Р Е Ш Е Н И Е
№ 667 /17.10.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Ива Байнова
Цветомира Димитрова
при секретаря Йорданка Попова и в присъствието на прокурор Павел Жеков при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова КАД № 586 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по касационна жалба на В.Ц.Б. ***, подадена чрез пълномощника ѝ адв. Д.А., против Решение №61/05.05.2022г. постановено по а.н.д. №20225630200246 по описа на Районен съд - Харманли за 2022г.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, като не съответствало и на целта на закона. Изводите на съда били неправилни, а решението съдържало бланкетни мотиви. Издадената и потвърдена от съда заповед на полицейския орган била без посочени в нея фактически и правни основания за задържането, като за мотивирането ѝ били използвани материали, доказателства и факти, които не били част от административната преписка по издаване на акта, което било недопустимо. Изложени в административния акт мотиви за задържане, липсвали. Неправилен и необоснован бил изводът на съда за издаване на акта от компетентен орган. Съдът нарушил процесуалните правила за събиране, допускане и оценка на доказателствата, като интерпретацията на същите не съответствала на закона и на действителния им смисъл и значение. Неправилно в заповедта бил посочен часът на задържане на лицето, с което се стигнало до лишаването от правото да се ползва от защитник за неизвестен период от време. Неправилно от органа било прието, че е налице престъпление, разпоредба на такова от НК не била посочена. В заповедта липсвало и посочване на съда, пред който можело да бъде обжалвана. Актът бил издаден в несъответствие с целта на закона, като задържането на лицето довело до нарушаване на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Навеждат се доводи, че доказателства за извършено от страна на задържаното лице престъпление липсват. В материалите от преписката по задържането нямало нищо, което да установява твърдяното нарушение или престъпление. Липсвало нещо, което да установи, че при предприемане на оспореното задържане полицейският орган имал данни за извършено деяние.
По подробно изложени в жалбата съображения се претендира отмяна на обжалваното решение и прогласяване на нищожност или отмяна заповедта за задържане, както и присъждане на жалбоподателката на деловодни разноски за всички съдебни инстанции, а на адвоката - възнаграждение по чл.38 ал.2 Закона за адвокатурата за двете съдебни инстанции, поради оказана безплатна правна помощ.
Ответникът – Полицейски орган при РУ – Харманли към ОДМВР - Хасково, не изразява становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Пледира оставяне в сила на обжалваното решение.
Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Харманли приел, че Заповед за задържане на лице рег.№271зз-84 от 26.04.2022г. на полицейски орган ст.полицай Д.П. Х. от РУ – Харманли към ОДМВР - Хасково, била издадена от материално компетентен орган, като посочил, че на съда било служебно известно, че подписалото я лице имало качеството полицейски орган по смисъла на чл.57 ал.1 пр.четвърто, вр. чл.6 ал.1 т.1 - 3 от ЗМВР. При издаване на заповедта били спазени изискванията на чл.74, ал.1 от ЗМВР за писмена форма на акта и на чл.74, ал.2 от ЗМВР относно задължителните реквизити, които следвало да съдържа. Посочени били името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта, датата и часът на задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице и разясняването на правата му, както и фактическите и правните основания за задържането. Според съда, с посочването в административния акт, че лицето управлявало МПС след употреба на НУВ и с образуваното БП №234/26.04.2022г. по описа на РУ – Харманли, се изпълнявало изискването на чл.74, ал.2, т.2, пр.първо от ЗМВР - за излагане на фактическите основания за задържане, тъй като данни относно конкретни факти и обстоятелства можело да се установят от останалите документи във връзка с издаването на заповедта. Направените възражения за липса на законоустановените предпоставки за задържане на оспорващата, съдът приел за неоснователни. Предоставеното на полицейския орган правомощие по чл.72, ал.1 било законосъобразно упражнено. Не били допуснати и нарушения на процесуалните правила при издаването на оспорвания акт, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателката. Спазени били разпоредбите на закона и неговата цел.
Настоящата инстанция намира атакуваното решение за неправилно.
Неоснователни са доводите в касационната жалба, че оспорената пред районният съд заповед е издадена от некомпетентен орган. Издателят на същата заема длъжността мл. инспектор-старши полицай в РУ Харманли. Длъжността попада в Приложение № 2, Б, т.14 от Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР. Същата е предвидена за заемане по служебно правоотношение, т.е. тя не попада в категорията на чл. 142, ал.1, т.3 от ЗМВР и заемащото я лице представлява полицейски орган по смисъла на чл.142, ал.1,т.1 от ЗМВР, вр. с чл.57, ал.1 от ЗМВР.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа правни и фактически съображения, в достатъчен обем за да се провери законосъобразностат на акта, поради което неправилно се твърди, че е допуснато нарушение на формата й.
Настоящия съдебен състав обаче споделя изложените доводи в касационната жалба за недоказаност на изложените в оспорения акт фактически съображения. Съгласно чл.72, ал.1, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. По своята правна същност, мярка „задържане“ по чл.72 - 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка - административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Предпоставка за задържането по ЗМВР е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. В случая обаче такива данни не са налице по преписката. Налице са само твърдения на полицейския орган, обективирани в процесната заповед, които не са подкрепени от каквито и да е данни или доказателства, получени от технически или друг вид устройства, официални документи или свидетелски показания и др. В случая наличието на данни за извършено престъпление не може да се установи по безспорен начин, а следва да предполага, като това предположение се базира само на описаното в оспорената пред РС заповед.
Ето защо настоящият касационен състав приема, че към момента на издаване на оспорваната заповед не са били налице достатъчно данни за извършено престъпление, които да са основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл.72 от ЗМВР. Действително, не е необходимо да са установени пълни данни или такива, които категорично да уличават лицето в извършването на престъпление, но все пак следва да има данни, за да може задържането на съответно лице да почива на съответното реално фактическо основание.
Целта на мярката по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. Този вид задържане предоставя възможност на полицейските органи да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление. За всеки конкретен случай на задържане обаче, съгласно закона е необходимо да са налице обективни данни, които следва да са доказани. Установяването на данните е в тежест на административния орган, като в случая обосноваността и необходимостта от задържането не се подкрепя със събраните по делото доказателства. Действително, въпросът дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР обаче наличието на достатъчно данни, които да обвързват съответното лице с извършване на престъпление, представлява задължителна предпоставка за издаване на заповед от вида на оспорената пред въззивния съд.
Предвид липсата на доказателства за наличие на данни за извършено престъпление, то Заповед за задържане на лице рег.№271зз-84 от 26.04.2022г. се явява издадена в противоречие с материалния закон. Събраните по делото доказателства не обосновават наличието на предпоставките по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Приложената мярка се явява и несъответна на целта на закона. В случая изобщо не е ясно каква всъщност е била конкретната цел за нейното налагане и не е доказана необходимостта от задържането на жалбоподателката.
Във връзка с горното е налице нарушаване на основен принцип на административното производство – принципа на съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК, който задължава административният орган да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като с издадения акт не допуска засягане правата и законните интереси на гражданите в по-голяма степен от най-необходимото за постигане на законната цел.
Принудителните административни мерки следва да се прилагат ограничително и при стриктното спазване на закона. Полицейското задържане не може да е произволно, то задължително трябва е обосновано с конкретни факти, които да сочат връзка между задържания и конкретно извършено правонарушение. Това в конкретния случай не е налице.
Ето защо, като е отхвърлил жалбата срещу Заповед рег.№271зз-84 от 26.04.2022г. районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, като се отмени и посочената заповед.
При този изход на спора, основателна се явява претенцията за присъждане на сторените по деловодни разноски от страна на жалбоподателката в общ размер на 80.00 лева представляващи действително заплатени по делото държавни такси за водене на делото пред две съдебни инстанции.
По отношение претенцията на адвокат А. за присъждане на адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата съдът намира следното:
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38, ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение: „е безплатно“ на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което ОДМВР-Хасково следва да бъде осъдено да заплати на адв. А. адвокатското възнаграждение, определено по реда чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от по 500 лева за всяка съдебна инстанция или в общ размер от 1000.00 лева за представителството пред две съдебни инстанции.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №61/05.05.2022г. постановено по
а.н.д. №20225630200246 по описа на Районен съд - Харманли за 2022г.
ОТМЕНЯ Заповед
за задържане на лице рег.№271зз-84 от 26.04.2022г., издадена от полицейски
орган - ст.полицай Д.П. Х. от РУ – Харманли към ОДМВР – Хасково.
ОСЪЖДА
ОДМВР-Хасково да заплати на В.Ц.Б. *** разноски по делото в размер на 80.00
лева.
ОСЪЖДА ОДМВР
– Хасково да заплати на адв. Д.А. сума в размер на 1000.00 (хиляда) лева, за
осъществена адвокатска защита и
съдействие по реда на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата пред две
съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.