Р
Е Ш Е
Н И Е №
127
гр.Пловдив, 13.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно
заседание на двадесет и четвърти юли хиляди и двадесетата година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВАН РАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ВАСИЛ ГАТОВ
МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
след като разгледа докладваното от чл.съдията Рангелова ВНОХД № 285 по
описа на ПАС за 2020 г, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава 21-ра от
НПК.
Образувано
е по жалба на адв. М.В., защитник на подсъдимия К.К., срещу присъдата №
44/31.10.19 г. по н.о.х.д. № 429/18 г. по описа на ОС-Стара Загора, с която той
е признат за виновен за престъпление по чл. 206, ал. 4 вр. ал.1 вр. чл. 26, ал.
1 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от
шест години, търпимо при „строг“ първоначален режим; на конфискация на
имуществото, включваща по една втора ид. части от два поземлени имота, както и
на лишаване от право на управлява търговско дружество за срок от две години.
В
жалбата, която не е просрочена, се атакуват осъдителните изводи на първата
инстанция, като се привеждат аргументи в подкрепа на идеята, че инкриминираното
деяние е елемент от неуредени и до днес търговски отношения между дружества,
така че не представлява имуществено престъпление. Обръща се внимание, че
вследствие на тези отношения имуществени вреди били настъпили и за
представляваното от подсъдимия дружество. В тази връзка се възразява и относно
уважаването на гражданския иск, като се изразява мнение, че посредством това
решение се е стигнало до неоснователно обогатяване на едната страна по
търговската сделка за сметка на другата. Иска се отмяна на присъдата и
постановяване на нова, оправдателна.
Срещу
жалбата е постъпило становище от страна на повереника на гр. ищец ЕООД „В.“
адв. Н.Б.. В него се привеждат конкретни аргументи за обосноваване
предпоставките за гражданската отговорност на подсъдимия за причинени на
дружеството имуществени вреди в размер, равен на предмета на обвинението.
При пренията страните не изтъкнаха нови аргументи, нито внесоха промяна в
своите позиции – адв. В. и подсъдимият настояваха за оправдателна присъда;
прокурорът изрази виждане, че осъдителните изводи на окръжния съд следва да
бъдат споделени; повереникът на гр. ищец потвърди мнението си за правилност на
присъдата в гражданско-осъдителната ѝ част, респ. искането да бъде
потвърдена в тази своя част.
Прокурорът от АП-П. се разграничи от мнението на окръжния съд, а също от
това на първоинстанционния прокурор за справедливост на наказанието. Според
него промяната в съдебното минало на подсъдимия (който след възобновяване на
н.о.х.д. № 27/18 г. по описа на ОС - П. и последващото постановяване на
оправдателна присъда се оказа осъден не за две, а само за едно престъпление от
общ характер), съотнесена към установените по делото индивидуализиращи
обстоятелства, води до констатацията, че смекчаващите обстоятелства са
многобройни, и до извода, че и най-лекото предвидено за извършеното
престъпление наказание се явява несъразмерно тежко. Ето защо предложи присъдата
да бъде изменена, като наложеното наказание се намали посредством определянето
му по алгоритъма, регламентиран в споменатата норма на чл. 55 НК.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени
събраните по делото, включително в хода на проведеното въззивно съдебно
следствие, доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите и
съображенията на страните, прие, че жалбата не е основателна.
В хода на първоинстанционното разглеждане на делото е
било допуснато, на основание чл. 287, ал. 1 НПК, изменение на обвинението в
частта относно престъпния предмет, като стойността му е увеличена от първоначално
инкриминираната 192 813.80 лева на 200 219.70 лева (вж. протокола от
с.з. на 24.09.19 г. на л. 205-206 от съдебното дело). Съответно и гражданският
ищец е изменил своя иск за обезщетение на имуществени вреди, като го е увеличил
до споменатия размер.
Въз основа на събраните гласни и писмени
доказателствени материали, подробно изброени в първоинстанционните мотиви, и на
експертизите - старозагорският съд е приел следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият К.Т.К. е едноличен собственик на капитала и управител на „**" ЕООД
със седалище и адрес на управление ***.
Търговско дружество „В." ЕООД, ***, със
седалище и адрес на управление ***, с едноличен собственик на капитала и управител Г.Ц.Ц., било производител на зърно. С управлението на дейността на юридическото лице се занимавал св. Б.В.Ц., съпруг на Ц.. Тя го била упълномощила
да представлява „В." ЕООД ( вж. с пълномощно от 16.11.2011г. рег. № 7809 и
рег. № 7810, том II, № 127 на Нотариус, с №** с
район на действие РС – П. на л. 43 и сл. от том 1 ДП и л.55 и сл. от
първоинст.дело).
На 18.08.2014 г. подс. К., в качеството си на
управител и собственик на „Т." ЕООД, сключил договор за преработване на
пивоварен ечемик в малц с „В." ЕООД. Според договора „В." ЕООД, като възложител, се
задължавало да достави на „Т." ЕООД 2 400 тона пивоварен ечемик, а „Т."
ЕООД, като изпълнител, да преработи този ечемик в малц, който да
предаде на възложителя. Страните приели следния производствен
рандеман: от 1300 кг. ечемик се произвежда 1000 кг. малц; следователно от предоставените 2400 тона пивоварен ечемик
изпълнителят е трябвало да произведат 1846
тона малц. Възложителят се задължавал за заплати възнаграждение в размер на 145 евро за всеки произведен тон малц. Разноските по транспортирането на 2400-те тона ечемик до силозите на
завода, ползван от изпълнителя в гр. Ч. (*** зона, ул. „*“ № **) били за сметка
на „В." ЕООД. Било уговорено, че
не се дължи заплащане за съхранението на ечемика в завода до преработката му в
малц. Готовият малц също щял да се съхранява безплатно в завода, но само до 60
дни след завършване на производството; след този период се дължал наем за
склад.
Срокът на договора бил уговорен до 30.11.2014
г.
Търговското дружество „Б." ООД – С.
с управител св. Г.К.Р. се занимавало с преработка на пивоварен ечемик в малц и притежавало завода в
гр. Ч., който бил визиран в договора
между „В." ЕООД и „Т." ЕООД. На датата на подписване на горепосочения договор - 18.08.2014г. - подс. К. сключил договор и с „Б.“ ООД. С втория договор той, като
възложител, възлагал преработването на 2400-те тона пивоварен ечемик в малц на ООД-то.
В Приложение № 1 и Приложение № 2 към договорите били посочени качествените показатели
за пивоварния ечемик и малц, реколта 2014 г.
Предметът
на двата договора бил идентичен, като единствената
разлика била в цената, която
възложителят дължал на изпълнителя, а именно 135 евро на тон малц.
С други думи, посредством споменатия втори
договор „**" ЕООД ангажирало подизпълнител, който да извърши уговорената с „В.“ преработка на
ечемика в малц. Така вторият договор осигурявал
изпълнение на задължението на изпълнителя „**“ ЕООД по договора с „В."
ЕООД. Между „Б." ООД и „В."
ЕООД не е имало договорно правоотношение, а до определен момент от „Б."
ООД дори не са знаели за сключения договор между „Т."
ЕООД и „В." ЕООД.
В изпълнение на
договора си с „Т." „В." предало 2 453.69
тона пивоварен ечемик, собствено производство. Ечемикът бил транспортиран от складовите бази на „В." ЕООД в гр. Д.М.,
с. П. и с. Н., всичките в ** област, до завода в гр. Ч.. Това се случило в
периода от 20.08.2014 г. до 11.09.2014 г. Превозът
бил осъществен с превозни средства на „В." ЕООД, а също и с такива на „Т." ЕООД и на ЕТ „К. – И. Д.“" гр. П..
За транспорта на част от стоката „В." заплатило на
„Т." ЕООД и на посочения едноличен търговец. Това разплащане между „В." ЕООД и „Т." ЕООД било по
друго договорно правоотношение (за
транспортната услуга – вж. л. 202 и сл.
от том 2 и л.61 и 62 от същия том от ДП), обслужващо договора от 18.08.2014 г.
за преработването на ечемик в малц, според който разноските за
транспорта на ечемика до завода в гр. Ч. били за сметка на възложителя (вж. чл. 6 от договора).
При товаренето в базите
на „В.“ ЕООД ечемикът бил претеглян и
количествата отразени в издавани кантарни бележки, а за осъществения транспорт
били съставяни товарителници (вж. л. 90-160, том 1 от ДП).
За
предаването на пивоварния ечемик от страна на „В." на „**" били
съставени приемо-предавателни протоколи, подписани от г-жа Г.Ц. от
името на първото дружество и от К.К. от името на второто дружество. Общото
количество по тях възлязло на 2 456.56 тона (сбора на общите тегла по всеки протокол – вж. л.182 и сл. от том 2 ДП).
Поради това, че при натоварването и разтоварването били използвани различни
кантари, при разтоварването било констатирано тегло 2 450 640 кг. – с 6100 кг.
по-малко от теглото, установявано при натоварването от складовете на „В."
ЕООД – 2 456 740 кг. В тази връзка на 12.09.2014 г. между „Б." ООД и „Т." ЕООД било постигнато споразумение за
поделяне по равно на посочената кантарна разлика, като страните се съгласили да
приемат, че доставеното количество ечемик възлиза на 2 453 690 кг. (вж. л. 175
от том 1 ДП).
При постъпване на
ечемика в складовата база на завода всеки камион бил притеглян на кантара и от
него били вземани проби за качествен анализ. За
удостоверяване на постъпилите количества ечемик в завода били съставяни отчети
- внос.
Получените след
съответния анализ в лабораторията на „Б.“ резултати били отразявани в съответните
протоколи за анализ на ечемик при приемане
(вж. л.49 и сл. от том 1 ДП). После анализните протоколи били изпращани от „Б." ООД на „**" ЕООД
по електронна поща.
От
извършения качествен анализ в лабораторията на „Б." ООД било установено, че част от доставката не отговаря на заложените в Приложение № 1 към договорите
изисквания. Съгласно уговореното в чл. 15 от договора между „В.“ и „**“, в този
случай изпълнителят трябвало да
предложи на възложителя да му върне некачествения материал (ечемика) или да произведе малц с качество, различно от
посоченото в Приложение № 2. Вместо
да извърши подобно уведомление обаче, подс. К. решил направо да присвои част от
ечемика с неотговарящо на изискването по Приложение № 1 качество, а именно 703,
70 тона.
В изпълнение на намисленото осъществил
четири сделки:
На 28.10.2014 г. в гр. П. той сключил (като управител на ЕООД „**)
договор за покупко-продажба на 100 тона ечемик с „И.А." ЕООД гр. С., чийто пълномощник бил св. Е.А.И. (вж. л.61-62 от том 4 ДП). Съобразно договорните задължения на
дружеството си подсъдимият организирал предаването на купувача на 100.54 тона
от ечемика на „В.“, складиран в Ч.ския завод. Предаването било реализирано в периода от 31.10.2014 г. до 11.11.2014 г. от служителите на завода – свидетелите С.Х.
и Е.П.. Стоката била получена от посочен от купувача превозвач. Предаването било удостоверено с отчети, в които били посочени датата,
номерата на превозните средства, на които бил натоварен ечемикът, както
и количеството ечемик. Отчетите били подписани
от складовия служител на „Б." ООД, който ги съставил, и от ръководителя на завода. От тях се
установява, че на 31.10.2014 г. на превозно средство с peг. номер *** бил натоварен ечемик с тегло 17 040 кг., а на
превозно средство с peг. номер *** – с
тегло 16 500 кг. На 04.11.2014 г. със същите превозни средства били пренесени 34 840 кг ечемик. На 11.11.2014 г. 32 160 кг.
ечемик били превозени с МПС с peг. номер ***. Съставени били и
приемо-предавателни протоколи, подписани от предаващия складов служител св. С.Х.. В приемо-предавателния
протокол от 11.11.2014 г., съставен между „Т."
ЕООД и „И.А." ЕООД, било посочено, че количеството на предадения ечемик е 100,7 тона, но с оглед различието в теглилките на кантарите,
измереното при излизането на ечемика
от завода в гр. Ч. тегло възлизало на 100.54 тона.
За извършената доставка на ечемик „Т." ЕООД издало на „И."
ЕООД две фактури: фактура №1442/29.10.2014 г.
за 100 тона ечемик на стойност 260 лв. на тон или
общо 26 000 лв. и фактура №1452/13.11.2014 г. за 0.7 тона ечемик при същата
цена или общо 182 лв. (л. 16, 18 от
том 2). По споменатите фактури „И."
ЕООД превело на два пъти 26 182 лв. по сметка
на "Т." ЕООД в „Ю.Б." (IB ****):
плащането за 26 000 лв. било наредено на 29.10.2014 г., а за останалите 182 лв.
– на 13.11.2014 г. (вж. л. 64 и сл.
от том 4 ДП).
Междувременно свидетелят Е.И.,
като пълномощник на „И.А." ЕООД, и св. К. М., като управител на „ВЖК - Р-
Н.З.ЕООД, се договорили „И.А." да продаде на „ВЖК -
Р- Н.З. ечемикът, получен от „**“. Договорката била изпълнена, като транспортната
услуга за превоз на ечемика от завода в гр. Ч.
до гр. Н.З. била извършена от „П." ООД и заплатена от „ВЖК - Р- Н.З.ЕООД
(вж. л. 99 и сл. и л. 150 и сл. от том 4 ДП)
На
01.11.2014 г. бил сключен договор за замяна на ечемик между „Т." ЕООД и „Х."
ЕООД гр. П., представлявано от св. Ц.П.
в качеството ѝ на негов управител. По този договор страните се
задължавали да си разменят по 400 тона ечемик, реколта 2014 г. Ечемикът на „Х." ЕООД бил с качества, подходящо за малцуване (бил пивоварен). Намирал
се в база в гр. П. (вж. л. 107 и сл. том 3 ДП). За „Х.“ и неговите клиенти нямало
значение дали ечемикът, с който търгували, е пивоварен (какъвто този на „**“очевидно
не е бил), поради това замяната била изгодна и за двете страни. В изпълнение на
това споразумение в периода от 17.11.2014 г. до 27.11.2014 г. подс. К. предал
на „Х." ЕООД 403.160 тона от ечемика на „В." ЕООД, като посочени от „Х.“
превозвачи го натоварили от гр. Ч..
Според предходна сделка „Х." ЕООД трябвало
да достави 300 тона ечемик на „С."
ООД гр. Б.. За него било по-изгодно
да транспортира ечемик от гр. Ч. до гр. Б., вместо от гр. П., където били базите му, до гр. Б.. Останалите около 100 тона
ечемик, които „Х." ООД получило от завода в гр. Ч., продало на „А."
ЕООД гр. П.. Транспортните средства, с които
било превозено зърното, били осигурени от споменатите съконтрахенти на „Х." ООД - „С." ООД и „А." ЕООД
(вж. л.115 и сл. от том 4 ДП). Съгласно
съставените в „Б." ООД отчети и протоколи предаването на зърното било
осъществено от негови служители по следния начин:
-
на 17.11.2014 г. св. С.Х. предала 31.340 тона ечемик, който бил транспортиран с
МПС с рег. №****, управлявано от Т.Т.;
- на
17.11.2014 г. св. Ст. Х. предала 17.320
тона ечемик, който бил транспортиран с МПС с рег. №***, управлявано от Д.К.;
- на
17.11.2014 г. св. Ст. Х. предала 16.660
тона ечемик, който бил транспортиран с МПС с рег. №***, управлявано от Д.К.;
- 17.11.2014
г. св. Ст. Х. предала 17.420 тона ечемик, който бил транспортиран с МПС с рег.
№***, управлявано от В.П.;
- на
17.11.2014 г. св. Ст. Х. предала 18.780
тона ечемик, който бил транспортиран с МПС с рег. №****, управлявано от В.П.
-на
21.11.2014 г. св. Е.П. предал 30.380 тона ечемик, който бил транспортиран с МПС
с рег. №*****, управлявано от М.С.;
- на
24.11.2014 г. св. Е.П. предал 17.380 тона ечемик, който бил транспортиран с МПС
с рег. №***, управлявано от К. Л.;
- на
24.11.2014 г. св. Е.П. предал 17.820 тона ечемик, който бил транспортиран с МПС
с рег. №*****, управлявано от К. Л.;
- на
24.11.2014 г. св. Е.П. предал 28.980 тона ечемик, който бил транспортиран с МПС
с рег. №*****, управлявано от М.С.;
- на
25.11.2014 г. св. Е.П. предал 28.840 тона ечемик, който бил транспортиран с МПС
с рег. №*****, управлявано от М.С.;
- на
25.11.2014 г. били предадени 17.540 тона
ечемик, който бил транспортиран с МПС с рег. №***;
- на
25.11.2014 г. били предадени 18.500 т ечемик, който бил транспортиран с МПС с
рег.№*****;
- на
26.11.2014 г. св. Е.П. предал 30.600 тона ечемик, който бил транспортиран с МПС
с рег.№*****, управлявано от М.С.;
- на
26.11.2014 г. св. Е.П. предал 16.680 тона ечемик, който бил транспортиран с МПС
с рег. №***, управлявано от К. Л.;
- на
26.11.2014 г. св Е.П. предал 19.320 тона
ечемик, който бил транспортиран с МПС с рег. №*****, управлявано от К. Л.;
- на
27.11.2014 г. св. Ст. Х. предала 32.580 тона ечемик, който бил транспортиран с
МПС с рег. №*****, управлявано от М.С.;
- на
27.11.2014 г. св. Ст. Х. предала 17.340 тона ечемик, който бил транспортиран с
МПС с рег. №***, управлявано от К. Л.;
- на
27.11.2014 г. св. Ст. Х. предала 25.680 тона ечемик, който бил транспортиран с
МПС с рег. №*****, управлявано от К. Л.;
От
своя страна „Х." ЕООД предало на „Т." ЕООД
399.560 тона от своя ечемик, съхраняван в склад в гр. П.. Стоката обаче не била
върната в Ч.ския завод, а транспортирана до посочен от „**“ склад в П.ска
област.
За удостоверяване на извършената замяна,
респ. доставка на 403, 160 тона ечемик от „**“ ЕООД на „Х.“ ЕООД и доставка на
399, 560 тона ечемик от „Х.“ ЕООД на „**“ ЕООД бил съставен констативен
протокол от 30.11.2014 г., подписан от св. Ц.П. и подс. К.К. (вж. л. 114 и л.
130 от том 4 ДП).
В периода от
20.11.2014 г. до 28.11.2014 г. подс. К., отново посредством служители на „Б."
ООД, предал на ET „А. - Т.А." гр. С.
100 тона от ечемика на „В." ЕООД. Сторил това в изпълнение на
договор за покупко-продажба, сключен с него на 19.11.2014 г. (вж. л. 48 и сл.
от том 4 ДП). Посоченият едноличен търговец превел 27 000 лева по
банковата сметка на продавача ЕООД „**“, който издал съответната фактура (№ 1457/19.11.2014
г., вж. л. 41 и сл. от том 4 ДП).
Предаването на
ечемика станало по следния начин:
- на
20.11.2014 г. св. Е.П. от „Б.“ предал 26.140 тона ечемик, който бил
транспортиран с МПС с рег.№**, управлявано от Т. Т.;
- на 24.11.2014г.
същият свидетел предал 24.880 тона ечемик, който бил транспортиран с МПС с рег.№**,
управлявано от Т. Т.;
- на
27.11.2014г. пак св. П. предал 24.940 тона ечемик, който бил транспортиран с
МПС с рег. №**, управлявано от Т. Т.;
- на
28.11.2014г. св. Е.П. предал 24.040 тона ечемик, който бил транспортиран с МПС
с рег. №**, управлявано от Т. Т.;
Горепосочените превози били осъществявани от
превозвача „А.“ ООД – С., ангажиран от ET „А. - Т.А.".
На 28.11.2014 г. бил
подписан протокол между подс. К. и св. А. за
цялото предадено количество ечемик на съответните дати (вж. л. 50 от том 4 ДП).
През м. декември 2014 г. „Б.“ ООД започнало
уговорената с ЕООД „**“, преработка на ечемика, който отговарял на изискванията
за качество (бил пивоварен). Използвайки цялото годно количество от 1170 тона,
произвел 900 това малц и го съхранил в складовете на своя завод в гр. Ч..
Подс. К. не уведомил което и да е от
отговорните длъжностни лица на възложителя ЕООД „В.“ за констатираното в
лабораторията на Ч.ския завод занижено качество на другата половина от
доставения ечемик, респ. не поискал приложение на споменатия член 15 от
договора. Никого не известил и за решението си да се разпореди с част от ечемика
с неподходящо за производство на малц качество, както и за вече реализираните
три сделки за продажба и замяна. Напротив, непосредствено след въпросните
сделки съобщил на пълномощника на своя съдоговорител св. Ц., че реализацията на
малц е най-изгодна през пролетта, а и не е рентабилно производството на малц да
се осъществи през зимата, защото ще се дължи заплащане за съхранение на ООД „Б.“,
поради което го приканил към продължаване действието на договора. Свидетелят
поискал да се запознае с управителя на подизпълнителя ООД „Б.“. Подсъдимият
отклонил желанието му по съображение че управителят е „особняк“, пък и не е
информиран, че възложител на преработката е не „**“, а „В.“, а ако узнае, би
променил преференциалните условия и уговорката за безплатно съхранение на
непреработения ечемик. Свидетелят все още не бил загубил доверието си в
подсъдимия, така че не настоял и се съгласил да подпише предложения му анекс от
01.12.2014 г. Според текста на анекса
срокът на договора, уговорен в чл. 29, се удължавал до 31.05.2015 г. (вж. л.
180 от том 2 ДП).
Два месеца по-късно, на 01.02.2015 г., подсъдимият
продължил да се разпорежда с ечемика на „В.“. На тази дата между „Т." ЕООД
като Доставчик-2 и „Х." ЕООД като Доставчик-1 било сключено сходно с
предишното споразумение за размяна на ечемик. Целта отново
била „Х." да получи ечемик, складиран по-близо до свои клиенти (в гр. Ч.), а „Т." да получи ечемик, складиран в пазарджишката база на „Х.“ (вж. л.
136 от том 4 ДП).
На
13.02.2015 г., в изпълнение на този договор, подс. К. предал на посочен от „Х."
ЕООД превозвач 100 тона от ечемика на
„В.", складиран в малцовия завод. Изпълнението на договора било
удостоверено с констативен протокол от 28.02.2015 г. (вж. л. 138 и сл. от том 4
ДП).
Предаването, отново
извършено с помощта на служителя на завода в гр. Ч. св. С.Х., включвало няколко
етапа:
- на 13.02.2015 г. били предадени 36.140 тона ечемик, транспортирани с МПС с
рег. № ***, управлявано от Д. П.;
- на
13.02.2015 г. били предадени 30.500 тона ечемик, транспортирани с МПС с рег. № ***, управлявано от Р.К.;
- на
13.02.2015 г. били предадени 33.360 тона
ечемик, транспортирани с МПС с рег. № А***,
управлявано от Д. Т.;
Транспортът пак бил осигурен директно от купувача
на „Х.“ („***" ООД гр. С. – вж. л. 83 и сл. от
том 4 ДП).
На
свой ред „Т." получило 100 тона от ечемика на „Х." в гр. П..
Назначената на досъдебното производство
съдебно-икономическа експертиза специално е изследвала посочените замени с „Х.“
ЕООД и е констатирала, че няма документи, от които да е видно, че размененото количество ечемик
е постъпило в силозите на завода на „Б.“. Подсъдимият признава това и дори
уточнява мястото, където е отнесъл извозения от склада на ЕООД „Х.“ ечемик – в
склад, който самостоятелно наел в гр. П..
*
Сума сумарум излиза, че
разпоредителните действия на подсъдимия били осъществени по отношение на 703.70
тона ечемик, собственост на „В." ЕООД, тоест по отношение на над една
трета от доставеното в Ч.ския завод количество ечемик (2 453, 120 тона). Както
беше посочено по-горе, въпросните 703.70 тона са около половината от
количеството с измерени занижени показатели за качество.
**
Подсъдимият не превел на „В.“ престациите на „И.А.“, ЕТ „Т. А.“ и
„Х.“ по горните договори: получените пари задържал в банковата сметка на „**“,
а замененото количество ечемик – в неизвестна база в П.ска област.
Два месеца по-късно информирал св. Ц., че 1170 тона ечемик са
преработени, като са получени 900 тона малц, за които се търси купувач. На св. Ц.
се сторило странно, че останалото доставено количество все още не се преработва
и започнал да се съмнява в готовността на подсъдимия да изпълни договорните си
задължения. Поради това поискал от него декларация, с която да удостовери къде
се намира цялото доставено в Ч.ския завод количество ечемик. Подсъдимият не
отказал и на 21.04.2015 г. подписал подобна декларация (вж. л. 19 от том 1 от
ДП). В нея посочил, че част от 2 453.120-те тона ечемик са преработени в 900
тона малц и се намират в базата на „Б.“ ООД в гр. Ч., а останалите 1283.120
тона, които също се намират там, все още не са преработени.
През м. юли 2015 г. управителят на „Б.“ св. Г.Р. настоятелно
поставил пред съдоговорителя си въпроса за заплащане на производството на
900-те тона малц, което възлизало на 296 000 лева. Тогава К. поискал и получил
съгласието на св. Ц. да бъдат продадени на „Б.“ 579.999 тона от останалия
непреработен ечемик. Идеята била с покупната цена да бъде частично погасено посоченото
парично задължение към „Б.“. Предметът на продажбата бил определено от
подсъдимия – това бил последният останал в силозите на Ч.ския завод ечемик.
След няколко операции по заплащане и фактуриране на споменатото
количество непреработен ечемик „Б.“ получило плащане на около половината от
цената на преработката – 171 097 лева (вж. л. 20 и л. 178 от том 1 ДП). Оставало
да му бъдат издължени още 125 000 лв. В тази връзка св. Ц. попитал
подсъдимия дали подизпълнителят би се съгласил да закупи и останалото в завода
му количество от 703.7 тона непреработен ечемик, с което задълженията и на „В.“,
и на „**“ биха били погасени във връзка с малцуването. Чак тогава подсъдимият
му казал, че въпросните седемстотин тона са със занижено качество и не подлежат
на преработване в качествен малц, не стават и за сурогат (за разлика от
продадените петстотин и осемдесет тона) и обяснил нежеланието на „Б.“ да ги
закупи с това обстоятелство. Св. Ц. бил силно изненадан, защото до момента подсъдимият
не бил излагал пред него възражение за качество, каквото трябвало да направи по
силата на чл. 15 и чл. 16 от договора за изработка. И решил самостоятелно да пласира ечемика. На 09.09.2015 г. успял да
сключи сделка за покупко-продажба на 300 тона с ООД „В.“ и предварително получил
част от уговорената цена, за което била издадена фактура (вж. л. 22 от том 1
ДП). С купувача се споразумели извозването да се състои на 11.09.2015 г.
За организиране на извозването св. Ц. разчитал на съдоговорителя
си „**“, защото до онзи момент не бил влизал в контакт с представителите на „Б.“,
в чиято база вярвал, че все още се намират останалите 703.7 тона непреработен ечемик.
Тъй като подсъдимият не отговорил на настоятелните му позвънявания по телефона,
св. Ц. му изпратил съобщение чрез СМС, с което го уведомявал, че на 11.09.2015 г.
планира да извози останалото в Ч.ския завод количество ечемик. К. веднага
отговорил с СМС, в който му указвал да не предприема нищо, докато не се видят,
а след това изключил телефона си.
Обезпокоен от неочакваното поведение на съдоговорителя си, св. Ц.
решил все пак да потърси контакт директно с управителя на ООД „Б.“ св. Р..
Преди обяд на 10.09.2015г. провел с него телефонен разговор и с изненада
научил, че в завода не се намира държано от „**“ количество ечемик, а
седемстотинте тона били извозени от подсъдимия още през зимата. Относно 900-те
тона малц св. Р. потвърдил, че се съхраняват и напомнил, че очаква доплащане. Св.
Ц. поискал двамата и подсъдимият да се срещнат за изясняване на ситуацията.
На уговорената дата св. Р. бил възпрепятстван да се яви. Състояла
се среща между св. Ц. и подсъдимия, на която присъствал и управителят на „В.“
св. Д.. При разговора подс. К. признал, че се е разпоредил със седемстотинте
тона ечемик, обяснявайки решението си с нуждата от парични средства за
финансиране на своя сделка. На 11.09.2015 г. се състояла и планираната
тристранна среща. Св. Р. уведомил подсъдимия и св. Ц., че не се интересува от
отношенията им, а единствено от това кой и кога ще му плати малца; не поставил
въпроса за заплащане на наем за съхранението му, както и за предходното съхранение
на ечемика. Св. Ц. направил предложение за директно плащане на „Б.“ (от страна
на „В.“), на което другите двама не възразили. Бил уговорен, а впоследствие и
нотариално заверен, и пореден анекс към договора между „**“ и „В.“. Според
анекса, скрепен с приемо-предавателен протокол от 11.09.15 г., на същата дата „В.“
приемало от „**“ 900 тона малц, представляващи част от договореното на
18.11.2014г. количество (вж. л.17 и 18 от том 1 ДП).
На 23.09.2015 г. между „Б.“ и „В.“, представлявани съответно от
св. Р. и г-жа Г.Ц., било подписано и споразумение, според което „В.“ поемало
задължението до 01.10.2015г. да извърши доплащане за изработката в размер на 125 000
лева и след това експедира изработения малц (вж. л. 7 и сл. от том 3 ДП). Тази уговорка
била изпълнена в уговорените срокове, вследствие на което „**“ било лишено от
комисионна по договора за изработка (вж. приложените на л.л. 12, 13, 14 и 15 от
том 2 ДП фактури от м. юли 2015 г., издадени от „Б.“ и от „**“ съответно на „**“
и на „В.“, чиито данъчни основи са били намалени с частични кредитни известия
от 30.09.2015 г). С това договорните отношения между трите дружества
приключили, като нито едно от тях не е претендирало другото/другите да му дължи
погасяване на някакви направени разходи.
И до днес подсъдимият не е превел на „В.“ сумите по
инкриминираните договори за продажба, нито е възстановил получените от „Х.“ по
договора за замяна 500 тона ечемик.
***
При
първоинстанционното разглеждане на делото е била назначена повторна комплексна
агротехническа и икономическа експертиза, която е потвърдила извода на досъдебната
агротехническа експертиза, че процесното количество ечемик, останало в
складовете на „Б.“ ООД, има стойност, въпреки че не е годно да се използва за
пивоварни цели. Стойността му се определя от възможността да се използва като
фураж. Комплексната експертиза е приела по-висока стойност, а именно
200 219, 70 лв. (и въз основа на това заключение е било извършено споменатото
по-горе изменение на обвинението и на гражданския иск за обезщетение на
имуществени вреди).
СтОС е бил прав да приеме, че заключението на
повторната експертиза е коректно, доколкото е разбираемо, компетентно
аргументирано и успешно защитено в с.з. Освен това е изготвено въз основа на
документацията, касаеща съдържанието и качеството на ечемика, приет в базата на
„Б.“ в гр. Ч.. Става дума за анализите, извършени при доставките в периода от
20.08.2014 г. до 12.09.2014 г. в лабораторията на „Б.“ ООД (л. 65-117, том 2 и
л. 49-88 от том 1 от ДП). Позовавайки се на резултатите от пробите, които сочат
процентното съдържание на белтъци и влага, и съпоставяйки ги със съответните
референтни стойности, експертът-агротехник е обосновал констатацията, че
процесното количество ечемик не покрива показателите, на които трябва да
отговаря пивоварният ечемик. Същевременно, експертизата, в която участва и
специалист в областта на агротехническите науки, установява, че високото му протеиново
съдържание го прави много подходящ за фуражни цели, поради което попада в
групата на фуражния ечемик, респ. стойността му е определена в аспекта на тези
цели. Заключението на комплексната експертиза кореспондира с показанията на
свидетеля Т. А., който заявява, че е закупил ечемика от гр. Ч. като фураж, който
е „зърно, което се пресява и не става за бира“. В този смисъл са и показанията
на св. Е.И., който сочи, че закупеният от него ечемик със съдържание на
протеина над 12,5 – 13 % не е за производство на малц, както и че е продал
същия като фуражен. Обстоятелството, че процесното количество ечемик не
отговоря на изискванията за пивоварен ечемик, се потвърждава и от показанията
на свидетелката Р., която установява, че още при приемането на договореното
количество ечемик /2 400 тона/ в завода в гр. Ч. е извършено „окачествяване“ съобразно
химическите показатели на зърното, при което е установено, че половината от
общото количество ечемик не е с нормални показатели за белтъчно съдържание,
поради което било отделено. Окончателната стойност е изведена в експертизата
след проследяване на регистрирани в Националния статистчески институт
представителни за страната цени на фуражен ечемик през инкриминирания период.
В тази връзка СтОС не е възприел по-ниската
стойност, фиксирана в заключението на първоначалната съдебно-икономическа
експертиза, както и в заключението на допълнителната съдебно-икономическа експертиза,
назначена в хода на съдебното следствие, и двете изготвени от вещото лице Ж.Т..
Заключението на досъдебната
съдебно-икономическа експертиза е кредитируемо само в частта, с която са
проследени от счетоводна гледна точка отношенията между страните по двата
процесни договора, като е изведен отговор на въпросите какво количество ечемик
е доставено от страна на „В.“, както и с какви документи; какво количество е
преработено в малц и с какви документи изработката е приета от възложителя „В.“,
какво количество е продадено от „**“ без участието на „В.“ и как са оформени
документално сделките. В тази част не се оспорва от страните по делото и
очевидно съответства на намиращите се между кориците на делото документи.
Проверяваната инстанция е била права да възприеме
и заключението на агротехническата експертиза, изготвено от вещото лице И.М. в
хода на досъдебното производство (вж. л.л. 21-23 от том 4 ДП). Нейният автор
също е взел предвид показателите, съдържащи се в анализите на ечемика при
приемането му от „Б.“ ООД. Експертът е обосновал, че тези показатели сочат, че
се касае за ечемик със завишени стойности на белтък, който се използва за
фураж, а не за производство на малц. В този смисъл обсъжданото заключение не
противоречи на комплексната повторна експертиза в частта, касаеща
агротехническите въпроси, а кореспондира изцяло с него.
Горният
анализ е позволил на решаващия съд мотивирано да отхвърли възраженията на
подсъдимия и защитника му, че се касае за ечемик, който няма стойност, тъй като
е с много занижени качества и като такъв е трябвало да бъде извозен, за да се
освободи от него базата на „Б.“ ООД. ПАС споделя този извод.
***
Предложеният
от окръжния съд доказателствен анализ е коректен, но на места е оскъден, поради
което настоящата инстанция ще го допълни и детайлизира в някои аспекти.
На първо място следва да се изведат
безспорните моменти от фактологията на инкриминираното събитие.
Като безспорни се очертават следните фактически
положения: (1) между „В.“ и „**“, от една страна, и „**“ и „Б.“, от друга
страна, съществували перфектни договорни отношения; ако бяха изпълнени точно
договорите, „В.“ би трябвало да достави на „**“ 2400 тона пивоварен ечемик, отговарящ
на изискванията за качество, съгласно приложенията към договорите, „**“, на
свой ред, би следвало да престира 1846 тона малц до 30.11.2014г. (респ. до
31.05.2015г. според първия анекс от 01.12.2014 г.), подизпълнителят „Б.“ би
дължал преработката на споменатото количество, „**“ би дължало на „Б.“
заплащане на тази преработка, „В.“ би дължало на „**“ заплащане на уговорената
комисионна; (2) „В.“ е изпълнило задължението си да достави ечемик на
уговореното с „**“ място – на територията на завода на „Б.“ в гр. Ч.; оказало
се обаче, че половината от доставеното количество не отговаря на изискванията
за качество (и представлява не пивоварен, а фуражен ечемик); „Б.“ е произвело в
уговорените с „**“ срокове 900 тона малц (преработвайки годния за това ечемик
(пивоварния), равнявящ се на половината от доставката) и го е складирало в завода си; „**“ е предало
това количество на „В.“, макар и чак през м. септември 2015 г.; „Б.“ не е
получило, нито е претендирало за наем за съхраняването на малца (3) подс. К. е
бил надлежно уведомяван (устно и писмено) от представители на „Б.“, че
половината от доставения ечемик не отговаря на качествените изисквания за
производство на малц; (4) без знанието и съгласието на „В.“ подсъдимият, като
управител на „**“, се е разпоредил със 703.70 тона от доставения в Ч.ския завод
негоден за преработка ечемик (с фуражни свойства), като е предал част от него на
„И.А.“, друга част – на „Х.“, а трета част – на ЕТ „Т. А.“; направило е това в
изпълнение на сключени с тези търговци договори за продажба и замяна; „И.А.“ и
едноличният търговец са заплатили на „**“ съответната цена, а „Х.“ е престирало
с част от собствения си ечемик (който е предало в базата си в гр. П.); подсъдимият
не уведомил св. Ц. за сделките включително и след реализирането им, като не му
превел сумите, нито му доставил (възстановил) ечемика, който вдигнало от
пазарджишката база на „Х.“ – напротив, превозил е ечемика на „Х.“ до своя база
в гр. П.; (5) на два пъти „Б.“ е получило плащане за преработката на 900-те
тона малц: първият път от „**“, предхождано от закупуване и разплащане на 579.990
тона от съхранявания в Ч.ския завод ечемик на „В.“, а вторият път чрез директно
плащане от страна на „В.“, във връзка с което „**“ не получило комисионна; (6)
считано от 2014 г. до днес подсъдимият не е предприел каквито и да са действия по
връщане или заплащане на 703-те тона ечемик на съдоговорителя си „В.“, респ. не
е отправял каквито и да са претенции към него за заплащане на някакви разходи
по договора от 18.11.14 г.
1. Основният спор по делото е по въпросите
дали подсъдимият е препредавал на възложителя „В.“ получаваните (периодично) от
представителите на подизпълнителя „Б.“ уведомления за занижено качество на части
от доставения ечемик и дали неговият пълномощник св. Ц. е отказвал да вземе
отношение по въпроса.
Окръжният съд е достигнал до правилния
извод, че представителите на възложителя „В.“ не са получавали подобни
съобщения и предложения.
1.1. Бил е прав да базира този свой извод
на показанията на пълномощника на „В.“ св. Ц. и на неговия управител св. Д..
Техните ясни, богато информативни и категорични показания в този смисъл са
останали неизменни в хода на различните провеждани им разпити, а и се подкрепят
от показанията на отговорната служителка на „**“ св. Я.П., която е сигурна, че
г-н К. не ѝ указвал да уведоми някого от двамата за проблема с
качеството. Св. Ц. запази своята увереност и при осъществената пред настоящата
инстанция очна ставка с подсъдимия.
1.2. Твърдението на последния, че
ежедневно е отправял (сам и чрез св. П.) съобщения до св. Ц. за заниженото
качество на ечемика и е искал (но не е получавал) указания какво да прави, се оказа
некредитируемо:
1.2.1. Няма нито един доказателствен
източник, който да го подкрепи, поради което се явява изолирано. В хода на
досъдебното производство подсъдимият е представил своя имейл-кореспонденция със
св. Ц. (вж. л. 43 и л.л. 53-60), но в нея не се съдържа дори намек за
уведомление за занижаване качествените показатели на ечемика, нито поискване на
указание съгласно чл. 15 от договора (един от имейлите представлява уведомление
за предупреждението на „Б.“, че ако не му се плати за изработката на 900-те
тона, ще си потърси правата по съдебен ред, а като прикачени файлове по другите
имейли са изпратени единствено договори, констативни протоколи относно
количеството на доставките, фактури и кредитни известия). Впрочем пред настоящата
инстанция подсъдимият призна, че със св. Ц. е контактувал само устно и изрази
съжаление, че не е използвал писмената форма.
1.2.2. Едва в края на първоинстанционното
съдебно производство подсъдимият си е припомнил, че е уведомявал за заниженото
качество на ечемика и другиго от „В.“ – кантарджия с малко име Ж.. Уведомления
до „Ж.“ е правела по негово разпореждане и служителката в „**“ св. Я.П. (вж.
показанията ѝ на л. 97 от първоинст. дело). Настоящата инстанция реши да
провери това твърдение чрез разпит на въпросното лице. Оказа, че през 2014 г.
на кантарите на „В.“ понякога е работило лице с малко име Ж. или Ж., което
иначе е било наето като общ работник. Ж. или Ж. отдавна не е в дружеството, а
след прекарани два инсулта е напуснал гр. П. и се е завърнал в родното си село.
ПАС не можа да установи кое е това село, тъй като не можа да събере данни дори
за малкото име на лицето (Ж. или Ж.). Все пак настоящата инстанция прие за
истина обясненията на подсъдимия в обсъжданата им част, доколкото се явяват
потвърдени от показанията на св. П.. Прие за достоверно и твърдението на св. Ц.,
че Ж. или Ж. не е коментирал с него казаното от подсъдимия и от св. П. за
качеството на ечемика, доколкото по делото няма нито едно доказателство, което
да го опровергае. Включително подсъдимият и св. П. не знаят дали кантарджията е
предавал на шефа си съдържанието на водените с тях разговори. Впрочем
евентуално споделяне от негова страна в този смисъл не води до претендирания от
защитата извод, че пълномощникът на „В.“ е бездействал, въпреки че е бил
известяван за невъзможността неговият ечемик да се превърне в малц. Това е
така, доколкото не може да се приеме за нормално (очаквано) поведение на
възложителя на толкова скъпо струваща изработка да изтегли материала, който ще
се преработва, в случай на уведомление от страна на кантарджията за неофициални
разговори с представители на изпълнителя. Разбира се, след подобно споделяне той
би трябвало да поиска изясняване на проблема, като инициира официален разговор
с изпълнителя, но от казаното от подсъдимия (включително пред настоящата
инстанция) следва, че подобен разговор въобще не е бил необходим. Не е бил
необходим, защото самият К. е сигурен, че ежедневно, и то настойчиво, е казвал лично на св. Ц., че ечемикът му не
отговаря на изискванията за качество.
1.2.3. Пред въззивния съд подсъдимият реши
да лансира друга версия: и без да бъде нарочно уведомяван, св. Ц. е бил наясно
със заниженото качество, защото е знаел за това предварително.
„В.“
не е разполагало със собствена лаборатория, в която да окачествява произвежданото
зърно. В тази връзка св. Ц. дал на бъдещия си съдоговорител достъп до базите за
вземане на проби от съхранявания там ечемик. Целта била да се изясни качеството
преди договарянето. Подсъдимият не отрича тези факти, но сочи, че в последна
сметка взел проби само от базата в с. П. (където ечемикът бил качествен), не и
от базите в гр. Д. М. и в с. Н. (където вероятно не бил качествен). В тази
връзка изказа предположението, че заради влошеното качество на ечемика,
съхраняван в базите в гр. Д. М. и с. Н., св. Ц. бил нареждал на кантарджията Ж.
да вписва във всички кантарни бележки, че претегляният ечемик е все от базата в
с. П.. Въпросното предположение очевидно е голословно, тъй като не всички кантарни
бележки са подписани от едно лице, а и не във всички тях е посочена базата в с.
П. (в някои е посочено, че ечемикът е от базите в гр. Д. М. и в с. Н.). Следва
да се отбележи и това, че подсъдимият е подписвал приемо-предавателни
протоколи, според които той самият е получавал част от ечемика в базите в гр. Д.
М. и в с. Н. (вж. л. 27, 35, 36, 37 от том 1 ДП).
1.2.4. Що се отнася до твърдението на
подс. К., че св. Ц. упорито е отказвал да му нареди какво да прави с
некачествения ечемик, то не е правдоподобно в контекста на събитията след доставките.
Не става ясно защо, след като пълномощникът на „В.“ е бил толкова
незаинтересован, а той – толкова настоятелен, не се е възползвал от клаузата на
чл. 16 от договора. Според въпросната клауза „за всяко отклонение от
качествените показатели на приложение № 1 ще се съставят протоколи от двете
страни, уреждащи последващите действия за тези количества“. Дори да се приеме,
че св. Ц. включително не е скланял да се види със своя съдоговорител и да
подпише подобни протоколи, не се разбира защо последният не е поставил въпроса,
когато двамата се срещнали за подписване на анекса от първи декември 2014 г. (за
удължаване срока на договора). Касае се за проблем с качеството на половината от ечемика, т.е. за фундаментален
въпрос, който неминуемо би променил изпълнението на договора. От тази гледна
точка не може да се повярва, че пълномощникът на „В.“ ще вземе решение за
удължаване на срока на договора, без да модифицира неговите клаузи във връзка с
малцуването. Решение за подобна промяна не е отразено и в друг свързан с
договора документ – споменатата декларация от 21.04.2015 г. за
местонахождението на ечемика на „В.“ и на произведения малц, за подписването на
която подсъдимият и св. Ц. също така са се срещнали лично.
1.2.5. Коментираните обяснения на подс. К.
противоречат и на елементарната търговска логика – не е правдоподобно да се
приеме, че собственикът на стока за над половин милион лева ще нехае за съдбата
ѝ, като в продължение на повече от шест месеца не ще намира време да
реши, респ. да уведоми съдоговорителя си (който я държи) какво да прави с нея. Още
повече, когато се касае за хранителен продукт, и то за стара реколта,
постепенно измествана на пазара (т.е. обезценявана) от новата реколта. Пък и според
подс. К. уведомленията до св. Ц. са отправяни преди довършване на превоза. Излиза, че опитен търговец, какъвто е св.
Ц., е финансирал с хиляди левове безсмислен превоз на останалото количество
ечемик, вместо да преустанови доставките, каквото право е имал според чл. 15 от
договора. За да се приеме за разумно подобно бездействие, трябва да има някаква
основателна причина, която да препятства вземане на решение. По делото подобна
причина не е установена.
2. Другият спорен въпрос касае причината
за сключване на договорите за продажба и замяна на ечемика с „И.А.“, ЕТ „Т. А.“
и „Х.“.
Според обясненията на подсъдимия
договорите били сключени, за да компенсират задължението на „**“ по заплащане за
съхраняването на ечемика и на малца.
И тези негови обяснения се очертаха като
недостоверни.
2.1. Към момента на сключването на
договорите за продажба и замяна (в края на 2014г. и в началото на 2015г.) не са
били направени разходи по изпълнението на договора за изработка – факт, който и
самият К. не отрича. Транспортните разходи са били поети от „В.“ в изпълнение
на задължението му на възложител, като подсъдимият никога не е претендирал, че „**“
има неиздължено вземане по превоза. Що се отнася до разходите за съхраняване на
ечемика в базата на „Б.“, те не са били дължими според член 8 от договора между
„**“ и „Б.“ и според идентичния член 8 на договора между „**“ и „В.“ (вж. л.
165 и л.12 от том 1 ДП). Според следващия член и на двата договора са се
дължали разходи за съхраняване на малца, но с л е д 60 дни от завършване на
производството, тоест от м. март 2015 г. нататък (вж. същите страници от том 1
ДП). Излиза, че договорите за продажба и замяна са сключени за компенсиране на все още недължими разходи по съхраняване на ечемик и малц.
2.2. Запитан дали е искал заплащане за
съхраняването на ечемика, който не може да се малцува, св. Р. е отбелязал, че е
щял да започне начисляване на наем 2-3 месеца след приемането му; в един момент
се отказал и в крайна сметка нито поискал плащане, нито му било платено за десетмесечното
складиране и на малца, и на ечемика. От тези показания се изяснява, че когато
са били реализирани договорите с „И.А.“, „Х.“ и ЕТ „Т. А.“ (непосредствено след
доставката на ечемика), св. Р. не е претендирал разходи за съхранение на количествата,
които се явили предмет на тези договори.
Впрочем, дори да беше доказано, че
подсъдимият е бил „притискан“ от св. Р. да изнесе 703.70-те тона ечемик (под
угрозата, че иначе ще дължи наем за съхраняването им), сключването на
договорите за продажба и замяна пак нямаше да може да се представи като крайно
необходимо. Подс. К. е търговец с дългогодишна практика и няма как да не знае,
че подобна претенция не само трябва да е официално заявена, а и да бъде оформена
като изменение на споменатите по-горе клаузи на чл. 8 и чл. 9 от договора между
„Б.“ и „**“ за безплатно съхранение.
2.3. Що се отнася до договорите с „Х.“,
подсъдимият твърди, че имало още две причини за сключването им: (1) за да бъдат
спестени транспортните разходи за евентуалното
извозване на ечемика обратно в базите на „В.“ в П.ска област; (2) за да
бъде осигурено по-високо качество на материала за изработка на малц, доколкото
некачественият ечемик на „В.“ (използваем единствено за фуражни цели) бил
заменен с качествен (пивоварен) ечемик на „Х.“.
Твърдението относно по-доброто качество на
ечемика на „Х.“ се потвърждава от показанията на управителя му св. Ц.П., която
казва, че след като взел проби от ечемика, подсъдимият бил доволен, че става за
производство на малц, докато неговият бил годен само като фураж (което било безразлично
за „Х.“). Това твърдение обаче не ползва каузата на защитата. При положение че предметът
на замяната не е предоставен във фактическата власт на „В.“, по-доброто
качество е принесло полза единствено на „**“.
Що
се отнася до другото разисквано твърдение, то е безсмислено. Разходи за
транспорт на доставените в Ч.ския завод количества ечемик до П.ска област дори не
са коментирани към момента на реализиране на договорите за замяна (в края на
2014г./началото на 2015г.). По думите на г-н К. излиза, че договорите за
продажба и замяна са сключени за компенсиране на транспортни разходи, които не
са били планирани.
3. Третият спорен въпрос е относно намерението
на подсъдимия да ползва временно, а сетне да предаде на „В.“ получените от
съдоговорителите по договорите за продажба и замяна си престации.
3.1. ПАС прие, че твърдението на К. за
подобно намерение е съвсем голословно. Подсъдимият се задоволява просто да
изложи уверение в този смисъл, без да го конкретизира – без да спомене (1) кога
е щял да върне/възстанови извозената стока и (2) при какви условия.
Напротив, липсата на намерение да предаде
на „В.“ специално предмета на замяната с „Х.“ се извежда от създадената от
самия него организация на доставката: той е договорил с „Х.“ да замени фуражен ечемик
(този на „В.“, съхраняван в гр. Ч.) с пивоварен ечемик, съхраняван в базата на
„Х.“ в гр. П., а след това е транспортирал замененото зърно на голямо
разстояние – до П.ска област. И го е съхранил в своя база там. На „В.“
действително му е трябвал пивоварен ечемик, но за да го преработи в малц, тоест
го е интересувала доставка не до град П., а до гр. Ч., където е била базата на
преработвателя. Освен това подсъдимият е бил наясно, че цялата операция по
замяната и извозването на 500-те тона ечемик е била финансово неизгодна за „В.“,
доколкото включително ечемикът с неподходящи качествени показатели (който бил
заменен) подлежал на продажба с печалба. Доказателство за това са двата
договора за пласиране на подобна стока на търговци със седалище в близост до
мястото на съхранението ѝ – с „В.“
ООД гр. Р. (което щяло да купи 300 тона, ако не се беше оказало, че ечемикът вече
е извозен от Ч.ския завод) и с „Б.“ (което купило 579 тона). Всъщност сделката
за продажба с „Б.“ е организирал самият К..
Всъщност подс. К. не е успял да даде
приемливо обяснение защо „**“ е поело огромния разход по транспортирането на
500 тона зърно от град П. до град П., след като по договора от 18.08.14 г.
изпълнителят не дължи на възложителя никакви транспортни разходи; не може да
обясни също защо „**“ се е ангажирало със съхранението на 500-те тона в своята
база години наред при положение че и подобно задължение е нямало по силата на
договора; не може да обясни защо в нито един момент не е поискало „В.“ да приеме
(и да финансира съхраняването) на ечемика, след като стоката била вече разтоварена
в П.ско, където (в селата П., Н. и в гр. Д. М.) се намирали собствените му
бази. И най-вече – не може да обясни защо
не е насочил за преработка пивоварния ечемик на „Х.“ от базата му в гр. П. към
по-близко разположена база – в град Ч., където преработвателят е бил на
разположение. Анализираните по-горе факти обосновават единствено възможен отговор:
пивоварният ечемик на „Х.“ е бил на по-висока стойност от комисионната, която е
можел да получи от въпросната преработка. Така че г-н К. би спечелил повече от
задържането на материала вместо от преработването му (както и станало).
3.2. Следва
да се спомене и друг факт, особено показателен за липсата на намерение на К. да
върне/възстанови инкриминираното количество ечемик – това е подписването на
втория анекс на договора (с който се е съгласил да предаде на „В.“ произведения
малц без предварително да му се издължи комисионната), преценен в контекста на
собствените му обяснения, изложени при разпита му на л. 87 от първоинст. дело.
При този разпит той е посочил, че св. Ц. много бил настоявал да продаде на „Б.“
цялото количество ечемик (т.е. и инкриминираните 703.70 тона, които вече не
били налични в завода), а когато отклонил това му желание, св. Ц. „започнал
разни съмнения“ и това го „принудило“ да подпише анекса, в който не се поставял
въпросът за комисионната на „**“.
Излиза, че за К. е било много важно да не се предявява претенция за
седемстотинте тона; толкова важно, че не се противопоставил на анекса, който според
самия него увреждал интересите на „**“.
За пълнота на
изложението ПАС държи да спомене, че не споделя убеждението на св. Ц., че подсъдимият
е планирал продажбите и замените преди
договарянето. Подобни данни по делото няма. Съдът вярва на св. Ц., че е
предоставил достъп на свидетеля до всичките три бази на „В.“ за вземане на
проби с оглед изследване качеството на ечемика (тъй като „В.“ е нямало своя
лаборатория). Това негово твърдение звучи достоверно в аспекта на предходните дългогодишни
и ползотворни търговски взаимоотношения между двамата, а и е логично преди
сключване на договор за толкова скъпа стока, страните да се убедят в неговата
изпълнимост. Вярва и на подсъдимия, че е взел проби единствено от базата в П.,
доколкото няма доказателства, които да опровергават това негово обяснение.
Излиза, че подс. К. е пропуснал да установи заниженото качество на ечемика в
другите бази на В., от които, видно от транспортните документи и кантарни
бележки, също е бил извозван ечемик (и каран на Ч.ския преработвател).
Следователно констатираното едва в лабораторията на „Б.“ занижено качество на
част от ечемика е представлявало изненада и за самия него. Тогава именно той е
разбрал, че няма да може да получи пълната сума на уговорената с възложителя
комисионна (защото некачественият ечемик не е можело да бъде превърнат в
качествен малц, който да му бъде предоставен). И е решил все пак да спечели по
инкриминирания начин. Именно затова не е уведомил св. Ц. за констатираното качество
(в който случай възложителят е можел просто да си поиска обратно стоката и
договорът да бъде изчерпан), а е намерил търговци, които са се съгласили да
получат ечемик с въпросното качество (доколкото щели да го използват за фуражни
цели).
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При тази фактология на инкриминираното събитие
материалноправното окачествяване на поведението на подс. К. е правилно. Той е
осъществил обективната и субективната страна на престъплението обсебване. Извършил
е серия разпоредителни действия с отделни части от чужда движима вещ (ечемик), чието
съхраняване му е било поверено. Поверяването е имало валидно правно основание –
той е бил представител на изпълнителя ЕООД
„**“ по договор за изработка, сключен със собственика на ечемика, който бил
възложителят – ЕООД „В.“. Казано с други думи, споменатата вещ се е намирала
временно в правомерното владение на дееца. Фактът на това владение той е
използвал, за да предаде на трети (добросъвестни) лица доставено по този
договор количество ечемик от общо 703.70 тона и съответно да получи имуществени
престации от тяхна страна по сключени договори за продажби и замени на ечемика.
Така инкриминираният предмет се е оказал безвъзвратно загубен за своя
собственик, който нито е дал разрешение за разпорежданията, нито е получил
насрещните престации по продажбите и замените, нито е бил дори информиран за тези
сделки (а след близо година е научил от другиго). Разпоредителните действия не
са имали основание в сключения търговски договор за изработка, пък и при
извършването им самият подсъдим не се е позовал на някакво договорно неизпълнение
от страна на възложителя.
Налице е и другото изискване на състава - до момента
на посегателството правомерно установената фактическа власт да продължава. Според
направените по-горе констатации, към момента на реализиране на продажбите и
замените ечемикът е бил складиран на уговореното със собственика (възложителя) място.
Това място е заводът на подизпълнителя ООД „Б.. Като управител на изпълнителя „**“
подсъдимият е упражнявал съставомерното владение ч р е з подизпълнителя, когото,
със съгласието на възложителя, е натоварил с изработката.
Лансираната
от защитата идея, че инкриминираните продажби/замени на част от предадения в
изпълнение на договора за изработка ечемик представляват „поделяне на риска“ и
„обезпечение на разходи за съхранение и/или бъдещи транспортни разходи“, не обслужва
тезата за несъставомерност на разпоредителните действия. Според спомената
позиция подсъдимият е з а д ъ р ж а л изпълнението на „**“ по въпросния договор
за изработка като обезпечаване на насрещно задължение на възложителя „В.“ за
възстановяване на свързани със същия договор разходи. Неговото поведение обаче
не може да се окачестви като право на задържане по смисъла на чл. 315 ТЗ. От
една страна, към момента на разпоредителните действия възложителят изобщо не е
бил задължен с разходи по договора. Както по-горе беше посочено, по онова време
подизпълнителят ООД „Б.“ не е искал от „**“ заплащане за съхраняването на
ечемика (а и не би могъл поради клаузата на чл. 8 от договора). Вярно е, че ако
по някаква причина ечемикът е бил върнат в П.ските бази на доставчика „В.“, той
би дължал заплащане на разходите. Към момента на продажбите и замените подобно
събитие не се е случило, поради което транспортни разходи не са били направени
от когото и да е. Производството на малц пък е стартирало след сключване и реализиране на двата договора за продажба и на
единия (първия) договор за замяна, така че все още не са били направени и разходи
за съхраняване на малца. При сключването и осъществяването на втория (и
последен) договор за замяна съхраняването на току що произведения малц пък е
било безплатно, съобразно клаузата на чл. 9 от договорите.
От друга
страна, подсъдимият не е уведомил възложителя, че з а д ъ р ж а ечемика като
обезпечение на негово задължение за покриване на разходи. Както е известно, правото
на задържане по търговска сделка би могло да се упражни единствено чрез
възражение - покана за едновременно насрещно изпълнение на задълженията на
двете договарящи страни. Подсъдимият не е направил и не е могъл да направи
подобно възражение, доколкото е знаел, че към датите на разпоредителните
действия “В.“ е нямало подобно задължение.
Следователно
през 2014 г. и първите два месеца от 2015 г. „**“ не е било кредитор на „В.“:
дължими разходи не се направени, респ. претенция за заплащане на такива не е
отправена (защото би била съвсем безпочвена) нито от „Б.“ към „**“, нито от „**“
към „В.“, било официално, било неофициално.
Следва да се
вметне, че подсъдимият не е и имал основание да се притеснява, че няма да бъдат
издължени бъдещи разходи за съхранение от страна на възложителя. Това е така,
тъй като той е държал материала за договорената изработка (ечемика), а и самата
изработена вещ (малца), така че е можел във всеки момент да задържи изпълнението
на задължението си за предаване на части от едната или другата стока до
издължаване на евентуалните разходи от страна на „В.“. Значи е нямало каквато и
да е необходимост да сключва сделки и да изнася ечемик от базата на
преработвателя. Отделен е въпросът, че евентуалните (бъдещи) разходи за
съхранение и/или транспортиране в никакъв случай не биха се равнявали на
присвоените 200 219.70 лева (в този смисъл посочените в договорите за транспортна
услуга суми, както и уговорения наем за съхраняване на малца след изтичане на
60 дена от производството му).
Излагайки
тезата, че договорът все още не е прекратен, напротив – продължил е действието
си между страните, като и до днес „**“ има възможност да изпълни своето
задължение за доставка на малц, защитата всъщност не развива довод за
несъставомерност на разпореждането с процесния ечемик като обсебване.
Действително не са настъпили предпоставките, при които договорът да се счита
прекратен (вж. чл. 26 от договора). Не е направено и изявление от някоя от
страните за неговото разваляне (вж. л. 27 от договора). Това не означава
бездруго липса на обсебване. Защото разпореждането, приключило през м. февруари
2015 г., е отразявало решението на подсъдимия за окончателно разпореждане с
престъпния предмет – той нито уведомил собственика на 703.70-те тона ечемик за
планираните разпореждания, нито го е занимал с някакви възражения и искания по
договора (основателни или неоснователни), а и с активни действия го е
заблуждавал за действителното положение. В тази връзка още преди довършване на
разпоредителните действия (на 01.12.14 г.) е поискал и получил половингодишно
удължаване срока на задължението си; преди изтичане на удължения срок е
подписал (през м. април 2015г.) декларация, с която директно го е излъгал, че
цялото количество доставен ечемик все още е на разположение, а междувременно не
е направил каквито и да са постъпки за възстановяване на продадените и заменени
703.70 тона. Изобщо цялостното поведение на К.К. в маркираните аспекти ясно
говори за взето и реализирано решение за безвъзвратно разпореждане.
Така че обвинителната теза е споделима във всичките
ѝ части – владението, упражнявано от подс. К., е било правомерно, считано
от установяването му до прекратяването му. Прекратяването се дължало единствено
на неговото поведение – подсъдимият е владеел ечемика за собственика му (чрез
подизпълнителя), но вместо да изчака решението му по чл. 15 от договора: да си
получи обратно 703-те тона (след като е излязъл наяве проблемът с качеството им)
или все пак да ги насочи към производство на малц (макар и недостатъчно
качествен), се е разпоредил с тях в интерес на управляваното от него дружество.
Съвсем очевидно е, че тези действия са в противоречие с договора, но това не
означава, че отношенията между страните следва да се уреждат единствено по
правилата на гражданското право, както счита защитата. Това е така, защото споменатите
действия се оказват и обсебване по
смисъла на чл. 206 НК: след като се е разпоредил с чуждата движима вещ без съгласие
на собственика, без да се позовава на неизпълнение на сключения с него договор за
изработка и без намерение да я върне/възстанови, това означава, че я е присвоил.
Престъплението е извършено с ясно изразен пряк умисъл
– деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните му последици и пряко ги е целял. Той е съзнавал правното
основание, на което е владеел присвоените 703.70 тона и факта, че върши незаконосъобразно
разпореждане с тях. Същевременно е предвиждал, че в резултат на разпореждането стойността
на продаденото количество ще обогати патримониума на управляваното от него
дружество, като е бил наясно, че няма договорно оправдание за това. Във волево
отношение е имал за цел безвъзмездно за собственика разпореждане с престъпния
предмет.
Съображенията на проверяваната инстанция за
осъществяване на признаците на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 НК и на квалифициращото обстоятелство „особено големи размери“ са правилни и
към тях ПАС няма какво да добави.
Настоящата инстанция не се съгласява със становището
на проверяваната инстанция за особена тежест на случая по смисъла на чл. 93, т.
8 НК. Степента на обществена опасност на
деянието е крайно завишена не само с оглед четирикратното надвишаване на
съставомерния праг за особено големи размери (в случая – 50 400 лева),
отличаващо посегателството от обикновените случаи на обсебване в такива размери,
но и заради реализираната форма на усложнена престъпна форма (включваща четири
деяния). Изпълнено е и изискването за субективното вменяване, като
коментираните обстоятелства са били съзнавани от подсъдимия. За степента на
обществена опасност на дееца обаче не може да се каже същото. Вярно е, че тази
степен е правопропорционална на степента
на обществената опасност деянието, доколкото личността на виновния „се оглежда“
в деянието. Когато обаче се преценява дали случаят е особено тежък, степента на
лична обществена опасност се интерпретира като фактор със самостоятелно
значение. Казано с други думи, законът иска от съда да посочи онези факти,
които характеризират обществената опасност на дееца като изключително завишена
вън и независимо от обществената опасност на посегателството. Подобни данни по
делото не се откриват. Видно от свидетелството за съдимост на подсъдимия, той е
осъждан за други престъпления (с правна квалификация по чл. 277, ал. 1 НК и по
чл. 270, ал. 1 НК), и то на лишаване от свобода. Тези осъждания не са
релевантни за извършваната преценка, доколкото тя предполага изследване на
статута на дееца към момента на престъплението. Последвалите деянието факти
имат значение, но единствено за наказанието, т.е. могат да се отчетат като
индивидуализиращи, не и като квалифициращи обстоятелства. Единствените факти, които говорят за
завишаване на обществената опасност на дееца – това са продължителността и
настойчивостта на престъпното намерение, изразени посредством многократното
извозване на престъпния предмет, ангажирало различни други лица:
съконтрахентите по договорите за продажба и замяна, товарачите и
превозвачите, както и отговорните
длъжностни лица от Ч.ския завод, които са се погрижили за документалното
оформяне на извозването. На свой ред трудоемкото, широко мащабно и публично
мероприятие по извозването свидетелства за престъпна неустрашимост и
безцеремонност на дееца. Тези факти обаче не проявяват способност отчетливо да
разграничат личността на К.К. от личността на потенциалния извършител на
обсебване в особено големи размери, улеснено чрез договорна връзка с
пострадалия. Ето защо деянието следва да бъде преквалифицирано по по-леко
наказуемия състав на обсебването – обсебване в големи размери по смисъла на чл.
206, ал. 3 НК, респ. да бъде постановен оправдателен диспозитив по обвинението
по чл. 206, ал. 4 НК. В този смисъл следва да бъде изменена първоинстанционната
присъда.
****
За престъплението по чл.
206, ал. 3 НК са предвидени две кумулативни наказания – лишаване от свобода от
три до десет години и лишаване от права по чл. 37, ал.1, т. 6 и 7, както и едно
факултативно наказание – конфискация на имуществото на виновния. Търсейки
подходящото наказание в тази санкционна рамка, ПАС отчете горепосочените
обстоятелства с отегчаващи свойства, които се оказаха неизползваеми за
наказателноправното квалифициране. Друго отегчаващо обстоятелство се явява
възползването от доверието на дългогодишен търговски партньор, което съществено
е улеснило разпореждането с неговата вещ. Като самостоятелно обстоятелство с
отегчаваща способност следва да се съобразят приложените по отношение на
пълномощника на пострадалото дружество прийоми за отлагане на узнаването за
разпореждането. Подсъдимият е демонстрирал комбинативност и хитрост,
възбуждайки и поддържайки месеци наред заблуда у св. Ц., че обсебеното
имущество е налице и може във всеки момент да бъде преработено, продадено или
върнато. Очевидно е, че елиминирането на споменатите характеристики на
личността на г-н К. изисква по-интензивни средства на наказателноправно
въздействие.
Най-сериозното смекчаващо обстоятелство се явява
изминалият от престъплението значителен период от време, довел до накърняване
на принципа за разумния срок по чл. 22 НПК. Заради изминалите шест години наказателното
санкциониране е загубило своята актуалност, така че тежкото наказание би
нарушило и принципа на равнопоставеността (спрямо другите извършители на
престъпления, които са получили и изтърпели своето наказание своевременно) и
съответно би компрометирало постигането на целените поправително-превъзпитателен
и принудително-възпиращ ефекти. Други обстоятелства от обсъжданата категория са
направените от подсъдимия частични самопризнания (че се е разпоредил с
престъпния предмет), дългогодишната му трудова ангажираност и полагани грижи за
семейството му.
Съвкупното влияние на споменатите индивидуализиращи
обстоятелства с различна насоченост сочи на превес на смекчаващите
обстоятелства и обосновава кумулативна санкция, включваща лишаване от свобода в
размер близък до минимума, а именно четири години, както и лишаване от право да
управлява търговско дружество за същия срок. Според ПАС именно това санкциониране
се явява подходящо, доколкото в своите два аспекта е способно да съдейства за
осъществяване целите по чл. 36 НК. При положение че основното наказание се
определя близо до минимума, очевидно не е необходимо налагане на факултативното
наказание конфискация. Що се отнася до наказанието лишаване от права, ако и да
е определено в нарушение на правилото по чл. 49, ал. 2 НК (доколкото срокът му
е по-малък от срока на наказанието лишаване от свобода), то не може, поради
липса на съответен протест, да бъде увеличено. Така че първоинстанционната
присъда подлежи на изменение единствено относно наказанието лишаване от
свобода, чийто срок следва да се намали от шест на четири години, и относно
наказанието конфискация, което следва да се отмени.
Смекчаващите обстоятелства не могат да обосноват
предложеното от прокурора от АП-П. приложение на чл. 55 НК. Те не изпълняват
признака многобройност, а и никое от тях не е изключително. Поради това не се и
поставя въпросът дали най-лекото предвидено наказание е несъразмерно тежко, пък
и, видно от горните разсъждения, ПАС счита, че оптималното наказание надвишава
минимума.
Предвид намаляването на размера на лишаването от
свобода под пет години правилният режим за изпълнението му се явява общият –
определим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС. В този смисъл също следва да
се измени присъдата.
Коректно е и
решението да бъде изцяло уважен предявеният от пострадалото дружество ЕООД „В.“
гр. иск. Налице са предпоставките по чл. 45 ЗЗД за това: лицето, срещу
което е подаден искът, виновно е извършило деяние (квалифицирано като
обсебване), с което е нанесло на гражданския ищец имуществена вреда в
инкриминирания размер – 200 219.70 лева, в какъвто размер е предявена гражданската
претенция, а причинната връзка между деянието и вредата е ясно изразена.
Споделими са и съображенията на СтОС за присъждане на законната лихва върху посочената
сума. Не е приемлива тезата на подсъдимия, че уважаването на гражданския иск би
довело до неоснователно обогатяване, след като „В.“ било задължено да изпълни
своето задължение да заплати
комисионната за частичното изпълнение на договора (относно изработените 900
тона малц). Тази позиция не държи сметка, че задължението по гражданския иск е
от различно естество (има деликтно основание), пък и касае разпореждане не с
въпросните 900 тона малц, а с 200 тона от непреработеното в малц количество
ечемик. Отделен въпрос е, че ако бъде установено по съответния гражданско-правен
ред, евентуалното задължение на „В.“ би съществувало по отношение не на
подсъдимия, а на търговското дружество „**“.
Правилно е решението за присъждане на разноските. Пред
настоящата инстанция не бяха направени разноски, които да се възложат за
заплащане на подсъдимия.
По изложените съображения и на
основание чл. 334, т. 3 вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 3 НПК Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ присъдата № 44/31.10.2019 г. по н.о.х.д. №
429/18 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, като
- ПРЕКВАЛИФИЦИРА
извършеното от подсъдимия К.Т.К. деяние в престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1 НК (обсебване в големи размери) и го оправдава по обвинението по чл. 206, ал. 4 НК (за обсебване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай);
- НАМАЛЯВА размера на наложеното
наказание лишаване от свобода от шест години на четири години;
- ИЗМЕНЯ режима на
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода от „строг“ в „общ“;
- ОТМЕНЯ присъдата в
частта, с която е наложено наказание конфискация.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата ѝ част.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване и протест в 15-дн.срок от съобщението до страните за
неговото изготвяне пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: