Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 245
гр. Русе, 10.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски окръжен съд, гражданско
отделение, в открито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
при секретаря Анелия Генчева и в присъствието
на прокурора
като разгледа докладваното от съдията Н. Георгиева гр. дело № 107 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск по чл. 432 във
връзка с чл. 498, ал. 3 от КЗ. Ищцата твърди, че е майка
на Е.Е.Ю., починала на **** г. в резултат на ПТП, настъпило
на път ****, обл. Р***, по вина на Е.С.Б.при управлението на л. а. „****“ с рег. № ****, за който
имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
със ЗК „****“ АД гр. С****.
С влязла в сила присъда по НОХД №
241/2018 г. по описа на РОС, Е.С.Б.е признат за виновен за това, че на **** г. на път ****, в землището на с. Н****, района
на км ****, при управление на МПС – л. а.
„****“ с рег. № ****, нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, с което по непредпазливост причинил смъртта на Е.Е.Ю., починала на **** г., поради което и на основание чл. 343, ал. 4 във вр. с
ал. 3, б „в“ във вр. с ал. 1, б „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 и чл. 58а,
ал. 1 от НК му е наложено наказание седем години лишаване от свобода, намалено
на четири години и осем месеца, както и лишаване от право да управлява МПС за
срок от седем години и осем месеца.
Пострадалата била единствено дете
на ищцата, която тежко понесла нейната загуба. Връзката между нея и дъщеря
ѝ била изключително силна. Двете живеели в едно домакинство сами и дъщеря
ѝ била единствената опора в живота ѝ, а нейната загуба тя никога
нямало да преживее. В резултат на смъртта ѝ ищцата била лишена от
жизненонеобходимата ѝ житейска опора от близък човек, тъй като тя била
безработна от дълго време и била с влошено здравословно състояние – имала остър
бронхолит, хипертонична сърдечна болест, увреждане на междупрешленните дискове
в поясен отдел с радикулопатия, артрозни промени, контузия на дясна колянна
става, хронична белодробна болест, увреждане на лумбо-сакралните коренчета –
заболявания, които затруднявали нелекия ѝ живот и което здравословно
състояние налагало необходимостта от непрекъсната помощ, която да ѝ бъде
оказвана. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да ѝ
заплати обезщетение в размер на 200 000 лева от датата на предявяване на иска,
както и направените по делото разноски.
Ответникът ЗК „****“ АД е
депозирал в законния срок отговор на исковата молба, с която заявява, че
предявеният иск е допустим, а разгледан по същество признава същия за
основателен до размер на сумата 90 000 лева, която той е изплатил на ищцата.
Счита, че претенцията за заплащане на обезщетение в размер на 200 000 лева се
явява твърде завишена и прекомерна, несъобразена с реално претърпените вреди и
обичайно присъжданите от съдилищата обезщетения в аналогични случаи. Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено по справедливост от съда,
а претендираният от ищцата размер, според застрахователя, не съответства на
принципа за справедливост. На това основание иска претенцията над сумата 90000
лева да бъде отхвърлена като неоснователна, като му се присъдят разноските по
делото съобразно отхвърлената част от исковете.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото не е спорно, че ищцата
е майка на Е.Е.Ю., починала в резултат на ПТП, настъпило на **** г. с л. а. „****“ с рег. № **** на път *** ***, управляван от Е.С.Б.от гр. Т****. Не се
спори по делото, че е налице влязла в сила присъда по НОХД № 241/2018 г. по
описа на РОС, с която Е.С.Б.е признат за виновен за това, че на **** г. на път ****, обл. Р****, в землището на с. Н****, района на км ****, при управление на МПС – л. а. „****“ с рег. № ****, нарушил правилата за
движение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, с което по непредпазливост причинил
смъртта на Е.Е.Ю., починала на **** г., поради което и на основание
чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б „в“, вр. ал. 1, б „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 и
чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание четири години и осем месеца
лишаване от свобода, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от
седем години и осем месеца.
По делото не е спорно, че към
момента на процесното ПТП, отговорността на управлявалия моторното превозно
средство е била застрахована със застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, за което била издадена застрахователна
полица с начална дата на покритие 07.04.2016 г. и крайна дата – 06.04.2017 г.
Не е спорно и това, че на 20.02.2020 г. застрахователят е превел по сметката на
ищцата сумата 90 000 лева – обезщетените за претърпените от нея неимуществени
вреди.
В подкрепа на твърденията на
ищцата са разпитани свидетелите В.П.М. и Н.Н.Т..
От показанията на св. М. се
установява емоционалното състояние на ищцата след смъртта на нейната дъщеря.
Свидетелят твърди, че познава Е. и дъщеря ѝ от времето, когато бил
осемгодишен, тъй като живеели в едно и също населено място и са израснали
заедно с починалата. Е. била самотна майка и се грижела сама за отглеждането и
възпитанието на Е., а отношенията между тях не били
само като между майка и дъщеря, а и като приятелки, живеели заедно в едно
домакинство. Е. работела, включително и в
чужбина, за да може да подпомага майка си.
След катастрофата свидетелят отишъл
веднага в болницата, където заварил Е., тя била много разстроена и припаднала,
когато лекарят съобщил, че състоянието на Е. е много тежко и едва ли ще преживее катастрофата. Ищцата понесла много
трудно загубата на дъщеря си, вдигнала захар и кръвно. И сега не била в добро
здравословно състояние, поради загубата на дъщеря си. Много трудно се
възстановявала след смъртта ѝ. Всеки път, когато свидетелят ходел да я
види, тя започвала да плаче, затворила се в себе си и сега продължавала да
страда от загубата на дъщеря си. Понастоящем здравословното ѝ състояние
било сериозно влошено, придвижвала се много трудно, с помощта на количка или
бастун.
Св. Н.Т. познавала ищцата чрез
нейната дъщеря Е., с която били приятелки.
Последната година преди да почине, те много се сближили, ходела в дома на
ищцата и имала наблюдение, че двете с дъщеря ѝ, които живеели заедно във
В****, били много близки. Е. работела на бензиностанция в Р****, а майка й – в **** фирма.
След катастрофата свидетелката
отишла в болницата на ****, когато Е. още не била починала. Там заварила ищцата, която била
много разтревожена. Докато била в двора на болницата разбрала, че Е. е починала и била свидетел колко тежко ищцата приела
новината за смъртта ѝ, започнала да плаче. Две-три седмици по-късно свидетелката
заминала за Холандия, но преди това я посещавала често. Е. приела много тежко
загубата на дъщеря си, постоянно плачела, двете разговаряли за нея, когато се
видели. Една година по-късно, когато свидетелката се върнала от Холандия, Е.
била в същото състояние, като се видели и започвала да плаче, тъй като си
спомняла за дъщеря си. Здравословното състояние на ищцата се влошило след
смъртта на дъщеря ѝ. Когато Е. загинала,
Е. ходела на работа, а сега била във влошено здравословно състояние и не можела
да работи – болели я краката, имала и белодробни проблеми.
При така изяснената фактическа
обстановка съдът намира предявеният иск по чл. 432 от КЗ за неимуществени вреди
за доказан по своето основание. Ищцата Е.Ю. е
майка на починалата на **** г. при ПТП от **** г. Е.Е.Ю., съгласно удостоверение за наследници изх.
№ 148/13.06.2016 г. на Община В****. В това си качество, като най-близка родственица на
починалата, има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
съгласно ППВС № 4/25.05.1961 г., в което са дадени задължителни указания
относно активната материално правна легитимация на лицата, имащи право на този
вид обезщетения. Наследодателката на ищцата е починала вследствие ПТП,
настъпило по вина на водача на лек автомобил „****“ с рег. № **** – Е. С. Б., който нарушил правилата за движение по пътищата по
чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП. Към момента на процесното ПТП е била налице
валидна действаща застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
което дава основание на ищцата да предяви пряк иск против застрахователя за
обезщетение на претърпените от нея неимуществени вреди. Съдът намира
предявеният иск за допустим, тъй като сключеният с ответника застрахователен
договор е бил с период на покритие от 07.04.2016 г. до 06.04.2017 г.
Съгласно чл. 432 от КЗ увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. За да е налице
непозволено увреждане, следва да се докаже наличието на предвидените в закона
предпоставки: противоправност на деянието, вредоносен резултат, вина и причинна
връзка между тях.
В тази връзка съдът съобразява
влязлата в сила присъда по НОХД № 241/2018 г. по описа на Русенския окръжен
съд, с която Е.С.Б.е признат за виновен за това, че на **** г. на път ****, обл. Р****, в землището на с. Н****, района на км ****, при управление на МПС – л. а. „****“ с рег. № ****, нарушил правилата за
движение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, с което по непредпазливост причинил смъртта
на Е.Е.Ю., починала на **** г., която присъда на основание
чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд по въпросите дали деянието е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца. На основание чл. 413, ал. 1 от НПК тя се явява задължителна
и за застрахователя – страна по сключената задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”.
Съдът намира за доказан факта, че
причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
деяние. От събраните гласни доказателства се установи, че причинените на ищцата
неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Доказано бе, че между нея и починалата е имало изключително близка връзка,
отношенията им не са били просто като между майка и дъщеря, а като приятелки.
Създадената между тях емоционална връзка била трайна и дълбока, като след
смъртта на Е. за ищцата са настъпили сериозни като интензитет и продължителност
морални болки и страдания. Здравословното ѝ състояние било сериозно
влошено, придвижвала се много трудно, с помощта на количка или бастун,
постоянно плачела за дъщеря си, която била нейна опора, тъй като двете живеели
заедно сами и се подкрепяли, както емоционално, така и материално.
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, които са неизмерими в пари, съдът се
ръководи от принципите на справедливостта, на основание чл. 52 от ЗЗД.
Обезщетението има за цел да репарира в относително пълен обем болките и
страданията, възникнали от произшествието. От друга страна понятието
справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразят при определяне размера
на обезщетението.
Като взе предвид събраните по
делото доказателства, установяващи изживените болки и страдания от загубата на
Е.Е.Ю., съдът приема, че претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да
се репарират със сумата от 120 000 лева, който размер, съответства най-пълно на
критерия за справедливо обезщетение по чл. 52 от ЗЗД. Над този размер
претенцията следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Съдът
съобразява, че в хода на настоящото производство, след предявяване на исковата
молба, ответното дружество е изплатило на ищцата обезщетение в размер на 90 000
лв., до който размер счита иска за основателен – обстоятелство, което се
потвърждава и от ищцовата страна. Следователно, ответникът следва да бъде
осъден да заплати още 30 000 лева за репариране на причинените на ищцата неимуществени
вреди.
Застрахователят дължи и законната
лихва върху размера на присъденото обезщетение от датата на завеждане на делото
– 12.02.2020 г.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата
от 3 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно определеното
обезщетение в размер на 120000лв., част от което е платено след завеждане на
иска. По направеното от ответната страна искане за присъждане на разноски,
съдът намира, че такива се следват на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
съразмерно с отхвърлената част от иска, като в тежест на ищцата следва да се
възложи сумата от 200 лв. юрисконсултско възнаграждение. След извършена
компенсация на дължимите разноски сумата, която се дължи на ищцата от ответното
дружество, е в размер на 3 400 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РОС дължимата държавна
такса в размер на 1200 лева върху уважената част от иска.
По изложените съображения Русенският
окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „****“ АД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. С****, ****, представлявана от Д. Т. и Н. Г., ДА ЗАПЛАТИ на Е.Х.Ю. с ЕГН ********** *** ОЩЕ 30 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на дъщеря ѝ Е.Е.Ю., починала на **** г. в резултат на ПТП, настъпило на **** г. на път ****, обл. Р****, по вина на Е. С. Б., управлявал лек автомобил „****“
с ДК № ****, ведно със законната лихва от 12.02.2020 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 30 000 лв. до претендираната сума
от 200000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „****“ АД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. С****, **** ДА ЗАПЛАТИ на Е.Х.Ю. с ЕГН ********** *** разноски по
компенсация в размер на 3 400 лв.
ОСЪЖДА ЗК „****“ АД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. С****, ****, представлявана от Д. Т. и Н. Г., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Русенския окръжен съд сумата 1200 лв. държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
ВТАС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: