ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1506
гр. София, 04.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Радева
като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело №
20211100901833 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.130 ГПК.
В исковата си молби ищците Л. П.К., дружество, учредено на
06.06.1892г. в щата Мичиган, САЩ, номер *******3, със седалище *******,
Източен Ленсинг, Мичиган, 48823, САЩ и адрес ******* ******, Мичиган,
49010, САЩ (най-старото дружество от групата П. и първото, последством
което групата осъществява търговска дейност в Америка, притежаващо и към
този момент търговските марки П., регистрирани в САЩ, както и няколко
марки, регистрирани в други държави; П.Ф. И.Д., дружество, учредено на
20.09.1994г. в Ирландия, номер *******, с регистриран адрес Сграда Шарп
Билдинг, Хоган Плейс, Дъблин 2, D02 TY74, Ирландия, чиято основна
дейност е да придобива и управлява интелектуалната собственост на групата
П. и което е първото, посредством което групата извършва търговска дейност
извън Америка, притежаващо понастоящем търговските марки П.,
регистрирани на територията на Европейския съюз(ЕС); П.К., дружеството,
учредено в щата Мичиган, САЩ, номер *******, със седалище *******,
Източен Ленсинг, Мичиган, 48823, САЩ и адрес ******* ******, Мичиган,
49010, САЩ, което през 1999година е подало няколко заявки за търговски
марки в САЩ, които вече не са активни и до настоящия момент не притежава
марката П., но фирменото му наименование е на-близо да наименованието на
компанията, която е регистрирана като съсобственик на спорната търговска
марка.
Тези ищците твърдят, че са част от корпоративната друга П., създадена
преди повече от 130 години и с богата история. Твърдят, че в период между
1997г. и 2013 година групата П. започнала бързо да се разраства посредством
придобивания и въвеждане на нови категории продукти, като продукти за
деца и ветеринарни продукти. През 2015г. тя разширила присъствието си на
1
европейския пазар чрез придобиване на белгийската група Омега Ф. с
дружества в почти всички европейски страни. Сочи интернет адрес относно
историята на групата П..
Ищците твърдят, че ответникът „Р. 2000“ООД, ЕИК *******, е
българско търговско дружество, чийто основен предмет на дейност е
търговия, производство и разпространение на лекарствени продукти за
хуманната и ветеринарната медицина.
Ищците твърдят, че на 29.08.1997г. П.И. и „Р. 2000“ООД сключват
договор за доставка, по силата на който П.И. се задължава да произвежда и
доставя по заявки на ответника продукти за хуманитарната медицина.
Страните постигат съгласие, че всяка от тях запазва правата си на
интелектуална собственост, което съгласие е инкорпорирано в текста на чл.10
от договора.
Твърдят, че търговските взаимоотношения между двете дружества
продължават до 2012 година, когато П.И. сключва договор за доставка с
„ОТС Ф.“ АД.
Съгласно твърденията на управителя на „ОТС Ф.“ АД, г-н Х.М., в имейл
от 17.03.2017г., „ОТС Ф.“ АД е дружество, което е учредено от съдружниците
в ответното дружество, поради осъзната от тях нужда за промяна в
организационната форма от ООД в АД, поради което П. следва да го считат за
наследник на „Р.“ ООД. Договорът от 2012 година е прекратен от П.И.,
считано от 31.03.2020г., на основание чл.13.1 от него.
Ищците твърдят, че към датата на сключване на договора от 1997 година
компаниите от групата П. притежават права на интелектуална собственост,
върху описаните марки в обстоятелствената част на исковата молба, като
ищците заявяват, че групата П. използва логото PERRIGO от 2012година,
което е защитено с посочените търговски марки и др.
Ищците твърдят, че притежават комбинирана марка, заявена с
№74650786 на 23.03.1995г. и регистрирана с рег.№1988208 (предходни
регистрации под №№ 1730538 и 1773993) на Службата за патенти и търговски
марки на САЩ, която е защитена на територията на САЩ. Съгласно данните
в заявката на марката, същата за първи път е използвана в търговията през
1074 година.
Ищците твърдят, че по време на разширението на дейността на групата
П. в Европа, след придобиване на Омега Ф. през 2015г., през 2017г. е
извършена цялостна проверка на регистрите на търговските марки в Европа, в
това число на регистъра на марките на Общността, поддържан от Служба на
ЕС за интелектуална собственост и на националните регистри на държавите-
членки. При тази проверка е установено, че в регистъра на търговските марки,
поддържан от патентното ведомство (ПВ) на Република България е
регистрирана търговска марка, комбинирана, с рег.№00049751 за стоки и
услуги от класове 3 и 5 по Ницката класификация. Установено е, че тази
марка е заявена на 08.05.2003г. и е регистрирана на 07.12.2004г. като
съсобственост на ответника „Р.“ООД и американското дружество Р.С. Inc.,
САЩ от представител на индустриална собственост П. И.. Ищците твърдят,
2
че при проверка на регистрите на дружествата на САЩ не се установява
съществуване на компания с идентично наименование и адрес, като това,
което е вписано в регистъра на марките към ПВ.
Ищците твърдят, че регистрираната марка е изключително сходна на
търговските марки, притежавани от групата П. и е идентична на
регистрираната в САЩ марка, изобразена на стр. 8, т.9 от исковата молба,
комбинирана, рег.№1988208 на Службата за патенти и търговски марки на
САЩ. Твърдят, че освен изложеното, като съпритежател на марката е
регистрирано дружество със сходно наименование на това, което има едно от
компаниите в групата П., а именно П. К.. Твърдят, че в архивите на групата П.
не се съхранява никаква информация и / или данни за заявяването и
регистрацията на тази спорна марка. Още повече, че заявяването на марка
Perrigo в съсобственост с трето лице е в остро противоречие с принципите за
защита на интелектуалната собственост на групата П. и договора от 1997
година с „Р.“ ООД. Твърдят, че П. е направила многократни опити, без успех,
да получи информация и документи от ответника във връзка с регистрацията.
Дадените от ответника отговори не са ясни и липсва консистентна позиция
относно обстоятелствата, довели до съвместно заявление и последваща
регистрация на тази марка. Единствено става ясно, че ответникът претендира
значителни финансови средства като компенсация за твърдени от него
„инвестиции“.
Ищците твърдят, че с писмо от 16.06.2021 година адресирано до Л. П.К.
ответникът заплашил да заведе производство пред КЗК срещу П. България за
нарушение на чл.35, ал.2 ЗЗК затова, че от 2019г. П. България разпространява
продукти с марката П. на територията на Република България. Ответникът е
поискал компенсация в размер на 5% от нетния приход на П. България за този
период.
Ето защо, твърдят ищците, през 2021 година П. К. (компанията, чието
наименование е най-близко до това на компанията, вписана като
съсобственик на спорната марка) е получила достъп и копие от всички
материали по досието и след преглед на същите установила, че заявката на
спорната марка е подадена на 08.05.2003г. от представител по интелектуална
собственост П. Й.И. въз основа на копия на две пълномощни: пълномощно,
издадена с дата 05.03.2003г. от П. К.И.., изписано като Р.С. Inc.,, което е
подписано от Д.М. и пълномощно, издадено с дата 08.05.2003г. от ответника
„Р.“ ООД, подписано от г-н В.М.. Пълномощните са с идентичен текст и
следват установения от ПВ стандартен модел на писмено упълномощаване,
като в никое от тези документи не е изразена воля за заявяване и
регистриране на спорната марка в съсобственост на две лица.
Ищците твърдят че така регистрираната спорна марка е заявена
недобросъвестно от ответника „Р.“ ООД и са налице основанията по чл.36,
ал.3, т.1 вр. с чл.12, ал.5 ЗМГО за заличаване на регистрацията и. Обосновават
това с твърдение, че регистрацията следва да бъде заличена, когато е
извършена в нарушение на чл.12 ЗМГО.
Обосновават правен интерес от предявяване на претенциите със
3
следното: по отношение на първия ищец Л. П.К. към датата на заявката на
спорната марка е бил и понастоящем е собственик на идентична търговска
марка, изобразена на стр. 9 от исковата молба, комбинираната, рег.№1988208
на Службата за патенти и търговски марки на САЩ, защитeна на територията
на САЩ; по отношение на втория ищец П.Ф. И.Д., твърди, че последният
притежава регистрация на сходни европейски марки Perrigo; по отношение на
третия ищец - П.К. – твърди, че това е дружество от корпоративната група на
П., на чието име е регистрирана спорната марка.
Излагат доводи относно понятието „недобросъвестност“ при подаване
на заявка за регистрация; позовават се на практика на Службата на ЕС за
интелектуална собственост (EUIPO), касателно индикатори и критерии за
преценка относно наличие на недобросъвестност.
Твърдят, че при подаване на заявката за регистрация ответникът е
действал недобросъвестно, а именно: отличителният елемент на спорната
марка, а именно словният елемент P.е идентичен на регистрираното фирмено
наименование на групата П. и на словните търговски марки P., които също са
заявени и регистрирани за стоки и услуги от клас 5 по Ницката класификация;
спорната марка е идентична на комбинираната марка, изобразена на стр.11 от
исковата молба, абзац 3-ти, рег.№1988208 на Службата за патенти и
търговски марки на САЩ, защитeна на територията на САЩ, която към
датата на подаване на заявката и понастоящем е собственост на Л. П.К., като и
двете марки са заявени за стоки и услуги от клас 5 на Ницката класификация;
ответникът е организирал подаването на заявката за спорната марка, знаейки,
че тя принадлежи на корпоративната група П., към датата на подаване на
заявката ответникът е бил в договорни отношения с П.И. по договора от
1997г. з доставка на продуктите и този договор съдържа изрична клауза по
отношение на правата на интелектуална собственост на страните, поради това
ответникът, сключвайки договора е бил наясно или е следвало да бъде наясно
какви търговски марки и авторски права притежава корпоративната група П.;
нещо повече, в множество писма до компании от тази корпоративна група,
ответникът твърди, че е получил съгласие да ползва марката П. при продажба
на продуктите, предмет на доставки по договорите от 1997г. и от 2012г., както
и че е полагал системни усилия да популяризира марката П. в България;
спортната марка е заявена в съсобственост между ответното дружество и Р.С.
Inc., като с това се е опитал да маскира недобросъвестната заявка като такава,
направена със знанието и съгласието на действителния притежател на
марката, но това, твърдят ищците е невярно, защото никоя от компаниите от
корпоративна група П. не е давала съгласие за регистрация на спорната марка
в съсобственост с ответника.
Ищците оспорват истинността на пълномощното от 05.03.2003г. от Р.С.
Inc., използвано за заявката и регистрацията на спорната марка и на
основание чл.192 ГПК искат съда да задължи П. И. да представи оригинал на
пълномощното.
Ищците твърдят, че фирменото наименование на П. К. е посочено
неточно в пълномощното като Р.С. Inc., този факт, в отсъствие на други
индивидуализиращи данни и липсата на каквито и да е доказателства за
4
съществуване на заявителя затруднява защитата срещу
недобросъвестната регистрация на спорната марка, за което
обстоятелство ответникът е бил наясно.
Ищците твърдят, че дори и да не съобрази горното, то процесното
пълномощно не дава право за регистрация на спорната марка, а само за
извършване на необходимите действия пред ПВ във връзка с търговска марка
Perrigo. Тази марка не е идентична на заявената и впоследствие
регистрирана комбинирата търговска марка и не е ясно на какво
основание П. И. е заявил спорната марка. Ищците твърдят, че пълномощното
не дава и право на заявка и регистрация на спорната марка в съсобственост с
друго лице. В досието на спорната марка липсват каквито и да е
доказателства за постигнато съгласие между ответника и П. К.И.. за
съвместно заявяване и придобиване на регистрация в съсобственост на
спорната марка.
Ищците твърдят, че за съществуване на спорната марка са узнали през
2017 година, когато е извършена цялостна проверка на регистрите на
търговските марки в Европа. В архивите на компаниите от групата П. не се
съхранява информация за заявяване и регистрация на спорната марка.
Показателен е и фактът, че през 2013 година подновяването на регистрацията
е извършено единствено от ответника.
Излагат твърдения че от 2017 година напразно са правени опити да се
получи информация и материали от ответника във връзка с регистрацията на
спорната марка на името на ответника и П. К.И.., които са останали
безуспешни. Цитират изявления на ответника, направени в електронен вид,
като оспорват което и да е ръководство на П. и на която и да е от компаниите
в тази корпоративна група да са давали съгласие ответникът да ползва
фирмено наименование Perrigo като търговска марка върху продуктите, които
ответникът закупува и разпространява в България.
Интерпретирайки отговорите на ответника ищците твърдят, че спорната
марка е използвана от ответника единствено с цел да получи значителни
финансови средства от групата П. като условие за прехвърлянето и на името
на някоя от компаниите в корпоративната група П..
Ищците молят, след като съдът съобрази изложеното, да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че
изобразената комбинирана търговска марка на стр.16 от исковата молба,
абзац 3-ти, с рег.№00049751 на ПВ, регистрирана за стоки и услуги от класове
3 и 5 по Ницката класификация е заявена от ответника недобросъвестно.
Претендират разноските по делото и правят доказателствени искания.
В срока за отговор ответникът „Р. – 2000“ ООД, ЕИК *******, подава
отговор под вх.№25194/04.11.2021година.
Прави следните възражения:
Относно редовност на исковата молба.
Твърди, че по отношение на Л. П. К. и П. К. не е установена
представителната власт на лицето, което е подписало приложеното
5
пълномощно за процесуално представителство и това е така, тъй като лицето
подписало пълномощно – Т.У.К., на длъжност изпълнителен вицепрезидент и
секретар, липсват доказателства, които да идентифицират това лице като
такова, което към 08.07.2021 година е имало и има права да подписва
пълномощни на процесуални представители извън САЩ за завеждане и
водене на съдебни дела и спорове по отношение на тези две дружества и това
е така, тъй като съгласно представените устави на тези дружества
вицепрезидентът има правомощия, ако президентът отсъства или е
недееспособен към тази дата. Ето защо оспорва представителната власт на
процесуалния представител на тези две дружества.
Моли съда да остави без движение производството по делото и да даде
указания на ищците за потвърждаване на действията на процесуалния
представител, а ако това не бъде изпълнено – делото да се прекрати.
По допустимостта на предявените искове в контекст на липса на
интерес.
Оспорват претенциите да са допустими, тъй като не е налице правен
интерес от провеждането им. Това е така, тъй като целта на тези искове е
заличаване на регистрацията на марката, но тъй като тя е съпритежание на
ответника и третия ищец, то заличаването следва да се извърши само по
отношение на ответника. Следователно, регистрацията няма да се заличи, а
липсата на възможност да се стигне до заличаване на марката обезсмисля и
лишава от правени интерес цялото производство.
Липсата на интерес, каквато твърди да е налице ответникът, се изразява
в следното за всеки от ищците:
По отношение на Л. П. К.- твърди, че това дружество няма права върху
регистрирани марки в България или на територията на ЕС и никога не е
оперирало на тези пазари- няма търговска дейност и към момента няма
заявена марка на собствено име (в България или ЕС). Съгласно чл.12, ал.5
ЗМГО, на която норма се основава претенцията – лицето следва да докаже, че
се явява действителен притежател на марката. Липсват данни и
доказателства, както и претенция, че това дружество е действителен
притежател на марката. Реферира се към някакво образувание "група", което
не е ясно дефинирано.
Съгласно ЗМГО може да има само действителен притежател на марката,
който да има правен интерес от образуване на производството и който
интерес да бъде доказан, че е налице за това конкретно лице.
Твърди, че е недопустимо да се твърди, че 4група компании“ са
„действителен притежател“ на една марка. Този ищец няма никакви интереси
в България и в ЕС към 2003 година- датата на заявяване на марката.
По отношение на на П.Ф. И.Д..
За него в исковата молба се сочи, че е първото, чрез което групата
извършва търговска дейност извън Америка, което твърди ответникът,
потвърждава неговата теза, че първият ищец няма никакви интереси или
дейност извън САЩ и по-специално в ЕС или България.
6
За това дружество се твърди, че притежава търговските марки П.,
регистрирани на територията на ЕС и са изброени три търговски марки на ЕС,
които са с приоритет 2012г.- 9 години след приоритета на процесната марка,
като се съдържат и твърдение, че от 2012 година групата П. използва логото
П.- т.е. използването се претендира от 2012г. – 5 години след процесната
регистрация.
Ответникът твърди, че притежаваните от това дружество марки, описани
в исковата молба, не са идентични на процесната марка, регистрирана през
2003г. в България.
Дори и да се приеме, че този ищец претендира да е действителен
притежател на някаква марка, то тази марка не е процесната с регистрация
рег.№49751. Такова и твърдението в исковата молба, а именно, че това
дружество притежава регистрация на сходни европейски марки. Ето защо не
може да се приеме, че това дружество е действителен притежател на
процесната регистрация.
По отношение на ищеца П. К..
Ответникът заявява, че твърдението в исковата молба е, че това е
дружество от корпоративната група П., на чието име спорната марка е
регистрирана.
Поради това ответникът твърди, че е изключено лицето, което е
притежател на марката (спорната марка) да претендира нейното заличаване и
това е така, тъй като не може да се обоснове правен интерес на притежателя
на марката да иска нейното заличаване.
Не чрез предявяване на иск, а чрез отказ от право това лице може да
постигне целта регистрацията на марката да не се асоциира с него.
Ето защо ответникът твърди, че образуваното дело е недопустимо, тъй
като за никой от тримата ищци не е налице правен интерес от заявените
претенции.
Ако се твърди недобросъвестно заявяване, то този факт следва да бъде
установен по отношение на ответника и П. К., тъй като са действали
съвместно при подаване на заявката за регистрация. В случая обаче единият
заявител се явява ищец, който твърди, че има интерес от заличаване на
марката, като в същото време не се отказва от правата върху тази марка.
Последното преклудира възможността му като съпритежател на правата да
иска същите да бъдат заличени като неправомерно заявени.
Ответникът твърди, че претенцията на третия ищец, че е действителен
притежател на марката не противоречи на регистрацията и, тъй като той е
нейн притежател.
След обобщение на тезата си за липса на интерес от предявяване на тези
претенции, ответникът оспорва и основателността на заявените искове.
Ответникът твърди, че е имал търговски отношения в периода 1996г до
29.08.20200г. с дружеството П.И., като в този период има сключен договор з
това дружество в периода 29.08.1997г. – 29.08.2000година. този факт е
безспорен и въз основа на него ответникът е поръчвал и търгувал в България
7
с продукти, произведени от П.И. специално за целите и дейността на
ответника. Сочи кои са тези продукти.
След прекратяване на договора, което е станало на основание клауза 7 от
същия, на 29.08.2000 година търговските им отношения продължават за
целите на развитие на пазара в България, като от 1996 година единственото
присъствие на П.И. в България и само като производител на продуктите на
ответника, който се явява лицето, което е развило напълно и изцяло
самостоятелно пазара в България за продуктите, произведени от П.И..
Ответникът твърди, че напълно естествено продължение на
партньорството между двете дружество е съвместното заявяване през
2003година на спорната марка рег.№49751. В знак на общия интерес на двете
компании марката е заявена като съвместна за територията на Република
България.
Макар през 2003година двете дружества да не са обвързани от договор,
те продължават търговските си отношения, като в резултат на това е
съвместната заявка за спорната марка.
Твърди, че отношенията между ответника и П.И. продължават през
дружеството ОТС Ф. АД, което се потвърждава от приложените от ищеца
доказателства.
Ответникът твърди, че проблемите между двете дружества започват на
16.12.2019г., когато П.И. след повече от 23 години партньорства едностранна
изпраща писмо, с което уведомява ОТС Ф. АД, че считано от 31.03.2020г.
няма да търгува повече с него.
Ответникът твърди, че това действие е продиктувано изцяло от
търговски интерес, защото П.И. е намерило друг търговец за българския
пазар – подразделение на гръцкия си контрагент, чрез който окрупнява
дейността си.
След като коментира твърденията на ищците за реорганизация на
бизнеса и узнаването на регистрацията на спорната марка, ответникът
заявява, че проблемът с последната се появява едва през 2020 година, когато
на 16.12.2019г. г-жа Д.Х.- ръководител договорни продажби в дружеството П.
К. се опитва с писмо да прекрати договорните отношения между ОТС Ф. АД
и П.И. инк., макар и да не повдига въпроса за съвместната регистрация на
спорната марка.
Ответникът твърди, че договорните отношения между ОТС Ф. АД/ Р.
2000 ООД и П.И. инк. приключват в началото на 2020г. по едностранно
предизвестие от страна на П., което очевидно е изпратено от лице, което няма
юридическа власт да прекратява договори и да представлява П.И. инк.
Търговските отношения са прекратени без обяснение и без възможност
българският търговец да се реорганизира.
Ответникът твърди, че П.И. инк. продължава да присъства на
българския пазар, но чрез подразделението на гръцкия си търговец.
Ответникът твърди, че в контекста на изложеното, е нормално да
поискаш минимално възстановяване на инвестицията си, защото П.И. инк. не
8
излизат от българския пазар и стъпват върху вече изграден такъв-
потребители и цялостен бизнес – от ОТС Ф. АД/ Р. 2000 ООД, като
продължават „на готово“ с гръцкия си партньор.
Ответникът твърди, че в тази ситуация следва да се повдигне въпроса за
съсобствеността на марката, който факт е безспорно известен на П.И. инк.
Последното е направило предложение за компенсация от 5 000евро, за
да може марката да стане единствено негово притежание, като е предвидена
опция и за друго предложение.
Ответникът твърди, че изложените факти и приложената комуникация
изключват хипотеза на недобросъвестно заявяване на марката с цел
неоснователно облагодетелствуване.
Ответникът твърди, че посочените от него обстоятелства и приложените
към исковата молба доказателства свидетелствуват, че спор по отношение на
съпритежанието на марката или нейното заявяване не е налице.
Съществуващите проблеми между ответника, респ. ОТС Ф. АД и П.И. инк. са
чисто търговски и това е така, тъй като последното няма съмнение в
съпритежанието на спорната марка.
Ето защо ответникът твърди, че спорът между тези дружества е чисто
търговски, а собствеността на марката е ясна.
Ответникът твърди, че чрез предявяване на настоящите искове, които са
лишени от правен интерес, се цели да се упражни натиск върху него, за да не
се изплатят задълженията, които П.И. инк. има и ако е налице
недобросъвестност, то ня не е от негова страна.
Оспорва твърдението в исковата молба, че няма дружество П.К. инк. и
че ищците не са знаели как е подписано пълномощното при заявяване на
марката и как, едва ли не, някой е заявил мярката на тяхно име без те да искат.
Видно от цялата комуникация приложена като доказателства, в нито
един момент от 2017г. до 2021 година никое лице от страна на ищците не се е
усъмнило, че П. К.И.. е П. К.. Поради това твърди, че е крайно озадачително,
че се твърди, че това са някакви различни дружества, а пък последното е
получило достъп до досието, което се съдържа в ПВ. Нормата на чл.14, ал.2
от Инструкция за водене, поддържане и предоставяне на достъп до
държавните регистри и до досиетата на обектите на индустриалната
собственост на ПВ предвижда, че достъп до досието имат
заявителят/притежателят на съответния обект, а лицата, по отношение на
които са вписани, предвидени в закона обстоятелства, имат право на достъп
само до документацията, въз основа на която е извършено вписването.
Следователно ищец №3 има право на достъп до досието на процесната
марка само, ако е нейн притежател.
Ако ищец №3 счита и вярва, че не е притежател на процесната марка, но
е получил достъп до досието на марката, представяйки подвеждащ документ
пред държавната администрация в лицето на ПВ, то деянието следва да се
разгледа от различен орган и да се предприемат съответните мерки. Още
повече, че този ищец е могъл да получи достъп до досието въз основа на
9
съдебно удостоверение, в рамките на това производство.
Предвид изложеното, ответникът моли съда, ищците да бъдат
задължение недвусмислено да заявят позицията си: дали ищец №3 П. К. е
съсобственик на спорната/процесната марка или поддържат твърдението си,
че този ищец не е съсобственик на процесната/спорната марка.
Обосновава това си искане с необходимостта от изясняване на този факт,
като предпоставка за реална оценка на подлежащите на доказване факти;
предпоставка за осъществяване на хипотеза по чл.229, т.5 ГПК и
прекратяване на делото, поради липса на интерес от претенциите.
При така изложеното ответникът моли съда да: прекрати
производството, поради недопустимост на исковете, а при условие на
евентуалност, ако приеме същите за допустими – до ги отхвърли като
неоснователни.
Страните са направили своите доказателствени искания.
По възраженията на ответника за нередовност на исковата молба, с
оглед упълномощаване на процесуалния представител от лице, което е
вицепрезидент на двете посочени дружества- Л. П. К. и П. К.- който разполага
с такава власт само при отсъствие или невъзможност на президента да
осъществява тези правомощия.
Съдът намира, че това възражение на ответника за нередовност на
исковата молба се явява несъстоятелно.
Това е така, тъй като представените по делото документи сочат
вицепрезидента Т. К. на преждепосочените дружество като част от
длъжностните лица и съобразно представените извлечения от техните
дружествени актове, има такива задължения, каквито в определен момент
могат да бъдат възложени от Съвета на директорите или от президента (Л. П.
К. ), респ. в случай на отсъствие или недееспособност на президента,
вицепрезидента изпълнява всички задължения на президента и разполага с
всички правомощия и има същите ограничения като президента (П. К.).
Следователно, съдът намира, че вицепрезидента има същите правомощия и
ограничения като президента и може да оправомощава надлежно процесуален
представител на съответното дружество. Ако самите ищци приемат, че това
оправомощаване не е надлежно и процесуалният представител не разполага с
представителна власт, то единствено те могат да се позоват на липса на
надлежно упълномощаване (арг. от ТР№5/12.12.2016г. по тълк.д.№482014г.
на ОСГТК на ВК). Ето защо съдът не възприема тезата на ответника за
необходимост от потвърждаване на извършените от вицепрезидента на двете
компании упълномощаване на процесуалния представител на двамата ищци.
По допустимостта на исковете, с оглед възражението на ответника за
липса на интерес от тяхното предявяване за всеки от тримата ищци, с
разпореждане №26/04.01.2022година съдът е указал на ищците следното:
По отношение на ищеца П.К., дружеството, учредено в щата Мичиган,
САЩ, номер *******, със седалище *******, Източен Ленсинг, Мичиган,
48823, САЩ и адрес ******* ******, Мичиган, 49010, САЩ, чрез адв.К.Ч.,
10
със съдебен адрес гр.София, бул.“******* *******, адвокатско дружество
„Б.И К.“, в едноседмичен срок от съобщението, с нарочна молба, с препис за
ответника да отстрани противоречията си в обстоятелствената част на
исковата молба, като ясно и недвусмислено заяви дали то е това дружество,
което в съпритежание с ответника е регистрирало спорната марка и ако това е
така, да обоснове правен интерес от провеждане на установителната
претенция, а ако не е това дружество да посочи какво го отличава от
дружеството съпритежател на регистрираната спорна марка и какъв е
правният му интерес от провеждане на настоящето производство.
По отношение на ищците Л. П.К., дружество, учредено на 06.06.1892г. в
щата Мичиган, САЩ, номер *******3, със седалище *******, Източен
Ленсинг, Мичиган, 48823, САЩ и адрес ******* ******, Мичиган, 49010,
САЩ; П.Ф. И.Д., дружество, учредено на 20.09.1994г. в Ирландия, номер
*******, с регистриран адрес Сграда Шарп Билдинг, Хоган Плейс, Дъблин 2,
D02 TY74, Ирландия; П.К., дружеството, учредено в щата Мичиган, САЩ,
номер *******, със седалище *******, Източен Ленсинг, Мичиган, 48823,
САЩ и адрес ******* ******, Мичиган, 49010, САЩ, чрез адв.К.Ч., със
съдебен адрес гр.София, бул.“******* *******, адвокатско дружество „Б.И
К.“, в едноседмичен срок от съобщението, с нарочна молба, с препис за
ответника, всеки от тях поотделно, да заяви какъв е правнозащитимият
интерес от провеждане на установителните претенции с правно основание
чл.12, ал.5 ЗМГО във вр. с чл.124, ал.4 ГПК, като съобразят изложените от
тях факти, а именно – че първият ищец има регистрирани марки на
територията на САЩ, защитими на тази територия, като не твърди, че
оперира на територията на Република България и не твърди, че е
действителен притежател на спорната марка; по отношение на втория ищец
П.Ф. – с регистрирани европейски марки, които са сходни на спорната марка,
като не твърди, че е действителен притежател на спорната марка; да пояснят
дали предявените от тях искове имат за цел да се постанови решение, с което
се признание за установено, че само ответникът по това дело е действал
недобросъвестно при регистрацията на спорната марка, тъй като смисълът на
производството е заличаване с обратна сила на тази регистрация, по искане на
лице, което фактически ползва в търговската си дейност за означаване на
негови стоки и услуги на същата територия нерегистрирана марка, когато
това ползване предхожда датата на заявяване за регистрация на същата или
сходна марка от друго лице или целта на производството е заличаване на
регистрацията и по отношение на двамата съпритежатели и ако е налице
последната хипотеза, при условие, че третият ищец е уточнил, че той е
дружеството, на чието име, в съпритежание с ответника е извършена спорната
регистрация, да се уточни защо има качество на ищец, а не на ответник.
Във връзка с дадените от съда указания ищците са депозирали молба с
вх.№7270/04.02.2022 година, в която заявяват следното: всеки от ищците има
качество на действителен притежател на марката по смисъла на
решение№195/31.01.2018г., постановено по т.д.№370/2017г. по описа на ВКС,
ТК, първо т.о. по обстоятелства, изложени в молбата, като уточнява, че искът
е предявен само и единствено спрямо конститутирания ответник, тъй като
11
само той е действал недобросъвестно при регистрация на процесната марка. В
тази насока излагат допълнителен аргумент, че дружество „П. К.И..“, което е
посочено като съсобственик на недобросъвестно заявената марка не
съществува в търговските регистри на САЩ и поради това не може да бъда
надлежна страна по делото.
По отношение на правния интерес, обосновава същия спрямо всеки от
ищците заявяват следното:
Л. П.К. е първото дружество, дало началото на корпоративната група П.,
т.е. дружеството-майка на създадените след това компании от групата. Л. П.
К. притежава множество регистрации на търговски марки Perrigo (по-ранни от
процесната), които са част от фамилия търговски марки Perrigo, включително
и комбинираната търговска марка, на която е идентична процесната търговска
марка. Л. П. К. притежава и авторско право върху елементите на процесната
Търговска марка, най-късно от момента, в който тези елементи са защитени и
като търговска марка, т.е. съответно през 1992 г. и 1995 г.; осъществява
дейност на територията на САЩ и ЕС, включително и България, посредством
други дружества от групата П., като по-специално е дала съгласието си те да
използват интелектуалната собственост на групата като ползват бранда
Perrigo, включително като регистрират търговски марки Perrigo. Продуктите
на П. се предлагат от десетилетия на българския пазар от други дружества от
Групата П. и са известни на българския пазар. Дружеството JI. П. К. е
компанията създала и наложила на пазара в световен мащаб марката Perrigo и
всички останали дружества от Групата П. черпят правата си и ползват
марките Perrigo със съгласието на JI. П. К.. Пример в това отношение е
компанията П.И., е която ответникът Р. 2000 е бил в договорни отношение за
доставка на лекарствени продукти, произведени от П., както и П.Ф. И. -
компания, която управлява интелектуалната собственост на групата извън
САЩ и на която JI. П. К. е прехвърлило притежаваните от него търговски
марки Perrigo в Европа. че качеството си на действителен собственик на
процесната марка JI. П. К. основава именно на безспорните в процеса факти,
че от самото си основаване през 1887 г. компанията използва в търговската си
дейност знак, който е идентичан или сходен със този на заявената марка.
Излага и други аргументи в подкрепа на тезата си.
По отношение на ищеца П.Ф. И., твърди, че това дружество също е
действителен притежател на марката по смисъла на чл. 52, ал. 1. т. 3 във
вр. с чл. 36, ал. 5, т. 1 от ЗМГО. Основният предмет на дейност на компанията
е да притежава и управлява интелектуалната собственост на корпоративната
група П. извън САЩ, включително и на цялата територия на Европейския
съюз. П.Ф. И. е регистриран притежател на всички марки на EC Perrigo
(включително на по- ранната марка на EC per. № ******* P.-словна, заявена
на 01.04.1996 г.). Това е обичайна и широко разпространена практика за
управление на интелектуалната собственост, която е характерна за повечето
(ако не и за всички) големи участница на пазара, притежаващи търговски
марки и други обекти на интелектуална собственост, регистрирани в различни
юрисдикции. Предвид специалната цел на компанията, П.Ф. И. осъществява
дейност в ЕС и на българския пазар като предоставя права на ползване на
12
различни обекти на интелектуалната собственост на P., включително и на
други дружества от корпоративната група, които са пряко ангажирани в
производството и/или дистрибутирането на продукти с марката Perrigo на
българския пазар. Във връзка с това, към настоящия момент на българския
пазар се предлага няколко медицински продукта с марката Perrigo, които са
изключително популярни. Това по-специално са продуктите Lactacyd,
Coldrex, Paranit и Solpadeine. качеството си на действителен собственик на
процесната марка П.Ф. И. основава на безспорните в процеса факти, че тази
компания е собственик на фамилия марки “P.”, регистрирани от тази
компания за различни държави в Европа и за държавите-членки на
Европейския съюз, за лекарствени продукти, които се търгува в България и са
известни на българския пазар.
По отношение на третия ищец П. К., ясно е заявено и в исковата молба,
е, че дружеството не е изявявало воля за регистрацията на Търговската марка
в съсобственост с ответника Р. 2000. В това отношение, е исковата молба
твърди да се налице ясно изложени твърдения относно обстоятелствата, при
които ищците са узнали за регистрацията на Търговската марка, като са
оспорили истинността на пълномощното от 05.03.2003 г., каквото П. К. не е
издавало в полза на представителя по индустриални собственост П. И..
Подчертава и разликата в наименованията на ищеца П. К. и лицето, на чието
име Търговската марка е регистрирана - П. К.И.. Доколкото обаче тази
разлика се отнася само до изписването на правно-организационната форма на
дружеството, а именно „Инк.“, П. К. потвърждава, че компания П. К.И.. не е
регистрирана и не съществува. Ищецът П. К. не е давало съгласие за
съвместна регистрация на процесната марка заедно с ответника Р. 2000. „П. К.
не твърди по делото, че заедно с ответника Р. 2000 е заявило и регистрирало
в съсобственост търговската марка.Твърдението на П. К. по делото е, че
търговската марка е заявена недобросъвестно и регистрирана от Р. 2000 в
съсобственост между Р. 2000 и трето лице П. К.И.. П. К. обосновава правния
си интерес от предявяване на настоящия иск със следното. П. К. твърди, че
наред с другите двама ищци също е действителен притежател на търговската
марка, на основание на това, че отличителният словен елемент на спорната
търговска марка е идентичен на отличителния елемент на фирменото
наименование на компанията. В допълнение, в периода когато е подадена
заявката за търговската марка, П. К. е притежавал авторските права върху
уебсайта на групата П., на който наред с друго е изобразена и изобразената в
молбата марка, която е идентична на процесната търговска марка. Към
настоящия момент, авторските права върху уеб сайта на групата П. се държат
от друга компания от групата, а именно от Р.С. pic (www.p..com). П. К.
обосновава самостоятелен правен интерес да предяви настоящия иск с
обстоятелството, че в регистъра на марките към Патентно ведомство, като
съсобственик на Търговската марка фигурира компания с много сходно
наименование на това на П. К.. Такава компания не може да бъде открита в
търговските регистри на САЩ и идентифицирана като правен субект. За
сметка на това, ответникът твърди, че регистрираната като съсобственик П.
К.И.. всъщност е именно ищецът П. К.. Горните обстоятелства пораждат
сериозен риск участниците на релевантния пазар неправилно да свържат
регистрацията на Търговската марка с П. К. и да приемат, че компанията
заедно с Р. 2000 - дружество извън корпоративната Група П., е вписана като
13
съсобственик на търговската марка. Рискът от объркване и неправилно
свързване на П. К. с регистрацията обосновава и правния интерес на
компанията да установи, че заявката за процесната търговска марка е
подадена недобросъвестно от ответника Р. 2000. В това отношение заявява, че
П. К. не разполага с друго правно средство за защита срещу злоупотребата с
фирменото му наименование. Съгласно Директивата за търговските марки,
недобросъвестността на заявителя при подаване на заявката е абсолютно
основание за заличаване на регистрацията и правото да искат установяване на
недобросъвестността следва да бъде на разположение на всички лица, които
имат правен интерес от това. Сред тях, без съмнение е и лицето, което
неправилно може да бъде свързано с регистрацията и неправилно да бъде
считано за съсобственик на марката. Ето защо, въз основа на изложеното по-
горе дружеството П. К. има правен интерес да установи, че процесната марка
е заявена (1) без негово знание и съгласие и (2) е заявена недобросъвестно от
Р. 2000. По въпроса дали П. К. може вместо да иска установяването на
недобросъвестността на заявителя, да поиска направо да се откаже от
„правата си“ върху Търговската марка. На първо място, ищецът не твърди, че
е придобил права в резултат на регистрацията, а напротив - твърди, че не е
изявявал воля за регистрацията на Търговската марка, включително и поради
обстоятелството, че марката е регистрирана в съсобственост с външна на
групата П. компания - Р. 2000 - обстоятелство, което още веднъж подчертава,
че е в противоречие с политиката на групата П.. На следващо място и което е
по- важно, дори е това, че евентуален отказ от права на този ищец от
търговската марка би довела единствено да заличаването на ищеца като
притежател, но не и до заличаване на регистрацията на ответника, което
налага провеждане на настоящата претенция за установяване на факта на
недобросъвестността му.
Съдът е връчил препис от тази молба на ответника „Р. -2000“ ООД,
който депозира становище с вх.№10951824.02.2022година, с което прави
следните възражения:
Относно редовност на исковата молба поради липса на представителна
власт на пълномощниците касателно ищците Л. П. К. и П.К., поради което
моли делото да се остави без движение и съдът даде указания за отстраняване
на констатираните нередовности.
По допустимостта на иска поради липса на правен интерес.
В тази връзка ответникът навежда доводи относно това, че целта на
провеждане на настоящето производство е заличаване на марката, поради
което се противопоставя на твърдението на ищците, че целта на
производството е установяване на недобросъвестността на заявителя и че
марката се заличава в отделно производство пред административния орган,
като извън преценката на съда е основанието за заличаване. Излага теза, че
патентното ведомство не е орган, който решава дали да заличи марката, а
само се съобразява с решението на съда. Изхождайки от твърдяната цел на
провеждане на настоящето производство- заличаването на марката, то това
заличаване следва да касае и двамата заявители и законът не допуска
заличаване само на единия заявител, поради което провеждането на
установителния иск само по отношение на единия заявител се явява
недопустим, тъй като е лишен от правен интерес. Твърди, че дори да се
14
проведе успешно настоящата претенция, административният орган ще бъде
поставен в недопустима ситуация – или да заличи регистрацията на марката
или да не изпълни съдебното решение.
Изразява становище, че единственото правно значение на иска по
чл.124, ал.4 ГПК е заличаване на марката и законът не допуска заличаване
само на единия съпритежател на марката, който смисъл се извежда и от
мястото на основанието на предявения иск – чл.12, ал.5 ЗМГО вр. с чл.36, ал.3
ЗМГО – раздел „Заличаване на регистрацията“.
В становището си излага твърдения, базирайки се на нормата на чл.18
ЗМГО, уреждаща съвместното право на притежание на марката, че ездиният
съпритежател не може да възпрепятства другия да изпълзва марката, поради
което няма как ответникът да възпрепятства ищците, защото ищец №2 е
съпритежател на марката. Твърди, че самото изложение на ищците сочи на
липса на правен интерес от предявяване на иска.
По отношение на П. К.И..
Твърди, че липсва уточнение в молбата, с която ищците отстраняват
нередовносите на първоначалната си искова молба касателно дружеството,
чуждестранно ЮЛ, вписано като съпритежател и тази неяснота влияе върху
редовността, респ. допустимостта на исковата молба, защото ако единият от
ищците се явява съсобственик на марката, то претенцията се явява
недопустима, а ако не е съсобственик, то искът се явява недопустим, тъй като
е насочен само срещу „Р. 2000“ ООД, но не и към другия съсобственик на
марката.
Излага и други възражения в тази връзка.
Моли съда да върне исковата молба като нередовна.
При така развилата се процедура настоящият състав на съда приема
следното:
По отношение на характера на иска и неговата цел.
С определение №370/10.06.2021г., постановено по ч.т.д.№518/2021г. по
описа на САС, 11-ти търговски състав, по ч.т.д.№20211001000518 по описа за
2021 година, което настоящият състав изцяло възприема и споделя, съставът
на САС прави детайлна съпоставка на новата и стара уредба на правната
възможност за установяване на недобросъвестност на регистрация на
търговска марка, за която заинтересованото лице следва да предяви иск по
чл.12, ал.5 ЗМГО вр. с чл.124, ал.4 ГПК, с който да установи тази
недобросъвестност, чиято последица е подаване на опозиция и заличаване на
марката.
В постановеното определение съставът на САС сочи кои са
предпоставките за предявяване на положителния установителен иск по чл.26,
ал.3, т.4 ЗМГО от 1999г., а именно наличие на следните кумулативни
условия:1) ответникът да е регистрирал марка, чиято регистрация да не е била
заличена; 2) ищецът да твърди, че е ползвал фактически идентична или
сходна нерегистрирана марка преди и към момента на заявяването й от
ответника, т.е. че е действителният притежател; 3) ищецът да твърди, че
ответникът е бил недобросъвестен към момента на подаване на неговата
15
заявка - че е знаел за фактическото ползване на ищеца; и 4) ищецът да не е
притежател на по-ранна регистрирана марка, идентична или сходна на
регистрираната от ответника, както и да не е подал своя заявка за
регистрация, производството по която да е висящо /в противен случай той
може да иска заличаване на марката и директно пред ПВ по реда на чл. 26, ал.
3, т. 1 във вр. с чл.12, ал.1 или ал.5 ЗМГО от 1999г. без да води исков процес/.
Посочил е, че съобразно действащият ЗМГО са внесени изменения и в двете
хипотези на защита на правата на действителния притежател на
нерегистрирана марка: 1) тази по чл. 12, ал. 6 ЗМГО - 1999 г. е
възпроизведена в чл. 12, ал. 4 ЗМГО - 2019 г., с уточнението, че
нерегистрираната и регистрираната марки трябва да са предназначени за
стоки или услуги, които са идентични или сходни, а ползването на
нерегистрираната марка да продължава до подаването на опозицията; 2) тази
по чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО - 1999 г., касаеща предявяването на установителния
иск, е разширена в чл.12, ал.5 ЗМГО от 2019г., чрез уреждането й като още
една хипотеза на опозиция от действителния притежател, като същевременно
е запазена и възможността за последваща защита на действителния
притежател, ако той не е подал опозиция или тя е отхвърлена като
недопустима /чл. 36, ал. 3, т. 1 във вр. с, ал. 5, т. 1/. Следователно, при
действащия ЗМГО установителният иск за недобросъвестност на ответника
при заявяване на марка за регистрация може да се предяви, както във връзка с
подадена от ищеца опозиция по висящото административно производство по
същата заявка, така и след тази регистрация - като необходимо условие за
заличаване на регистрацията.
Смисълът от провеждане на установителната претенция е в последицата
от нейното успешно провеждане, а именно заличаване на регистрираната
марка, при установяване на недобросъвестността на заявителя и, за да може
действителният притежател на марката свободно да упражнява правата си.
Необходимостта от заличаване на регистрацията на недобросъвестно
заявената марка е свързана с правата, които тази регистрация дава. Правото
върху марка възниква с регистрацията на същата, поради което вписване на
марката в ПВ има конститутивен ефект. Правопораждащият юридически факт
за съпритежателите е един и същ. Съвместната регистрация води до
възникване на съпритежание на правото на марка, което дава право на
титулярите на това право, съобразно нормата на чл.18 ЗМГО, всеки от тях да
я използва без съгласието на останалите и без да се отчита за това, освен ако
между тях е уговорено друго в писмена форма. Правото на марка е сложно и
комплексно право, което включва възникване на следните правомощия за
титуляра на правото, а именно: да използва марката, да се разпорежда с нея и
да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската
дейност знак, който е идентичен или сходен на нея. Забраната за използване
включва поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки,
предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара,
или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето
на услуги с този знак, вносът или износът на стоките с този знак и
използването на знака в търговски книжа и в реклами. Когато марката е
16
притежание на няколко лица и между тях не е уговорено друго, всяко от тях
може да я използва в пълен обем. Правото да се разпореждат с марката (да я
прехвърлят, да сключват лицензионни договори, да я залагат и предоставят
като обезпечение) се упражнява съвместно от всички съпритежатели, като
трябва да е налице тяхното писмено съгласие. В резултат на съвместната
регистрация от две или повече лица, за тях възникват посочените
възможности.
Съгласно чл.23 ЗМГО правото върху марка може да се прехвърля
независимо от прехвърлянето на търговското предприятие за всички или за
част от стоките или услугите, за които е регистрирана, като при съвместно
притежание правото върху марка се прехвърля с писмено съгласие на
всички притежатели, освен ако в писмена форма не са уговорили нещо
друго. Отказът от марка, съгласно чл. 34 от действащият ЗМГО предвижда
възможност притежателят да се откаже от правото си върху марка за всички
или за част от стоките и услугите, за които тя е регистрирана.
Цитираните текстове от закона водят до извод, че при съпритежание на
правото върху търговска марка, е налице необходимост от съвместно
упражняване на разпоредителните действия от съпритежателите на правото,
касателно правомощията, които дава правото. Например, когато се прави
отказ от право, възможността, която законът е предоставил на
маркопритежателя е да се откаже изцяло от правото си на марка или от
правото, в неговата съвкупност по смисъла на чл.13 ЗМГО, но касаещо само
част от стоките и услугите, които са обозначени с тази марка.
В резултат на подаденото заявление от 08.05.2003г., направено от
пълномощник д-р инж. П. И. под вх.№64568, последният като пълномощник
на „Р. 2000“ ООД и Р.С. Inc., въз основа на представените към искането за
регистрация на марка пълномощни от двете дружества, с дати от 08.05.2003г.
и от 05.03.2003г. е извършено вписване на процесната марка, под регистров
№49751, на 07.12.2004г. за класове на стоки и/ или услуги, както следва: клас
3 и клас 5 по Ницската класификация.
В резултат на извършената регистрация за двамата заявители е
възникнало едновременно правото на търговска марка.За тези субекти това
право е възникнало под формата на съпритежание на правото върху
търговска марка.
Изхождайки от горното, съдът приема следното по извършените от
страните процесуални действия, касателно възникналата процесуална връзка
и нейната валидност.
Настоящият състав приема, че с уточнителната молба на ищците под вх.
№7270/09.02.2022година не са отстранени констатираните от съда
противоречия в нейната обстоятелствена част. С тази молба ищците заявяват,
че претенцията им е насочена само спрямо единия от съпритежателите на
марката – ответника „Р. 2000“ ООД, за който твърдят, че е действал
недобросъвестно при подаване на заявката.
По отношение на другия съпритежател на марката, който е вписан в ПВ
заявяват нееднозначни твърдения.
17
В исковата молба заявяват, че оспорват истинността на пълномощното
от 05.03.2003г., дадено от П. К.. Тъй като пълномощното обективира
едностранна сделка, оспорване на истинността на документа, с оглед неговия
диспозитивен характер, касае автентичността на документа, като излагат
твърдения е за това, че регистрираната марка и различна от тази, за която
пълномощникът е получил представителна власт.
Твърди се, че фирменото наименование на дружеството Р.С. Inc. е
написано неточно, поради което, при отсъствие на други индивидуализиращи
белези затруднява ищците да проведат успешно претенцията си.
Едновременно с това твърдят, че дружество с фирмено наименование
Р.С. Inc. не съществува в търговските регистри на САЩ. Твърдят, че тази
съвместна регистрация служи на ответника, за да изнудва и заплашва
ищцовите компании.
Твърдят, че са получили достъп до досието в ПВ, тъй като третият ищец
П. К., има фирмено наименование, което е най-близо до фирменото
наименование на компанията, която е вписана като съпритежател на
търговската марка, ведно с настоящия ответник.
Във връзка с дадените от съда указания да обозначат другия
съпритежател на марката, съобразно извършената регистрация и дали той не е
ищец по делото, ищците с допълнителната си молба от 09.02.222 година
изрично заявяват, че дружество с фирмено наименование, което да е
идентично с фирменото наименование на вписания като съпритежател с
ответника титуляр на правото на търговска марка, не фигурира в търговските
регистри на САЩ. Ето защо не могат да кажат със сигурност, че третият ищец
се явява съпритежател на марката, тъй като в неговото наименование не
фигурира „Inc.”, нито могат да заявят дали марката не е регистрирана в
съпритежание на несъществуваща и никому неизвестна компания. Сочат, че и
в двата случая действителният собственик, каквото качество заявяват и
обосновават в исковата молба, е легитимиран да предяви иска си срещу всеки
(а в случая срещу известния му) недобросъвествен заявител.
С оглед на твърденията на ответника в подадения отговор на исковата
молба, че другият съпритежал на марката е третият ищец по делото П. К.,
поддържат, че съдът следва да приеме, че и двамата съсобственици на
марката имат качество на страни в производството и поради това
постановеното по делото решение ще обхване със сила на пресъдено нещо и
двамата съпритежатели на марката.
Третият ищец П. К. заявява, че не е изразявал воля за регистрация на
процесната марка в съпритежание с ответника и не е издавал пълномощно от
05.03.2003г. в полза на И.; потвърждава, че компания с фирмено
наименование на регистрираната като съпритежател не съществува; с оглед
твърдението на ответника, че третият ищец е съпритежател на марката,
заявява, че тази регистрация е направена без негово съгласие.
Твърди, че съвместната регистрация е направено недобросъвестно от
ответника по делото. Обосновава правния си интерес от провеждане на иска и
с оглед на факта, че може да бъде свързан от потребителите с процесната
18
регистрация и неправилно да бъде считано за собственик на марката.
Обосновава интересът си и с това, че евентуален отказ от права не би довел
до заличаване на марката и регистрацията ще продължи да съществува на
името на ответника.
Изложените от ищците твърдения касателно съществуване на другото
дружество, което се явява съпритежател на марката, ведно с ответника са
взаимоизключващи. От една страна ищците са склонни да се приеме,
включително и от съда, че третият ищец е евентуален съпритежател на
марката и в качеството му на страна(ищец) ще бъде обвързан от СПН с
решението, от друга страна твърдят, че не е налице идентитет между
вписания съпритежател на марката и третият ответник. Изрично заявяват, че
евентуален отказ от права няма да доведе до заличаване на марката, тъй като
това няма да доведе да нейното заличаване и регистрацията ще продължи да
съществува по отношение на настоящия ответник, поради което такъв способ
не води до целта на настоящия процес.
Следователно целта, която преследват ищците е заличаване на
ответника като съпритежател на процесната марка.
Тази цел не е легитимна, тъй като целта на производството по
положителния установителен иск е да се установи недобросъвестност при
заявяване на регистрацията на марката, която да има последица заличаване на
регистрацията, а това означава, в настоящия случай, заличаване на
съвместната регистрация на двамата маркопритежатели. Именно в този
смисъл е изразеното от ищците становище на стр. 16, абзац първи от молбата
от 09.02.2022 година, с което обосновават липсата на интерес от евентуален
отказ от права от третия ищец.
Следователно ищците следва да „изберат“ как да процедират: ако
„приемат“ становището на ответника, че третият ищец е вписаният като
титуляр на правото съпритежател, то той следва да има задължително участие
в процеса като ответник и задължителен другар на настоящия ответник, като
в това си качество няма процесуални пречки да изложи вече посочените в
исковата молба обстоятелства касателно истинността на пълномощното,
евентуално какви права произтичат от това пълномощно за пълномощника в
контекст на това дали регистрираната марка е тази, за която е упълномощен,
дали е разполагал с представителна власт да иска съвместната регистрация с
настоящия ответник и т.н. Както изрично е посочено искът по чл.12, ал.5
ЗМГО е предоставен на разположение на действителните притежатели на
марката, и ако се приеме тезата, че третият ищец има качество на
маркопритежател, т.е. съпритежател на правото на марка, то той не може да
се легитимира като заинтересовано лице по смисъла на закона и няма как да
получи качество на ищец в това производство, тъй като не попада в обхвата
на легитимираните да водят този иск лица. Това е така, тъй като има законово
признато право на титуляр на правото на марка и няма интерес от провеждане
на този специален установителен иск, защото разполага с други възможности
за защита на правата си.
Ако обаче ищците твърдят, че такова дружество (вписаното като
19
съпритежател на марката в ПВ) не съществува, то тогава разполагат с
възможността по чл.32, ал.1, т.3 ЗМГО и да поискат заличаване на
регистрацията по отношение на несъществуващото дружество и тогава за тях
остава открит пътя до водят установителния иск единствено по отношение на
настоящия ответник.
Но при всички случаи съдът приема, че материалната легитимация,
произтичаща от вписванията в ПВ относно съпритежанието на марката, за
която се твърди, че е заявена недобросъвестно, предопределя процесуалната
легитимация на страните в процеса по чл.12, ал.5 ЗМГО и това е така, тъй
като правопораждащият за правото им юридически факт е един и същ. Това
означава, че вписаните като съпритежатели на марката се явяват
задължителни другари в исковото производство по чл.12, ал.5 вр. с чл.124,
ал.4 ГПК.
Ето защо съдът приема, че ищците не са отстранили нередовността на
исковата молба, касателно въпроса кой е ответник по делото, но дори и да се
приеме, че е налице такова саниране на исковата молба с подадената на
09.02.2022 година молба, то съдът приема, че за ищците не е налице правен
интерес от провеждане на положителната установителна претенция към този
момент, тъй като няма да се постигне целта на законодателя, визирана в
разпоредбата на чл.36, ал.3, т.1 вр. с ал.4 и 5 от същата разпоредба, а именно
заличаване на марката и за тях ще продължи да съществува възможност за
ограничение на правата им на действителни притежатели на марката, с оглед
правата, които дава законът с нормата на чл.13 ЗМГО на лицето, което е
титуляр на правото и спрямо което не е проведен иска.
По отношение на твърденията на страните са неуредени облигационни
отношения между тях, то тези въпроси стоян извън предмета на настоящия
спор, поради което съдът не им дължи произнасяне.
Ето защо съдът намира, че следва да прекрати производството по
делото на основание чл.129, ал.3 ГПК и на основание чл.130 ГПК.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№1833/2021г. по описа на СГС,
ТО, 6-6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен
срок от връчването му на страните, с частна жалба.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
20