Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Пирдоп,
17.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти
състав, в публично съдебно заседание, проведено на тридесети
януари
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА
ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Петя Александрова, като разгледа докладваното от съдия
Паралеева гр.д. № 350 по
описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Делото
е образувано по искова молба, подадена от
„Профи Кредит България“ ЕООД, гр. София чрез процесуалния представител на
дружеството юрк. К.Е.С. против С.С.У., с
която се претендира заплащане на сумата от 10457.74
лв. – неизплатено
задължение
по договор за потребителски кредит с №**********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането, за която сума е
била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №155/2019 г. по описа на Районен съд-Пирдоп. Претендират се и разноски.
Ищецът твърди, че на 11.09.2017 г. е сключен
договор за потребителски кредит №********** между „Профи Кредит България“ ЕООД
като кредитор и С.С.У. като длъжник. Описани са в исковата молба параметрите на
договора, като относно кредита в размер на 5000 лв., била определена месечна
вноска от 309.11 лв., с включена в нея договорна лихва, а относно пакета от
допълнителни услуги, струващ 4643.76 лв., била определена месечна вноска от
193.49 лв. и така общото задължение по договора възлизало на 12 062.40 лв. при
общо дължима месечна вноска от 502.60 лв. Срокът на кредита се сочи да е 24
месеца, колкото на брой са месечните вноски, като годишният лихвен процент
възлиза на 41.17%. Сочи се, че съгласно декларации т.А и т.Г към Договора за
потребителски кредит, при подписване на договора на клиента са предоставени
Общите условия и Стандартен европейски формуляр и са дадени разяснения от
страна на кредитен експерт на дружеството относно клаузите по договора, а с
подписване на този договор, длъжникът се е задължил да спазва него и Общите
условия, за което е положил подпис. Твърди се, че „Профи Кредит България“ ЕООД
изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като на 11.09.2017г. превежда парична сума в размер на 5000 лв. на
посочена от длъжника банкова сметка. ***, което не изпълнявал точно и направил
само 3 пълни погасителни вноски по договора и една непълна, последната от които
от дата 26.02.2018г., като след изпадането му в забава и съгласно уговореното в
чл.12.3 от ОУ, договорът за потребителски кредит е прекратен от страна на
„Профи Кредит България“ ЕООД на 03.04.2018г. На длъжника било изпратено
уведомително писмо, с което той е информиран, че договорът е прекратен, а
задължението по заема е обявено за предсрочно изискуемо. Сочи се, че съгласно
уговореното в ОУ, при прекратяване на договора на основание чл.12.3 от ОУ,
клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включително
възнаграждение при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и
такси. Към момента на подаване на исковата молба погасеното от С.С.У.
задължение по договор за потребителски кредит №********** се твърди да е в
размер на 1706 лв., като с плащането си длъжникът е погасил част от номинала по
заема в размер на 1604.66 лв., сумата от 71.34 лв. е отишла за погасяване на
лихвите за забава по кредита, а 30 лв. – за погасяване на начислените такси по
Тарифа. Според ищеца ответникът се е съгласил с цената на кредита и със
сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която
трябва да върне, а така също и с правото си да се откаже от сключения договор,
от което не се е възползвал. Сочи се, че поради неизпълнение на договорното
задължение „Профи Кредит България“ ЕООД е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, входирано РС-Пирдоп,
по което е образувано ч.гр.д. №155/2019г., а след като длъжникът не е намерен за
връчване на издадената от съда заповед за изпълнение, на дружеството-ищец е
дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането, с което
ищецът обосновава правния си интерес от иска.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника С.С.У. и същият не е
взела становище по иска, макар съобщението по чл.131 ГПК да му е било надлежно
връчено на адреса му по месторабота.
В
съдебното заседание по разглеждане на делото ищецът и ответникът не изпращат представител и не вземат участие, поради
което делото е разгледано в тяхно отсъствие. Преди съдебно заседание е
депозирана молба от ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД, с която пълномощникът
на дружеството юрк. К.С. изразява становище по съществото на делото, като счита
иска за основателен и доказан и моли съда да го уважи. Отхвърлено е искането за
постановяване на неприсъствено решение и делото е разгледано по общия ред.
Съдът, след
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното
от фактическа страна:
Видно
от представените доказателства по ч.гр.дело № 155/2019 г.
по описа на РС-Пирдоп, се установява, че на основание
чл.410 ГПК на 08.03.2019 г.
е разпоредено по искане на ищеца издаване на заповед № 179
от 08.03.2019 г.
по ч.гр.д. № 155/2019 г.
по описа на РС- Пирдоп за изпълнение на парично задължение в размер на
10457.74 лв. - главница за задължение по договор за потребителски
кредит №**********/11.09.2017г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и С.С.У..
С издадената заповед за изпълнение е разпоредено длъжникът да заплати още
законната лихва от 01.03.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
395.15 лв.- разноски по делото, от които 209.15 лв. държавна такса и 150.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК,
което е обусловило правния интерес на заявителя да
предяви иск по чл.422, ал.1 ГПК за установяване на вземането си, както съдът му е указал и той го е сторил.
Ищецът е признал, поради което е безспорно по делото, че ответникът У. е
заплатила сумата от 1706 лв. по процесния договор за кредит.
По
делото са представени
като писмени доказателства
набор от документи, съдържащ искане за отпускане на потребителски
кредит, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити и допълнителна преддоговорна информация към него, договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“,
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, общи условия /ОУ/
на „Профи Кредит България“ ЕООД към договор за потребителски кредит и
погасителен план към договора за потребителски кредит. Всички тези документи са
двустранно подписани от представител на ищеца - кредитодател и от ответника,
включително и ОУ към договора за потребителски кредит.
Самият договор за потребителски кредит е от дата 11.09.2019 г., съдържа 4
листа и е с номер **********. За кредитен експерт се е подписало физическото
лице Татяна Данкова. Вписани са лични данни на клиента С.С.У.. Маркирано е, че
има избран пакет от допълнителни услуги- „Екстра“, под което отбелязване е
изписан печатно текст, според който изборът и закупуването на пакет от
допълнителни услуги не е задължително условие за отпускане на потребителски
кредит или за получаването му при предлагани условия. Като параметри на
договора по отделно са посочени „праметри на кредита“, „параметри по избран и
закупен пакет от допълнителни услуги“ и „общо задължение“. Включените в
договора параметри на кредита са следните: сума по кредита- 5000 лв., срок на
кредита- 24 месеца, размер на вноската по кредита- 309.11 лв., ГПР- 49.89 %,
годишен лихвен процент- 41.17%, лихвен процент на ден- 0.11, дължима сума по
кредита- 7418.64 лв. По избрания и закупен пакет от допълнителни услуги
възнаграждението е 4643.76 лв., а месечният размер на вноската- 193.49 лв. Като
общо задължение по кредита и пакета допълнителни услуги е записана сумата
12062.40 лв., а като общ размер на вноската- 502.60 лв., с дата на погасяване-
12-ти ден от месеца. Договорът е подписан от клиент и кредитор и към него
фигурира декларация - неразделна част от договора, подписана от С.С.У., с която
клиентът е декларирал, че се е запознал със съдържанието на договора и ОУ преди
подписването им и че му е дадено разяснение и преддоговорна информация и е
получил екземпляри от договора, общите условия, погасителния план и
споразумението. Приложеният погасителен план към договора съответства на
уговореното в него.
Приложено към договор за потребителски кредит с номер ********** е „споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги“ от 11.09.2017 г., които са
изброени, а именно: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит; 2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3.
Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4. Възможност за
смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства. Същността на всяка от тези услуги е описана в ОУ към договора
за потребителски кредит, а със споразумението потребителят се е съгласил за
пакета допълнителни услуги да заплати възнаграждение за предоставянето им/
респ. - за възможността за
предоставянето им, доколкото клиентът има право да поиска фактическото им
предоставяне, но не е длъжен. Отново е записано и в споразумението, че клиентът
е уведомен, че сключването му не е условие за сключването на договора за
потребителски кредит или за получаването му при предлаганите условия. В пар.1
към споразумението е записано, че неразделна част от него са ОУ към Договора за
потребителски кредит.
Искането за отпускане на потребителски кредит е подписано от кредитния посредник
Татяна Данкова и от клиента С.С.У. на 11.09.2017 г., т.е. в деня на подписване
на договора. В искането сумата на кредита е посочена: 5000 лв. и е маркиран
избран пакет от допълнителни услуги. Отбелязани са данни на клиента, т.е. на кредитополучателя.
В стандартния европейки формуляр с дата 11.09.2017 разграфено е описана цялата
относима за кредита информация. Описан е видът на кредита- „Профи Кредит
Стандарт с пакет от допълнителни услуги Екстра“, общият размер на кредита - 5000
лв., срокът на договора- 24 месеца, размерът на вноската по кредита- 309.11
лв., броят вноски - 24, дължимата сума по кредита- 7418.64 лв. Отбелязано е, че
обезпечение не се изисква. Фиксираният лихвен процент на кредита от 41.17 % и
годишният процент на разходите (ГПР) са в графа „Разходи по кредита“. В графа
„Други важни условия по договора за кредит“ е записано правото на отказ от
договора в 14-дневен срок; възможността за предсрочно погасяване на кредита, в
който случай кредиторът има право на обезщетение в съответствие с чл.32, ал.4 ЗПК. Относимата за пакета допълнителни услуги информация е вписана във формуляр
наименован „допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение
към стандартен европейки формуляр“. Там дължимото на кредитора възнаграждение е
за сумата от 4643.76 лв., разсрочено за 24 месеца и дължимата за него вноска е определена
на 193.49 лв., платими заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Под
информацията фигурира ръкописно изписано името на С.С.У., положен негов подпис
и отбелязване, че информацията е получена от него на 11.09.2017 г.
Като доказателство са представени от ищеца ОУ на „Профи Кредит България“
ЕООД към договора за потребителски кредит, съдържащи 10 страници и
представляващи според чл.2.1 от същите неразделна част към всички договори за
потребителски кредити, сключени между кредитодател „Профи Кредит България“ ЕООД
и клиенти- физически лица. В ОУ не е уговорен конкретен процент на договорното
възнаграждение /годишния лихвен процент/, а е записано само, че годишна лихва
се дължи в процент, определен в договора за потребителски кредит. Според
чл.7.1.1. клиентът има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да
посочва причина, да се откаже от сключения договор за потребителски кредит в
срок от 14 дни от сключването му. В чл.12.1 е определен размер на обезщетението
за забава по договорите за кредит, а именно: в случай, че клиентът просрочи
плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на
основния лихвен процент /ОЛП/ + 10% годишно, изчислена за всеки ден забава
върху размера на просроченото плащане. В чл.12.3 и 12.4 от ОУ пък е заложена
информация за последиците от просрочие на месечна вноска с повече от 30 дни. В
този случай, според ОУ, настъпва автоматично прекратяване на договора за
потребителски кредит и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е
необходимо кредиторът да изпраща на клиента уведомление, покана, предизвестие
или друго, като страните обаче могат допълнително да договорят и различен начин
на уреждане на тези си отношения в договора за потребителски кредит /каквото
различно уреждане в договора няма в настоящия случай/. При прекратяване на
договора на посоченото основание - просрочие на вноска с повече от 30 дни-
клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителния план,
включително и възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги, лихви
за забава и такси. В ОУ има включено подробно описание на допълнителните
услуги, които се предлагат в пакет към договорите срещу допълнително
възнаграждение и чието използване е поставено в зависимост от писмено изразено
желание на клиента да ги ползва. Единствено услугата „приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит“ не е поставена в зависимост от допълнително
заявено искане на клиента, като обаче тази услуга не е поставена във времеви
рамки, а единствено е записано, че клиентът, закупил пакет допълнителни услуги,
ще получи приоритетно разглеждане на искането преди клиентите без закупен такъв
пакет. Останалите услуги от пакета- „отлагане на вноски“ и „намаляване на
погасителни вноски“ са поставени в зависимост от изрично искане на клиента и от
доказването на изчерпателно изброени причини. Допълнителната услуга „промяна
дата на падеж“ също се предоставя по писмено заявление на длъжника.
Приложено е по делото уведомително
писмо от „Профи Кредит България“ ЕООД до С.С.У., с което последният бива
уведомяван, че считано от 03.04.2018 г. договорът му за кредит с номер
********** е едностранно прекратен и задължението по него е обявено за
предсрочно изискуемо. Описани са като дължими сумите: 10528.42 лв. – непогасена
част от задължението по договора, 29.31 лв. – лихва за забава и 500 лв. такса
по тарифа. Към писмото е приложена разписка от „Български пощи“ ЕАД, от която е
видно, че уведомителното писмо е изпратено на адрес в гр.Пирдоп, ул. „Княз
Борис I“, бл.11, вх.А, ет.4, ап.10 /съвпадащ с постоянния адрес на
ответника, посочен в договора за кредит, но не и с настоящия му адрес, който е
и адрес за кореспонденция/, но не е получено, тъй като е останало
„непотърсено“.
Видно от преводно нареждане от „Алианц Банк
България“ от 11.09.2017г., на същата дата „Профи Кредит
България“ ЕООД е извършил кредитен превод по сметка на С.С.У., вписана в
договора за кредит, на сумата от 5000 лв.
Представено е по делото и извлечение с дата 21.06.2019
г. от сметка към договор за потребителски кредит номер ********** с клиент С.С.У.,
в което са отразени извършените плащания от клиента и дните забава на всяко от
тях. Последното извършено плащане е от дата 26.02.2018 г.
В удостоверение изх. номер
20180611142737/11.06.2018г. за вписани в Агенцията по вписвания обстоятелства
за ЮЛ „Профи Кредит България“ ЕООД, е отразен статусът на дружеството и като
предмет на дейност е вписан: отпускане на заеми със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл.422 ГПК вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.9 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/.
Наличието на
договорни отношения, свързани с отпускането на процесния кредит, бива безспорно
доказано, като относим факт, попадащ в доказателствената тежест на ищеца. За този
факт са ангажирани надлежни доказателства - самият договор за кредит, който е
двустранно подписан и приложенията към него. Доказано е посредством
представеното преводно нареждане, разпечатано от извлечение от банката, че договорната
сума от 5000 лв. е преведена по банкова сметка ***.
Другото обстоятелство, което ищецът
„Профи кредит България“ ЕООД следваше да докаже е изискуемостта на вземанията
си към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
01.03.2019 г. В тази връзка съдът дължи обсъждане на факта превърнал ли се е
процесният кредит в предсрочно изискуем или не, като в последната хипотеза
вземането не би могло да се счита за доказано. Ищецът „Профи Кредит България“
ЕООД е финансова институция по чл. 3 ЗКИ и по силата на разпоредбата е лице, различно
от кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от основните
дейности на което може да бъде отпускане на кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Отпускането на кредити е банкова дейност, съставляваща основния предмет на
дейност на банките по силата на чл. 2 ал. 1 ЗКИ. Обстоятелството, че финансовата
институция извършва дейност в областта на потребителското кредитиране обаче не
я прави банка, поради което сключеният между финансовата институция и ответника договор за кредит няма характера на договор за
банков кредит по чл. 430 ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 ЗЗД. В този
смисъл е налице практика на ВКС, а именно Решение
№ 99/01.02.2013 г. по т.д. № 610/2011 г., І т.о., в което освен, че се
коментира характерът на правоотношението, се приема също, че „Клаузата,
включена в договор за заем за потребление, за предсрочна изискуемост при
настъпване на определени условия и свързана с неизпълнение на задължението за
връщане на заетата сума, не противоречи на свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД.
С уговорката за предсрочна изискуемост длъжникът загубва преимуществото на
срока, като последиците следва да са аналогични на изгубването на това
преимущество по силата на настъпване на законовите предпоставки по чл. 71 ЗЗД.“
Съгласно задължителната практика, въведена с т.18 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС „в хипотезата на предявен
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за
вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост“.
Настоящият съд приема, че тъй като ответникът е сключил договор за кредит с небанкова
финансова институция, по отношение на договора за кредит не намира приложение
т.18 на ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС относно момента на настъпване на предсрочната изискуемост на
вземане по договор за банков кредит. В този смисъл е и определение № 41/11.01.2016 г. по гр.д. № 4606/2016 г., ІV г.о., ГК на
ВКС. Това е така, доколкото ЗКИ, респ. чл.60, ал.2 ЗКИ не се прилага спрямо
ищеца, който не е кредитна институция. Небанковите
финансови институции не фигурират сред изчерпателно посочените в чл.417, т.2 ГПК субекти и предпоставките за издаване заповед за незабавно изпълнение,
визирани в т.18 от Тълкувателно решение №4 следва да се прилагат единствено
досежно вземания, произтичащи от договори за банков кредит, без да засягат заемните
съглашения, по които в позицията на кредитор се явяват небанкови субекти от
категорията на ищцовото дружество.
С оглед на
гореизложеното, без правно значение остава обстоятелството изпратено ли е от
ищеца и достигнало ли е до своя адресат приложеното към договора уведомление за
настъпила предсрочна изискуемост, тъй като обявяването на предсрочната
изискуемост в случая не е задължителна предпоставка за превръщане на кредита в
предсрочно изискуем, а с оглед уговореното между страните, няма пречка
предсрочна изискуемост да настъпи автоматично с просрочие на една вноска по
кредита с повече от 30 дни, без нужда от уведомяване, както е записано в
чл.12.3 ОУ към ДПК, подписани от двете страни. Следва да се отбележи обаче, че
кредиторът не е положил особени усилия да уведоми длъжника за настъпилата
предсрочна изискуемост, тъй като е изпратил уведомителното писмо до постоянния
адрес на лицето, а не до адреса, на който самият длъжник е заявил, че живее и е
посочил като адрес за кореспонденция, което бележи известна недобросъвестност у
кредитора.
Настъпването
на предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение обаче е абсолютна процесуална предпоставка за уважаване
на установителния иск /Решение № 123 от 9.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2561/2014
г., II т. о., ТК/ и в този смисъл следва да се извърши преценка към
кой момент е настъпила предсрочната изискуемост на кредита и тази преценка се
дължи именно от настоящия съд, тъй като към заявлението по чл.410 ГПК за
кредитора не съществува задължение да прилага доказателства за настъпилата
предсрочна изискуемост и тя не е била преценявана от заповедния съд. Видно от
извлечението по сметка към процесния договор за кредит, третата вноска по кредита
е заплатена на 26.02.2018г. със 76 дни забава, доколкото падежът е бил на
12.12.2017г., т.е. 30-дневният срок на просрочие на една пълна месечна вноска е
изтекъл на 12.01.2018г. и от 13.01.2018г. кредитът може да се счита за
предсрочно изискуем. Следващи дължими вноски не са били заплатени. Датата на
настъпване на предсрочната изискуемост е предшестваща датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, поради което към момента на отправяне на искане до
съда от страна на „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение изискуемостта на вземането е вече настъпила, с което се счита
доказана и втората предпоставка за уважаване на иска. Тук следва да се
отбележи, че при настъпване на предсрочна изискуемост, според трайната съдебна
практика, става дължим целият непадежирал остатък от анюитетните вноски,
инкорпориращ в себе си главница и договорната лихва /Решение № 99 от 1.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 610/2011
г., I т. о., ТК/. Следователно, при предсрочна
изискуемост, кредиторът има право да иска да му бъде присъдена и да събере
цялата уговорена в договора за кредит възнаградителна лихва.
Ищецът
„Профи Кредит България“ ЕООД претендира като главница сумата от 10457.74 лв., в
която обаче е включил освен реално отпуснатата главница по кредита, която е
била усвоена (5000 лв.), също така и възнаградителната лихва по кредита
(7418.64 лв.) и възнаграждението по допълнителния пакет услуги (4643.76 лв.),
като от общата сума – 12062.40 е приспаднал 1604.66 лв. -част от реално заплатените
от ответника 1706 лв. /без сумата от 71.34 лв. отнесени за покриване на лихва и
30 лв. отнесени за покриване на такси по тарифа/, като по този начин се
получава сумата от 10457.74 лв. като оставащо задължение. Непрецизен е този
подход на ищеца да обедини трите суми в една, която е именувал „главница“,
въпреки което обаче, доколкото и трите суми произтичат от процесния договор и
са негово следствие, не е проблем да бъдат разгледани като един иск, като
дължимостта на всяка от тях обаче следва да бъде преценена отделно. Това е така,
тъй като дължимостта на сумите произтича от различни договорни клаузи и макар
основанието да е едно - договорът между страните, всяка от сумите е специфична
и формирана различно.
По
същността си договорът за потребителски кредит е договор за заем по смисъла
чл.240 ЗЗД и всеки заемател е длъжен да върне заетата сума. Това е и основен
принцип в правото, кореспондиращ със забраната за неоснователно обогатяване. В
този смисъл, за възникване задължение за връщане на отпуснатата сума по
кредита, е достатъчно да се докаже нейното усвояване от страна на
кредитополучателя, което обстоятелство, както вече бе обсъдено, е подкрепено с доказателства.
В този смисъл, дължимостта на първата от трите, инкорпорирани в иска суми – за
отпуснатата главница, бива доказана, тъй като кредитополучателят дължи връщане
на това, което реално е получил със задължение за възстанови.
Ответникът не е подал отговор на
исковата молба и съответно - не е въвел нито възражение за нищожност на някаква
част от претенцията като произтичаща от нищожни договорни клаузи, противоречащи
на императивни правни норми, нито възражение за неравноправност на определени клаузи
по договора. Въпреки това, съдът има правото и задължението да извърши такава
преценка във връзка с претенциите на ищеца. Съдът следва да прави служебно
преценка на неравноправния характер на договорна клауза, която попада в
приложното поле на Директива 93/13 /дело С-40/08, т. 53 и 54; дело С-488/11, т. 45 и 46, дело
С-397/11, т. 30 на Съда на Европейския Съюз/. С решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г., състав на ВКС,
І т. о., се е произнесъл, че първоинстанционният и въззивният съд следят
служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор. Освен
за наличието на неравноправни клаузи съдът дължи преценка дали договорът или
част от него не противоречи на императивни законови разпоредби. Извършването на
такава преценка е правомощие и на първоинстанционния и на въззивния съд. Според
т.1. от ТР №1 от 9 декември 2013г. на ВКС
по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК въззивният съд може да приложи императивна
правна норма дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Същото правомощие би следвало на по-силното основание да има и решаващият
първостепенен съд. Съдебната практика възприема, че по действащия ГПК, ако съдът
установи нищожност на договор, от който страните черпят права, е длъжен да се
съобрази с нищожността при решаване на спора по същество „когато тя е очевидна
и произтича пряко от договора” /Определение
№ 751 от 17.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2022/2009 г., I г. о., ГК/, т.е. приема се изключение от
диспозитивното начало в процеса, когато нищожността произтича пряко от
договора.
При преценка основателността на
претенцията в частта за възнаградителна лихва и с оглед обстоятелствата, за
които съдът се мотивира, че следва да следи служебно, съдът намира за
необходимо да посочи, че размерът на възнаградителната лихва по процесния
договор за кредит, процентно изразен - 41.17 %, не противоречи на императивна
правна норма. С новата законодателна промяна от 2014 г. – чл.19,
ал.4 ЗПК, се въведе законово ограничение в размера на възнаградителната лихва,
като се нормира, че „годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България.“ С
въвеждането на тази законова уредба се поставиха ясни граници, отвъд които
уговорената възнаградителна лихва би била нищожна като противоречаща на
императивна правна норма, но настоящият случай не касае уговорена
възнаградителна лихва, която да излиза извън тези граници. Уговорената
възнаградителна лихва не може да бъде счетена за нищожна и като неравноправна
клауза. Чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ повелява, че
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Според ал.2 на същата разпоредба: „не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено
в случаите на договор при общи условия.“
Следователно, преди да бъде извършена преценка дали една клауза е
неравноправна, се изследва дали същата е индивидуално уговорена, доколкото това
индивидуално уговаряне преодолява евентуалната неравноправност. Именно такъв е
настоящият случай, в който уговорената в договора за потребителски кредит
възнаградителна лихва е индивидуално уговорена. Тя не е определена в общите
условия, които се прилагат за всички кредитополучатели, а е част от
индивидуално сключен с потребителя договор. Клаузата на договора относно
лихвата не е предварително изготвена, поради което да се счете, че потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието и. Напротив - потребителят е получил
преддоговорна информация, в която размерът на договорната лихва е отразен и в
деня на подписване на договора, е попълнил искане за отпускане на кредит,
именно при такава възнаградителна лихва. В този смисъл, дължима според съда, се
явява и втората сума, която ищецът е инкорпорирал в претенцията си за главница,
а именно: сумата за възнаградителна лихва.
Третата
част от претенцията за главница обхваща възнаграждението, уговорено между страните
за закупуване на „пакет допълнителни услуги“. Споразумението за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги към основния договор за кредит, макар и обвързано
с него, представлява самостоятелна сделка с правна същност, аналогична с
„договор за услуга“. Сключената сделка обаче се явява нищожна поради
противоречие с добрите нрави - чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, която разпоредба сама
по себе си представлява императивна правна норма, за противоречие с каквито
норми съдът следи служебно при всеки един договор. Това е така, доколкото
хипотезата може да се приравни на договор, при който насрещната престация е до
такава степен нееквивалентна на заплатеното, че практически може да се счете,
че престация липсва. За
да възприеме това становище, съдът се съобрази с правната доктрина и трайната и
непротиворечива практика на ВКС. Добрите нрави са неписани общовалидни морални
норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии
за оценка на сделките. В решение № 1444
от 4.11.1999 г. по гр. д. № 753/1999 г. на Пето Г. О. на ВКС е посочена
нееквивалентността на престациите като конкретен пример за нарушение на добрите
нрави, водещо до нищожност на сделката по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Като критерий в съдебната практика е възприета изключително
голямата разлика в престациите – вж. решение № 615
от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г. на III Г. О. на
ВКС, решение 119
от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по описа за 2010 г. на I Г. О. на
ВКС. По абстрактен и принципен начин е формулиран критерият за преценка на
значителната нееквивалентност в решение № 452
от 25.06.2010 г. по гр. д. № 4277 по описа за 2008 г. на I Г. О. на
ВКС. Според това решение, съгласно чл. 9 ЗЗД
страните имат свобода на договарянето, която се рамкира от приложимите към
правоотношението законови разпоредби и от добрите нрави. Понятието добри нрави
предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно
несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката.
ВКС счита, че тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е
сведена до липса на престация. Следователно значителна и явна нееквивалентност
на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите
нрави, е налице, когато насрещната престация е практически нулева /Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр.
д. № 2419/2015 г., III г. о., ГК/. В настоящия случай съдът намира, че се
касае именно за такава драстично изразена липса на еквивалентност, тъй като
стойността на сделката за допълнителни услуги се равнява на стойността на
отпуснатия кредит, с който е обвързана, а същевременно 4 от услугите, срещу
които се заплаща цена, са поставени в зависимост от допълнителни предпоставки,
т.е. са услуги под условие, които в конкретния казус са останали нереализирани,
а единствената услуга, която евентуално е била използвана - приоритетно
разглеждане на искането за кредит и изплащане на самия кредит, се покрива с
действие, което така или иначе е дължимо от кредитора - да осъществи преценка
за наличие на условията за отпускане на кредита, и се различава единствено по
срочността си- срочност, която по никакъв начин не оправдава заплащането на
цена почти равна на стойността на кредита. Никъде, дори в определението за тази
услуга, не са посочени критерии - времеви или други, които да очертаят кога
приоритетността е спазена и в този смисъл клиентите не могат да са наясно дали
бързото получаване на отговор на тяхното искане е в следствие на разглеждане на
искането им с приоритет или в следствие на разглеждането му както във всяка
друга хипотеза, когато подобна услуга не е закупена. Останалите 3 услуги не е
видно от доказателствата да са били изобщо използвани от клиента. Дори да се
счете, че дължимостта на възнаграждението за пакет от допълнителни услуги е
обусловена от предоставяне на клиента на дължима услуга в по-кратки срокове и
от предоставянето на бъдещи възможности за същия, следва да се отчете, че се
касае за договор, при който има икономически по-слаба страна и заплащането на
бъдещи възможности, свързани с кредита, е оценено на сума, надхвърляща двойно
максимално допустимата сума за възнаграждение на кредитора /възнаградителната
лихва, каквато е определена в чл.19, ал.4 ЗПК/. По този начин се постига
прикрито уговаряне на възнаградителна лихва с около сто процента над допустимия
размер. С оглед конкретиката на случая, нееквивалентността между престациите
съдът преценява като основание за признаване нищожност на споразумението за допълнителни
услуги към договора за кредит, в следствие на което недължимо се явява възнаграждението
по него в размер на 4643.76 лв. и установителният иск, предявен от ищеца за
тази сума, включена в сумата за главница, е неоснователен. Нещо повече- съдът
намира, че подобен тип услуги като тези, включени в пакета за допълнителни
услуги, биват ползвани като механизъм за злоупотреба с права от страна на
икономически по-силната страна по договора, доколкото би трябвало за тях да е
установена някаква твърдо определена цена, разумна според естеството на
услугите, а това не е сторено и стойността им е изцяло нееквивалентна на
същността им.
С оглед
всичко гореизложено, съдът намира че от сумите, с които ищецът „Профи Кредит
България“ ЕООД е формирал иска за главница, като изначално недължима поради
нищожност на уговорката за нея /при изложени вече мотиви за това/ следва да
бъде изключена стойноста на пакета от допълнителни услуги, а доколкото
договорът за кредит е действителен в частта си относно подлежащата на връщане
сума по кредита и в частта за уговорената възнаградителна лихва, общата
стойност от тези две суми формира действителната стойност на договора, за която
вземането е следвало да бъде разсрочено на месечни вноски.
Размерът на
дължимата сума по иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.9 ЗПК, следва да се
изчисли като от общото задължение в договора за кредит – 12062.40 лв. се извади
недължимата според настоящия състав сума за пакета от допълнителни услуги
(4643.76 лв.), при което остава дължима сумата 7418.64 лв. (включваща главница
и договорна лихва), за която договорът за кредит е действителен. От последната
сума следва да бъде извадена заплатената вече от ответника сума от 1604.66 лв.,
при което оставащата незаплатена част от задължението е 5813.98 лв., за който
именно размер се явява частично основателен предявеният иск. За горницата от
4643,76 лв. над уважената част до предявената пълна сума по иска – 10457.74
лв., същият следва да бъде отхвърлен.
Съдът следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в
исковото производство и то с осъдителен диспозитив, както повелява Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. Ответникът С.С.У.,
следва да бъде осъден, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати в полза на
ищеца сумата от 399.34 лв., от които 199.67 лв. държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство и 199.67 лв. - държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, съразмерно на уважената
част от предявения иск. Ответникът също има право да му бъдат присъдени
разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, но същият не претендира
такива и не представя доказателство да е извършвал каквито и да е разноски,
предвид че не е участвал в производството.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иск с правно основание чл.422 ГПК вр.
чл.240 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК, че С.С.У., с ЕГН: **********,
с постоянен
и настоящ адрес: *** ДЪЛЖИ на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. “Мотописта”,
бул. “България” №49, бл.53Е, вх.В, ет.7, представлявано по
закон от всеки двама от управителите заедно - Светослав Николаев Николов, Ярослав
Ян Чечински, Цветелина Георгиева Станева и Ярослав Кжищов Чулак, заплащане на сумата от 5813.98 лв. /пет хиляди осемстотин и тринадесет лева и деветдесет
и осем стотинки/ – главница и договорна лихва, дължима по Договор за потребителски кредит
№ **********/11.09.2017 г., ведно
със законната лихва върху дължимата сума, считано от 01.03.2019 г. до
окончателното и изплащане, която сума е предмет на Заповед
№ 179 от 08.03.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 155/2019 г.
по описа на РС - Пирдоп.
ОТХВЪРЛЯ
ЧАСТИЧНО като НЕОСНОВАТЕЛЕН
иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.240 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК, предявен от “ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. “Мотописта”,
бул. “България” №49, бл.53Е, вх.В, ет.7, представлявано по
закон от всеки двама от управителите заедно - Светослав Николаев Николов,
Ярослав Ян Чечински, Цветелина Георгиева Станева и Ярослав Кжищов Чулак срещу С.С.У., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес:
*** за признаване за установено, че последният дължи заплащане на главница
в размер на 4643.76 лв. /четири хиляди шестстотин четиридесет и три лева и
седемдесет и шест стотинки/ по Договор
за потребителски кредит № **********/11.09.2017 г., представляваща частта за разликата над уважения размер на
иска от 5813.98 лв. до пълния предявен размер от 10457.74 лв.
ОСЪЖДА С.С.У., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес:
*** ДА
ЗАПЛАТИ на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. “Мотописта”,
бул. “България” №49, бл.53Е, вх.В, ет.7, представлявано по
закон от всеки двама от управителите заедно - Светослав Николаев Николов,
Ярослав Ян Чечински, Цветелина Георгиева Станева и Ярослав Кжищов Чулак,
на осн. чл.78, ал.1
и 8 ГПК, сумата от 199.67 лв. /сто деветдесет и девет лева и
шейсет и седем стотинки/,
представляваща деловодни разноски в
настоящото производство, както и сумата от
199.67 лв.
/сто деветдесет и девет лева и шейсет и седем стотинки/
- деловодни разноски, направени от ищеца в заповедното
производство по ч.гр.д. № 155/2019 г. на Районен съд-Пирдоп, съразмерно на уважената част от иска.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба в 2-седмичен срок от съобщаването му
на страните
пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: