя направените от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 50.00 лева.
Водим от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯ БРАК, сключен на 08.07.1982 г., в гр. Ловеч, с Акт № 299/08.07.1982 г. на Община Ловеч,
между Т.А.В., ЕГН **********,***, и Д.В.В., ЕГН **********,***, чрез развод, при сериозно и непоколебимо взаимно съгласие, на основание
чл. 50 от СК.
УТВЪРЖДАВА следното споразумение между
страните, на основание чл. 51 ал. 1 от СК:
1. След прекратяване на брака,
молителката Д.В.В. запазва брачното си фамилно име – В..
2. Семейното жилище, находящо се в гр. Ловеч, ж.к. “Младост”, бл. 308, вх. “В”, ет. 4,
ап. 10, придобито през времетраенето на брака, остава в реален дял на
молителката Д.В.В., като молителят Т.А.В. не търси уравнение на дела си
в пари.
3. Придобитите през времетраенето на
брака движими вещи страните са си поделили доброволно предварително.
4. След прекратяване на брака страните
няма да си дължат издръжка един на друг.
5. През вретраене на брака страните заявяват,
че нямат сключван брачен договор.
6. Всички направени по делото разноски –
по завеждане на делото, адвокатско възнаграждение, както и определените от съда
окончателни такси за двамата молители, ще бъдат заплатени от молителката Д.В.В..
С това споразумение молителите уреждат
личните си и имуществени отношения, възникнали през времетраенето на брака им и
няма какво повече да търсят един от друг.
ОСЪЖДА Д.В.В., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Ловешкия районен съд сумата 15.00 лв. /петнадесет лева/, представляваща държавна такса за прекратяване на брака, както и сумата 111.59 лв. /сто и единадесет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща 2% държавна такса върху стойността на дела й от получения недвижим имот.
ОСЪЖДА Д.В.В., ЕГН **********,***, да заплати на Т.А.В., ЕГН **********,***, сумата 50.00 лв. /петдесет лева/, представляваща направени от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 330 ал. 5 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: